Лениновото завещание

 

 

Тези редове са посветени на записките, продиктувани от Ленин в края на декември 1922 г. и януари 1923 г., когато той вече е на легло под тежестта на болестта си.
За последните статии на Ленин разказват докторът на икономическите науки Владимир Наумов и журналистът Леонид Курин

 

Материалът е със значителни съкращения от брошурата на Издателство на Агенция по печата „Новости” от 1988 г.

 

– Навярно трябва да започнем нашия разговор с «Писмо до конгреса». Съществува обаче мнение, че този документ не може да се разглежда отделно от останалите последни трудове на Ленин…
– Разбира се, «Писмо до конгреса» трябва да се разглежда в общия контекст на всички последни трудове на Владимир Илич Ленин, посветени на практическото строителство на социализма. Ще ги изброя: «За придаване на законодателни функции на Госплан», «Към въпроса за националностите или за «автономизацията», «Странички от дневника», «За кооперацията», «За нашата революция (По повод записките на Н. Суханов)», «Как да реорганизираме Рабкрин (Предложения до XII конгрес на партията)», «По-добре по-малко, но по-добре».
Вземете четиридесет и пети том от Събраните съчинения на Ленин и препрочетете тези трудове. Ще се убедите, че всички те са органично свързани помежду си. Но това съвсем не означава, че всяка от тези работи не трябва да се разглежда детайлно, задълбочено. В това число и «Писмо до конгреса».
– Владимир Павлович, някои не харесват думата „завещание”.
– Добре, нека да не бъде завещание. Макар че така са го наричали и Крупская, и Бухарин, и други. Нека да не е завещание, а урок по мъжество, прозорливост, принципиалност, висока нравственост. И ще добавя – урок по доброжелателност, висока интелигентност, деликатност, което е немаловажно в наше време.
– Да кажем няколко думи за обстановката в страната, в партията, в нейното ръководство…
— Общият стратегически план за строителство на социализма е набелязан от Ленин по-рано. Но опитът от последните години изисква корекции, допълнения, съществени изменения. Изводите, които Ленин прави от обобщението на социалистическото строителство през периода на новата икономическа политика, го карат да признае «коренната промяна на цялостния ни възглед за социализма».
Неочакваната болест заварва Ленин в изключително важен, преломен момент от историята на нашата партия и държава.
Току-що е завършила гражданската война, отмират нормите и правилата на военния комунизъм, страната преминава към нова икономическа политика. Това е бил прелом. Ще отбележа: рязък прелом. Във всичко: в политиката, икономиката, идеологията, психологията на хората. Далеч не веднага и не всички съумяват да приемат този прелом, да разберат неговото значение, да осъзнаят неизбежността му. В това число и членовете на Политбюро, членовете на ЦК на партията.
Трябва да вземаме под внимание и насъщната задача, определена в резолюцията на X конгрес по въпросите на партийното строителство. Цитирам: «Трябва отново да съберем партията, която през периода на войната беше разбита на отделни отряди. Трябва да сближим «върховете» и «низините», военните и цивилните работници, професионалните и съветските, старите и новите членове на партията, «младите» и «старците». Без решението на тази основна задача не може да бъде изпълнена гигантската строително-стопанска роля на пролетарския авангард».
За да си изясним ролята на този пролетарски авангард, ще посоча още един цитат. При закриването на XI конгрес на партията Ленин казва: «Цялата същина на въпроса сега е в това авангардът да не се уплаши да поработи над самия себе си, да промени самия себе си, да признае открито недостатъчната си подготвеност, недостатъчното си умение».
«Настоятелно бих  ви посъветвал на този конгрес да се предприемат редица промени в нашия политически строй».
– За какви промени става дума?
– В. И. Ленин обяснява: «Такава реформа би увеличила значително стабилността на нашата партия и би облекчила борбата й сред враждебните държави, която, по мое мнение, може и трябва силно да се изостри в близките години. Мисля, че благодарение на такава мярка устойчивостта на нашата партия би спечелила хилядократно».
– По същество тук е изразена последната воля на вожда— никаква назидателност, никакъв натиск, никаква твърда категоричност. Обърнете внимание на Лениновата лексика: «бих ви посъветвал», «иска ми се да споделя с вас съображенията, които смятам за най-важни», «мисля да предложа на вниманието на конгреса», «мисля»…
– И ще добавя: такъв стил, такъв начин на излагане, когато става дума за най-сериозни, кардинални политически понятия, категории. И много тревожни. Чета фразата, с която започва записът, продиктуван на 24 декември 1922 година:
«Под устойчивост на Централния комитет, за която говорих по-горе, аз разбирам мерки против разцепление, доколкото такива мерки изобщо могат да бъдат взети».
– Какво е разбирал Ленин под „устойчивост на Централния комитет” ?
– Записът от 26 декември: «Увеличаването броя на членовете на ЦК на 50 или дори на 100 души трябва, според мен, да служи на двояка или дори трояка цел: колкото повече бъдат членовете на ЦК, толкова повече ще бъдат обучените в работата на ЦК и толкова по- малка ще бъде опасността от разцепление поради някакво невнимание». И след това:
«Привличането на много работници в ЦК ще помага на работниците да подобрят апарата ни, който е до немай-къде лош».
По-нататък Владимир Илич разяснява как трябва да стане това:
«Аз си представям работата така, че няколко десетки работници, влизайки в състава на ЦК, ще могат по-добре от всеки друг да се заемат с проверката, подобряването и преустройството на нашия апарат. РКИ/Работническо-селска инспекция/ , която отначало имаше тази функция, не се оказа в състояние да се справя с нея и може да бъде използвана само като «придатък» или като помощник, при известни условия, на тези членове на ЦК».
– Какво ще правят новите членове на ЦК— работници?
– Каква е тяхната роля? Цитирам Ленин (страница 348): «Аз мисля, че такива работници, като присъстват на всички заседания на ЦК, на всички заседания на Политбюро и като четат всички документи на ЦК, ще могат да образуват кадър от предани привърженици на съветския строй, способни, първо, да придадат устойчивост на самия ЦК и, второ, способни действително да работят за обновяване и подобряване на апарата».
Да направим равносметка на тази част от «Писмото». Колективно ръководство в партията, приобщаване на работниците към ръководството:—ето към какво се стреми Ленин. Да се създаде такъв щаб, в който да има условия, за да се:
– обезопаси влиянието на отрицателните качества на отделни ръководители на партията;
– намали влиянието на чисто личните, субективни фактори, а така също на случайните обстоятелства в решаването на най-важните въпроси;
– понижи опасността от разцепление;
– обезвредят политическите и теоретически колебания и грешки на отделни ръководители;
– създадат условия, при които съдържанието на работата на строго централизираната високоавторитетна група на Централния комитет на партията да бъде поставено в рамки и форми, съответстващи на нейния авторитет.
Ленин посочва също, че политиката на партията се определяла от грамадния, неоспорим авторитет на онзи съвсем тънък слой, който може да се нарече стара партийна гвардия. Подчертавайки значението на единството на партията, Ленин казва, че е достатъчна незначителна вътрешна борба в този слой и авторитетът му ще бъде ако не подкопан, то във всеки случай дотолкова отслабен, че решението няма да зависи от него.
В „Писмо до конгреса” са дадени кратки лични характеристики на Сталин, Зиновиев, Каменев, Троцки, Бухарин и Пятаков. Това са не само черти на характера, а и отношението към делото на партията, мирогледни позиции, преданост към марксизма, умение диалектично да се анализира обстановката.
Ленин никога не е разглеждал нравствеността, чертите на характера абстрактно, без връзка с делото, на което служиш, с поста, който заемаш. Тук е ключът на Лениновата методология. Това е още един Ленинов урок. Урок как да оценяваме особено политическите дейци.
Освен чисто познавателното, тези оценки имат и голямо методологическо значение.По тях можем да съдим колко строг и доброжелателен е бил Ленин, колко принципен и деликатен, непримирим спрямо недостатъците, изпълнен с надежда, че те ще бъдат премахнати.
– Да съдим или да се учим ?
– Ленин никога, при никакви обстоятелства не си е позволявал прокурорски, обвинителен тон. Никога не е произнасял присъди като съдия. И на нас ни е завещал същото. Така че нека по-добре да бъдем не съдии, не прокурори, не адвокати, а прилежни ученици на историята. Самият Ленин се е учил от предшествениците си, вземал уроци от историята и е учил другите диалектично да прилагат уроците и закономерностите на историческото развитие, теорията на научния комунизъм към сложния, многостранен, непрекъснато променящ се, бързотечен живот. Учил се е сам и е учил другите да внасят поправки в самата теория. Ленин никога не е бил нито догматик, нито ортодокс. Той, както си спомня Н.Крупская, бил много емоционален човек. Но умеел да се издига над емоциите си.
Ленин не само не е използвал авторитета на властта, но дори и властта на авторитета си. Впрочем по-добре да чуем какво е казал по този повод наркомът на външните работи Георгий Василиевич Чичерин:
„Той никога не действаше с гол авторитет, а само с аргументи и убеждения и никога не пускаше в ход факта на своето безпримерно влияние, за да преодолее съпротивата на мислещите другояче, а винаги аргументираше, убеждаваше и не се успокояваше, докато не убеди другите. Аз получавах от него по няколко последователни записки с нови аргументи, когато той се стараеше да ме убеди в нещо. Помня неговия спор по един болезнен личен вътрешнопартиен въпрос с много виден другар. След като изложи своите аргументи, Владимир Илич каза: «Убеден съм, че пред всяко партийно събрание ще докажа, че вие не сте прав и не всяко партийно събрание ще се съгласи с това». Той изобщо не си представяше иначе победата над мислещите другояче освен като победа на своята аргументация в пределите на организацията. Нека подрастващата младеж се учи от неговия жив пример. В лицето на Владимир Илич ние имаме действително неподражаем образец на представител на пролетарската култура,култура, основана върху точността на знанията, върху рационалността на цялата човешка работа—с една дума, върху господството на разума над природата и на обществено – регулираното производство—над сляпата стихия”.
Тези думи са казани на 3 февруари 1924 година.
Така че нека да се учим от Ленин на революционна диалектика. Нека творчески, а не догматично, не механично да усвояваме уроците, които ни е преподал Ленин в последните си трудове.
Последните статии на Ленин са не само марксистки, диалектически анализ на обективните реалности от онова време, но и смел поглед към бъдещето, концепция за социализма за много десетилетия напред. Политическото завещание на Ленин е методологически ключ за разбиране и развитие на основните принципи на социализма, на пътищата за неговото изграждане като цяло. Това е ключ за разбиране и на съвременните процеси.
Ленин се изправя пред нас като мислител, съумял да проникне с поглед в глъбината на десетилетията. Неговите мечти и замисли са били толкова грандиозни, толкова необхватни и дръзки, че понякога не им вярвали не само фантастите, но и неговите близки приятели и съратници.
Ленин е бил велик мечтател. Но както пише един публицист през 20-те години, Ленин никога не се е люлял на люлката на мечтите си. Той винаги твърдо е стоял на земята. И във фантазиите, в мечтите си винаги е бил реалист. Това е още един белег на Лениновата диалектика.
Отворете тридесет и пети том от Събраните съчинения. Четем:
«Социализмът не се създава с укази отгоре. На неговия дух е чужд казионно-бюрократичният автоматизъм; живият, творческият социализъм е създание на самите народни маси…»
«Ще победи и ще задържи властта онзи, който вярва в народа, който се потопи в извора на живото народно творчество».
Погледнете датата. Кога са казани тези думи? На 4 (по стария календар), 17 (по новия) ноември 1917 година. На заседание на ВЦИК. Съветската власт е само на десетина дни. И «земята» на съветската власт е твърде несигурна, твърде колеблива. А каква увереност, каква убеденост звучи в думите на Ленин!
– Откъде идва тази увереност ?
– Това е целият Ленин. В обикновените житейски разговори той черпи мъдрост от извора на живото народно творчество. И неговите мечти, замисли се базират върху познаването на най-разнообразните нужди, грижи, копнежи на народните маси. И тези интереси, нужди, грижи—обикновени, житейски, непретенциозни—се връщали стократно при народа дълбоко обмислени, обобщени, отшлифовани от диалектическото мислене, мъдростта на учения, претеглени и усъвършенствани от острия ум на политика. Тази уникална способност на Ленин-мислителя, Ленин- реалиста е отбелязана навремето от Николай Иванович Бухарин. В речта си на траурното заседание, посветено на петгодишнината от смъртта на Ленин, той казва:
«Ленин развиваше тези най-главни въпроси на политиката не от гледна точка на моменталната и бързо променяща се конюнктура: той ги поставяше от гледна точка на «голямата политика», на най-широките перспективи, генералните направления, централния път на нашето развитие. Неговият анализ не е педантичен анализ на малък участък, а грамадно платно, върху което с необикновена мощ, най-убедителна простота и изразителност е изобразен тежкият вървеж на историческия процес. От този анализ Ленин прави грамадни изводи, но на същия този анализ той съподчинява и сравнително второстепенните организационни детайли».
А ето какво казва поетът, публицистът и революционерът Пол Вайян-Кутюрие:
«Ленин-интелигентът умееше да мисли като работник. Ленин-ораторът говореше без празни фрази и шумотевица. Човекът, разтърсил целия свят, в чието съзнание непрекъснато се асимилираше всичко, с което живееше и дишаше този свят, този човек до края на съзнателния си живот запази удивителната си способност да чувства и мисли като китайски кули, като негър-носач. Потиснатият  анамит, индусът бяха също така понятни за него, бяха същата отворена книга, както петроградският металист, както парижкият текстилец, както миньорът от Нова Вирджиния. Ленин—това е нов човек от завършен тип; той беше за нас първообраз на бъдещето. Такъв се изправи пред мен Владимир Илич от първите дни на срещата ми с него».
Сега сигурно вече ви е ясно в какви условия е диктувал Владимир Илич последните си статии, накъде е бил насочен неговият поглед, какво «небе» и «земя» е виждал, за какво е мечтаел? Ясно ли ви е?  Добре. Защото това е много важно при конкретния анализ на политическото завещание, на неговите съставни части.
– На пръв поглед темите на тези части са различни. Но навярно има нещо общо, което обединява тези толкова различни теми, някаква идея, която ги пронизва? Нали Ленин е диктувал тези статии една след друга, с кратки почивки.
– Наистина има. Това е позицията на революционера, позицията на диалектика-мислител. Преди всичко — загриженост за всестранното развитие на социалистическите отношения, за задълбочаването на тяхната хуманистична насоченост, на техния демократизъм. Тук отново се срещаме с погледа на Ленин върху различни страни от живота, тясно свързани, здраво преплетени от диалектиката на този живот. Затова няма да разкриваме подробно съдържанието на всички работи, да изброяваме всички проблеми, които се поставят в тях. Само ще проследим накъде е бил насочен погледът на Ленин. Ще проследим позицията на Ленин по основните въпроси. При това позиция не на съзерцател, не на утопист, не на реформист, а именно на борец. Готов сам да встъпи в бой и да поведе след себе си другите. Готов сам да създава условия за успешното завършване на делото. Готов да извоюва тези условия.
– Собствено казано, вие вече започнахте да анализирате статията «За нашата революция». В нея има следните думи: «За създаването на социализма—казвате вие—е необходима цивилизованост. Много добре. А защо да не можем ние най-напред да създадем такива предпоставки за цивилизованост у нас, като изгоним помешчиците и руските капиталисти, а след това вече да почнем движението към социализма?»
– Правилно. Именно в това е същността. А защо Ленин е стигнал до тази мисъл. Защо е убеден в нея? Четете:
«И на никого не идва да ум да се запита: а не можеше ли народът, посрещнал революционната ситуация такава, каквато тя се очерта в първата империалистическа война, не можеше ли той под влияние на безизходното си положение да се хвърли в борба, която му откриваше макар и известни шансове да извоюва за себе си не съвсем обикновени условия за по-нататъшно развитие на цивилизацията?»
Да, такава промяна в начина на развитие предизвиква неимоверни трудности и от политически, и от социален, и от културен характер. Ленин като революционер – диалектик предвижда, разбира това, вижда трудностите. Разглеждайки обективните възможности, съществували в Русия, той прави извода, че ние разполагаме с всичко необходимо за построяване на социалистическото общество. Ленин смята, че гаранция за решаването на тази световноисторическа задача е укрепването на съюза на работническата класа с трудовото селячество, включването му в изграждането на социализма.
И тук Ленин остава верен на себе си. И тук Ленин, полемизирайки с меншевика Суханов, с дребнобуржоазните демократи, със страхливите реформисти, се опира в своята полемика, в своя спор на народа, на неговите стремежи, на неговите надежди.
– Кой е Суханов ? И защо Ленин спори с него ? Какъв е поводът за спора ?
– Н. Суханов е псевдоним на меншевика Н. Н. Тример. Той е автор на «Бележки за революцията», издадени през 1922 година. Ленин получава всички нови книги. В Дневника на дежурните секретари от 24 декември 1922 година е отбелязано: «За Владимир Илич взехме «Бележки за революцията» от Суханов, том III и IV». А на 29 декември е отбелязано: «Лекарите му разрешиха да чете. Владимир Илич чете «Бележки за революцията» (III и IV том) на Суханов». Ленин прочита тези томове и на 16 януари 1923 година започва да диктува, а на 17 януари продължава. Статията е предадена от Надежда Константиновна Крупска в редакцията на «Правда» и е публикувана във вестника на 30 май 1923 г.
Това е не просто рецензия за книгата на Суханов. Това е възгледът на Ленин за революцията, за теорията на марксизма. Надявам се, че читателите ще се запознаят с тази статия, ще помислят, ще поразмишляват, ще си направят изводи. Бих ви помолил да обърнете при това специално внимание на следните Ленинови положения. Ще ги цитирам:
Обръщайки се към лидерите на II интернационал, Ленин казва:
«Всички те се наричат марксисти, но разбират марксизма до невъзможна степен педантично. Решаващото в марксизма те съвсем не са разбрали: именно неговата революционна диалектика».
По-нататък Ленин цитира на френски изречение на Наполеон. И продължава:
«В свободен превод на руски това значи: «Най-напред трябва да влезем в сериозен бой, а там вече ще видим». И ето ние влязохме най-напред през октомври 1917 г. в сериозен бой, а там вече видяхме такива подробности на развитието (от гледна точка на световната история това без съмнение са подробности) като Бресткия мир или непа и т. н.»
Но Ленин отправя поглед още по-надалеч. Четем следващия абзац:
«Нашите сухановци, да не говорим за намиращите се надясно от тях социалдемократи, и не са сънували, че другояче изобщо може да се прави революция. Нашите европейски еснафи и не са сънували, че следващите революции в много по-богатите с население и отличаващи се с много по-голямо разнообразие на социалните условия страни от Изтока ще им поднесат несъмнено повече особености от руската революция».
Анализът на международното положение, на съотношението на силите на световната арена дава възможност на Ленин да обрисува перспективата на световната история, да покаже онези сили, които ще могат да променят съотношението на силите в полза на социализма.
Ленин казва, че пътят на развитие няма да бъде същият, както преди Октомврийската революция. По- рано всички погледи са били обърнати на Запад. Ленин последователно разкрива огромния революционен потенциал на народните от Изтока. Те са въвлечени в такова развитие, което не може да не доведе до криза на целия световен капитализъм.
Цитирам извода на Ленин:
«Изходът на борбата зависи в края на краищата от това, че Русия, Индия, Китай и т. н. съставляват огромно мнозинство от населението. А именно това мнозинство от населението през последните години с необикновена бързина навлиза в борбата за своето освобождение, тъй че в този смисъл не може да има нито капка съмнение в това, какво ще бъде окончателното решение на световната борба. В този смисъл окончателната победа на социализма напълно и безусловно е осигурена». Този цитат вече е от друга статия—«По-добре по-малко, но по- добре». Това още веднъж потвърждава, че статията «За нашата революция» е възлова в целия комплекс от последните статии и писма на Владимир Илич, че мислите, вложени в нея, се развиват, детайлизират, обогатяват, придобиват плът и кръв в другите трудове, образуващи политическото завещание на Ленин.
 – Вие говорихте за това, че Ленин е водил непримирима борба против отчуждаването на трудовия човек от властта, от държавния апарат, както и на държавния апарат от трудовия човек. Очевидно в това е смисълът на трите статии на Ленин: «За придаване на законодателни функции на Госплан», «Как да реорганизираме Рабкрин», «По-добре по-малко, но по-добре»? Как смятате?
– Да, това е същността. И тук му е мястото да отбележим, че някои учени-историци и публицисти се опитват да сведат смисъла на тези Ленинови статии само до реформата на държавния апарат, само до конкретните предложения за неговото подобряване, за освобождаването му от закостенялостта, бюрократизма, формализма, безстопанствеността, разхайтеността, неакуратността и т. н. Да, Ленин наистина е придавал голямо значение на борбата с тези недостатъци. В многобройни бележки, писма, статии, речи, в последните си трудове, които разглеждаме сега, Ленин сурово критикува без оглед на лицата, без оглед на приятелските отношения, на «сановниците, особено измежду комунистите», които най-много са длъжни действително да се борят с бюрократизма и разтакаването, «действително да полагат усилия за незабавно подобряване на положението и за облекчаване съдбата на онези нещастни граждани, които са принудени да имат работа с нашия за нищо негоден държавен апарат». В миналото неведнъж сме чували подобни цитати от Събраните съчинения на Ленин. В продължение на десетилетия те се прехвърляха от доклад в доклад. Цитатите ни втръснаха, а апаратът си оставаше предишният— тромав, неуправляем, бюрократичен. Нима в не чак толкова далечните времена на застоя и волунтаризма не звучеше актуално и следната мисъл на Ленин:
«Ние вече пет години се суетим около подобряването на нашия държавен апарат, но това е именно само суетене, което в продължение на пет години доказа само своята негодност или дори своята безполезност, или дори своята вредност. Като суетене то само привидно създаваше впечатление за работа, а всъщност задръстваше нашите учреждения и нашите мозъци».
Както виждате, Ленин говори не за абстрактен апарат, а за държавния апарат—подчертавам—на социалистическата държава. Държава, в която властта принадлежи на трудещите се. Ето какъв е смисълът на трите Ленинови статии, които разглеждаме.
– А какъв е начинът за коренно обновяване на апарата?
– Ленин отговаря и на този въпрос:
«За това е необходимо действително най-доброто, което съществува в нашия обществен строй, да бъде приложено с най-голяма предпазливост, обмисленост и осведоменост при създаването на новия народен комисариат».
Както виждате, и тук Ленин в замислите си се опира, първо, на народните маси, на съзнателните работници, и, второ, както казва Ленин, на «действително просветените елементи, за които може да се гарантира, че няма да приемат на вяра нито една дума, няма да кажат против съвестта си нито една дума». Както виждате, и тук Ленин се обръща към най-дълбокия, най-светлия извор на съветската власт.
– За какво създаване на нов народен комисариат говори Ленин?
– За съединяване на Централната контролна комисия с РКИ. За създаване на нов обединен орган — ЦКК-РКИ. Според замисъла на Ленин това би било една от формите за осъществяване на контрол и проверка на изпълнението, за участие на широките трудещи се маси в държавната работа, в решаването на важните въпроси на стопанския, социалния, политическия живот. Лениновият поглед е насочен към «истинско участие на действителни маси».
Работата, разбира се, не е в самата форма. Работата е в същността. А същността е да се научи масата да управлява не от книжки, не от лекции, не от митинги, да се научи от опита на управлението. Ленин се връща към тази мисъл още на VII конгрес в доклада си за преразглеждането на програмата и изменянето на названието на партията. Той се връща към тази идея неведнъж. Например в статията си «Как да организираме съревнование?» той пише: «Отчетността и контролът, които са необходими, за да се премине към социализма, могат да бъдат само масови. Само доброволното и добросъвестното, осъществявано с революционен ентусиазъм сътрудничество на масата от работниците и селяните в отчетността и контрола над богатите, мошениците, търтеите и хулиганите може да победи тези остатъци от проклетото капиталистическо общество…»
Именно във въвличането на масите в управлението Ленин вижда действено средство за подобряване на цялата работа на съветския държавен апарат, изпитан начин за борба с бюрократизма, закостенялостта, високомерието, чинопочитанието. Не случайно Ленин нарича въвличането на трудещите се във всекидневната управленска работа «чудесно средство», което десетократно увеличава силата на държавата и с каквото нито една буржоазна държава никога не е разполагала и не може да разполага.
Това е втората аналогична стъпка след Октомврийската революция не към формално, а към действително разширяване на истинското народовластие. И това привличане на народните маси според замисъла на Ленин трябвало да засегне всички ешелони на властта, всички държавни и партийни органи.
Да се върнем към статията на Ленин «Писмо до конгреса». Първата фраза на документа е: «Настоятелно бих ви посъветвал на този конгрес да се предприемат редица промени в нашия политически строй».
Ето в какво се е състоял главният замисъл на Ленин. По същество става дума за дълбока демократизация на властта.

– Какво е разбирал Ленин под коопериране на населението в Русия ? Защо тази идея го е привлякла ?
– В работата на Ленин «За кооперацията» става дума не за създаването на някакви отделни кооперативи. И тук погледът на Ленин е много по-внимателен, много по-задълбочен. Вълнува го въпросът как да се привлекат огромните маси на селячеството към строителството на социализма. За мнозина социалисти този въпрос е бил спънка. Смятало се, че за да премине обществото към социализма, населението на страната в мнозинството си трябва да стане пролетарско. А в Русия ? Та нали революцията побеждава в страната, чието население в преобладаващата си маса е дребнобуржоазно, селско… А селянинът, както е известно, по своята природа е и труженик, и собственик. Как тогава да се обвърже тази втора страна от неговата същност—собственик—с възможността да участва в строителството на социалистическото общество?
И Ленин намира изход. Ленин-диалектикът намира такъв метод, такива средства, които позволяват на всеки дребен селянин да участва в социалистическото съзидание. Този метод е именно кооперацията.
– С какво е диалектичен, жизнен, реален този метод ? Обяснете, моля.
– Жизнен е, защото идва от живота. Това е все същият проблем за «небето» и «земята», който обсъждахме. Кооперацията открива възможност за преминаване към нов социалистически строй «по по-прост, по- лесен и по-достъпен за селянина път».
«Едно е—казва Ленин—да фантазираме по отношение на разни работнически сдружения за изграждане на социализма, друго е да се научим практически да градим този социализъм така, че всеки дребен селянин да може да участва в това изграждане».
Затова Ленин поставя задачата всестранно да се подкрепя кооперацията:
«Сега ние трябва да осъзнаем и да превърнем в живо дело това, че в днешно време общественият строй, който ние сме длъжни да подкрепяме повече от обикновено, е кооперативният строй».
– А как според замисъла на Ленин трябва да се въвежда кооперирането на населението ? С какви методи ?
– Ленин предупреждава, че прибързаното внедряване на комунистически идеи и отношения в селото може само да навреди. Доброволност и постепенност в движението на селото от нисшите към висшите форми на производствено коопериране, от пласментните, снабдителски, кредитни—към най-висшите форми на производствено коопериране. Такъв е според Ленин пътят, водещ към комунизма.
«По никакъв начин не бива да разбираме това в смисъл, че ние трябва да отнесем изведнъж чисто и тясно комунистически идеи в селото. Докато в нашето село няма материална основа за комунизма, дотогава това ще бъде, може да се каже, вредно, това ще бъде, може да се каже, гибелно за комунизма.
…Трябва да започнем с общуване между града и селото, като съвсем не си поставяме предвзетата цел да внедрим комунизма в селото. Днес такава цел не може да бъде постигната. Такава цел е несвоевременна. Поставянето на такава цел ще донесе на делото вреда вместо полза».
– Сериозно предупреждение за любителите да бързат, да изпреварват нещата, да проявяват нетърпеливост… То и сега звучи актуално. Определял ли е Ленин някакъв срок за коопериране на населението в Русия?
– Ленин е много предпазлив по отношение на сроковете. Той не посочва конкретни дати. По този повод Владимир Илич казва: «Кооперативната политика, ако има успех, ще ни осигури подем на дребното стопанство и улесняване на преминаването му, в продължение на неопределен срок, към едрото производство на началата на доброволното обединяване».
Само веднъж Ленин посочва приблизителен срок и то със значителна амплитуда—десет-двадесет години.
– Когато говорим за кооперация, обикновено имаме предвид селскостопанската кооперация — или предимно, или само нея. Как е смятал Ленин?
– Ленин не е свеждал проблема само до обединяване на селскостопанските труженици, а е гледал по-широко. Той е поставял въпроса за такъв вид «предприятия, които по-рано нямаха самостоятелност от гледна точка на принципното значение, а именно: за кооперативните предприятия…»
«При съществуващия наш строй—казва Ленин— кооперативните предприятия се отличават от частнокапиталистическите предприятия като колективни предприятия, но не се отличават от социалистическите предприятия, ако те са основани върху земя и със средства за производство, които принадлежат на държавата, т. е. на работническата класа».

 – В края на декември 1922 година след «Писмо до конгреса» Ленин диктува на два пъти статията «Към въпроса за националностите или за «автономизацията». Обяснете, моля, историята на този въпрос.
– В процеса на подготовката за обединяване на съветските републики комисията на ЦК приема проекта, разработен от Сталин. Този проект предвижда включването на националните съветски републики в Руската федерация като автономни републики. След намесата на Ленин, който се изказва против идеята за «автономизация» на самостоятелните национални съветски републики, процесът на тяхното обединяване е осъществен върху принципно различни основи. По предложение на Ленин се създава Съюз на съветските социалистически републики.
Ленин внимателно следи процеса на изграждане на съюзната държава. Особено го тревожи доколко последователно ще бъдат осъществени при това принципите на пролетарския интернационализъм.
Ленин е бил решителен, принципен противник на национализма — във всичките му форми, във всичките му прояви. Но той тънко е чувствал слабозабележимата граница, която отделя националното самосъзнание от национализма. Ленин е подкрепял националното самосъзнание и решително се е обявявал против национализма. И също така решително е действал, когато националното съзнание преминавало в национализъм. Именно в това се състои ленинската диалектика по отношение на националния въпрос. Именно от тази диалектика трябва да се учим. Защото корените на национализма са извънредно жилави.

 – В статията си «За кооперацията» Ленин казва, че за да преминем към социализма, е необходим цял преврат, цял период на културно развитие на народните маси. Затова, добавя той, «колкото може по-малко мъдруване и колкото може по-малко хитруване». Какво разбира Ленин под «културничество», културно строителство?
– Това не е тясно понятие. Под «културничество» Ленин разбира издигане на политическата култура, на производствената култура, на грамотността, на културата на демокрацията, на културата на управлението. В тази дума Ленин влага твърде широк спектър от понятия. При това той разработва даденото понятие в много свои трудове, включително и в последните.
Статията «Странички от дневника» е посветена на културното строителство именно в такъв широк смисъл.
– Очевидно не случайно след такива статии като «Писмо до конгреса», «Към въпроса за националностите или за «автономизацията» Ленин диктува бележки, които по-късно в редакцията на «Правда» получават заглавието «Странички от дневника»…
– Да, разбира се, не случайно. Ленин смята, че културата трябва да пронизва всички страни от живота. И тогава «ще започнем да вървим сто пъти по-бързо».
– Ленин е уверен, че младата съветска страна ще се изтръгне от безкултурието. Откъде идва тази увереност? В началото на статията е поместена таблица, от която се вижда, че през 1920 година в Русия на всеки хиляда души 319, тоест една трета от населението, са били грамотни, а две трети — неграмотни.
– Ленин отговаря на този въпрос непосредствено: «Никъде народните маси не са заинтересовани от истинската култура така, както у нас»;
«никъде въпросите на тази култура не се поставят така задълбочено и така последователно, както у нас»;
«никъде, нито в една страна, държавната власт не се намира в ръцете на работническата класа, която в своята маса прекрасно разбира недостатъците на своята, няма да кажа, култура, а ще кажа грамотност: никъде тя не е готова да принася и не принася такива жертви за подобряване на своето положение в това отношение, както у нас».
Ето откъде идва увереността на Ленин.

ПОУКИ
– Владимир Павлович, читателите навярно се интересуват преди всичко какво ценно можем да извлечем днес от Лениновото «Писмо до конгреса» и от другите последни трудове на Ленин. Нали това е завещание и за нас. Правилно ли разбирам ?
– Правилно. Да направим обобщение.
Завещанието ма Ленин ни помага да премахнем от социалистическите ценности и идеали ръждата на бюрократизма, субективизма и честолюбието.
Ленин водеше непримирима борба против отчуждаването на трудовия човек от властта, от държавните интереси, от решаването на въпросите на икономиката, политиката, идеологията, културата. Именно за това свидетелстват последните трудове на Ленин.
Последните трудове на Ленин ни помагат да се освободим от догматичното, бюрократично, волунтаристко наследство, тъй като ни учат на реалната диалектика на класовото и общочовешкото в конкретните условия. Политическото завещание съдържа огромен, разкрит далеч не докрай методологически потенциал.
Лениновите документи ни позволяват да разберем що е субективен фактор в историята и как може той да повлияе върху развитието на обществото. Те ни учат да се борим с прекомерния централизъм и администриране, с ненаказуемостта.
С една дума, трябва добре да усвоим поуките отпреди години. Това е жизнено необходимо.