Търсене в този блог

3.06.2014 г.

Мислителят Маркс - ренесанс на запад, табу у нас

 

 

Световната финансова криза от 2008 г. възроди интереса към идеите и трудовете на великия учен. Какво показва техният съвременен прочит?

Секция "Социални теории, стратегии и прогнози" към Института за изследване на обществата и знанието на БАН организира на 11 юни 2014 г. кръгла маса на тема "Карл Маркс - ренесанс и нови прочити". По време на дискусията ще бъдат повдигнати множество въпроси, сред които: кои са причините за днешния ренесанс на Маркс и марксизма и кои от Марксовите идеи са валидни и в наши дни? ДУМА публикува в аванс част от тематиката и проблемните сфери, които организаторите поставят на вниманието на участниците.

    След рухването на социализма в Източна Европа изглеждаше, че Маркс и марксизмът отиват в музея на историята. През 2000 г. обаче Маркс бе обявен при допитване на ББС за "мислител на хилядолетието". През 2013 г., използвайки комплексен критерий за оценка на научните приноси, едно от най-известните световни научни списания "Нейчър" обяви Маркс за най-големия учен на всички времена. През последните години в най-авторитетни американски, британски, германски, френски списания, вестници, издателства излязоха стотици публикации, в които присъстват фрази като "завръщането на Маркс", "ренесанс на марксизма", "отмъщението на Маркс". След началото на световната икономическа криза през 2008 г. се увеличи отново търсенето на неговите съчинения.

    Това е несъмнена световна тенденция

В България, напротив, да се пише и говори за Маркс продължава да бъде почти табу и повод за мълчаливо налагане на стигма. Ние смятаме, че както с оглед на световните дебати, така и във връзка с българските реалности (проблемите на съвременното българско общество, състоянието на философските и социалните изследвания) е особено важно Марксовото наследство да се преосмисли от съвременна гледна точка.
    Имайки предвид това, секция "Социални теории, стратегии и прогнози" към ИИОЗ-БАН организира кръгла маса на тема "Карл Маркс - ренесанс и нови прочити". Като организатори не бихме искали да налагаме ограничения върху темите и проблемите, които биха могли да се обсъждат - те ще се очертаят от визиите на самите участници. Все пак, по-скоро като възможни насоки на дискусиите бихме предложили следните проблемно-тематични кръгове:
(1)    Доколко е валидно Марксовото разбиране за капитализма като обществено-икономическа формация днес? Дали такива понятия като "информационно общество", "постиндустриално общество", "общество на третата вълна", "рисково общество", "общество на късната модерност", "постмодерно общество", "когнитивен капитализъм" променят най-важните характеристики на капитализма, такива, каквито ги описва Маркс? През последните десетилетия най-различни автори говорят, че навлизаме в информационно, постиндустриално, постмодерно общество, общество на знанието, рисково общество, технотронно общество, креативно общество и т.н. Значи ли това, че капитализмът изчезва?
(2)    Валидни ли са днес Марксовите идеи за класите и класовата борба?

Можем ли да се съгласим

с френския марксист Андре Горц, който през 1982 г. написа "Сбогом на работническата класа: очерк за постиндустриалния социализъм" и призова за отказ от пролетариата като революционен субект? Дали "средната класа" е заменила някогашния пролетариат? Ако индустриалната работническа класа намалява, това означава ли, че няма вече работници и капиталисти? Как са се променили наемните работници и капиталистите и валидни ли са за тях Марксовите характеристики? Антагонистични ли са отношенията между тях?
(3)    Валидни ли са днес Марксовите идеи за експлоатацията и принадената стойност? Можем ли да говорим за абсолютно обедняване, както по време на Марксовата епоха? Ако днес имаме гигантско социално неравенство, което продължава да нараства, и броят на намиращите се в бедствено положение хора е повече отколкото по времето на писането на "Комунистическия манифест", това не е ли потвърждение на Марксовите идеи?
(4)    Валидна ли е днес тезата на Маркс, че "пролетариатът няма отечество", в контекста на глобалното движение на работна ръка по планетата? А транснационалната капиталистическа класа има ли отечество?
(5)    Прав ли е Антъни Гидънс, когато говори, че още в "Комунистическия манифест" Маркс ни дава основните идеи, чрез които да разберем съвременната глобализация?
(6)    Валидна ли е тезата на Маркс за водещата роля на икономиката и икономическите интереси при обяснението на политиката, държавата, партиите? Дали в критиките на съвременната либерална демокрация като превръщаща се все повече в олигархия и съответстваща на интересите на 1% най-богати в света нямаме потвърждение на Марксовата идея за класовия характер на държавата и политиката при капитализма?
(7)    Валидни ли са марксистките идеи за идеологията, господството на идеологията на господстващата класа, идейната хегемония и идеологическите апарати днес, развивани от К. Маркс, А.Грамши и Л.Алтюсер?
(8)    Валидни ли са Марксовите идеи за същността и ролята на капитала, за отношенията между различните видове капитал. Сегашната финансилизация на капитализма потвърждава или отхвърля Маркс?
(9)    Валидни ли са марксистките идеи за диалектиката днес?
(10) Валидна ли е тезата на Маркс, че

не е възможен социализъм

в една отделно взета страна и в условията на глобализация и рязко увеличена външна зависимост между страни и региони, то неговото утвърждаване може да стане едновременно в много страни, като водеща роля ще играе страната с най-развита икономика.
(11) Днес има множество версии на марксизма? Коя е най-близко до реалностите? Кои са водещите марксисти, марксисти-ленинци, неомарксисти, постмарксисти, структуралисти марксисти, културни марксисти, автономисти марксисти, аналитични марксисти в света днес, чиито идеи, развиващи марксизма, заслужават внимание? В каква степен работите на свързани с марксизма активни днес известни световни изследователи като Д. Агамбен, Ален Бадиу, Славой Жижек, Тери Игълтън, Антонио Негри, Майкъл Хардт, Имануил Уолърстейн, Борис Кагарлицки, Дейвид Харви, Етиен Балибар, Пол Улф, Ерик Орлин Райт, Пери Андерсън могат да ни обяснят ставащото с капитализма през ХХт век?
(12) Някога Маркс и Енгелс още в "Комунистическия манифест" говорят за различни видове социализъм, като виждат своя тип социализъм като появяващ се най-напред в най-развитите западни страни и след това в останалия свят. В реалната история обаче се появяват страни, характеризиращи себе си като социализъм, и в центъра на световната система (шведски социализъм), и в полупериферията ("съветски тип социализъм"), и в периферията ("африкански социализъм", "арабски социализъм", "китайски социализъм", "латиноамерикански социализъм"). Как бихте оценили през призмата на Марксовите идеи съдбата на съветския тип социализъм у нас? А китайския, виетнамския, кубинския социализъм? Как би оценил Маркс днес наложения след 1989 г. капитализъм в България?
(13) В началото на ХХ век марксистите спорят за понятието "империализъм" като приложимо за разбиране на тогавашния стадий на развитие на капитализма.

Оформят се различни гледни точки -

на Карл Кауцки, Роза Люксембург, Владимир Ленин, Николай Бухарин, Хилфердинг. Около един век по-късно през 2000-та двама марксисти - Антонио Негри и Майкъл Хардт, написват своята книга "Империя", която някои техни последователи характеризират като "Комунистическия манифест на ХХІ век". По това време американските консерватори говорят за САЩ като за "империя", но с "добър империализъм". Техните противници оспорват позитивната оценка, като казват, че днес американски бази и присъствие има в 156 държави в света, а преврати, военни нападения или "цветни революции" са осъществявани от САЩ след Втората световна война в близо 100 държави в света. Валидно ли е понятието "империя" и "империализъм" за описание на днешния капитализъм в началото на ХХI век?
(14) Валидни ли са днес Марксовите идеи за "революцията" като етап към ново общество, след като това понятие във вид на "цветна революция" се превърна в инструмент за легитимация на стимулирани отвън либерално-демократични преврати в различни страни? Какво би следвало да е отношението между революция и реформа?
(15) Между идеите, за които най-много се спори, е Марксовата теза за бъдещото отмиране на държавата. Има автори като Е. Иленков, които днес говорят, че това ще се реализира с "компютърната революция". Други изтъкват, че това ще стане с изчезването на нейния класов характер и свеждането до административна институция. Какво мислите по този въпрос?


Кръглата маса ще се проведе на 11 юни 2014 г.
  

 

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар