Роза Люксембург - биографичен очерк. Откъси - част І

 

     Намирайки се в затвора /1906 г./, Роза Люксембург мно­го размишлявала върху различните важни аспек­ти на революционния процес, осмисляла ги теоре­тически и обмисляла решението на основните идейно-политически въпроси, а така също подготвила редица агитационни брошури и статии. В тях тя осветлявала политическата линия на СДПКиЛ и критикувала погрешната тактика на ПСП, която отслабва активността на работническата класа. До германския читател била адресирана подготвя­ната брошура „Масовата стачка, партията и.проф­съюзите".

    Главният научно-теоретичен проблем, който занимавал Роза Люксембург през време на революцията, бил проблемът за народните маси като решаващ фактор в историята, т. е. едно от основните теоретични положения на марксизма. Тя била изучила добре формите на политическата работа на социалдемокрацията и разбирала, че при отно­сително мирно развитие на капитализма в Германия  социалдемократите не могат да осигурят пре­хода към революционния етап от борбата на ра­ботническата класа. От първите  дни на револю­цията тя неотстъпно съсредоточава вниманието си върху изясняването на логиката и пътищата на развитие на масовото работническо движение, вър­ху социално-психологическия скок, върху бързото политизиране на пролетариата в хода на револю­ционните боеве и маневрите на царизма. Тя спе­циално се занимава с тези въпроси в полската по­редица от брошури „Какво да се прави по-ната­тък?"

     Познаването на многообразното съдържание и различните форми на революционния процес по­мага на Роза Люксембург да изследва важните аспекти на проблема за развитието на масовото революционно-демократично съзнание. Тя раз­глежда източниците и формите на инициативата на масите, установява връзка между измененията в икономическото положение на трудещите се и колебанията в тяхното настроение, изследва съче­танието и взаимодействието на икономическата и политическата борба, механизма на взаимодействие между масите и партията.

      Роза Люксембург прави съществен принос в раз­работването на проблемите на общественото съз­нание, социалната психология и пътищата за из­дигане класовото самосъзнание на пролетариата по-специално. Тя неведнъж прокарва разграниче­ние между „чувство за класова принадлежност" и „класово самосъзнание", между социално-психологически скок и политизиране на масите като след­ващ етап в тяхното развитие. В революционна си­туация, както отбелязва Роза, „масите сами се появяват на политическата сцена, класовото само­съзнание става практическо, активно", т. е. те се политизират, класовият им усет (тя употребява много често тази социално-психологическа катего­рия) се превръща в идейно-политическа зрелост, съчетана с активно действие. Липсата на револю­ционна ситуация в Германия държи цели слоеве и групи на пролетариата в състояние на „полити­ческо безсмислие", класовото самосъзнание, внуше­но на прогресивния германски работник от социал­демокрацията, е „чисто теоретично, скрито" и не се проявява „като непосредствено масово дейст­вие". Оттук Роза Люксембург прави извода за огромната роля на социално-психологическия скок в периода на революционния взрив: 30-те години на парламентарна и профсъюзна дейност дадоха на германския пролетариат по-малко, отколкото една година — на участниците в революцията от 1905 година.

      Едно от основните й положения била тезата, че класовото самосъзнание на пролетариата и негова­та организираност се развиват динамично в хода на революционната борба и че партията трябва да участвува активно в този процес, постоянно да анализира всички обрати в движението, които чес­то се предизвикват от несъществени на пръв пог­лед поводи. Социалдемокрацията трябва да даде политически отдушник на настроенията на масите, подчертавала Роза, и „тя може да изпълни тази задача само с метод, отговарящ на самата същ­ност на социалдемократическата агитация: чрез внасяне на политическо съзнание в това стихийно настроение" 53              

     Роза Люксембург извънредно, ярко изразила своето кредо през май 1905 г. със следните думи: „Освен в "догматизъм" социалдемокрацията бива обвинявана не по-малко често в „доктринерство"; т. е., в духовна ограниченост, опитваща се да вмък­не широкия и безкрайно разнообразен свят на социалните явления в строгите рамки на схема, която не знае нищо друго освен „материалните интереси" и е глуха и сляпа за психически явле­ния от по-висше естество, като например национал­ните чувства ...

     В тесногръда, душна, сковаваща духа доктрина превръщат мирогледа на социалдемокрацията тък­мо ония, които хулят нейното „доктринерство". А марксизмът е по своята същност най-универсал­на, най-оплодотворяваща мисълта и окриляща ду­ха теория, необятна като света, гъвкава и богата по цветове и тонове като самата природа, тласка­ща към действие и бликаща от живот като сама­та младост. И само тази теория ни позволява да разберем загадките на миналата история, да пред­виждаме пътищата на по-нататъшното развитие на обществото и по тези начин, „удряйки лявото кри­ло о миналото, а дясното о бъдещото", да намира­ме днес сили за резултатни, действително револю­ционни действия.

      Защото осъзнаването на реалните направления, в които върви историческото развитие, съвсем не ни освобождава от активна намеса в историята на своето общество, съвсем не ни позволява,скръстили фаталистично  ръце на гърдите, да чакаме като индийски факир какво ще ни донесе бъдещето. „Хората правят своята история сами, но не я правят произволно" — казва Маркс. С пъл­но право тази фраза може да бъде произнесена обратно: хората не правят своята история произ­волно, но я правят сами. Необходимостта да се държи сметка за насоката на обективния истори­чески процес не притъпява и съвсем не парализи­ра активната революционна енергия, но положител­но стимулира и закалява волята и действията, со­чейки ни верните пътища, по които можем успешно да тласкаме напред колелото на социалния про­грес...." 54

       Кардиналният извод, до който Роза Люксембург стига в годините на революцията, е, че живата действителност не отговаря на теоретичните схеми, с които боравели обикновено във II Интернационал.  И това се отнася преди всичко до масовото движение, до представите за ролята и възможнос­тите на масите в класовата борба.

 

..........................................................................................................................................

 

      В основата на анализа на стачното движение, който Роза Люксембург прави в брошурата „Масовата стачка, партията и профсъюзите", също лежи  представата за революцията като процес на непрекъснато творчество на масите. Авторката  показва погрешността на анархисткото становище за обща стачка, което отрича политическата борба на пролетариата. Тя била за активно ръководство на  неговата борба, но не за такова ръководство, което било прието в германската социалдемокрация и което сковавало инициативата на масите, а за ръководство, ориентиращо към максимален подем на масовото революционно движение. Тя препоръчвала партията да следва „последователна, решителна, авангардна тактика", способна да породи в  масите „чувство на увереност в себе си, вяра в собствените сили и жажда за борба" 61.

      Такива били възгледите на Роза Люксембург за развитието на революционния процес. Те отразявали постепенното й, но неотклонно приближаване до ленинизма, до разбирането на ръководната и организираща роля на пролетарската партия.

       В предговора към руското издание на книгата „Масовата стачка, партията и профсъюзите" Роза Люксембург пише: „Проблемът за общата стачка застана постепенно в центъра на целия духовен живот и духовен интерес на германската социалдемокрация... В него като във фокус се събират всички спорни въпроси на работническото движение в Германия: въпросът за парламентаризма и непосредствената роля на масите, за политическата и икономическата борба на пролетариата, за значението и ролята на организацията, за планомерността и стихийността на работническото дви­жение, за мирната тактика и сблъскванията с въо­ръжената сила на господствуващите класи, за бав­ното врастване в социалдемократическия строй и за революционните „скокове" в развитието на кла­совата борба. И най-после... едно или друго от­ношение към борбата на руския пролетариат... С една дума, въпросът за общата стачка е станал символ на цял мироглед в работническото движе­ние в Германия." 62

      В тази книга Роза Люксембург продължава да разглежда проблемите за диалектическата връзка между реформа и революция, за конкретните пъти­ща за завоюване на политическата власт от про­летариата. Тя анализира масовата стачка и посоч­ва необходимостта от въоръжено въстание с оглед на особеностите на обстановката в Германия и другите западноевропейски страни. В. И. Ленин дава висока оценка на това произведение на Роза Люксембург като най-добрата на немски език ха­рактеристика на масовата стачка във връзка с особеностите на развитието на движението в За­падна Европа. 63

 

 

53  Z  doby rewolucyjnej. Co dalej? - Dodatek do №. 26,  Czerwonego sztandaru, s. 4, 9.

54  Luksemburg, R.  Wyboz pism,   Т. 1, s. 403-404.

61  Luxemburg, R. Сеsаmmeltе  Wегке. Вd. 2. Berlin, 1972,  S. 433-434

62  Люксембург, Р. Всеобщая забастовка и немецкая социалдемократия ..., с. VIII—IX.

63  Виж Ленин, В, И, Соч. Т. 54, с. 481; виж също Ленин В. И. Съч. т. 31, с. 344;         Ленинский сборник XXVI, с. 155.