Докато живее в Англия, Енгелс основно проучва характера и социално-икономическите последици от промишлената революция, благодарение на която Англия се превърна в промишлена работилница на света и стана страна на класическия капитализъм с развита промишлена буржоазия и многоброен пролетариат.
Отначало Енгелс възнамеряваше да напише книга за социалната история на Англия, а на положението на работническата класа да посвети само една глава в тази книга. Но в процеса на проучване на литературата и източниците, вглеждайки се непосредствено в трудовите условия, в живота и борбата на английския пролетариат, измени плана си. Той стигна до убеждението, че положението на работническата класа трябва да стане изключителна тема на цяло изследване. Оформи се строен замисъл на голяма книга под заглавие «Положението на работническата класа в Англия».
Енгелс пише книгата си «по собствени наблюдения и достоверни източници». Наред с личните впечатления той се опира на обширна литература (трудовете на П. Хаскел, Д. Уайд,. Д. Портър, Е. Бейнз, А. Юр, братя Алисън, Т. Карлайл и др). Между източниците значително място заемат официалните отчети на парламентарни комисии и фабрични инспектори, както и различни статистически материали.
Енгелс обърна голямо внимание на непосредствените изявления на самите английски работници. А най-добър източник за това беше чартисткият вестник «Northern Star», на страниците на който се печатаха многобройните им кореспонденции. Той черпеше материал и от много други вестници и списания.
Някои части на книгата Енгелс написа на чернова още в Англия. Основната работа обаче той извърши в Бармен, където през септември 1844 г. пристъпи към систематична обработка на събраните материали и към написване на книгата. На 19 ноември той пише на Маркс: «Аз съм затънал до гуша в английски вестници и книги, по които пиша книгата си за положението на английските пролетарии».
През март 1845 г., след близо шест месеца напрегнат и усилен труд, книгата беше завършена. Първото издание се появи през 1845 г. в Лайпциг.
Тази книга, написана за Англия и въз основа на английски материали, Енгелс предназначи за немския читател. Заедно с това фактите, почерпени от английската действителност, даваха възможност да се правят изводи с по-широко значение, характеризиращи главните тенденции на капиталистическото развитие изобщо.
Енгелс за пръв път разкри редица закономерности на капиталистическото производство — периодичното повтаряне на икономическите кризи, образуването на промишлена резервна армия от безработни, засилването на експлоатацията на работническата класа, на трудещите се с разширяването на капиталистическото производство, с разрастването на фабричната система. «Ще представя на англичаните хубав списък на техните грехове—пише той на Маркс.—Пред целия свят обвинявам английската буржоазия в масови убийства, грабежи й всички други престъпления. Пиша английски предговор към книгата, който ще дам да отпечатат отделно и ще го изпратя на английските шефове на партии, литератори и членове на парламента. Нека ме запомнят. Впрочем, разбира се, удрям самара, да се сеща магарето, т. е. немската буржоазия, на която достатъчно ясно казвам, че е също така лоша като английската, само че не е толкова смела, толкова последователна и толкова ловка в кожодерството.»
Силата на книгата на Енгелс безусловно е в огромното богатство на фактическия материал, разобличаващ капиталистическото общество. Енгелс съумя дълбоко да разбере и необикновено ярко да обрисува нуждите и въжделенията на пролетариите, да покаже в тяхно лице хора, които не само тежко страдат от гнета на капитала, но и смело се борят за достойно човешко съществуване, хора, способни в края на краищата да разкъсат веригите на наемното капиталистическо робство. От страниците на тази книга израства внушителната фигура на работник, който започва да съзнава ужаса на своето положение, да вижда истинските виновници за бедствията си и да търси пътища за унищожаване на господстващата система.
Книгата е пропита с нескрито чувство на омраза към буржоазията и гореща симпатия към работниците. Това е труд, написан от открито комунистически позиции.
Но в още по-голяма степен силата на Енгелсовата книга се определя от материалистическия подход към анализа на важните обществени процеси. Както пише по-късно самият Енгелс, книгата показва доколко е успял към средата на четиридесетте години самостоятелно да се приближи до разбирането за ролята на икономическия фактор в развитието на обществото, т. е. до материалистическото разбиране на историята. Енгелс прониква в недрата на капиталистическия начин на производство, показва обогатяването на буржоазията и обедняването на работниците, предугажда възможните пътища за развитие на Англия, на нейната икономика, на съотношението на класовите й сили. Той характеризира сегашното положение и бъдещето на работническата класа, на работническото движение, като изхожда от мястото, което пролетариатът заема в системата на материалното производство. В разработката на всички аспекти на избраната тема Енгелс майсторски прилага материалистическия принцип, според който класовите интереси в обществото се проявяват преди всичко като икономически интереси и сблъскването на икономическите интереси в крайна сметка е скритата пружина на развитието на обществото.
Енгелс доказва неизбежността на социалната революция, призвана «да катурне съществуващата социална власт». Тази революция ще бъде осъществена от пролетариата и затова с нея не ще може да се сравнява нито една от предишните революции. Бъдещата революция на пролетариата, образно казано, ще обяви «война на дворците» и ще донесе «мир на колибите». Това ще бъде социалистическа революция. Тогава още не беше разработена научната терминология на историческия материализъм, но фактически Енгелс рисува изключително острия конфликт между гигантски нарасналите производителни сили на буржоазното общество, и производствените отношения, основани върху частната капиталистическа форма на присвояване. Неизбежната замяна на капитализма с комунизма произтича от този конфликт. Социалистическата революция е единствено възможната форма на неговото разрешаване.
Пръв измежду социалистите Енгелс оцени цялата дълбочина и значение на промишления преврат в Англия.
Като се започне от втората половина на XVIII в., в техниката и технологията на промишленото производство настъпиха съществени изменения, бяха изобретени и внедрени в промишлеността механичният тъкачен стан, парната машина и други машини, фабричният труд надделя над ръчния труд, в грамадни размери се увеличиха производителността на труда и обемът на промишленото производство, индустрията започна да оказва революционизиращо влияние й върху земеделието. Но главния резултат от тази индустриална революция Енгелс вижда в появяването на новата класа, промишления и селскостопанския пролетариат — огромната, запълваща цяла Великобритания, маса от работници, чието положение е изходна точка на всички съвременни социални движения и с всеки изминат ден все повече привлича вниманието на цивилизования свят. След като разори масата на дребната буржоазия, промишлената революция сведе всички класови различия общо взето до противоположността между работници и капиталисти. Борбата на едрата буржоазия и пролетариата Енгелс разглежда като главен фактор на социалното развитие на Англия. Не може солидно да се обоснове която и да било социалистическа или комунистическа теория, подчертава той, без да се изследват жизнените условия на пролетариата и преди всичко на пролетариата от тази страна, в която тези условия получиха класически форми.
В книгата «Положението на работническата класа в Англия» Енгелс не прави общи декларативни твърдения. Неговото изследване има конкретен характер, подробно осветлява живота и борбата на такива отряди на английския пролетариат, като предачите и тъкачите, работниците от трикотажното и дантеленото производство, шивачите и модистките, стъкларите, металиците, миньорите и селскостопанския пролетариат. Специална глава («Големите градове») е посветена на бита и нравите на най-големите промишлени центрове.
С изключителна изразителност Енгелс е обрисувал неволите на английските работници, показал е, че тяхна неизменна участ са робският труд, гладът, мизерията, деморализацията и постоянното рушене на физическите и духовните им сили. На цялата работническа класа — на мъжете, жените и децата — промишлената буржоазия е обявила истинска война. Всички нейни действия, подчинени на стремежа към богатство и власт, всъщност означават социално убийство на работниците. В «Капиталът» Маркс отбелязва, че Енгелс в «Положението на работническата класа в Англия» е проявил дълбоко разбиране на капиталистическия начин на производство. А Ленин сочи, че «нито преди, нито след 1845 г., не се е появявало нито едно толкова ярко и правдиво описание на бедствията на работническата класа».
Тежките жизнени и трудови условия тласкат работниците към борба против капиталистите. Значителна част от книгата е посветена на работническото движение, на класовата организация на пролетариата, на формите и методите на неговата борба. В условията на буржоазното общество пред пролетариата стои алтернативата: или да се покори на съдбата, да стане «добър работник», «вярно» да пази интересите на буржоата — и тогава неизбежно да се превърне в животно, или да се противопоставя, с всички сили да защитава човешкото си достойнство — а това може да направи само в борба против буржоазията. Участвайки активно в революционното движение, работникът проявява най-възвишените си и привлекателни, най-благородните си човешки черти.
Като анализира позициите на различни отряди от работническата класа на Великобритания в органична връзка с тяхното социално положение, Енгелс доказва, че промишлените работници най-добре от всички съзнават своите интереси. Те се гордеят с името работник, издигнали са се до разбирането, че «представляват самостоятелна класа със собствени интереси и принципи, със собствен мироглед, класа, противоположна на всички имотни класи, и същевременно класа, на която се крепи цялата сила на нацията и способността й за по-нататъшно развитие». Енгелс особено подчертава ролята на големите промишлени центрове в развитието на работническото движение. Големите градове са огнища на работническото движение; там работниците за пръв път започнаха да се замислят за своето положение и да се борят за неговото изменение, там се зародиха работническите съюзи, чартизмът и социализмът.
Едва ли не пръв между привържениците на комунизма Енгелс отбеляза голямото значение на професионалните съюзи и икономическите стачки в защита на жизнените интереси на работниците, за тяхното сплотяване и за закаляване на боевите им качества. «Тези стачки са военната школа на работниците, в която те се подготвят за великата борба, която вече не може да бъде избягната; те са прокламациите на отделните отряди на работническата класа, за тяхното присъединяване към великото работническо движение.»
Същевременно Енгелс доказа, че сами по себе си съюзите и стачките не могат да изменят икономическите закони, които управляват развитието на буржоазното общество. Само в борбата работниците постепенно осъзнават, че за да съборят властта на буржоазията, им е необходимо нещо по-голямо от работническите съюзи и стачки. Икономическата борба рано или късно прераства в политическо движение, което учи, че извън социализма няма изход за работниците. С разрастването на класовата борба пролетариатът постепенно осъзнава необходимостта от по-висши форми на организация, от създаване на самостоятелна политическа партия.
Само в политическото движение против буржоазията се надига цялата работническа класа, нападайки преди всичко нейната политическа власт, стената от институции и закони, с която се е оградила тя, стремейки се да постави на мястото на буржоазния закон пролетарския закон. В чартизма Енгелс вижда концентрирана форма на опозицията на работническата класа против буржоазията.
В книгата на Енгелс е дадена висока оценка и същевременно критика на утопичния социализъм на Оуен. Учението на Оуен се отличава, пише Енгелс, с абстрактност на принципите и крайно миролюбие; то заменя реалната революционна борба на пролетариата с мирна, просветителска дейност. Но главният недъг на английските социалисти — последователи на Оуен — Енгелс вижда в това, че те гледат на пролетариата само като на страдаща маса и не виждат в него великата революционна, прогресивна сила, на която предстои да осъществи социалистическите принципи и идеали. Затова английските социалисти-утописти чакат осъществяването на своите въжделения и проекти от имотните класи, а за средство, водещо към тази цел, смятат проповядването на филантропия и всеобща любов.
Енгелс издига важната идея за необходимостта чартизмът да се слее със социализма, масовото революционно движение на пролетариата да се свърже със социалистическата теория, очистена от примеса на буржоазните идеи. Това е едно от решаващите условия за създаване и укрепване на пролетарската партия, а следователно и за победа на пролетарската революция.
Книгата на Енгелс «Положението на работническата класа в Англия» оказа голямо въздействие върху неговите съвременници, предизвика оживени отзиви в немския печат. Особено живо откликнаха на нейното излизане вестниците и списанията от социалистическото направление.
Много прогресивни работници под нейно влияние тръгнаха по пътя на революционната социалистическа борба. «Това беше първата книга, с която се сдобих и от която за пръв път получих представа за работническото движение» — спомня си германският работник Ф. Леснер, който по-късно стана активен член на «Съюза на комунистите, верен ученик на Маркс и Енгелс. Немското издание на «Положението на работническата класа в Англия» проникна и в Русия. В библиотеката на петрашевци, по-специално, се съхраняваше екземпляр от книгата на Енгелс. Когато през 1860 г. в Русия се появи превод на книгата на немския буржоазен икономист Б. Хилдебранд «Политическа икономия на настоящето и бъдещето», която до голяма степен беше насочена против произведението на Енгелс, на страниците на списание «Современник» известният публицист Н. В. Шелгунов се обяви в защита на Енгелс. «Това име е съвсем неизвестно у нас, макар че европейската икономическа литература — пише той — му дължи най-доброто съчинение за икономическия живот на английския работник. Разликата между Хилдебранд и Енгелс е в това, че Енгелс нарича лошото лошо и не иска това лошо; а Хилдебранд, напротив, намира, че лошото не само че не е лошо, но че то така и трябва да си бъде.» Като нарича Енгелс «един от най-добрите и най-благородните немци», авторът на статията по-нататък излага доста подробно основното съдържание на книгата на Енгелс.
Забележителният труд на Енгелс стана известен в прогресивните и революционните среди на Австрия, Полша и други страни. Той до голяма степен допринесе за разпространяването и утвърждаването на идеите на научния комунизъм в международното работническо движение.
Почти 20 години след излизането на книгата «Положението на работническата класа в Англия» Маркс пише до нейния автор: «Скоро ли ще се избавят английските работници от явното им развращаване от буржоазията — това ще покаже бъдещето. Всичко останало, що се отнася до главното в твоята книга, в най-големи подробности се потвърди от развитието след 1844 г. Аз тъкмо сега сравних книгата ти с моите бележки за по-сетнешния период. Само жалките немски еснафи, които мерят световната история със своя аршин и съдят за нея по последните «интересни вестникарски съобщения», могат да си въобразят, че в подобни огромни процеси 20 години означават нещо повече от един ден, макар че по-късно могат отново да настанат дни, в които се съсредоточават по 20 години.
Когато отново препрочитах книгата ти, със съжаление забелязах, че ние остаряваме. Колко свежо, пламенно, с какво смело предвиждане, без учени и научни съмнения е написано това нещо! И самата илюзия, че утре или вдругиден ще можем с очите си да видим историческия резултат, придава на всичко това много топлота и жизнерадост. . .»
Самият Енгелс в по-късните години се отнасяше с излишна взискателност към своето произведение. Той казваше, че авторът е бил млад и чертите на младостта личат в книгата му. Някои предсказания не бяха потвърдени от по-нататъшното развитие. По-конкретно това се отнася за предсказанието относно приближаващата се социална революция в Англия. Но както основателно забеляза самият Енгелс през 1892 г., «удивително е не това, че доста много от тези предсказания се оказаха погрешни, а това, че толкова много от тях се сбъднаха».
В предговорите към по-късните издания на книгата Енгелс предупреждаваше читателя, че в нея е отразен още не напълно сформиралият се научен комунизъм. «В 1844 г. още не съществуваше — пише той в предговора към второто немско издание (1892 г.) — съвременният международен социализъм, който оттогава, преди всичко и изключително благодарение на усилията на Маркс, напълно се разви като наука. Моята книга представлява само една от фазите на неговото ембрионално развитие. И както в най-ранните стадии на своето развитие човешкият зародиш все още възпроизвежда хрилните дъги на нашите прадеди — рибите, така и в тази книга навсякъде личат следите на произхода на съвременния социализъм от един от неговите прадеди — немската философия.»
За пример Енгелс посочва съществуващата в книгата постановка, според която комунизмът е не само партийна теория на работническата класа, а се стреми към освобождаване на цялото общество, включително и на капиталистическата класа от тесните рамки на буржоазните отношения. Макар че в общи черти това положение е вярно, на практика то е безполезно и дори вредно, тъй като имотните класи не изпитват никаква нужда от освобождаване, противопоставят се с всички сили на освобождението на работническата класа и затова социалната революция трябва да бъде подготвена и осъществена единствено от работническата класа.
Известни недостатъци на икономическия анализ в книгата на Енгелс са свързани с обстоятелството, че през средата на 40-те години още не беше създадена научната теория за стойността и принадената стойност. Като описва правилно влиянието на икономическата конюнктура върху равнището на работната заплата на работниците, подчертава зависимостта на размерите на работната заплата от съотношението между търсенето и предлагането на трудовата борса, от силата на организираната съпротива на работниците срещу капитала и отбелязва какво влияние оказва съществуването на резервната армия от безработни върху положението на заетите работници, Енгелс обаче все още не фиксира обективно обусловената за дадено място или време величина, около която се колебаят текущите величини на работната заплата.
Книгата на Енгелс «Положението на работническата класа в Англия» влезе завинаги в историята на световната социалистическа литература като едно от най-добрите й произведения.
Източник: Фридрих Енгелс. Биография. Институт по марксизъм-ленинизъм при ЦК на КПСС, Издателство на БКП, София, 1972 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар