В неделя, на 18 того, в гр. Габрово при стечението на многобройна публика тържествено бе закрит Шестият национален конгрес на Българската работническа социалдемократическа партия. По-долу читателите ще намерят едно подробно описание на тържеството на закриването. Тук ние ще се ограничим само с това — да отбележим един-два по-важни момента, изпъкнали през времето на шестдневните разисквания в конгреса. На първо място стои въпросът по партийния печат, който погълна цели четири заседания, за да се завърши, както и в последните два конгреса, с тържеството на онова здравно гледище, преобладаващо в редовете на партията, което има за основа преди всичко добре разбираните интереси на тая последната при сегашните обществено-икономически условия, когато ние още нямаме достатъчно многоброен пролетариат и поради това, за да оградим бъдещето на работническото движение и самата партия от израждание като партия на пролетариата, ние трябва да турим действията си в известни строго и ясно определени граници, като съсредоточим най-голямото си внимание в масата на наемните работници. Разбира се, че това никак не изключва възможността да залитаме и в чужди нам среди. Винаги обаче трябва да се помни, че ние сме в чужди среди и че нашите видими победи и успехи се дължат не на това, че тия среди са се проникнали от идеалите на пролетариата, а на разнищванието на буржоазните партии у нас, което е впрочем явление временно и се обяснява с обществено- икономическия кризис, който прекарва нашата страна. Работната маса е разочарована в буржоазните партии. Това обаче още не значи, че тя е готова, а главно способна да възприеме пролетариатските идеали, които са същността на социалистическата пропаганда.
Без тази важна същност, ограничавайки се само с една-две точки от минималната програма, ний преставаме да бъдем партия на пролетариата, ний се израждаме в партия демократическа или още по-лошо — в партия на дребната буржоазия и нейния тесен и груб егоизъм. Нашите успехи и победи тогава стават понятни. Ний печелим, защото замълчаваме нашите крайни искания, защото сме повърхностни в нашата пропаганда и агитация.
Мнозина намират, че препирните по печата и изобщо по нашата обща деятелност като партия, подигани почти във всякой конгрес, са досадителни и неприятни. Ний сме на обратното мнение. В тия препирни, понякога наистина досадителни и неприятни, ний виждаме една голема полза. По този начин много работи, тъмни за нас, се проясняват, много неща, мътни за нас, се избистрюват и партията в своята целокупност добива още по-голяма твърдост в преследванието целите си и още по-голяма ясност в разбиранието задачите си като представителка на пролетарските идеали, като оръжие на пролетариата в борбата му с днешните обществено-икономически наредби.
Втор един не по-малко важен момент в разискванието на конгреса бе и въпросът по организацията на партията. Представителите на тая последнята имаха пълна възможност да чуят твърде неутешителни работи в това отношение. Оказва се, че в момента, когато ний „печелим" и „учудваме света с нашите успехи", организацията на партията се намира в най-незавидно положение. Самият този факт, мислим ние, е достатъчен, за да ни изобличи в непростително пълзение по повърхността. Ний признаваме като наш основен принцип организацията, ний говорим надясно и наляво, че нашата сила е в организацията, че ней дължим всичко — и в същото време не вършим почти нищо за нейното съзиждание Нещо повече, между нас се намират някои, които като че искат да ни убедят в ненужността на организацията, която туряла окови на мисълта и пречела на високите полети на духа. Колко това е дълбоко скръбно и високо поучително! То ни учи, че и в нашите редове лустросаната фраза играе известна роля, то ни убеждава, че и между нас, социалдемократите, не липсват личности, за които са чужди най- елементарните понятия за класовата борба и нейните условия.
Без организация няма успех! Ако такъв има вън от нея, той е една фикция! Организацията е основата на нашата борба. Безсмислица, окови и стеснение е тя само за тия, които във всяка воденица виждат великан. Наистина организацията е дело трудно, бавно, уморително, което не обещава непосредствени триумфи, което не задоволява изведнаж безкрайната жажда на духа за високи полети — тя е черна пионерска работа!
Нам се иска обаче да поканим нашите другари към такава именно „черна" и „безславна" работа. Нам се иска да обърнем вниманието им именно върху това обширно, тесно за някои, плодородно поле за работа. Защото делото на българския пролетариат, колкото и микроскопичен, за да изчерпи енергията на един нетърпящ окови дух, защото неговата партия, колкото и тесна за въртящите се великани, иска от нас не фрази, не сладки приказки, а усилен, постоянен и страшно черен труд! Нека ний всички до един яко се заловим за издиганието и закрепванието на партийната организация, за разумното и планомерно организирание на социалистическата пропаганда, солта на нашата деятелност; нека ний всички до един, станали по-мъдри от опитите на миналото, братски си подадем ръка и задружно насочим нашите усилия към общото дело.
Да, това е необходимо, и то толкова повече сега, когато политическите събития у нас се развиват съвсем не в полза на народните правдини. С тактиката обаче на „свободния дух" ний можем да бъдем само изненадани и смутени. За да устоим на напора на растящата реакция, ний трябва да имаме най-силното си оръжие — организацията — винаги източено. Защото в него е едничкият залог на истинската победа и успех.
На работа, прочее!
Работнически вестник, № 46, 23 юли 1899
Печата се по текста
на в. "Работнически вестник"
Няма коментари:
Публикуване на коментар