Търсене в този блог

27.11.2016 г.

Живот озарен от светъл оптимизъм - Емилия Минева

 

 


                                                                        Сипва се нова зора,
                                                                        световно-историческа зора
                                                                        … денят на великото решение,
                                                                        битката на народите наближава
                                                                        и ние ще победим!

                                                                                            Фридрих Енгелс

 


С тази пламенна вяра в победата на прогреса, с твърдата решимост за самоотвержена борба със стария свят младият Енгелс навлиза в социално-политическия живот и борби на своето време. Време бурно и метежно. Европа – преживяла вдъхновението на Великата френска революция, понесла реакцията на Реставрацията и туптяла с порива на Юлските дни – е пред прага на нов, неудържим исторически конфликт.
Европа е в навечерието на буржоазните революции от 1848–1849 година. Тази историческа обстановка определя умонастроението, формира идеалите на младото поколение. Легендарният Зигфрид, героичният Ян Хус, радикалният Бьорне, героите от барикадите на революционния Париж са извор на революционен оптимизъм и вдъхновение. „Какво в преданието за Зигфрид ни завладява така мощно? – пише двадесетгодишният Фридрих. – Всички ние чувстваме в себе си същата тази жажда за подвиг, същата тази съпротива срещу традицията, която е подтикнала Зигфрид да напусне крепостта на баща си; вечното колебание, филистерският страх от смели дела са ни противни до дъното на душата, ние искаме да излезем на простора на свободния свят, искаме да съборим бариерите, поставени от предпазливостта и да се борим за венеца на живота – подвига.“(2)
В личната съдба на младия Енгелс се вплитат и определят революционната насока на неговия жизнен път, национално-политическите, социално-класовите и личностно-поколенческите конфликти на времето. Надарен с остър интелект и поетична емоционалност, с твърда воля и социална чувствителност, той успява бързо да долови прогресивните тенденции на времето и да достигне до историческо проникновение, което отрано го приобщава към революционните сили на бъдещето.
Син на богат фабрикант( 3), Фридрих още с първите си крачки в социално-политическия живот застава срещу интересите на класата, към която принадлежи по рождение. Изострените исторически противоречия – от международните до вътрешнодържавните конфликти, от междукласовите до вътрешнокласовите сблъсъци, от междупоколенческите колизии до вътрешнопоколенческите разцепления, от междуличностните до вътрешноличностните борби – за младия Енгелс се персонализират едновременно като конфликт между баща и син. Ако за Енгелс-старши юлските революционери са „безбожници“, ако сред неговата класа те всяват страх и носят гибел, то за Енгелс-младши и мнозина от неговото поколение героите от барикадите са източник на революционен патос и оптимизъм, символ на прогрес, пример за самоотвержена борба в името на свободата, братството и солидарността. Образно и вярно Енгелс портретизира своите млади съвременници, прегърнали като него идеалите на Великата френска революция, готови като него на дръзновен подвиг, презрели като него ограниченото филистерство и политическа мекушавост, отхвърлящи еснафското благоразумие и гъвкава лоялност.
„Като верният Екарт  (4) от преданието стои старият Арндт (5) край Рейн и предпазва немската младеж, която ето вече няколко години, пише Енгелс, се заглежда във френската Венерина планина, и съблазнителните пламенни девойки – идеите, които им дават знаци от нейните зъбери.
Но буйните младежи не обръщат внимание на стария великан и се втурват нататък… те искат по-свободно управление, по-пълен, пращящ от сила живот, пламенно бурно пулсиране на световно-историческите артерии, по които тече кръв от сърцето на Германия.“ (6)
 В летописите на историята е съхранен споменът за една среща между баща и син през бурната 1849 г. в родния Бремен. Енгелс-син е на барикадата в очакване да поведе пролетарските отряди в атака, Енгелс- баща е тръгнал към градската катедрала, той се готви да произнесе сутрешната си молитва – може би срещу безбожниците от барикадата.
Съдбата ги среща – всеки тръгнал по своя път. Бащата е непреклонен в отстояването на своята догма, синът – неумолим в твърдото си решение да върви по пътя на прогреса. Паметна среща – среща на баща и син, кръстопът на две поколения, сблъсък на диаметрално противоположни социални позиции. Персонално изстрадана от Енгелс е оптимистичната истина, която той изказва в своите Спомени за Имерман: „Наистина старите страшно много се оплакват от младежта, вярно е, че тя е много непослушна, но нека само върви по своя път, тя ще се оправи, а онези, които се заблудят, сами ще си бъдат виновни.“ (7)
Оптимистичната вяра на Енгелс в силата на прогреса и твърдото му убеждение, че не „плашещото се от дела благоразумие“ и не „станалата привична еснафщина на старостта“, а „благородният, неукротим огън на младостта“ е действителният двигател на развитието, определят отношението му към младото поколение. В творчеството на Енгелс думите „младеж“ и „прогрес“ са синоними, чието главно съдържание е свободолюбие и дръзновение. Но в това свое убеждение за прогресивната историческа мисия на младежта Енгелс е категоричен, че не става дума за „младеж, която се страхува от студената вода като от бясно куче“, която „при най-малкия студ навлича три-четири дрехи“, и „смята за чест да се освободи от военна служба поради слаботелесност“, а за смелата, проникната от революционния дух на епохата, окрилена от повика на своето време младеж! Единствено тя заслужава своето име, единствено тя е на висотата на своето призвание да бъде естествен носител на новото и прогреса. А „който се плаши от гъстата гора, в която се намира палатът на идеята, който не се промъкне през нея с меч и с целувка не събуди спящата царска дъщеря, той не заслужава нейното царство, той нека си върви, да става селски пастор, търговец, застрахователен агент, или каквото си ще там, да вземе жена, да наплоди деца с всичката му там благочестивост, но векът няма да го признае за свой син.“ (8)
 С разкриването на действителната „формула“ на историческото движение – историческият оптимизъм, а заедно с него и прозрението на младия Енгелс за историческата мисия на младото поколение се превръщат в научно доказани истини. Те стават източник и опора на нов революционен патос и практическа енергия.
По-късно в „Немската идеология”  Маркс и Енгелс пишат следното: „Историята не е нищо друго освен последователна смяна на отделните поколения, всяко от които използва материалите и капиталите, производителните сили, завещани му от всички предшестващи поколения, по силата на това дадено поколение, продължава наследената дейност при напълно изменени условия, а от друга – видоизменя условията посредством напълно изменена дейност (...) Условията на живот, които различните поколения заварват, решават също дали периодично повтарящите се в историята революционни сътресения са достатъчни или не, за да разрушат основите на всичко съществуващо.“ (9)
Като син на своето време младият Енгелс се увлича от идеите на най-мащабното събитие на века – Великата френска революция. Той заедно с прогресивните си млади съвременници е готов в борба да отстоява нейния вдъхновяващ лозунг: Братство, равенство, свобода!
Като истински син на своята епоха Енгелс скоро преодолява съществуващите илюзии. Той разбира, че времето на прогресивните буржоазни революции е отминало. Трябва да се разпръснат социалните илюзии, за да отстъпят те своето място на действителния революционен патос. Към средата на четиридесетте години на ХІХ век историческото движение е готово да нанесе корекция в своята траектория и да поеме в ново направление. Историята иронично се усмихва на онези, които не разбират това.
В навечерието на европейските революции от 1848/49 г. Енгелс пише до редакцията на английския вестник Северна звезда: „… вие предсказвате на нашата страна славна революция… В това вие сте прави. Аз ще си позволя да уточня вашия израз, като добавя, че именно младежта в Германия е, която ще осъществи тази революция. Но не в редовете на буржоазията трябва да се търси тази младеж…“. (10)
 Шест години по-късно Маркс ще обобщи – „Традицията на всички мъртви поколения тегне като кошмар над умовете на живите… Социалната революция на ХІХ век може да черпи своята поезия само от бъдещето, но не и от миналото.“ (11)
Последната революция е разкрила пред очите на пробуденото човечество своя пореден парадокс. Движението, започнало под знака на буржоазно-демократичния лозунг Братство, равенство и свобода!, този път изтиква в челните редици на борбата най-младата класа на планетата – пролетариатът. Най-проникновените синове на епохата издигат лозунга на новото революционно движение – Пролетарии от всички страни, съединявайте се! Започнала е действително нова битка на народите за човешко равенство, братство и свобода. Нейни теоретични знаменосци са Карл Маркс и Фридрих Енгелс.
Еднакво решителен и дръзновен, непреклонен и последователен е Енгелс, и когато разобличава стария ред и зове за нови битки, и когато сам предвожда битките на пролетарските отряди на революцията; когато научно обосновава истинността и пътя на новото революционно движение и когато работи за неговото организиране и просветеност – като публицист и революционер, като учен и водач на международния пролетариат. Целият му жизнен път е пронизан от светъл оптимизъм. „Същинските истини… е трябвало да се борят и страдат… доста ново има, само че то се потиска… появи ли се на хоризонта като утринна зора една нова, същинска истина, тогава децата на нощта добре знаят, че тя заплашва с гибел тяхното царство и грабват оръжието. Та нали северното сияние винаги запламтява на ведро, а утринната зора – най-често на облачно небе, мъглявината на което тя трябва да разпръсне или да озари с пламъка си… Историята бавно започва своя ход от една невидима точка, около която тя пълзи вяло, чертаейки своите спирали; но нейните извивки стават все по-големи, полетът все по-бърз и по-жив, накрая тя лети като пламтяща комета от звезда към звезда, като често докосва старите си орбити, често ги пресича и с всяка описана окръжност все повече се приближава до безкрайността.“ (12)
 Тази вяра в безкрайността на човешкия прогрес, която Енгелс съхранява и пренася като съгряващ лъч през целия си живот, не е празно бълнуване на емоционален мечтател. Това е вяра, проникната от интелекта и закалена в борбата, доказала своята неопровержима истинност.
Комунизмът, пишат Маркс и Енгелс в "Немската идеология", за нас не състояние, което трябва да бъде установено, не е идеал, с който трябва да се съобразява действителността. Ние наричаме комунизъм действителното движение, което унищожава сегашното състояние. (13)
Реалната борба в името на бъдещето става за Маркс и Енгелс източник на непрестанен революционен патос. Написаният от тях „Манифест на комунистическата  партия”  (14) е призив за борба, призив за решителни действия в името на по-добро бъдеще, когато „свободното развитие на всеки“ ще бъде условие „за свободното развитие на всички“.
Теза, която навярно нито един разумно мислещ човек не би отрекъл.
„Комунистите уверено заявяват, че те се борят за постигане на непосредствените цели и интереси на работническата класа, но в сегашното движение те отстояват същевременно и бъдещето на движението.“ (15)
Борба, движение, развитие, бъдеще – това е истинското ядро и действена сила за оптимизма на Маркс и Енгелс. В бъдеще движението и развитието няма да спрат, само че „хората напълно съзнателно ще започнат сами да създават своята история, едва от този момент привежданите от тях в движение обществени причини ще дават в значителна и все по-нарастваща степен желаните от хората резултати. Това е скокът на човечеството от царството на необходимостта в царството на свободата.“ (16)
Гордото предизвикателство на младия Енгелс към стария свят – „Ние не се плашим от борбата, което е истинско то оцелява в огъня, което е неистинско – с удоволствие ще забележим отсъствието му в нашите редици“ – се превръща в неотменно ръководство за действие през целия му живот. Неговият живот е борба – борба смела и вдъхновена срещу всичко ретроградно в живота и в науката, борба в името на прогреса, борба в името на по-добро бъдеще. Това негово „верую“ определя отношението му и непрестанното общуване с младите, които ще поемат и продължат делото.
„Енгелс, пише в спомените си за него Пол Лафарг, винаги обичаше обществото на младежта и винаги беше гостоприемен стопанин… Всички те напускаха неговия дом очаровани от тези вечери, които той оживяваше със своето остроумие, със своята увлекателна живост, със своята неукротима веселост.“ (17)  За младежта Енгелс е незаменим съветник, търсен събеседник, желан приятел. „Неговото присъствие, спомня си Едуард Евелинг, вдъхновяваше. Той притежаваше неустрашимо мъжество и оптимизъм. И докато отделни младежи често изпадаха в отчаяние и тъга, този несъкрушим борец никога не падаше духом и постоянно ободряваше другите.“ (18)
И когато остро критикува недостатъците на младите, и когато бащински ги съветва, Енгелс остава верен на младежката си оптимистична вяра, че младежта е носител на прогреса и че тя с достойнство изпълнява историческото си призвание като младеж.
Историческият оптимизъм и революционна енергия поддържат вечно бодър неговия неукротим дух. По повод на седемдесетгодишнината от рождението му Елеонора Маркс-Евелинг с възхищение пише: „Но ако по външност Енгелс изглежда съвсем млад, вътрешно той е още по-млад, даже отколкото изглежда. Той наистина е най-младият човек от всички, които познавам…“. (19)

 

Бележки :

1 Статия на Емилия Минева е посветена на 160 години от раждането на Фридрих Енгелс и публикувана
в списание „Проблеми на младежта”,  бр. 5, 1980 г.
2 Маркс, Енгелс. Съч. Т. 41, с. 115.
3 Фридрих Енгелс е роден на 28 ноември 1820 г. в гр. Бремен, рейнска провинция
на Германия.
4 Герой от немските средновековни предания, който според легендата за Танхойзер стои на стража при Венерината планина и предупреждава приближаващите се за опасността от чаровете на Венера.
5 Арндт, Ернст Мориц (1769–1860) – немски писател, историк и философ, активен участник в борбата на немския народ против господството на Наполеон, клони към национализма.
6 Енгелс, Фр. Ернст Мориц Арндт. В: Маркс, Енгелс. Съч. Т. 41, с. 117.
7 Енгелс, Фр. Спомени за Имерман. В: Маркс, Енгелс. Съч. Т. 41, с. 142.
8 Пак там.
9 Маркс, К., Ф. Енгелс. Немската идеология. В: Маркс, Енгелс. Съч. Т. 3, стр 45–46 и с. 38–39.
10 Енгелс, Фр. Неотдавнашната касапница в Лайпциг. В: Маркс, Енгелс, Съч. Т. 2, с. 545.
11 Маркс, К. Осемнадесети брюмер на Луи Бонапарт. В: Маркс, Енгелс. Съч. Т. 8, с. 117 и с. 119.
12 Енгелс, Фр. Ретроградни знамения на времето. В: Маркс, Енгелс. Съч. Т. 41, с. 28–29.
13 Маркс, К, Фр. Енгелс. Немската идеология. В: Маркс, Енгелс Съч. Т. 3, с. 36.
14 К. Маркс и Фр. Енгелс, по поръчение на Съюз на комунистите, наследник на Съюз на справедливите и предшественик на Първи интернационал – пишат Манифест на комунистическата партия в навечерието на късните буржоазни революции в Европа.
15 Маркс, К., Фр. Енгелс. Манифест на комунистическата партия. В: Маркс, Енгелс. Съч. Т. 4, с. 446.
16 Енгелс, Фр. Анти-Дюринг. В: Маркс, Енгелс. Съч. Т. 20, с. 292.
17 Лафарг, П. Воспоминания об Энгельсе. В: Воспоминания о Марксе и Энгельсе. М. 1956, с. 329.
18 Эвелинг, Ед. Энгельс у себя дома. В: Цит. съч., с. 329.
19 Элеонора Маркс-Эвелинг. Воспоминания о Марксе и Энгельсе. М. 1956, с.187.




 

Няма коментари:

Публикуване на коментар