Ленинските принципи на партийно ръководство

Партията провежда своята политика като спазва строго и прилага творчески ленинските принципи на партийно ръководство.

Какво представляват принципите на партий­ното ръководство? Какви са тяхната същност и значение?

Принципите на партийното ръководство — това са основните теоретични положения, кои­то изразяват законите на ръководната дейност на партията и методите на партийното ръко­водство на обществото.

1.  Най-важният принцип на партийното ръко­водство  е колективността на ръководство.

Принципът на колективността се въплъщава в дейността на ленинската комунистическа партия в многообразни фор­ми: в Устава на партията се определя, че висш ръководен орган на всяка партийна органи­зация е общото партийно събрание (за първич­ната), конференцията (за районната, градска­та  организация)и конгресът.  Събранията, конференциите и конгресите са органи на колективно ръководство. Те са израз на колективния разум, на опита на партията, на тях се обсъждат и решават основните  въпроси в живота и дейността на партийните организации и се избират ръководни­те партийни органи. Приетите от тях реше­ния са закон за партийните организации, за всички комунисти.

Принципът на колективност на партийното ръководство се осигурява и от това, че ръко­водните партийни органи на местните партий­ни организации са също така и колективни органи.  

Историческият опит ни учи, че нарушаване­то на сроковете за свикване на конгресите и пленумите на партийните комитети нарушава принципа за колективност на ръководство.  Това нанася­ше голям ущърб на партията и следователно на цялото  общество.

 Строгото спазване на ленинския принцип за колективност на ръководството на  е заложено в Устава като ненарушим закон. Последователното му осъществяване укрепва партията и издига още по-високо нейната ръ­ководна роля в обществото.

В  устава на компартията се казва, че висш прин­цип на партийното ръководство е колективността на ръководството —задължително ус­ловие за нормалната работа на партийните организации, за правилното възпитание на кадрите, за развитието на активността и самоинициативата на комунистите.  Нарушенията на вътрешно-партийната демокрация са нетър­пими в партията, те са несъвместими е ленин­ските принципи на партиен живот.

Колективността  на ръководството не освобождава партийните кадри от лична отговорност за възложената работа.

„Организирането на революционните сили — пише Ленин, — тяхното дисциплиниране и раз­витието на революционната техника са невъз­можни без обсъждането на всички тези въпро­си в централния орган, без колективното изра­ботване на известни форми и правила за воде­нето на работата, без установяване — чрез по­средничеството на централния орган — отго­ворност на всеки партиен член пред цялата партия”. 

2. Извор на силата на партийното ръководство са постоянно крепнещите връзки на партията с работническата класа, с народа.

Този принцип произтича от природата на самата партия, от признаването на решаваща­та роля на народните маси като творец на историята и главна сила в осъществяването на социалистическата революция и строител­ството на новото социалистическо общество.  Партията съществува за народа; да служи на него — ето в какво вижда тя смисъла на своята дейност. Народът е глав­ната производителна сила на обществото, съз­дател на всички материални блага и творец на духовните ценности.

Цялата дейност на партията за укрепване на връзките й с масите е материално въплъщение и развитие на Лениновите идеи за това, че комунистите  „трябва да живеят в гъстеца на работническия живот, да го познават надлъж и нашир,  да умеят безпогрешно да определят по всеки въпрос, във всеки момент настроението на масата, нейните действителни  стремежи, потреб­ности, мисли, да умеят да определят без сян­ка от фалшиво идеализиране степента на ней­ната съзнателност и силата на влиянието на едни или други предразсъдъци и отживелици от миналото, да умеят да си извоюват безгра­ничното доверие на масата чрез другарско от­ношение към нея, чрез грижливо задоволяване на нейните нужди”.

Връзката на партията с масите се проявява в това, че партията постоянно се съветва с трудещите се по най-важните въпроси на вътрешната и външна политика, изнася тези въпроси на  обсъждане, привли­ча безпартийните към широко участие в своя­та работа.  

Партията постоянно укрепва своя състав с нови членове от предните редици на работническата класа, селячеството й интелигенцията. В трудните за съветската страна дни нейните най-добри синове и дъщери се стремяха да влязат в партията.

Така например през периода на гражданска­та война (1918—1920 г.), когато върху млада­та Съветска република връхлитат силите на чуждестранната и вътрешна контрареволюция, в партията влизат десетки хиляди хора. През 1924 г. — годината на смъртта на В. И. Ленин, са приети 240 хиляди нови пар­тийни членове. През годините на Великата отечествена война  в партията влизат над пет милиона души, при това по- голямата част от тях стават комунисти през 1941 година, в най-тежкото време, когато врагът се приближава  до Москва .

3.     Партийното  ръководство се заключава в единството на политическата и организаторска работа.

Определянето па правилна политическа ли­ния  е главната задача на партийното ръко­водство в развитието на обществото. Но след изработването на правилна политическа линия на партията центърът на тежестта се пре­мества върху организаторската работа за нейното осъществяване.  Единството на поли­тическото и организаторско ръководство се изразява в единството между думите и делата в дейността.

 Ленин учи — „организаторската рабо­та да не се отделя от политиката и още пове­че да не й се противопоставя”. Той поставя пред ръководните кадри задачата    „...да се нау­чим да бъдем добър организатор”.

4.     Един от принципите на партийно ръководство, разработен от Ленин е определянето на основната брънка във веригата от исторически задачи и съсредоточаването на всички сили върху главното, върху основното.  

В работата „Предстоящи задачи на Съветската власт”  Ленин посочва: „Не е до­статъчно да бъдеш революционер и привърже­ник на социализма или комунист изобщо. Трябва да умееш във всеки отделен момент да намериш онази особена брънка от веригата, за която трябва с всички сили да се заловиш, за да задържиш цялата верига и да подгот­виш сигурно преминаването към следващата брънка, при което редът на брънките, тяхната форма, тяхното сцепление, тяхната разлика ед­на от друга в историческата верига на съби­тията не са тъй прости и не са тъй глупави, както в една обикновена, направена от ковач верига”

Значението на този принцип в ръководната дейност на партията може да се илюстрира с някои примери.

В периода на създаването на ленинската партия основно звено за решаване на тази за­дача е общоруският нелегален вестник «Искра». Той изиграва  огромна роля за образу­ване ядрото на партията, обедини революцион­ните кръжоци и организации, допринесе за създаването на идейни и организационни ус­ловия за образуването на партията.

След завършването на гражданската война, когато пред страната застават задачите на мирното социалистическо строителство, на въз­становяването и развитието на народно сто­панство и укрепването на съветската власт, В. И. Ленин посочи, че „търговията е онази брънка в историческата верига на събитията”, в преходните форми на социалистиче­ското строителство през 1921—1922 г., за което „с всички сили трябва да се заловим...” И тогава, пише Ленин, „сигурно в най-близко бъдеще ще овладеем цялата верига. А иначе не ще овладеем цялата верига, не ще създа­дем фундамента на социалистическите обще­ствено-икономически отношения”.

Определянето на търговията като главно звено на онзи исторически етап предизвиква  у селяните заинтересованост да произвеждат възможно по-голяма селскостопанска продук­ция, с цел да обменят излишъците с промиш­лени стоки. Такова укрепване на връзката между  промишленост и селско стопанство допринася по-късно за възстановя­ване  на страната, за заздравява­не на съюза между работническата класа и се­лячеството—основата на могъществото и не­поколебимостта на Съветската държава. В ре­зултат на това е създаден фундаментът на социалистическите обществено-икономически отношения.

Умението да се определи главната задача на момента и да се съсредоточат силите за нейното разрешаване изразява целеустремеността на партийното ръководство, способността да доведе докрай започнатото дело.

5.     Един от най-важните принципи на партий­ното ръководство е подборът, разпределението и възпитанието на кадрите.

Като премахна социална­та йерархия, Октомврийската социалистическа революция предаде управлението на страната в ръцете на трудещите се маси и отмени всич­ки съществуващи дотогава привилегии в пра­вото за заемане на ръководни държавни пос­тове. След ликвидирането на експлоататорските класи нито социалният произход, нито род­нинските отношения имат значение при заемането на ръководни длъжности в новоизграждащото се общество.

В ръководството на партията, в органите на държавната власт и управлението на произ­водство, на културните учреждения и общест­вените организации се издигат такива предста­вители на работниците, селяните и интелиген­цията, които със своите качества подхождат за дадената работа. Те заемат тези постове в зависимост от своите заслуги и способности, от своята роля в обществения и производствен живот.

За изграждането на социалистическото об­щество, осъществявано по единен план, са не­обходими многобройни кадри от организатори и висококвалифицирани  специалисти в про­мишлеността, селското стопанство, науката, културата, военното дело.

В. И. Ленин отбелязва, че „колкото по-дъл­бок е превратът, толкова повече са необходи­ми активни работници, за да извършат рабо­тата по заменяне на капитализма с апарата на социализма”,  и че никаква политика не може да се проведе, ако не се изразява нейно­то предназначение и изменение.

Ръководейки се от тези указания, ленинската партия на всички етапи от своето развитие придава най-важно значение на подбора, разпределението и възпита­нието на кадрите и с това осигурява висо­кото ниво на партийното ръководство.

Тази най-важна задача тя е решавала и в много направления, главни от които са следните:

- откриване на талантливи организатори сред работническата класа и другите слоеве на трудещите се маси;

- привличане към управлението на произ­водството (през първите години на социалис­тическото строителство) на буржоазни специ­алисти, използване на техните знания и опит под контрола на социалистическата държава;

- осъществяване на културната революция, ликвидиране на неграмотността, осигуряване на начално, а след това и на средно образова­ние, създаване на широка мрежа от средни специални и висши учебни заведения.

Вие си спомняте, че преди промените бе създадена  постоянно действаща система от курсове и школи за обучение и преподготовка на ръководните кадри от всички звена на партийния и държавен апарат, а част от кадрите преминаваха подготовка и във висши учебни заведения.

6. Организация на контрола и проверката на изпълнението, като един от основните принципи.

Контролът и проверката на изпълнението са не­разривно свързани съставни части на органи­заторската работа, която осигурява и реализирането на партийната политика. „Проверката на хората и проверката  на  фактическото из­пълнение на работата — казва В. И. Ленин — в това, още веднъж в това, само в това е сега същината на цялата работа, на цялата поли­тика”. 

„Подбирайте нужните хора и прове­рявайте практическото изпълнение — и това ще бъде оценено от народа”.

Чрез системната проверка на изпълнението партията постоянно повишава отговорността и издига активността на ръководните кадри, на всички партийни членове в осъществяването на Про­грамата и съблюдаването на Устава, в изпълнението на решенията на ръководните партийни органи, предотвратява възможните грешки и своевременно разкрива недостатъците в работата. С проверката на изпълнението партията възпитава ръководните партийни кадри  и трудещите се маси в духа на дисциплинираността, развива в тях скъпоценното качество — чувство за новото, открива сред масите нови талантливи орга­низатори.

Освен партийния контрол, по късно новоизграждащата се съветска държава създава  система за народен кон­трол. Във всяко предприятие, колхоз, совхоз, във всяко съветско учреждение са образувани групи за народен контрол, в които влизат представители на работниците, инженерите и техниците, избрани на общи събрания на тру­дещите се.  

Значително по-късно контролът се извършва също така посред­ством предоставеното на първичните партийни организации право на контрол върху дейността на администрацията  на предприятията и уч­режденията по осъществяване политиката на партията и решенията на съветското правителството.

Такава е кратката характеристика на някои основни ленински принципи на партийното ръководство.

 

 

Материал от честването на 145 години от рождението на Владимир Илич Ленин на 28 април 2015 г. в Кюстендил