Димитър Генчев остава измежду пазителите на фара, който неизменно сочи пътя в мрака.
Неусетно и някак странно в началото на тази година Димитър Генчев навърши 70 години.
Неусетно, защото той не е помпозен, а естествен човек. Взискателен е към себе си и към околните, но не е претенциозен.
Тази солидна годишнина изглежда странно в негово лице поне по две причини. Той е твърде енергичен и жилав дори в сравнение с хора с не толкова много лета – слава богу и на неговите гени. Обяснението обаче не е само физическо. Генчев не е меркантилен, а духовен човек. Освен това той е оптимист за бъдещето, бих казал, исторически оптимист, а по отношение на реалността – наивник на повече от средна възраст. Все още мисли, че политиците използват думите с истинското им значение, че приемането на политически документ води до съответни на него последващи действия. Собствената му непредубеденост и добронамереност към околните го кара да смята, че и те постъпват с такава нагласа.
Днес Димитър Генчев продължава да е директор на Центъра за стратегически изследвания към Националния съвет на БСП. Не е сигурно дали няма да е и последният. В това разломно време светът и България имат нужда от нови стратегии, но повсеместният прагматизъм на политическото ежедневие и идейното лицемерие могат да се окажат самодостатъчни. Сега рекламата преди всичко, а не идеята „продава” политиците.
Въпреки това Д. Генчев остава, ако използвам алегорията на Николай Петев, измежду пазителите на фара, който неизменно сочи пътя в мрака.
Димитър Генчев прие като мисия редакцията на списание „Понеделник” след неговия създател Александър Лилов. Негова е главно заслугата, че успя да запази характера на изданието, като качеството му продължи да се повишава. Помислете само колко са списанията за теория, идеи, култура у нас, извън строго специализираните, просъществували двадесет години.
Аз дължа благодарност на Димитър за творческите и политическите диалози, за общите политически начинания и за приятелството. През последните години постигнахме синхрон, подобен на този на Илф и Петров, при подготовката на редица позиции и доклади, особено на Лявото крило в БСП, макар авторството да остава мое.
На политически форуми на БСП, особено напоследък в трудни моменти, с предрешен изход, Д. Генчев зае позиции, които показват, че освен дарба той притежава воля и морал.
Димитър е учител в най-дълбокото значение на тази дума. За него се отнася мисълта на Конфуций, че който постига новото, грижейки се за старoто, той може да бъде учител. Неговата солидна историческа подготовка винаги позволява да се направят паралели с настоящето и да се хвърлят мостове към бъдещето. Неговите „първоапостоли на идеала” и наши „съвременници на бъдещето” са пример и вдъхновение, от които се нуждаем и днес. Той разполага с творческа енергия и с време, които, ако не пропилее, биха му позволили да продължи биографичната документалистика и да осветли чрез перото си днешната обществена действителност – „без маска и без грим”.
Талантливият писателски кръг, към който е приобщен Генчев, разширява неговия кръгозор и обогатява човешкото общуване. Предполагам, че без да следва препоръката на Гьоте, той се е доближил до неговия житейски стереотип. Всеки ден трябва да изслушаш поне една хубава песен, да погледаш хубава картина (още по-добре, ако е нарисувана от дъщеря ти) и, ако е възможно, да прочетеш поне едно мъдро изречение (понякога той самият съчинява такива). Надявам се да продължим да споделяме общи идеи и общи увлечения. Трябва да му призная старшинство в риболова – в техническите умения и в тактическите похвати. Все пак мога да претендирам, че когато сме на мой собствен терен, понякога печеля по точки (по бройки), но той е напред по качество и тежест на улова.
От името на редакционния съвет на списание „Понеделник” и лично от мое име пожелавам на Д. Генчев успешно да издава, редактира и твори списанието, да има нови творчески изяви, да остане последователен и критичен социалист, истински другар и приятел.
Драги Митко, нека през започналото твое осмо десетилетие да запазиш здравето си, духовната и творческа енергия, която притежаваш, и да добавиш още мъдрост и радости от живота !
На многая лета !
Източник: списание „Понеделник”, бр. 1 – 2, 2017 г. Автор: Янаки Стоилов
Няма коментари:
Публикуване на коментар