Колкото глави — толкова умове, казва българската пословица. Същото може да се каже и за случаите, когато стане дума да се отговори на въпроса, какво нещо е социализъм. Според едни той е нещо ужасно, което разбърква главите на хората и ги кара да събарят света; според други — това е една хубава и благородна утопия, която обаче не може да бъде прокарана в живота. Според трети, които се пъчат, че разбират всичко на тоя свят, социализмът не е друго нищо освен един режим, една наредба, извънредно справедлива и крайно удобна, към която трябва да се „стреми" всякой благороден и благовъзпитан человек, като се „труди" същевременно да увлича подире си и всички ония, конто се наричат работници и сиромаси. Накъсо, колкото глави — толкова и отговори. Любопитното е и това, че има хора, които се броят за социалисти, но при всичко това представленията им за социализма в много малко се отличават от горните.
Що е тогава социализъм? Ако се взрем в областта, дето той борави, и начините, според които борави, отговорът е следующият: социализмът е едно положено на строго научни основи учение, което отражава в себе си целокупните стремления на наемните работници, или с други думи — той е „теоретическото изражение на борбата на наемния труд с капитала”, на наемната работническа класа с оная на капиталистите, които владеят средствата за произвеждане и поради това „на законно основание" обират плодовете на наемния труд. Оттук следва, че социализмът не е нито наредба, нито някаква опасна мътилка за хорските глави, а чисто и просто научна обществена теория, която подпълно отговаря на действителността, която е вече сама действителност, защото в това време, когато многоучените професори и философи, български и чужди, напразно хабят хартията и мастилото си, за да доказват нейната уж несъстоятелност и химеричност — в това време, казваме, милиони наемни работници открито се прогласяват за нейни привърженици. За какво се борят тия милиони? Нима за вятъра? Към какво се стремят? Нима към небето? Нито най-малко. Тия милиони се борят преди всичко да станат пълни господари на своя труд, господари на плодовете от своя труд. Този труд обаче не е единичен, а обществен; той е сумата на целокупните усилия на работниците и има за крайна цел да задоволи житейските нужди на цялото общество; плодовете му обаче благодарение на обстоятелството, че средствата за произвеждание са частна собственост, остават частно притежание, или по-вярно — плячка на неколцина готовановци. Привържениците на социализма, наемните работници преди всичко ,се стремят да премахнат плячкосванието. да направят средствата за произвеждание (сечивата и земята) обществени, а заедно с тях и плодовете на съществующия вече обществен труд. Чрез социализма към пълна политическа и икономическа свобода — ето пътя, по който върви днес работническата класа.
Работнически вестник, № 2, 18 септ. 1898
Печата се по текста
на в. „Работнически вестник"
Няма коментари:
Публикуване на коментар