Както вече имахме случая да установим, крайната цел на наемната работническа класа е да преобразува днешното капиталистическо общество в социалистическо, т. е. тъй, щото както средствата на производството — земята, рудниците, фабриките, съобщенията, сечивата, суровите материали и пр., така и плодовете на производството — стоките, да станат обществени собственост, уреждана и разпределяна от самото общество и съгласно потребите му.
За постигането на тая цел наемната класа по желязна необходимост влиза в борба с буржоазната. Тази борба, по своята същност икономическа, е преди всичко борба политическа, защото успешният изход на всяка икономическа борба се намира в пряка зависимост от съществуванието на известни благоприятни политически условия, от наличността на известни политически правдини. Без политически правдини ръцете на работниците са свързани; без политическа власт преобразуванието на обществото е невъзможно.
Оттук следва, че най-първата задача на работническата социалдемократическа партия, която действува от името и в интереса на наемните работници, е да направи борбата на последните съзнателна и след това да я насочи към крайната й цел — обсебявансто политическата власт в държавата.
В зависимост от това работническата партия предявява и се бори за следните искания: 1) Пълна свобода на печата; словото, събранията, митингите и сдружаванията. 2) Всеобщо и пряко избирателно право за всички граждани от двадесет години нагоре без разлика на пол. Двегодишен представителски мандат. Пропорционална избирателна система. Избираеми от 25 години нагоре. 3) Независимо общинско и окръжно самоуправление. Право за народа да си избира направо всички административни, съдебни, окръжни и общински власти. Даване под съд без особено разрешение на всички изборни и държавни служители. 4) Постепенно намаляванне постоянната войска. Намаление срока на военната служба. Въоръжена народна милиция. Военно възпитание и обучение още в училищата. 5) Постепенно премахвание на всички преки и косвени данъци и мита и въвеждание прогресивен подоходен данък, както и прогресивен налог върху наследствата, съразмерно с големината им и далечината на родството. 6) Право за парясване по взаимно съгласие; премахвание всички закони и обичаи, които правят жената робиня на мъжа. Въвеждание гражданския брак. 7) Отделяние църквата от държавата и провъзгласявание религията за частно, лично дело. 8) Организирана помощ и улеснение за бедните ученици и ученички. Зимни (вечерни и неделни) училища за възрастните в градовете и селата. Професионално обучение. Избиране училищните инспектори направо от народа и назначавание учителите направо от общините. 9) Постепенно отдавание съдилищата в ръцете на народа. Безплатно съдение и защита. Обезщетение на всички осъдени и затворени без вина. Унищожение на смъртното наказание. 10) Безплатна лекарска и акушерска помощ и безплатни лекове и други средства за лекувание. Безплатно погребение. Превръщание всички аптеки в държавни; разумна организация на медицинската и санитарна част в градовете и селата. 11) Неуморен надзор над питиетата и продуктите за ядение и запрещение чрез закон фалшификацията им.
Това са накратко политическите искания на работническата партия. Задачата на следующите ни статийки ще бъде да разгледаме подробно и обясним всяко едно от тия искания.
Работнически вестник, № 6, 16 окт. 1898
Печата се по текста
на в. „Работнически вестник"
Няма коментари:
Публикуване на коментар