
Миналия път, като отговаряхме на въпроса, що е социализъм, ние намерихме, че той е едно обществено учение, което, като се основава върху неопровержимите данни на науката и фактите на обществената действителност, нагледно и осезателно обяснява това, което работническата класа независимо от него крие в себе си като отделна обществена класа, повикана да изпълни една историческа задача в живота и развитието на човешкото общество. С други думи, според сполучливото изражение на един от основателите на научния социализъм Фридрих Енгелс социализмът е „теоретическото изражение" на борбата на наемната работническа класа с оная на господарите и капиталистите. Оттук логически следва, че социализмът не' създава тая борба, както искат да кажат невежествените противници на социализма, защото тя съществува независимо от него, а просто я прави съзнателна, т. е. чрез социализма наемната работническа класа дохожда по научен път да съзнае своята историческа задача и да насочи борбата си в духа на тая задача.
Тук именно се крие както същността на сегашния, научен социализъм, така и основната разлика между него и онзи по-предишния, който се нарича ненаучен, утопичен социализъм. Научният социализъм, като се осланя върху класовата борба на работниците, на която той служи като „теоретическо изражение", естествено намира, че при сегашния вървеж иа общественото развитие (трупане капитали, от една страна, и наемнически ръце — от друга) само наемната работническа класа е класата, която, проникната от съзнанието на своите класови интереси, ще може да преобразува обществото тъй, както e най-справедливо и най-човешки.
Утопичният социализъм, напротив, не признава класовата борба на работниците и поради това преобразованието на обществото в горната смисъл вижда само в добрата воля на отделните личности. Научният социализъм апелира само към наемната работническа класа като класа революционна по своето естество и положение в обществото, на която естествено, по силата на самото обществено развитие, се пада великата задача да преобразува обществото. Утопичният, напротив, апелира само към сърцата на хората, към самите богаташи. Първият обхваща милиони умове и все повече и повече става общ за работниците от целия свят; вторият, напротив, след като вълнува известно време умовете на добрите хора, най-сетне издъхна, за да види обаче на развалините си издигнато ново здание — зданието на сегашния, научен социализъм. Ще рече, засега утопичният социализъм има за нас само историческо значение като исторически необходимо стъпало в развитието на социализма изобщо. За да стигне до сегашната си научна здравина и да овладее самата действителност, научният социализъм естествено трябваше да мине предварително през криволиците на мечтите и утопиите. Това обаче не е нито недостатък, нито преимущество, а естествен път на развитие. Истината, както знаем, не пада в зембил* от небето, а е плод на дълги лутания из тъмнината, на дълга и напрегната мозъчна работа.
Научният социализъм е днеска една непобедима сила, защото самата наемна работническа класа — носителката му, е вече грамадна обществена сила, и неговият ръст и значение ще растат успоредно с ръста и значението на работническата класа, в съгласие с развитието на обществените условия, които постепенно разчистват пътя на тая класа към пълното й тържество.
Работнически вестник, Печата се по текста
№ 3, 25 септ. 1898 на в. „Работнически вестник"
* Зембил (тур.) — платнена торба.
Няма коментари:
Публикуване на коментар