В най-тясна връзка с организационния въпрос, който ние разгледахме в миналия брой, е въпросът за приемането на членове в нашата партия. Не може партията да има силни организации, ако тя се отнася безразборно към приемането на нови членове, и, наопаки, тя не може да упражнява нужния контрол какви хора се приемат в нейните редове, ако нейните организации не са достатъчно заякнали. И в единия, и в другия случай партията неизбежно се тласка към израждане, и ако ние искаме да съдим доколко една партийна организация не е само по име такава, достатъчно е да видим как тя се отнася към въпроса за приемане на нови членове. Това е най-вярното мерило доколко тая организация може да бъде полезна на партията.
Пита се, какви хора могат да се приемат в социалдемократическата партия? — Уставът гласи, че за член може да се приеме всеки, който „признава програмата и я поддържа според силите си". Но как трябва да се разбират тия думи? Ако някой заяви, че признава програмата, достатъчно ли е това, за да бъде приет той за член? В такъв случай партията може да се изпълни с хора, които могат да признават програмата, без да я разбират, но това няма да бъде социалистическа партия. Както и самото име на партията показва, нейните членове могат да бъдат само социалдемократи, а това ще каже, че за желаещия да стане неин член не е достатъчно само да признава нашата програма, той трябва да я разбира, да е проникнат от основните й начала. Само в такъв случай той може да я поддържа „според силите си".
Както във всичко друго, тъй и тука ние коренно се отличаваме от всички други партии. За буржоазните партии не съществува никакъв въпрос за приемане на членове. Всеки тъкмо е „добре дошъл" в която иска господарска партия, била тя дворцова, консервативна или крайно демократическа. В една демократическа партия едрият селски думбазин и фалиралият селски стопанин вървят под едно знаме, ала без да се подозира от последния, че те вървят по разни посоки и говорят на разни езици. В либералната партия тежкият търговец и дребният бакалин еднакво се възмущават от „беззаконията на властта", обаче първият намира за съвсем естествено, когато тая съща власт съблича последния за патент, като не закача неговата кесия. В русофилската партия както гешефтарят градски съветник, така и градският работник еднакво викат „ура" на граф Игнатиев, обаче това не бърка на първия, след като си е напълнил джоба от продажба на знамена и факли, на другия ден да изхвърли своя съпартизанин на улицата, за да гладува в името на „великата славянска идея". С една дума, редовете на буржоазните партии са широко отворени за всички жаждущи и блаженоверующи. Те не искат от тях никакво разбиране и съзнание, а, наопаки, колкото по-невежи и глупави са болшинството, колкото повече лековерни има, толкова повече партията се счита по-силна и патриотична. Колко далеч сме ние от тия „партии"! Всичките наши усилия и борби са насочени именно към това, да внасяме съзнание в работнишките маси и да ги издигаме културно, за да ги направим способни да се борят за своето освобождение. Колкото повече светлина успеем ние да пръснем между тия маси, толкова повече ние се считаме щастливи, че сме изпълнили своя дълг. Когато социалистическата партия печели съчувствието на масите в един град или село, това е най-добрият признак, че те почват да се пробуждат и да съзират злините на сегашното общество. Навред, дето и да отидем, ние се явяваме, за да разкриваме на работниците класовия характер на това общество, както и да им посочваме начина, по който ще турят край на глада, мизерията и теглото, на които са осъдени днес. Тази е именно великата революционна рол на социалната демокрация винаги и навсякъде. Но когато от окръжающите нас маси ние искаме ясно да виждат причините на своето робство и да разберат нашата програма, колко повече ние трябва та искаме това от самите нас, от ония, които влизат в нашите редове и се нагърбват със задачите на партията. Само по себе си се разбира, че за партийния член не е достатъчно само да съчувства на партията, на него трябва да бъдат ясни както крайната цел на социалната демокрация, така и средствата, с които последната си служи за нейното постигане, и ако ние постъпваме наопаки, като приемаме за членове още недостатъчно подготвени хора, това не показва друго, освен че ние самите още не сме си уяснили нашите длъжности към социалистическото дело.
Ние винаги трябва да правим разлика между партийни членове и съчувствующи на социализма. Последните могат да дават само временна поддръжка на партията, и то повечето за нашата минимална програма, когато първите представляват самата партия. Един партиен член е един социалистически деец. Ние влизаме в партията не защото й съчувствуваме или признаваме нейната програма, а за да работим за нейния успех. С встъпването си в партията един гражданин поема върху себе си ред задължения: той трябва да се явява навред, дето партията има нужда от него, инак той е безполезен за нея; той трябва да устройва вечеринки, събрания, екскурзии, да разпространява партийния вестник, да води поотделно пропаганда в своя кръг и, най-сетне, да работи върху своето собствено развитие, да чете и да участвува в беседи, за да бъде още по-полезен на делото, на което служи. Обаче нито едно от тия задължения той не може да изпълни, ако сам не си е уяснил целите и задачите на партията. За да учи другите, той сам трябва достатъчно да е научил; за да вика работниците на събрание или да разпространява вестника, той сам трябва да е убеден в ползата на тая своя деятелност. С една дума, първата и последна работа на един партиен член е да разпространява или да спомага за разпространението на социалистическите идеи, но може ли той да прави това, докогато сам не е убеден в правотата на социалистическите идеи? Ясно е, че той трябва да познава много работи. За него трябва да са ясни законите на съвременното икономическо развитие, пропадането на дребните занаяти и земеделие, концентрацията на капиталите, индустриалните кризи: той трябва да си е дал сметка за класовия характер на обществото, както и за международния характер на социалната демокрация; той трябва, най-сетне, да си е отговорил защо осъществяването на социализма може да стане само чрез завладяването на политическата власт от пролетариата. Но всички тия необходими познания той не може да добие само от случайни дочувания и прочитания; преди да заеме своето място в партията, по реда си той сам трябва да е участвал в ред наши вечеринки, събрания, беседи и доколкото е имал възможност, да е попълнял своите знания с четене и разговори. Ще рече, преди да бъде приет в партията, един работник трябва вече да е преминал цяла подготвителна социалистическа школа, той трябва да има вече известно социалистическо минало.
Ето на какви условия трябва да отговаря всеки, който иска да бъде член на социалдемократическата партия. В устава и правилника тия условия само се подразбират, те не са ясно посочени. Но ако те не са посочени, не ще каже, че писаното в устава и правилника ние трябва да разбираме в буквалния му смисъл. Онова, което не е казано, трябва да ни го подсказва нашият партиен дълг. Ще рече, когато някое лице пожелае да стане член на партията, ние не трябва да се задоволяваме само с едно писмено заявление от него, скрепено с три подписа, и едно устно заявление, че ще „поддържа програмата". Това може лесно да направи всеки. Необходимо е самата партийна организация да знае доколко това лице е социалдемократ и доколко то наистина желае да работи за успеха на социалната демокрация. А за това трябва по-сигурно „поръчителство" от трите подписа и устното заявление. Организацията трябва да събере нужните сведения дали това лице наистина познава основните начала на партията и дали то се е интересувало от нашите събрания, вечеринки и др. След като всички тия условия бъдат спазени, само тогава ние можем да приемем желающия да дойде в нашите редове и да поздравим в неговото лице един нов другар, един съратник, и тогава ние можем да бъдем уверени, че наистина вършим нещо полезно за партията, защото само по тоя начин ние можем да образуваме от нея едно боево тяло на класосъзнателния пролетариат.
Но тъй ли е ставало досега приемането на членове в нашата партия?
Засега нашата партия е повече партия на съчувствующи, отколкото на социалдемократи. Доколко това е вярно, ще видим следния път.
„Работнически вестник", год. VI, бр. 4, 10 октомври 1902 г. Подпис: Г. Г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар