Сред широкия и разнообразен кръг теоретически въпроси, които привличаха вниманието на Енгелс през 90-те години, особено място заемаха проблемите на историческия материализъм. Това беше свързано преди всичко с необходимостта да се задълбочи и развие марксистката теория, а също да се даде отпор на опитите за вулгаризиране на материалистическото разбиране на историята, за изтълкуването му в духа на икономическия материализъм, който смята икономиката за единствен активен фактор на историческото развитие, в духа на фаталистичното разбиране на историческите закони.
Така в една от станалите известни на Енгелс книги се твърдеше, че уж според Маркс «икономическото развитие е независимо от политиката», но за да докажат, че целият исторически живот «се определя» от икономическата структура, Маркс, както и неговите привърженици, включително и най-значителният сред тях — Фридрих Енгелс, привели съвсем малко «илюстрации». «... Към твърденията на Маркс и Енгелс — пише по-нататък авторът на тази" книга П. Барт — още повече е необходимо да се отнасяме критически, защото самите те привеждат някои исторически факти, противоречащи на тяхната теория, по-специално по въпроса за отношението между икономиката и политиката. . .»
Вулгаризирането на историческия материализъм и неговото догматично разбиране бяха характерни и за немските социалдемократи, които влизаха в групата на «младите» (П. Ернст) или стояха близо до нея. Младият икономист К. Шмид, който тогава се смяташе за последовател на Маркс, на 25 юни 1890 г. пише на Енгелс, че критиката на Барт срещу Марксовото разбиране на историята според него е «задълбочена», защото той «се стреми да докаже, че не само икономиката едностранно определя политиката, но и политиката от своя страна определя икономиката».
А на 3 септември 1890 г. Йозеф Блох, по това време млад студент, а по-късно виден социалдемократически журналист, се обърна към Енгелс със следния въпрос: «Според материалистическото разбиране на историята определящ момент в историята е производството и възпроизводството на действителния живот. Как трябва да се разбира това положение? Икономическите отношения единствен определящ момент ли са или те образуват в известен смисъл само трайна основа на всички други отношения, които след това сами могат да оказват въздействие?. . . В историята не са ли играли често пъти известна роля чисто политическите, династичните и дори индивидуалните интереси ?».
През 1890—1894 г. Енгелс специално разясни тези проблеми в няколко писма, които са известни в историята на марксизма като «писма за историческия материализъм».
На 5 август 1890 г. Енгелс пише на К. Шмид, че сега материалистическото разбиране на историята има много такива «приятели», за които то е предлог да не изучават историята. Някои, представители на младото поколение използват фразите за историческия материализъм само за да могат колкото може по-бързо да систематизират и да направят прегледни собствените си оскъдни исторически познания и след това да си въобразят, че са велики. «Обаче нашето разбиране на историята е преди всичко ръководство за изучаване, а не лост за конструиране по маниера на хегелианството. Цялата история трябва да се изследва отново, трябва подробно да се проучат условията на съществуване на различните обществени формации, преди да се правят опити да се извеждат от тях съответстващите им политически, частноправни, естетически, философски, религиозни и т. н. възгледи.»
Едно от централните места в тези писма заема въпросът за базата и надстройката.
На 21—22 септември 1890 г., отговаряйки на Й. Блох, Енгелс пише: «. . . Според материалистическото разбиране на историята определящ момент в историческия процес в крайна сметка е производството и възпроизводството на действителния живот. Нито аз, нито Маркс никога не сме твърдели нещо повече. Но ако някой изопачава това положение в смисъл, че икономическият момент бил единственият определящ момент, той превръща това твърдение в абстрактна, безсмислена фраза, която не говори нищо».
Енгелс отбелязва, че той и Маркс последователно са подчертавали главния принцип — решаващото значение на икономическото движение в историческия процес. Във великото движение на историята икономическите отношения са първоначалните и в последна сметка решаващите. Те определят политиката, идеологията, държавния строй. Но политическите, идеологическите и другите фактори на свой ред оказват обратно въздействие върху материалните условия. «Следователно — сочи Енгелс в писмото до К. Шмид от 27 октомври 1890 г., — ако Барт смята, че ние сме отричали всяко обратно влияние на политическите и т. н. отражения на икономическото движение върху самото това движение, той просто се сражава с вятърни мелници.»
Държавата възниква с разделянето на обществото на класи и става оръдие на най-силната, икономически господстващата класа. Но появила се веднъж, тя вече оказва въздействие и върху икономическото развитие. Това въздействие е трояко: 1) по посока на обективните тенденции на икономическото движение — тогава икономическото развитие е по-бързо; 2) против тези тенденции — тогава даденият държавен строй рано или късно търпи поражение; 3) най-сетне, държавната власт може да действа и така, че в една посока забавя икономическото развитие, а в друга го тласка напред. Във всеки случай държавата също се проявява като важна икономическа сила. Това особено важи за държавата на работническата класа. «Защо тогава се борим — пита Енгелс — за политическа диктатура на пролетариата, ако политическата власт е икономически безсилна? Насилието (т. е. държавната власт) е също икономическа сила!.»
Енгелс разкри и закономерностите в развитието на философията, религията, изкуството и т. н., показа особения характер на зависимостта на идеологическата сфера от икономиката. Безспорно е преобладаващото място на икономическото развитие над областта на идеологията, но само в рамките на условията, определяни от самата тази област. «Тук икономиката не създава нищо отново, но тя определя вида на измененията и по-нататъшното развитие на наличния мисловен материал. . .» Но и това тя прави в основни линии косвено. Пряко въздействие върху областта на идеологията оказват политическите, юридическите и моралните фактори.
Като изходна предпоставка философията и изобщо идеологията на всяка епоха разполага с определен мисловен материал, който й е предаден от предшествениците. Именно тази относителна самостоятелност на теоретическата мисъл обяснява факта, че «икономически изостанали страни все пак могат да свирят първа цигулка във философията: Франция през XVIII век по отношение на Англия, върху чиято философия се опираха французите, а след това Германия по отношение на първите две. Но и във Франция, и в Германия философията, както и общият разцвет на литературата през тази епоха също бяха резултат от икономическия подем».
По този начин Енгелс последователно прокарваше основната идея за диалектическото взаимодействие между всички социални фактори, участващи в историческия процес. Развивайки и конкретизирайки идеите на марксизма за ролята на икономическата база, икономическите отношения и надстройката, т. е. политиката, правото, философията, религията, литературата, изкуството и т. н. в историческия процес, той се обявяваше както против отричането на активната роля на надстройката, на нейното обратно влияние върху базата, така и против тълкуването на историческия процес в дуалистически дух — в дух на примиряване на материализма и идеализма.
Противоположно на вулгарния материализъм, който твърдеше, че икономическите отношения действали автоматично, независимо от волята на хората, в резултат на което историята получавала фаталистичен характер, Енгелс доказваше, че хората сами правят своята история, но естествено, тяхната дейност така или иначе се опира върху обективните изисквания на обществените, преди всичко на икономическите, отношения. През всички случайности и стремежи на отделните личности и отделните общества рано или късно си пробива път исторически обусловената необходимост. В основата си и в крайна сметка това е икономическа необходимост.
Спирайки се на ролята на великите хора, като Наполеон, Цезар, Кромуел и др., които на пръв поглед като че ли са подчинявали развитието на историята на своя произвол, Енгелс разясняваше, че всеки велик човек именно затова е велик, защото изразява назрелите потребности на историческия момент. Появата на даден велик човек в дадено време и в дадена страна, разбира се, е чиста случайност. Но ако не е този велик човек, непременно би се появил друг. Ако е нужен такъв човек, той рано или късно се намира.
Буржоазното общество се разтърсва от стихията, анархията и неорганизираността, но с течение на времето хората се учат да организират «съвместната дейност съзнателно: съзнавайки не само своите постъпки като индивиди, но и действията си като маси, действайки съвместно и постигайки заедно предварително поставената обща цел». А за тази цел е необходимо хората да познават обективните закономерности на общественото развитие и да умеят да ги използват. Това се постига от пролетариата и неговата партия, чиято цел — социалистическото преустройство на обществото — съвпада с обективните тенденции на икономическото движение, с обективните закони на историческото развитие. Енгелс предвиди, че с издигането на съзнателността на масите, с преминаването от капитализма към планово и организирано общество на асоциираните производители ролята на субективния фактор в историята ще става все по-значителна.
В писмата за историческия материализъм Енгелс разви и конкретизира едни от най-важните положения на марксистката наука за обществото.
Източник: Фридрих Енгелс. Биография. Институт по марксизъм-ленинизъм при ЦК на КПСС, Издателство на БКП, София, 1972 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар