За авторитета – Фридрих Енгелс

Тази статия Енгелс пише в отговор на многократните молби на Е. Бинями да му се изпрати статия за сборника «Almanacco Republlicano». За пръв път Бинями се обръща с такава молба към Енгелс през юли 1872 г.; на 3 ноември 1872 г. той съобщава, че е получил статията на Енгелс, но поради арестуването на Бинями статията се загубва. През март 1873 г. Енгелс изпраща наново на Бинями  дубликат от ръкописа, който именно е публикуван.

Статията е насочена против самите основи на идеологията на анархизма, против теорията за неограничената свобода на личността, отричането на всякакъв авторитет, под който анархистите разбират не само държавата, но и изобщо всяко ръководно, организиращо начало. Анархистите изразяват психиката на дребния собственик, стремящ се да защити така наречената индивидуална свобода и независимост от централизиращото и подчиняващо всичко на себе си едро производство. Идеалът на анархистите, пише Енгелс, е в пряко противоречие с прогресивното развитие на производителните сили на обществото. Преходът от дребното индивидуално стопанство към едрото обществено производство неизбежно е свързан с увеличаване на централизацията, със засилване ролята на авторитета, с необходимостта да се координират действията на много хора.   

По-нататък Енгелс доказа, че и при социалистическото производство авторитетът няма да изчезне. Като илюстрира мисълта си с примери из историята на развитието на едрата промишленост, той подчертава, че нормалното производство във всяка фабрика предполага подчиняване на всички работещи на един общ ред, точно изпълнение на указанията на ръководителя или на колективния орган. Като разкрива нелепостта на анархистката теза, че социалната революция ще трябва незабавно да отмени всяка държава, Енгелс сочи, че, напротив, победилата революционна партия «трябва да направи своето господство трайно чрез страха, който нейното оръжие вдъхва на реакционерите».  

Голямо принципно значение има тезата на Енгелс за взаимоотношението между авторитет и автономия, между държавна принуда и свобода на личността. «. . .Абсурдно е принципът на авторитета да се представя за абсолютно лош, а принципът на  автономията — за абсолютно добър. Авторитетът и автономията са относителни неща и областта на тяхното приложение се изменя в различните фази на общественото развитие. . . Социалната организация на бъдещето ще допуска авторитета само в границите, в които производствените условия го правят неизбежен. . .»

 

                                     За авторитета – Фридрих Енгелс

 

Някои социалисти са предприели напоследък истински кръстоносен поход против онова, което те наричат принцип на авторитета. За тях е достатъчно да заявят, че един или друг акт е авторитарен, за да го осъдят. С това съкратено процедиране така се злоупотребява, че е необходимо въпросът да бъде разгледан малко по-отблизо. Авторитет в този смисъл на думата, за който се касае тук, означава поставяне на чужда воля над нашата; от друга страна, авторитетът предполага подчинение. Но тъй като тези две думи звучат лошо и изразяваното от тях отношение е неприятно за подчинената част, пита се, няма ли начин да минем без това отношение, не можем ли ние — при сегашните обществени отношения — да създадем друг обществен строй, при който този авторитет ще се окаже безсмислен и следователно ще трябва да изчезне. Когато изследваме икономическите — индустриални и селско-стопански отношения, — които образуват основата на сегашното буржоазно общество, ние установяваме, че те имат тенденцията все повече и повече да заместват изолираната дейност с комбинираната дейност на отделните лица. На мястото на малките работилници на изолираните производители се появи съвременната индустрия с големи фабрики и работилници, в които стотици работници управляват сложни, движени от пара машини; пощенските коли и каруци по големите шосета са изместени от влаковете по железопътните линии, а малките гребни лодки и платноходки — от параходите. Машините и парата завладяват постепенно дори селското стопанство, като бавно, но сигурно заместват дребните собственици с едри капиталисти, които обработват големи площи земя с наемни работници. Навсякъде комбинираната дейност, комплицирането на зависещи един от друг процеси заменят независимата дейност на отделните лица. Но комбинирана дейност значи организация, а възможна ли е организация без авторитет?

Да приемем, че социална революция е детронирала капиталистите, чийто авторитет ръководи сега производството и циркулацията на богатствата. Да приемем по-нататък, заставайки напълно на гледището на антиавторитаристите, че земята и оръдията на труда са станали колективна собственост на работниците, които си служат с тях. Ще е изчезнал ли тогава авторитетът или само ще е изменил своята форма? Да видим.

Да вземем за пример памукопредачница. Памукът трябва да мине най-малко през шест последователни операции, преди да се превърне в нишка, операции, които — в по-голямата си част — се извършват в различни зали. Освен това, за да се поддържа движението на машините, е нужен инженер, който да контролира парната машина, нужни са механици за текущия ремонт и много неквалифицирани работници, които да пренасят продуктите от една зала в друга и т. н. Всички тези работници — мъже, жени и деца — са принудени да започват и завършват работата си в час, определян от авторитета на парата, която ни най-малко не се интересува от личната автономия. И така преди всичко работниците трябва да се споразумеят относно работните часове; веднъж установени, тези часове са вече задължителни за всички без изключение. След това във всяка зала и във всеки момент възникват конкретни въпроси относно производствения процес, разпределението на материалите и т. н., които трябва да бъдат разрешени веднага, за да се избегне спирането в същия момент на цялото производство. Дали те се разрешават от делегат, поставен начело на всеки отрасъл на труда, или, ако това е възможно, с мнозинство на гласовете, волята на всеки един човек винаги ще трябва да се подчинява, а това означава, че въпросите ще се разрешават авторитарно. Механическият автомат на една голяма фабрика е много по-тираничен, отколкото са били някога дребните капиталисти, за които работят работниците. Поне що се отнася до работните часове, над вратите на тези фабрики може да се напише: «Оставете всяка автономия, вие, които влизате тук». Ако човекът с помощта на науката и изобретателския гений подчини природните сили, те му отмъщават, като го подчиняват — толкова повече, колкото повече той ги заставя да му служат — на един истински деспотизъм, независим от всякаква социална организация. Да искаме да премахнем авторитета в едрата индустрия, това значи да искаме да премахнем самата индустрия — да унищожим парната предачна машина, за да се върнем към чекръка.

Да вземем друг пример — железницата. И тук сътрудничеството на безброй много лица е абсолютно необходимо: сътрудничество, което трябва да се осъществява в точно определени часове, за да се избягнат злополуките. И тук първото условие за експлоатацията е една доминираща воля, която разрешава всеки подчинен въпрос, независимо дали тя е представена от един делегат или от комитет, на който е възложено да изпълнява решенията на мнозинството от заинтересовани лица. И в единия, и в другия случай имаме работа с напълно изразен авторитет. Нещо повече: какво би станало с първия потеглил влак, ако е премахнат авторитетът на железопътните служещи по отношение на господа пътниците?

Но най-очевидно изпъква необходимостта от авторитет, и то властен авторитет, на параход в открито море. Там в момента на опасност животът на всички зависи от незабавното и безпрекословно подчинение на всички на волята на едного.

Всеки път, когато съм изтъквал този аргумент пред най-отчаяните антиавторитаристи, те не са можели да ми отговорят нищо друго освен: «Да! Това е вярно, но тук се касае не за авторитет, който ние даваме на нашите делегати, а за поръчение». Тези господа си мислят, че са променили нещата, като променят техните имена. Тези дълбоки мислители чисто и просто се подиграват с хората.

И така видяхме, че, от една страна, известен, все едно по какъв начин възложен, авторитет, а, от друга страна, известно подчинение ни се налагат независимо от всякаква обществена организация заедно с материалните условия, при които се извършва производството и обръщението на продуктите.

От друга страна, видяхме, че в резултат на едрата индустрия и едрото земеделие неизбежно се разширяват материалните условия за производството и обръщението, които имат тенденцията все повече и повече да разширяват сферата на този авторитет. Затова абсурдно е принципът на авторитета да се представя за абсолютно лош, а принципът на автономията — за абсолютно добър. Авторитет и автономия са относителни неща и областта на тяхното приложение се изменя в различните фази на социалното развитие. Ако автономистите се задоволяваха да кажат, че социалната организация на бъдещето ще допуска авторитета само в границите, в които производствените условия го правят неизбежен, тогава бихме могли да се разберем с тях; но те са слепи за всички факти, които правят авторитета необходим, и се нахвърлят върху думата.

Защо антиавторитаристите не се задоволяват с това, да крещят против политическия авторитет, против държавата? Всички социалисти споделят мнението, че политическата държава, а с нея и политическият авторитет ще изчезнат в резултат на бъдещата социална революция, т. е. че обществените функции ще загубят своя политически характер и ще се превърнат в прости административни функции, които охраняват действителните интереси на обществото. Но антиавторитаристите искат авторитарната политическа държава да бъде премахната с един удар, преди да са премахнати социалните условия, които са я породили. Те искат първият акт на социалната революция да бъде премахването на авторитета. Никога ли тези господа не са виждали революция? Революцията несъмнено е най-авторитарното нещо на тоя свят. Революцията е акт, с който една част от населението налага на другата част своята воля посредством пушки, щикове и топове, т. е. с най-авторитарните средства, които са мислими; и ако победилата партия не иска борбата й да остане безрезултатна, тя трябва да направи своето господство трайно чрез страха, който нейното оръжие вдъхва на реакционерите. Щеше ли Парижката комуна да се задържи и един единствен ден, ако не беше си послужила против буржоазията с авторитета на въоръжения народ? Нямаме ли право, напротив, да упрекнем Комуната, че много малко си послужи с този авторитет?

И така, едно от двете: или антиавторитаристите сами не знаят какво говорят, и в този случай сеят само бъркотия, или те знаят какво говорят, и в този случай изменят на движението на пролетариата. И в единия, и в другия случай те служат на реакцията.

 

Написано през октомври 1872 — март 1873 г.

К. Маркс и Ф. Енгелс. Съчинения. Т. 18