Георги Димитров посещава Кюстендил четири пъти. На 18 юли 1905 г. на организираното от смесения работнически синдикат събрание в сградата на читалище „Братство” на площада той произнася слово на тема: „Законът за еснафските сдружения и финансовата политика на правителството”. По това време той е член на секретариата на Общия работнически синдикален съюз и негов деловодител. Събранието приема резолюция против Закона за еснафските сдружения. В нея се апелира към кюстендилското работничество да се сплоти около БРСДП (т.с.) за решителна борба с буржоазията.
Второто посещение е на 21 и 22 май 1906 г., когато заедно с Христо Кабакчиев и В. Нейчев участват в устроения от местната партийна организация и Централния комитет на БРСДП (т.с.) голям събор на работници от Кюстендил, Дупница, Радомир, Самоков и София. В сградата на читалището е организирана вечеринка, на която Г. Димитров говори за наскоро проведените работнически стачки.Представена е и пиеса от местни самодейци. На втория ден, на публично събрание, произнася слово за работническите синдикати и социалната демокрация. Той разяснява какви трябва да бъдат съставът и характерът на един работнически синдика, какво може да прави той и какво отношение трябва да има към работническата социалдемократическа партия.
През 1908 г. Димитров отново посещава Кюстендил. На 19 януари по инициатива на увеселителната работническа комисия е устроена вечеринка пред повече от 350 човека . На достъпен език за присъстващите е обяснено за какво се бори работническата социалдемократическа партия, по какво се отличава от другите партии, откъде черпи своите сили, чии интереси защитава и какви цели преследва. На 20 януари 1908 г. на публично събрание в салона на Безплатната ученическа трапезария Г. Димитров говори на тема „Предстоящите избори и социалдемокрацията” и засяга непосредствените задачи на местната партийна организация, произтичащи от решенията на XIV партиен конгрес на БРСДП (т.с.). На същият ден, на на конференция с настоятелствата на работническата организация той изнася беседа „Върху другарските отношения между работниците, организирани в синдикати”.
През 1919 г. Димитров пристига в града със съпругата си Люба Ивошевич. Вечерта на 15 февруари, в дома на учителя Никола Грънчаров (по-късно кмет на Втората кюстендилска комуна) в непринуден разговор, Г. Димитров дава указания на партийния актив да се готви упорито за предстоящата революционна борба с буржоазията. На проведената на 15-16 февруари в салона на читалището Околийска партийна конференция той произнася пламенна реч на тема „Днешният политически момент и настоящите задачи”. На конференцията присъстват и представители на партийните групи от селата Жиленци, Гърбино, Граница, Коняво, Раждавица и други. Участието на видния партиен деец и синдикален ръководител в конференцията и неговите указания допринасят изключително много за повишаване революционния борчески дух и за активизиране дейността на местната партийна организация.
В различно време Димитров посещава и други селища от бившия Кюстендилски окръг.
Посещенията на Георги Димитров в Кюстендил имат историческо значение. Неговите речи, беседи и указания се превръщат в здрава основа за борбата на местната партийна организация на БРСДП (т.с.) за революционно преустройство на обществото. В дните на Лайпцигския процес 1933 г. кюстендилските трудещи се показват висока политическа активност. Местните организации на Работническата партия и РМС разпространяват позиви в защита на Димитров, Попов и Танев и протестират енергично срещу инсценирания фашистки съдебен процес.
През 1946 година Георги Димитров присъства на честването на 1000-годишнината от създаването на Рилски манастир и произнася пламенна реч.
Източник: Енциклопедичен речник Кюстендил
Няма коментари:
Публикуване на коментар