Социалдемократът, представителят и защитникът на работнишката класа, като действува за развитие на класовото й съзнание, не може да остане само спокоен зрител в редовете на своята партия. Той живо следи нейните успехи и борба, той живее заедно с нея. Той не е безучастен към изпитанията, на които са изложени неговите другари по труд и идеи; напротив, той посвещава всичките си сили и способности, спомага с каквото може за тържеството на високия си идеал.
Човекът със социалдемократическите идеи е винаги готов да заема своето място в организираната и дисциплинираната армия на милионите обездомени и онеправдани на днешната обществена наредба. Представителят на пролетариата, въоръжен с познанията на научния социализъм, всеки час и момент се озовава там, където го вика неговата партия. „Социалист", който прекрасно може би разбира нашето учение, но затворен в себе си, може да бъде твърде полезен човек, ала само за себе си; такъв един „социалист" може твърде много да се възхищава от социалистическата партия, но сам той е мъртъв за тази партия, той не е неин член, той е социалист, безполезен за социализма.
Като социалдемократи ние имаме своите длъжности. Нашите длъжности се определят от нашия -идеал, те ни се налагат от интересите на нашата партия. Без тях „социалистическите убеждения" се обръщат на просто кокетство в кафенетата и интимните кръжоци. А кой не знае, че и най-отчаяните ри врагове умеят да кокетничат със „социализма", без това да им бърка да опитват против социалдемократите всичките средства на преследването? И наистина от простото кокетничество с нашите идеи до пълното преминаване в лагера на общия ни враг има само една крачка.
Когато нашата пропаганда има нужда от усилване, когато се касае за по-трайно организиране на разпръснатите ни сили, за основаване на нова партийна група или дружество, за намиране средства за удовлетворение на партийните нужди, за разрешаване на интересуващите ни въпроси, за укрепване на нашите органи, тогава никой от нас не може да стои със сгънати ръце. А има ли кога ний да стоим със сгънати ръце? Не, нашата борба е непрестанна и неуморна, защото нашите тегла са нескончаеми в буржоазната наредба. За нас, работниците, няма време за „волност", защото във всеки час и минути нашите жизнени сокове безжалостно се изсмукват за охолностите на другите. Верен на нашия дълг, редом с мъките за изкарване на ежедневния хляб, работникът-социалист и най- малката частица от времето, което му остава, отделя за великото дело.
И днес, 18 априлий, когато пролетариатът показва пред буржоазния свят своята мощ и смело произнася против него своята присъда, ний не забравяме да си припомним нашите длъжности, като имаме предвид, че след отпразнуването на великия ни ден нас очаква нова и плодотворна работа.
„Работническо дело", год. 1 бр 4 април 1903 г., с. 231—233, Подпис: Гавр. Георгиев
Няма коментари:
Публикуване на коментар