ИЗ ОБЩЕСТВЕНАТА ХРОНИКА - Димитър Благоев

 

         Съвременний социализъм е учение, което обяснява явленията чисто материалистически чрез материалните, или икономическите условия. Материалистическото обя­снение на човешката история в сегашно време е най-новото и най-научното. И наистина само от материалисти­ческа гледна точка можем да си обясним историческите събития естествено и научно. В последно време материа­листическата гледна точка все повече и повече се раз­пространява. Не ще и дума, че далеч е още пълното гос­подство на тая гледна точка в историческата наука; но малко по малко господството й в последната от ден на ден става по-широко. Защото съвременний научний мате­риализъм произтича направо от съвременното развитие на материалните, на икономическите условия. Колкото повече те се развиват, толкова повече и научният мате­риализъм става по-ясен, по-очевиден като единствена научна система. Но засега още в много глави царствува старата гледна точка — метафизиката. Метафизика ще рече: обяснение на явленията, без да се взема пред очи физиката, сиреч вещественият свят, който ни окръжава, без да се вземат пред очи материалните условия, в които живеят народите. Ясно е, че такова обяснение на явленията не е нито естествено, нито научно. Но при всичко това и досега мнозина обясняват историческите явления метафизически. Как наистина обясняват историческите събития метафизиците? Целия човешки напредък те приписват на личността и на «човешкия разум». Между това человечеството докъде края на първата половина от сегашния век е вървяло сляпо, без да съзнава къде отива и към как­во го води историческото движение. От това ясно излиза, че личността така също безсъзнателно е съдействувала на историческия процес или, по-добре, тя е съзнавала само това, що му е давала историческата епоха, в която е жи­вял и живее. С други думи, личността е продукт на мате­риалната среда, в която живее. Икономическите условия отпечатват в мозъците на хората тия или ония умствени и нравствени понятия и определят характера и направле­нието на деятелността на всяка личност. Няма съмнение, че всяка личност със своя ум, енергия и деятелност оказ­ва влияние върху историческия процес. Личности, на кои­то деятелността съвпада с историческото развитие на че- ловечеството, спомагат на това развитие; и, обратно, лич­ности, на които деятелността не съвпада с естественото развитие на человечеството, пречат на това развитие. Но и едните, и другите действуват под влиянието на материал­ните условия, в които живеят. Такова е материалисти­ческото обяснение на историческите явления. Да не прие­маме материалистическата гледна точка, ще рече да зимаме историческите събития за случайни, появлението на историческата сцена на отделните личности и характери на тяхната деятелност да смятаме за продукт на свръхе­стествени сили и причини, които нямат нищо общо с фи­зиката, с човешките работи.

      У нас от това, че икономическите условия не са раз­вити и знанията отсъствуват, материалистическата гледна точка върху историческите събития е съвсем неизвестна. Всичко у нас се обяснява метафизически. Ний гледаме на историческите явления като на плод от деятелността на отделните личности. Ний, българите, а най-вече «инте­лигентите», всичко приписваме на деятелността на отдел­ните личности и никакво значение не оставяме за другите исторически фактори. В миналата хроника видяхме как нашата «интелигенция» смята себе си за една самостоя­телна обществена сила, която може да управлява истори­ческия вървеж според желанието си. Но освен това ний, българите, всякога свързвахме съществуванието на бъл­гарския народ с известни отделни личности, без които смятаме, че България не може. Оттук произлиза прекале­ното и много смешното хваление на известни обществени деятели у нас, което хваление всякога е каприциозно, непостоянно, изменливо. Така например преди години превъзнасяхме до небесата Д. Цанков, наричахме го «све­тец», без който България не може да съществува. Но по­дир малко време той падна и ония, които толкова прекалено го хвалиха, със същата прекаленост го смесиха с кал­та. Издигна се П. Каравелов и ний, българите, прекалено възхвалихме неговия ум, неговия патриотизъм и неговата честност. Тогава пишеха за него: няма Каравелов, няма България; ако и той излезе предател, не остава друго, освен да си земем шапките и да бягаме да се не видим, да се не чуем, да не се казваме българи. Подир малко и той падна, а ония, които толкова прекалено го хвалиха, същите не можаха да намерят думи, с които да го хулят. С малко думи, няма у нас деятел, който да не е безмерно възхваляван и най-подире безмерно хулен от тия същите, които толкова безсъвестно го възхваляваха преди малко. Същото нещо правим и сега. Днес някои от нашите дея­тели са предмет на такива прекалени възхваления, щото като ги чува човек, неволно се пита: истина ли е това, или е ирония. Защото прекаленото възхваление означава едно от двете: или че делата на тия деятели са такива, които не говорят сами за себе си достатъчно и се нуждаят от прекалени хвалби, или пък че  тия, които сипят изобилни възхваления, страдат от нископоклоничеството и имат робски инстинкти. Във всякой случай прекалените хвалби всякога са унизителни и за ония, които са предмет на тях, и за ония, които ги съчиняват. Още повече, когато сме уверени, че утре, при друго положение, тия същите дея­тели ще бъдат също прекалено хулени, както прекалено са превъзнасяни, и ще бъдат хулени от тия същите хвалячи. Обществените деятели са притежание на историята, която и ще произнесе своята справедлива присъда. За об­ществения деятел, който съзнава, че изпълнява своята длъжност съвестно, не са нужни прекалени хвалби — не­му стига съзнанието, че идущето поколение ще оцени не­говите заслуги, че историята ще бъде справедлива към делата му. Разбира се, че всякой деятел трябва да се на­сърчава с поддръжка, със съчувствие в неговата полезна деятелност; но поддръжката и съчувствието, изказвани със спокойна оценка на полезните дела, без прекаленост, много повече значи и това би ни препоръчало за по-зрял народ, който зряло съди. Освен това, но да изпълнява човек своите длъжности съвестно, да бъде честен, да бъде «пат­риот» е негова длъжност и това съвсем не може да служи за предмет на прекалени хвалби. Когато у един народ чрезмерно хвалят някой деятел за честност, добросъве­стност и «патриотизъм», това ще рече, че у тоя народ честността, добросъвестността и патриотизмът, както и граж­даните с такива качества, са толкова редки явления, щото струва да се превъзнася и най-малкото проявление на тия качества. Както щете, но това е голямо унижение за всякой народ.

--------------------------------------------------------------------------------------------------------

Сп. “Ден”, год. І, кн. 9 и 10, септември и октомври 1891 г.

Съдържание: 1891 г. и нашата журналистика; - В. „Балканска зора”  в. „Свобода” и „Пловдив”, тяхното партийно разцепление и тяхната принципиална прилика; - Търпимостта на нашите партии и свободата; - Икономическата деятелност на нашата държава през 1891 г. и социализмът; - Материалистическа и метафизическа гледни точки в човешката история; - Последната гледна точка у нас и прекаленото превъзнасяне на личността; - Нашият „патриотизъм” и изложенията в Пловдив и Русе.