Какво да се прави ? - Георги Кирков

 

 

     Животът е борба, казват мъдрите, и само този мо­же да оцелее в тая борба и да излезе победител от нея, който най-добре се приспособи към условията й, с дру­ги думи — който навреме сполучи да си изкове най-доб­ро оръжие и да заеме най-сгодна и непристъпна позиция.

     Такъв е случаят и с нашите работници.

     Благодарение на капиталистическия начин за про­извеждане, който все повече става господствуващ в нашата страна, както и на постоянните грижи и залягания от страна на държавата, господарите, фабрикан­ти и капиталисти, лека-полека добиват едно изключи­телно икономическо надмощие над работниците, над­мощие, основано обаче не на лично достойнство и труд, а на безконтролна, безсърдечна и безгранична експлоа­тация, насърчавана и покровителствувана от самата държава.

     От всичките, издадени досега закони няма абсолют­но нито един, в който поне от малко-малко да се взе­мат предвид интересите и нуждите на работниците. На­против, всичките до един имат за основа само интере­сите и печалбите на господарите. Самата държава, ка­то такава, съществува днес само за фабрикантите, ка­питалистите и изобщо — експлоататорите, но не и за тия, които с пот и черен труд изкарват прехраната си.

     Този скръбен ред на работите, осветяван всяка година с цели купища закони и разпоредби, тази осъ­дителна едностранчивост в грижите на държавата, то­ва систематично тъпчение масата за хатъря на некол­цина избраници — всичко това съставлява същността на днешното общество, което, види се, за смях носи още и громката титла „християнско".

     Благодарение на страшната експлоатация, благода­рение на грабежите, насилията и безконтролните пра­хосвания от страна на господарската класа и нейните верни служители — правителствата, работната маса у нас бързо върви към разорение и сиромашия. Нашите фабрични и занаятчийски работници, за които държа­вата е мащеха, изпадат в едно положение, крайно опас­но за съществуванието им, положение, от което те по какъвто и да е начин трябва да се освободят.

     Оттук и въпросът: какво да се прави ?

     И наистина, какво трябва да предприемат нашите работници, за да парализират, ако не напълно, то поне до известна степен, икономическото надмощие и произ­вол на господарите и явно злата воля на държавата?

     Клип с клин се изпъжда, гласи народната мъдрост. По този начин на острия клин на господарите — тяхно­то икономическо господство и експлоатация, подкрепя­на и насърчавана от държавните управници, работни­ците трябва да противопоставят своя собствен и не по- малко остър клин — клинът на задружната и съзнател­на борба.

     За добра чест началото е вече турено. Тук-таме ве­че се издигат основите на бъдещите работнически кре­пости. Сдружаването в синдикати за икономическа бор­ба — ето тия бъдещи крепости. Наистина числото им засега е още твърде ограничено, но семето, което те пръскат измежду работническата маса, е здраво и си­гурно ще даде богата жетва*.  На съзнателните работ­ници, които днес съставляват и трябва да съставляват първите кадри на бъдещата синдикирана работническа армия, предстои много да поработят и много да из­вършат. Всяко нехайство, всяка немарливост от тяхна страна е едно престъпление против общото работниче­ско дело, против бъдещето на работническата класа. Нека веднъж завинаги се запомни, че без синдикална организация никаква борба, а следователно и никакъв успех не са мислими. В силата на това първата грижа на всеки съзнателен работник трябва да бъде да действува за създаваното на синдикати, гдето и когато може. Сам той лично трябва да принадлежи към из­вестен синдикат, комуто да служи със своето знание и опитност. 

     Организирането в синдикати следователно трябва да бъде от сега нататък лозинката на всички съзнателни работници. Това се налага от самите условия, в които постепенно изпада работническата маса, това се дик­тува от нуждите на борбата, която работниците трябва да водят със своите икономически потисници, това най- сетне се налага от обществената задача, която е пови­кана да реши работническата класа.

 

Прочее напред към синдикиране!

 

 

Работнически вестник,                  Печата се по текста

№ 21, 24 ян. 1898                           на в. Работнически вестник"

Подпис: Работник

 

 

 * Синдикални организации в България съществуват само в няколко града: в София от печатари и железари; в Габрово — от шивачи; в Русе — от шивачи. В Плевен има само спомагателна каса.