Две важни явления се забелязват напоследък в редиците на българските наемни работници: стремление към синдикално сдружавание и поемание в свои ръце делото на пропагандата на работническото движение в страната. Трябва ли да казваме колко всичко това е естествено и колко то явно намира своето оправдание и обяснение в условията на обществено-икономическия живот, който от известен период насам прекарва нашето отечество. От една страна, безработицата, от друга — анархията както в производството, така и в обществените отношения, от трета — мизерните надници и още по-мизерното им изплащание, от четвърта — бруталността и безчеловечието на господарите, от пета — явно несправедливата тенденция на закона за уредбата на еснафите — всичко това, усилено от просветителната работа на пропагандата и агитацията, не можеше да даде в резултат друго, освен да стресне наемните работници, да предизвика в тях чувството на самосъхранение и да ги насочи към идеята за синдикално сдружавание, за организирана борба против неправдите, притесненията и произвола. Наистина това движение е още в заражданието си, но именно защото е такова, то и заслужава да бъде добре проучвано и постоянно следено. Нашите наемни работници са още големи новаци в делото на синдикалното сдружавание и от характера, който последното приеме още в заражданието си, много ще зависи неговото по-нататъшно правилно развитие. Планомерната и разбрана пропаганда тук може да бъде от решающе значение. Ясното разбиране на целта, опитността, енергията и постоянството играят тъй също първенствующа роля. За добра чест, доколкото ний сега-засега схващаме това движение, няма никакъв страх за подплъзвание и удряние в страна. Тенденцията, която господствува в това движение, е здрава н разумна. Работниците добре разбират целта. Едно нещо, което им пречи — това е неопитността, която често води към грешки и недоразумения. Опитността обаче не пада отгоре, а се изработва в самия живот, тъй щото лека-полека и тя ще се добие. Важното обаче, на което сега трябва да се обръща най-строго внимание — това е ясното разбнрание на целта, разумната пропаганда и неуморната енергия.
Друго едно явление, за което споменахме по-горе, е стремлението у работниците да поемат пропагандата в свои ръце, а не както досега беше в ръцете само на интелигентите. Според нас това е колкото естествено, толкова и разумно и ако има нещо, от което би могли да се страхуваме — то са крайностите, които тук-таме се проявяват и които говорят за не дотам правилното схващание на ролята, която обикновено играят интелигентите в делото на първоначалното свестявание на работниците. Без интелигентни, т. е. лица от буржоазната среда, които по умозрителен начин дохождат до разбиранието задачите на пролетариата и вследствие на това открито прегръщат великото му дело — никога няма да мине. Те са необходими. Работата е само да се избегне крайността. А тая последната сама изчезва с подиганието умственото равнище на работническата класа, когато от нейната среда започват да излизат сили, знающи и опитни, които да подемат делото. Горното явление намира обяснението си именно в това, че нашата работническа класа почва да ражда тия сили. Сравнително богатата книжнина, на която се радваме благодарение на усърдието на цял ред работници на книжното поле, заразителният пример на другите европейски държави и ред други условия действуват крайно благоприятно върху ръста на интелигентните сили в редовете на самите наемни работници. Тук-там, като в София, Казанлък и пр., ний вече имаме началото на едни организации, които ще се явят като постове за по-нататъшните успехи. Думата ни е на работническите училища или самообразователни групи, които намират такова разпространение напоследък. Да се турят на здрави и солидни основи — това според нас трябва да бъде една от първите грижи както на местните комитети, тъй и на работническите синдикати, дето такива има основани и вече действуват.
Впрочем за това допъти.
Работнически вестник, № 19, 15 ян. 1899
Печата се по текста
на в-к „Работнически вестник”
Няма коментари:
Публикуване на коментар