Търсене в този блог

Показват се публикациите с етикет Станке Димитров - Марек. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Станке Димитров - Марек. Показване на всички публикации

30.12.2024 г.

В една конспиративна квартира на Станке Димитров (Марек)

 

За укривателя квартирата не е жилище, а бойно поле, което той трябва основно да познава, за да може по-успешно да маневрира, да се бори за върховната си задача — запазването на живота, безопасността и тайната на поверения му от Партията голям човек.

Квартирата може да бъде влажна, тъмна, тясна— но ако има два изхода, ако прозорците са поставени така, щото да можеш да гледаш надалече, а никой да не може да надзърне у тебе, тогава квартирата е добра. Ако при това пред входа ти е тъмно и няма наблизо фенер, тя е чудесна. Ако квартирата отвътре представлява възможност за маневриране, тя е великолепна.

През есента на 1935 година, другарят Лев Желязков беше намерил точно такава «великолепна» квартира : таван с наредени като броеница около едно малко антре четири малки полустаи, полукилерчета, свързани помежду си с врати, микроскопична кухничка, тъмен таван и балкон.

Току-що нанесли оскъдния си багаж и закрили многобройните прозорчета с перденца, черги и вестници, ние седнахме с разтуптени от вълнение сърца да чакаме «големия човек», «много големия», «извънредно големия», както ни беше казано.

Ние очаквахме да дойде превъзходната степен на онези тайнствени, решителни и властни другари с  пистолети на кръста, които наричахме с измислени от нас имена и към които изпитвахме голямо страхопочитание, чувствайки  се безкрайно по-ниски от тях.

«Той» се яви неочаквано, влезе безшумно и седна върху натрупаните куфари. После бързо се огледа и свали меката си тъмносива шапка... Едва не ахнах : той имаше снежно бели коси, бедо лице на интелигент, големи меки «сталиновски» мустаци. Той ни се усмихваше мило, бащински и това беше може би най-неочакваното.

—          Кой закачи пердетата ? — беше първият му въпрос.

—          Аз — отговорих плахо, като първолаче.

—          Много добре си направила — усмихна се той повторно и заговори с нас напълно естествено, другарски, като с равни, като че ли отдавна сме живели заедно и той се беше завърнал от дълго пътуване.

И ние без да знаем още какво става, разбрахме, че човекът е много по-голям, отколкото очаквахме и че Партията е тръгнала по нов курс.

Другарят Станке Димитров беше избрал нашата квартира като дълбоко конспиративна, в която той намираше добри условия за работа : той прекарваше в нея всяка седмица най-малко 3-4 денонощия, като по цели дни четеше и пишеше. На негово разположение бяха три помещения : кабинет с голямо бюро и удобна лампа, «таен личен кабинет» — килер, в който също така имаше маса със стол и добро осветление, където той стоеше и работеше с часове, ако у дома имаше гости и най-сетне скривалището — тъмният таван, който обаче се ползуваше само в крайни случаи, когато у дома идваха роднини.

Другата постоянна квартира на другаря Станке беше у Митеви – предани стари другари с 9 големи деца, всички куриери при ЦК на Партията. Той имаше и други квартири, специално за срещи. У нас той никого не е приемал. Митеви той никога не изпращаше у нас. Нас изпращаше само у Митеви и на многобройни явки във всички части на града.

Още с идването си другарят Станке се погрижи за незначителни на пръв поглед неща. Той провери дали не скърцат вратите, дали са смазани добре бравите и ключалките, поиска всеки да има свой ключ от по-важните врати и определи специално място за тези ключове.

Той определи веднага две временни и едно постоянно «дълбоко» скривалище за документите, определи краткотрайни скривалища във всяка стая и ни научи методично да се ползуваме с тях. Конспираторът трябва да бъде готов всеки момент да посрещне обиск — затова, вечер преди лягане, всички материали се укриваха добре. (И наистина, впоследствие при обиск, нищо не беше намерено, въпреки че временното скривалище беше претъпкано с материали, а в «дълбокото» се намираше архивата на ЦК).

След това той се зае с нашата външност.

— Убежденията на куриерите не трябва да личат от три километра, — казваше той.

Трябваше да се простя с късо остриганата гладка коса, с грубите обувки без токове. Другарят Станке се интересуваше дори от такива подробности, като кройката на мантото ми, фасона на шапката и чантата.

И фактът беше учудващ — с променената си според съвета му външност, аз можах да минавам през полицейски караули, излизах невредима из най-голямата каша при студентските манифестации и дори  насмалко щях да проваля една явка, защото една укривателка ме сметна за... агентка на полицията.

Самият Станке Димитров умееше като истински артист да променя външността си. Понякога той си пускаше брада, понякога се обръсваше. Но и нещо много по-важно : той умееше да променя така израза на лицето си и походката, че ставаше неузнаваем.

Веднъж имах с него среща в движение на една от дългите тъмни улици между Юч Бунар и централната гара. Бързах, залутана в непознатия квартал, но закъснях с две минути. Затова се взирах в пустата улица, да зърна някого, но нямаше жива душа, освен един куц старец, когото задминах, бързайки напред. Изведнъж някой тихо ме повика на име. Обърнах се, вгледах се и дълго не можах да позная в стареца другаря Станке, — толкова типично старческа, немощна беше неговата фигура, дори израза на лицето му.

Друг път другарят Станке поиска да се снеме за фалшива лична карта. Донесохме апарат, изведохме другаря Станке на слънце, на затворения от всички страни с чаршафи балкон. Той грижливо засука мустаците си в полупрофил и каза :

— Аз съм сега полковник о. з. Да живее негово величество !...

В тоя момент щракнах.

Ние нямахме реактиви, нямахме и опит във фото-техниката. Другарят Станке ни посъветва да дадем негатива в някоя голяма фотография. Другарят Лев го занесе на «Царя» — това беше огромен риск. Ами ако го познаят? Той е толкова известен, има и смъртна присъда, той е сърцето на нелегалната партия... След няколко дни, със свито сърце отидохме да вземем снимките, но още щом ги разгънахме и видяхме, стана ни ясно, че наистина нямало никакъв риск. — От снимката ни гледаше типичен офицер о. з. със засукани «на кръг» мустаци, с тъп склеротичен поглед на стар, служил още през фердинандово време офицер.

Другарят Станке работеше постоянно с безцветни мастила. Написаното с тях можеше да се прочете само след нагряване на свещ или след намокряне на хартията с определен реактив. Върху парче хартия, не по-голямо от пощенска марка, той умееше да написва цяло писмо или статия. Той използваше всяка свободна минута за да ни учи на тези и други необходими за конспиратора сръчности и похвати. Учеше ни как да познаваме агентите из улиците, как да проверяваме дали ни следят, как да се изплъзваме от тях. Безкрайно човечен и благ, той беше същевременно строг и взискателен учител. Той знаеше много добре, че конспираторът, както и миньорът-подривчик, грешат само един път в живота си, с тази разлика, че грешката на конспиратора може да повлече след себе си често пъти не само неговия провал, но и провала на цялата организация.

А провалите зачестяваха. През седмица-две научаваме, че е заловен този, арестуван онзи, разкрита цяла група, провалена нелегална печатница. Често пъти явките не се състояваха — другарите бяха в неизвестност. Сякаш невидима примка се затягаше около врата ни. Но скоро примката стана видима : недалече от единия вход започна да стои един набит, червенобузест, добре облечен господин, който с часове четеше все същия вестник или пушеше цигара. Когато липсваше червенобузестият, на негово място се навърташе друг с мустаци на Клерк Гейбъл. Познавахме и двамата агенти така добре, като че ли ни бяха братовчеди. Другарят Станке продължаваше да идва — той се промъкваше през другия  вход, по-далеч от фенера. Безшумно изкачваше обикновено скърцащата стълба и се явяваше в квартирата като сянка, често пъти незабелязан от самите нас. Изглежда, че с другите квартири беше по-зле.

Всяка сутрин един от нас отиваше рано и заемаше пост около прозореца, за да предупреди една-две минути по-рано, ако полицията дойде. Бяха изготвени плановете на няколко варианта за бягство. Лошо беше, пък и другарят Станке не носеше пистолет. Ние също нямахме оръжие. Една сутрин, сърцето ни се сви : на улицата пред къщата стояха и червено-бузестият и мустакатият и още двама непознати. Те стояха като заковани по двама на всеки вход.

Облякохме се бързо, за да бъдем готови за всичко. Изгорихме материалите от временните скривалища. Другарят Лев слезе на двора и разкърти две дъски в стената на бараката за въглища, която граничеше с отсрещния двор. Предложихме другарят Станке да влезе в бараката, за да може незабелязано да се измъкне през другата улица, ако полицията пристигне. Той обаче реши да остане горе. Да чака, защото преминаването до бараката не беше безопасно. Часовете се занизаха бавно и мъчително. Положението се влоши и от това, че у дома дойде поръчаната от една седмица перачка заедно с осемгодишното си момченце Петко. То ту играеше на двора, ту излизаше на улицата всред агентите, ту влизаше в квартирата, за да сподели с нас детските си радости. А пък едно от правилата на конспирацията гласеше, че децата са много опасни същества.

Дойде пладне, премина, ние стояхме до прозорците, като часовои, отправили поглед към входовете. Другарят Станке стоеше готов с палто и шапка. Стана 4 часът. Агентите по вратите стояха като заковани.

Премалявахме от напрежение. Ще дочакаме ли вечерта ?

Изведнъж вратата на кабинета се отвори, и в стаята се втурна с весел смях малкият Петко със  зайче в ръце. Видя другаря Станке и учудено извика : «А бе чичко, как си влязъл тука, не съм те видял ?»

Примряхме. Детето сега щеше да излезе при майка си, да й разправи новината за тайнствения чичко, после може би да изтича до агентите.

Всеки израз на нетърпение, всяко мъмрене би възбудило още повече любопитството на детето. Трябваше да се отвлече вниманието му. И другарят Станке почна да го разпитва... за зайчето. Детето отговаряше весело, доволно, че и непознатият чичко се радва на любимеца му.

Станке стоеше спокоен, впил поглед в улицата, докато аз, разкъсана от тревога, пелтечех около два часа забравени отдавна вече приказки на малкия Петко. С огромно чувство на облекчение проводих детето, заедно с майка му до улицата, покрай агентите.        

Ние все още не можехме да повярваме, че опасността е отминала. — Настъпваше нощта, закрилницата на нелегалните. И «Големият човек» напусна клопката невредим...

 

 

Спомени на Кира Пехливанова (Радка)

Източник: „Партизаните разказват“ – документален сборник, Димитър Хаджилиев, изд. „Български писател“, 1951 г.

 

 

 

 

 

 

 

19.01.2024 г.

Борбата против фашизма и крайната ни цел


 

Във връзка с поставяне въпроса за единния фронт на VII-я конгрес на Коминтерна, в буржоазната преса в Европа се пишеше, че комунистите се вече отказват от своята теория за пролетарска диктатура като несъстоятелна, че те стават защитници на буржоазната демокрация. Другарят Георги Димитров отговори на това с българската пословица: „Гладна кокошка просо сънува."

За съжаление и в нашите редове има хора, които на днешното съсредоточаване силите на партията върху борбата с фашизма и за запазване и възстановяване на демократическите свободи гледат  като на опортюнистическо прегрешение, като на отказ от крайните цели на движението. Това разбира се е сектантско. Нима само с декламации за пролетарската диктатура, за съветската власт, за въоръжено въстание ще извършим ние социалистическата революция ! Не !

Революцията се върши от живи хора, и то от милиони хора. А тия милиони трябва да се убедят, че изход от своето мизерно положение на експлоатирани те ще намерят само в социализма, в социалистическата революция. Но милионите не се убеждават с речи и книжки. Милионите се убеждават от опита на собствената си борба. Да ги вдигнеш на борба и в процеса на тая борба да ги убеждаваш на практика, на дело, че трябва да отидат и по-нататък — това е пътят на вмъкване масите в революцията.

Кое е това, което днес може да вдигне на борба в България грамадните маси трудещи се — организирани в разни организации и неорганизираните работници, служители, занаятчии, трудещи се селяни, които вървят с нашата партии, със земеделците и с други? Тия широки маси ги обединява омразата, недоволството, възмущението от военно-фашистката диктатура и искането да им се възстановят демократическите  свободи и права, за да могат да се борят за непосредствените си интереси. Това ги обединява в настроенията им. Въпросът е как да се вдигнат  те на единна борба за разгромяване на фашизма и за възстановяване на демократическите им свободи. Ако те видят, че техните партии и организации — комунисти, земеделци, социалдемократи — се споразумеят за единно действие, за единна борба, това ще им даде кураж да ги последват, тъй като в единния фронт на тия организации ще видят сила, която действително ще може да ги доведе до извоюване на тия общи за тях искания — и ще се вдигнат на борба. От нас, от нашата тактика и работа ще зависи дали борбата на раздвижените против фашизма грамадни маси ще се развие по-нататък в борба за съветска власт, за диктатура на пролетариата, но докато не бъде разгромен фашизмът, докато не бъдат готови грамадни народни маси, преди всичко бедните селяни, пролетариата — няма да имаме условията и политическата армия, необходими за победата на пролетарската революция.

При сегашните условия и в нашата страна този е пътят на пролетариата и партията му към победа. Тоя път никога не върви по права линия. А щом това е така, пита се: исканията за възстановяване Търновската конституция, за Велико народно събрание, за нейното изменение в по-демократически дух, за възстановяване на дело народните свободи и права и другите искания от платформата на единния народен антифашистки фронт, която ние предлагаме на земеделци, социалдемократи и други нефашисти, е ли опортюнистическа платформа?  От гледна точка на нашите крайни цели тази платформа е действително отстъпка, известно приспособяване, без което ние не можем да постигнем единния  фронт. Но тя би била опортюнистическа, ако ние се борим само за нея, ако ние се откажем от нашата програма и се борим само за демократическите свободи. Навярно има у нашите редове другари, които мислят тъй. Такива възгледи ще се срещат по-често и ще бъдат много опасни, особено когато единофронтовската борба достигне до създаване единофронтовско правителство. Може би мнозина наши другари тогаз ще дърпат партията назад, ще я спъват в борбата и за отиването по-нататък — към съветската власт. Такива възгледи ние ще трябва още отсега строго да бием. Но партията не отива в единен фронт с други организации със задължение да престане да се бори за своите крайни цели. Такова условие ние никога няма да приемем. Напълно  възможно е след победата над фашизма пътищата ни с партиите, с които ще бъдем в единен фронт в борбата срещу  него да се разделят, ако тия партии продължат осъдената от живота тактика на сътрудничество с буржоазията и кърпеж на капитализма. Но  също така е възможно, поучени от опита на последните години, тия партии до тръгнат наляво или поне в тях да се създадат сериозни леви течения, с които ще може да се работи съвместно и в борбата за събаряне на капитализма. И болшевиките участваха в Октомврийска революция заедно с левите есери и даже образуваха първото съветско правителство заедно с тях. Всичко тогава ще се решава от фактическото съотношение на силите. Но това съотношение ще бъде в наша полза само ако ние се сближим с широките маси, активно участвайки в единната борба против фашизма, за демокрацията, ако ние съдействаме на тия процеси на олевяване, които се извършват в другите организации на трудещите се.

 

 

Станке Димитров

вестник „Работнически вестник“,  ноември 1935 г.

 


 

25.10.2023 г.

ЛЕНИНСКОТО УЧЕНИЕ ЗА ПАРТИЯТА

 

 

 

 

     Извадки от брошурата на Станке Димитров (Марек)                            

 

Партията представлява от себе си преден отряд на работническата класа

 

Ние видяхме по-горе, че комунистическата партия е партия само на работническата класа, а не и на други класи. Но това не значи, че комунистическата партия — това е цялата работническа класа, че всеки работник е комунист. Социалдемократите на дело не правят разлика между класата и партията. По този въпрос болшевиките още в 1903 г. изнесоха остра борба с меншевиките и доказаха на руския пролетариат необходимостта от такава партия, в която не може да влиза който си иска, а която обединява в себе си само предния отряд на работническата класа, значи, най-съзнателните, най-предните, най-далновидните работници... Да забравим разликата между предния отред и цялата маса, която се стреми към него, да забравим постоянния дълг на предния отред — това значи да се самозалъгваме, да си закриваме очите от грамадността на нашите задачи, да ограничим тия задачи. Именно такова затваряне на очите се явява премахването на разликата между приближаващите се и входящите, между съзнателните и активните и помагащите ...

За да бъде комунистическата партия действително авангард на работническата класа, тя трябва да бъде въоръжена с революционна теория, със знание за законите на движението, със знанието за законите на революцията. Без това тя не е в състояние да ръководи борбата на пролетариата и да води със себе си пролетариата.

И наистина, ако членовете на партията, макар и работници, макар и най-предани и готови на жертва, но неиздигнати теоретически, незнаещи към какво води развитието на капитализма и класовата борба, за нейното превръщане в революция, неиздигнати политически, незнаещи повече за силите на буржоазията и пролетариата, незнаещи повече за политическото положение, незнаещи какви задачи трябва да произтичат от дадено положение, т. е. неотличаващи  се от останалите работници по своето класово съзнание, такива комунисти, партия с такива членове не може да бъде техен политически вожд, а може да се влачи и след тях и да пропадне в блатото на опортюнизма. Затова политическото и теоретическото издигане на партийната маса е една първостепенна задача на комунистическата партия ... А това ще рече, че партията би загинала, ако се откъсне от масата, ако се затвори в себе си, защото така тя би се превърнала в секта, в клуб, в школа, във всичко друго, но би престанала да бъде партия — преден отред на масата. През периода на сектантския курс на нашата партия, курса на революционната фраза и жестовете, тя беше дошла до такова откъсване от масата, от което тя сега с голям труд се оправя.

От това, че партията представлява преден отред на работническата класа и че той трябва да бъде тясно свързан с масата, следва, че всяка местна партийна организация, всеки партиен член, където и да са, при каквито и условия да се намират те, са длъжни да работят всред масите и да проявяват собствена инициатива за провеждане партийните решения и да водят борба от името на партията. Тогава именно те ще покажат, че действително принадлежат към предния отред на класата. Блестящ пример на болшевишка самоинициатива  ни даде Георги Димитров в Лайпциг, където той един, без наставления, без връзки отвън, без поддръжката на своите другари по процеса, достойно защити германската и българската комунистическа партия и Коминтерна, изнесе техните възгледи по основните въпроси на текущата им политика и води героически борби против фашизма в Германия и целия свят.

Само така, чрез своите организации и членове, партията може да бъде свързана с масите и да ги ръководи. Няма ли тая самоинициатива в тях,  партията при тежките нелегални условия може да се откъсне от масите и тогава, когато тя има правилно начертана политика. Вън от другите причини, твърде много и на отсъствие на болшевишка самоинициатива и на недостатъчна теоретическа и политическа подготовка на партийните маси и местните им ръководства, без което организираните в партията не могат да се числят с достойнство към предния отред на класата и се дължи например сега туй, че на много места в България има партийни организации, а там не се върши масова работа. Между другото на отсъствието на болшевишка самоинициатива се дължи туй, че дълго време след провали на някои места не се възстановява партийната организация, макар да не са арестувани, да не са известни на властта всички членове на организацията.

Има случаи, когато партията се откъсва от класата, като не остава в нея, като се мъкне в опашката на движението или като изпреварва класата, върви далече от нея и не взема мерки да активизира и да дочака движението на масите. Такова откъсване на партията от класата се явява резултат на неправилна политика на партията. И ако партията не изпревари своята политика, не измени своята дейност и методите на работата си, че да се свърже с масите, тя ще тръгне към израждане, към превръщането й в секта ...

 

                          Партията е организиран отред на работническата класа

 

Партията на работническата класа обема в себе си предния отред на класата, но този отред сам по себе си  не представлява партия. За да бъде той партия, трябва да бъде той организиран. Отделни работници, съзнателни, предани на делото на пролетарската революция, даже политически издигнати, ако не са свързани в едно организационно цяло, каквото представлява партията, не могат да водят масите към целите на комунизма. Няма да има партия и когато тия лица образуват отделни групи, но несвързани помежду си, в едно цяло, в една стройно централизирана и повсеместна в страната организация, възглавявана от свое централно ръководство и подчиняваща се на това ръководство ...

 

               Партията като най-висока форма на класовата работническа организация

 

За победата на пролетарската революция необходимо е участието на цялата работническа класа по един или друг начин и на градската и селската беднота. Тяхната подготовка и организирането на тяхното участие в революцията е възможно само при наличието на крепка болшевишка партия. Как партията ще бъде в състояние да подготви и издигне тия грамадни и милиони маси? За вдигането на своите членове тя може да даде разпореждане и те като дисциплинирани нейни синове са длъжни да се вдигнат. За да може обаче партията да вдигне масите, тя трябва да бъде свързана с тях. По-здрава и надеждна връзка с широките работнически и селски маси партията може да установи само ако тия маси се организирани в някакви организации: професионални съюзи, фабрични комитети, селски комитети, кооперации, културни, младежки и др. организации или в открита политическа партия, каквато беше Работническата партия. Всичките тия разни видове работнически организации са класови работнически организации. Но всяка една от тях обхваща дадени маси за определени цели — различни една от друга. Те могат да участват в борбата за общата цел на работническата класа — за социализма — ако получат на дело ръководството от партията. В такъв случай за целите на революцията партията може да използва тия всевъзможни работнически организации като лостове за повдигането, като каиши за тургане в движение работническата класа и другите трудещи се маси ...

За да може Комунистическата партия като най-висша форма на класова работническа организация да ръководи класата, масите, те трябва да бъдат организирани в масови организации. Нелегално те могат да съществуват като масови организации. При тия условил КП е длъжна да работи в съществуващите, допусканите от законите на фашистката диктатура масови организации, доколкото не може да наложи  съществуването на други, открито класови организации. В нефашистките масови организации тя трябва да въвлича масите и да превръща тия организации в антифашистки, в организации, в които масите да се подготвят за смъкването на капиталистическото иго.

 

                             Партията като оръдие на пролетарската диктатура

 

Основният въпрос, който отличава болшевишкия тип партия от социалдемократическите партии, основният въпрос на ЛЕНИНИЗМА — това е пролетарската диктатура. Още не е болшевишка такава работническа партия, която признава класовата борба, но излизайки от правилното положение „класа против класа“, неправилно отрича допускането на какъвто и да е блок и компромиси с други, неработнически слоеве и организации. Социалдемократическите партии съвършено не идваха до признаването на пролетарската диктатура и да се борят за нея. Такава беше тесняшката партия.  Болшевишката партия признава класовата борба включително и нейната най-висока форма — пролетарската диктатура. Тя ръководи класовата борба на пролетариата и я довежда до завладяването и установяването на пролетарската диктатура, като за достигането на тази цел не изолира работническата класа от тези обществени слоеве, без чиито съюз не може да се осигури победата на пролетариата. Комунистическите партии се борят за унищожаването на диктатурата на буржоазията и за създаването на пролетарската диктатура.

           Що е това пролетарска диктатура ? Достатъчно тук е да припомним определението на диктатурата на пролетариата, дадено от Ленин:

„Диктатурата на пролетариата не е  завършване на класовата борба, а е именно продължение в нови форми. Диктатурата на пролетариата е класова борба на   победилия и взелия в свои ръце политическата власт пролетариат против победената, но не унищожената, не изчезналата, не престаналата да оказва съпротивление, против усилващата своето съпротивление буржоазия." ...

 

            Организационните принципи на болшевизма. Единството на програмите.

                                       Тактическите и организационните  принципи

 

В болшевишкия тип партия съществува единство на теорията, програмите, тактическите и организационните принципи. Между тях няма противоречия. Те са тясно свързани помежду си и произтичат един от друг. Програмните цели на болшевишката партия — пролетарската диктатура, социализмът, комунизмът — всякога са движили партията. На тях винаги се е подчинявала стратегията и тактиката на партията. Стратегията и тактиката на партията винаги са определяли организационните форми и методи на партията. Политиката е доминираща. На нея е подчинена организацията, но подценяване значението на организационния въпрос, което наблюдаваме в партиите на Втория интернационал, в троцкизма, зиновиевщината, е неразривно свързано с тяхната опортюнистическа политика и тактика.

Разцеплението на болшевики и меншевики в 1903 г. стана именно по организационния въпрос. Зад споровете по въпроса как да бъде организирана партията тогава се криеха бъдещите спорове в революцията 1905 г. — кому да се предостави ръководството на революцията, хегемонията в революцията на пролетариата (болшевиките) или на либералната буржоазия (меншевиките). Ленин казва, че:

„Силата на работническата класа — това е организацията. Без организирани маси пролетариатът е нищо. Организиран — това е всичко. Организираността е единство на действието, единство на практическото проявление…“

Въпросът за значението на организационния въпрос за нашата партия е от огромна важност. На практика и нашата партия недостатъчно оценява важността на този въпрос. Огромно е организационното изоставане на нашата партия от нейното голямо политическо влияние. Партията завладя болшинството от работническата класа и значителна част от селската беднота, но този политически успех тя не успя да закрепи организационно. Партията не можа да превърне политическото си влияние над масите в здрави организационни връзки с тях. Ето защо тя не можа да ги вдигне на борба против фашисткия преврат на 19 май 1934 г., независимо че в тези маси да съществуваше готовност за такава борба.

Подценяване значението на организационния въпрос в нашата партия се проявява и в нейната практика: подробно се анализира в резолюциите на ЦК положението, определят се линията и задачите на партията за дадения период, изучават се и преработват тези резолюции от партийните организации, но недостатъчно грижи се полагат за усилване и приспособяване партийната организационна работа за провеждане в живота не разучените резолюции, и самите решения. В резолюциите на Окръжните комитети и Районните комитети и конференции обикновено се среща преразказване резолюциите-директиви на ЦК, но няма конкретни решения как на самото място, в окръга, в района да се проведат тези резолюции и директиви. За важността на задачата за организиране борбите на масите за непосредствените интереси много се пишеше и в резолюциите и позивите на централните и местните организации, но много малко се пишеше за конкретното провеждане на тази борба в дадените места, при дадените условия, още по-малки се правеше по организирането на тази борба.

 

                                        Партия. Класа. Маса и водачи

 

Силата на болшевишките партии е в тяхната правилна марксистко-ленинска теория ...

Силата на болшевишките партии е в тяхната правилна тактика, която произлиза от тяхната теория, тактика, която е тясно свързана с тяхната теория. Силата на болшевишките партии е в тяхната организация по такъв начин, че тя да си осигурява провеждането на правилната тактика за достигането на определените цели.

Всичко това именно прави болшевишките партии годни да бъдат действително съзнателен организиран отред на работническата класа, водач на масите. Комунистическата партия не се мъкне в опашката на масите, тя не се явява регистратор на това, което вършат масите сами, стихийни моменти, когато те създават широко масово движение — религиозно, патриотическо, войнствено. Винаги в такова „стихийно" движение на масите се отразява влиянието на господстващата буржоазия. Социалдемократическите партии обикновено се приспособяват към тези движения, стават техни водачи, но с това те не ръководят, не издигат движението на масите на класова висота, а сами вървят по течението. Да си спомним пак империалистическата война. Буржоазията в големите капиталистически страни успя да опияни масите с опиума на войнствеността и шовинизма. Социалдемократическите партии измениха на своята роля да водят масите към социализъм, тръгнаха по водите на империализма и продължиха да му служат и тогава, когато масите сами изтрезняха. Против течението тогава застана болшевишката партия с ясното съзнание, че трябва да убеди масите в противното — в превръщането на империалистическата война в гражданска. Против течението застана и тесняшката партия, като се обяви против войната, застана начело на все по-растящото недоволство на масите от войната. Тогава непротивопоставяйки се на масите, партията се мъкнеше в неговата опашка, не го възглави.

Комунистическата партия може да води масите след себе си, като ги убеждава на дело в правилността на своята тактика, като по такъв начин създава взаимно доверие между класата и нейния авангард. Забележителни са думите на Ленин по въпроса за това взаимно доверие:

„За успеха на победата над капитализма се иска правилно съотношение между ръководещата комунистическа партия, революционната класа — пролетариата — и масата, т. е. цялата съвкупност от трудещи се и експлоатирани. Само комунистическата партия, ако тя е действително авангард на революционната класа и включва в себе си най-добрите представители на тази класа, ако тя е закалена от опита на упоритата революционна борба, ако е съумяла да се свърже неразривно с живота на своята класа, а чрез нея и с цялата маса експлоатирани и да внуши на тази класа пълно доверие, само такава партия може да води пролетариата в най-безпощадна и решителна борба против силите на капитализма. От друга страна, само под ръководството на такава партия пролетариатът е способен да разгърне цялата мощ на своя революционен натиск ... е способен да разгърне всичката своя сила, която е неизмеримо много повече, отколкото частта от населението, която той съставлява, по силата на самото икономическо устройство на капиталистическото общество …“

Взаимните отношения между партията и класата се определят от Ленин като взаимно доверие между авангарда на работническата класа и работническата маса .. .

Партията не може да ръководи масите, без да е спечелила тяхното доверие. А това доверие на масите тя може да спечели, първо, ако има правилна теория. Значението на теорията тук изпъква с всичката си важност. Марксистко-ленинската теория трябва да бъде теория на цялата партия, да се знае и изучава от цялата партия, от всеки неин член, а не само от „теоретиците“ т. е. от единици „специалисти" в партията. Всяко подценяване на теорията в партията се явява вредно за нея. Затова Комунистическият интернационал обръща голямо внимание на теорията, с която са проникнати всички негови решения и неговата програма. Изучаването на Програмата на Коминтерна и на неговите решения, особено по българските въпроси и съобразяването с тях, е първата гаранция, че ще съумеем да спечелим доверието на масите.

Доверието на масите партията ще спечели, второ, имайки правилна политика. Политиката на партията произтича от нейната програма, от нейната теория. Но погрешно е да се мисли, че само познаването на теорията, нейното механично прилагане при конкретни условия, може да осигури правилната й политика. Например теоретическата оценка, която дава Коминтерна на международното положение и резолюцията на 13-ия пленум на ИККИ, като плътно приближаване към новия период на войни и революции, към революционна криза, механически пренесена в България, не може да определи политиката на партията. От правилното теоретическо положение, че пролетариатът трябва да изолира от масите главната опора на буржоазното господство — Социалдемократическата партия сред работниците и Земеделския съюз сред селяните — съвсем не произтича такава политика през 1933—1934 г., каквато имаше нашата партия тогава към Земеделския съюз, именно да заявява, че главната опасност е не фашизмът в лицето на Цанков и „Звено", а Земеделският съюз и Социалдемократическата партия. Напротив, ръководейки се от правилното теоретическо положение, политиката на партията трябваше да бъде насочена против фашизма като главна опасност в този момент. Такава именно политика би спомогнала на масите от Земеделския съюз на практика да се убедят, че против техния главен враг ги води не Земеделският съюз, а комунистическата партия и губейки вяра в Земеделския съюз, биха тръгнали не след нови земеделски съюзи, като пладненския, а след комунистическата партия или пък тласнали своите водачи на съюз с комунистическата партия. Ако партията имаше такава политика, тя би създала мощно единно антифашистко движение, което не би допуснало или би осуетило преврата на 19 май 1934 г.

Когато политиката на партията се окаже неправилна, тя трябва да бъде ревизирана. Така направи БКП в 1925 г., когато преди атентата в черквата „Св. Крал" тя сне курса на въоръженото въстание, направи завой в своята политика.  Така тя постъпи и след преврата на 19 май 1934 г. И в единия, и в другия случай това стана с помощта на Коминтерна.

Но и установяването на правилна политика още не означава всичко. При правилна политика партията ще ръководи масите само ако съумее да ги убеди в правилността на своята политика и тактика, а това ще рече, че партията ще трябва да издига такива лозунги, които са близки и понятни на масите и са в състояние да привличат масите към позициите на партията, да ги улесняват в разпознаването на правилната партийна политика върху основата на собствения опит в процеса на борбите за тези лозунги. Така партията издига масите до нивото на съзнанието на авангарда на класата, до съзнанието на партията ... В България например ние издигахме през 1933-1934 г. подобни лозунги: „НАВЛИЗАНЕ в революционна криза", „на обща политическа стачка“, „завладяване на фабриките“ и други  такива. Какво говореха те на масите? Нищо. И масите не следваха партията в борбите за тези лозунги, защото те бяха за масите далечни и непонятни.

За да има правилна политика, партията трябва да се вслушва в гласа на масите, да проверява доколко нейните лозунги се разбират и възприемат от тях. Партията трябва да изучава практиката на борбите на масите. Да вземем такъв пример: партията през 1932— 33—34 г. издига лозунга за политическа стачка. Значителни групи се отзоваха на този наш зов. Ние имаме хиляди работници, участвали в политическите стачки-протести, продължаващи от десет-двадесет минути, даже час и два, но този опит на масите  партията не изучи, не обобщи и не можа да тласне масите към истинска политическа стачка, продължаваща по-дълго, обхващаща по-големи маси и която може да окаже влияние както върху масите, така и върху буржоазията.

Друг пример. В редица стачки работниците издигнаха искания за фабрични комисии и при много стачки това искане биваше извоювано. Но създаваха ли се тези фабрични комисии, как работеха те — нито в една статия в многобройните тогава вестници не се писа, този тъй важен опит не се изучаваше, не се обобщи.

Политиката на партията може да бъде правилна, но ако партията не е успяла да убеди масите в правотата на своята политика, ако масите не й дават още своята подкрепа, партията не може да вземе инициативата за организиране на решаващи действия. Тя трябва да дочака момента, когато ще убеди масите в правотата на своята политика, в необходимостта на тези действия и само тогава може да ги призовава към такива действия. Решително.

Доверието на масите партията ще спечели, трето, със своята преданост към работническата класа, с нейните връзки с масите. Предаността към класата, връзките с нея се придобиват с ежедневна къртовска работа сред масите. Такава дребна наглед, незабелязана на повърхността работа, но която се вижда от масите, която им показва предаността на партията към тях и укрепва връзките с тях, е работа на професионалните съюзи, организирането на борбите на работниците, на селяните, на служещите, бедните занаятчии, безработните  за техните дребни и крупни непосредствени интереси (к. м. — С. В.). Именно с тази своя работа партията може да издига масите и техните борби до висотата на общокласовите интереси — до борбите за властта. Подценяването на дело значението на профсъюзите и работата в тях, което се проявяваше в партията, бе една от сериозните причини за неповдигането на работническите маси по зова на партията след 19 май 1934 г. на политическа стачка.

Правилното разбиране на мястото, ролята и значението на водачите в работническото движение би спасило нашата партия от много сериозни грешки, допуснати от нея през последния период. Правилно разбирайки какво представлява водачът на партията, тя не би допуснала да я тласнат по пътя на левоопортюнистическия курс дребнобуржоазните елементи на нейното ръководство, които, лишени от всякакви данни да бъдат водачи, сами си приписваха ролята на „велики водачи" и чертаеха нейната политика, излизайки не от познаването на действителността, не от връзките с масите, а книжно, сектантски, излизайки от превратно възприетия от тях ленинизъм и от груповите си съображения . ..

Въпросът за водача не е въпрос на издигане, на популяризиране на която и да е натрапила се или изкуствено поставена за форма личност, а е въпрос за издигане, за популяризиране правилността на партийната политика и тактика, въпрос за годността на партията да отговаря на интересите на масите и да ръководи техните борби, изразена в указанията и действията на създадените, излъчените в нейната дейност и борби живи, авторитетни, популярни хора, в лицето на които партията с спечелила доверието на масите, в лицето на които те виждат партията ...

 

           Партийната ядка на предприятието е основа на партийната организация

 

Основата, фундаментът на организацията на партията е тази най-малка група от членове на партията, която се намира там, където тия партийци са събрани в едно или могат да бъдат близко помежду си. В партиите на II интернационал фундаментът бе в партийните групи и организации в тези административни деления, по които са извършваха парламентарните избори. И цялата система от партийни организации в тях бе построена така, че да отговаря на нуждите на изборната борба. Парламентаризмът бе в тях главното, към него приспособяваха и те структурата на своята партийна организация.

Тесняшката партия се отдели от реформизма в името на социализма и пролетарската революция. Не отричайки парламентарната борба, тя цели десет години след разцеплението се занимаваше главно не с парламентарната борба, а с пропагандата на марксизма и с организирането на работниците в професионалните съюзи. Тя участваше във всички със своите основни за тогава лозунги: „Класа против класа“, „Никакъв блок, никакъв компромис", и събираше всеки път все повече, но въобще нищожно количество гласове. На работниците тя обясняваше, че тяхната борба вън от парламента е решаваща, а не в парламента. Когато тя избра първия си депутат за Великото народно събрание в 1911 година Власковски от Троян, чрез него тя изнесе от тази най-висока трибуна пак своите лозунги. В 1911 г. партията завладя Самоковската община — първата „комуна" и около нея разви остра масова борба с цялата буржоазия и нейната полиция около своето червено знаме. Това беше борбата за смъкване демократическата маска на буржоазната държава.

Основното в дейността на партията през целия предвоенен период бе пропагандата на марксизма и организирането на работниците. Тук не е мястото за разкриване недостатъците и грешките на тези партийни постановки и тактика, в които се проявяваше неразбирането по въпроса за хегемонията на пролетариата и за ролята на партията в революцията. Важното тук е да се знае, че преди войната не парламентаризмът, не избирателната борба бе главното, централното в борбата на партията, а „просветата, организацията, борбата". Оттук произлизаше и тази структура на партията, която тя имаше тогава. Партията се считаше и беше работническа партия. Тя изнесе ожесточена борба с дребнобуржоазния социализъм за запазване работническия характер на партията ...

Когато партията стана масова партия, именно след империалистическата война  основната нейна организация си остана местната организация (местният комитет) в града, селото, тя беше и основата на партийните групи и клубчета в кварталите. Типична бе Софийската партийна организация до 1923 г. Тя имаше свои квартални клубове и организации. Тези организации бяха части от общата градска организация. Такива квартални организации тя имаше четири. Но те се изграждаха с оглед на намиращите се в тези квартали работнически маси и предприятия и имаха подразделения, по-малки партийни групи, в тези части от кварталите, които представляваха избирателни секции. Основата на партийната организация на тесняците следователно бе местната партийна организация — градска, квартална, селска.

Основата, фундаментът на организацията на болшевишката партия обаче още от началото на нейното съществуване бе партийната ядка в предприятието. За болшевишката партия тя си остана — такава тя трябва да бъде и за всички комунистически партии, „крепост на партията“. Това е именно производственият принцип на организация на болшевишкия тип партия.

Основата на партията в предприятието, това значи работническа партия по своя състав, това означава организиране борбите на пролетариата като основна работа на партията. Без това партията не може да разрешава своята задача — подготовката и организацията на революцията. Такава беше основната задача на болшевишката партия от самото начало на нейното съществуване. С това се обяснява защо тя изгради своята организация на производствен принцип. Днес болшевишката партия строи социализма и за решаването на тази задача тя пренесе в предприятията не само основата, но и основната, първичната своя партийна организация (решения на 17-ия конгрес на БКП).

Партията може да се прояви като преден, ръководен отред на работническата класа, ако фундаментът, основата на нейната организация се намира там, където работи масата. Работническите маси трябва да възприемат идеите, програмата, тактиката на партията, да знаят текущите й задачи и лозунги и в борбата си под нейното ръководство да ги направят свои класови идеи — програма и тактика. Но партията може да внесе тези идеи, програма, тактика и прочее в работническите маси, ако тя самата се намира там, където са работниците. Нея ежедневно, ежечасно, всяка минута работниците трябва да я чувстват в своята среда — да им осветлява положението, да им дава указания, лозунги, да ги подтиква на борба, да организира борбата им, да им дава перспективи и при успехи, и при поражения. Когато работниците четат вестника или позива на партията или слушат нейния оратор, те трябва да чувстват партията си не някъде далече, в някакъв откъснат от тях център, който от време на време им изпраща вести за своето съществуване, а тук, в самото предприятие. Затова партията трябва да има своя основа в предприятието. Затова комунистите, които работят в предприятията, обединени в партийни фабрични ядки — трябва там да представляват основата на партията, а от това следва, че всяка партийна ядка ще бъде действителна част от основата, от фундамента на партията само тогава, когато комунистите, които съставляват тази ядка, действително работят в предприятието като партийци, като болшевики, а не принадлежат само формално на тази ядка. Само тогава тази ядка работи активно и тя може да осъществи връзката на партията с работническите маси ...

 

                                          Габрово, Околийски комитет на партията. 1935 г.

 

 

 

 

 

23.10.2023 г.

Какво донесе 19 май на работниците ? – Станке Димитров

Изтече една година военнофашистка диктатура. Каква е равносметката на тази година за работническата класа?

 

В ПОЛИТИЧЕСКО ОТНОШЕНИЕ

 

Пълно безправие на работническата класа. Разтуряне на организациите й и конфискуване техните имоти. Спиране работническата преса. Отнемане свободата на събранията, правото на стачки. Кървав терор, убийства и бесилки.

Насилствено вкарване във фашистките държавни синдикати тези стачконарушителски гнезда, тровещи работниците с шовинизъм и готвещи ги за нова война. Влошаване трудовите закони под предлог да се приспособяват към кризисните условия на българското стопанство. Ограбване фонда „Обществени осигуровки-, към които държавата и господарите са задължени със стотици милиони.

 

В ИКОНОМИЧЕСКО ОТНОШЕНИЕ

 

Ограбване стотици милиони от държавните служещи и работници чрез намаляване на заплатите им.

Повсеместно намаляване надниците на работниците от частното производство, според данните от Дирекцията па статистиката стига за 1934 г. 15% до 25%, а всъщност с много повече.

Увеличаване на безработицата (само зарегистрираните в инспекцията безработни надхвърлят 50 000 души, а в действителност са много повече).

Заменяне мизерната помощ при безработица с принудителна тежка работа в трудовите групи при надница 25 до 35 лева.

Насилствено събиране на данъците при изплащане на заплатите. Всеки месец нови удръжки за данъци (данък занятие, пътен данък, железопътен данък, пътна  и трудова повинност, данък обществено подпомагане), фондове, лотарии, помощи, задължителен членски внос към фашистките синдикати, „доброволни" вноски за купуване на военни самолети — само от залъка па пернишките миньори са удържани един милион и половина лева, лотарии, посмъртни фондове, за взаимно подпомагане и пр., и пр.

Произволни уволнения за антифашистки идеи.

Чудно ли е при теза положение, че работническата класа е решително против военнофашистката диктатура и че тя вече се вдига на борба за отбиване настъплението на фашизма и господарите?

 

В. „Работнически вестник",                                                       Без подпис  

бр. 2 от 10 юни 1935 г.                                                      [Станке Димитров]

 

 

 

 

21.12.2018 г.

Биографични бележки за Станке Димитров - Гьончо Белев


Статия от книгата „Станке Димитров  - Марек. Избрани произведения“, издателство БКП, 1951 г.


 

 

 

Албумът „Станке Димитров (Марек) – фотодокументи“  виж  тук:

https://nvkovachev.blogspot.com/2018/12/blog-post.html   

В този блог можете да намерите различни други материали свързани с живота и революционната дейност на Станке Димитров - един от най-изтъкнатите ръководни дейци на Българската комунистическа партия.

 

 


 

19.10.2018 г.

Писмо - изложение до ЦК на БКП - Станке Димитров



Източник:  Станке Димитров – Марек, Избрани произведения, Издателство БКП, 1952 г.