Търсене в този блог

28.06.2014 г.

Трудовата теория на стойността и капиталистическата експлоатация – Даниела Пенкова

 

 

 

Отговорът на статия на Калин Миков поместена тук - http://ekipbg.com/trudova-teoriya-na-stoinostta-i-kapitalisticheskata-eksploataciya/

 

 

 

 

1. Услугите действително не представляват стоково тяло, но представляват труд. При капитализма трудът е стока и това е един от основните проблеми. Първата ти теза рухва.

2. Маркс в този цитат чисто и просто казва, че всяка стока има потребителна стойност, независимо дали е създадена с много или с малко труд. Ако нещо не притежава никаква потребителна стойност за никого, то няма да може да бъде стока, защото никой няма да го купи. Това се вижда с просто око и не разбирам защо казваш, че го "признава" - констатира го. Няма нужда да "признава" нещо, което не се опитва да крие - използването на подобни думи е опит от твоя страна да повлияеш психологически върху мнението на читателите, а не да събудиш тяхното здраво критично мислене.

Маркс с тази фраза чисто и просто констатира (както и Рикардо), че всяка стока освен разменна стойност притежава потребителна стойност. И не го казва, защото "иначе не би могъл да защити Трудовата теория за стойността" (каквато имат и Адам Смит, и Рикардо, и всички останали класици), а защото е факт. Или ти не мислиш, че е факт, а само измишльотина, използвана за доказателство на Трудовата теория? Ти самият знаеш, че е факт, както и всеки нормален човек. Няма как някаква стока да има цена (разменна стойност), ако тя не представлява потребителна стойност за някого. Ако никой не я ще, тя изобщо няма да бъде стока! Изобщо няма да съществува на пазара! Нещо може да има разменна стойност само в случай, че притежава потребителна такава. Какво му е странното?

3. Тук искрено ме разсмя. Въпросният цитат няма нищо общо с казаното от теб. Първо, Маркс никога не е твърдял, че потребителната стойност може да се измери, а напротив - казва, че няма как да се измери, защото нещо може да е потребно за някой по лични причини. Казва на същата страница, откъдето си взел цитата, че няма как да се съизмерват качествата, могат да се мерят и сравняват само количествата. Цитатът се отнася до измерването на разменните стойности - те са количествени. Тоест, вкарва темата за парите като "трета стока", чрез която се измерват разменните стойности на стоките.
С две думи, не си разбрал и този цитат, пък си тръгнал да го критикуваш. Симпатяга.

4. Започваш с: "А този общ знаменател за всички стоки представлява средното обществено-необходимо работно време за производството им". Общото, чрез което се сравняват стоките са ПАРИТЕ, и тях има предвид Маркс в предния цитат. Всички стоки трябва да могат да бъдат сведени към нещо трето, за да бъдат сравнени едно с друго. Например, за да сравним нашите две височини, ни е нужно нещо трето - "сантиметър". По същия начин, разменните стойности на стоките се измерват чрез "пари".
Сега да минем към самия цитат, който "оборваш" в тази точка.
Примерът за чашата вода в пустинята е типичен за някой, който не се замисля върху понятието "труд". Ако човекът в пустинята стигне до природен оазис, където водата съществува без човешки труд, той няма да плати нищо за нея. Както не плащаш нищо, ако си откъснеш слива от дървото в гората - просто, защото е създадено директно от природата без да е влаган човешки труд. Ако обаче чашата с вода идва от човешки труд - например, някой ти я донесе там на място, то в нея има човешки труд с някаква стойност, равняваща се на количеството труд, вложено за донасянето на водата.
Забравете го вече този пример за чашата вода в пустинята, защото отдавна стана банален и както виждаш, е много лесен за оборване. Наистина ли не си се запитвал никога дали тази чаша ще се появи в пустинята със или без човешки труд?
Никой продукт на природата няма разменна стойност без включен в него човешки труд. Това е естественото състояние на нещата. Взимаш и ползваш - природата не иска пари за своите продукти. Хората ги искат ;) Разменната стойност си е наша измислица, и особено любима на капитализма.

Прав си обаче, че някой в пустинята действително би могъл да поиска много по-висока цена от вложения труд за чаша вода. Но това първо не означава, че "природните ресурси имат разменна стойност без в тях да е включен човешки труд" - някакъв труд е включен, след като се продава (ако щеш, самото закарване на пазара), и второ - не означава, че по принцип размяната се прави между стоки с различна стойност. Напротив, имаме хиляди думички, с които означаваме неравностойната размяна и я приемаме като зло - "балон", "спекулации", "измама", "гнусен търговец, никога няма да стъпя при него" и т.н. За да осъзнаеш колко е вярна Трудовата теория за стойността и да спреш да вярваш на Теорията на желанията, се запитай откъде идва цената на дадена стока когато търсенето и предлагането са равностойни. На какво се равнява цената тогава? Откъде идва? Какво я определя? Сам ще стигнеш до извода, че реалната цена на всяка една стока се равнява на включения в производството й труд и може да се изчисли безпроблемно. Всяка различна от тази цена си е чиста измама - дали с помощта на реклама, създаване на изкуствени или естествени нужди, монополизъм или друго.

В следващия абзац не казваш нищо конкретно, а го използваш, за да въведеш пета точка:

5. Целият цитат е: "Заедно с полезния характер на продуктите на труда изчезва и полезният характер на въплътения в тях труд, значи изчезват и различните конкретни форми на тези видове труд: те вече не се различават един от друг, а всички са сведени към еднакъв човешки труд, към абстрактен човешки труд."

Както знаеш и ти, качествата не могат да се сравняват. Единственото, което може да се сравнява, е количеството. Ето защо Маркс е принуден да се абстрахира от потребителната стойност и конкретните видове труд, за да открие какво точно "сравняваме" чрез стойността. Ще се опитам да ти го обясня възможно най-простичко:
Няма как да отидеш в магазина и да кажеш: "Ще ви платя 100 меко и червено" - това са качества. Нито можеш да кажеш: "Цената на това е 1000 тъкачески труд". В момента, в който извадиш 10 лева, за да закупиш каквото и да било, ти приравняваш всички качества и всички видове човешки труд към парите. Всъщност ти всекидневно извършваш това приравняване, за което говори Маркс. Ето защо той се пита: Какво е това "количество", на което ние придаваме конкретно измерение чрез цените? След като не можем да сравняваме качествата, то количество от какво сравняваме? Отговорът е много правилен: Сравняваме количеството абстрактен труд.

Пример: За теб е без значение, че за направата на една шапка е нужен трудът на един земеделец, за да произведе памук + трудът на тъкач, за да произведе плат + трудът на шивач, за да съшие шапката. Давайки парите си, ти заплащаш всичко това, сякаш тези видове конкретен труд са еднакви, и ги свеждаш само до един общ, абстрактен труд. Не се опитвай да обориш нещо, което правиш постоянно. По-добре се опитай да разбереш какво точно ти казва Маркс - има какво да научиш от него. Той просто констатира какво правим постоянно, когато купуваме нещо.

6. Тук се връщаме към цитата, който първо беше пропуснал. Както вече казах, Маркс ни показва, че сравняваме стойността само количествено - качествата са несравними - като за целта използваме някакво мерило (нещо трето), чрез което можем да сравняваме. Както сравняваме дължините чрез мерилото "сантиметър" и масата чрез мерилото "килограм", така измерваме стойността чрез мерилото "пари".
Подчертано се чудиш: "Не разбираме обаче защо тогава някои хора си правят труда (и приемат транзакционните разходи) да разменят две стоки, чиито обективни разменни стойности са еднакви, така че предоставеният им избор би трябвало да ги остави безразлични." Ами защото потребителските стойности са различни, бре! Една стока съдържа в себе си както потребителска, така и разменна стойност. Хората си разменят стоките, защото всеки се нуждае от нещо различно. Разменят, за да използват, за да потребят стоката - разменят я заради потребителската й стойност. Разменната стойност на стоките интересува хората само дотолкова, доколкото искат да направят равностойна размяна.

Маркс обяснява, че за да се измерят стойностите на две различни неща една спрямо друга, е нужно да се сведат към нещо трето. Щом не разбираш примера на Маркс, ще ти дам друг пример:
Случвало ли ти е да кажеш за нещо, че е наполовината на нещо друго? Напр: "Този телевизор е наполовината на онзи". Сега, какво имаш предвид под "наполовина"? Дължината на екрана ли? Или стойността? Ако измерваш дължината на екрана, значи сравняваш в инчове. Ако измерваш стойността, значи сравняваш в пари. Ето какво значи, че за да се сравнят две различни неща, ти е нужно да използваш някакво мерило. Мерилото за стойността са парите.
Относно размяната - ествествено, че се случва, защото двама души имат различна оценка за потребността на стоката. Ако единият не реши, че тя не му е потребна, няма да я продаде. Ако другият не реши, че тя му е потребна, няма да я купи. При размяната един винаги счита нещо за потребно, а другият - за непотребно за него самия.

Еквивалентната размяна: размяната представлява размяна на еквивалентности. И по-точно, размяна на еквивалентно количество абстрактен труд. Ще ти дам простичък пример: Отглеждам кокошки. За три месеца съм отгледала 60 и искам да ги разменя за нещо друго. Ще ги разменя само за нещо, което се отглежда пак за три месеца. Никога няма да ги разменя за нещо, което се отглежда за 2 месеца, защото няма да бъде равностойна размяна. Ако аз искам да разменя кокошките, които съм отгледала за 3 месеца, а ти ми предложиш срещу тях зайци, които отглеждаш за един месец, то аз няма да приема, защото е по-добре сама да си огледам зайците за един месец.
Дали размяната ще се извърши чрез пари - заменям кокошките за пари и после с тях купувам зайци - или ще се извърши като бартер, е без значение. При всяка една размяна стоките са равностойни като количество абстрактен труд, в противен случай не се извършва. Това е принципът на размяната в нейния чист вид. Затова и същестува лафа: "Кон за кокошка" - с две думи, си се минал, ако правиш подобна размяна. Убедена съм, че и ти не искаш да правиш подобни размени. Искаш еквивалентност при размяната. Би ли платил 100 лв, които изкарваш за 2 дни работа, за две бъркани яйца, които можеш да си забъркаш за 2 минути? Ако ти се налага да го направиш, скоро ще се превърнеш в надъхан марксист, защото всеки човек усеща инстинктивно размяната "кон за кокошка" и не я приема за правилна. В главите си сме напълно убедени, че плащаме винаги точната стойност на нещата и не се минаваме. И ако си помислим, че някой магазин продава стоките над тяхната реална стойност, не ходим там - естествено, ако изкарваме парите си с труд. Ако не ги изкарваме с труд, не ни пука особено.
Относно експлоатацията: правилно си описал принципа. Не виждам да го оборваш по някакъв начин, нито оспорваш, че работникът първо работи, а после получава заплата, което по същността си представлява кредитиране на работодателя от страна на работника. Ако обаче срещнеш някъде случай, при който работодателят първо плаща заплатата, а после взима труда на работника, обади ми се. Ще си изпратя сивито веднага.

Ако наистина искаш да разбереш Маркс, свържи се с мен. Колкото и нескромно да звучи, вероятно в цяла България аз съм човекът, който най-добре го познава и ще ми е приятно да ти разясня идеите му. Но дотогава недей да го обсъждаш, моля те.

Към Кихано: Свиркай следващия път, когато срещнеш подобно писание за Маркс. Не е честно да стои месеци наред без подобаваща критика. Хората ще вземат да му повярват на Калин.


 

 

27 юни 2014 г.

Източник: блог на Даниела Пенкова

 

 

 

 

 

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар