Енгелс постоянно и с голямо внимание следи характера на материалите, появяващи се на страниците на «Volksstaat». В писмата си до Либкнехт той подчертава, че редакцията на партийния орган не може да се отнася безразлично към идейното съдържание на отпечатваните статии. А между другото много статии свидетелстваха за известно разпространение сред партийните членове на дребнобуржоазни реформистки илюзии и на идеите на буржоазния социализъм. Енгелс смяташе, че е необходимо да се помогне на германските социалдемократи да разберат същността на коренната разлика между научния комунизъм и дребнобуржоазния социализъм във всичките му прояви и да се сложи край на разпространението в партийния печат на възгледи, които са чужди на пролетариата.
Серията от големи статии на Енгелс, написани през 1872 — 1873 г. и публикувани отначало във вестник «Volksstaat», а по-късно в отделна брошура под названието «Към жилищния въпрос», е посветена на защитата на основните положения на научния социализъм, както и на критиката на различните течения на дребнобуржоазния социализъм и «социалистическите» теории на буржоазните филантропи.
Като повод за написването им са послужили анонимните статии с общо заглавие «Жилищният въпрос», които през февруари—март бяха препечатани във «Volksstaat» от австрийския работнически вестник «Volkswille». Техен автор беше германският лекар, социалдемократът А. Мюлбергер. Няколко статии на Енгелс, представляващи втория раздел на брошурата, съдържат критически разбор на книгата на австрийския буржоазен икономист Е. Закс «Жилищните условия на трудещите се маси и тяхната реформа». А заключителните статии («Още веднъж за Прудон и за жилищния въпрос») са отговор на Мюлбергер, който публикува във «Volksstaat» възражения срещу първите статии на Енгелс.
Яркият полемичен труд на Енгелс «Към жилищния въпрос» е една от най-забележителните след Марксовата «Нищета на философията» публикации на основоположниците на марксизма против дребнобуржоазната идеология на прудонизма, против дребнобуржоазния социализъм като цяло, включително и против ласалианството. Енгелс сам отбелязва: «Разликата между Прудон и Ласал е само тази, че Ласал действително беше юрист и хегелианец, а Прудон. . . беше само дилетант». Избирайки системата от възгледи на Прудон като най-типична, Енгелс критикува дребнобуржоазния социализъм в най-характерните му прояви.
Предложеният от Прудон план за обществени реформи, неговите принципи за «организация на икономическите сили», за «социална ликвидация» и т. н., както показа Енгелс, не играеха практическа роля в работническото движение. Във Франция например прудонистите представляваха само малобройна секта и техните проекти нямаха значително влияние сред работниците. Не случайно Парижката комуна, макар че прудонистите бяха силно представени в нея, в своята практическа работа не се ръководеше от теорията на Прудон, а изхождаше от обикновените практически потребности. Така например икономическите й мероприятия, като отменянето на нощния труд на хлебарите, предаването на някои от предприятията в разпореждане на работническите асоциации, отговаряха на духа на научния социализъм на Маркс и Енгелс и нямаха нищо общо с Прудоновите рецепти за утвърждаване на «вечна справедливост». По-близко до възгледите на Прудон беше отказът на Комуната да конфискува Френската банка, но това, както е известно, беше една от причините за поражението на комунарите.
Въпреки това Енгелс трезво оценяваше възможността от засилване влиянието на дребнобуржоазната идеология в германската социалдемокрация и от своя страна правеше всичко необходимо, за да предпази авангарда на работническата класа в Германия от тези влияния и по такъв начин да се избягнат в бъдеще грешки и колебания в практическата политика, да се избягнат ненужните жертви. В статиите на Мюлбергер той виждаше опит «за пресаждане школата на Прудон в Германия» и сметна за необходимо да даде на този опит подробен, основателно аргументиран отпор.
«Плачливият прудонист» Мюлбергер, както това беше характерно изобщо за прудонистите, признаваше бедственото положение на по-голямата част от населението в големите съвременни градове. Него особено го вълнуваше страшната жилищна криза, това, че много от работниците нямаха нормален покрив над главата си. Той си представяше, че премахването на тази ужасна несправедливост, когато хората стоят «по-долу от диваците», можело да стане чрез превръщането на обществото в «съвкупност от независими свободни притежатели на жилища», при постепенното откупуване от домопритежателя цялата стойност на жилището. Главното било хората да се сдобият с дребна собственост.
Едрата промишленост подкопа устоите на дребнопатриархалния строй, а прудонистите, оплаквайки гибелта на този строй, внушаваха, че е възможно връщането към онова състояние на обществото, което вече безвъзвратно беше минало. Под знамето на грижа за мнозинството от населението те фактически се стремяха да върнат историята назад.
Положението на работниците след победата на капитализма се е влошило, но това, казва Енгелс, съвсем не е основание «да поглеждаме с копнеж назад», да съжаляваме за изживялата времето си селска промишленост. Отбелязвайки, че жилищната нужда е една от злините, характерни за капитализма, въз основа на икономическото учение на Маркс, Енгелс прави обща характеристика на последиците от съвременния капиталистически начин на производство. Тези последици не са еднозначни.
Развитието на капитализма означаваше премахване на единичната размяна, върху която се изграждаше системата на Прудон, означаваше бързо нарастване на производителните сили, създаване на материални предпоставки за задоволяване на масовата потребност от средства за живот. Развивайки се, капитализмът създава работническа класа, която не притежава «робската душа» на дребните собственици, а съзнателна воля да разруши из основи обществените отношения, които обричат на невероятна нужда, в това число и жилищна, огромните маси на трудовия народ.
Прудонистите не забелязваха или игнорираха тези последици, не признаваха, че развитието на капитализма е исторически прогресивен и необходим процес, оценяваха условията, създадени от едрата капиталистическа промишленост, като «болезнен израстък» на някогашния уж съвършен и здрав обществен организъм и призоваваха насилствено да се върне обществото към идеализираните от тях загинали или загиващи форми на дребното занаятчийско производство, ратуваха за установяване и заздравяване на господството на дребната буржоазна собственост.
Енгелс подложи на унищожителна критика реакционното отричане на капитализма от страна на дребнобуржоазните социалисти, а заедно с това и пълния утопизъм на мечтите им за поправяне на създалите се отношения с помощта на апели за «право» и прословутата «вечна справедливост». Жилищният въпрос засяга всички работници, пък и не само работниците, но това, както сочи Енгелс, съвсем не е главният и решаващ проблем. Възелът на противоречията на цялата система на капитализма лежи в сферата на производството, в общите условия на съществуване на работника, в условията на продажбата и експлоатацията на работната му сила, в условията, благодарение на които възниква възможност за производство и безвъзмездно присвояване на принадената стойност, въплътена в принадения продукт на работническия труд.
За да се разреши жилищният въпрос веднъж завинаги, както и за да се решат другите въпроси, е необходимо да се промени начинът на производство, да се премахнат условията за експлоатация на наемния труд. Решаващо значение за това има завоюването на политическата власт от пролетариата и ликвидирането на икономическото и политическото господство на буржоазията.
Чрез конкретния пример на споменатата книжка на Е. Закс Енгелс разобличи буржоазния «социализъм», за който беше характерно чисто декларативното желание, запазвайки икономическата основа на всички бедствия на буржоазното общество, да се премахнат в същото време тези бедствия.
Закс, този буржоазен икономист, който играеше на филантропия, откри някаква нова наука — «социална икономия», чието предназначение беше да търси някакви чудодейни средства, а именно: да не се закачат капиталистите, а наемните работници да се превърнат в нещо като капиталисти. Докато прудонистът Мюлбергер твърдеше, че след като жилищата станели собственост на работниците, капитализмът вече щял да престане да съществува, то според Закс благодарение на придобиването на собствено жилище наемният работник «става капиталист», а капитализмът от порочен строй се превръщал в идеално общество. Закс, както и други буржоазни «социалисти» извеждаха непоносимите язви на капитализма не от природата на капитализма, а от субективната неосведоменост на двете страни, т. е. на капиталистите и работниците, че те в еднаква степен били виновни за нарушаването на обективно дадената хармония на интересите на капитала и труда. Оттук и задачата — по възможност да се просвещават и едните, и другите, да се усъвършенстват моралът и правото, без да се засяга капиталистическата собственост, да се постигне взаимно споразумение и зачитане на интересите на работодателите и работниците. Това беше открито залагане на гражданския мир, на приспиването на класовото съзнание на трудещите се с помощта на абстрактни проповеди.
Енгелс показва, че буржоазният «социализъм» в крайна сметка представлява идеологическа подкрепа на буржоазията, една от формите за защита на нейната диктатура. И ако отделни «просветени» представители на буржоазията изразяват безпокойството си например от наличието на «лоши квартали» в градовете, това съвсем не е от жалост към обитателите на тези квартали, а защото това съдържа заплаха за физическото здраве на «благородниците». Нещо повече, тук би могъл да избухне опасен за режима социален пожар. Буржоазните социалисти искат да премахнат някои обществени недъзи, не за да помогнат на работниците да подобрят положението си, а изключително за да заздравят буржоазното общество.
Разкрасявайки перспективата за сближаването на всички «трудещи се класи», Закс всъщност се обединяваше с дребно-буржоазния поборник за «справедливост» и всеобщо равенство Мюлбергер. «Буржоазният социализъм — пише Енгелс — подава ръка на дребнобуржоазния.»
Трудът на Енгелс «Към жилищния въпрос» е значителен принос в развитието на марксистката теория не само с критиката си на възгледите на Мюлбергер и Закс, с критиката на целия буржоазен и дребнобуржоазен социализъм. В това произведение Енгелс засяга също така важни проблеми на научния комунизъм: за същността на държавата, за диктатурата на пролетариата, за преминаването на селяните към колективната, социалистическата собственост, за премахването на разликата между града и селото, за формите на социалистическото преустройство на обществото.
Енгелс характеризира буржоазната държава като организирана съвкупност от имотни класи, земевладелци и капиталисти, насочена против селяните и работниците. Желанията на имотните класи съвпадат с желанията на тяхната държава. Буржоазната държава е «съвкупен капиталист», и най-много, което може да се очаква от нея, това е повърхностно замазване с помощта на частични реформи и дребни подаяния на онези дълбоки противоречия, които раздират обществения строй на капитализма. При това Енгелс осветлява също така и някои специфични особености на пруската държава, представляваща една от формите на бонапартизма.
Германските дребнобуржоазни социалисти се хвалеха, че за тях не били характерни «класова политика» и стремеж към «класово господство». Енгелс смяташе това за характерен признак на дребнобуржоазния социализъм. Той подчертава, че германската социалдемократическа партия, именно защото тя е работническа партия, води и трябва да води последователна «класова политика», изразяваща интересите на работническата класа за разлика от интересите на буржоазията. В името на възтържествуване на интересите на работническата класа тази партия трябва по всякакъв начин да се стреми към утвърждаване на политическото си господство. «Впрочем — пише Енгелс — всяка действително пролетарска партия, като се почне от английските чартисти, винаги е поставяла като първо условие класовата политика и организиране на пролетариата като самостоятелна политическа партия, а диктатурата на пролетариата — като най-близка цел на борбата.» И едва след като завладее политическата власт, осъществявайки своята диктатура от името и в интерес на преобладаващото мнозинство от народа, пролетариатът е способен да извърши дълбоки социални преобразования, от които зависи също така и решаването на жилищния въпрос.
В полемиката си срещу Енгелс, Мюлбергер всячески защитава икономически нелепите мерки, които отговаряха на «общата идея» на Прудон — за регулиране на данъците, за държавните и частните дългове, за евтин кредит и др., твърдеше, че тези мерки били извънредно важни за пропагандата на село. Отговаряйки му, Енгелс казваше, че би било глупост да се пристъпва към селяните със средства от арсенала на «Прудоновото знахарство». Той изказа извънредно важната мисъл, че е нежелателно създадените едри имения да се делят между дребните селски дворове; при конкретните условия във Франция и Западна Германия по-нататъшното парцелиране на земевладението би било реакционна крачка. С установяването на политическата власт на работническата класа създаденото там едро земевладение, преустроено върху началата на асоциацията, ще разреши да се покажат на дребните селяни всичките предимства на едрото социалистическо земевладение, което е способно да прилага в широки мащаби постиженията на науката и техниката.
Енгелс засегна и въпроса за пътищата и начините за провеждане на социалистически преобразования. Той подчертаваше, че характерът на пролетарската революция ще зависи от конкретните условия, които именно определят дали тя ще бъде насилствена или ще се ограничи с мирни средства. «Въобще въпросът не е в това — пише Енгелс, — дали пролетариатът, ако завземе властта, ще завладее просто насилствено средствата за производство, суровините и средствата за съществуване, дали ще плати веднага обезщетение за тях или ще изкупи собствеността върху тях с дългосрочни частични плащания. Да се опитаме да отговорим на този въпрос предварително и за всички възможни случаи, би значило да фабрикуваме утопии, а това аз предоставям на другите.» Това положение има принципно значение както в борбата с «лявото» сектантство, признаващо само насилствената форма на революция, така и срещу десноопортюнистическите тенденции, които свързват перспективите на социалните преобразования само с мирните средства, а главното — които подменят действителната революция с палиативи, с приспособяване към властта на капитала.
Трудът на Енгелс «Към жилищния въпрос» изигра забележителна роля при пропагандирането и утвърждаването на марксизма, при теоретическата подготовка на кадрите на германската социалдемокрация и социалистическите партии на другите страни. В. И. Ленин нарича статиите на Енгелс «Към жилищния въпрос» забележителни. В класическия си труд «Държавата и революцията» той отбелязва по-специално, че тук Енгелс, засягайки задачите на революцията по отношение на държавата, взема под внимание опита на Парижката комуна, констатира необходимостта от фактическото овладяване от страна на трудещия се народ на всички оръдия на труда, на цялата промишленост, подчертава необходимостта от политическо действие на пролетариата и от негова диктатура като условие за прехода към безкласово общество и към постепенно отмиране на държавата. А на 30 януари 1917 г. В. И. Ленин пише на Инеса Арманд: «Препрочитах «Zur Wohnungsfrage» на Енгелс с предговора от 1887 г. Знаете ли? Прелест! Аз все още съм «влюбен» в Маркс и Енгелс и никаква хула срещу тях не мога да понеса спокойно. Не, това са истински хора! От тях трябва да се учим. Ние не трябва да слизаме от тази почва. »
Източник: Фридрих Енгелс. Биография. Институт по марксизъм-ленинизъм при ЦК на КПСС, Издателство на БКП, София, 1972 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар