Роза Люксембург - биографичен очерк. Откъси - част ІІІ

 

Времето на Ноемврийската революция в Германия – 1918 г.

 

.... А дните били запълнени с конференции, събрания, обсъждания. Нужни били действително нечовешки сили и ако Роза Люксембург ги намирала, това било главно благодарение на волевия характер и колосалната й жажда за дейност, която се била натрупала през дългите месеци, прекарани в затвора. Обстановка­та била много тревожна. Системните предупрежде­ния, че убийци дебнат Роза Люксембург и Карл Либкнехт, налагали непрекъсната смяна на квар­тирите.

..................................................................................................................

При такива изключително сложни условия Роза Люксембург дълбоко анализирала обстановката в Германия, съпоставяла развоя на събитията с опи­та на руската революция, с което немалко допри­несла за развитието на теоретичните принципи на спартаковци.

       За възобновения „Роте Фане" тя написала на 17 ноември 1918 г. две статии, в които формулира­ла насъщните задачи на по-нататъшното развитие на революцията. Тя изхождала от това, че революцията, която започнала, но още не била полу­чила необходимия размах в Германия, има социа­листически цели. Но вече изтръгвали „единствена­та й жизнена сила, социалистическия и пролетар­ския и характер". Извършените преобразования били върхушечни, защото представлявали само реакция на борбата на масите. Съветът на народ­ните пълномощници веднага провъзгласил, че „смята за своя задача осъществяването на социа­листическа mрограма". Но както доказвала Роза Люксембург, никаква съществена промяна не би­ла станала в държавата на Хохенцолерните. Работническо-войнишкото правителство действувало като приемник на империалистическото правител­ство.

     В статиите се обръщало внимание върху това, че целият държавен апарат оставал в ръцете на ония, които довчера поддържали абсолютизма, а утре щели да действуват от позициите иа контрареволюцията. Лозунгът за свикване на Национално събрание се квалифицирал като стремеж да се създаде буржоазен противовес на работническо- войнишкото правителство, да се преведе движение­то върху релсите иа буржоазната революция. Разобличавал се стремежът на правителството да направи всичко за гарантиране неприкосновеността на капиталистическите отношения и успокояване на буржоазията. Революцията, подчертавала Роза Люксембург, трябва да се развива по-нататък по такава линия: „Цялата власт в ръцете на трудещи­те се маси, в ръцете на работнически и войнишки Съвети, охраняване на революцията от дебнещите в засада врагове."

      Като първи необходими крачки, които правител­ството трябвало да предприеме, Роза Люксембург предлагала следната програма: разширяване и но­ви избори за местни Съвети, за да бъдат те резултат не на импулсивен жест, а на съзнателен процес на развитие на революцията; непрекъснати заседания на Съветите, които трябва да получат от Изпълкома същинската политическа власт; най - скорошно свикване на общогермански парламент на работниците и войниците, за да се конституира пролетариатът на цяла Германия като класа, като компактна политическа сила; незабавно организи­ране на селския пролетариат, на дребните селяни, които като социален слой още не са се включили в революционното движение; образуване на про­летарска Червена гвардия и подготовка на работ­ническа милиция, включваща целия пролетариат; премахване на заимствуваните от абсолютистко-милитаристката полицейска държава органи на управлението, правосъдието и армията; незабавно конфискуване на имуществото и владенията на династиите и едрите земевладелци като първа мяр­ка за осигуряване снабдяването на населението с продоволствие; незабавно свикване на световен работнически конгрес в Германия, за да се под­чертае максимално силно и ясно социалистичес­кият, интернационалният характер на революция­та, защото бъдещето на германската революция е в Интернационала, в световната революция на пролетариата.

     Програмата, формулирана от Р. Люксембург, да­вала отговор на редица най-актуални въпроси, въз­никнали в хода на революцията. Ще припомним, че широката вълна на създаване на Съвети в Гер­мания към средата на ноември 1918 г. вече раз­крила слабите им страни: те не станали действена и устойчива власт. Изпълкомът на Берлинския съ­вет се опитвал да ликвидира Съветите в Голям Берлин, по всякакъв начин ограничавал тяхната компетентност. Запазилият се апарат на държав­ната власт действувал в центъра и по места неза­висимо от Съветите, а често и против тях. Буржоазията бързала да свика по-бързо Националното събрание, за да обезвреди с негова помощ Съвети­те и да смаже революцията. На 17 ноември в Бер­линския изпълком била провалена резолюцията, която противопоставяла Съветите на Национално­то събрание.

     Статиите на Роза Люксембург сочели практичес­кия път за създаване на действителна власт на Съветите в Германия. Характерно е, че за Роза премахването на стария държавен апарат означа­вало същевременно да бъдат въвлечени в ре­волюционно осъществяване на властта широките трудещи се маси, единствено с помощта на които тя се надявала да бъде осигурено последователното развитие на революцията и охраняването й от враговете. В този смисъл трябва да се разглеждат предлаганите от Роза мерки за засилване властта на Съветите за сметка на Изпълкоми. За разширя­ване на масовата база на революцията сьдействувало и искането за организиране на селския про­летариат и дребните селяни, въпреки опитите на правителството да създаде селски Съвети. В. И. Ленин смятал, че тази постановка на въпроса от Роза Люксембург е съвършено правилна.

     Практическата програма за борба, публикува­на от Роза в третия брой на „Роте Фане", се опи­рала на твърде трезва оценка на сложността на изпълнението на предлаганите мерки. „Една реак­ционна държава от цивилизования свят няма да стане за 24 часа революционна народна държава. Войниците, които довчера  в качеството на жан­дарми на реакцията убиваха революционните пролетарии, във Финландия, Русия, Украйна и Прибалтика, и работниците, които спокойно допус­каха това, не станаха за 24 часа носители на социализма, които ясно да виждат целта си." 

 

……………………………………………………………………………………………….

 

Независимо от огромната натовареност,  Р. Люксембург не престава да се интересува живо и от действията на социалдемокрацията и в Полша. 

Роза Люксембург внимателно се запознала с до­несените от Ю. Чишевски материали на двете полски работнически пар­тии и с платформата за обединение, като в разговора си с него  подчертавала, че това обеди­нението  е отдав­на назряло. Общо взето, Роза одобрила проектоплатформата и названието на бъдещата партия (Полска комунистическа работническа партия), но искала заедно с Л. Иогихес (Тишка) да формули­ра в специално писмо бележките си по текста на документа, по-специално по осветляването на кра­ха на II Интернационал, където следвало „да се подчертае ролята на партийната и профсъюзната бюрокрация".

....................................................................................................................................................

Роза Люксембург се интересувала от положението в страната, дейността на „народ­ните" правителства, ролята на ПСП и Ю. Пилсудски. Тя искала да знае докога може да се раз­чита на легалност на партията и подчертавала важността на организационната страна на обеди­нението, на придаването на масов и агитационен характер на тази кампания.

    Следователно като едни от създателите на Пол­ската комунистическа партия Роза Люксембург и Л. Йогихес (Тишка) обръщали вниманието на полските революционери върху проблемите на стратегията и тактиката, върху въпросите на организационното изграждане на партията. Някои от  техните пожелания и съображения били взети под внимание при доработването на платформата в навечерието на  I Обединителен конгрес на ПКРП, състоял се на 16 декември 1918 година.

      Роза Люксембург решавала въпросите на пол­ското комунистическо движение в неразривна връз­ка с опита на полското работническо движение, на Октомврийската революция и на революцията в Германия, на която тя отдавала през този пе­риод всичките си сили, време и енергия.  Р. Люк­сембург, К. Либкнехт и другите ръководители на спартаковци смятали революцията не само за ре­зултат от определена зрелост на масите, от тяхно­то недоволство, но и за средство, което води към бързото революционно просвещаване на масите, към засилване на тяхната революционна актив­ност. „Началото на революцията бе знак, че този процес на съзряване е започнал " — отбелязва Роза Люксембург. „Ние се опитвахме и се опитваме да дадем на масите ясно съзнание за тяхното положе­ние и техните цели... " — пише тя на страниците на „Роте Фане" на 3 декември 1918 г. За решаване­то на тази задача спартаковци, техните вождове К. Либкнехт и Р. Люксембург се стремели мак­симално да използват всички достъпни им средст­ва, на първо място страниците на боевия ежеднев­ник и трибуната на масовите събрания.

      Роза Люксембург виждала залога  за успеха   на революцията във „висшата духовна зрелост и неизчерпаемия идеализъм на народните маси". Ня­кои - биха  могли да помислят, че по този начин тя прекалено много стеснявала задачите на борбата и ги свеждала до идейно възпитание на масите. Всъщност в тогавашната обстановка придобивал особено значение проблемът, как д се въздей струва върху масите, за да достигнат необхо­димата за равнището на революционните задачи „духовна зрелост". „ Това изглежда „чисто" пропагандистка работа — пише В. И. Ленин за сход­ните задачи, които се очертали в Русия през април 1917 г., когато упоението по „революцион­на фраза" взело широк размах. — В действител­ност то е най-практическа революционна ра­бота, тъй като не може да се движи напред ре­волюцията, която е спряла, задавила се е от фра­зи, която „тъпче на място" не поради външни пречки, не поради насилие от страна на буржоа­зията. .., а поради доверчивата несъзнателност на масите." (Ленин, т.24,с.7)

     Особеното значение на идейното въздействие вър­ху масите се засилвало още повече от това, че не била изключена възможността (и Роза Люксем­бург изрично я посочвала) несъзнателните слоеве на работниците или войниците да бъдат насъска­ни срещу революционните сили и преди всичко срещу спартаковци. Роза Люксембург разоблича­вала лидерите на дясната социалдемокрация и профсъюзните босове, които се опитвали с клеве­ти, слухове и създаване на погромна атмосфе­ра да попречат на широките маси да се запозна­ят с политиката и целите на спартаковци. „Ние няма да се оставим да ни запушат устата" — за­явявала тя.    

       Статиите на Роза Люксембург, публикувани на 18 ноември 1918 г. в „Роте Фане", явно показват, че опитът от революционната борба я накарал да преразгледа и видоизмени редица положения, които се съдържали в бележките и от затвора, най-ве­че по кардиналния въпрос „демокрация и диктату­ра, Съвети и Учредително събрание". Участието в борбата за победата на революцията в Германия й помогнало да преодолее грешките си.

     Малко преди това в бележките си за руската революция Роза Люксембург не се съгласявала с линията на болшевиките, които отхвърляли Учре­дителното събрание, превърнало се в хода на ре­волюцията в оръдие и лозунг на контрареволюционните сили. Тя смятала, че дори разтурянето на Учредителното събрание, което отразявало вчераш­ния ден на революцията, да било правилно, все пак трябвало вместо него да се свика ново, изляз­ло от обновена Русия. Обмисляйки въпроса за съ­отношението между Съветите и Учредителното събрание, Роза Люксембург записала в бележките си от затвора: „Както Съвети в ролята на гръб­нак, така и Учредително събрание и всеобщо избирателно право."

     Сега, в хода на революцията, тя принципно про­меня своята позиция, защото събитията в Герма­ния също показали, че зад "лозунгите за парламен­таризъм и Национално събрание  се крие контрареволюцията. В статията „Националното  събрание", публикувана на 20 ноември 1918 г. в „Роте Фане", Роза Люксембург оценява като  смешна  дребнобуржоазна илюзия  надеждите за въвеждане на социализма с решение на парламентарното мнозинство, без класова борба. Тя разяснява, че лозунгите за Националното събрание са от пол­за за ония, които искат да отклонят пролетарска­та революция от нейните цели, да я лишат от съ­държание, като я превърнат в буржоазнодемократична революция. „Този, който се хваща днес за  Националното събрание..., е замаскиран агент на буржоазията... Парламентарният кретенизъм бе вчера слабост, днес е лицемерие, а утре ще бъде предателство на социализма." От това гледище Роза Люксембург разглежда и демагогския фалш на лозунга „Демокрация или диктатура!", кой­то станал оръжие на контрареволюцията. „Днес не става дума за демокрация или диктатура. По­ставеният от историята на дневен ред въпрос гласи: буржоазна демокрация или социалистическа демокрация. Защото диктатурата на пролетариата е демокрация в социалистически смисъл. Диктату­рата на пролетариата...... — това е използване на всички средства на политическата власт за осъще­ствяване на социализма, за експроприиране на капиталистическата класа — в духа на револю­ционното мнозинство на пролетариата и чрез него­вата воля, т. е. в духа на социалистическата де­мокрация."9 „За или против социализма, против или за Националното събрание: среден път няма" — пише тя в края на ноември 1918 г. „Учредител­но събрание или Централен съвет на работничес­ките и войнишките депутати" — такава е според нея постановката на въпроса, защото самата исто­рия противопоставила тези два типа „различна кла­сова организация".

       Друг проблем, който с развитието на герман­ската революция се изострял все повече, бил въп­росът за обобществяване на производството, или, както се изразявали тогава, за социализация.

        Ще нахлуят ли народните маси в светая светих на капитализма — капиталистическата собстве­ност върху средствата за производство, и дали това ще стане по линията на революционното пре­връщане на капитализма в социализъм, или ра­ботата ще се ограничи с няколко всъщност нищо непроменящи положението правителствени декре­ти — ето какво се е решавало в борбата по въп­роса за социализацията.

     Работническите маси свързвали проблемите на социализацията с непосредствените си насъщни ис­кания. В края на ноември под лозунга „Да се за­почне незабавно социализация!" започнали стачки в различни райони на Германия. Те явно били в разрез с намеренията на съглашателите да попре­чат по всякакъв начин на едно „грубо нахлуване в стопанския живот". Съставът на комисията, коя­то била създадена по предложение на Хаазе за подготовка на социализацията, показвал, че тя ще бъде проваляна с всички средства.

Роза Люксембург придавала особено значение на надигналата се стачна вълна: „Масите инстинк­тивно прибягнаха до единственото средство, кое­то действително води към социализъм: борбата против капитала." Тя смятала, че в резултат ще бъдат провалени плановете за такова развитие на германската революция, при което за главно се смятат „редът и спокойствието", а за първа и на­ложителна задача — защитата на капиталистичес­ката частна собственост. Стачките издигат герман­ската революция на по-високо равнище, заключава­ла Роза Люксембург, революцията нанася удари социалната основа на буржоазното общество.

     По-нататъшният развой на събитията показва, че Роза Люксембург явно преувеличавала значе­нието на тези стачки, особено в общия план на развитието на революцията. Но показателно е и друго стремежът на Роза да намери в акциите на масите черти, без развитието на които не мо­же да има действително революционно движение.

      Във връзка с това е интересна още една страна на подхода й към задачите на социалистическата революция — умението да вижда в нейните бой­ци не само рушители на старото, но и съзидатели, бъдещи членове на новото, социалистическото об­щество. Колкото и сложни да са днешните задачи на революцията, разяснява тя в статията „Социализация на обществото", предназначена специално за младежта, още по-сложни са задачите за орга­низиране на социалистическото производство. От­тук особената взискателност към бойците от арми­ята на социалистическата революция, защото „с лениви, лекомислени, егоистични, повърхностни и равнодушни хора социализмът не може да бъде осъществен"10.

     Знаейки от историята и от личен опит, че в хо­да на революционна схватка не трябва да се мис­ли за белотата на ръкавиците, Роза винаги пом­нела и свято отстоявала революционната чистота на борците против капитализма, за ново общество.

      В тези бурни ноемврийски дни Роза Люксембург, Карл Либкнехт и другите ръководители на спарта­ковци разработвали проблемите на германската революция от пролетарско-революционни позиции.

     Както видяхме, основният въпрос на властта — Съвети или Учредително, събрание, получил у спар­таковци ясно теоретично решение. Но това не било достатъчно. Необходимо било да се проведе тази линия на практика, да се осъществи, като се дър­жи сметка за слабостта на съществуващите Съвети, за укрепването на позициите на контрареволюцията  и за бъркотията в главите на редовите работници, тъй като контрареволюцията се пременяла в  ре­волюционни одежди, прикривала се с демократич­ни лозунги и използвала силата на социалдемо­кратическата и профсъюзната организация.

       При това в края на ноември 1918 г. все повече проличавали известни успехи на опитите армията и особено гвардейските части да бъдат използвани против революцията; контрареволюцията се акти­визирала в Берлин и неговите околности. На 6 де­кември през време на контрареволюционна демон­страция на моряците и войниците Еберт бил про­възгласяван за президент на републиката, разгро­мена била редакцията на „Роте Фане" и бил на­правен опит да бъдат арестувани ръководителите на спартаковци. Контрареволюционните сили иска­ли да бъде ликвидиран дори Берлинският изпъл­нителен комитет. Същия ден войнишката демон­страция, организирана от спартаковци  столицата, била посрещната от куршумите на гвардейските стрелци. Почти едновременно реакционните сили се вдигнали и в редица други градове на Германия. На 1 декември под звуците на парадни маршове с оръжие в ръце в Берлин се вдигнали реакционни­те гвардейски части. Изпълкомът на Берлинския съвет се оказал неспособен да предприеме каквото и да било за даване отпор на контрареволюцията и продължавал да следва капитулантска линия. През това време правителството на Еберт пристъпило към създаване на доброволчески контрареволюционни  формации и решило да разоръжи трудещите се от столицата. На 14 декември била обявена разпоред­ба, заплашваща със затвор населението, което не предаде оръжието и военното имущество. Що се отнася до "взаимоотношенията с Берлинския изпълком, правителството се отнасяло към него все по- пренебрежително.

     Съобразно с обстановката спартаковци се стремели да съчетават разобличаването на машинации­те на контрареволюцията с мобилизиране на ре­волюционните сили. Важно място в осъществяване­то на тази линия заемали разработването на про­грамните въпроси и разясняването на целите на „Съюза Спартак" на масите. Голяма роля изиграли в това отношение тезисите, съставени от Карл Либкнехт през ноември 1918 г. Те били забележителен документ, програмна основа за изясняване съществените въпроси на държавата и революция­та сред марксисткия авангард на работническата класа и за разграничаване с дребнобуржоазната, центристка позиция на ръководството на НГСДП. Те сочели пътя към победата на революцията, към решаването на националните жизнени въпро­си на германския народ, към утвърждаването на миролюбива, демократична и социалистическа Гер­мания.

      От началото на декември спартаковци редовно провеждали големи събрания, на които вършели разяснителна работа и същевременно доуточнява­ли програмните положения на своята организация. На 1 декември в Берлин били организирани шест събрания с доклади „Какво иска „Съюзът Спар­так ?". В сградата на Съюза на учителите, където се били събрали около 3000 души, говорила Роза Люксембург. Нейният доклад предизвикал оживе­ни разисквания. Само трима души не подкрепили резолюцията с искане цялата власт да бъде преда­дена в ръцете на Съветите, които да изгонят Еберт, Шайдеман и техните последователи от пра­вителството, да въоръжат трудещите се за защита на революцията и енергично да проведат социали­зация. На другия ден 10 000 работници взели уча­стие в събранието, на което Карл Либкнехт разяс­нявал какво искат спартаковци. Същевременно 2500 работници участвували в събранието, органи­зирано от спартаковци в „Софиензале". Единодуш­но били одобрени исканията за социализация и ос­тавка на правителството. 

       По призива на спартаковци берлинските труде­щи се разгърнали протестно движение против на­глите действия на контрареволюционерите. На 7 декември 150 хиляди души участвували в митинг с искания да бъде свалено правителството — съу­частник на контрареволюцията, и да бъдат уста­новени приятелски отношения със Съветска Русия. Същия ден стачкували няколко най-големи пред­приятия в Берлин. На 8 декември се състояла мощна демонстрация под лозунгите „Долу прави­телството на Еберт — Шайдеман!", „Цялата власт в ръцете на Съветите!" Демонстрантите настоява­ли за разоръжаване на контрареволюционерите, за въоръжаване на работниците и създаване на Чер­вена гвардия и приветствували Съветска Русия.

      Разгръщането на масово движение засилвало разграничаването на спартаковци от центристите и борбата против съдействието, което те оказвали на контрареволюцията.

      Ходът на революцията все повече показвал, че политиката на лидерите на НГСДП „изобщо не е политика", че те „спокойно и уютно са се настани-ли в мръсотията" и че „приятел, подобен на НГСДП, е по-лош и по-опасен от честен против­ник". Още във втория брой на „Роте Фане" били поместени решения на Вюртембергската организа­ция на спартаковци, в които се казвало, че позицията на НГСДП пречи на работниците да осъз­наят класовите си интереси. В края на ноември 1918 г. Роза Люксембург публикувала в „Роте Фане" статия,  в която  с гневен сарказъм разоблича­вала еклектическата теория на центристите — набор от радикални формули, лишени от социалистически дух.  Тя бичувала  НГСДП  като партия, която във  великия час на революцията била способна само на двусмисленост, колебания и половинчатост, стремяла се да сътрудничи с анексионистите,  шовинистите и палачите на революцията от лагера на десните социалдемократи и се опитвала да убеж­дава масите в необходимостта от спокойствие и робско подчинение на камшика на работодателя. „Такава партия е осъдена от всяка своя дума и всяко свое действие" — заключавала Роза Люк­сембург и настоявала за най-скорошно свикване на партиен конгрес, който да внесе яснота й да вземе необходимото решение, защото „на германския пролетариат е нужно днес да бъде оглавяван от социалистическа партия, достойна за великия час". 

 

 

 

  9.  Luxemburg, R . Ausgewahlte  Reden.... Bd. 2, S. 606—607.

10.  Luxemburg,  R. Gesammelte  Werke,  Bd. 4, S. 436.