Парламентарната дейност на Димитър Благоев

Още от първите години на своето съществуване БРСДП поведе решителна и неуморна борба за по-добър живот на трудовите хора, срещу хищническата им експлоатация от капитала, за подобряване условията и заплащането на труда, за правото на отдих и образование, за работническо законодателство, за защита на женския и детския труд, за намаляване на работния ден.

Партията, нейният създател и ръководител Димитър Благоев придаваха голямо значение на парламентарната форма на борба за защита на интересите на работническата класа и на всички трудещи се, техните права и свободи, за политическото им възпитание, за разобличаване политиката на буржоазията и нейните правителства и политически партии, за пропагандиране идеите на социализма. Но застанал на правилни марксистки позиции, Д. Благоев предпазва партията от излишни парламентаристки илюзии. За разлика от широките социалисти начело с Янко Сакъзов, които бяха привърженици на безпринципни съглашения и компромиси с други дребнобуржоазни партии и течения, на безогледни обещания и ефектна повърхностна агитация за печелене на гласове, на отстъпление от партийната програма и политика, Д. Благоев, прозрял далеч напред, предупреждава, че партията на работническата класа не бива да принизява своята дейност в предизборната борба и в Народното събрание до печелене на евтини успехи и депутатски места, не бива да създава илюзии сред трудещите се, че е възможно в рамките па капиталистическото общество, по пътя на парламента да се подобри коренно тяхното положение и да се освободят от капиталистическа експлоатация. „Нека в избирателната борба — пише още през 1894 г. той — високо държим социалистическото знаме. Нека не се увличаме само от съблазна да спечелим няколко депутатски кресла. Нека внимателно отстраняваме всички опасности, които заплашват нашето още младо социалистическо движение. Нашата избирателна агитация трябва да бъде открито социалистическа навсякъде. Само победата с такава агитация ще бъде победа на социалдемократическата партия, на социализма.“

Участието на партията на тесните социалисти в предизборната борба Димитър Благоев оценяваше като важна форма и важен момент в класовата политическа борба на пролетариата, на трудещите се, като показател и проверка за влиянието на партията сред масите, като условие за нейното по-нататъшно организационно укрепване и разширяване на връзките й с масите. „Във всяка изборна борба — пише той в статията „Изборната борба и социалдемокрацията“ — наша належаща задача е да изграждаме силна организация, за да разбера и самата господарска класа, че тия народни представители, които ние ще изпратим, имат зад гърба си една организирана сила, която е готова да ги подкрепи, да знае, че когато тия народни представители издигат в Народното събрание глас на протест, веднага вън от сградата на Народното събрание се издига вълната на работническото движение, чува се гласът на будната и протестираща работническа класа."

Димитър Благоев допускаше възможността в демократични страни, в които се осигурява всеобщо избирателно право, работническата класа по пътя на изборите да завладее парламента и да постави началото на социалната революция. „Но... работническата класа може да постигне това завладяване само тогава, когато тя е силна по организация  и  съзнание, когато е организирана в мощна политическа сила, проникваща с учението на класовата борба, с революционния социализъм, и когато прави в Народното събрание свое мнозинство депутати. Разбира се, при това, че завладяването на Народното събрание не означава завладяване на властта. Завладяването на Народното събрание означава началото на социалната революция, която има да извърши пролетариатът. Дали завладяването на Народното събрание от последния ще приведе към кървава социална революция, или към безкръвно налагане на социалистическата наредба, това ще зависи от разположението на обществените сили, или другояче казано, от съотношението на обществените сили, от общественото състояние на класите.“

 

                       *           *           *

 

В живота на Димитър Благоев хармонично се допълват интернационалистът и родолюбецът, верността към класата с верността към родината. Още през 1881 г. той изрича като свое верую думите: „ Аз съм българин. Като син на народ, поробен от двама най-жестоки врагове, смятам се за щастлив, че съм се родил във времето, когато той се пробужда.“  Дългогодишната му дейност като депутат в Народното събрание и като общински съветник и училищен настоятел в София през 1911 — 1915 г. докачил това безспорно.

Благоев е избран за народен представител най-напред през април 1809 г. в Десетото народно събрание в Ямболска избирателна околия. При тези избори общият брой на избраните народни представители от БРСДП е 6 души. Благоев оценява това като „твърде голяма сполука", защото изборите провежда дошлото на власт през януари 1809 г. правителство на либералната партия при грубо нарушаване на избирателния закон и погазване правата и свободите на избирателите. Правителството назначава комисия да провери „редовността" на изборите в редица избирателни околии (Котленска, Сливенска, Варненска. Видинска и др.) и да бъдат лишени от мандат неудобните народни представители, като при повторното провеждане на избори си осигури избирането на свои съпартийци.

Своята първа реч Димитър Благоев произнася на 28 май 1899 г. именно по повод предложението да се отнемат  мандатите на неудобни за правителството народни представители. Той не само се изказва против касирането им като неоснователно, но и поставя въпроса за истинското конституционно управление на страната, което е необходимо  „от гледна точка на интересите на България, на българския народ, и, позволете ми да кажа, на интересите даже на всички други партии“.

В същото Народно събрание, във втората си реч Благоев разобличава несъстоятелността на искането неговият избор да се касира под предлог, че не бил спазен редът за гласуване в общините на Ямболска околия. Той защитава горещо упражненото право на своите избиратели и необходимостта да бъде зачитан народният суверенитет.

Димитър Благоев е избран за народен представител и през 1902 г. в Дванадесетото обикновено народно събрание, отново в Ямбол. Интересна в това събрание е речта му по отговора на тронното слово. В нея той не само критикува правителството на д-р Стоян Данев, неговата политика и предложения бюджет, но задълбочено анализира икономическото развитие на България, което засилва процеса на пролетаризиране, избистря класовия характер на политиката на буржоазията и на държавата, класовата борба в нашата страна. Като разкрива убедително експлоатацията на работническата класа, тежкото данъчно бреме, което пада преди всичко върху плещите на трудещите се и особено на селяните, Благоев доказва, че на работническата класа, ако и да е сравнително млада, малочислена и неорганизирана, принадлежи бъдещето, че тя е прогресивна класа и ще извоюва социалистическото общество. Тази реч е програмна, защото авторитетният ръководител на партията поставя открито и научно обоснова основните въпроси на тогавашната действителност в България; разработи тактиката на партията в Народното събрание. Макар и посрещнат враждебно от някои депутати, на които не се харесваше появата на социалисти в Народното събрание, слухът им се „смущаваше“ от социалистическа терминология, които предпочитаха да наричат социалистите рушители, Д. Благоев с присъщото му респектиращо спокойствие доказва: да, социалистите са разрушители, но на стари уредби, внушения, понятия и режими, и създатели на нови, светли перспективи за народа.

Като отхвърля неверните твърдения на буржоазните лидери, той достъпно, просто разкрива истинските причини за пропадането на занаятчии, на дребни собственици в градовете, на селяните: „Причината без съмнение трябва да я търсим в оная еволюция, в онуй развитие, което се извършва в България, както и в целия свят“, т. е. в капиталистическото развитие; в бюрократично-административното управление.

След като прави характеристика на икономическото и политическото положение в България в резултат на нейното развитие по пътя на капитализма за две десетилетия и някои предложения за решаване на острите проблеми, той изяснява тактиката на партията в Народното събрание: „... Целта на социалдемократическата група тук е преди всичко да постави работата на принципиална почва, да посочи, с други думи, какво е положението на страната, коя е тенденцията, по която се движи икономическото и социалното развитие в нашата страна, и оттам да извадим всички онези необходими мерки, за да може да върви в пътя на прогреса и да не среща такива тежки пречки, каквито среща днес."

В най-тежкия период от живота на страната — периода на войните — Благоев остава верен както на своята класа и на съвестта си на интернационалист, така и на народа си. За този период разказват много от речите му в Народното събрание. Думите му са живи и актуални и днес: „Ние, както ви е известно, сме против войната, против всяка война на Балканския полуостров и в Европа. Ние като социалдемократи сме съгласни с пролетариата в целия свят и искаме мир в цяла Европа, мир на Балканския полуостров. Протестирайки сега против престъпната агитация за война, която водят буржоазните партии, ние протестираме против тези партии, които са врагове на националното обединение на балканските народи."

В изборите за Шестнадесето обикновено народно събрание през ноември 1913 г. за кандидатите за партията на тесните социалисти са подадени над 50 000 гласове и избрани 18 народни представители тесни социалисти. Това е показател за порасналото влияние на партията сред народа. Народното събрание се свиква едва на 19 декември на извънредна сесия, за да гласува разходите на правителството. Но тъй като народните представители от опозицията са мнозинство, те изразяват недоверие на назначеното от цар Фердинанд правителство и на 31 декември то бива разпуснато.

В Седемнадесето обикновено народно събрание — февруари 1914 г.,  Д. Благоев е отново народен представител. Чрез полицейски произвол и фалшификации правителството на Васил Радославов си осигурява мнозинство. Но независимо от това за партията на тесните социалисти гласуват над 50 000 души и са избрани 11 народни представители тесни социалисти начело с Димитър Благоев. Избрани са още: Георги Кирков, Васил Коларов, Христо Кабакчиев, Георги Димитров, Тодор Петров, Тодор Луканов, Камен Тошев, Коста Ципоранов, Георги Петров, Юрдан Юрданов.

Най-дълго просъществува Седемнадесето народно събрание — от 1914 до средата на 1919 г. Неговата дейност съвпада с годините на Първата световна империалистическа война и втората за българския народ национална катастрофа; годините на най-бурни събития и изменения в света, венец на които е Великата октомврийска социалистическа революция.

Парламентарната група на БРСДП (т.с.) развива извънредно богата и съдържателна от позициите на марксизма и пролетарския интернационализъм дейност в този период. През цялото време тя действа като единен колектив, здраво сплотен на принципна основа под ръководството на Димитър Благоев, който е неин председател, а секретар е Георги Димитров. Тя взема своевременно становища по всички въпроси. Нейните членове развиват голяма извънпарламентарна дейност.

Като народен представител Димитър Благоев развива оживена дейност против посегателствата на правителството върху конституцията и законите. Той критикува остро правителството на Радославов, че не е свикало Народното събрание на редовна сесия преди 15 март 1914 г., осъжда практиката, която съществува в продължение на 35 години за министър на войната да бъде  назначавано лице, което няма качества да бъде народен представител и това го прави неотговорен пред Народното събрание, а  отговорен само пред царя. Разобличава изборния терор на управляващата партия на Радославов. Когато е заплашено господството на буржоазията, тя твърде често прибягва до нарушаване на собствените си закони в борбата против работническата класа и трудещите се. Правителството следва да зачита законите на страната, „макар тези закони да не са пълни, макар те да не дават гаранция за работническата класа, но доколкото те дават гаранция за нейните правдини и интереси, ние сме длъжни най-енергично да се застъпим за тях".

В парламентарните речи на Благоев, издадени като брошури: „Балканската война и социалдемокрацията“ (1915 г.) „Социалдемокрацията против войната" (1917 г.), Благоев рязко и открито се обявява против антинародната политика на българската буржоазия, за прекратяване на войната и за една нова политика, която да изключи въоръжените конфликти като средство за разрешаване на международните въпроси.

По повод па внесеното от правителството предложение под напора на народните маси за назначаване на анкетна комисия, която да издири отговорните за първата национална катастрофа в резултат на войната в 1913 г., Д. Благоев предлага от името на партията на тесните социалисти да се анкетира цялата политика на правителството и династията през последните 25 г., която е националистическа политика и неизбежно води към катастрофа. Главни виновници той счита българската буржоазия и цар Фердинанд. „И като главнокомандующ, според мене, той е пак тъй също отговорен. Ако искаше да остане неотговорна личност според конституцията, той не трябваше да бъде главнокомандующ, защото главнокомандующият е, който трябва да отговаря за военните действия и събития."

Като представител на парламентарната група Д. Благоев пръв подписва позива на парламентарната група на БРСДП (т. с.) към работническата класа от 7 септември 1915 г., в който се протестира против готвещото се престъпление срещу върховните интереси и свободи на нацията, иска се свикване на Народното събрание, вдигане на военното положение, премахване на цензурата, отменяне забраната на събранията и всички ограничения на свободата. Като заявява, че нищо не дели балканските народи, че капиталистическите и династическите интереси на владеещите класи и династии ги хвърлят във взаимно изтребителни войни, позивът предупреждава, че „спасението на балканските и европейските народи от ужасите на бушуващата всесветовна война е в събарянето на капитализма и неговите спътници: милитаризма и империализма", което ще се постигне чрез непримирима класова борба на пролетариата от всички страни. За този позив парламентарната група бе дадена под съд, но делото отложено и до края на войната не бе разгледано.

Въпреки мъжествената борба на партията на тесните социалисти, въпреки волята на българския народ, Фердинанд и правителството на Радославов въвлякоха България в Първата световна воина на страната на Германия.

През време на войната партията на тесните социалисти и нейната парламентарна група останаха верни на пролетарския интернационализъм, на решенията на конгресите на Втория интернационал по въпроса за войната. Макар и да не се издигна до болшевишкото разбиране и отношение към Първата световна война — превръщане на империалистическата воина в гражданска и поражение на собственото правителство, партията на тесните социалисти през цялото време на войната се бори против участието на България в нея, разобличава нейния несправедлив и империалистически характер и плановете на империалистите по отношение на Балканите. Тя разобличава и поведението на широките социалисти, които както всички опортюнисти от Втория интернационал извършиха измяна и предателство и застанаха на страната на буржоазията по въпроса за войната.

В речите по приеманите годишни бюджети Д. Благоев се изказва твърдо против военните кредити, против гласуваните заеми за воденето на войната; за отмяна на военното положение и цензурата, за възстановяването правата и свободите на гражданите; против системата на косвените данъци, която засяга главно и преди всичко трудещите се, против спекулата и гешефтите, които вършат капиталистите и управляващите; за подпомагане семействата на мобилизираните. От името на парламентарната група на тесните социалисти той прочита декларации против войната и за обща отбрана на балканските народи, декларация против извънредния кредит от 500 милиона лева. Произнася реч против военния кредит от 350 милиона лева.

Трябва да се има предвид, че парламентарната група е в зависимост и се отчита пред Централния комитет на партията и пред нейните конгреси. Решенията на конгресите и на Централния комитет са задължителни за парламентарната група. Това положение, за разлика от повечето социалдемократически партии на Запад,  където парламентарните групи се поставяха над ръководствата на партиите, е близко до разбирането и практиката на Болшевишката партия и постановките на В. И. Ленин. Ще напомним, че в статията „Социализмът и войната“  В. И. Ленин, като се опира на парламентарната тактика на социлдемократическите партии от Втория интернационал и особено на отношението им към Първата световна война, пише, че има два вида парламентаристи — едни, които се поставят в служба на своите правителства и достигат до министерски кресла, а другите — „революционни марксисти“, „интернационалисти на дело", които скъсаха с шовинистите и използваха парламента, за да останат революционери докрай, да изпълнят своя дълг на социалисти и интернационалисти и при най-трудните обстоятелства". Към вторите той отнася и нашите „български другари".

От трибуната на Народното събрание Димитър Благоев приветства Великата октомврийска социалистическа революция и оповестените от нея лозунги. На 2 декември 1917 г. Д. Благоев, Г. Димитров, Хр. Кабакчиев говорят на 10-хиляден митинг на трудещите се от София, посветен на победата на Октомври. Благоев дава висока оценка на победата на руския пролетариат. На следващия ден той прочита от трибуната на Народното събрание резолюцията на митинга на трудова София               „… Българските работници и работнички считат — се казва в нея — делото на руския пролетариат за свое собствено дело и са готови да положат всички усилия за пълното му възтържествуване".

Той защитава тезата за мир без анексии, без обезщетения и за самоопределение на народите, за пълно демократизиране на нашия живот, за република, против монархията.

По въпроса за водените преговори в Брест-Литовск за мир, в които участва и българското правителство със свой представител,  Димитър Благоев предлага резолюция от името на парламентарната група на тесните социалисти правителството на Радославов да застане на позициите на Октомврийската революция по въпроса за мира — мир без анексии, без обезщетения, освобождаване на окупираните територии и самоопределение на народите, като главно условие за достигане на мир.

Участието на България в Първата световна воина доведе до втора национална катастрофа. На България бяха наложени тежки условия съгласно Ньойския мирен договор. Това беше несправедлив, насилнически мирен договор, продиктуван от победителите. Виновници бяха българската буржоазия, нейните политически партии и монархизма, както и империалистите и по-специално тези от Съглашението. Партията на тесните социалисти осъди Ньойския мирен договор и посочи виновниците за него. От името на парламентарната група на тесните социалисти  Благоев прави протест против насилническия мирен договор и съглашателския империализъм. Посочва, че съучастници и виновници за него са монархизмът и българската буржоазия в лицето на нейните политически партии, подчертава мъжествената борба на Комунистическата партия против войнствената и националистическата политика на буржоазията, нейното поведение през време на войната, поема защитата на Октомврийската революция и се обявява против изпращането на оръжие и муниции в помощ на контрареволюцията. Той нарича съветската република „лампа-дата" на света, на новия прогрес, на новите пътища към щастие на страдащите народи.

Димитър Благоев напомня, че дълг на световния пролетариат и на трудещите се класи от градове и села в нашата страна е да се сплотят и повдигнат своите революционни сили против господството на банкрутиралия и опозорен международен капитализъм и империализъм. Той разобличава и създаденото общество на народите като съюз на некоронованите крале на капитала, на империалистите,  на големите финансисти, финансови акционерни дружества и пр. „предприятия“, чието предназначение е не да поправя неправди и грешки,  а „да задържи това, което е спечелено, и това, което може да се спечели чрез лигата".

В годините на следвоенния революционен подем на масите буржоазията и нейните политически деятели, за да оправдаят предприетите мерки за насилие спрямо трудещите се, обвиниха Комунистическата партия, че се готви за революция. По този повод  Благоев казва, че революция не се обявява така, с определяне на дати, нито къде ще стане тя; революцията никой не може да я декретира... „Тя изпъква, тя изскача из условията, които я създават."

Отговаряйки на нападките на буржоазията, че комунистите искат с насилие да установят власт, Димитър Благоев казва, че режимът на българската буржоазия е насилнически, поддържан с 400 000 жертви, дадени през време на войните; с цензура, с военно положение, с драконовски наказателни закони в продължение на 40 години и обосновава необходимостта от насилие за нейното сваляне.

В условията на следвоенен революционен подем и в Българската комунистическа партия се появи „левичарство“, което В. И. Ленин характеризираше като „детска болест на комунизма". Една от неговите черти бе отричането на парламента и парламентаризма в класовата борба на пролетариата. Комунистическата партия на своя Първи конгрес през май 1919 г. осъди антипарламентаристите.  Тя взе участие в изборите за Народно събрание през август 1919 г. и за нея бяха подадени 184 616 гласа и избрани 50 народни представители комунисти. Така Комунистическата партия стана втората по брой на народните представители след  БЗНС.

В парламентарната дейност на Д. Благоев в отношението му с другите народни представители на партията се проявява забележителната и характерна за голям ръководител черта — да не излиза по всички, а понякога и по най-важни въпроси той, а да предоставя това и на други дейци на партията. Вярно е, че е съществувало разпределение по проблеми, по ресори на икономическа политика (бюджет, външна търговия, заеми), външна политика, военни въпроси, просвета, вътрешно министерство, правосъдие и пр., за което отделните народни представители са се готвели непрекъснато и проявявали голямо познаване, както и способности да полемизират. И Димитър Благоев се радва от душа, когато вижда да се изявяват и утвърждават, а заедно с това да утвърждават и авторитета на партията нейни дейци с произнесените от тях речи. С голяма любов и грижовност той препоръча на читателите на списание „Ново време“ издадените в отделни брошури речи на Георги Кирков, Васил Коларов, Христо Кабакчиев, произнесени в Народното събрание.

Като народен представител  Благоев със своята дейност и поведение е будил респект и сред представителите и на самите буржоазни и дребнобуржоазни партии със своята последователност, принципност и лични качества.

В последните години от живота си Димитър Благоев поради влошено здравословно състояние почти не участва в работата на Народното събрание. Но в парламентарната тактика на БКП (т. с.) особено във връзка с референдума през ноември 1922 г. за съдене виновниците за двете национални катастрофи в лицето на буржоазните политически партии и техните правителства, обединени в т. нар. „конституционен блок", той ясно и обосновано се изказва в полза на референдума и за единодействие с правителството на БЗНС начело с Александър Стамболийски. В Народното събрание становището на парламентарната група обосновано се изнася от Васил Коларов. Но Димитър Благоев в забележителната статия „Българската комунистическа партия и конституционният блок“ призовава членовете на партията и нейните съмишленици да гласуват за осъждането на блоковските котерии.

Димитър Благоев е народен представител и в Двадесет и второто обикновено народно събрание, избрано през април 1923 г. То е свикано на първа извънредна сесия на 25 май. След като прочита тронното слово, Александър Стамболийски поканва най-стария народен представител да председателства първото заседание, докато се избере председател. Оказва се, че най-старият народен представител е  Благоев, но поради заболяване той отсъства.

В качеството си на народен представител Д. Благоев произнася редица речи на събрания и митинги на работници заедно с други народни представители на партията. Те се превръщат в своего рода отчети пред работническата класа, избирателите, трудещите се, в разговор по основни въпроси на развитието на България. Също така в редица статии на страниците на партийния печат той разглежда важни въпроси, обсъждани в Народното събрание, отношението на различни политически партии и най-вече на парламентарната група на партията.

 

Парламентарната дейност на Димитър Благоев вътре в Народното събрание и извън него е важна и неразделна част от неговия изключително богат и съдържателен живот, на неговите черти като пролетарски вожд, която дейност допълва портрета му като пръв и най-виден революционен марксист на Балканите в края па XIX век и първата четвърт на XX век.

 

 

Автор: проф. Въло Иванов

Източник: списание „Партиен живот“, бр. 9, юни 1981 г.