Ленинските принципи за работа с кадрите

Маркс и Енгелс разработиха изходните начала в рабо­тата на партията с кадрите. Опирайки се на разработените от тях положения и на опита на работническото движение, В. И. Ленин обоснова значението на работата с кадрите и разработи нейните научни основи.

 Ролята и значението на субективния фактор в обще­ственото развитие според марксизма се обуславя от  роля на народните маси като  движеща сила на обществените процеси.

 „Нито една класа в историята — пише Ленин — не е постигнала господство, ако не е издигала свои политически вождове, свои челни представители, способни да организи­рат движението и да го ръководят". Той ясно по­сочи, че Партията трябва да формира ядро от професионал­ни революционери, без които работническата класа не би могла да постигне победа над буржоазията.

В подбора на хората и в проверката на изпълнението Ленин вижда „гвоздея на цялата работа”. „Подбирайте нужните хора и проверявайте практическото изпълнение и това ще бъде оценено от народа".

Не бе далеч времето назад когато и у нас имаше разработени програми  и система по подбора, обучението и възпи­танието на  кадрите и активистите. Целта на тази система се състоеше в следното:  - Осъществяване на по-добър контрол при изучаване­то, подбора и издигането на кадрите и акти­вистите;  - Създаването на системност, в работата за  подготовка и преподготовка на кадрите и в изуча­ването на  практическия опит;  - Воденето на точен отчет развитието на кадрите по цялата верига;  - Повишаване  изискванията и показате­лите за оценка на кадрите и активистите.

 

 ЛЕНИНСКИТЕ ПРИНЦИПИ ЗА ПОДБОРА И РАЗПРЕДЕЛЕНИЕТО НА КАДРИТЕ

Повишаване равнището на организаторската и политиче­ската работа  е тясно свързано с подобряване  подбора, разпределението и възпитанието на кадрите и  ак­тива.

 Основните ле­нински принципи за подбора и разпределението на кадрите  са:

1. Политическите и делови качества като основен критерий при подбора на кадрите.
2. Съчетаване на кадрите от различните поколения.
3.  Съчетаване на кадрите от различните направления и професии.
4. Системно обновяване и приемственост на ръководни­те кадри.
5. Съсредоточаване на кадрите в решаващите звена. Движение на кадрите от местните органи към центъра и обратно.

Ленин изисква при издигане на работници на ръковод­на работа да се изучават от гледна точка на тяхната  добросъвестност, политическа зрялост, познаване на работата, административни способности, опит и авторитет.         

Когато говорим за политическите качества на кадрите  ние трябва да вземем предвид преди всичко тяхната идейно-политическа зрялост и  от даденост на каузата .  Предаността на делото  произтича непосредствено от идейната убеденост на кадрите и активистите и зависи от степента на тяхната идеологическа подготовка.

Изискването за политическата зрялост се отъждествява с политическата грамотност и се свързва с общообразователното им равнище .  Политическата зрялост е преди всичко умението, както отбелязва Ленин  „да превърнете комунизма от готови, заучени формули, съвети, рецепти, предписания, програми, в онова живо, което обединява нашата непосредствена   работа, да превърнете комунизма в ръководство за вашата  практическа работа".

Политическият облик на ръководителя се характеризира също така от неговите морални качества: чувство за отговорност, вяра в творческите сили на хората, тактичност в отношенията c тях, колективизъм, честност и принципност, простота и скромност в обществения  и личния живот. Ленин е придавал огромно значение на възпита­нието на високо морални качества в строителите на новото общество. Затова той обръща внимание при издигането на кадрите да се има предвид тяхната добросъвестност, т. е.  отнасят ли се честно и старателно към възложената им работа.

Изключително голямо значение има принципността в работата на  кадрите и активистите. Тя изисква да виждат в ежедневната си работа дълбоката връзка с общонародните задачи и изхождайки от тях, да изпълняват въз­ложената им работа, без да се съобразяват с личните и приятелски настроения.

3a да могат да сплотяват, организират и ръководят дейността кадрите  трябва да притежават определени знания и опит. Наред с  това е необходим и такт, умение, правилно да  установяват взаимоотношенията си с хората.  

Скромността и простотата в обществения и личния жи­вот са морални качества, които са видими.  „Прост като истината"- казал за В. И. Ленин един  работник, след като го е посетил  в Кремъл. Никога и в нищо Ленин не е изтъквал своята изключителност, не е подчертавал своите заслуги, водил е обикновен и скромен живот. Ленин винаги е подчертавал, ,че всички успехи и победи са резултат от труда, усилията и борбата на целия народ.

Старите партийни дейци  винаги са имали изострено чувство  за такива ръководите­ли, които се самозабравят, преувеличават  своите заслуги, заслугите  на  колектива  преписват на себе, загубвайки чувството за скромност.  

Ленинското изискване за подбор на кадрите по полити­чески качества е израз на класово-партиен подход в реша­ването на кадровите проблеми.  Ленинският стил на ръководство се характеризира с  органическо съединяване на революционния размах и дело­витостта.

 А. Политическите  качества като критерий за подбора на ка­дрите трябва да се прилагат само в единство с деловите.

Не­обходимо е на ръководна работа да се издигат не само предани, но и образовани, способни и талантливи, с широта на възгледите дейци. Ленин подчертаваше, че за победата на социализма, само преданост не е достатъчна, както не е достатъчна и деловитост без политически усет.

 Към деловите качества се отнасят всички онези, които определят възможностите на кадрите да организират прак­тическото изпълнение на задачите:  компетентност, организа­торски способности, основно познаване на проблемите в сектора, усет към новото.

Деловитостта е такова умение, което помага  да долавя актуалните проблеми и да виж­дат задачите в тяхната перспектива; умение, благодарение на което съответния деец  може да съсредоточава вниманието си върху  главното, конкретното, най-необходимото за момента и да се съобразява с местните условия. Деловитостта  още е умение да се прилага научният подход и научната организация на труда; умение да се изпълняват стоящите задачи по най- краткия и верен път, прилагайки най-целесъобразни форми и средства.

 Ленин обръща особено внимание на организаторските способности на ръководителите. „Само да се познава рабо­тата не е достатъчно, необходимо е да се организира работата".

Организаторските способности са едно от основните усло­вия за успешно овладяване на дадена дейност и ефектив­ното й осъществяване. Те се проявяват в умението на кадрите и активистите да установяват бързо и пра­вилно връзки с хората, лично да общуват с тях, да долавят техните нужди и настроения,  да  умеят да възлагат задачи и да кон­тролират изпълнението им, да проявяват взискателност, да правят оценка на резултатите от постигнатото.  

Деловите и политическите качества се обуславят до голяма степен от  равнището на общото образование и от граждан­ската професия. Образованието е важен критерии за оценка на качествения състав на кадрите и актива. Владимир Илич счита, че за да управляват успешно кадрите трябва да при­тежават специални знания, да познават въпросите на про­изводството в отрасъла, в който те работят като  политиче­ски работници.  

Разбира се, само по себе си, образованието не е мерило  за политическата зрялост.  Затова не бива да се издигат на ръководна работа хора без изявени организаторски способности, независимо че имат добро образование. Към деловите качества се отнасят също и някои от порядъка  на волевите: твърдост, решителност, смелост, упоритост .                         

      Б. Правилното съчетаване на кадрите от различни поколения означава правилно съчетаване на опитните с по-младите кадри.

 Разбираемо е че младите  кадри се нуждаят от помощта, опита и знанията на  по- опитните.  Но в партията трябва да има грижливо отношение и към едните и другите. Утвърдените кадри трябва с желание да помагат на по- новите.  От своя страна мла­дите кадри следва с уважение да се отнасят към по-опитните си другари, старателно и задълбочено да изучават техния опит.

      В.  Издигане на кадри на ръководна работа от всички от­ряди на трудещите се — работници, селяни и интелигенция.

Последователният класов подход при подбора на кадри­те и актива е важен принцип на партийната  работа.  Свидетели сме, че той се спазваше преди 1990 година.   

      Г.  Принципът за системно обновяване и приемственост на ръководните кадри.

  Онези от кадрите, които изостават от изискванията на времето трябва да се подменят своевременно с подготвени  кадри,  което ще доведе до повишаване равни­щето на дейността. Но трябва да се има в предвид, че не по-малко необходимо е усъвършенстването и стабилизирането на кадрите.  А това означава, че обновяването трябва да става внимателно, защото необоснованото подменяне на кадри пречи както на работата, така и на развитието на кадровия потенциал. Губи се време за подготовка на нови кадри, нивото на дейността пада на по-ниско ниво, не се довеждат докрай важни решения и инициативи.

       Д.  Ленинският принцип за съсредоточаване на кадрите в решаващите звена .

 Строителството на новото общество изисква най-подготвените кадри  да работят във възловите звена . Това е била тежка задача за решаване, особено в първите години на утвърждаване на съветската власт и излизане на новата държава от разрухата, когато на практика са липсвали подготвени кадри в редица направления.

      Е.  Не по-малко значение в кадровата работа има разпреде­лението на кадрите.

Най-важното тук е всеки да попадне на онова място, за което отговаря неговата подготовка и опит, за което съответстват  неговите наклонности и възможности.

Ленинските принципи за подбора и разпределението на кадрите имат принципиално, непреходно значение и следва да се прилагат съобразно условията и непрекъснато изменящата се действителност.

 

                          ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТАТА С КАДРИТЕ

 

Подборът, разпределението, обучението и възпитанието на комсомолските ка­дри, от една страна и, от друга — изработването на обек­тивни критерии за правилият оценка на тяхната работа и ка­чества — ето същността на проблема.

На първо място — тук трябва да се постави работата по изучаване и откриване на кадрите.

Ленин обръща особено  внимание търпеливо и внимателно да се разпознават истинските организатори, да не се жали време и труд за издирването им, за запознаването с тях. Той из­исква на кадрите да се помага, да се „разгърнат", внима­телно да се въвеждат в работата, да се издигат на ръковод­на работа след десетки изпитания, движейки се от прости задачи към по-трудни.

Несъмнено, трябва да се владеят методите на психологията за установяване ти­па на темперамента, чертите на характера, волевите особености,  въображението и е полезно тези методи  да се прилагат в работата по изучаването на кадрите.

На второ място — съществен въпрос от организацията на работата с кадрите е в решаването на кадровите въпроси да  участват широк кръг от партийните членове, да се отчете тяхното мнение. Откритото и всестранно обсъждане на всички кандидатури в изборните органи е предпоставка за обектив­на оценка на деловите, политическите и моралните качества.   Важно зна­чение при формирането на ръководните орга­ни има работата по подготовката на предложенията за техния състав. Би следвало да се изтъкват техните достойнства и недостатъци, изборите да бъдат добре организирани, а всичко това изисква огромна предварителна подготовка, коя­то е гаранция за издигане на ръководна работа на най-до­брите.

На трето място — необходима е системна проверка и периодическа преценка на стила  и методите на работа на кадрите  и на резултатите, които те постигат.

От тези преценки трябва ясно да се вижда умеят ли кад­рите да създават здрава политическа обстановка, проявяват ли качества на колективизъм, другарство, критичност и самокритичност, притежават ли под­готовка за ръководители.

На  четвърто място — вниманието  трябва да бъде насочено към  кадрите, които заемат най-отговорните ръководни длъжности, така наречените  номенклатурни кадри .

На пето място — гаранция за успеха в подбора и раз­пределението на кадрите и актива е целенасо­чената работа  с  резервните кадри, която  е съставна  част  от системата на подбора, разпределението и обучението на кадрите и актива.  Създаването на резервни кадри е труден въпрос. С тях трябва да се води конкретна и системна работа. Tе трябва да се привличат в изпълнението  на  важни задачи, в разработката на решения и документи;  да им се поставят такива поръчения, при изпълнението на които най- ефективно ще се проверяват техните качества.

На шесто място — в по-ново време и при сложни политически условия стои отчетливо  въпросът за  съхраняване  и максимални усилия за опазването на кадрите от политически гонения.

Творческото прилагане на Ленинските принципи на подбор, разпределение и подготовка на кадрите и актива е гаранция за здравината на партийния организъм и решаване задачите в интерес на цялото общество.

 

 

 

Материал от честването на 145 години от рождението на Владимир Илич Ленин на 28 април 2015 г. в Кюстендил