Роза Люксембург - биографичен очерк

          Увод

 

          ".... Не само споменът за нея ще бъде всякога ценен за комунистите от цял свят, но и нейна­та биография и пълното събрание на нейните съчинения ... ще  бъдат най-полезен урок за възпитава­не на много поколения комунисти в целия свят" 1 - писа В. И. Ленин за Роза Люксембург. За съжале­ние съвременният читател не разполага с такава биография. При това учени от социалистическите страни (преди всичко от СССР, ГДР и ПНР) на­правиха, особено през последните години, немалко за изследването и осветляването на големия и сло­жен жизнен път на пламенната революционерка. В обобщаващи трудове и специални изследвания са решени много важни проблеми, без които би било невъзможно да се създаде научна биография на Роза Люксембург. 

        Марксистко-ленинското изследване на  широкия комплекс от проблеми около живота и дейността на Роза Люксембург дава активен отпор на заси­лилите се опити да бъдат фалшифицирани наслед­ството и образът на Червената Роза и използвани в интерес на буржоазния реформизъм и „левия" екстремизъм. Тази борба се изостри особено във  връзка с чествуването на 100-годишнината от раж­дането на забележителната революционерка, коя­то влезе в историята на международното работни­ческо движение „като народен трибун, активен ре­волюционен борец, като виден марксистки теоре­тик"2 и изигра значителна роля в това движение в периода на II Интернационал и на създаването на предпоставки за възникването на III, Комунисти­ческия интернационал. Трудовете и името й са би­ли и си остават предмет на разгорещени идеоло­гически спорове, а идейно-политическата й биогра­фия — на различни, понякога взаимно изключва­щи се тълкувания, често дори на открито антикому­нистически фалшификации. Антикомунистите се стремят да отрекат или принизят революционните заслуги на Роза Люксембург, името на. която със за­силването на масовите антимонополистични движения през последните години става все по-популяр­но в капиталистическия свят, особено сред мла­дежта. Десните социалдемократи се стараят да намерят в идеите й материал, който да им позво­ли да оправдаят своя опортюнизъм. А на революционерите Роза Люксембург импонира като про­гресивен деец на работническото движение, пламе­нен трибун, чийто живот е бил посветен на борба­та за светлите идеали на трудовото човечество.

Всекиму своето"3 — както далновидно определи В. И. Ленин характера на интереса на различните политически течения към наследството на Роза Люксембург.

      Фалшифицирайки безсрамно възгледите на видната деятелка на международното работническо движение, антикомунистическата пропаганда не­веднъж е предприемала в повече или по-малко остра форма опити да измисли разногласия между В. И. Ленин и Р. Люксембург по принципните въпроси на марксистката теория и да намери в теоретичното й наследство аргументи против Ленин и ленинизма. Напоследък във връзка с широ­кото публикуване на значителна част от теорети­ческото и политическото наследство на Роза Люк­сембург в редица страни антикомунистите бяха принудени да преминат към по-открити нападки срещу нея. Сред тях се раздават гласове, че трябвало да се ревизират предишните оценки, които разглеждаха наследството на Роза Люксембург сравнително „благосклонно", противопоставяха го на Лениновото наследство и й приписваха близка до буржоазната трактовка на понятието „полити­ческа демокрация"; че подходът й към проблемите на пролетарската демокрация „бил почти иденти­чен на Ленининовия и определено враждебен на за­падното разбиране на политическата демокрация"; че трябвало да се засили  критиката на нейни­те възгледи. По този начин търпят крах опитите Роза Люксембург да бъде представена за „противничка" на В. И. Ленин, да се игнорират факти­те, които свидетелствуват за единството на В. И. Ленин и Роза Люксембург по главните, принцип­ните въпроси на революционното  работническо движение.

      Десетилетия наред социалреформистката и дясносоциалистическата историография се старае да използва името на Роза Люксембург, някои нейни изказвания за антикомунистически спекулации, за борба против идеята на диктатурата на пролета­риата и учението за ръководната идейно-политическа и организаторска роля на пролетарската партия. Реформистите „забравят", че и Роза Люк­сембург като В. И. Ленин следваше курс към про летарска революция и диктатура на пролетариата, утвърждаваше и отстояваше революционните мето­ди на борба, макар и да не можа да даде правил­на трактовка на редица организационни принципи на партията от нов тип.

     Идеолозите на съвременния „ляв" екстремизъм, на анархизма и „неотроцкизма" се опитват по раз­личен начин да използват вниманието, което Роза Люксембург е отделяла на проблема за револю­ционната активност на масите. Но дори у идеоло­зите на анархосиндикализма можем да намерим признание, че тя винаги е била привърженица на пролетарската партия и организираната политичес­ка дейност, популяризаторка на опита на руското революционно движение. Троцкиствуващите еле­менти се опитват да представят Роза Люксембург за привърженица на някакво „непрекъснато" рево­люционно действие. Научният анализ на творчест­вото на революционерката убедително показва, че са й били чужди всякакъв екстремизъм и псевдо- революционен  авантюризъм.

      Няма съмнение, че Роза Люксембург е сложна фигура и че творческият й път не е лишен от про­тиворечия. Многочислените й трудове, теоретични­те и публицистичните й статии и писмата й ярко ха­рактеризират идейните търсения на революционната социалдемокрация в Европа, разкриват насочено­стта на споровете в нейните редове относно тен­денциите и перспективите на революционния прог­рес, формите и методите на класовата борба в епохата на империализма.

      Напразно антикомунистите и противниците на съветския строй се опитват със спекулации с име­то на Роза Люксембург да очернят ленинизма. Исторически неопровержимата истина е, че прео­долявайки своите съмнения и грешки, тя тръг­на след В. И. Ленин4, Затова действително науч­ният анализ на творческия път на Роза Люксем­бург има най-актуално политическо значение, може и трябва да изиграе важна роля в съвременната идеологическа борба.

       В настоящата книга авторите са си поставили за задача да дадат на читателя биографичен очерк за Роза Люксембург, който да им даде възможност да се запознаят с най-важните моменти и страни на нейната дейност. Същевременно подобен очерк ще бъде, надяваме се, още една крачка напред по пътя към създаването на научна биография на една от забележителните представителки на „рево­люционния пролетариат и на нефалшифицирания марксизъм"5.

 

 

 

[1] Ленин, В. И. Съч. Т. 33,  с. 203.

2 Коммунист, 1971, № 4, с. 127.

3 Ленин, В. И. Съч. Т. 33, с. 203.

4 Виж Богорад, В. А, О теоретическом наследии Розы Люк­сембург. Обзор международной научной конференции - Рабочий класс и современный мир, 1974, № 2; Яжборовская, И. Роза Люксембург и противники ленинизма. Критический обзор - Рабочий класс и современный мир, 1971, № 1.

5 Ленин, В. И, Съч. Т. 31, с. 344.