Основни изисквания на ленинския стил на работа и ръководство

Стилът е сложна, обемиста и динамична категория, върху която оказват непрекъснато въздействие всички звена, създадени от съответната организация или институция, от всички техни кадри и членове. Най-общо казано, стилът това е начинът на постъпване, начинът на действие.

   Какво характеризира ленинския стил на работа  и ръководство ?

Една от най-ярките особености на ленинския стил е не­говата научност. Основата, върху която се изгражда научността на ленинския стил е марксисткия метод за изследване на процесите, явленията и закономерностите в обществото.

Като най-характеризираща изява на научността в стила е създаване на максимални възможности за използване на напредничавия опит, на предимствата в достиженията и практиката;  работа за изява и укрепване позициите на трудовите хора;  за формиране отношения на другарска взаимопомощ и солидарност с всички прогресивни сили. Научният характер на ленинския стил на работа и ръ­ководство изключва прибързаните и необмислени решения, допускането на прояви на стихийност и безпринципност в работата и ръководството.

       Става въпрос не само да се използват известните вече закономерности и тенденции в развитието на обществото, но и внимателно да се откриват и изучават новите законо­мерности, породени от етапа на развитие на обществото, да се оказва организирано въздействие върху протичащите про­цеси в полза на трудовите хора. Сте­пента на научността тук се определя от това, до каква сте­пен са ликвидирани стихийността и субективизмът в ръковод­ството и каква е степента на реализираната ефективност на ръководния и управленския труд.  

          Особеност на ленинския стил на работа и ръководство е единството между думи и дела, между провъзгласената политика, взетите решения и реалната работа и резултати за тяхното изпълнение.

          Друга особеност на ленинския стил е през всеки етап от развитието, при всяка конкретна ситуация да се открива основното звено във веригата от задачи, с решаването на което се разчиства път за успешното изпълнение на цялата поредица от други задачи.

Тази особеност се отнася до способността да се извършва всес­транен и задълбочен анализ на положителните и отрицател­ните страни на развитието, да се подхожда реалистично от гледна точка на потребностите и възможностите и винаги на преден план да се поставят за решаване най-актуалните задачи. Тази силно подчертана творческа страна на ленин­ския стил на работа и ръководство е свързана с мащаб­ния подход към проблемите, с поставянето на големи за­дачи, които са в състояние да породят и голяма енергия сред хората.  

 От особеностите на ленинския стил на работа и ръко­водство произтичат и най-тясно са свързани с тях изис­кванията за неговото по-нататъшно усъвършенстване.Те условно могат да се групират в изисквания към ръковод­ните органи и към ръководните дейци, тъй като много от изискванията към ръководните органи могат да бъдат от­несени и към ръководните дейци и,обратно.

 По-важни изисквания към ръководните  органи са: да решават въпросите принципиално, своевременно; да утвърждават обстановка на действителен колективизъм, на градивна критика и самокритика, на неудовлетвореност от постигнатите резултати; да изучават и анализират конкретната обстановка; да проявяват в своята работа реализъм и творчество.

По-важни изисквания към ръководните дейци са: да не допускат в своята работа субективизъм и лично предпочитание; да не се отнасят към въпросите с безразличие или демагогия; да проявяват настойчивост и да полагат максимални усилия за решаване на задачите (а не само да създават измамно впечатление, че се стремят към това ); да внасят в цялата своя работа организираност и системност, за което предварително трябва да са подготвени и да имат способността да го правят; да не злоупотребяват с гласуваното им доверие.

За да се отговори на тези изисквания за усъвършенстването на стила на работа и ръководство на ръководни­те органи и на ръководните дейци, е нужно непрекъснато да се повишават изискванията към качествата на тези дей­ци.

    Качества­та на които трябва да отговарят ръководните дейци на съответния етап, се свеждат главно към следното:

а/ Да работят с високо чувство за лична отговорност и дисциплина; 

б/ Да поддържат на високо равнище своята идейна подготовка;да притежават солидна професионална компетентност и способности;

 в/ Да виждат в перспектива, да умеят да анализират и откриват новото в живота; да създават условия за развитие на инициативата и творчеството на дейците и общностите край тях; да имат ясно отношение към застоя, консерватизма, бюрократизма, приспособленчеството и други отрицателни явления.

 г/ Да владеят изкуството да работят с хората, да разговарят с тях, да познават техните нужди и интереси, да умеят да възпитават и убеждават, да създават подходяща обстановка и благоприятен психологически климат;

 д/ Своевременно да умеят да преустройват своя начин на мислене в съответствие с изискванията породени от настъпващите изменения в обществената практика.

Изискванията към стила и качествата на ръководните дейци не са едни и същи за различните етапи от развитието на обществото и на класово-революционните борби. Разбира се , има и такива, кои­то при всички обстоятелства не губят своята роля и значе­ние. Така например принципиалността, колективността в работата, проявата на реализъм и творчески подход към решаването на проблеми­те, недопускането на безразличие и демагогия, повишава­нето на идеологическата и специалната подготовка на кадрите и още много други са изисквания с постоянен характер.

Усъвършенстването на ленинския стил на работа и ръ­ководство се заключава в следното: най-подробно и задълбочено да се анализират настъпващите изменения, да се държи сметка новите изисквания към стила и качествата на ръководителите, които да се спазват строго и последователно в партийната дейност и по общо в другите субекти на социално управление.

 ЕЛЕМЕНТИ  НА  ЛЕНИНСКИЯ  СТИЛ  НА  РАБОТА  И  РЪКОВОДСТВО

Всяка организация, за да отговори на повишените изисквания към своя стил на работа трябва да обръща особено внимание при подготовката, вземането и организацията по изпълнение на решенията си.Тук основно място имат плановете за работа, които да се превърнат наистина в средство за ръководство на дейността.

Не може да се очаква членовете на дадена организация да проявяват активност в работата и,ако това не се предшества от активността на нейните органи при вземане на решения и при поставяне на задачи за тяхното изпълнение.Дълбокият смисъл на провеждане на заседания, съвещания, събрания за обсъждане на различни материали е да се вземе обосновано, отговарящо на политиката на партията решение, като предварително се чуе мнението на хората и се способства те да бъдат въвлечени в реализацията.Задължителен елемент при вземането на каквото и да е решение е то да почива на вярна вътрешнопартийна и социална информация, да се познават процесите, протичащи в съответната организация и по-общо.

Формите на работа са другата група от дейности, която съставлява стила на работа и ръководство. Многообразието на форми и творческото им използване позволява при практическото решаване на един или друг въпрос да се подбере най-подходящата за целта форма, да се разшири кръга на хората, съобразно тяхната вътрешна нагласа. Тук шаблонът и примитивизмът не дават желаните резултати. Необходимо е да се използват умело и съобразно всеки конкретен случай, както утвърдените и показали жизненост форми, така и откриващите се нови възможности – особено чрез полето на електронното пространство.

   Съставна част на стила са методите на работа и ръководство

Те са такъв начин на действие, който най-дълбоко характеризира същността на дадена организация. Поради това връзката им с нейната идеология, с теорията, полити­ката и принципите на организация е пряка и съществена. От методите на работа до голяма степен може да се съди за характера на дадена организация и за нейния стил на ра­бота и ръководство. Този ши­рок обхват на въздействие на методите върху стила на рабо­та и ръководство им придава особено важно значение.  

Методът на работа е конкретен начин на действие,придобил голямо значение за определяне подхода при решаване­то на един или друг въпрос или при уточняване дейността на дадена организация за решаването на стоящите пред нея задачи. Ето защо, ако се вземат и разгледат всички методи на работа и ръководство, с които си служи тази организация, това би могло в голяма степен да характеризира нейния стил на работа и ръководство.

 Един от най-характерните методи на ленинския стил на работа и ръководство е колективният метод. Той произтича от решаващата роля на масите в развитието на обществото и от положението, че борбата за социализмът,за новото общество е тяхно дело. Организа­циите, които представляват интересите на трудещите се, по- своята същност са демократични организации.   Начело на левите партии стоят изборни колективни ръковод­ства, които единствено са в състояние да вземат решения. Конгресът, конференцията, събранието, колективните ръковод­ни органи определят отношението на партията към проблеми­те и дейността и. Ленинските принципи и методи на работа и ръководство,създават  условия да расте значението на колективните ръководни органи и изискват методът на колективността да получава все по-широко приложение.  

Критиката и самокритиката са друг ленински метод на работа и ръководство. Ленин посочва, че за сериозността на една партия се съди по отношението и към критиката и самокритиката. Чрез широкото прилагане на този метод се създават условия за въвличането на членовете и на дейци­те на партията в целокупната нейна дейност, та с общи усилия навреме да се откриват и отстраняват допуснатите отклонения, недостатъци и грешки в работа. Става въпрос за принципиална критика,в рамките на устава и политиката на партията, която помага да се получат по­-добри резултати. Само чрез развитието на вътрешнопартийната демокрация, на критиката и самокритиката може да се решават правилно сложните задачи и да се развива социалната демокрация въобще.

Голямо е значението на метода на убеждението.Партията не диктува на масите своите възгледи и позиции по проб­лемите, а ги убеждава в тяхната правилност. Този метод е най-дълбоко свързан с истински народния характер на по­литиката, която са призвани да провеждат социалистическите и други леви партии. В тях съще­ствува твърдата увереност, че; ако тази политика е добре разяснена, тя непременно ще получи подкрепата на маси­те, защото е политика в техен интерес и отговаря на нуждите им. Методът на убеждението е мощно оръжие в рабо­тата с трудовите хора и е в пълно съответствие със съзна­телното им отношение към борбата за социализъм.

Върху ленинския стил на работа и ръководство съществено отражение дава методът на разграничаване на функциите и невмешателство между органите на отделните организации от системата на управление.  

В заключение трябва да се подчертае, че усилията за усъвършенстване на стилът и методите на работа на партийните органи и организации ще създадат условия за по- нататъшно издигане на тяхната роля и авторитет сред обществото.

 

 

Материал от честването на 145 години от рождението на Владимир Илич Ленин на 28 април 2015 г. в Кюстендил