Търсене в този блог

24.06.2022 г.

Георги Димитров и кучетата пазачи - Велиана Христова

 

Преди да дойде демокрацията, в Димитровград имаше знаменит паметник на Героя от Лайпциг Георги Димитров. Демонтираха го през 1991 г. Знаете ли къде е захвърлен сега? Под купища пръст от сгради за… отглеждане на кучета. На 17 юни т.г. местни представители на БАС и БСП на среща за 140-годишнината от рождението на Димитров отново настояха паметникът да бъде възстановен на мястото му, за което има решение на Общинския съвет още от 2012 г. – неизпълнено и досега!

Когато говорим за историческа личност от мащабите на Георги Димитров – човекът, който пръв в света обяви бой на фашизма и изобличи неговата същност, няма как да разглеждаме темата извън контекста на това, което се случи в България в последните 32 години. Става дума не само за унищожаването на икономиката и селското стопанство в държавата, но преди всичко – за подмяната на мисленето, за изличаването на паметта на нацията, извършено методично и целенасочено под чужд диктат и в чужд интерес. Успешно. Ако преди 30 години всяко дете знаеше какво е Лайпцигски процес и кой е Георги Димитров, днес студенти първокурсници те гледат объркано и вдигат рамене, когато им зададеш въпрос за него. Защото ПРАВИЛНАТА нагласа в руслото на новата ценностна система е никой да не помни това. През всичките 32 години левицата у нас не се противопостави на подмяната на историята, не противодейства на масираните опити да бъде очернено нейното минало. Помните ли как не така отдавна по БНТ ни показваха Димитров с дамаджана в ръце, пеещ кръчмарска песничка? Било поднасяне на историята по нетрадиционен начин! Извадиха тялото му от мавзолея, после взривиха (!) и самия мавзолей, докато по същото време НАТО бомбардираше Белград… Смениха табелките на улици, носещи неговото име, демонтираха негови паметници, заливаха ги с боя и драскаха свастики по камъка. Изопачиха биографията му, откровени лъжи направиха от него карикатура и демон на „комунизма“, предател на България. И тези дни отново „мастити учени“ заливаха  ефира с небивалици, че бил насадил у нас македонизма, без да ги е еня, че му го приписват и на него, а той по това време е все още в затвора Моабит; че ръководството на БКП  в Москва бойкотира заседанието на Коминтерна по македонския въпрос и, че за изпълнението на това решение на Коминтерна, разпуснат през 1943 г., Димитров не предприема  абсолютно нищо; че именно Димитров приживе успя да се противопостави на Тито, победителя във Втората световна война, и на плановете му на за македонизиране на Пиринския край. За тези, които застанаха на страната на Хитлер и докараха България до катастрофа,  дума лоша няма, а за тези, които с цената на болезнени отстъпки успяха да опазят границите на България – кофи с помия.

Но държавата и нацията се разграждат не толкова чрез убиване на икономиката, колкото чрез образованието.  Икономика може да бъде възродена, макар и безкрайно трудно, но погромът в образованието нанася дълготрайни и нелечими рани. Именно затова трябваше да бъдат скопени учебните програми по история на България в училище. С помощта на соросоидни подлеци, подкрепени от образователното ни министерство, от програмите  бяха заличени разни "дреболии" като Септемврийско въстание или Лайпцигски процес, оня преврат на 9 юни и онези погроми през 1923-1925 г., избили, избесили, издушили хиляди земеделци и комунисти, десетки политици и интелигенти като Гео и Хербст! Това скопяване на историята направиха десните правителства и особено на ГЕРБ след 2015 г.  И който спомене изхвърлените от историята факти, не е европеец, а е комунистическо мекере. Вижте темите в учебната програма по история за VІІ и Х клас – в които се изучава миналото на България.  Целият период „между двете световни войни“ е представен  орязано, в съответствие с новите идеологически схеми. Няма присъединяване към Хитлеровия райх, няма Закон за нацията, няма Съпротива, няма окупационен корпус в Сърбия, няма партизани, 12 000 избити ятаци, ястребинчета, кой срещу кого воюва, няма победа на Червената армия над нацизма! В седми клас от детето се изисква обтекаемата формулировка да „дава примери за вътрешнополитически конфликти и противопоставяния през 20-те – 30-те години на XX век“. В десети клас пък целият трагизъм на периода до 1944 г.  в историята на страната ни е очертан между две теми: „Левият политически радикализъм“ и „Кризата на демокрацията, превратът от 19 май 1934 г и безпартийният режим“. Новите понятия, които учениците трябва да усвоят са: „Комунистически интернационал, терор, атентат, безпартиен режим“. Явно левите радикалисти са нарязали Стамболийски на парчета и голяма демокрация се е вихрела по времето на Александър Цанков Кръволока! Преди в Х клас се изучаваха поне нацизмът и теорията за "чистата раса". Вече не се изучават. Е, няма друга държава, която да е стигнала дотам, че да се срамува от борбата си срещу фашизма! Авторите на учебници били свободни да разгърнат поставените идеологически теми, пък учителите щели да намерят баланса. Та този баланс доведе до нелепостта в учебниците по история още от 2001 г. Георги Димитров да фигурира с една снимка като „член на ЦК на БКП (т.с.)“ – без обяснение, че БРСДП (т.с.) става БКП в края на май 1919 г.  И толкова – нито кой е Димитров, нито защо е поместена снимката му. Нито една буква за Лайпцигския процес.

Няма национална образователна система, в която знанията по история са оставени на случайна намеса на учителя или на семейството. И до ден днешен целият свят тачи най-известния българин - Георги Димитров, в много държави – дори в Африка, има негови паметници и улици, които носят неговото име. В Лайпциг има дори музей на Георги Димитров! А преди дни, на 17 юни т.г., пред неговия паметник в Москва пък бяха дошли да почетат юбилея му хора дори от Бразилия. А у нас Димитров е изгонен от масовото обществено съзнание и знанието за него се превръща в апрокриф. И Лайпцигският процес изчезна от съзнанието ни за върховете в нашата история. Нищо, че още тогава, през 1933 г., светът въстава срещу несправедливо обвинените българи и се свиква Лондонски контрапроцес в тяхна защита, а днес в цяла Европа и в света Димитров е признат за мастит интелектуалец и политик на ХХ век, а речта му в Лайпциг продължава да бъде един от върховете в битките срещу фашизма. Дотолкова, че когато през 2014 г. кметът на френския град Сен-Сир-л’Екол реши да преименува улицата „Георги Димитров“, местните жители се възпротивиха и не позволиха това да бъде направено. Отидете в музея в Лайпциг пък и вижте акцента, поставен върху факта, че Димитров организира в Амстердам европейския конгрес за култура против войната…

Министър Николай Денков, сега в оставка,  оповести намерение през лятото да бъдат преразгледани всички учебни програми по всички учебни предмети. И по този повод тази седмица съобщи резултатите от анкети сред учителите. Сред отговорите на учителите – поне според МОН, няма искане да бъде върната историята в предмета история, да се поправи вандалщината в учебната програма.  Само за началния курс предложили изучаването на личности да завършва с героите до Освобождението. Страх ли ги е преподавателите да нарушат спуснатата отгоре „правилна“ линия, или вече дотолкова свикнаха с насадената линия на обезбългаряване, та вече не им прави впечатление? 

Като се връщам към паметника в Димитровград, затрупан от сградите за отглеждане на кучета, се сещам за една книга на директора на „Льо Монд дипломатик“ Серж Алими, издадена у нас през 2008 г. Заглавието й е „Новите кучета пазачи“. Темата е, че в печатните и електронните медии господстват сервилна журналистика, индустриални и финансови групировки, пазарно мислене, мрежи от връзки. Поднасят се „правилните“ информации,  нелепи знаменитости, изкуствени сблъсъци, взаимни услуги. Вездесъщи журналисти, чиято власт е подкрепена от закона на мълчанието, налагат дефинициите, а професията става все по-уязвима заради страха от изхвърляне на улицата и безработица. Тези пазители на реда са новите кучета пазачи на политическата и икономическата ни система. Те се появиха и махат сити опашки и у нас вече три десетилетия, откакто дори в образователното ни министерство смятат, че „думата Родина е натоварена с негативни конотации“. 


Текст за конференцията на БАС и БСП-София за 140-та годишнина от рождението на Георги Димитров    

Източник : Поглед.инфо, 23.06.2022 г.


 

Няма коментари:

Публикуване на коментар