Окончателно преминаване на Ф. Енгелс към материализма и комунизма
Първото политико-икономическо произведение на Енгелс и първи опит за диалектико-материалистическа критика на буржоазната икономическа наука
В духовното развитие на Енгелс (само на 23 г. по това време) извънредно важно значение имат статиите, написани от него за списание «Deutsch-Franzosische Jahrbucher», организатори и редактори на което бяха Маркс и Руге.
В стремежа си да привлекат в издаването на списанието свои съмишленици, Маркс и Руге предлагат и на Енгелс да сътрудничи в списанието. Възможно е той да е получил предложението през септември 1843 г., когато е на курорт в Остенде и там се среща с поета Г. Хервег, който взема участие в организирането на списанието.
За «Deutsch-Franzosische Jahrbucher» Енгелс написа четири статии — «Очерци към критиката на политическата икономия», «Положението на Англия. Томас Карлайл. «Минало и настояще»», «Положението на Англия. Осемнадесетият век», «Положението на Англия. Английската конституция». Първите две от тези статии бяха напечатани в списанието през февруари 1844 г., а двете последни, поради прекъсване на изданието бяха публикувани през август — октомври 1844 г. вече в друг орган — в излизащия в Париж с участието на Маркс вестник «Vorwarts».
Създалата се през периода на пребиваването му в Англия представа за материалното производство и икономическите отношения като основа на обществения живот, желанието да направи научен анализ на последиците от господството на частната капиталистическа собственост подтикнаха Енгелс да се заеме с критическо изучаване на буржоазната политическа икономия. Най-значителният резултат от тези занимания бяха «Очерци към критиката на политическата икономия», в които Енгелс направи фактически първия опит за диалектико-материалистическа критика на буржоазната икономическа наука, разгледа, по думите на В. И. Ленин, от гледна точка на социализма «основните явления на съвременния икономически строй». В неговото зрително поле са буржоазната обществена система и буржоазната икономическа мисъл. И едната, и другата той подлага на безпощадна критика.
Енгелс пръв от социалистите и при това майсторски приложи диалектическия метод при анализа на икономическите отношения в буржоазното общество. Той разглежда всички икономически отношения в тяхната взаимна връзка и взаимна зависимост, в развитие, показвайки единството и борбата на противоположностите като основа на това развитие. Изходна и централна точка в неговата критика е критиката на частната капиталистическа собственост и на целия строй на буржоазните отношения, който се крепи върху нея. Тук изпъква огромното предимство на Енгелс в сравнение с буржоазните и дребнобуржоазните теоретици. Докато буржоазната политическа икономия дори в лицето на най-добрите си представители обявяваше частната капиталистическа собственост и съответстващия й начин на производство за най-разумни и за вечни, Енгелс, напротив, в развитието на вътрешните противоречия на тази собственост, в неизбежното изостряне на социалните антагонизми на буржоазния свят откри решаващата причина за бъдещата социална революция, която ще помете недъгавата система и ще въздигне новия, справедлив свят. Докато дребнобуржоазният социалист Прудон само заклеймяваше частната капиталистическа собственост като кражба, като нещо напълно аморално и дори невъзможно, и предлагаше утопични проекти за нейното преодоляване, Енгелс, след като обясни историческата необходимост и историческата ограниченост на частната собственост, посочи реален път за нейното премахване. Това не е път на незначителни и частични реформи, както е у Прудон, а коренна и дълбока революция.
Енгелс говори за противоречията между едрото и дребното производство. В промишлеността едрото производство изтласква дребното, многобройната дребна буржоазия от «доброто старо време» постепенно изчезва и на нейно място се появяват, от една страна, богати капиталисти, а, от друга, мизерстващи пролетарии. По същия начин и в земеделието едрата поземлена собственост поглъща дребното селско стопанство. В този процес на «централизация на владението» Енгелс вижда закон, «също тъй иманентен за частната собственост, както и всички други закони».
Даденият от Енгелс задълбочен и ярък анализ на противоречията в буржоазното общество в много отношения се опира на острата критика на социалистите-утописти срещу това общество, но същевременно Енгелс отива по-далеч, допълва я с редица нови теоретически положения, със самостоятелни изводи. Вярно е, че понякога той тръгва по пътя на чисто моралното негодуване и засягайки например характера на капиталистическата търговия, той я осъжда дори с по-гневни думи, отколкото правеше на времето Фурие, осъжда търговията безусловно, тъй като вижда в нея само отрицателни черти, мръсотия, лъжа и цинизъм, и отказва да й признае каквото и да било положително значение за общочовешкия прогрес.
В икономическата и социалистическата литература от онова време живо се обсъжда въпросът за всевъзможните монополи — на владението, на властта, в търговията. Буржоазните икономисти прославяха монопола като панацея срещу злото на конкуренцията.
Във връзка с това Енгелс развива забележителната мисъл за диалектическата взаимна връзка и взаимна обусловеност между конкуренцията и монопола. Произтичащата от природата на частната капиталистическа собственост конкуренция за него е онази категория, която характеризира всички страни на обществения живот, цялата буржоазна система. В жестоката конкурентна борба действа вълчият закон, побеждава по-силният, по-слабият е обречен на гибел. Докато съществува тази форма на собственост, никакви монополи не са в състояние да ликвидират конкуренцията — между дребното и едрото производство, между отделните стокопроизводители, между купувачите, между работниците и капиталистите и сред самата маса на наемните работници. Частната собственост и конкуренцията водят към централизация на капитала, към масова нищета, към постоянно повтарящи се кризи. Енгелс разглежда кризите като най-ярка проява на нестабилността на буржоазното общество. Търсенето не може да съвпада с предлагането, тъй като хората са разединени, обществото е атомизирано и единият не знае какво прави другият. В същата степен, в която конкуренцията поражда монопола, монополът поражда и изостря конкуренцията. За да се премахне действително конкуренцията, е необходимо да се премахне господството на частната собственост.
Следователно в обществото Енгелс вижда не някакво безредие или натрупване на случайности. С анализа си той установява определени, независими от волята и разума на хората, обективни, естествени закони на общественото развитие, основа на които е частната капиталистическа собственост. Това са законът за конкуренцията, законът за централизацията на капитала, законът за масовото разоряване и обедняване, законът за търсенето и предлагането, законът за кризите на свръхпроизводството. Енгелс доказва, че тези закони не могат да изчезнат, преди да бъде разрушена пораждащата ги форма на собственост.
Като дава материалистическа интерпретация на икономическите закони и подчертава историческия им характер, Енгелс набелязва единствено възможния и реален изход от «омагьосания» кръг на капиталистическите противоречия. Това беше важно научно откритие.
В труда на Енгелс критиката на капитализма като система се придружава с критика срещу изразителите и апологетите на тази система — буржоазните икономисти от различни, стари и нови, школи на буржоазната политическа икономия.
В краткия исторически преглед Енгелс проследява еволюцията на политическата икономия, която се появи като естествена последица от разпространяването на промишлеността и търговията, заедно с възникването на капитализма. Той характеризира системата на меркантилизма и изразяващата я теория на търговския баланс, нарича «смешна илюзия» представите на меркантилистите за същността на богатството на нациите, което се състояло само от златото и среброто. Разглеждайки възгледите на А. Смит и Д. Рикардо като крачка напред в политическата икономия, Енгелс същевременно показва тяхната буржоазна ограниченост. Той критикува представляваното от тях либерално направление в икономическата мисъл за лицемерния опит да докаже нравствеността на търговията, нейната изгодност за всички, хуманния й характер. В действителност, подчертава Енгелс, същността не се е изменила, изменения е претърпяла само формата, юмручното право на Средновековието и откритият грабеж само са отстъпили място на външно благоприличните сделки и методи на ограбване на слабите от по-силните, предишните ограничения и всевъзможни монополи изживяха времето си, но вместо тях се появиха други ограничения и други монополи. С една дума, откритият цинизъм се замени със замаскирания цинизъм.
Като критикува безпощадно буржоазните икономисти от ново време, Енгелс не прави разлика между Смит и Рикардо, които направиха важен принос в политическата икономия, и вулгарните икономисти като например Сей и Мак-Кълък, които оставиха само отрицателна следа в тази наука. На дадената степен на своето духовно развитие той не приема теорията на трудовата стойност, като смята, че в условията на частната собственост не може да има никаква абстрактна, или реална стойност, че ако съществува някаква стойност, то е само разменната, че разликата и равнището на пазарните цени се определят изключително от съотношението между търсенето и предлагането, а печалбата възниква в резултат на взаимното изнудване на продавачите и купувачите. Нещо повече, Енгелс счита теорията на Смит и Рикардо за стойността като въплъщение на преднамерена бъркотия, нереалност, призвана да маскира безнравствеността на търговията и да запази «поне сянката на привидност, че цената е свързана по някакъв начин със стойността».
Зряла в научно отношение е направената от Енгелс критика на малтусианството. От гледна точка на Малтус «излишното население», мизерията и гладът са обусловени от «вечните закони» на природата, според които населението се било размножавало в геометрична прогресия, а производителната сила на земята, средствата за съществуване растели в аритметична прогресия. По такъв начин Малтус стоварва отговорността за масовите бедствия на работниците върху самите работници. «Излишното население», според него, може да се изтребва във войните.
Човеконенавистническата «теория» на Малтус Енгелс заклеймява като «гнусна, долна доктрина», като «отвратително кощунство против природата и човечеството». Той доказва, че «излишното население» е обусловено не от природата, а от неудържимия стремеж на буржоазията към излишно богатство.
Трудът на Енгелс привлече вниманието на неговите съвременници. Берлинският лекар Юлиус Валдек пише на видния демократ Йохан Якоби в Кьонигсберг: «Енгелс направи истинско чудо, което става очевидно, ако се сравнят зрелостта и мъжествеността на идеите и стила му с произведенията му от миналата година».
«Очерци към критиката на политическата икономия» събудиха голям интерес у Маркс. В известен смисъл този труд го подтикна да се заеме по-усилено с политическата икономия, която той започна да изучава през есента на 1843 г. Маркс конспектира «Очерците» и неведнъж се е позовавал на тях в своите произведения. Вече като зрял икономист, в предговора към първото издание на «Към критиката на политическата икономия» (1859 г.) той охарактеризира тази статия на Енгелс като «гениален очерк към критиката на икономическите категории». След публикуването на «Очерците» започна кореспонденцията между Маркс и Енгелс, тяхната «непрекъсната писмена размяна на идеи».
През следващите години самият Енгелс твърде скромно оценяваше «Очерци към критиката на политическата икономия». В писмото си до В. Либкнехт от 13 април 1871 г. той отбелязва, че тази статия е вече остаряла, написана е по Хегелов маниер и може да представлява само исторически интерес.
В първото политико-икономическо произведение на Енгелс безспорно личи влиянието на етичните концепции на социалистите-утописти и на абстрактния хуманизъм на Фойербах. Налице е все още недостатъчно проникване в същността на важните икономически теории, а оттук и някои оценки, които по-късно бяха преразгледани от самия Енгелс. Непреходно остава обаче преди всичко поразителното му умение да вижда връзката между реалния икономически живот и икономическата теория, тяхното взаимно влияние. Огромна заслуга на Енгелс в този труд беше това, че в частната капиталистическа собственост той разкри основата на целия материален и духовен живот на буржоазното общество. Не можем да не се възхищаваме от последователността и дълбочината на мисълта, с които младият Енгелс извежда неизбежността на социализма от развитието на иманентните противоречия на капиталистическото производство.
В статията «Положението на Англия. Томас Карлайл. «Минало и настояще»», която представлява рецензия за книгата на английския писател и историк Карлайл, Енгелс стои общо взето на материалистически позиции. Основа на историческия процес, казва той, е не една или друга абстракция, а конкретната дейност на хората, тяхната сурова, но успешна борба с природата, «чак до крайното постигане на свободно, човешко самосъзнание, до ясното разбиране на единството на човека с природата и свободното, самостоятелно творчество на нов свят, основаващ се на чисто човешки, нравствени жизнени отношения».
Енгелс отхвърля идеалистическите възгледи на Карлайл и панлогизма на Хегел, като им противопоставя материалистическата философия на Фойербах. Той критикува религиозните възгледи на Карлайл, неговия абстрактно-идеалистически подход към общественото развитие, романтическата идеализация на феодална Англия, култа към бележитите исторически личности. Енгелс решително се обявява против субективния идеализъм и скептицизма, против отричането на способността на човешкия разум да познае и разреши дълбоките противоречия на обществения живот.
Енгелс подлага на задълбочена критика и социалните възгледи на Карлайл. На неговото отношение към работниците само като към страдаща маса, а към представителите на господстващите класи — като към естествени господари на тази маса, Енгелс противопоставя вярата си в историческата мисия на пролетариата. «. . . Само работниците, париите на Англия, бедняците, са действително достойни за уважение. . . — пише той. — От тях ще дойде спасението на Англия. В тях още се крие годен за творчество материал; те нямат образование, но нямат и предразсъдъци, те имат още сили за велико национално дело – те имат още бъдеще.»
Възгледите на Енгелс за държавата, развити в статиите от 1843—1844 г., показват, че по това време за основа на държавата той вече счита отношенията на собственост, признава нейната връзка с икономическия строй, вижда класовия характер на държавата, започва все по-ясно да разбира каква огромна идеологическа и политическа роля играе тя.
Статиите, написани от Енгелс за «Deutsch-Franzosische Jahrbucher», са равносметка на един извънредно важен период във формирането на неговия мироглед, като ярко доказателство за огромния духовен растеж и възмъжаването му, те отразяват окончателното и пълното преминаване на Енгелс от идеализма към материализма и от революционния демократизъм към комунизма.
Няма коментари:
Публикуване на коментар