Извадки от брошурата на Станке Димитров (Марек)
Партията представлява от себе си преден отряд на работническата класа
Ние видяхме по-горе, че комунистическата партия е партия само на работническата класа, а не и на други класи. Но това не значи, че комунистическата партия — това е цялата работническа класа, че всеки работник е комунист. Социалдемократите на дело не правят разлика между класата и партията. По този въпрос болшевиките още в 1903 г. изнесоха остра борба с меншевиките и доказаха на руския пролетариат необходимостта от такава партия, в която не може да влиза който си иска, а която обединява в себе си само предния отряд на работническата класа, значи, най-съзнателните, най-предните, най-далновидните работници... Да забравим разликата между предния отред и цялата маса, която се стреми към него, да забравим постоянния дълг на предния отред — това значи да се самозалъгваме, да си закриваме очите от грамадността на нашите задачи, да ограничим тия задачи. Именно такова затваряне на очите се явява премахването на разликата между приближаващите се и входящите, между съзнателните и активните и помагащите ...
За да бъде комунистическата партия действително авангард на работническата класа, тя трябва да бъде въоръжена с революционна теория, със знание за законите на движението, със знанието за законите на революцията. Без това тя не е в състояние да ръководи борбата на пролетариата и да води със себе си пролетариата.
И наистина, ако членовете на партията, макар и работници, макар и най-предани и готови на жертва, но неиздигнати теоретически, незнаещи към какво води развитието на капитализма и класовата борба, за нейното превръщане в революция, неиздигнати политически, незнаещи повече за силите на буржоазията и пролетариата, незнаещи повече за политическото положение, незнаещи какви задачи трябва да произтичат от дадено положение, т. е. неотличаващи се от останалите работници по своето класово съзнание, такива комунисти, партия с такива членове не може да бъде техен политически вожд, а може да се влачи и след тях и да пропадне в блатото на опортюнизма. Затова политическото и теоретическото издигане на партийната маса е една първостепенна задача на комунистическата партия ... А това ще рече, че партията би загинала, ако се откъсне от масата, ако се затвори в себе си, защото така тя би се превърнала в секта, в клуб, в школа, във всичко друго, но би престанала да бъде партия — преден отред на масата. През периода на сектантския курс на нашата партия, курса на революционната фраза и жестовете, тя беше дошла до такова откъсване от масата, от което тя сега с голям труд се оправя.
От това, че партията представлява преден отред на работническата класа и че той трябва да бъде тясно свързан с масата, следва, че всяка местна партийна организация, всеки партиен член, където и да са, при каквито и условия да се намират те, са длъжни да работят всред масите и да проявяват собствена инициатива за провеждане партийните решения и да водят борба от името на партията. Тогава именно те ще покажат, че действително принадлежат към предния отред на класата. Блестящ пример на болшевишка самоинициатива ни даде Георги Димитров в Лайпциг, където той един, без наставления, без връзки отвън, без поддръжката на своите другари по процеса, достойно защити германската и българската комунистическа партия и Коминтерна, изнесе техните възгледи по основните въпроси на текущата им политика и води героически борби против фашизма в Германия и целия свят.
Само така, чрез своите организации и членове, партията може да бъде свързана с масите и да ги ръководи. Няма ли тая самоинициатива в тях, партията при тежките нелегални условия може да се откъсне от масите и тогава, когато тя има правилно начертана политика. Вън от другите причини, твърде много и на отсъствие на болшевишка самоинициатива и на недостатъчна теоретическа и политическа подготовка на партийните маси и местните им ръководства, без което организираните в партията не могат да се числят с достойнство към предния отред на класата и се дължи например сега туй, че на много места в България има партийни организации, а там не се върши масова работа. Между другото на отсъствието на болшевишка самоинициатива се дължи туй, че дълго време след провали на някои места не се възстановява партийната организация, макар да не са арестувани, да не са известни на властта всички членове на организацията.
Има случаи, когато партията се откъсва от класата, като не остава в нея, като се мъкне в опашката на движението или като изпреварва класата, върви далече от нея и не взема мерки да активизира и да дочака движението на масите. Такова откъсване на партията от класата се явява резултат на неправилна политика на партията. И ако партията не изпревари своята политика, не измени своята дейност и методите на работата си, че да се свърже с масите, тя ще тръгне към израждане, към превръщането й в секта ...
Партията е организиран отред на работническата класа
Партията на работническата класа обема в себе си предния отред на класата, но този отред сам по себе си не представлява партия. За да бъде той партия, трябва да бъде той организиран. Отделни работници, съзнателни, предани на делото на пролетарската революция, даже политически издигнати, ако не са свързани в едно организационно цяло, каквото представлява партията, не могат да водят масите към целите на комунизма. Няма да има партия и когато тия лица образуват отделни групи, но несвързани помежду си, в едно цяло, в една стройно централизирана и повсеместна в страната организация, възглавявана от свое централно ръководство и подчиняваща се на това ръководство ...
Партията като най-висока форма на класовата работническа организация
За победата на пролетарската революция необходимо е участието на цялата работническа класа по един или друг начин и на градската и селската беднота. Тяхната подготовка и организирането на тяхното участие в революцията е възможно само при наличието на крепка болшевишка партия. Как партията ще бъде в състояние да подготви и издигне тия грамадни и милиони маси? За вдигането на своите членове тя може да даде разпореждане и те като дисциплинирани нейни синове са длъжни да се вдигнат. За да може обаче партията да вдигне масите, тя трябва да бъде свързана с тях. По-здрава и надеждна връзка с широките работнически и селски маси партията може да установи само ако тия маси се организирани в някакви организации: професионални съюзи, фабрични комитети, селски комитети, кооперации, културни, младежки и др. организации или в открита политическа партия, каквато беше Работническата партия. Всичките тия разни видове работнически организации са класови работнически организации. Но всяка една от тях обхваща дадени маси за определени цели — различни една от друга. Те могат да участват в борбата за общата цел на работническата класа — за социализма — ако получат на дело ръководството от партията. В такъв случай за целите на революцията партията може да използва тия всевъзможни работнически организации като лостове за повдигането, като каиши за тургане в движение работническата класа и другите трудещи се маси ...
За да може Комунистическата партия като най-висша форма на класова работническа организация да ръководи класата, масите, те трябва да бъдат организирани в масови организации. Нелегално те могат да съществуват като масови организации. При тия условил КП е длъжна да работи в съществуващите, допусканите от законите на фашистката диктатура масови организации, доколкото не може да наложи съществуването на други, открито класови организации. В нефашистките масови организации тя трябва да въвлича масите и да превръща тия организации в антифашистки, в организации, в които масите да се подготвят за смъкването на капиталистическото иго.
Партията като оръдие на пролетарската диктатура
Основният въпрос, който отличава болшевишкия тип партия от социалдемократическите партии, основният въпрос на ЛЕНИНИЗМА — това е пролетарската диктатура. Още не е болшевишка такава работническа партия, която признава класовата борба, но излизайки от правилното положение „класа против класа“, неправилно отрича допускането на какъвто и да е блок и компромиси с други, неработнически слоеве и организации. Социалдемократическите партии съвършено не идваха до признаването на пролетарската диктатура и да се борят за нея. Такава беше тесняшката партия. Болшевишката партия признава класовата борба включително и нейната най-висока форма — пролетарската диктатура. Тя ръководи класовата борба на пролетариата и я довежда до завладяването и установяването на пролетарската диктатура, като за достигането на тази цел не изолира работническата класа от тези обществени слоеве, без чиито съюз не може да се осигури победата на пролетариата. Комунистическите партии се борят за унищожаването на диктатурата на буржоазията и за създаването на пролетарската диктатура.
Що е това пролетарска диктатура ? Достатъчно тук е да припомним определението на диктатурата на пролетариата, дадено от Ленин:
„Диктатурата на пролетариата не е завършване на класовата борба, а е именно продължение в нови форми. Диктатурата на пролетариата е класова борба на победилия и взелия в свои ръце политическата власт пролетариат против победената, но не унищожената, не изчезналата, не престаналата да оказва съпротивление, против усилващата своето съпротивление буржоазия." ...
Организационните принципи на болшевизма. Единството на програмите.
Тактическите и организационните принципи
В болшевишкия тип партия съществува единство на теорията, програмите, тактическите и организационните принципи. Между тях няма противоречия. Те са тясно свързани помежду си и произтичат един от друг. Програмните цели на болшевишката партия — пролетарската диктатура, социализмът, комунизмът — всякога са движили партията. На тях винаги се е подчинявала стратегията и тактиката на партията. Стратегията и тактиката на партията винаги са определяли организационните форми и методи на партията. Политиката е доминираща. На нея е подчинена организацията, но подценяване значението на организационния въпрос, което наблюдаваме в партиите на Втория интернационал, в троцкизма, зиновиевщината, е неразривно свързано с тяхната опортюнистическа политика и тактика.
Разцеплението на болшевики и меншевики в 1903 г. стана именно по организационния въпрос. Зад споровете по въпроса как да бъде организирана партията тогава се криеха бъдещите спорове в революцията 1905 г. — кому да се предостави ръководството на революцията, хегемонията в революцията на пролетариата (болшевиките) или на либералната буржоазия (меншевиките). Ленин казва, че:
„Силата на работническата класа — това е организацията. Без организирани маси пролетариатът е нищо. Организиран — това е всичко. Организираността е единство на действието, единство на практическото проявление…“
Въпросът за значението на организационния въпрос за нашата партия е от огромна важност. На практика и нашата партия недостатъчно оценява важността на този въпрос. Огромно е организационното изоставане на нашата партия от нейното голямо политическо влияние. Партията завладя болшинството от работническата класа и значителна част от селската беднота, но този политически успех тя не успя да закрепи организационно. Партията не можа да превърне политическото си влияние над масите в здрави организационни връзки с тях. Ето защо тя не можа да ги вдигне на борба против фашисткия преврат на 19 май 1934 г., независимо че в тези маси да съществуваше готовност за такава борба.
Подценяване значението на организационния въпрос в нашата партия се проявява и в нейната практика: подробно се анализира в резолюциите на ЦК положението, определят се линията и задачите на партията за дадения период, изучават се и преработват тези резолюции от партийните организации, но недостатъчно грижи се полагат за усилване и приспособяване партийната организационна работа за провеждане в живота не разучените резолюции, и самите решения. В резолюциите на Окръжните комитети и Районните комитети и конференции обикновено се среща преразказване резолюциите-директиви на ЦК, но няма конкретни решения как на самото място, в окръга, в района да се проведат тези резолюции и директиви. За важността на задачата за организиране борбите на масите за непосредствените интереси много се пишеше и в резолюциите и позивите на централните и местните организации, но много малко се пишеше за конкретното провеждане на тази борба в дадените места, при дадените условия, още по-малки се правеше по организирането на тази борба.
Партия. Класа. Маса и водачи
Силата на болшевишките партии е в тяхната правилна марксистко-ленинска теория ...
Силата на болшевишките партии е в тяхната правилна тактика, която произлиза от тяхната теория, тактика, която е тясно свързана с тяхната теория. Силата на болшевишките партии е в тяхната организация по такъв начин, че тя да си осигурява провеждането на правилната тактика за достигането на определените цели.
Всичко това именно прави болшевишките партии годни да бъдат действително съзнателен организиран отред на работническата класа, водач на масите. Комунистическата партия не се мъкне в опашката на масите, тя не се явява регистратор на това, което вършат масите сами, стихийни моменти, когато те създават широко масово движение — религиозно, патриотическо, войнствено. Винаги в такова „стихийно" движение на масите се отразява влиянието на господстващата буржоазия. Социалдемократическите партии обикновено се приспособяват към тези движения, стават техни водачи, но с това те не ръководят, не издигат движението на масите на класова висота, а сами вървят по течението. Да си спомним пак империалистическата война. Буржоазията в големите капиталистически страни успя да опияни масите с опиума на войнствеността и шовинизма. Социалдемократическите партии измениха на своята роля да водят масите към социализъм, тръгнаха по водите на империализма и продължиха да му служат и тогава, когато масите сами изтрезняха. Против течението тогава застана болшевишката партия с ясното съзнание, че трябва да убеди масите в противното — в превръщането на империалистическата война в гражданска. Против течението застана и тесняшката партия, като се обяви против войната, застана начело на все по-растящото недоволство на масите от войната. Тогава непротивопоставяйки се на масите, партията се мъкнеше в неговата опашка, не го възглави.
Комунистическата партия може да води масите след себе си, като ги убеждава на дело в правилността на своята тактика, като по такъв начин създава взаимно доверие между класата и нейния авангард. Забележителни са думите на Ленин по въпроса за това взаимно доверие:
„За успеха на победата над капитализма се иска правилно съотношение между ръководещата комунистическа партия, революционната класа — пролетариата — и масата, т. е. цялата съвкупност от трудещи се и експлоатирани. Само комунистическата партия, ако тя е действително авангард на революционната класа и включва в себе си най-добрите представители на тази класа, ако тя е закалена от опита на упоритата революционна борба, ако е съумяла да се свърже неразривно с живота на своята класа, а чрез нея и с цялата маса експлоатирани и да внуши на тази класа пълно доверие, само такава партия може да води пролетариата в най-безпощадна и решителна борба против силите на капитализма. От друга страна, само под ръководството на такава партия пролетариатът е способен да разгърне цялата мощ на своя революционен натиск ... е способен да разгърне всичката своя сила, която е неизмеримо много повече, отколкото частта от населението, която той съставлява, по силата на самото икономическо устройство на капиталистическото общество …“
Взаимните отношения между партията и класата се определят от Ленин като взаимно доверие между авангарда на работническата класа и работническата маса .. .
Партията не може да ръководи масите, без да е спечелила тяхното доверие. А това доверие на масите тя може да спечели, първо, ако има правилна теория. Значението на теорията тук изпъква с всичката си важност. Марксистко-ленинската теория трябва да бъде теория на цялата партия, да се знае и изучава от цялата партия, от всеки неин член, а не само от „теоретиците“ т. е. от единици „специалисти" в партията. Всяко подценяване на теорията в партията се явява вредно за нея. Затова Комунистическият интернационал обръща голямо внимание на теорията, с която са проникнати всички негови решения и неговата програма. Изучаването на Програмата на Коминтерна и на неговите решения, особено по българските въпроси и съобразяването с тях, е първата гаранция, че ще съумеем да спечелим доверието на масите.
Доверието на масите партията ще спечели, второ, имайки правилна политика. Политиката на партията произтича от нейната програма, от нейната теория. Но погрешно е да се мисли, че само познаването на теорията, нейното механично прилагане при конкретни условия, може да осигури правилната й политика. Например теоретическата оценка, която дава Коминтерна на международното положение и резолюцията на 13-ия пленум на ИККИ, като плътно приближаване към новия период на войни и революции, към революционна криза, механически пренесена в България, не може да определи политиката на партията. От правилното теоретическо положение, че пролетариатът трябва да изолира от масите главната опора на буржоазното господство — Социалдемократическата партия сред работниците и Земеделския съюз сред селяните — съвсем не произтича такава политика през 1933—1934 г., каквато имаше нашата партия тогава към Земеделския съюз, именно да заявява, че главната опасност е не фашизмът в лицето на Цанков и „Звено", а Земеделският съюз и Социалдемократическата партия. Напротив, ръководейки се от правилното теоретическо положение, политиката на партията трябваше да бъде насочена против фашизма като главна опасност в този момент. Такава именно политика би спомогнала на масите от Земеделския съюз на практика да се убедят, че против техния главен враг ги води не Земеделският съюз, а комунистическата партия и губейки вяра в Земеделския съюз, биха тръгнали не след нови земеделски съюзи, като пладненския, а след комунистическата партия или пък тласнали своите водачи на съюз с комунистическата партия. Ако партията имаше такава политика, тя би създала мощно единно антифашистко движение, което не би допуснало или би осуетило преврата на 19 май 1934 г.
Когато политиката на партията се окаже неправилна, тя трябва да бъде ревизирана. Така направи БКП в 1925 г., когато преди атентата в черквата „Св. Крал" тя сне курса на въоръженото въстание, направи завой в своята политика. Така тя постъпи и след преврата на 19 май 1934 г. И в единия, и в другия случай това стана с помощта на Коминтерна.
Но и установяването на правилна политика още не означава всичко. При правилна политика партията ще ръководи масите само ако съумее да ги убеди в правилността на своята политика и тактика, а това ще рече, че партията ще трябва да издига такива лозунги, които са близки и понятни на масите и са в състояние да привличат масите към позициите на партията, да ги улесняват в разпознаването на правилната партийна политика върху основата на собствения опит в процеса на борбите за тези лозунги. Така партията издига масите до нивото на съзнанието на авангарда на класата, до съзнанието на партията ... В България например ние издигахме през 1933-1934 г. подобни лозунги: „НАВЛИЗАНЕ в революционна криза", „на обща политическа стачка“, „завладяване на фабриките“ и други такива. Какво говореха те на масите? Нищо. И масите не следваха партията в борбите за тези лозунги, защото те бяха за масите далечни и непонятни.
За да има правилна политика, партията трябва да се вслушва в гласа на масите, да проверява доколко нейните лозунги се разбират и възприемат от тях. Партията трябва да изучава практиката на борбите на масите. Да вземем такъв пример: партията през 1932— 33—34 г. издига лозунга за политическа стачка. Значителни групи се отзоваха на този наш зов. Ние имаме хиляди работници, участвали в политическите стачки-протести, продължаващи от десет-двадесет минути, даже час и два, но този опит на масите партията не изучи, не обобщи и не можа да тласне масите към истинска политическа стачка, продължаваща по-дълго, обхващаща по-големи маси и която може да окаже влияние както върху масите, така и върху буржоазията.
Друг пример. В редица стачки работниците издигнаха искания за фабрични комисии и при много стачки това искане биваше извоювано. Но създаваха ли се тези фабрични комисии, как работеха те — нито в една статия в многобройните тогава вестници не се писа, този тъй важен опит не се изучаваше, не се обобщи.
Политиката на партията може да бъде правилна, но ако партията не е успяла да убеди масите в правотата на своята политика, ако масите не й дават още своята подкрепа, партията не може да вземе инициативата за организиране на решаващи действия. Тя трябва да дочака момента, когато ще убеди масите в правотата на своята политика, в необходимостта на тези действия и само тогава може да ги призовава към такива действия. Решително.
Доверието на масите партията ще спечели, трето, със своята преданост към работническата класа, с нейните връзки с масите. Предаността към класата, връзките с нея се придобиват с ежедневна къртовска работа сред масите. Такава дребна наглед, незабелязана на повърхността работа, но която се вижда от масите, която им показва предаността на партията към тях и укрепва връзките с тях, е работа на професионалните съюзи, организирането на борбите на работниците, на селяните, на служещите, бедните занаятчии, безработните за техните дребни и крупни непосредствени интереси (к. м. — С. В.). Именно с тази своя работа партията може да издига масите и техните борби до висотата на общокласовите интереси — до борбите за властта. Подценяването на дело значението на профсъюзите и работата в тях, което се проявяваше в партията, бе една от сериозните причини за неповдигането на работническите маси по зова на партията след 19 май 1934 г. на политическа стачка.
Правилното разбиране на мястото, ролята и значението на водачите в работническото движение би спасило нашата партия от много сериозни грешки, допуснати от нея през последния период. Правилно разбирайки какво представлява водачът на партията, тя не би допуснала да я тласнат по пътя на левоопортюнистическия курс дребнобуржоазните елементи на нейното ръководство, които, лишени от всякакви данни да бъдат водачи, сами си приписваха ролята на „велики водачи" и чертаеха нейната политика, излизайки не от познаването на действителността, не от връзките с масите, а книжно, сектантски, излизайки от превратно възприетия от тях ленинизъм и от груповите си съображения . ..
Въпросът за водача не е въпрос на издигане, на популяризиране на която и да е натрапила се или изкуствено поставена за форма личност, а е въпрос за издигане, за популяризиране правилността на партийната политика и тактика, въпрос за годността на партията да отговаря на интересите на масите и да ръководи техните борби, изразена в указанията и действията на създадените, излъчените в нейната дейност и борби живи, авторитетни, популярни хора, в лицето на които партията с спечелила доверието на масите, в лицето на които те виждат партията ...
Партийната ядка на предприятието е основа на партийната организация
Основата, фундаментът на организацията на партията е тази най-малка група от членове на партията, която се намира там, където тия партийци са събрани в едно или могат да бъдат близко помежду си. В партиите на II интернационал фундаментът бе в партийните групи и организации в тези административни деления, по които са извършваха парламентарните избори. И цялата система от партийни организации в тях бе построена така, че да отговаря на нуждите на изборната борба. Парламентаризмът бе в тях главното, към него приспособяваха и те структурата на своята партийна организация.
Тесняшката партия се отдели от реформизма в името на социализма и пролетарската революция. Не отричайки парламентарната борба, тя цели десет години след разцеплението се занимаваше главно не с парламентарната борба, а с пропагандата на марксизма и с организирането на работниците в професионалните съюзи. Тя участваше във всички със своите основни за тогава лозунги: „Класа против класа“, „Никакъв блок, никакъв компромис", и събираше всеки път все повече, но въобще нищожно количество гласове. На работниците тя обясняваше, че тяхната борба вън от парламента е решаваща, а не в парламента. Когато тя избра първия си депутат за Великото народно събрание в 1911 година Власковски от Троян, чрез него тя изнесе от тази най-висока трибуна пак своите лозунги. В 1911 г. партията завладя Самоковската община — първата „комуна" и около нея разви остра масова борба с цялата буржоазия и нейната полиция около своето червено знаме. Това беше борбата за смъкване демократическата маска на буржоазната държава.
Основното в дейността на партията през целия предвоенен период бе пропагандата на марксизма и организирането на работниците. Тук не е мястото за разкриване недостатъците и грешките на тези партийни постановки и тактика, в които се проявяваше неразбирането по въпроса за хегемонията на пролетариата и за ролята на партията в революцията. Важното тук е да се знае, че преди войната не парламентаризмът, не избирателната борба бе главното, централното в борбата на партията, а „просветата, организацията, борбата". Оттук произлизаше и тази структура на партията, която тя имаше тогава. Партията се считаше и беше работническа партия. Тя изнесе ожесточена борба с дребнобуржоазния социализъм за запазване работническия характер на партията ...
Когато партията стана масова партия, именно след империалистическата война основната нейна организация си остана местната организация (местният комитет) в града, селото, тя беше и основата на партийните групи и клубчета в кварталите. Типична бе Софийската партийна организация до 1923 г. Тя имаше свои квартални клубове и организации. Тези организации бяха части от общата градска организация. Такива квартални организации тя имаше четири. Но те се изграждаха с оглед на намиращите се в тези квартали работнически маси и предприятия и имаха подразделения, по-малки партийни групи, в тези части от кварталите, които представляваха избирателни секции. Основата на партийната организация на тесняците следователно бе местната партийна организация — градска, квартална, селска.
Основата, фундаментът на организацията на болшевишката партия обаче още от началото на нейното съществуване бе партийната ядка в предприятието. За болшевишката партия тя си остана — такава тя трябва да бъде и за всички комунистически партии, „крепост на партията“. Това е именно производственият принцип на организация на болшевишкия тип партия.
Основата на партията в предприятието, това значи работническа партия по своя състав, това означава организиране борбите на пролетариата като основна работа на партията. Без това партията не може да разрешава своята задача — подготовката и организацията на революцията. Такава беше основната задача на болшевишката партия от самото начало на нейното съществуване. С това се обяснява защо тя изгради своята организация на производствен принцип. Днес болшевишката партия строи социализма и за решаването на тази задача тя пренесе в предприятията не само основата, но и основната, първичната своя партийна организация (решения на 17-ия конгрес на БКП).
Партията може да се прояви като преден, ръководен отред на работническата класа, ако фундаментът, основата на нейната организация се намира там, където работи масата. Работническите маси трябва да възприемат идеите, програмата, тактиката на партията, да знаят текущите й задачи и лозунги и в борбата си под нейното ръководство да ги направят свои класови идеи — програма и тактика. Но партията може да внесе тези идеи, програма, тактика и прочее в работническите маси, ако тя самата се намира там, където са работниците. Нея ежедневно, ежечасно, всяка минута работниците трябва да я чувстват в своята среда — да им осветлява положението, да им дава указания, лозунги, да ги подтиква на борба, да организира борбата им, да им дава перспективи и при успехи, и при поражения. Когато работниците четат вестника или позива на партията или слушат нейния оратор, те трябва да чувстват партията си не някъде далече, в някакъв откъснат от тях център, който от време на време им изпраща вести за своето съществуване, а тук, в самото предприятие. Затова партията трябва да има своя основа в предприятието. Затова комунистите, които работят в предприятията, обединени в партийни фабрични ядки — трябва там да представляват основата на партията, а от това следва, че всяка партийна ядка ще бъде действителна част от основата, от фундамента на партията само тогава, когато комунистите, които съставляват тази ядка, действително работят в предприятието като партийци, като болшевики, а не принадлежат само формално на тази ядка. Само тогава тази ядка работи активно и тя може да осъществи връзката на партията с работническите маси ...
Габрово, Околийски комитет на партията. 1935 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар