Един забравен дълг - статия на Гаврил Георгиев

        След като разгледахме каква именно трябва да бъде на­шата деятелност, за да бъде тя целесъобразна, остава ни сега да обърнем внимание на едно условие, без което една такава деятелност е невъзможна. Ние видяхме, че да разпространяваме печатното слово и да свикваме публич­ни събрания още не е достатъчно. Тази наша пропаганда още не е пълна или, както се казва, по тоя начин социа­лизмът още не хваща корени. За да пусне социалистиче­ското учение дълбоки корени, ние трябва да основаваме още разни работнически дружества и там да работим със същата енергия и постоянство, както и в другите области на нашата деятелност. След като подготвим благоприятна почва за нашата пропаганда, с тия дружества ние продъл­жаваме нашето дело, като чрез тях възпитаваме и органи­зираме пролетариата в името на неговите класови интере­си, в името на социализма. Така именно ние пряко и най- сигурно постигаме нашата задача — да подготвяме убеде­ни социалдемократи. Такава именно деятелност ще ни да­де онова, от което партията има най-голяма нужда — истински ратници на социалистическото дело.

      С това обаче ние още не сме казали всичкото. След като сме се убедили в правотата на горните мисли, сега всеки от нас пък трябва да се попита: готов или сме ние така да работим? Ето един стар въпрос, който си остава вечно нов за нас. Такава една деятелност, както и всяка друга, преди всичко си иска своите хора. Имаме ли ги ние? Как­то казахме и миналия път, тя е действително широка дея­телност, защото тя се разклонява в много посоки, и затова предполага едно широко разделение на труда в самата партия; за такава деятелност е необходимо, щото всеки партиен член да бъде на своя пост, всеки да бъде в състояние да вложи своя пай в общото дело. Но за всичко

това е необходимо едно условие, без което нищо не може да се направи, а именно ние самите трябва да сме подгот­вени да изпълним всеки от нас своя дълг. За да възпита­ваме пролетариата в духа на социализма, ние самите тряб­ва да разбираме нашите задачи, за които пък е необходи­мо да сме усвоили социалистическото учение. И ако ние се попитаме сега отговаря ли всеки от нас на тия усло­вия, ние дохождаме може би до    най-болното място на партията.

        И наистина ние трябва без колебание да си признаем, че за нашето собствено развитие в духа на социализма ние сме направили много малко. В туй отношение ние сме занемарвали първия дълг към партията, дълга към са­мите нас като социалдемократи. Разбира се, че това се е дължало на ред причини, много от които ние не сме мо­жали да избегнем. Още след основаването на партията ние трябваше здраво да се заловим преди всичко с вът­решните партийни работи. Но в страната настъпиха такива политически условия, които отведнаж тласнаха и пар­тията в широка политическа борба. Партията бе повикана да води решителна борба за извоюване на политически свободи и в туй отношение тя направи доста; още тогава социалистическата партия показа какво може да направи тя срещу кроежите на реакцията. Ала колкото е вярно това, още по-вярно е, че в туй също време ние занемарихме съзидателната работа в самата партия, което неиз­бежно се отразяваше върху нейната сила и влияние. От­начало само тласкани от събитията, сетне постепенно ние се оставихме на тяхното влияние и опортюнизмът почна да си пробива път в партията. От една страна, ние поведохме „широка деятелност" в селата, дето нищо трай­но не създавахме, а, от друга страна, голяма част от орга­низациите приемаха в своите редове съчувственици, още незапознати с нашите принципи. Така партията наистина почна да расте и се усилва, но не чрез социализма, а за сметка на социализма. Докъде можеше да се стигне по тоя път, не е мъчно да се отгатне и една голяма печалба е за партията, че против това положение на работите овреме почнаха да се чуват гласове, ние почнахме да се вглеждаме критически в нашата деятелност и да се стремим да от­клоним партията от кривия път. На Сливенския конгрес настъпи първото общо отрезвление в нашите редове, то се прояви още по-ясно на Плевенския и сега на Търновския конгрес. Но това беше само едно отрезвление и ние все още чувстваме последствията на „бързите успехи". Сега именно, когато ние трябва решително да тръгнем в пътя на истинската пролетариатска деятелност, ние срещаме голяма, а на места може би и непреодолима спънка в самите нас: не всички ние сме готови за тая деятелност, не всички ние сме проникнати от социалистическото учение и разбираме нашите задачи.

       Ето защо ние логически дохождаме до мисълта, че ако искаме отсега нататък да водим целесъобразна социали­стическа деятелност и да бъдем истински полезни за партията, ние трябва да я почнем от самата партия. Като съзнаваме, че за всеки траен успех партията трябва да почива на здрави основи, ние трябва да изпълним партий­ния дълг към самите нас, да се заловим за нашето соб­ствено подготвяне, да се погрижим за нашето самообра­зование. И докато ние не се издигнем до ясното разбира­не принципите на научния социализъм, това ще бъде на­шата най-важна работа, към която трябва да насочим всичко наше внимание.

       Преди всичко партийните членове трябва навред да си устройват беседи за самообразование. С радост ние отбе­лязваме, че това се вече и прави в някои организации, но не навсякъде на тях се обръща достатъчно внимание. Тия беседи трябва да бъдат организирани най-целесъоб­разно, по един определен план. Всяка беседа трябва да се започва с един реферат или ако това е невъзможно, със съответни четения по въпроси, които интересувах чле­новете в една местност; всеки последующ реферат трябва да допълва или да изхожда от мислите, развити и усвоени от първия; разискванията, които стават след всеки рефе­рат или четение, трябва да се водят систематично, за да може по тоя начин да се вниса повече ясност по разгледвания въпрос или принцип. Колкото по-често стават такива беседи, толкова е по-добре за нас, защото толкова по- ясно, лесно и пълно ние ще усвоим социалистическото уче­ние. Както цялата наша деятелност, така и тия беседи почиват върху сътрудничеството на всички членове; било чрез запитвания или чрез пояснения ние всички работим  над едно и също дело. Ако са добре организирани, бесе­дите са най-доброто и                   най-достъпното училище за нас, защото там ние можем лесно да добием ония първи позна­ния и упътвания, за които инак трябват много усилия, време и средства; там ние имаме най-голяма възможност ла се учим един от друг и онова, което ние сме добили със самостоятелно четене и от разговори с по-сведующи дру­гари, го предаваме на повече хора и следователно под­готвяме повече сили за партията. Затова беседите за са­мообразование ние трябва да устройваме навред.

     Беседите обаче не са единственото средство за само­образование, нито са достатъчни за тая цел. Те могат само повече или по-малко основно да ни запознаят с принци­пите и задачите на партията. Най-многото, което те могат ла ни дадат, то е да развият у нас потребата, интереса към самообразование и по това собствено ние можем да съдим доколко нашите беседи са водени вещо и целесъоб­разно. Но веднъж потребата за самообразование развита у нас, ние можем вече да я задоволяваме само със само­стоятелен труд, а именно чрез четениа.

      Ако има нещо в България, което най-много вади очите на нашите противници, то е социалистическата книжнина. В едно сравнително късо време ние се сдобихме с такава богата книжнина, каквато другаде е създавана с десетки години. Какво значение има социалистическата книжнина за развитието на работническото движение, можем да съ­дим от ония грамадни усилия, които руската и полската социалдемокрация полагат днес за тайното разпростране­ние в Русия на социалистическите вестници и книги.   Най- силната социалдемократическа партия — германската — има и най-богата книжнина. И това всеки лесно може да обясни. Социалистическата книжнина е нашият неизчер­паем арсенал, от който пролетариатът черпи винаги и на­всякъде оръжия за своята борба; тя е нашето съкровище, което може да ни даде толкова знания и упътвания, кол­кото не можем да добием и от най-добрите наши пропагандисти. Но когато навред социалдемократите ценят тъй високо тая книжнина и харчат за това толкова усилия и средства, то как гледаме на нея ние, българските социали­сти? Как се ползваме ние от това съкровище, което сякаш тъй лесно и от невидело ни падна под ръка? — Нека и тука си признаем открито, че ние го оставяме почти непокьтнато. В нашите редове съвсем недостатъчно е разви­та нуждата да четем, ние малко четем, а това е още едно доказателство колко малко ние сме се готвили да бъдем истински полезни на делото, на което служим.

    Четението е една насъщна потреба на всеки класосъзнателен пролетарий и ако у някого от нас тя не съще­ствува, това ясно показва колко малко ние мислим и            чувстваме като социалдемократи. Когато ние съзнаваме своя дълг в партията, когато ние разбираме каква работа ни очаква за пробуждането на пролетариата, тогава           по­требата от самообразование и следователно от четене са­ма по себе си се явява. Един истински социалдемократ няма и да чака да го подканят да чете, това той сам съз­нава и отделя от най-скъпото си време, за да прочете вся­ка нова книга, вестник или списание, защото за него е ясно, че само оттам той може най-добре да попълни свои­те знания, тъй необходими за неговата деятелност.

    Както и в по-миналия брой казахме, значението на на­шата партия се дължи на нейната морална сила, не на нашата многобройност, а на нашите социалдемократически идеи. Оттука следва, че колкото по-основно ние позна­ваме научния социализъм, колкото по-силни сме ние в теорията, толкова по-силни сме ние като партия и толкова по-полезни сме в нашата практическа деятелност. Пър­вата и най-важна полза от четението е тази, че колкото повече знания добиваме, толкова повече ние сме в състоя­ние да погледнем критически на разните дребнобуржоазни движения, които идат да подкопават основите на нашата партия, и толкова по-лесно можем да изглаждаме споровете и разногласията, които се явяват в самата пар­тия; ако ние не сме подготвени като социалдемократи, тия спорове и разногласия също могат да действат разлагающо на партията. Освен това, като разпространители на социалистическите идеи, ние винаги трябва да имаме под ръка тая или оная социалистическа книга; за тази цел първите познания по социализма съвсем са недоста­тъчни: маса въпроси животът издига всеки ден в нашата деятелност, които ние винаги трябва да изясняваме на работниците от социалистическо гледище; обаче това изяс­нение, осветление самите ние ще получим от социалисти­ческата книга. Но има още една, не по-малка полза от четението. Ние постоянно се оплакваме от липса на агитатори, организатори, пропагандисти. Тия хора обаче няма да ни паднат от небето, ние трябва всички да се гот­вим за такива, а за това трябва да четем и много да че­тем. Чрез четението ние можем да удесеторим нашите пропагандаторски сили, а заедно с това да създадем за партията несравнено по-голяма морална сила, отколкото тя има днес.

    И тъй, от която страна и да погледнем на въпроса, ако ние искаме да бъдем полезни на социалистическото дело, ако социализмът не ни служи само за украшение, ние трябва да започнем от самообразованието на самите пар­тийни членове, без което е невъзможна една целесъобраз­на деятелност. Докато ние самите не сме убедени социал­демократи, не може да става и дума за усилване и укреп­ване на социалдемократическата партия.

 

Работнически вестник, год. VI, 67. 14, 19 декември 1902 година Подпис: Г. Г.