ГЕОРГИ ДИМИТРОВ
НАРОДЕН БОРЕЦ
Загиването на Стефан Димитров (Марек) е за Българската комунистическа партия, за нашия народ, за нашата страна извънредно тежка загуба. Талантлив агитатор и организатор, крупен обществен и политически деец, нашият Станке — както го наричаха най-близките другари, отдаде без остатък цялата си неизчерпаема енергия и блестящи способности в служба на делото на работническата класа и на своя народ. Безукоризнен комунист, истински народен борец, той беше пламенен патриот, неуморим враг па фашизма и на великобългарския шовинизъм. Израснал в редовете на „тесняците", под ръководството на Благоев и Кирков, Стефан Димитров премина след това добра марксистко-ленинска школа и се издигна като един от най-добрите ръководители на Партията.
В 1925 година Стефан Димитров бе осъден задочно от българските фашисти на смърт. Но въпреки смъртната присъда, в течение на редица години той работи нелегално в страната и участва активно в ръководството на Партията, проявявайки необикновено мъжество, самообладание и умение. И в най-тежкия и позорен за нашата родина период — периода на германо-фашистката диктатура — нашият Станке цели три години почти всекидневно говореше нелегално на вълните на фашисткото радио София и Скопие, разобличавайки с умение народните предатели, гробокопатели на нашата родина и призовавайки непрестанно народа към най-решителна борба за скъсване с фашистка Германия и смъкване на противонародната фашистка власт. Могъщият тайнствен „народен глас", който слушаха хиляди слушатели на официалното фашистко радио, бе прекрасният глас на нашия незабравим Станке. И той, по такъв начин, помогна много за създаването на Отечествения фронт, популяризирането на неговата програма и разгръщането на славното партизанско движение против германските завоеватели и техните български лакеи. На Стефан Димитров не бе съдено да доживее до победата на Отечествения фронт. Той бе лишен от възможността да вземе участие в строителството на нова, демократична България.
Нашата партия, трудещите се в нашата страна и целият наш народ няма да забравят никога неговите огромни заслуги. В деня на първата половин годишнина от загиването на Стефан Димитров нашата партия навежда своите бойни знамена пред неговата светла памет и се кълне да доведе докрай великото дело, за което той отдаде своя прекрасен живот, за доброто на нашия народ и процъфтяването на нашата родина.
Възпоменателен лист „Стефан Димитров — Станке—Марек", издаден от ЦК на БКП през април 1945 год.
ВАСИЛ КОЛАРОВ
ЕДНА СВЕТЛА ФИГУРА В НАШАТА ПАРТИЯ
Изминаха шест месеца и аз все още не мога да се примиря с така неочакваната и преждевременна гибел на Стефан Димитров (Марек).
Стефан Димитров беше живата връзка между разните поколения в нашата славна, героична партия. Той принадлежеше към онова крепко Благоевско—Димитровско ядро, което, попълвайки се непрекъснато с нови и нови кадри, преведе нашата партия през бурната епоха и от немногобройната някога партия на тесняците създаде днешната Комунистическа партия, която носи най-голямата отговорност за съдбините на нашия народ и бъдещето на нашата родина.
Стефан бе винаги в първите редове на борбата за болшевишкото преустройство на нашата партия. Той отстояваше страстно и талантливо линията на нашата партия против атаките от дясно и ляво. Той даваше пример на истинска партийна самокритика, когато заедно с партийното ръководство извършваше грешка. Той има безценна заслуга в подготовката на нови партийни кадри, които бяха носители на марксистко-ленинското превъзпитаване.
Стефан Димитров бе непоколебим сталинец, талантлив ученик и верен съратник на Георги Димитров. Той оказа голяма помощ на делото за укрепване на могъщия Отечествен фронт, който спаси нашата страна от катастрофа. Той бе един от най-решителните, неуморни и смели борци за нова, демократична, независима и щастлива България.
В продължение на целия си живот на пролетарски революционер Марек беше подхвърлян на преследвания и клевети. Но това само усили неговата ненавист към тираните и мракобесниците и удесетори неговата бойна енергия. Той даде рядък пример на безстрашие и храброст, когато, въпреки смъртната присъда, се върна нелегално в България и в условията на свиреп фашистки терор се отдаде изцяло в служба на Партията в един от най-трудните за нея моменти.
Марек ще остане една от най-светлите фигури в нашата партия, която, бидейки възпитана в Благоевско—Димитровските традиции, създаде цяла редица беззаветно предани на работническото дело борци и герои, много от които сложиха костите си в кървавата схватка с враговете на народа.
Неговият кристално чист живот, неговата дейност ще служи като образец и назидание за младото поколение, ще вдъхновява и въодушевява всички борци за пълното освобождение на трудещия се народ от всякаква експлоатация.
Възпоменателен лист „Стефан Димитров — Станке—Марек", издаден от ЦК на БКП през април 1945 год.
ВЪЛКО ЧЕРВЕНКОВ
НАШИЯТ НЕЗАБРАВИМ СТАНКЕ
— Трябва да не мислиш е тоя момент за нищо. Чуеш ли командата — скачай! — весело разказваше Станке през един от летните дни на 1944 година, след като току-що се беше завърнал от едно летище, дето от петстотин метрова височина той, петдесет и пет годишният, беше скочил с парашут ... За него нямаше никакви непреодолими пречки, когато се касаеше да служи на своята партия. И сякаш нямаше предел неговата кипяща енергия.
В страната се разгаряше народната борба за освобождение от кървавата и пагубна фашистка власт на германските агенти— и Станке бързаше да се втурне в първите редици на борещите се. Със същия оня младежки жар, с който някога той организираше, просвещаваше и водеше на бой дупнишките работници и граждани; с който той застана начело на нашата партия след поражението на Септемврийското въстание в 1923 година; с който в течение на дълги години учеше и възпитаваше нашите партийни кадри в болшевишки дух; с който след това, въпреки двете смъртни присъди, работи в ръководството на Партията в условията на дълбока нелегалност през 1936 и 1937 година; с който от есента на 1941 до пролетта на 1944 година по вълната на радио София той неуморно и превъзходно разобличаваше подлите германски агенти и зовеше българите на смела борба под знамето на Отечествения фронт— със същия младежки жар бързаше Станке и този път да заеме своето място в бойния щаб на народноосвободителното движение, което щурмуваше фашистката крепост.
Уви! Станке не доживя най-щастливия ден от своя живот— да види нашата родина свободна от фашизма, да види победата на Отечествения фронт.
На 26 август 1944 г., вследствие на трагична случайност, престана да бие благородното, мъжествено и неукротимо негово сърце. Нашата партия го загуби тъкмо тогава, когато той, въплътил в себе си огромен наш, български, и международен опит, закален в боевете, голям организатор, пламенен трибун и масовик, зрял политически ръководител, беше най-необходим за отечественофронтовското дело.
Примерът на безпределна преданост и вярност към нашата славна партия, на изумителна енергия и бодрост в денонощна работа за нейния успех, който ни остави като завет нашият мил и незабравим Станке, ще бъде винаги пред нас, за да удвоява нашите усилия в общата борба за победоносното тържество на Отечествената война, за пълното унищожение на фашизма и изграждането на нова, свободна, независима, демократична и силна — отечественофронтовска — България.
Възпоменателен лист „Стефан Димитров — Станке—Марек", издаден от ЦК на БКП през април 1945 год.
ВЛАДИМИР ПОПТОМОВ
ЛЮБИМ РАБОТНИЧЕСКИ ТРИБУН
Когато след първата световна война в нашата страна започна невиждан подем в работническото движение и силите и влиянието на нашата партия растяха не с месеци, а с дни, Станке Димитров израсна като един от най-популярните наши млади работнически дейци.
Способностите и талантът на Станкето разцъфтяваха особено ярко в периоди на остри борби. Тогава неговата неизчерпаема енергия се удвояваше и по лицето му се изписваше едно задоволство, което като че ли говореше на всички: „Ето, сега разбирам, че живея". Такъв аз го наблюдавах в качеството му на организационен секретар на ЦК през 1924 год., във времето на кървавата цанкова реакция. И в последно време, преди неговата трагична смърт, Станке Димитров се нагърбваше с такива трудни задачи, за които се изискваше физическа издръжливост, несъответстваща на неговата възраст.
Енергията и работоспособността на Станкето бяха действително неизчерпаеми. Един стар другар много справедливо го оприличаваше на една навита пружина, която чака само да я докоснеш, за да развие колосална енергия.
Станкето бе известен между работничеството в цялата страна. В Дупнишко, Кюстендилско, Горно Джумайско обаче той бе най-популярният вожд и трибун. Работниците не само го обичаха, а просто го обожаваха. Всички се гордееха с него и го сочеха с пръст: „Ето това е Станкето" — показваха го те на младите другари, както се показва една рядка забележителност.
Като депутат в парламента Партията възлагаше на Станкето да говори по най-парливите въпроси, дето трябваше да се преодолява вълчият вой на реакционните депутати. Известно бе и на наши, и на противници, че никой не можеше да надвика и надговори Станкето. Неговият глас бе силен, звънлив и пронизващ. Той не говореше, а стреляше с картечница. Всички опити за апострофиране бяха задушавани от този глас-стихия.
Станкето не се водеше в своите речи от правилата на общоприетата ораторска школа, според която отначало трябва да се почва бавно, с нисък тон, за да се стигне към края на речта до апогея на силата. Станке имаше своя школа. Той веднага откриваше ураганен огън и продължаваше огъня до края на речта си, не оставяйки необстреляно живо място. Речта на Станкето плющеше като бич по главите на реакционерите и фашистите. Нашите бурно му ръкопляскаха. Сражението биваше спечелвано.
Българското работничество никога няма да забрави смелия борец, пламенния трибун на пролетарското дело, любимия Станке Димитров.
Станкето изчезна от нашите редове. Изгубихме един смел борец против фашизма. Неговото място дълго още ще остане празно. Но знамето на борбата против лютия враг на свободолюбивото човечество — фашизма, което той с такова мъжество и достойнство високо държеше, се подема днес от хиляди и хиляди нови борци-отечественофронтовци, готови на всички жертви, за да доведат борбата до победоносен край и да изградят демократична, силна и щастлива България.
Възпоменателен лист „Стефан Димитров — Станке—Марек", издаден от ЦК на БКП през април 1545 год.
ГЕОРГИ ДАМЯНОВ
ПРИМЕРЕН ПАРТИЕЦ
Изминаха се шест месеца от трагичната смърт на др. Стефан Димитров (Станке). Загина един от най-добрите синове на нашата славна Комунистическа партия.
Цели тридесет години, вътре или вън от България, Станке бе на бойния пост. Той непосредствено участва в ръководството на борбата или отвън оказва най-активна помощ на движението.
През време на първата империалистическа война той води непрекъснато разяснителна работа в средата на всички войници, с които е в допир, разобличава завоевателните цели на войната. По-късно, през септември 1918 година, той взема най-активно участие във войнишкото въстание — в радомирските събития. След свършване на войната той е начело на борбите на дупнишките работници. Паметни са въоръжените демонстрации на дупнишките работници. Начело на тия борби стоят славният кмет на Дупнишката комуна др. Коста Петров и др. Станке. Като народен представител от Комунистическата партия той е постоянно сред народа, той е един от любимите оратори при всички акции на Партията от онзи период.
След поражението на Септемврийското въстание др. Станке е в състава на нелегалния Централен комитет, той е неговият секретар. Той заработва енергично за събиране на разбитите сили на Партията, води енергична работа за преустрояване на Партията при нелегалните условия, за събиране силите, за продължаване борбата срещу фашисткото иго. Събитията от 1925 год. го заварват вън от България. За революционна дейност в страната др. Станке е осъден на смърт задочно. Това обаче не смущава пламенния борец и революционер. Той работи неуморно по подготвяне кадрите на Партията, които са вън от България. След поражението, нанесено на Партията през 1934 година, въпреки напредналата му възраст и двете смъртни присъди Станке е отново в страната. Той е автор на отвореното писмо на ЦК от 1935 година, с което Партията открито посочи причините за поражението. Цели три години, при страшно трудни нелегални условия, др. Станке, следвайки напътствията на др. Димитров, ръководи Партията, преустройва нейните редове, събира нейните сили.
Когато хитлеровите пълчища окупираха страната и я превърнаха в плацдарм за нападение против Съветския съюз, др. Станке застава начело на народната радиостанция и цели две и половина години умело разобличаваше предателската политика на филовци и божиловци, оказваше примерна помощ за политически правилното ориентиране на борбата на народните маси против фашизма и помогна твърде много за разгръщане на партизанското движение в България. В навечерието на 9 септември др. Станке се отправя за България, за да вземе непосредствено участие в борбата за смъкване на фашисткия режим и установяване на новата народна власт. Трагичен случай му попречи да се възползва от плодовете на победата.
Партията загуби един прекрасен организатор, пламенен пропагандист, болшевик, любим от всички ни другар. Другарят Станке загина, но делото, за което той се бори повече от 30 години, се намира в надеждните ръце на стотиците хиляди, които вървят твърдо по неговите стъпки.
Възпоменателен лист „Стефан Димитров — Станке—Марек“ издаден от ЦК на БКП през април 1945 год.
РУБЕН ЛЕВИ
СТАНКЕ ДИМИТРОВ—МАРЕК
И днес, повече от шест месеца след трагичната смърт на нашия любим и непрежалим Марек, ние все още не можем да свикнем с мисълта, че той, Станке, ни напусна завинаги.
В лицето на др. Станке Димитров—Марек нашата партия и цяла отечественофронтовска България изгубиха един от своите най-видни, най-енергични и най-вдъхновени ръководители. Може смело да се каже, след смъртта на Благоев смъртта на др. Марек е най-голямата загуба, която постигна нашата партия.
Другарят Марек беше блестящ организатор, незаменим пропагандатор, проницателен политик, великолепен другар. Той обладаваше прекрасните качества да се ориентира и в най-сложната обстановка, да начертае правилна линия, да убеди окръжаващите го в правилността на тази линия, да ги сплоти около себе си и ги вдъхнови на борба за провеждането на тази линия.
Другарят Марек ненавиждаше с всичката сила на своя горещ и борчески темперамент германо-фашистките завоеватели и на борбата срещу тях той посвети последните 10 години от своя живот. А когато хитлеристките банди запалиха пожара на втората световна война и нападнаха вероломно Съветския съюз, др. Марек стана един от най-горещите борци за осъществяването на издигнатата от др. Георги Димитров спасителна идея за Отечествения фронт и за разпалването на борбата срещу германските поробители и техните български агенти. В продължение на повече от две години „народният глас" на др. Марек будеше, зовеше и повдигаше неуморно нашия народ на свещена борба срещу хитлеристките людоеди и техните български агенти.
В последните месеци на своя живот др. Марек проявяваше страстно желание да се върне в България и вземе още по-активно и непосредствено участие в борбата за победата на Отечествения фронт. В своите писма до другарката си Регина той споделяше неизразимата радост, че се връща в „обетованата земя", в България, дето ще може отново да се хвърли в борбата с всичкия устрем на своята младежка душа.
Уви! Трагичен случай попречи на изпълнението на тази заветна мечта на др. Марек. Партията се лиши от един от най-добрите свои ръководители.
Целият живот на др. Марек — живот в служба на Партията и народа, както и неговата предивременна смърт ни призовават да продължим с още по-голяма енергия, сила и ентусиазъм борбата за построяването на нова, свободна, благоденстваща и силна България.
Възпоменателен лист „Стефан Димитров — Станке—Марек", издаден от ЦК на БКП през април 1945 год.
Няма коментари:
Публикуване на коментар