Търсене в този блог

27.09.2014 г.

ПОСЛАНИЯ КЪМ БЪДЕЩОТО ЛЯВО (фрагменти) - Александър Лилов

 

 

 

 

 

 

(...) Важното е начело на държавата да застане водач, който разбира необходимостта от иновационно развитие на страната и ще го направи водеща държавна политика, държавен курс.

Именно тук бих искал да Ви предложа една прогноза и Ви моля добре да я запомните. Ако не Ви е жал за твърдата памет на компютъра Ви – въведете я в нея.

Когато следващият премиер, което е малко вероятно, или по-следващият, което също не е много вероятно, или още по-следващият, което е сигурно, започне в парламента доклада си за структурата и персоналния състав на правителството не с Министерството и с министъра на вътрешните работи или на финансите, а с Министерството и с министъра на иновационното развитие, знайте, че това е държавният лидер, от когото се нуждае България. Дайте му пълна подкрепа, независимо от коя партия е. Той или тя, по-скоро второто, е необходимият човек на страната.

Времето? Сега най-важното е да се определят водещите национални икономически и производствени приоритети на страната, добре да се обмисли с какви инвестиции ще бъдат създадени, върху какви технологии, за какви пазари. Страната жизнено се нуждае от един нов Иван Попов – онзи, първенецът на политехниката в Тулуза, директорът на предприятия във Франция, Унгария и Германия след войната, министърът на науката и техническия прогрес у нас, който през 70-те години на миналия век създаде с икономическата помощ на СИВ и с експертната помощ на Япония българската електроника, която през 1988 г. изнесе електронна продукция за над 4 милиарда щатски долара.

По тази част (...), която засяга „перспективата във времето“ за създаване на информационно общество у нас, мисля, че става дума за три неща: първо, за ускорено догонващо развитие, т.е. за висок икономически растеж; второ, за няколко десетилетия, в зависимост от темповете на развитие; и трето, за нарастващ ефект от иновационното ни развитие, т.е. не само да влагаме, а и да получаваме реални национални и персонални облаги от това развитие. Нали виждате как се вдигат равнището и качеството на живот в страните с иновационни икономики.

Тук искам да Ви върна още веднъж към решаващото условие днес:

Най-важното е да тръгнем по този път и по него да ни водят способни лидери.

Аз съм за български европейски модел. Аналогичен на финландския или на ирландския.

 

                                                         * * *

 

(...) Опасностите за следпреходното развитие на страната не са малко и никак не са малки.

Най-големите сега са:

• На първо място – инерцията на прехода. Преходният манталитет. Потайностите на сивата икономика: „Не са ми нужни нови технологии. Авантата е в нископлатения труд и в добрите поръчки.“ Трябва да се дава път и подкрепа на предприемчивия бизнес и бизнесмен, а не на „героите“ на прехода.

• На второ място – корупцията. Докато у нас има толкова високо равнище на корупция и такава безнаказаност за нейните герои по високите етажи на властта, дотогава солидните световни фирми няма да тръгват на дълготрайно сътрудничество с нас.

Борбата с корупцията не иска словесни смелчаци, които в крайна сметка сами са свързани с нея, а решителни мъже – прокурори, съдии и премиери.

Сривът в образователното равнище на населението е също голяма опасност за иновационното развитие на страната. Докато целият свят инвестира в образованието и науката, България прави зашеметяващо отстъпление от допреходното си образователно равнище. Нали виждате, че никоя страна не реже в мерките си срещу световната криза от средствата за образование и наука. Управляващата тройна коалиция го прави. Мисля, че това е нещо много по-лошо от грешка. За сметка на това тя прогласява „стратегия“ за развитие на науката, но... без участието на националната академична мисъл, на БАН ... аз се срамувам от подобно отношение към образование то и науката в началото на XXI век, каквото имаше през всичките тези 20 преходни години, включително и сега.

 

                                                              * * *

 

(...) Оценявам геополитическите и външнополитическите условия като много благоприятни за иновационно развитие. Защо?

• Светът, по-специално най-напредналата му част, извършва преход от индустриалната в информационната епоха. В своя разгар са технологическата, комуникационната, образователната, екологичната революция, които в системно единство образуват Великата глобална революция – мотора на световния преход. Най-високо оценявани и най-престижни са онези държави и онези правителства, които са поставили развити ето си на тази основа. Какво по-благоприятно време за иновационно развитие бихме могли да си пожелаем?

• Ние вече сме пълноправен член на Европейския съюз, който заедно със САЩ и Япония е един от лидерите на световния преход. Неговата технологическа, финансова и друга подкрепа е огромно предимство за България, откъдето и да го погледнеш. Естествено не ЕС ще ни реши проблемите, но самото ни членство в него е свръхважен фактор.

• Все повече и все по-ясно се оформя многополярна система на международните отношения през XXI век. Редом със САЩ централно място в нея заемат Китай, ЕС, Русия, Индия, Бразилия. Това създава големи възможности за външнополитическата дейност и за повишава не на нейната роля в нашето иновационно развитие. Промени в геополитическите решения на страната не са необходими. Но засилване на външнополитическия фактор е крайно необходимо. Онези страни, онези фирми и банки, които участват най-активно в иновационното развитие на България, трябва да бъдат най-напред и в нашата външна политика. Многополярната световна система предлага много повече алтернативи за избор на най-добрите решения и много по-благоприятни условия за тяхното реализиране в практиката.

Добре би било качествени групи от специалисти да претеглят страна по страна реалната стойност на съществуващите досега връзки и форми на сътрудничество, за да е ясно на какво може да разчита България. В наш интерес е също да се издирят най-подходящите за всяка отделна страна личности, които да започнат да лобират на сериозни нива за активното и участие в решаването на националните ни приоритети. Такива възможности съществуват за Индия, Китай, САЩ, Русия, Япония и други страни.

(...) Бих искал да подчертая много ясно: световната конюнктура и международното положение на страната са благоприятни за иновационно развитие. Решаващи са вътрешното положение, вътрешният фактор. Разбира се, сега протича световна финансова и икономическа криза, но тя ще свърши – и в дългосрочен план не би трябвало да блокира нашето следпреходно иновационно развитие.

 

                                                       * * *

 

(...) Разбира се, че световната финансова и икономическа криза се отразява лошо върху България. Управляващите и опозицията се замерват с компромати, а не с политика и алтернативи. А най-важното е разумно да се разпределят тежестите на кризата, за да не се стоварят върху плещите на социално най-слабите слоеве. Двадесет години държавата взема от мизерните пенсии на възрастните хора и не се свени да го прави и сега. Докога? Има слоеве и области, където не трябва да се посяга. Такива са образованието, науката, здравеопазването. Обратно, и в условията на криза тук трябва да се инвестира. Още повече че когато говорим за иновационно развитие, говорим за концепция за дългосрочно социално-икономическо развитие, минимум 20–30 години. Това е не само календарен срок, а време, през което може да се мобилизират разнообразни ресурси – включително финансови, инвестиционни, технологични и така нататък.

Така че в краткосрочна перспектива трябва да се създаде концепцията за иновационно развитие на страната, а в дългосрочен план да се организира нейното осигуряване и реализиране. След 2020 г. България може да влезе в числото на иновационно бързоразвиващите се новоприети държави в Европейския съюз. Това е напълно реална цел и тя трябва да бъде осъществена. Която политическа партия – лява или дясна, няма сили и лидери да направи това, трябва да слезе от националната управленска сцена. Извиня вам се за грубостта на постановката, но тя се налага от уроците на прехода и от логиката на следпреходното време. Който управлява България в следващия период, трябва да е абсолютно наясно с тази логика.

 

                                                              * * *

 

(...) Параметрите на левите идеи както в България, така и в Европа трябва да включват според мен създаването и реализирането на лява алтернатива за информационното общество, която да преодолее параметрите на потребителското общество и да цели постигането на високо качество на живот на хората – осигуряващо както физическото, така и духовното им развитие. Големият проблем на слединдустриалната левица е формирането на лява визия и лява стратегия за създаване на информационното общество – преодоляване на рисковете и реализиране на възможностите на тази нова епоха в историческото развитие на човешката цивилизация.

Поради това то не може да снеме или да заличи разликата между лявото и дясното. Негативните процеси, които протичат в него, и излизането им „извън контрол“ (Бжежински) са по-скоро предизвикателство за лявото – да предложи по-добра обществена алтернатива, която да съедини материалното благополучие с пълноценен духовен живот на социума и на отделната личност.

Вижте – храната, кухнята винаги са били неразделна част от борбата на човека за по-добър живот. Аналогично е положението с облеклото, жилището, транспорта. Но бифтекът никога не е бил и няма да бъде висшият идеал на човешкото развитие.

(...) Възможен е един свят по-добър, по-разумен, по-справедлив, по-хармоничен от сегашния и в борбата за такъв именно свят, за такива именно информационни общества винаги ще има съревнование между левите и десните идеи, проекти, алтернативи.

Въпросът е доколко левите и десните идеи, левите и десните партии и политици ще се обновят и ще се трансформират в слединдустриални. От това зависи съдбата на лявото и дясното.

Идеите, партиите и политиците на информационната епоха ще се различават от идеите, партиите и политиците на индустриалната епоха. Да не говорим за идеите, партиите и политиците на българския преход 1989–2007 г. Енгелс навремето говореше за „идиотизма на селския живот“. Аз бих визирал тук идиотизма на вторичното „първоначално натрупване“ на капитала.

(...) Що се отнася до наченките на изграждането на ново ляво общество по света – може би пример за това е скандинавският опит. Но трябва веднъж завинаги да се разделим с категориите на лявото мислене от индустриалната епоха.

Те не работят в информационната. Нали помните „Интернационала“:

На крак, о, парии презрени, на крак, о, роби на труда! Потиснати и унизени, ставайте срещу врага!

Идеята ни беше „без милост, без пощада да сринем старий, гнилий строй“ и върху неговите развалини да изградим новото общество.

Новите социалистически идеи и новото социалистическо общество на информационната епоха няма да се появят след сриването до основи на старий гнилий строй, а ще възникнат във и от самото развитие на историческия процес през XX век, конвергирайки постиженията и прогреса на цялата човешка цивилизация. Ядката на новите леви идеи е НООРАЗВИТИЕТО, конвергенцията, прогресивната приемственост на историята, а не разрушението. Изобщо, ако искаме да извлечем теоретичната есенция на философията на най-новата, постиндустриалната фаза на човешката цивилизация, основното понятие в нея е „РАЗВИТИЕ“, „бифуркация“ на неравновесните системи и трансформирането им в ново, по-високо качество.

Гледайки съвременния свят през призмата на постиндустриалното развитие, на новата информационна епоха, можем със сигурност да кажем: крахът на съветския модел на социализма не е краят на социализма, още по-малко „краят на историята“. Развитието продължава. Социализмът дълбоко се обновява и модернизира в съответствие с новата информационна епоха. Бъдещето на социализма е социализмът на бъдещето.

 

                                                    * * *

 

Това, което със сигурност може да се твърди, е, че историческото развитие няма да спре при капитализма. Има сериозни индикации, че се намираме в на вечерието на мирни, но радикални социални трансформации, които са насочени към постигане на симетрия в технологическите и икономическите с политическите и социалните характеристики на информационното общество.

Асиметрията, която се наблюдава понастоящем, не може да съществува дълго, защото именно тя поражда бифуркацията на съвременното капиталистическо общество.

Що се отнася до социализма, неговото бъдеще изцяло зависи от модернизацията му. Той има бъдеще, ако се модернизира, и губи историческа перспектива, ако не намери успешен отклик на предизвикателствата на информационната епоха. Под модернизация на социализма разбирам неговата способност да реши по-добре от капитализма най-острите проблеми на съвременното информационно общество: премахване на бедността; предотвратяване на екологичните опасности; постигане на по-високо качество на живот за всички хора; утвърждаване на алтерглобализация, облагодетелстваща всички народи; установяване на многополюсна световна система.

Модерният информационен социализъм – това е историческият приемник на капитализма, с тази принципна отлика от скъпия на сърцето ми химн „Интернационала“, че той няма да разруши до основи „старий, гнилий строй“, а ще има за идеал мегасинтеза на най-доброто от историята на цивилизациите с възможностите на информационната епоха. Съзнавам дискусионността на тази постановка, но мисля, че тя е в съгласие с духа на Марксовата теза за историята, гледана през призмата на понятието „РАЗВИТИЕ“.

 

 

 

Източник: списание „Понеделник” бр. 3-4, 2014 г.

Виж още Ал. Лилов. Преходът. С., Български писател, 2012, с. 126–133, с. 142–143.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар