Търсене в този блог

30.05.2015 г.

ПРЕДАДЕНИЯТ СОЦИАЛИЗЪМ


През ноември 2007г. излезе от печат на български език книгата на американските автори Роджър Киърън и Томас Кени Предаденият социализъм. Разрушаването на съветската система – вътрешни обществено-икономически фактори”.

Предлаганата книга представлява ценен  анализ на събитията от края на 80-те години на миналия век в Съветския съюз и другите социалистически страни от Източна Европа.


 

 


“… Аз не съм хумориста Бърнард Шоу. Аз съм Алберт Айнщайн. Цял живот съм се занимавал с физика… Поради това сега имам всички основания да заявя, че науката “Политика” е много по-сложна и по-важна от науката “Физика”.

Из последното интервю на Айнщайн.

 

Към българските читатели

След тази книга всеки ще знае повече

 

“Формалната принадлежност на опортюнистите към работническите партии, всъщност, ни най-малко не отменя факта, че те в действителност обективно представляват политически отряд на буржоазията и са нейни агенти в работническото движение, които прокарват там влиянието й.”

Международна социалистическа конференция, 5-8 септември 1915 год., В. И. ЛЕНИН, Пълни събрани съчинения, том 27.

 

 

Когато си бил свидетел – а в определена степен и непосредствен участник в дадени събития – никак не е лесно да се намери начин на описание или обяснение, който да остави у теб усещане за пълно удовлетворение от прочетеното.

Заедно с неминуемите различия в степента на научно-теоретическата подготовка или в мирогледната принадлежност, естествено е “връстниците” на дадена епоха да имат и свои собствени впечатления, наблюдения и “усещания” за станалото в нея, за факторите и причините на получилия се в крайна сметка ход на развитието й, за мястото и ролята на една или друга личност.

Авторите на предлаганата книга са си давали ясна сметка колко рисковано е да пишеш за събития, чиито съвременници ще бъдат и читатели на написаното – още повече, че, както специално са счели за нужно да посочат в оригиналното издание на английски език, лично те не са били непосредствено в страната по времето на анализираните от тях събития.

Но те компенсират с изключително остро усещане за значението на историческата съдба на Съветския съюз и съществуващата около него и благодарение на него световна система на социализма. Това ги кара да се заемат с анализ и обобщаване на огромната литература на английски език от научни изследвания на политическия и икономическия живот на съветското общество.

Да си признаем, изобилието на тези изследвания и впечатляващата задълбоченост на голяма част от тях доста ни изненадаха, макар и да имахме вече опит (включително и професионален) от работа с подобен вид материя. При това става дума само за открити, т.е. достъпни публикации и разработки на автори и хора с най-различна мирогледна ориентация. Както е посочено и в английския предговор към книгата, сред тях има и поръчки на ЦРУ, както и съчинения с откровена “неолиберална” и “свободнопазарна” насоченост. Има както откровени апологети, така и критици на Горбачов и кликата му. Има и очевидно добри познавачи на различните исторически етапи и научно-теоретически виждания за развитието на КПСС и съветската държава, включително и хора с марксистка подготовка и комунистически възгледи.

На времето много се говореше и пишеше за “идеологическа диверсия” или за съществуващи на Запад различни “съветологически” центрове за изследване на “комунизма”, на различни аспекти от живота в СССР и другите социалистически страни. Сега, макар и с доста “задна дата”, все пак имаме възможност да се запознаем колко сериозна, задълбочена и разнопосочна е била дейността в тази насока. Дори достойнството на книгата да беше само в това просто запознаване с този факт, то пак си струва тя да бъде взета в ръка и прочетена.

Целите и амбициите на авторите са, разбира се, много по-сериозни. Впечатляващото разнообразие на първоизточниците, за което става дума по-горе, е само първоначалното достойнство на предлаганата книга. Основавайки се на него и боравейки с него, авторите се стремят да проникнат във вече като че ли наложилите се и едва ли не “общоприети” виждания за разрушаването на Съветския съюз и на обществено-икономическата система в него. Авторите заявяват, че следват прогресивна, материалистическо-историческа традиция на анализ на събитията от обществено-политическата действителност, която по времето на “студената война” в САЩ, например, е свързана с името на изследовател като Хърбърт Аптекър. В наши дни нейни представители са известните на читателите автори и изследователи като Майкъл Паренти, Уилям Блум и други.

Личната, научна и професионална квалификация на авторите на тази книга – единият икономист, а другият специалист по историята на трудовите отношения – е също изключително важен и полезен фактор.

В книгата се проследява в общи линии съдържанието на всички съществуващи основни виждания и хипотези за причините и факторите, довели до конкретната развръзка на анализираните в нея събития. Заедно с това авторите полагат усилия да дадат и свой, допълнителен принос в тази насока. За разлика от писаното досега, тяхното внимание е насочено към анализа и на онези тенденции във вътрешното икономическо и политическо развитие в някои сектори и структури на съветското общество, които заедно с другите комплекси от фактори също са допринесли – според тях – за трагичния ход на събитията там.

Под малко по-различен ъгъл, но в същата насока и членът на Политбюро на КП от 1984-1989 години Йордан Йотов поставя в книгата си “Контрареволюцията” (издадена през 2004 год. от изд. “Витраж”, София) въпроса:

“Възможно ли е една и съща партия да извършва двата най-големи преврата в историята… - социалистическата революция и буржоазната контрареволюция?” (стр. 138)

Въз основа на опита и конкретните си наблюдения като гражданин и политик, Йотов, който в годините на антифашистката борба е бил и партизанин, а впоследствие работи предимно като историк, си дава отговора, че това може да бъде направено само от “две полюсно различни партии”. (стр. 141)

Това, всъщност, са оформилите се още към края на ХІХ-то столетие две основни течения в международното социалистическо движение – истинският принципен марксизъм и ревизионизма. Революционно-марксистката партия води борба в името на постигане на общество без експлоатация на труда от капитала. Другата е за укрепване или възстановяване позициите на капитализма.

Исторически в Русия още по времето на Октомврийската революция ревизионистите - в лицето на т.н. “партия на меншевиките” – открито преминават на страната на белогвардейската контрареволюция. В България пък партията на “широките социалисти” взема в Деветоюнския реакционен монархически преврат и има дори свой представител в установеното след него правителство.

Ако в исторически план тези коренни различия са били ясно изявени, през последните десетилетия на ХХ-тия век в условията на реално съществуващите социалистически общества в СССР и страните от Източна Европа, те се оказаха трудно разграничими. Прерастването от революционен марксизъм към буржоазен десен опортюнизъм и ревизионизъм на практика ставаше при формалното запазване на структурите, а оттам – и на преобладаващите части от членската маса и обществените слоеве, осигуряващи дотогава подкрепата на съществуващата политическа организация на обществото от социалистически тип.

В предлаганата тук книга на Роджър Киърън и Томас Кени се прави обстоен анализ както на широките обществено-икономически предпоставки, така и на конкретните политически и административно-управленчески действия и решения, направили възможно едно такова прерастване. Обект на изследванията и заключенията им е, разбира се, основно обстановката в КПСС и СССР. Заедно с това не остават незасегнати аналогичните п процеси и в останалите социалистически страни на тогавашна Източна Европа.

В това отношение книгата ще бъде изключително полезна и за всички, които трайно се интересуват от истински научния, многофакторен, комплексен, материалистичен анализ на тенденциите, събитията и реалностите на обществено-икономическата действителност.

При невероятно трудните условия в годините непосредствено след победата на Октомврийската революция, ЛЕНИН нееднократно правеше такъв анализ на реално съществуващото положение, в което се налагаше да работи Партията на болшевиките.

През 30-те години има много примери за такъв подход и анализ и в дейността и трудовете на СТАЛИН. След Втората световна война тази традиция е продължена с труда му “Икономически проблеми на социализма в СССР”. През последните месеци преди гибелта му той възлага на група най-видни съветски учени с координатор Дмитрий Трофимович Шепилов, много перспективен тогава млад партиен функционер, да извършат нова задълбочена разработка по проблемите на политикономията на социализма. Според спомените на Шепилов, цитиран в книгата на Владимир Карпов “Генералисимус” (Калининград, 2002 год., издадена на български под заглавието “Гибелта на Сталин” през 2004 год.) той лично на два пъти е изчитал представения от учените ръкопис и двукратно го е връщал за доработка с редица принципни забележки и поправки. (стр. 10) При среща с работната група тай компетентно е изяснявал някои от въпросите, настоявал е да се разгледат допълнително. “Същевременно цитираше Ленин, отиваше до библиотеката, вземаше книги и, без да се рови в тях, веднага намираше нужната страница. Явно беше обмислил старателно предложенията си”. (стр. 96).

По трудно разбираеми причини обаче след СТАЛИН липсват примери за такъв безкомпромисен научен подход при анализа на вътрешните проблеми на социализма: започват да изчезват дори опити за подобен анализ – поне на равнището на общодостъпните политически документи и решения.

Единственото изключение беше краткият период, когато начело на КПСС застана личност като АНДРОПОВ. За съжаление скоропостижната му гибел не даде възможност замисленото и започнатото от него да се развие в по-пълен вид.

Не че не се работеше и в тази област. Отделни специализирани звена със сигурност получаваха достатъчно навременна информация за редица тенденции и отрицателни “натрупвания” в едни или други сектори на системата. В по-голяма част от случаите обаче тази информация така си и оставаше “затворена” на съответните професионални равнища. На нивото на политиката и идеологията данните и фактите от нея проникваха, например, в един специфично “прецеден” вид чрез формулировките за т.н. “малка правда”, стремяща се да омаловажи, “принизи” и “очерни” голямата правда за социализма.

Дори и на базата на такъв род концепции също можеше да се започне сериозна работа по анализа на редица аспекти от вътрешното положение в страната. Вместо това обаче беше предпочетено да се върви в посока, определяна от безпочвени формулировки като “безкласово общество”, “общество без вътрешни противоречия” и прочие. За това съществуваха, разбира се, и причини, свързани с необходимостта от демонстрация на монолитно идеологическо единство на фона на яростната външна пропагандистка кампания срещу идеите и света на социализма. Но някъде в този изморителен, а и изцеждащ силите кръговрат от непрекъснати атаки и принудителни контра пропагандни мероприятия като че ли остана и наистина позабравен сериозният научен анализ на вътрешнополитическото, социално и обществено-политическо положение.

Авторите на предлаганата книга също си дават сметка, че в резултат на редица причини е липсвал подобен сериозен анализ на комплекса от тенденции в развитието на социалистическото общество – поне във видимата, общодостъпна част на марксистко-ленинската обществена наука.

Чрез книгата си, макар и “със задна дата”, те си поставят задачата да запълнят тази празнина. Според тях това е необходимо не само – а може би и не толкова от гледна точка на историческото изясняване на конкретния ход на събитията, довели до унищожаването на първата социалистическа държава на трудещите се, а като полезен наръчник за онези от последващите поколения, които ще се опита да осигурят нови, по-достойни позиции на труда в едно бъдещо устройство на обществото.

За дадена част от нашите добронамерени читатели ще бъде сигурно нелеко, а за други – и въобще неприемливо – да четат за такива фактори, участвали активно в унищожението на Съветския съюз и социалистическата система, като

  • утвърждаването на “десния ревизионизъм” във висшето ръководство на КПСС, постепенното нарастване на силите и влиянието на вътрешни социални групи и слоеве, заинтересовани от разрушаването на социалистическата система или
  • за проявилите изключителна историческа жилавост различни опортюнистически тенденции, настроения и нагласи, за съжаление, почти неизменно съпътстващи истинските революционни течения в Партията, социалистическата революция и държавата практически от самото им зараждане.

Последното може да се стори странно и необяснимо на мнозина, но колкото и да не ни се иска, изглежда, че точно то е една от основните, макар и не винаги писани закономерности на всеки обществен и икономически процес.

Ако обществените и политически процеси се утвърждават и побеждават на определени етапи от историята, това става единствено под формата на господстващи тенденции. Те са такива,

1/ защото изразяват определени, общи за дадения етап интереси на преобладаваща част от населението на страната и

2/ защото съществува определен социален агент, определени обществено-политически, а и професионално-практически организирани сили, способни да прокарат в обществения живот, да утвърждават, а ако е нужно – и да защитават – господстващото положение на една или друга от тези тенденции.

А те никога не се появяват, не живеят, не побеждават, не господстват в някакъв лабораторно-стерилен, чист вид.

На практика той може да съществува почти изключително само в съзнанието, в главите на хората, които по една или друга причина прегръщат определена кауза или идея. Това е неминуемо – особено при истинските добронамерени, искрени участници в обществено-политическите процеси.

Обществено-политическите тенденции, особено побеждаващите и утвърждаващите се от тях, винаги са - или следва да бъдат - масови. Ако не станат масови, те никога няма да се утвърдят и да победят.

Това обаче неминуемо означава и прощаване с “чистата идея”, с “чистата кауза”. По-точно – тяхната чистота и вярна насока ще се наложи да бъдат защитавани не само от явните противници, но и отстоявана и пред “приятелите”, съпътстващи прогресивния революционен процес било случайно, било поради съвпадение на определени общи интереси с нетраен характер.

Нека и сами си припомним някои съществени неща. В края на краищата, това не е толкова непозната и неизвестна материя. Спомнете си, например, колко много стават изведнъж хората, които се присъединяват към определени, побеждаващи в даден момент тенденции. И как също така, почти моментално се стопяват те, когато тя почва да губи позиции.

Конкретните примери в тази насока са безброй и в историята, и в живота. Стефан Продев пишеше едно време за Санчо Панса на Революцията – тоест, за онзи дребен човечец, който след митингите и демонстрациите е носил отзад плакатите и знамената. И който мисли през това време не за борбата и идеите, а за нещото, което някой ден – след победата - ще му се полага.

През последните няколко десетилетия на социализма в Източна Европа тези характерни явления бяха непростимо забравени. Може би защото социализмът тогава беше станал вече такава мощна световна система, че наистина изглеждаше непоклатима, несломима и – вечна.

Според анализите на Роджър Киърън и Томас Кени, автори на предлаганата книга, през последните десетилетия на ХХ-тия век социалистическата система в СССР и Източна Европа е била усърдно подкопавана отвътре, докато в един момент мощната и непобедима на вид система се превръща в лесна плячка на заклетите й външни противници…

Днес, колкото и да е трудно, трябва да направим съответните изводи и да извлечем нужните уроци.

За да се изяснят някои нещо се налага да се върнем назад във времето

  • към борбите на Маркс и Енгелс против ревизионизма и опортюнизма;
  • към І-вия Интернационал;
  • към трудове като “Гражданската война във Франция” и “Критика на Готската програма “ на социалдемократичния уклон в революционното движение на работническата класа;
  • към “Държавата и революцията”, “Марксизмът и революцията”, “Пролетарската революция и ренегатът Кауцки”, “Левичарството – детската болест на комунизма” и “Икономика и политика в епохата на диктатурата на пролетариата” на Ленин;

Задължително е “вторичното” запознаване – от днешна дата – и с произведенията на Йосиф Висарионович СТАЛИН. В тях са отразени сложните, белязани с вътрешни противоречия картини на положението и в революционната партия, и в борбата, и в непосредственото строителство на социализма. Имаме предвид

  • “Въпросите на ленинизма”,
  • “Трите основни лозунга на Партията по селския въпрос”,
  • “За дясната опасност във ВКП (б)”,
  • “За социалдемократическия уклон в нашата Партия”,
  • “Дясното отклонение във ВКП (б)” и др.

Тези произведения на класиците на марксизма-ленинизма ще ни покажат изключително убедително - а навярно и твърде неочаквано – колко удивително сходни са останалите неразрешени проблеми на социализма от края на ХХ-тия век с проблемите, решавани успешно в онези отдалечени времена.

Докато изминаваме отново този път, може би ние – а и бъдещите поколения - ще съумеят да преодолеят и изхвърлят от начина си на мислене представите за постигане на “безконфликтно”, безкласово” общество, с които бяхме удобно свикнали.

Нещата винаги са били, са и ще бъдат сложни, заплетени и противоречиви. Само когато съзнаваме и никога не забравяме това, те престават да ни се виждат страховити, а ние получаваме възможност да разгадаем и разплетем възела от противоречия и да ги решим.

Непосредствено след Октомврийската революция, при невероятно по-трудни условия от всички други следващи периоди и етапи от развитието на социалистическата идея и общество, Ленин е демонстрирал забележителна интелектуална честност и политическа смелост. Той обявява, че - в продължение на един доста дълъг период в исторически план - дори и след политическата победа на социалистическата революция както на територията на страната, така и сред многомилионното й население, ще продължат да съжителстват няколко различни обществено-икономически строя, белязани със съответните различни социално-икономически нагласи и начини на производство.

На основата на тези свои строго научни и докрай материалистически издържани, конкретни преценки – абсолютно безкомпромисни дори спрямо собственото му политическо кредо и идеал – Ленин формулира своята “Икономика и политика в епохата на диктатурата на пролетариата” (1919 год.), а впоследствие и тактиката на НЕП-а за преодоляване на следвоенната разруха и икономическо съживяване на страната.

През последните месеци от живота си (декември 1922 год. – март 1923 год.) Ленин оставя на историята и известния “Ленински план за изграждане на социализма”.

Същият подход на безкомпромисно, дори безпощадно отчитане на цялата сложност, трудност и противоречивост на реално съществуващите проблеми е присъщ и на произведенията на СТАЛИН от следвоенния етап от развитието на съветското общество. Независимо от всевъзможните хули и отрицания, с които те са обсипвани през последните десетилетия на ХХ-тия век до наши дни, логиката на трагичните развития след 1986-1990 години ги реабилитира напълно, доказвайки тяхната правота.

Тази принципна приемственост не може да не бъде забелязана – достатъчно е да се прочетат отново Лениновите трудове

  • “Още веднъж за профсъюзите, за текущия момент и за грешките на Троцки и Бухарин” (1921 г.),
  • “За продоволствения данък” (1921 г.),
  • “За придаване на законодателни функции на работническо-селската инспекция (Раб…”,
  • “По-добре по-малко, но по-добре”, както и някои други,

а след това се съпоставят с произведенията на СТАЛИН на същата тематика, като например:

  • “За стопанското положение на Съветския съюз и политиката на Партията” (1920 г.),
  • “Въпроси на аграрната политика в СССР” (1929 г.),
  • “Задачите на стопанските ръководители” (1931 г.),
  • “Ново положение – нови задачи на стопанското строителство” (1931 г.),
  • “Отчетен доклад пред ХVІІ-тия Конгрес на ВКП (б) (1934 г.)
  • “Икономическите проблеми на социализма в СССР” (1951 – 1952 години).

При различни условия и на различни исторически етапи от утвърждаването и изграждането на социализма, ЛЕНИН и СТАЛИН са ползвали един и същ принципен подход на марксистка преценка на реалните проблеми, без да допускат заглаждане или премълчаване на сложността и остротата им. Затова се и успявало независимо от всички трудности и атаки отвън и отвътре.

В наше време не е много лесно интересуващият се читател да се добере до цитираните по-горе произведения, за да добие свои собствени, непосредствени впечатления от тях. Официалните библиотеки – в пълно противоречие с всички вековни разбирания за същността на библиотечната дейност – отдавна са предоставили произведенията на ЛЕНИН и СТАЛИН за пълно унищожение.

И все пак те все още могат да се намерят в някое затънтено все още мъждукащо читалище или други случайно оцелели хранилища на култура и информация. Постарайте се да ги откриете – все още имаме време, макар и не толкова много…

Не се стеснявайте и не отминавайте, ако ги зърнете на уличните сергии за стари книги. Ако това ви се случи – възползвайте се, тъй като вече е правило именно те да се конфискуват под най-различни предлози. Бъдете сигурни, че ако вчера и днес някой ги е счел за непотребни, то в най-скоро време те ще се окажат крайно необходими за голяма част от нас, а най-вече – за нашите деца и внуци. Капитализмът няма да пожали никого, а който поиска да запази живота си и да се освободи от него, ще трябва неминуемо да измине пътя, белязан навремето от класиците на марксизма-ленинизма – като наука и като истински революционна практика.

Често тези произведения все още се намират в някои домашни библиотеки на по-възрастни хора.

Една от тях, достойната българка В.Ф., беше изключително отзивчива: тя ни предостави на разположение забележително богатата си библиотека за справки и уточнявания на редица документи и материали, свързани с издаването на настоящата книга на български език.

Връщайки се на съдържанието на книгата, смятаме за нужно да отбележим, че в хода на предлагания от авторите анализ читателите ще се докоснат и до много непознати за тях подробности и оценки за събития и личности. С това трудът на Киърън и Кени предлага безпрецедентни познавателни възможности за всички групи читатели, интересуващи се от въпросната тематика – учащи се, студенти, преподаватели, научни работници, хора на най-разнообразна възраст и жизнен опит.

За улеснение на по-голяма част от читателите, информацията от богатата библиография е съответно преведена и включена към текста на книгата, за който се отнася (в оригинала тя следва всяка глава.) Библиографията на английски е запазена и включена в общия обем на книгата за владеещите този език.

Познанието никога не е лесен процес. То обаче носи и удовлетворение, и удоволствие - дори и когато е свързано с тема като тази на предлаганата тук книга, бележеща, без съмнение, едни от най-тъмните, все още далеч неизяснени напълно, нерадостни страници от историята на човечеството.

 

От подготвилите българското издание на книгата

Юни, 2006 год.

София

 


 

  


С ъ д ъ р ж а н и е

Към българските читатели

Глава 1. Необходимото въведение

Глава 2. Двете съжителстващи и противоборстващи тенденции в съветското общество, икономика и политика

Глава 3. Втората икономика

Глава 4. Обещанията и очакванията на 1985 и 1986 г.

Глава 5. “Незабележимият” завой надясно от 1987-88 г.

Глава 6. Изкуствено предизвиканите криза и крах на 1989-91 г.

Глава 7. Заключения и изводи

Епилог: Кратък обзор на съществуващите обяснения за краха на съветската система

Справочна литература на английски

Приложение. Социализмът е обществена необходимост, спасение, потенциал и бъдеще

 

 

Електронният вариант на книгата може да намерите на този адрес:

http://left.ru/bib/keeran/index.html   

 

 

 

 

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар