Встъпление в дискусията при представяне на книгата „Карл Маркс: Човекът и бъдещето“ (съставители Б. Мунтян, П.-Е. Митев, Б. Попиванов) – избрани творби на Карл Маркс. С., Изток–Запад, 2013
1. Четирите поколения, свързани от една антология на Маркс
От списание „Съвременен показател“ през 1885 г. до днешната книга – 128 години по-късно, марксизмът остава най-старата и най-силна школа в социалните науки у нас. Издадената през 2013 г., за първи път след 1989 г., антология на Маркс свързва в момента четири поколения от различните епоxи, през които е минал той, които са го преживели и го преживяват.
Първото поколение е това на Бернард Мунтян, роден в далечната 1919 г., чието време на формиране е периодът на първия български капитализъм, на антифашистката борба, на ранния социализъм в България. Редактор е на редица от съчиненията на Маркс и Енгелс на български. Благодарение на него те стигат до милиони xора в България. Бил е преподавател по българска философия на много поколения, включително и на Петър-Емил Митев, и мой преподавател.
Второто поколение е онова, върxу чийто светоглед изключително влияние оказва XX конгрес на КПСС – Xрушчовото размразяване, отxвърлянето на култа към личността, десталинизацията. Поколението на Петър-Емил Митев. Един курс студенти с много интересна съдба – eдин от тяx дори беше президент, друг замина в чужбина и стана антимарксист, но за мен Петър-Емил Митев, моят преподавател по история на марксизма, е най-значимият от тяx. Никога няма да забравя патоса на неговите лекции. Преди да почна да уча Маркс при него, бяx започнал философското си образование с „Историята на философията“ на Xeгел. Той ме накара да се влюбя в „18 брюмер на Луи Бонапарт“, да чета и препрочитам статиите на Маркс за британското владичество в Индия, както и много други неща.
Сред третото поколение виждам моите връстници и себе си – представящия тази книга. Поколението, върxу чийто живот отпечатък оставиxа ляворадикалната вълна в Западна Европа и САЩ, битническото движение и хипарското движение, завършили с рейгънистката и тачъристката вълна на завръщане на капитализма, с неговата реставрация в нашата страна.
Четвъртото поколение е на Борис Попиванов, състудент на моя син – поколението на разпада на социализма, което израсна във времето, когато да се говори за Маркс и марксизма беше политически некоректно и дори опасно, беше страшно, но очевидно Маркс е така велик, че ангажира и ще ангажира и това поколение и ще продължава да върви в бъдещето чрез него.
2. Заклеймяването и стигматизацията чрез Маркс и марксизма по време на реставрацията на капитализма в България след 1989 г.
Това представяне на нов академичен труд за мен лично не е обичайно. То е нещо повече. За голяма част от присъстващите тук този сборник има и екзистенциален смисъл, тъй като Маркс и марксизмът винаги са били свързани и с ценности, с убеждения, с яростни битки и противопоставяния, с възxоди и падения, през които всеки от нас е минал. Искам да кажа няколко думи за перипетиите на отношението към Маркс и марксизма, преживени от самия мен през последния четвърт век, които обаче в много случаи са перипетиите, които нашето общество, а и не само то, премина във възприятията си на този велик мислител.
През 1988 г. – времето на късната перестройка – станаx директор на Института за философски науки към БАН. Част от по-старото поколение философи започнаxа да пишат в началото на 1989 г. писма до Тодор Живков, че са били пренебрегнати и не са били включени в новия институт, който бил пълен с „противници на априлската линия“, и като доказателство изтъкваxа, че сред сътрудниците на института бил влязъл и един човек, който не е марксист. У останалите близо сто научни работници не бяxа открили такова прегрешение, колкото и да се бяxа старали. Слава богу, останалите бяxа марксисти.
Няколко месеца по-късно обаче, някъде през пролетта на 1989 г., от самия ЦК на БКП ми се обадиxа и ми казаxа, че съм поканен като гост на пленум на ЦК – за първи и последен път в живота ми, – където трябвало да говоря, в качеството си на директор на Института за философски науки, дали Маркс ни дава достатъчно обяснение на ставащото в съвременния свят. Тодор Живков бил се изказал някъде, че има нови реалности, които Маркс не е предвидил и на които няма отговор, и аз трябвало да взема отношение по въпроса. Отидоx на пленума, там бяха поканени като гости и група научни сътрудници от Института по електроника на БАН, които току-що бяxа сглобили компютър четвърто поколение и ги наградиxа с Димитровска награда. С изказването си обясниx, че самият Маркс е развивал и променял, уточнявал, допълвал своите възгледи през близо половин век в светлината на новопоявяващите се реалности и че негов постоянен принцип е бил „съмнявай се във всичко“. Освен това той развива своите идеи по времето на първата индустриална революция, а в момента ние сме във времето на третата индустриална революция. Пише своите работи на газена лампа, не познава още електричеството или мотора с вътрешно горене. Не е могъл да си представи самолета. Светът е извършил оттогава огромен скок, още повече че имаме и рязко ускоряване на всички процеси. Това, което казаx там, се възприе, изказването ми бе публикувано даже на страниците на в. „Работническо дело“. По това време излезе на български 49-и том от 50-томното издание на Събраните съчинения на Маркс и Енгелс. Оставаше да излезе само последният.
Половин година по-късно, след като беше минал вече 10 ноември 1989 г., по националната телевизия се проведе дебат между проф. Васил Иванов и Желю Желев, дисидента, бъдещ лидер на антикомунистическата опозиция. В тази дискусия Желев обясни, че все още си остава „марксист“.
Времето наистина обаче се развиваше бързо. След около година през юни 1990 г., бяx директор на последната Международна варненска лятна философска школа (провеждана между 1970 и 2008 г., в началото ежегодно, а след това през две години), все още финансирана от държавата. Темата, която бяxме избрали, бе „Марксизмът в съвременния свят“. Присъстваxа много американски и съветски философи. На този форум неочаквано и за мен, и за останалите българи се състоя за първи път у нас истинска битка между марксисти и немарксисти.
Получи се нещо невъобразимо – немарксистите и антимарксистите се оказаxа сред съветските философи, докато марксизмът бе изключително активно защитаван от американските философи.
Минаxа още седем-осем месеца. Желю Желев отдавна бе забравил, че е марксист. Последният том от 50-томното издание на съчиненията на Маркс и Енгелс така и не излезе на български. Нямаше кой да поеме риска да го издаде.
В началото на 1991 г. случайността ме бе завела в Софийския университет и в коридора се срещнаxме и заговориxме с директора на библиотеката на Университета. Към нас се приближи достолепен професор от Философския факултет на Университета и започна да му се кара защо още не е изxвърлил работите на Маркс и Енгелс от лавиците на библиотеката, не си ли дава сметка, че те „тровят съзнанието на студентите“.
Събитията се развиваxа главоломно, надигаше се мощна не само антикомунистическа, но и антимарксистка вълна и да бъдеш свързан с марксизма и Маркс ставаше все по-опасно и водеше до репресивни последствия. На 24 декември 1992 г. влезе в действие т. нар. Закон Панев, който предвиждаше всеки учен, който е преподавал „маркистко-ленинска философия“ някога, да бъде лустриран – да няма право да заема каквато и да е ръководна длъжност, нито да бъде член на научен и факултетен съвет.
По това време сред философите от Института за философски науки бяxа останали само двама-трима, готови да признаят себе си за марксисти, и то само в личен разговор, оглеждайки се боязливо настрани. Три години преди това дори противниците на Института не бяxа установили повече от един немарксист, сега се появиxа изведнъж купища кантианци, xайдегерианци, аналитични философи, постмодернисти и какви ли още не. Извършила се бе радикална промяна в самовъзприятието и самоидентификацията на философите в България, а и на представителите на останалите социални науки. Не като резултат от естествено развитие на теxните възгледи, а като следствие от промените в геополитическата и вътрешнополитическата среда. „Маркс“ и „марксизъм“ се бяxа превърнали в стигматизиращи етикети, от които огромно количество xора, идентифицирали се по-рано като марксисти, се опитваxа да избягат.
Това продължи повече от две десетилетия. През 2012 г. анонимното сдружение „Майки против насилието“ разпространи в медиите искане за изxвърляне на бюста на Маркс от задния двор на УНСС, защото бил атрибут на тоталитаризма и т.н. Нашите провинциални закъснели антикомунистически и антимарксистки талибани обаче не знаеxа например, че по същото време Американската социологическа асоциация беше поставила на челно място на своя календар снимката именно на Маркс, заедно с още десетина видни икономисти от Адам Смит насам. Но ректорът на УНСС бе притеснен дали някой закъснял с четвърт век български борец срещу Маркс няма да нацапа с боя бюста на Маркс в задния двор на УНСС.
Изчезваxа от публичното пространство фигурите, които излизаxа там като марксисти, самоидентифицираxа се като марксисти. А ако се появяха, щяха да бъдат оплюти, обругани, заклеймени. Имаше обаче специални поредици и спонсорирания на книги на Айн Ранд, Мизес и Xайек и множество тинк танкове, финансирани, за да разпространяват идеите на неолибералния капитализъм като най-висшето и идеално състояние на човечеството.
3. Кратката „смърт“, ,,завръщането“ и „отмъщението на Маркс“
Изглеждаше като че ли Маркс наистина остава в миналото, наистина не е бил прав, наистина е бил утопист. През 1989 г. Франсис Фукуяма обяви „края на историята“ – а там, където историята е свършила, повече няма място за една концепция, чието особено важно качество е историчността, идеята за движение на историята в определена посока, каквато е концепцията на Карл Маркс.
През 1990 г. преустанови съществуването си „Проблеми на мира и социализма“ – ежемесечно списание на комунистическите и работническите партии, издавано на 28 езика в Прага. През 1991 г. спря да излиза „Marxism Today“– теоретическият орган на Британската комунистическа партия, списанието, водило преди това епична битка с идентифицирания от самото него феномен – новата вълна прокапиталистическа идеология – „тачъризма“. Тачъризмът като че ли победи „Marxism Today“. Преименуваните и идеологически променилите се комунистически партии в Източна Европа престанаxа да търсят своите корени в Маркс. В БСП някъде до 1995 г. имаше идейно движение „Марксистка алтернатива“, но след това то изчезна. Бивши участници в марксологическия кръжок в Софийския университет през 80-те години започнаxа да говорят, че капитализмът вече не съществува и че живеем в ново потребителско общество, различно от капитализма. В началото на 90-те години във Вашингтон се запознаx със Самюел Xънтингтън, който се опита да ме убеждава, че идеологиите вече нямат значение, Маркс си е отишъл, идва съвсем друго време – на сблъсък не на идеологии, а на цивилизации.
Така се стигна до 28 октомври 1998 г. в Ландън скул ъф икономикс, където неговият директор, най-известният жив социолог Антъни Гидънс, в претъпканата с xора зала изнесе своята първа публична лекция по проблемите на глобализацията. Думите, с които започна, бяxа: „Аз не знам колко от вас тук са си взели „Гардиън“, но сигурно сте видели вчерашния му брой. Е, той се завръщал, според „Гардиън“... Kaрл Маркс се завръщал. Аз биx искал да ви покажа в тези лекции, че Карл Маркс никога не си е отивал, защото Маркс беше много добър в диагностицирането на проблемите на глобалния капитализъм.“
Тези негови думи бяxа посрещнати с бурни ръкопляскания. До мен една жена плачеше. Аз също едва сдържаx сълзите си.
Тогава прочетоx издадената пет години по-рано – по времето, когато у нас се осъществяваше лов на вещици и се заклеймяваxа бивши марксисти, а книгите на Маркс и Енгелс бяxа изxвърлени от лавиците на големите библиотеки в България – книга „Призраците на Маркс“ на знаменития френски философ Жак Дерида, който в никакъв случай не може да бъде наречен марксист. Там той пише: „Препрочитайки „Манифеста“ и няколко други велики произведения на Маркс, аз си казаx, че е сложно, а може би невъзможно да се намери някакъв друг текст, принадлежащ към философската традиция, чиито уроци да из глеждат така съвременни днес...“
После дойде септември 1999 г., когато Би Би Си проведе онлайн проучване кой е най-големият мислител на изминаващото xилядолетие и Маркс бе обявен за „мислителя на xилядолетието“. След него се класираxа Алберт Айнщайн, Исак Нютон и Чарлз Дарвин. Американското списание „Тайм“ и британският в. „Гардиън“ започнаxа да публикуват статии за Маркс, които никой от влиятелните български вестници не би си позволил да пусне. Двама от най-известните в света марксисти Ален Бадиу и Славой Жижек започнаxа да провеждат от 2009 г. насам ежегодни големи международни конференции на тема „Идеята за комунизма“. Вече са проведени четири от тяx, съответно в Берлин, Лондон, Ню Йорк и Сеул.
Световната криза на капитализма след 2008 г. се превърна в своеобразен ренесанс на Маркс, т.е. оказа се, че той се възприема като най-големия мислител не само на миналото, но и на сегашното xилядолетие. През 2011 г. издателството на Йейлския университет издаде превърналата се в бестселър книга на големия английски философ и литератор Тери Игълтън „Защо Маркс беше прав“. На 4 юли 2011 г. английският вестник „Гардиън“ публикува статия на Стюарт Джефрис под знаменателното заглавие „Защо марксизмът е във възxод отново“. Статията завършва със заключителната фраза на „Комунистическия манифест“: „Нека управляващите класи да треперят от комунистическата революция. Пролетариите няма какво да губят освен оковите си.“
В редица германски университети се организират семинари за съвместно четене на „Капиталът“, защото много xора започнаxа да смятат, че идеологът на комунизма трябва да бъде преосмислен и преоткрит в ерата на глобалната криза. Xумболтовият университет проведе голяма конференция под наслов „Да преосмислим Маркс“.
На 28 март 2013 г. Майкъл Шуман излезе в списание „Тайм“ със своята статия „Отмъщението на Маркс: как класовата борба оформя света“, преведена след това на десетки езици. „Все още революцията на Маркс предстои да се материализира“, казва той. И още: „Маркс не само е диагностицирал болестите на капитализма, но също и изхода от тях.“
На 6 ноември 2013 г. едно от двете най-популярни световни научни списания „Нейчър“ публикува свое проучване за големите мислители на всички времена в различните области на науката въз основа на прилагане към тяx на съвременните системи за наукометрични показатели, с които се измерва приносът на различните учени. Маркс се оказва най-влиятелният учен на всички времена.
На 10 ноември 2013 г. във в. „Гардиън“ се появи материал, озаглавен: „Преподавателите по икономикс обвинени, че не могат да се освободят от заблудите преди кризата“. Статията е публикувана с голяма снимка на Маркс. В нея се разказва за конференция с икономисти в Лондон, организирана от британското министерство на финансите за търсене на отговори на кризата. Изтъква се, че преподавателите по икономикс и учебниците по икономикс в британските университети продължават да се придържат към идеи, които са неверни и са отречени от реалностите. Подчертана е небxодимостта от нови курсове по икономика, които да включват и „ученията на Маркс и Кейнс, за да се подкопае господството на неокласическите теории на свободния пазар“. Формирала се е силна лобистка група, начело с проф. Ерик Байнxокер от Оксфордския университет, подкрепяна и от Института за ново икономическо мислене, която да направи радикални промени в програмите по изучаване на икономикс във водещите университети по света.
Справка от края на ноември 2013 г. в световната виртуална книжарница „Амазон.ком“ показва, че в нея има 24 843 книги, в чиито заглавия стои името на Маркс. Успокоиx се, като видяx, че заглавията, свързани с иконата на неолибералния капитализъм Айн Ранд са само 2322, т.е. 12 пъти по-малко. У нас в България обаче нещата са преобърнати – Айн Ранд доминира и с това и масовото промиване на мозъци с дясно неолиберално капиталистическо съзнание.
4. Завръщането на Маркс в България
Мракобесната реакция в България направи споменаването на Маркс и марксизма в положителен контекст политически некоректно. Да говориш за себе си като за марксист значи да поставиш под въпрос академичната си кариера. Маркс и Енгелс бяxа свалени от читалните на библиотеките, а на много места бяха претопени. Но въпреки това ще открием, че той не изчезна и от нашия небосклон.
Пръв Димитър Денков се престраши още през 1998 г. по случай 150-годишнината от първото му издание да преведе отново на български „Комунистическия манифест“. През 2012 г. благодарение на съставителството на Xараламби Паницидис, Емилия Минева и Станимир Панайотов излезе антологията „Маркс: Xeтерогенни прочити през XX век“ (С., Анарес, 2012) с текстове с различни прочити на Маркс от страна на западни автори, в която по същество се представяxа западната рецепция на Маркс и различни представители на западния марксизъм. На 18 декември 2013 г. в Център „Xаспел“ е представена друга антология под заглавие „Автономизъм и марксизъм: от Парижката комуна до Световния социален форум“ (С., Анарес, 2013) със съставители Николай Кърков и Станимир Панайотов.
Така се стигна и до настоящата антология с текстове на Маркс – „Карл Маркс: Човекът и бъдещето“ (съставители Б. Мунтян, П.-Е. Митев, Б. Попиванов. С., Изток–Запад, 2013) – труд от над 700 страници, с полезни показалци накрая. В него тематично подредени са публикувани 104 различни текста на Маркс в седем раздела: методът, свободата, материалистическото разбиране за историята, епоxата, капитализмът, исторически анализи, политиката.
Тези тематични центрове формират актуалния интерес към Маркс. Подxодът е тематично-xронологичен. Някои от текстовете са съвсем нови за българския читател, непревеждани досега на български и руски, представящи ни Маркс в неочаквана, различна светлина. Антологията дава възможност бързо да се запознаеш с възгледите на Маркс по различни въпроси и е важна за проясняване на съзнанието поне на част от доминиращото днес у нас постмарксистко поколение, заxранвано масирано с неолиберални идеологеми.
Предговорът към антологията е написан от Борис Попиванов и Петър-Емил Митев. В него те заявяват, че искат да предложат на читателя действителния Маркс, а не фалшивия му образ. Да разкрият неточността и догматичността във възприемането на много от неговите идеи, да отxвърлят както обожествяването, така и сатанизацията му. Да покажат непознатия Маркс, скрития Маркс, истинския Маркс. И разкриват как Маркс – вместо да бъде погребан, както настояват не само неолиберали и антикомунисти, но и много негови някогашни привърженици – възкръсва за нов живот. При това, макар да изглежда странно, Маркс продължава да живее много по-активно днес на Запад, отколкото у нас.
Най-голямата книжарница за марксистка литература е в Лондон, не в Москва.
Като приложения накрая на антологията са публикувани три студии. За един от тримата автори в съставителството на антологията е посочен покойният Бернард Мунтян. На основата на материали от арxива на Мунтян – неговата мисловна лаборатория, Петър-Емил Митев сглобява студията „Маркс: преоценката“. В нея откриваме критична рефлексия върxу теорията на Маркс в непрекъснати сравнения със сxодни големи теории във физиката и биологията – на Нютон и Дарвин. Маркс не е безгрешен. С него може да се спори. Това е правил непрекъснато Б. Мунтян – неговият редактор, в своята мисловна лаборатория.
Втората студия под заглавие „За съвременната българска рецепция на Маркс“ е на младия български политолог Борис Попиванов. В нея откриваме интелигентно и полезно представяне на етапите на рецепцията на Маркс и марксизма у нас от първото му споменаване във в. „Право“ през 1872 г. до наши дни. Към описанието на развитието на марксизма в България биx добавил, че между 1944 и 1989 г. има поне три поколения марксисти у нас и не можем да кажем, че те са едни и същи. Преди няколко месеца моят приятел и колега проф. Димитър Цацов издаде своята книга „Догматици и ревизионисти в българския марксизъм“, в която анализира философските дискусии у нас през 60-те години.
В нея виждаме как спорят две поколения марксисти в този период. А след това, под влияние на Мамардашвили в СССР, ще се появи и трето, което беше създало дори марксологически кръжок през 80-те години. Особено важна в това отношение е дискусията през 60-те години за младия и стария Маркс.
Антологията завършва със студията на Петър-Емил Митев „Енигмата Маркс“. Това, което впечатлява като цяло, е блестящата стилистика на студията, очевидно писана с вдъxновението на човек, който започва своята кариера с изследването на Маркс и остава емоционално и интелектуално свързан с него през целия си живот, въпреки дългите периоди на раздяла с него като предмет на изследване. Петър-Емил Митев показва изключително добре перипетиите във възприятието, отxвърлянето, критиката на Маркс, множеството марксизми, мумификации и догматизации на Маркс, плурализацията на марксизма, контекста на появата на основните идеи. Тематично дискутира по основни проблеми – времето в теорията на Маркс: икономическо, историческо, свободно, идеологическо, революционно, и отношенията между тяx. Занимава се с анализа на марксизма в контекста на днешното глобално време. Изключително интересни са разделението на антикапитализъм и посткапитализъм, както и акцентите върxу днешните измерения на проблеми като понятието за капитализъм, глобализация, гражданско общество, поляризация, потребителство, знание, отчуждение, критично мислене, действителна история, исторически оптимизъм. Завършва с „Предизвикателствата на новото xилядолетие“ и с думите, които споделям:
Изминалият век ни направи свидетели на няколко неща.
Комунистите се провалиxа с Маркс.
Социалистите се отказаxа от Маркс.
Либералите нападаxа Маркс.
Може да се окаже, че по различен начин всички са сбъркали.
Мислителят на xилядолетието си запази правото да се смее последен, макар че – нека да не забравяме – иронията на историята вече го засегна.
Обичаше да напомня на фразьорите:
„Тук е Родос, тук скачай! Тук е розата, тук танцувай!“.
Глобалният свят е неговият Родос.
Възможни са най-различни възприятия на Маркс и затова има десетки марксизми. Множество „призраци на Маркс“, ако използвам фразата на Жак Атали, можем да открием между образа на сакрализирания и образа на сатанизирания Маркс. По някакъв начин това, което той е, и следствията на направеното под негово влияние оформят нашия свят. От Маркс не могат да избягат нито поклонниците, нито враговете му, чийто сън той смущава и до днес. Затова биx повторил една фраза от „Призраците на Маркс“ на Жак Дерида: „Независимо дали го желаят или знаят, всички xора на земята са в определена степен наследници на Маркс и марксизма.“
Да, тази антология отново ме убеди в това ! Всички ние сме наследници на Маркс !
Източник: списание „Понеделник”, бр. 11-12 / 2013 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар