Роза Люксембург - биографичен очерк. Откъси - част ІV

 

Манифестът на „Съюз  Спартак”  

 

      На 14 декември 1918 г. в „Роте Фане" бил пуб­ликуван разработеният от Роза Люксембург про­грамен манифест „Какво иска "Съюзът Спартак"?", който принципно противостоял на линията на НГСДП в революцията. Същия ден, в който той бил публикуван, централният орган на независи­мите „Фрайхайт" в редакционна статия, озаглаве­на „Германска тактика за германската революция" противопоста­вял на курса на развитие на революцията по спартаковски - избори за Национално събрание като сред­ство за решаване на революционните проблеми.

       В първия раздел на манифеста „Какво иска „Съюзът Спартак"? се давала характеристика на революцията от 9 ноември 1918 г. и нейните пред­поставки. Във втория раздел се формулирала за­дачата за осъществяване на социалистически об­ществен строй. Отбелязвало се, че тя изисква „пъл­но mреустройство на държавата и пълен преврат в икономическите и социалните основи на общест­вото" в процеса на борбата на самите маси. В ожесточена борба против капитала във всяко пред­приятие „чрез създаване на постоянни представи­телни органи работниците могат да поемат контро­ла върху производството и накрая — фактическо­то управление".

        В третия раздел на документа се разглеждали методите за осъществяване на социалистически преобразования. Роза Люксембург по принцип от­хвърляла терора и политическите убийства като неотговарящи на целите и задачите на пролетар­ската революция. При това в противовес на слад­никавите илюзии за „мирно въвеждане" на социа­лизма тя подчертавала: „Безумие би било да се вярва, че капиталистите ще се подчинят добровол­но на една социалистическа присъда на парламен­та, на Националното събрание, ще се откажат спо­койно от собствеността си, от печалбите, привиле­гиите, експлоатацията ..... Те по-скоро ще превър­нат страната в димящи развалини, отколкото да се откажат доброволно от наемното робство."

      Във връзка с това в програмата се издигало ис­кането да бъде сломена съпротивата на капиталис­тите „с железен юмрук и неизтощима енергия. На силата на буржоазната контрареволюция трябва да бъде противопоставена революционната сила на пролетариата... Борбата за социализъм е най-ве­личествената гражданска война, която световна­та история е виждала, и пролетарската революция трябва да си   приготви нужното оръжие за тази гражданска война..... Такова въоръжаване на сплотените трудещи се народни маси с цялата по­литическа власт за решаване на задачите на рево­люцията е именно диктатурата на пролетариата и  затова тя е истинска демокрация... Само там съ­ществува демокрация, която не е измама за народа."

       За решаването на поставените задачи манифес­тът набелязвал конкретни мероприятия: разоръжа­ване на контрареволюцията и въоръжаване на ця­лото възрастно пролетарско мъжко население,  съз­даване на Червена гвардия; преустройство на ста­рата армия; заменяне на всички политически ор­гани и власти на предишния режим с доверени хо­ра на Съветите; създаване на революционен трибу­нал, който да съди представителите на управлява­щата династия и военните власти, отговорни за войната, както и всички контрареволюционни  за­говорници; незабавна конфискация на всички хра­нителни продукти, за да се осигури снабдяването на населението. В политическата и социалната об­ласт: създаване на единна германска република; предаване на функциите на парламентите и об­щинските съвети в ръцете на работнически и вой­нишки Съвети, избирани от всички възрастни про­летарии от двата пола и от войниците, при което се установявало правото на отзоваване на предста­вителите от Съветите; създаване на Централен съ­вет на работническите и войнишките депутати от цяла Германия, преизбиран не по-малко от вед­нъж на три месеца, и Изпълком — висш орган на законодателната и изпълнителната власт, който назначава и сменява народните пълномощници (правителството) и всички централни общогермански органи и чиновници; отменяне на всички със­ловни различия, ордени и титли, пълно правно социално равенство на мъжете и жените; радикал­но изменение на социалното законодателство, на­маляване на работния ден; незабавно преустрой­ство в пролетарско-революционен дух на система­та на снабдяване, жилищно настанявана, здраве­опазване и образование. Като непосредствени ико­номически искания се издигали: конфискацията на всички доходи на династиите; анулиране на дър­жавните дългове и военните заеми; ликвидиране на едрата и средната собственост върху земята, образуване на социалистически селскостопански кооперации под единно централно управление в ця­лата страна, като същевременно се предвиждало, че „дребните селски стопанства си остават в соб­ственост на техните притежатели до доброволно­то им присъединяване към социалистическите коо­перации"; експроприиране на банките, големите промишлени и търговски предприятия от Репуб­ликата на Съветите; овладяване на обществените средства за съобщение; конфискуване на доходи­те, надвишаващи равнище, установено от Централ­ния съвет; избиране във всички предприятия на производствени съвети, които в съгласие с работ­ническите Съвети  ще контролират производството, а след това ще вземат в свои ръце управлението на предприятията; създаване на централна стачна комисия, която в постоянно сътрудничество с про­изводствените съвети трябва да осигури разгръща­щото се в страната стачно движение да има един­но ръководство и социалистическа насоченост и да се поддържа от политическата власт на Съветите. 

     Специален раздел на програмата бил посветен на интернационалните задачи! Тук се предлагало да се установи незабавно връзка с братските пар­тии зад граница, за да се  осигури  развитието на социалистическата революция върху основата на международното братство и революционния подем на световния пролетариат. 

     В заключителния раздел Роза Люксембург пи­шела от името на „Съюза Спартак", че той е „са­мо съзнаващата своята цел част от пролетариата, която на всяка крачка сочи на цялата широка ма­са на работническата класа нейните исторически задачи, във всеки отделен стадий на революцията защищава  социалистическата крайна цел, а по всички национални въпроси — интересите на про­летарската световна революция". Тя подчертавала, че спартаковци никога няма да вземат властта другояче освен в резултат на ясно, недвусмислено волеизявление на огромното мнозинство на проле­тарските маси в цяла Германия, одобряващи цели­те и методите на борба на „Съюза Спартак", и заключавала: „Победата на „Съюза Спартак" се намира не в началото, а в края на революцията, тя е идентична с победата на огромните милионни маси на социалистическия пролетариат".

      Програмният документ, написан от Роза Люк­сембург, страдал от известни недостатъци, които свидетелствували за сложността на процеса по идейно-политическото формиране на спартаковци. При все това манифестът „Какво иска „Съюзът Спартак"?" бил забележителен документ, който съ­държал марксистки отговор на основните въпроси на германската революция. Обективно той бил по­нататъшна важна крачка към създаване на марк­систка партия на германската работническа класа.