Димитър Благоев (Дядото)

 

Откъс от статията на Стефка Савова  „Велики исторически фигури в родното социалистическо движение“

Наричат го „Дядо" не защото е стар, той няма още 40 години. В това обръщение, обаче, има много авторитет, признателност, дълбоко уважение и признателност. Дядото отдава четири десетилетия от живота си на Партията. Той е не само първият пропагандатор и разпространител на социалистическите идеи, не само е първоосновател и ръководител на партията, но и като сигурен кормчия определя посоката на нейното развитие, а и я вода умело в борбата за нейната идейна чистота.

Трудно е да се обхване огромната, дори може да се каже и титанична дейност на Благоев. Той е главният идеолог и теоретик, несменяем редактор на теоретичния орган „Ново Време". Той е безспорно уважаваният, а и обичан партиен ръководител и другар.

Димитър Благоев е блестящ журналист, ярък и безпощаден публицист, а на всичко отгоре и несъмнено обичан народен трибун. Той е икономист, философ, историк и литературен критик. Но редом с това, стои и човекът Благоев - събрал в себе  си най-добрите нравствени качества - честност, скромност, трудолюбие, безкористност, отзивчивост, загриженост за хората, всеотдайно другарство, пълно подчинение на личния живот, на личните интереси пред партийните. Един живот, на който Партията с съдба.

Ако се опитаме да тръгнем по неизброимите пътеки на идеите и делата на Дядото, несъмнено ще чуем неговото слово, което е неимоверно въздействащо, честно, смело, убедително. А то звучи навред - на работнически събрания и митинги, звучи от трибуната на партийните и синдикалните конгреси, звучи и в Народното събрание, и в Столичния общински съвет, при това винаги с ясно изразен партиен и класов характер.

Да се спрем на една негова реч, може би първата реч на Д. Благоев в далечната 1884 г. в Петербург. Споменът за нея е публикуван в 1926 г. в сп. „Наковалня", а и по повод на 70 години от рождението на Д. Благоев. Авторът на този спомен – А. Говорухин – тогава също е студент, и също е член на един от марксическите кръжоци, създадени от Благоевата група сред студентите и работниците на Петербург. „Една студентска реч на Благоев" - така е озаглавил този спомен нейният автор. „Първият, от който ние чухме жива социалистическа реч - бе българинът Димитър Благоев, студент в Петербургския университет... Той ни говори за Карл Маркс и Фердинанд Ласал и за грамадното и все  по-нарастващо значение на работническия въпрос във всички напреднали страни в света и у нас, в Русия. Убеждаваше ни да се проникнем от великата идея за освобождението на работническата класа, която идея може да даде смисъл на целия ни по-нататъшен живот. Явно бе, че тон с работил по този въпрос. Явно бе изучил Маркс и Ласал, от съчиненията на които привеждаше цитати в речта си... Благоев говореше убедително, с жар. На мене, а вероятно и на всички присъстващи на лекцията за пръв път се случваше да слушаме подобна политическа реч. Когато попитах Александър Серафимович, мой другар от гимназията и университета, и който присъстваше на сбирката, спомня ли си за тази реч, той отговори: „Как да не си спомням, такава реч никога не се забравя". Да, такава реч не се забравя, затова и неслучайно всички, които са слушали по онова време Дядото, в т.ч. негови съвременници, съмишленици, близки, а пък даже и противници пишат в спомените си, че той наистина е бил търсен и авторитетен автор.

Ето какво си спомня Елена Петрова: „Говореше бавно, спокойно, с точни изрази. Имаше дълбока, непоколебима мисъл. Живо си спомням как жадуваха другарите да го чуят на събрание. Денят, в който Благоев говореше, беше празник за всички".

Външно спокойната реч на Благоев се отличава с вътрешна динамика, богатство и многообразие, които оказват въздействие върху слушателите. Той умее достъпно и ясно да говори, умее да създава контакт, непосредственост, откровеност с тях. Интересен в това отношение е споменът на Иван Карански за срещата на Д. Благоев със селяните от с. Могила, Ямболско. Впечатлението от речта на Д. Благоев, която продължи около час и половина, на прост, достъпен, забележително логичен и ясен език, беше силно. Той приковаваше вниманието на селяните. Лицата им се озаряваха от топлина, светлина и радост. Чуваха се облекчителни въздишки и тихи възклицания. Селяните като че желаеха още да им се говори - толкова утешително и надеждно ми се стори казаното. Те за пръв път слушаха да им говори техен народен представител". Да, Благоев говори по един начин на селяните и работниците, по друг начин изнася научните беседи и сказки, по трети начин в Народното събрание и Столичния общински съвет. Но навсякъде речта му е научно обоснована, изградена на класови позиции, целенасочена и доста често полемична. За тази многоплановост на речта на Дядото разказва и Антон Недялков: „ Той не обладаваше външните качества на оратор, но неговите речи бяха винаги добре обмислени, принципиално издържани и споени с неотразима логика. Всяко негово появяване на трибуната на работническите събрания и митинги предизвикваше истинска буря от най-въодушевени овации. Даже в парламента буржоазните депутат биваха респектирани от него и винаги го слушаха с внимание и почит, въпреки че той доста често бе рязък".

Димитър Благоев влиза в Народното събрание през 1902 г. в ХII-то обикновеното Народно събрание. На 6 май той произнася обширна програмна реч по отговора на тронното слово. Неговата реч започва с научно изясняване на термините „буржоа", „буржоазия", „социалдемократ" и др., което предизвиква бурни реакции. Благоев прави научен анализ и на създадената икономическа и политическа ситуация в страната. Прави основно изложение на минималната програма на партията, която предвижда: съдействие на индустриализацията на страната, съкращаване на държавните чиновници, ограничаване количеството на армията, прогресивно приходно облагане на населението, създаване на трудово законодателство, защита на детския и женския труд и др. На 17 юни той говори по бюджета на Министерството на външните работи и вероизповеданията. Благоев поставя принципно въпроса за отделянето на църквата от държавата. Фактически това е вековна традиция „...У нас - казва той - църквата 500 години е съществувала и е служила действително на верующия народ, не е пропаднала, обаче тя се е издържала от средствата на самия народ..."

Специално внимание заслужава и речта на Благоев по бюджета на Министерството на народната просвета, в която той акцентира на изключително тежкото социално и материално положение на народния учител, а и говори за неговата претрупаност с учебния материал. В същата реч се отделя внимание и на положението на висшето образование в онези години. Дядото използва трибуната на Народното събрание не само за критика на буржоазните правителства и партии, но и като трибуна за аргументирано разясняване на целите и задачите на партията и облекчаване положението на работническата класа и всички трудови хора в условията на буржоазната обществена система.

Димитър Благоев се отличава с изключителна взискателност и неотстъпна отговорност при подготовката и произнасянето на всяка своя публична реч или беседа. Особено е прецизен за речите си в Народното събрание. Той внимателно събира необходимите факти или документи, за да бъде убедителен при анализ на разглеждания проблем. Например, когато през 1902 г. от трибуната на парламента той заявява: „Ние няма да пасуваме за такъв бюджет и няма да си дадем гласа нито за една стотинка в него". Разбира се, преди това Дядото вече е разкрил, ползвайки изобилен и разобличителен  фактологически  материал, пред депутатите истинското състояние на държавния бюджет и необходимостта да се въведе прогресивно-приходния данък, както е в други страни.

Когато говори в Народното събрание за икономическото и финансовото положение в страната през 1914 г., Благоев подкрепя своите тези с много богат фактически материал за полупролетаризираните земеделци у нас, за огромните печалби на едрите индустриалци и нищожни те заплати на работниците, за грабителската данъчна система, за жалкото съществуване на надничарите и т.н. И всички тези данни, прецизно систематизирани и дълбоко обмислени, показват истинското положение в България, което е продукт на финансовата политика на правителството, водеща до това, че богатите стават още по-богати, а бедните - по-бедни. Огромният фактически материал в речите на Дядото, особено в тези в Народното събрание и Столичния общински съвет са неоспорими доказателства, пред които представителите на буржоазните партии са безсилни. Защото фактите, които използва Благоев, солидно конкретизират изложението и силно убеждават слушателите в правдивостта на защитаваните идеи, тези, доводи и аргументи. Те всъщност разкриват и утвърждават Дядото като изключително сериозен, задълбочен, проницателен и оригинален политически творен, а и фактор, с когото неговите идейни противници не могат да не се съобразяват или пък когото те и да пренебрегват.

Дневниците на Народното събрание пазят речите на Благоев, които разкриват широката култура и многостранните знания на Благоев, показват характерните за неговото блестящо политическо слово качества като полемичност, образност, простота и достъпност. По-голяма част от речите на Благоев имат характер на научни прогнози, на вярно набелязани тенденции в обществено-политическия живот, на смели изводи и обобщения.

Когато в Народното събрание го прекъсват, подхвърлят реплики или го апострофират, Благоев веднага реагира, като отговаря конкретно, компетентно, благодарение на своята осведоменост, а и дълбоко познаване на конкретно разглежданите проблеми.

Понякога въпреки подготвената реч се налагат и различни импровизации. Голямата ерудиция на Дядото, вещото познаване на въпросите, по които той в момента говори, а и изключително богатият му житейски и особено политически опит, неговата нравствена, социална и политическа мъдрост му позволяват много бързо да се ориентира в обстановката, да променя първоначалния план на своето изложение, да вмъква нови моменти в речта, а други да модифицира или, ако се налага, дори да премахва от нея.

Като представител на Работническата партия в България Благоев често говори от името на пролетарската класа. „И най-сетне, господа, вие ще трябва да признаете - завършва една от речите си Благоев, - че борбата на работническата класа е законна и следователно ще трябва да дадете на тази класа не само ония свободи, които дават законите, че без тази борба на работническата класа... няма и не ще има нищо хубаво в нашата страна, освен пороците, за които тук се говори често".

Известни са изказванията на Благоев - встъпителни и заключителни - на конгресите на партията. Те се отличават със своята краткост, синтезираност  на мисълта, в която е вложена обща оценка за работата на конгреса, дават се конкретни и ясни посоки на  дейността му. Ето какво разказва Драгой Коджейков в спомените си: „Едва ли с нужно да подчертавам с какъв интерес слушахме ние, делегатите на конгресите, неговите приветствия при откриването и закриването на конгресите... Д. Благоев приковаваше вниманието на всички със своята задълбоченост и принципиалност, и най-вече с дълбоката си вяра в победата на социализма". Пример за такова вълнуващо слово е речта на Дядото при закриването на XIX конгрес на БРСДП през 1912 г. „Както слънцето грее всеки ден, нека все така грее в нас и ентусиазмът с всичкия пламък на нашето социалистическо убеждение! Разделяйки се оттук, да се втурнем всички на работа - тежка, но благородна и велика - за да се поздравим догодина в  Бургас с нови бляскави успехи!".

 

Източник: списание „Политически хоризонти“, бр. 5,  ноември 2017 г.