Норми на партиен живот

Какво представляват нормите на партийния живот? Каква е тяхната същност и значение?

Това са закрепените в Устава на партията основни правила, които регулират вътрешния живот на партията, определят формите и методите на работа на всяка партийна организа­ция, на всеки партиен член. Идейните и органи­зационни основи, на които е изградена партията действат чрез нормите на партийния живот и се конкретизират, развиват, претворяват в живота и дейността на партията в съответ­ствие с дадената историческа обстановка и за­дачите, които поставя тя през всеки конкретен период.

В. И. Ленин отбелязва, че нормите на пар­тийния живот — това са общоприетите правила на организацията, „общото решение относно формите и нормите на партийната организа­ция, решение, което се нарича организационен устав на партията и което не може да съще­ствува иначе освен във вид на такъв ус­тав...”

По своето предназначение нормите на пар­тийния живот изпълняват определени функции. Едни определят членството в партията, например правата и задълженията на партийния член, условията за  приемане в партията, дру­ги— мястото на членовете в партийния строй; трети разкриват основните организационни принципи на строежа на партията (например принципа на демократичното единство при социалистическите партии  или принципа на демократическия централизъм при комунистическите партии), както и техните функции и за­дачи; четвърти — отношението на партията към останалите участници в политическия живот  и т. н.

Нормите на партийния живот при комунистическите партии изразяват потребностите на ре­волюционното развитие. Строгото спазване и творческото прилагане на нормите на партий­ния живот съобразно с конкретната обстанов­ка са условие за идейното и организационно единство на партията, за целенасочеността и гъвкавостта на нейната дейност. Затова нор­мите на партийния живот придобиват силата и характера на партиен закон и са задължител­ни за цялата партията, за всяка партийна ор­ганизация и всеки отделен партиен член. Задъл­жителното следване на нормите на партийния живот е изискване на Устава.  

Пример, потвърждаващ съвременния  характер на нормите на партийния живот, се явява уставното положение за правото на членовете на партията да критикуват на  партийни събра­ния, конференции, конгреси, на заседания  всеки, независимо от зае­мания от него пост. Партията не дели членовете на такива, които могат да се критику­ват и които не могат да се критикуват. В партията не бива да има лица, които да са свободни от контрола на партийните маси.

Партията трябва да полага грижи за развитието на принципиалната критика, проникната от ин­тересите на общото дело. Партийните органи­зации следва да подкрепят деловата критика, внимател­но да се отнасят към всяка ценна забележка коя­то има за цел подобряването на работата, предотвратяването на грешките или най-безбо­лезненото им и бързо отстраняване, ако таки­ва са допуснати. Партийните организации са длъжни също така да се борят срещу онези, които насочват критиката против обществени­те норми и принципи и подменят деловата, здравата критика с безпочвени и безотговорни обвинения, с болезнени преувеличения на не­достатъците. В такива случаи трябва да се оп­редели къде завършва критиката, продиктува­на от искреното желание да се поправят не­достатъците, и къде започва безпочвеното не­доволство и демагогията. Наред с това в партийните организации трябва да има нетърпимост към самодоволството и към имитацията на истински резултатна дейност.

Ръководство за партийната дейност  си остават и днес Лениновите думи: „Всички революционни партии, които са загивали досега—са загива­ли по причина на това, че са се самозабравя­ли и не са умеели да виждат в какво е тяхната сила и са се страхували да говорят за своите слабости”

 

Защо именно критиката е норма на партий­ния живот ? Затова, защото тя изразява най- общите закони на общественото развитие—за­коните на материалистическата диалектика, която, както посочват основоположниците на марксизма, „не се прекланя пред ни­що и по самата си същност е критична и ре­волюционна”.

Общественото развитие протича в резултат на борбата на противоположностите, на борба­та между старото и новото. В живота винаги се ражда нещо ново, прогресивно, което се развива, укрепва и измества старото. Борбата между старото и новото е съдържание на раз­витието. Затова е естествено в революционните партии партийните членове да не се примиряват със срещащите се понякога застой и консерватизъм, а да борят решително за разкриване и преодоляване на слабостите и недостатъците.

 В. И. Ленин казва: „Отношението на една политическа партия към своите грешки е един от най-важните и най-верните критерии за сериозността на партията и за това как тя из­пълнява на практика задълженията си към своята класа и към трудещите се маси. Открито да се признае грешката, да се разкрият нейните причини, да се анализира породилата я обстановка, да се обсъдят внимателно сред­ствата за поправяне на грешката —ето това е признак на сериозна партия, ето това значи тя да изпълни своите задължения, ето това е възпитание и обучение на класата, а след това и на масата”

 „Работата за истинското строи­телство— казва В. И. Ленин — това е използването на критиката и съдържанието на кри­тиката”.   Това е още по-важно при строителството на новото общество, което не преминава без грешки и недостатъци. Те, разбираемо е, са неизбежни, защото пътят на изграждането на социализма е непознат.   

За да може ленинската партия да действа като ръководна и организираща си­ла на трудещите се маси, са необходими норми, които да определят мястото на всеки в партийния строй. За това партията има цяла система от норми, които отразяват организационната и структура и  принципите на изграждане.

 

 Те определят формите и методите на работа на партийните органи, определят реда за избиране на партий­ните органи  и отчетността им пред съответните партийни организации в срокове, установени от Устава.  

В  Устава са закрепени нормите, отразяващи структурата на партията и системата на нейната организация.

Ръководните правила на организационната структура на партията са свързани органиче­ски с правата и задълженията на членовете  на партията, те действат заедно и изразя­ват съзнателно волеизявление на всеки партиен член и на партията като цяло.  

Наличието на единни норми на партиен живот дава възмож­ност на всеки партиен член, на всяка партийна ор­ганизация да организират своята работа така, че да осъществяват общопартийните правила и успешно да решават стоящите пред партията задачи.

 

 

Материал от честването на 145 години от рождението на Владимир Илич Ленин на 28 април 2015 г. в Кюстендил