Търсене в този блог

11.06.2017 г.

Георги Димитров – българин със световни измерения

 


 

България е дала видни дейци на международния социализъм, както на левите радикални революционни течения, така и на конформистките, еволюционни направления. Имената на Димитър Благоев, Георги Кирков, Васил Коларов, Георги Димитров, Кръстьо Раковски, на Янко Сакъзов и Атанас Москов са широко известни както у нас така и в чужбина. Едните смятат че капитализма и социализма са антиподи и тържеството на социализма означава смърт на капитализма, другите че капитализмът в своето развитие ще прерасне в социализъм. И двете течения имат една цел, но средствата им за постигането и са различни и за това те враждуват по между си.

Делото на Георги Димитров е значителен български принос в европейската история. Той е възпитаник на Димитър Благоев и израства под влиянието на Плеханов и Кауцки, а по късно на Ленин. Той завършва само седем ученически класа в училище, но по късно се самообразова и достига до върхове на човешката мисъл. Владее руски и немски език, които учи заедно с жена си Любица Ивошевич, сръбкиня, моделиерка дошла в България от Виена. 

Като ляв български социалдемократ и ръководител на българските революционни професионални съюзи участва в балкански и средно европейски профсъюзни и социалдемократически срещи. Първата му голяма международна проява е в третия конгрес на Коминтерна в Москва, където е приет от Ленин. Той е вече работнически лидер с национални и международни измерения. След септемврийското въстание в България 1923 г, което той ръководи заедно с Васил Коларов, емигрира във Виена, а след това в СССР. Оттогава 22 г. неговият живот протича в Москва и Западна Европа. В СССР той е депутат във върховния Съвет, член на ЦК на ВКП/б/, завеждащ международния отдел на ЦК, на шесто място в протокола на държавата след Сталин. Той е зает в апарата на Коминтерна, участва във всички негови конгреси през втората половина на 20те години и през трийсетте години. В края на 20те години става кандидат член на Изпълнителния Комитет на Коминтерна, а от 1935 г. е генерален секретар на Коминтерна, до разпускането му през 1943 г. През втората половина на 20-те и началото на 30-те години е ръководител на Балканското, а след това на Западно-европейското бюро на Коминтерна.

Георги Димитров придобива европейска и световна известност на Лайпцигския процес 1933 г . Той пръв посочва агресивния античовешки характер на фашизма, опасността която фашизма представлява за световния мир и за човечеството, разкрива източниците на фашизма - финансовия капитал, империализма. На лайпцигския процес той построява своята защита на основите на европейската духовна култура и цивилизация, позовава се на примери от основните културни пластове на Европа гръцката и римска култура. Не случайно той организира европейския конгрес за култура против войната в Амстердам, поддържа кореспонденция, връзки и приятелство с Ромен Ролан, Мартин Андерсен Нексьо, с Леон Фойхтвангер, с Йоханес Бехер, с Максим Горки, с Анри Барбюс, предизвиква адмирациите на Алберт Айнщайн, Рокуел Кент,  Артуро Тосканини, Андре Малро, Андре Жид. По това време той е вече признат крупен интелектуалец, теоретик и политик. Неговите теоретически разработки за единните, народните фронтове са принос в теорията на тогавашната и сегашната левица. Като генерален секретар на Коминтерна той начертава нова стратегия на борбата против фашизма и капитализма, стратегията на народните фронтове, на широкия съюз на левите сили, на интелигенцията, на младежта и жените. Той дава нова различна от Сталин формулировка, че фашизмът и социалдемокрацията не са братя близнаци и чрез изолация на сектантите при комунистите и десните при социалдемократите ратува за единение със левицата, с социлдемократите, не само чрез единство на масите, но и на ръководствата.

В годините на Втората световна война той организира съпротивата на европейските народи, борбите на китайския народ против окупаторите. Сталин, Рузвелт и Чърчил със своите генерали Жуков, Айзенхауер и Монтгомери ръководят фронтовете, а Георги Димитров насочва заедно с националните ръководства европейската Съпротива в която участват милиони партизани и бойни групи. С политически директиви, радиовръзки и радиопредавания, с изпращане на диверсантски групи и нелегални военни и политически организатори Димитров пряко участва във войната. Димитров отделя много внимание на Съпротивата в България, на Балканите и на връзките и помоща на Тито. Когато войната завършва Георги Димитров разговаря с Толиати, Торез, Пик и Улбрихт, преди отпътуването им от Москва за своите страни за следвоената обстановка в Европа и задачите на техните партии. След войната като ръководител на Българската комунистическа партия, Георги Димитров заедно с Васил Коларов разработва теорията и политиката на народната демокрация, за специфичния български път към социализъм.

Много преди еврокомунизма Димитров посочва националните пътища към социализъм основани и на общи закономерности. Той предупреждава за опасностите които  представлява бюрократичния, държавен социализъм лишен от инициативата на личността , посочва ролята на личната собственост за развитието на социализма особено за запазване правото на собственост върху земята на село под формата на поземлена аренда в условията на кооперацията, както и за ролята на кооперацията при занаятчийството и въобще при средните собственици. Той говори за патриотични индустриалци, търговци и офицери и интелигенция ,привлича към сътрудничество творческата интелигенция и средната класа, развива идеите за български път към социализъм. Георги Димитров нарежда веднага да се освободи арестувания Елин Пелин, съдейства да се освободят Михаил Арнаудов и Станислав Балан , съветника на царя ,пише писмо от Москва „берегите мальчика” , като настоява да се осигурят достойни условия за царското семейство. Като се завръща в България привлича цялата българска интелигенция за сътрудничество приема художника Илия Бешков и много други.

         Георги Димитров е наш съвременник не само като противник на войните които и сега се водят против интересите на народите. Той е забележителен реформатор модернизатор на България. Актуален е неговият призив за „15- 20 години България да постигне това което други народи при други условия са постигнали за столетие”. И днес когато запазването на националната идентичност е императив, важи неговата забележителна констатация че „ в областта на културата, няма малки и големи народи” Сега когато на България предстои отново да догонва европейските показатели на материално развитие и да защищава своята национална идентичност в условията на глобализъм и европейка интеграция тези димитровски завети са съвременни. Георги Димитров беше за равенство на всички български граждани, без разлика на религия и националност, той върна правата на българските евреи и имената и правата на българите мохамедани тежко нарушени от българските фашистки правителства. Той предлагаше на България европейски норми на цивилизация.



В условията на започналата световна студена война Георги Димитров ратуваше за мир, разобличаваше опитите за нов агресивен милитаризъм на монополистичните кръгове на САЩ и Западна Европа Тези негови завети са живи и спасителни и днес когато агресивните войни са наречени мироопазващи операции, а чуждите американски военни бази- лагери за съвместни учения Към историята трябва да се отнасяме честно и не са нужни подмени със съмнителна полза за днешни политически интереси. Нека не чертаем образа на Димитров какъвто не е . Той следва политиката на Сталин, макар и в тежки спорове с него, той е марксист, привърженик на класовата борба и революцията,на насилието като средство за обществен прогрес и едва бъдещето ще покаже прав или не е той. Историята не е получила своя край.

Проявите на насилие в неговата дейност, присъдите на Никола Петков и Коста Лулчев и разгрома на парламентарната опозиция, са свързани с началото на студената война, с епохата в която той живее войни, революции, граждански войни, въстания, съпротивата против фашизма и капитализма. България според ялтенските споразумения е в съветската зона. Но кои днес се занимава с насилията по време на френската революция или американската гражданска война, по малки ли са американските насилия във Виетнам, войната срещу Югославия, във Ирак и Афганистан, готвената война срещу Иран .

И после политиците са като планините, те се мерят по върховете, а не по падините и долините. А върховете в живота и дейността на Георги Димитров са достатъчно високи за да остане той на почетно място в историята. Освен това Георги Димитров сам е подложен на .насилие в български, румънски и германски затвори. А и в собственото му партия е подложен на тежка критика и изолация, от левосектантите през 1925- ЗЗ година и около 16 пленум на ЦК на БРП/к/ през юни 1948 г от Трайчо Костов, Добри Терпешев, Титко Черноколев и на критика и натиск от Сталин и Суслов в времето преди и след 5 конгрес на партията, че бил забавил разгрома на опозицията, че имал неясни формулировки за български път на социализма , че говорил за патриотични индустриалци ,офицери и т.н. Вие грешите др. Димитров остро го критикува в-к Правда Единствен Васил Коларов го защищава от свои и външни критици.

Животът и делото на Георги Димитров продължават да бъдат актуални и днес затова силите на десницата в България се стремят да очернят името и дейността на Георги Димитров, полагат усилия да го заличат от народната памет. Не за първи път Георги Димитров е потулван дори от собствената си партия. Но колкото по вече минава времето, толкова по ясно се откроява значителният образ на този забележителен български революционер и политик ,най голямата българска фигура през 20 век.    

 

 

Павел Писарев

 

 

 

Източник: блог на автора, 12 юни 2012 г.

 






Няма коментари:

Публикуване на коментар