Последните статии на Ленин

Те са продиктувани от Ленин в края на декември 1922 г. и януари 1923 г., когато той вече е на легло под тежестта на болестта си.
 Те са «Писмо до конгреса», «За придаване на законодателни функции на Госплан», «Към въпроса за националностите или за «автономизацията», «Странички от дневника», «За кооперацията», «За нашата революция (По повод записките на Н. Суханов)», «Как да реорганизираме Рабкрин (Предложения до XII конгрес на партията)», «По-добре по-малко, но по-добре». Всички те са органично свързани помежду си. Известни са като политическото завещание на Ленин.

По това време обстановката в страната, в партията, в нейното ръководство, опитът от последните години изисква корекции, допълнения, съществени изменения. Изводите, които Ленин прави от обобщението на социалистическото строителство през периода на новата икономическа политика, го карат да признае «коренната промяна на цялостния ни възглед за социализма».
Неочакваната болест заварва Ленин в изключително важен, преломен момент от историята на партията и държавата. Току-що е завършила гражданската война, отмират нормите и правилата на военния комунизъм, страната преминава към нова икономическа политика. Това е бил прелом,  рязък прелом. Във всичко: в политиката, икономиката, идеологията, психологията на хората. Далеч не веднага и не всички съумяват да приемат този прелом, да разберат неговото значение, да осъзнаят неизбежността му. В това число и членовете на Политбюро, членовете на ЦК на партията.
Трябва да вземаме под внимание и насъщната задача, определена в резолюция на X конгрес по въпросите на партийното строителство: «Трябва да сближим «върховете» и «низините», военните и цивилните работници, професионалните и съветските, старите и новите членове на партията, «младите» и «старците». Без решението на тази основна задача не може да бъде изпълнена гигантската строително-стопанска роля на пролетарския авангард».
За да си изясним ролята на този пролетарски авангард трябва да се имат предвид думите на Ленин при закриването на XI конгрес на партията през 1922 г.: «Цялата същина на въпроса сега е в това авангардът да не се уплаши да поработи над самия себе си, да промени самия себе си, да признае открито недостатъчната си подготвеност, недостатъчното си умение».
«Настоятелно бих  ви посъветвал на този конгрес да се предприемат редица промени в нашия политически строй».
В. И. Ленин обяснява: «Такава реформа би увеличила значително стабилността на нашата партия и би облекчила борбата й сред враждебните държави, която, по мое мнение, може и трябва силно да се изостри в близките години. Мисля, че благодарение на такава мярка устойчивостта на нашата партия би спечелила хилядократно».
 Фразата, с която започва записът, продиктуван на 24 декември 1922 година е: «Под устойчивост на Централния комитет, за която говорих по-горе, аз разбирам мерки против разцепление, доколкото такива мерки изобщо могат да бъдат взети». И продължава: «Увеличаването броя на членовете на ЦК на 50 или дори на 100 души трябва, според мен, да служи на двояка или дори трояка цел: колкото повече бъдат членовете на ЦК, толкова повече ще бъдат обучените в работата на ЦК и толкова по- малка ще бъде опасността от разцепление поради някакво невнимание». И след това: «Привличането на много работници в ЦК ще помага на работниците да подобрят апарата ни, който е до немай-къде лош». По-нататък Владимир Илич разяснява как трябва да стане това: «Аз си представям работата така, че няколко десетки работници, влизайки в състава на ЦК, ще могат по-добре от всеки друг да се заемат с проверката, подобряването и преустройството на нашия апарат. РКИ/Работническо-селска инспекция/ , която отначало имаше тази функция, не се оказа в състояние да се справя с нея и може да бъде използвана само като «придатък» или като помощник, при известни условия, на тези членове на ЦК». «Аз мисля, че такива работници, като присъстват на всички заседания на ЦК, на всички заседания на Политбюро и като четат всички документи на ЦК, ще могат да образуват кадър от предани привърженици на съветския строй, способни, първо, да придадат устойчивост на самия ЦК и, второ, способни действително да работят за обновяване и подобряване на апарата».

Колективно ръководство в партията, приобщаване на работниците към ръководството: — ето към какво се стреми Ленин. Да се създаде такъв щаб, в който да има условия, за да се:
– обезопаси влиянието на отрицателните качества на отделни ръководители на партията;
– намали влиянието на чисто личните, субективни фактори, а така също на случайните обстоятелства в решаването на най-важните въпроси;
– понижи опасността от разцепление;
– обезвредят политическите и теоретически колебания и грешки на отделни ръководители;
– създадат условия, при които съдържанието на работата на строго централизираната високоавторитетна група на Централния комитет на партията да бъде поставено в рамки и форми, съответстващи на нейния авторитет.
Ленин посочва също, че политиката на партията се определяла от грамадния, неоспорим авторитет на онзи съвсем тънък слой, който може да се нарече стара партийна гвардия. Подчертавайки значението на единството на партията, Ленин казва, че е достатъчна незначителна вътрешна борба в този слой и авторитетът му ще бъде ако не подкопан, то във всеки случай дотолкова отслабен, че решението няма да зависи от него.

В „Писмо до конгреса” са дадени кратки лични характеристики на Сталин, Зиновиев, Каменев, Троцки, Бухарин и Пятаков. Това са не само черти на характера, а и отношението към делото на партията, мирогледни позиции, преданост към марксизма, умение диалектично да се анализира обстановката.
Ленин никога не е разглеждал нравствеността, чертите на характера абстрактно, без връзка с делото, на което служиш, с поста, който заемаш. Тук е ключът на Лениновата методология. Това е още един Ленинов урок. Урок как да оценяваме особено политическите дейци.
Освен чисто познавателното, тези оценки имат и голямо методологическо значение. По тях можем да съдим колко строг и доброжелателен е бил Ленин, колко принципен и деликатен, непримирим спрямо недостатъците, изпълнен с надежда, че те ще бъдат премахнати.

Ленин никога, при никакви обстоятелства не си е позволявал прокурорски, обвинителен тон. Никога не е произнасял присъди като съдия. И на нас ни е завещал същото.  Самият Ленин се е учил от предшествениците си, вземал уроци от историята и е учил другите диалектично да прилагат уроците и закономерностите на историческото развитие, теорията на научния комунизъм към сложния, многостранен, непрекъснато променящ се, бързотечен живот. Учил се е сам и е учил другите да внасят поправки в самата теория. Ленин никога не е бил нито догматик, нито ортодокс. Той, както си спомня Н. Крупская, бил много емоционален човек. Но умеел да се издига над емоциите си.
Последните статии на Ленин са не само марксистки, диалектически анализ на обективните реалности от онова време, но и смел поглед към бъдещето, концепция за социализма за много десетилетия напред. Политическото завещание на Ленин е методологически ключ за разбиране и развитие на основните принципи на социализма, на пътищата за неговото изграждане като цяло. Това е ключ за разбиране и на съвременните процеси.

Вече е ясно в какви условия е диктувал Владимир Илич последните си статии, накъде е бил насочен неговият поглед, какво «небе» и «земя» е виждал, за какво е мечтаел.  Защото това е много важно при конкретния анализ на политическото завещание, на неговите съставни части.

На пръв поглед темите на тези последни статии са различни. Но  има нещо общо, което обединява тези толкова различни теми. Това е позицията на революционера, позицията на диалектика-мислител. Преди всичко — загриженост за всестранното развитие на социалистическите отношения, за задълбочаването на тяхната хуманистична насоченост, на техния демократизъм. Тук отново се срещаме с погледа на Ленин върху различни страни от живота, тясно свързани, здраво преплетени от диалектиката на този живот.  

В статията «За нашата революция» има следните думи: «За създаването на социализма—казвате вие—е необходима цивилизованост. Много добре. А защо да не можем ние най-напред да създадем такива предпоставки за цивилизованост у нас, като изгоним помешчиците и руските капиталисти, а след това вече да почнем движението към социализма?»
 Именно в това е същността.  Още: «И на никого не идва да ум да се запита: а не можеше ли народът, посрещнал революционната ситуация такава, каквато тя се очерта в първата империалистическа война, не можеше ли той под влияние на безизходното си положение да се хвърли в борба, която му откриваше макар и известни шансове да извоюва за себе си не съвсем обикновени условия за по-нататъшно развитие на цивилизацията?»
Такава промяна в начина на развитие предизвиква неимоверни трудности и от политически, и от социален, и от културен характер. Ленин като революционер – диалектик предвижда, разбира това, вижда трудностите. Разглеждайки обективните възможности, съществували в Русия, той прави извода, че е налице всичко необходимо за построяване на социалистическото общество. Ленин смята, че гаранция за решаването на тази световноисторическа задача е укрепването на съюза на работническата класа с трудовото селячество, включването му в изграждането на социализма.
И тук Ленин остава верен на себе си. И тук Ленин, полемизирайки с меншевика Суханов, с дребнобуржоазните демократи, със страхливите реформисти, се опира в своята полемика, в своя спор на народа, на неговите стремежи, на неговите надежди. Това е не просто рецензия за книгата на Суханов. Това е възгледът на Ленин за революцията, за теорията на марксизма.  Обръщайки се към лидерите на II интернационал, Ленин казва:
«Всички те се наричат марксисти, но разбират марксизма до невъзможна степен педантично. Решаващото в марксизма те съвсем не са разбрали: именно неговата революционна диалектика».
По-нататък Ленин цитира на френски изречение на Наполеон. И продължава:
«В свободен превод на руски това значи: «Най-напред трябва да влезем в сериозен бой, а там вече ще видим». И ето ние влязохме най-напред през октомври 1917 г. в сериозен бой, а там вече видяхме такива подробности на развитието (от гледна точка на световната история това без съмнение са подробности) като Бресткия мир или непа и т. н.»
Но Ленин отправя поглед още по-надалеч. Четем следващия абзац:
«Нашите сухановци, да не говорим за намиращите се надясно от тях социалдемократи, и не са сънували, че другояче изобщо може да се прави революция. Нашите европейски еснафи и не са сънували, че следващите революции в много по-богатите с население и отличаващи се с много по-голямо разнообразие на социалните условия страни от Изтока ще им поднесат несъмнено повече особености от руската революция».
Анализът на международното положение, на съотношението на силите на световната арена дава възможност на Ленин да обрисува перспективата на световната история, да покаже онези сили, които ще могат да променят съотношението на силите в полза на социализма.
Ленин казва, че пътят на развитие няма да бъде същият, както преди Октомврийската революция. По- рано всички погледи са били обърнати на Запад. Ленин последователно разкрива огромния революционен потенциал на народните от Изтока. Те са въвлечени в такова развитие, което не може да не доведе до криза на целия световен капитализъм.
Извода на Ленин:
«Изходът на борбата зависи в края на краищата от това, че Русия, Индия, Китай и т. н. съставляват огромно мнозинство от населението. А именно това мнозинство от населението през последните години с необикновена бързина навлиза в борбата за своето освобождение, тъй че в този смисъл не може да има нито капка съмнение в това, какво ще бъде окончателното решение на световната борба. В този смисъл окончателната победа на социализма напълно и безусловно е осигурена». Този цитат вече е от друга статия—«По-добре по-малко, но по- добре». Това още веднъж потвърждава, че статията «За нашата революция» е възлова в целия комплекс от последните статии и писма на Владимир Илич, че мислите, вложени в нея, се развиват, детайлизират, обогатяват, придобиват плът и кръв в другите трудове, образуващи политическото завещание на Ленин.

 Ленин е водил непримирима борба против отчуждаването на трудовия човек от властта, от държавния апарат, както и на държавния апарат от трудовия човек. Това е смисълът на трите статии на Ленин: «За придаване на законодателни функции на Госплан», «Как да реорганизираме Рабкрин», «По-добре по-малко, но по-добре». Това е същността. И тук му е мястото да отбележим, че някои учени-историци и публицисти се опитват да сведат смисъла на тези Ленинови статии само до реформата на държавния апарат, само до конкретните предложения за неговото подобряване, за освобождаването му от закостенялостта, бюрократизма, формализма, безстопанствеността, разхайтеността, неакуратността и т. н. Да, Ленин наистина е придавал голямо значение на борбата с тези недостатъци. В многобройни бележки, писма, статии, речи, в последните си трудове, които разглеждаме сега, Ленин сурово критикува без оглед на лицата, без оглед на приятелските отношения, на «сановниците, особено измежду комунистите», които най-много са длъжни действително да се борят с бюрократизма и разтакаването, «действително да полагат усилия за незабавно подобряване на положението и за облекчаване съдбата на онези нещастни граждани, които са принудени да имат работа с нашия за нищо негоден държавен апарат». В миналото неведнъж сме чували подобни цитати от Събраните съчинения на Ленин. В продължение на десетилетия те се прехвърляха от доклад в доклад. Цитатите ни втръснаха, а апаратът си оставаше предишният— тромав, неуправляем, бюрократичен. Нима в не чак толкова далечните времена на застоя и волунтаризма не звучеше актуално и следната мисъл на Ленин:
«Ние вече пет години се суетим около подобряването на нашия държавен апарат, но това е именно само суетене, което в продължение на пет години доказа само своята негодност или дори своята безполезност, или дори своята вредност. Като суетене то само привидно създаваше впечатление за работа, а всъщност задръстваше нашите учреждения и нашите мозъци».
Както виждаме, Ленин говори не за абстрактен апарат, а за държавния апарат—подчертавам—на социалистическата държава. Държава, в която властта принадлежи на трудещите се. Ето какъв е смисълът на трите Ленинови статии.  Той отговаря и на въпроса за начин към коренно обновяване на апарата: «За това е необходимо действително най-доброто, което съществува в нашия обществен строй, да бъде приложено с най-голяма предпазливост, обмисленост и осведоменост при създаването на новия народен комисариат».

И  тук Ленин в замислите си се опира, първо, на народните маси, на съзнателните работници, и, второ, както казва Ленин, на «действително просветените елементи, за които може да се гарантира, че няма да приемат на вяра нито една дума, няма да кажат против съвестта си нито една дума». Когато говори за създаване на нов народен комисариат той има предвид съединяване на Централната контролна комисия с РКИ. За създаване на нов обединен орган — ЦКК-РКИ. Според замисъла на Ленин това би било една от формите за осъществяване на контрол и проверка на изпълнението, за участие на широките трудещи се маси в държавната работа, в решаването на важните въпроси на стопанския, социалния, политическия живот. Лениновият поглед е насочен към «истинско участие на действителни маси».
Работата, разбира се, не е в самата форма. Работата е в същността. А същността е да се научи масата да управлява не от книжки, не от лекции, не от митинги, да се научи от опита на управлението. Ленин се връща към тази мисъл още на VII конгрес в доклада си за преразглеждането на програмата и изменянето на названието на партията. Той се връща към тази идея неведнъж. Например в статията си «Как да организираме съревнование?» той пише: «Отчетността и контролът, които са необходими, за да се премине към социализма, могат да бъдат само масови. Само доброволното и добросъвестното, осъществявано с революционен ентусиазъм сътрудничество на масата от работниците и селяните в отчетността и контрола над богатите, мошениците, търтеите и хулиганите може да победи тези остатъци от проклетото капиталистическо общество…»
Именно във въвличането на масите в управлението Ленин вижда действено средство за подобряване на цялата работа на съветския държавен апарат, изпитан начин за борба с бюрократизма, закостенялостта, високомерието, чинопочитанието. Не случайно Ленин нарича въвличането на трудещите се във всекидневната управленска работа «чудесно средство», което десетократно увеличава силата на държавата и с каквото нито една буржоазна държава никога не е разполагала и не може да разполага.
Това е втората аналогична стъпка след Октомврийската революция не към формално, а към действително разширяване на истинското народовластие. И това привличане на народните маси според замисъла на Ленин трябвало да засегне всички ешелони на властта, всички държавни и партийни органи. И в статията на Ленин «Писмо до конгреса» първата фраза на документа е: «Настоятелно бих ви посъветвал на този конгрес да се предприемат редица промени в нашия политически строй».
Ето в какво се е състоял главният замисъл на Ленин. По същество става дума за дълбока демократизация на властта.

Интересно е какво е разбирал Ленин под коопериране на населението в Русия и защо тази идея го е привлякла. В статията «За кооперацията» става дума не за създаването на някакви отделни кооперативи. И тук погледът на Ленин е много по-внимателен, много по-задълбочен. Вълнува го въпросът как да се привлекат огромните маси на селячеството към строителството на социализма. За мнозина социалисти този въпрос е бил спънка. Смятало се, че за да премине обществото към социализма, населението на страната в мнозинството си трябва да стане пролетарско. А в Русия революцията побеждава в страната, чието население в преобладаващата си маса е дребнобуржоазно, селско… А селянинът, както е известно, по своята природа е и труженик, и собственик. Как тогава да се обвърже тази втора страна от неговата същност—собственик—с възможността да участва в строителството на социалистическото общество?
И Ленин намира изход. Ленин-диалектикът намира такъв метод, такива средства, които позволяват на всеки дребен селянин да участва в социалистическото съзидание. Този метод е именно кооперацията. Кооперацията открива възможност за преминаване към нов социалистически строй «по по-прост, по- лесен и по-достъпен за селянина път».
«Едно е—казва Ленин—да фантазираме по отношение на разни работнически сдружения за изграждане на социализма, друго е да се научим практически да градим този социализъм така, че всеки дребен селянин да може да участва в това изграждане».
Затова Ленин поставя задачата всестранно да се подкрепя кооперацията:
«Сега ние трябва да осъзнаем и да превърнем в живо дело това, че в днешно време общественият строй, който ние сме длъжни да подкрепяме повече от обикновено, е кооперативният строй».

Интересен е замисълът на Ленин с какви методи трябва да се въвежда кооперирането на населението. Той предупреждава, че прибързаното внедряване на комунистически идеи и отношения в селото може само да навреди. Доброволност и постепенност в движението на селото от нисшите към висшите форми на производствено коопериране, от пласментните, снабдителски, кредитни—към най-висшите форми на производствено коопериране. Такъв е според Ленин пътят, водещ към комунизма.
«По никакъв начин не бива да разбираме това в смисъл, че ние трябва да отнесем изведнъж чисто и тясно комунистически идеи в селото. Докато в нашето село няма материална основа за комунизма, дотогава това ще бъде, може да се каже, вредно, това ще бъде, може да се каже, гибелно за комунизма.
…Трябва да започнем с общуване между града и селото, като съвсем не си поставяме предвзетата цел да внедрим комунизма в селото. Днес такава цел не може да бъде постигната. Такава цел е несвоевременна. Поставянето на такава цел ще донесе на делото вреда вместо полза».

Ленин е много предпазлив по отношение на сроковете за коопериране на населението в Русия . Той не посочва конкретни дати. По този повод Владимир Илич казва: «Кооперативната политика, ако има успех, ще ни осигури подем на дребното стопанство и улесняване на преминаването му, в продължение на неопределен срок, към едрото производство на началата на доброволното обединяване». Само веднъж Ленин посочва приблизителен срок и то със значителна амплитуда—десет-двадесет години.
 Ленин не е свеждал проблема само до обединяване на селскостопанските труженици, а е гледал по-широко. Той е поставял въпроса за такъв вид «предприятия, които по-рано нямаха самостоятелност от гледна точка на принципното значение, а именно: за кооперативните предприятия…»
«При съществуващия наш строй—казва Ленин— кооперативните предприятия се отличават от частнокапиталистическите предприятия като колективни предприятия, но не се отличават от социалистическите предприятия, ако те са основани върху земя и със средства за производство, които принадлежат на държавата, т. е. на работническата класа».

В края на декември 1922 година след «Писмо до конгреса» Ленин диктува на два пъти статията «Към въпроса за националностите или за «автономизацията».  В процеса на подготовката за обединяване на съветските републики комисията на ЦК приема проекта, разработен от Сталин. Този проект предвижда включването на националните съветски републики в Руската федерация като автономни републики. След намесата на Ленин, който се изказва против идеята за «автономизация» на самостоятелните национални съветски републики, процесът на тяхното обединяване е осъществен върху принципно различни основи. По предложение на Ленин се създава Съюз на съветските социалистически републики.
Ленин внимателно следи процеса на изграждане на съюзната държава. Особено го тревожи доколко последователно ще бъдат осъществени при това принципите на пролетарския интернационализъм.
Ленин е бил решителен, принципен противник на национализма — във всичките му форми, във всичките му прояви. Но той тънко е чувствал слабозабележимата граница, която отделя националното самосъзнание от национализма. Ленин е подкрепял националното самосъзнание и решително се е обявявал против национализма. И също така решително е действал, когато националното съзнание преминавало в национализъм. Именно в това се състои ленинската диалектика по отношение на националния въпрос. Именно от тази диалектика трябва да се учим. Защото корените на национализма са извънредно жилави.

 В статията си «За кооперацията» Ленин казва, че за да преминем към социализма, е необходим цял преврат, цял период на културно развитие на народните маси. Затова, добавя той, «колкото може по-малко мъдруване и колкото може по-малко хитруване». Какво разбира Ленин под «културничество», културно строителство? Това не е тясно понятие. Под «културничество» Ленин разбира издигане на политическата култура, на производствената култура, на грамотността, на културата на демокрацията, на културата на управлението. В тази дума Ленин влага твърде широк спектър от понятия. При това той разработва даденото понятие в много свои трудове, включително и в последните.

Статията «Странички от дневника» е посветена на културното строителство именно в такъв широк смисъл.
 Ленин смята, че културата трябва да пронизва всички страни от живота. И тогава «ще започнем да вървим сто пъти по-бързо». Ленин е уверен, че младата съветска страна ще се изтръгне от безкултурието. И пише:   «Никъде народните маси не са заинтересовани от истинската култура така, както у нас»; «никъде въпросите на тази култура не се поставят така задълбочено и така последователно, както у нас»; «никъде, нито в една страна, държавната власт не се намира в ръцете на работническата класа, която в своята маса прекрасно разбира недостатъците на своята, няма да кажа, култура, а ще кажа грамотност: никъде тя не е готова да принася и не принася такива жертви за подобряване на своето положение в това отношение, както у нас».

ПОУКИ

 Завещанието ма Ленин ни помага да премахнем от социалистическите ценности и идеали ръждата на бюрократизма, субективизма и честолюбието.
Ленин водеше непримирима борба против отчуждаването на трудовия човек от властта, от държавните интереси, от решаването на въпросите на икономиката, политиката, идеологията, културата. Именно за това свидетелстват последните трудове на Ленин.
Последните трудове на Ленин ни помагат да се освободим от догматичното, бюрократично, волунтаристко наследство, тъй като ни учат на реалната диалектика на класовото и общочовешкото в конкретните условия.  Лениновите документи ни позволяват да разберем що е субективен фактор в историята и как може той да повлияе върху развитието на обществото. Те ни учат да се борим с прекомерния централизъм и администриране, с ненаказуемостта.
С една дума, трябва добре да усвоим поуките отпреди години. Това е жизнено необходимо.

 

 

 

Материал от честването на 145 години от рождението на Владимир Илич Ленин на 28 април 2015 г. в Кюстендил

 

 

 

 

 

 

 

Ленин в спомените на съвременниците си

Да се говори за живота на  Ленин - е същото като да говори за живота и движението на руския пролетариат. Така тясно са преплетени целия личен живот на Владимир Илич  със съдбата на руското работническо движение.  

Ленин още отрано показва  данни за лидер на световния пролетариат. Още в началото на своята младост той е пропит с идеите, за които отдава целия си живот.

Има интересни спомени от Maрия Илична, че когато  е бил екзекутиран по-голям брат на Ленин, тази фаталната новина го разтърсва. И не защото става дума за  по-големия му брат. Той вижда грешките в дейността на народоволците - партията, на която е принадлежал брат му. Но тази смърт не може да не се отрази на изработката на мирозрението на Ленин.  След получаване на тази новината, той каза: "Не, ние няма да тръгнем  по този път. Не по такъв път трябва да се върви. "

Още по това време, той очертава новите методи за борба на пролетариата. 

Предвестник на пролетарската революция 

 Още тогава, пътя и изхода от борбата за него са ясни –  той казва, че това е път, който само чрез завземане на властта от революционния пролетариат може да започне преустройството в човешкото общество на нови, комунистически начала. Но тогава още никой не мисли така и когато се появяват първите произведения на Ленин за мнозина става ясно ,че в бъдещата си дейност той ще разгърне цялата сила на огромния си ум.

 Още от това време Ленин започва да набира силни позиция в ръководството на революционната среда. Защото се проявява като гений на мисълта и волята. И по своя път върви не така „просто”. В оценките за обкръжаващите го е бил безпощадно откровен. И така постепенно прераства в лидер не само на своята партия, но и на световния пролетариат.  И има огромно доверие от революционните дейци.

Маркс, Енгелс и Ленин

Ленин познава всички основни произведения на Маркс и Енгелс. Той винаги и неизменно  се връща към великото им учение и от  него  черпи сили и откровения,  защото е голям почитател и техен последовател.

Цяла епоха разделя един от друг тези хора. При Маркс и Енгелс току що се заражда борбата срещу капитала.  Ленин  живя  във времето, когато на революционния пролетариат вече се превръща  в  класа. Ленин придвижва  учението на Маркс и Енгелс още по-напред.   

Планински орел

Той не само е ръководител на болшевишката партия, той  фактически е неин създател, тъй като единствен разбира вътрешната същност и неотложните нужди на партията. Когато го сравняват с останалите ръководители на партията в първите години става ясно, че съратниците на Ленин – Плеханов, Мартов, Акселрод и другите – стоят с цяла глава по-ниско от Ленин, че Ленин в сравнение с тях не е просто един от ръководителите, а ръководител от най-висок тип, планински орел, който не знае страх в борбата и който смело води партията напред по непознатите пътища на руското революционно движение.  

Способността му да предвижда, огромната енергия и настойчивост в непримиримата борба против опортюнизма  му дава възможност да организира великата руска партия на болшевиките.   И съумява да и създаде огромен авторитет.

Скромен

Простотата и скромността на Ленин, този стремеж да остане незабелязан, или, във всеки случай, да не бие в очи и да не подчертава своето високо положение – тази черта е една от най-силните страни на Ленин като нов вожд на народните маси от най-дълбоките низини на народа.

Силата на логиката

Необикновената сила на убеждението, простотата и яснотата на аргументацията, кратките и понятни за всички фрази, липсата на превземане, липсата на замайващи жестове и ефектни фрази, целещи да произведат впечатление – всичко това отличава речите на Ленин от речите на обикновените „парламентарни" оратори. Само Ленин умее да пише за най-забърканите неща така просто и ясно, сбито и смело – когато всяка фраза не говори, а стреля. 
 Пленителна е оная непреодолима сила на логиката в речите на Ленин, която малко сухо, но затова пък силно завладява аудиторията, постепенно я наелектризира и след това я пленява, както казват, без остатък.
Мнозина от съратниците споделят: „Логиката в речите на Ленин – това са някакви всесилни пипалца, които те обхващат от всички страни като с клещи и от обятията на които си безсилен да се изтръгнеш: или трябва да се предадеш, или да се обречеш на пълен провал."
И тази особеност в речите на Ленин е най-силната страна на неговото ораторско изкуство.

 Без хленчене

На Стокхолмския конгрес на партията в 1906 г.  болшевиките остават в малцинство, претърпяват поражение. За пръв път тогава  Ленин е в ролята на победен. Но той нито на йота не прилича на ония водачи, които хленчат и падат духом след поражение. Наопаки, поражението извиква у  Ленин нова енергия, която вдъхновява неговите привърженици към нови боеве, към бъдеща победа. Но какво поражение е това? Трябва да се погледнат противниците на Ленин, победителите на Стокхолмския конгрес – Плеханов, Акселрод, Мартов и другите: те много малко приличат на истински победители, тъй като Ленин в безпощадната си критика на меншевизма не оставя върху тях, както се казва, здраво място.  А делегатите-болшевики, събрани на куп, гледат  Ленин, като искат  от него съвет. В думите на някои делегати проличава умора, униние.  Ленин в отговор на такива думи заявява: „Не хленчете, другари, ние непременно ще победим, тъй като ние сме прави." Ненавист към хленчещите интелигенти, вяра в своите сили, вяра в победата – ето за какво говори  Ленин тогава. Чувства, че поражението на болшевиките е временно, че болшевиките трябва да победят в най-близко бъдеще.
„Да не се хленчи при поражение" – това е същата оная особеност в дейността на Ленин, която му помага да сплотява около себе си преданата докрай и вярваща в своите сили армия.

 Без възгордяване

 На следващия  конгрес в 1907 г. в Лондон болшевиките излизат победители.  Обикновено победата замайва главата на други водачи, прави ги горделиви и надменни. Най-често в такива случаи започват да празнуват победата, да почиват върху лаврите. Но Ленин нито на йота не прилича на такива водачи. Наопаки, тъкмо след победата той става особено бдителен.  Ленин настойчиво внушаваше тогава на делегатите: първото нещо е да не се увличаме от победата и да не се възгордяваме; второто нещо е да закрепим победата; третото е да победим окончателно противника, тъй като той сега е само бит. Той язвително осмива ония делегати, които лекомислено твърдят, че „отсега-нататък с меншевиките е вече свършено". За него не е трудно да докаже, че меншевиките все още имат корени в работническото движение, че с тях трябва да се води умела борба, като се избягва по всякакъв начин надценяването на собствените силите  и особено подценяването силите на противника.
„Да не се възгордява от победата" – това е същата оная особеност в характера на Ленин, която му помага да измерва трезво силите на противника и да застрахова партията от възможни изненади.

 Принципност

Водачите на партията не могат да не ценят мнението на мнозинството на партията си. Мнозинството – това е сила, за която водачът не може да не държи сметка. Ленин разбира това не по-лошо от всеки друг ръководител на партията. Но Ленин никога не става пленник на мнозинството, особено когато това мнозинство не почива на принципна основа. Има моменти, когато мнението на мнозинството или минутните интереси на партията влизат  в конфликт с основните интереси на пролетариата. В такива случаи Ленин без колебание застава решително на страната на принципността против партийното мнозинство. Нещо повече – в такива случаи той не се притеснява  да излезе буквално един против всички, разчитайки – както той често казва за това, – че: „принципната политика е единствено правилната политика".

Особено характерни са в това отношение следните два факта.

Първи факт. Периодът 1909-1911 г., когато партията, разбита от контрареволюцията, преживява пълно разложение. Това е период на безверие в партията, период на всеобщо бягство от партията не само на интелигенти, но отчасти и на работници, период на отричане нелегалната работа, период на ликвидаторство и разложение. Известно е, че именно в този период възниква идеята за пълното ликвидиране на нелегалната работа и организиране на работниците в легална, либерална столипинска партия. Ленин тогава е единственият, който не се поддава на общото настроение и високо държи знамето на партийността, като събира с удивително търпение и с нечувана упоритост разпокъсаните и разбити сили на партията, воювайки против всички и всякакви противопартийни течения в работническото движение и защитава с извънредно мъжество и с невиждана настойчивост партийността.
Известно е, че в този спор за партийността Ленин после излезе победител.

Втори факт. Първата световна  война силно повлиява  на възгледите на Ленин.  Периодът 1914-1917 г., период на разгара на империалистическата война, когато всички, или почти всички, социалдемократически и социалистически партии, се поддават на общото патриотарско опиянение и преминават  в служба на своя отечествен империализъм. Това е период, когато II Интернационал сваля своите знамена пред капитала, когато пред шовинистичната вълна не устояват даже такива хора като Плеханов, Кауцки, Гед и други. Ленин  тогава остава единственият, или почти единственият, който повежда  решителна борба против социал-шовинизма и социал-пацифизма, разобличава измяната и клейми  половинчатостта на умствено ограничените „революционери".  Той категорично заявява, че капитализмът иска да удави в кръв революционното работническо движение в Европа. Никой като Ленин не разобличава тази война.  И  той заявява, че светът ще загине, ако щиковете не се обърнат срещу потисническата класа.

   Ленин разбира, че има зад себе си незначително малцинство, но това няма за него решаващо значение, тъй като знае, че единствената вярна политика, която има бъдеще, е политиката на последователния интернационализъм. И в Цимервал вече  той намира привърженици.  Известно е, че и в този спор за новия Интернационал Ленин излиза победител.
„Принципната политика е единствено правилната политика" – това е същата оная формула, с помощта на която Ленин превзема с щурм нови „непристъпни" позиции, като привлича  за революционния марксизъм най-добрите елементи на пролетариата.

Силата на аргументацията

Ленин не само не е използвал авторитета на властта, но дори и властта на авторитета си. Впрочем по-добре да чуем какво е казал по този повод наркомът на външните работи Георгий Василиевич Чичерин:
„Той никога не действаше с гол авторитет, а само с аргументи и убеждения и никога не пускаше в ход факта на своето безпримерно влияние, за да преодолее съпротивата на мислещите другояче, а винаги аргументираше, убеждаваше и не се успокояваше, докато не убеди другите. Аз получавах от него по няколко последователни записки с нови аргументи, когато той се стараеше да ме убеди в нещо. Помня неговия спор по един болезнен личен вътрешнопартиен въпрос с много виден другар. След като изложи своите аргументи, Владимир Илич каза: «Убеден съм, че пред всяко партийно събрание ще докажа, че вие не сте прав и не всяко партийно събрание ще се съгласи с това». Той изобщо не си представяше иначе победата над мислещите другояче освен като победа на своята аргументация в пределите на организацията. Нека подрастващата младеж се учи от неговия жив пример. В лицето на Владимир Илич ние имаме действително неподражаем образец на представител на пролетарската култура,култура, основана върху точността на знанията, върху рационалността на цялата човешка работа—с една дума, върху господството на разума над природата и на обществено – регулираното производство—над сляпата стихия”.
Тези думи са казани на 3 февруари 1924 година.

Вяра в масите 

 Теоретиците и партийните водачи, които познават историята на народите, които са проучили историята на революциите отначало докрай, биват прихващани понякога от една неприлична болест. Тази болест се нарича страх от масите, неверие в творческите способности на масите. На тази почва възниква понякога известен аристократизъм на водачите спрямо масите, които не познават историята на революциите, но са призвани да рушат старото и строят новото. Страхът, че стихията може да се разбушува, че масите могат „да разрушат повече отколкото е нужно", желанието да играят ролята на гувернантка, която се старае да учи масите по книжки, но която не иска да се учи от масите – такава е основата на този род аристократизъм.
Ленин е пълна противоположност на такива водачи.  Няма друг революционер, който така дълбоко да вярва в творческите сили на пролетариата и в революционната целесъобразност на неговия класов инстинкт, както Ленин. Няма друг революционер, който да умее така безпощадно да бичува самодоволните критици на „хаоса на революцията" и на „вакханалията на самоволните действия на масите", както Ленин. По време на една беседа, в отговор на бележката на един от съратниците, че „след революцията трябва да се установи нормален ред", Ленин саркастично забеляза: „Беда е, ако хората, които искат да бъдат революционери, забравят, че най-нормалният ред в историята е редът на революцията".
Оттук е пренебрежителното отношение на Ленин към всички ония, които се стараят отвисоко да гледат на масите и да ги учат по книжки. Оттук е неуморната проповед на Ленин да се учим от масите, да осмисляме техните действия, грижливо да изучаваме практическия опит от борбите на масите.
Вярата в творческите сили на масите – това е същата оная особеност в дейността на Ленин, която му дава  възможност да осмисли стихията и да насочи движението й в руслото на пролетарската революция.

Теоретик и практик                          

Когато Ленин започва да ръководи  милионната руски страна, където преобладава селско население, той се опира на своя практицизъм.  Комбинацията при  него от голям теоретик и  не по-малко голям  практик  го прави огромен, извънредно значим революционер, какъвто още не беше виждал света.

Ленин отлично познава етапите на развитие на капитализма в Русия. Още през 1905 г., по времето на буржоазната революция в Русия  Ленин ясно поставя въпроса за селяните и  необходимостта от държава на работниците и селяните.  На този етап Ленин не се съмнява нито за минута,  че истинските носители на социализма могат да бъдат само работниците, но заедно с това достига до извода, че пролетариатът не може сам да извърши революцията, и  за това е необходим съюз със селяните.   

С цялата си дейност Ленин  продължава  творчески развитието на марксистката революционна теория във всичките и части, съобразно условията на новата историческа епоха – епохата на империализма и пролетарските революции, епохата на преминаване на човечеството към социалистически преобразования.

Гений на революцията

 Ленин е роден за революцията. Той е наистина гений на революционните взривове и един от най-великите майстори на революционното ръководство. Никога той не се е чувствал така свободно и радостно, както в епохата на революционните сътресения. Това не означава, че Ленин еднакво одобрява всяко революционно сътресение и че той всякога и при всякакви условия е за революционните взривове. Ни най-малко. Това означава, че никога гениалната прозорливост на Ленин не се е проявявала така пълно и ясно, както във време на революционни взривове. В дни на революционни поврати той буквално разцъфтява, става ясновидец, предугажда движението на класите и вероятните зигзаги на революцията, виждайки ги като на длан. Не напразно се говори в  партийни кръгове по това време, че „Илич умее да плава във вълните на революцията като риба във вода". Оттук е „поразителната" ясност на тактическите лозунги и „замайващата" смелост на Лениновите революционни замисли.
Има  особено характерен факт, които отбелязват тази особеност на Ленин.
Периодът пред Октомврийския преврат.  Какво значи да вдигнеш въстание в такъв момент? Да вдигнеш въстание в такава обстановка – това значи да поставиш всичко на карта. Но Ленин не се бои да рискува, защото той знае, вижда със своя проницателен поглед, че въстанието е неизбежно, че въстанието ще победи, че въстанието в Русия ще подготви края на империалистическата война, че въстанието в Русия ще превърне империалистическата война в гражданска война, че от въстанието ще се роди Републиката на Съветите, че Републиката на Съветите ще стане опора на революционното движение в целия свят.
Известно е, че впоследствие това революционно предвиждане на Ленин се сбъдва с невиждана точност.
Гениална прозорливост, способност бързо да схваща и отгатва вътрешния смисъл на приближаващите се събития, това е същото онова качество на Ленин, което му помага да набелязва правилна стратегия и ясна линия на поведение при завоите на революционното движение.

Мислител, мечтател, реалист

Ленин се изправя пред нас като мислител, съумял да проникне с поглед в глъбината на десетилетията. Неговите мечти и замисли са били толкова грандиозни, толкова необхватни и дръзки, че понякога не им вярвали не само фантастите, но и неговите близки приятели и съратници.
Ленин е бил велик мечтател. Но както пише един публицист през 20-те години, Ленин никога не се е люлял на люлката на мечтите си. Той винаги твърдо е стоял на земята. И във фантазиите, в мечтите си винаги е бил реалист. Това е още един белег на Лениновата диалектика.
В  тридесет и пети том от Събраните съчинения четем:
«Социализмът не се създава с укази отгоре. На неговия дух е чужд казионно-бюрократичният автоматизъм; живият, творческият социализъм е създание на самите народни маси…»
«Ще победи и ще задържи властта онзи, който вярва в народа, който се потопи в извора на живото народно творчество».
Тези думи са казани на 17  ноември 1917 година. На заседание на ВЦИК. Съветската власт е само на десетина дни. И «земята» на съветската власт е твърде несигурна, твърде колеблива. А каква увереност, каква убеденост звучи в думите на Ленин!
Но откъде идва тази увереност ? Това е целият Ленин. В обикновените житейски разговори той черпи мъдрост от извора на живото народно творчество. И неговите мечти, замисли се базират върху познаването на най-разнообразните нужди, грижи, копнежи на народните маси. И тези интереси, нужди, грижи—обикновени, житейски, непретенциозни—се връщат  стократно при народа дълбоко обмислени, обобщени, отшлифовани от диалектическото мислене, мъдростта на учения, претеглени и усъвършенствани от острия ум на политика. Тази уникална способност на Ленин - мислителя, Ленин - реалиста е отбелязана навремето от Николай Иванович Бухарин. В речта си на траурното заседание, посветено на петгодишнината от смъртта на Ленин, той казва:
«Ленин развиваше тези най-главни въпроси на политиката не от гледна точка на моменталната и бързо променяща се конюнктура: той ги поставяше от гледна точка на «голямата политика», на най-широките перспективи, генералните направления, централния път на нашето развитие. Неговият анализ не е педантичен анализ на малък участък, а грамадно платно, върху което с необикновена мощ, най-убедителна простота и изразителност е изобразен тежкият вървеж на историческия процес. От този анализ Ленин прави грамадни изводи, но на същия този анализ той съподчинява и сравнително второстепенните организационни детайли».

 Човек и другар

 Хората, които са контактували с Ленин, както и неговите другари истински му се възхищават. Те разказват за неговата сърдечност  и голямото му човешко сърце. Той намира ключ към всеки, може да разговаря с всеки. Винаги проявява достъпност и общителност. Особено добре познава  кръга на своите другари, с възможностите им и особеностите на техните характери. Той винаги е на разположение и е  общителен. С работниците и селяните, той може да говори дълго време за най-малките неща.  Никой не познава така процесите като него и с това донякъде може да се обясни революционната му смелост.

А ето какво казва поетът, публицистът и революционерът Пол Вайян-Кутюрие:
«Ленин-интелигентът умееше да мисли като работник. Ленин-ораторът говореше без празни фрази и шумотевица. Човекът, разтърсил целия свят, в чието съзнание непрекъснато се асимилираше всичко, с което живееше и дишаше този свят, този човек до края на съзнателния си живот запази удивителната си способност да чувства и мисли като китайски кули, като негър-носач. Потиснатият  анамит, индусът бяха също така понятни за него, бяха същата отворена книга, както петроградският металист, както парижкият текстилец, както миньорът от Нова Вирджиния. Ленин—това е нов човек от завършен тип; той беше за нас първообраз на бъдещето. Такъв се изправи пред мен Владимир Илич от първите дни на срещата ми с него».

Като човек Владимир Илич е бил безкрайно обаяте­лен. Неговите съвременници, които са имали щастието да познават от близко Ленин, с право изтъкват, че чертите на неговата личност ни дават прототипа на човека на бъдещото. В него са се съчетавали огромна прозорливост и мъдрост — и ог­ромна простота и скромност; суровост и непримиримост към класовите врагове — и трогателното внимание към другарите, обич към хората, обич към децата, по­стоянни грижи за благото на народа, гореща преданост към делото на партията, към делото на работническата класа, огромна убеденост в правотата и справедливост­та на това дело. „Прост като правдата" — така са каз­вали за него работниците.  

 

 

Разработка по спомените на Сергей Киров, Н. Крупская, М. Илична, Й. Сталин, Пол Вайян-Кутюрие, Чичерин, Бухарин, Кржижановски, Клара Цеткин, Бонч-Бруевич  и  други.

 

 

Материал от честването на 145 години от рождението на Владимир Илич Ленин на 28 април 2015 г. в Кюстендил

 

 

 

 

 

Ленин и развитието на марксистката теория за държавата

Въпросът за държавата, за нейната същност и роля в развитието на обществото се отнася към числото на най-острите въпроси на теорията и практиката . Ленинската оценка на този основен в цяла­та политика момент си остава актуална, защото и днес въпросът за държавата се явява «фокус на всички политически въпроси и всички полити­чески спорове на съвременността».

От първите дни на своята революционна дей­ност Ленин се бори  за създаването на марк­систка партия в Русия, чиято задача трябва да стане завземането на политическата власт. През 1895—1896 г. в затвора той пише проек­топрограма, в която посочва , че борбата на работническата класа против класата на капитали­стите е борба против всички класи, живеещи от чужд труд. «Тя може да завърши само с преми­наване на политическата власт в ръцете на ра­ботническата класа, с предаване на цялата земя, оръдията, фабриките, машините, рудниците в ръцете на цялото общество за организиране на социалистическо производство, при което всичко произвеждано от работниците и всички подобре­ния в производството трябва да отиват на полза на самите трудещи се».

Ленин разработва въпроса за съюзниците на работническата класа в революцията; за прера­стването на буржоазно-демократическата рево­люция в социалистическа, за революционно- демократическата диктатура на пролетариата ; за ролята на партията като авангард на работниче­ската класа ; за значението на революционната теория за революционната практика.

Основа на пролетарската държава, неин висш принцип, разкриващ демократичната същност на диктатурата на пролетариата — отбелязва Ле­нин, — се явява съюзът на работническата класа със селячеството, с всички трудещи се при ръ­ководната роля на работническата класа. Този съюз се създава в епохата на империализма, ко­гато се разширява социалната база на револю­цията.

В края на XIX — началото на XX век в Русия започва бързо да се развива промишлеността. Характерна особеност на руския империализъм е това, че в икономиката на страната се съ­четават  монополистически  капитализъм и многобройни  крепостнически остатъци. Това обуславя  контрареволюционната роля на руска­та буржоазия, тъй като в условията на назряващата революционна криза за нея е изгодно да се опира на самодържавието и неговия държа­вен апарат в борбата против революционния пролетариат. Изплашена от подема на работни­ческото движение и свързана с множество ниш­ки с реакционните помешчици и царизма, руска­та буржоазия не желае  победата на демокра­тическата революция, ликвидирането на царизма и всички крепостнически остатъци.

Руската работническа класа, излязла на аре­ната на обществения живот през втората поло­вина на 80-те години, веднага започва да играе важна роля в политическия живот на страната. За това допринесе високата концентрация на промишления пролетариат, предизвикана от интензивното развитие на едрата машинна инду­стрия.

Към 1901—1902 г. в Русия се създава револю­ционна ситуация. Промишлената криза от 1900— 1903 г. влошава и без това тежкото положение на народните маси. Рязко се увеличава броят на стач­ките, много от които имат всеобщ характер и обхващат  големите промишлени центрове на страната.

В създалите се условия въпросът за съюзни­ците на пролетариата в революцията става осо­бено актуален. Творчески прилагайки марксизма в конкретните условия на Русия, Ленин обоснова необходимостта от здрав съюз между работниче­ската класа и трудовото селячество. Той разглеж­да  въпроса за съюзника на пролетариата — селячеството — в борбата против господстващите експлоататорски класи като съставна част на учението за социалистическата революция.

Анализирайки опита от първата руска рево­люция (1905—1907 г.), Ленин разработва  въпроса за същността на държавата в разгръщащата се демократическа революция.

Държава, способна да създаде последователен и пълен демократизъм и да проведе коренно пре­разпределение на собствеността върху земята в полза на селячеството е революционно-демократичната диктатура на пролетариата и селяче­ството. Ленин доказва, че демократичната дикта­тура представлява такава власт на пролетариата и селячеството, която ще подготви почвата за социалистическата диктатура на пролетариата.

Ленин постоянно подчертава, че буржоазно- демократическата революция, протичаща в условията на капитализма, няма да отслаби, а ще засили господството на буржоазията, която в оп­ределен момент непременно ще се опита, без да се спира пред нищо, да отнеме от трудещите се колкото се може по-голяма част от революцион­ните завоевания.

Довеждането докрай на демократическата ре­волюция означава  унищожаване на всички крепостнически остатъци в страната, което има­ особено решаващо значение за селото. Това важно положение е всестранно обосновано в многобройните трудове на Ленин от революцион­ния период  1905—1907 г., по-специално в онези, където  е поставен въпросът за замяната на самодържавната форма на управление с демокра­тична република. При това под република се разбира не толкова формата на управление, колкото съвкупността от демократични преобразования — политически и икономически.

В книгата «Две тактики на социалдемокра­цията в демократическата революция», в ста­тиите «Социалдемокрацията и временното революционно правителство», «Революционно-демократичната диктатура на пролетариата и селяче­ството» Ленин дава всестранна  марксистка  обосновка  на класовата същност на демократич­ната диктатура като цяло и на революционното правителство като правителство на революцион­ната епоха, като израз на класовия съюз между пролетариата и селячеството — основните дви­жещи сили в демократическата революция.

Разкривайки всестранно същността на времен­ното революционно правителство, Ленин посоч­ва, че неговата ръководна и направляваща сила е марксистката партия. Партията на проле­тариата ясно определя своето отношение към да­дено правителство и точните условия за участие­то й в него.

Позицията на партията по този въпрос  е  из­ложена подробно в «Резолюцията за временното революционно правителство», приета на III кон­грес на Руската социалдемократическа партия през 1905 година. В нея по-специално се казва, че в зависимост от конкретната историческа обстановка по принцип се допуска участието на пълномощници на работническата партия в едно временно революционно правителство и точно е определена целта на това участие: безпощадна борба с всички опити на контрареволюцията да отнеме революционните завоевания на пролета­риата.

Още на II конгрес на РСДРП  през 1903 го­дина е приета Програмата на партията, опре­деляща същността, политическата стратегия и тактиката на партията, на работническата класа. В програмата са отбелязани както неотлож­ните задачи (програма-минимум) — смъкване на царското самодържавие, установяване на демо­кратична република, завоюване на политически свободи, ликвидиране на помешчическото земеде­лие, така и крайната цел на работническата класа и неговата партия (програма-максимум) — социалистическа революция, установяване на диктатурата на пролетариата. През 1905 година пред демократическата революция в Русия, а следователно и пред революционно-демократичната диктатура на пролетариата и селячеството като основна застава задачата за осъществяване на програмата-минимум.

Като истински представител на творческия марксизъм, Ленин показа революционно-демократичната диктатура на пролетариата и селя­чеството в развитие, разкрива диалектиката на прерастването й в нов тип държава — диктату­рата на пролетариата. «Пролетариатът—пише В. И. Ленин — трябва да проведе докрай демо­кратическия преврат, като присъедини към себе си селските маси, за да смаже със сила съпро­тивата на самодържавието и да парализира не­устойчивостта на буржоазията. Пролетариатът трябва да извърши социалистически преврат, ка­то присъедини към себе си масата от полупролетарски елементи, за да сломи съпротивата на буржоазията и парализира неустойчивостта на селячеството и дребната буржоазия».  Първата руска революция претърпява поражение.  Движе­нието на работниците, селяните и войниците не може все още да се слее в единен поток, не е  укрепнал още съюзът между пролетариата и се­лячеството.

Но въпреки това събитията от 1905—1907 г. оказват огромно влияние върху по-нататъшното развитие на Русия. Те подтикват  към съзнател­но творчество широките маси от града и селото, потиснатите народи в Руската империя.

Към началото на 1917 година страната заста­ва пред прага на нова революция. От ударите на народните маси пада царското самодържавие. Това е голяма крачка напред в политическото развитие на Русия. Тази революция победи, за­щото неин вожд е работническата класа, която възглавява  общодемократичното движение на милионните маси от селяни и войници за мир, хляб и свобода. Истински ръководител на работниците и селяните в революцията е болшевишката партия начело с Ленин.  В Петроград, а след това и в цялата страна,  са  създадени Съвети на работническите и войнишки депутати — орга­ни на въстанието и на властта на работниците и селяните, победили в революцията. Но докато болшевиките водят след себе си въстаналите маси, меншевиките  и есерите   бързат да за­владеят ръководството в Петроградския съвет. Те са изплашени от необикновения размах на на­родното движение и се опитват да отвлекат пролетариата от революционната борба, да насо­чат разрастващото се движение в мирното русло на либералната политика, да подчинят револю­ционната енергия на пролетариата на интересите на буржоазията. Те смятат, че след буржоазно-демократическата революция властта трябва да премине в ръцете на буржоазията и в продълже­ние на дълго време да се установи буржоазна парламентарна република. Ето защо те встъпват в съглашение с буржоазията. В резултат на това на 2 март 1917 година в Петроград наред със Съ­ветите е създадено Временно правителство — правителство на буржоазията и помешчиците. Меншевиките предават интересите на работниците и селяните и връчват на това правителство държавната власт. Те разглеждат Съветите като органи за контрол върху дейността на Временно­то правителство. По такъв начин в страната се създава двувластие.

Пред болшевиките се изправя задачата да се осъществи преминаването на цялата власт към Съветите. Те разясняват на масите класовата същност на Временното правителство като бур­жоазно правителство, неспособно по силата на своята природа да даде на народа нито мир, нито земя, нито истинска свобода, разобличава­т неговата  политика и съглашателската тактика на дребнобуржоазните партии. Всички действия на болшевиките са насочени към защита на интересите на трудещи­те се.

Набелязвайки курса към прерастване на буржоазно-демократическата революция в социали­стическа, Ленин определя и политическата фор­ма на държавната власт. Още Маркс, изхождай­ки от опита на Парижката комуна говори за нова форма на държавната власт — «от типа на Парижката комуна». Върху основата на опита на двете буржоазно-демократически революции в Русия — от 1905 и 1917 г., Ленин открива репуб­ликата на Съветите като политическа форма на диктатурата на пролетариата.

«Не парламентарна република — връщането към нея от СРД /Съвети на работническите депутати/  би било крачка назад,— а ре­публика на Съветите на работническите, ратайските и селските депутати в цялата страна, от­долу догоре» - казва Ленин.

Ленин вижда във февруарската революция първата крачка към победата на социалистическата революция.

Особено голямо внимание Ленин отделя на развитието на марксистката теория за държава­та и на обосноваването на диктатурата на проле­тариата в периода на провеждането на Октом­врийската революция, когато проблемът за съз­даване на социалистическата държава се оказва в центъра на вниманието .

Огромна роля в творческото развитие на марк­систкото учение за държавата и диктатурата на пролетариата изиграват Лениновите трудове «Държавата и революцията» (1917 г.), «Пред­стоящите задачи на Съветската власт» (1918 г.), «Пролетарската революция и ренегатът Кауцки» (1918 г.), «Тезиси и доклад за буржоазната де­мокрация и диктатурата на пролетариата» (1919 г.), «Левичарството» — детската болест на комунизма» (1920 г.) и други.  В тях Ленин развива всички основни принципи на социа­листическата държавност, доказва, че от капита­листическото общество, в което буржоазията уг­нетява и експлоатира трудещите се маси, не може да се излезе иначе освен чрез диктатурата на пролетариата. «Който не е разбрал необхо­димостта от диктатура от която и да е било ре­волюционна класа за нейната победа — пише Ленин, — той нищо не е разбрал от историята на революциите или не иска нищо да знае в тази област».

Завоюването на политическата власт от работ­ническата класа е само начало на дълбоките со­циални преобразования във всички области на обществения живот. Държавната власт, принадлежаща на работническата класа, е главно оръдие в борбата за смазване съпротивата на сва­лените експлоататорски класи, за създаване на висш тип обществени отношения, за развитие на икономиката и културата. Същността на дър­жавата на диктатурата на пролетариата може да се разбере само когато се изследва тя във връзка с дадения икономически строй на обществото, с неговите материални и социални усло­вия. Държавата на диктатурата на работническата класа бе породена от острата класова борба между пролетариата и буржоазията.  

Съветите като форма на диктатурата на про­летариата трябва да" решават принципиално различни задачи от тези на буржоазната държа­ва. Съветите са призвани да укрепват и раз­ширяват социалистическата собственост, да лик­видират експлоатацията и експлоататорските класи, безработицата, да осигурят политическите и социални права на трудещите се класи.

Анализирайки характера и особеностите на ос­вободителната борба на народните маси в епоха­та на империализма, Ленин още през 1916 г. из­казва важното политическо положение за разно­образието на формите на диктатурата на проле­тариата. След Октомврийската социалистическа революция и особено след Втората световна война международното освободително движение издигна нова форма на диктатурата на пролета­риата — народната демокрация, потвърждавай­ки по такъв начин гениалното предвиждане на Ленин.

Опитът от социалистическото строителство  в СССР показа, че в своето развитие пролетарската държава преминава два основни етапа. Първият — като държава на дик­татурата на пролетариата и вторият — като об­щонародна държава.

Ленин доказа необходимостта от диктатура на пролетариата при прехода от капитализма към социализма. При това той изхождаше от наличието  на антагонистични обществени от­ношения в периода на диктатурата на пролета­риата. Особеността на тази нова пролетарска държава се състои в това, че «при прехода от капитализма към комунизма потискането е още необходимо, но то е вече потискане на експлоататорското малцинство от експлоатираното мно­зинство».

Наред със задачата за смазване съпротивата на експлоататорските класи диктатурата на про­летариата осъществява и други вътрешни функ­ции, най-главните от които са: стопанско-организаторската и културно-възпитателната.

След завоюването на политическата власт от руската работническа класа на преден план излиза  задачата за създаването на по-висш от капитализма обществен строй, за повишаването на производителността на труда.

В статията «Предстоящите задачи на съвет­ската власт» Ленин посочва като най-важни въ­проси организацията на отчетността, на най-строг контрол върху производството и разпределението, укрепването на трудовата дисциплина.

Построяването на социализма  не е следствие от стихийно развитие, то е резултат от съзнателна целенасочена дейност на работни­ческата класа, на целия трудов  народ. Правил­ното ръководство в изграждането на социалистическата държава се осъществява от Комуни­стическата партия, която владее законите на об­щественото развитие, обединява в своите редове най-прогресивните представители на работниче­ската класа, на всички трудещи се и е тясно свързана с народните маси, ползва се с пълното им доверие.

Ленин посочи, че диктатурата на пролетариа­та — това е система от държавни и обществени организации: Съветите на депутатите на труде­щите се и техните изпълнителни и разпредели­телни органи, Комунистическата партия, проф­съюзите, Комсомола и другите обществени ор­ганизации на трудещите се, с помощта на които пролетариатът осъществява изграждането на социализма.

Важно място в системата на диктатурата на пролетариата заемат държавните учреждения и ведомства. В периода на изграждането на ново­то общество държавните функции се изпълняват главно от органите на Съветите. Ленин разрабо­ти пътищата за формиране на социалистическия държавен апарат и принципите на неговата дей­ност, разкри и показа организаторската и съзидателна роля на държавата на диктатурата на пролетариата.

В стопанско-организаторските задачи на дик­татурата на пролетариата влизат: установяване на социалистическа собственост върху основ­ните средства за производство, постепенно со­циалистическо преобразуване на селското сто­панство, увеличаване на производителните сили и производителността на труда, премахване на експлоатацията на човек от човека, ръководене на многобройните селски маси, осъществяване на социалистическата революция в областта на идеологията и културата, развитие на науката, техниката, всемерно задоволяване на растящите материални и духовни нужди на народа.

Разработвайки въпросите за привличане на трудещите се към управлението на държавата, Ленин изисква да се държи сметка за нивото на подготовката на масите, за съществуващите възможности и особености, свойствени на всяка класа и на различните слоеве трудещи се. Той съветваше смело да се въвличат най-широките маси в контрола над производството и разпреде­лението на продуктите. Ленин отделя изклю­чително голямо внимание на привличането на трудовата младеж към държавна и обществена дейност. «Ние сме партия на бъдещето, а бъде­щето принадлежи на младежта. Ние сме партия на самоотвержена борба със стария гнилоч, а младежта винаги първа ще тръгне на самоотвер­жена борба».   

Ленин вижда по-нататъшното развитие на съветската държава в непрекъснатото развитие  и усъвършенстване на социалистическата демокрация. В своя труд «Държавата и революцията» той обръща  внимание на това, че Маркс и Енгелс поставят демокрацията и диктатурата  на пролетариата в един ред и ги разглеждат в диалектическо единство. Опирайки се на диктатурата на пролетариата, Съветите осигуряват демокрация за мнозинството, за трудещите се и върху тази основа я развиват по-нататък. Ле­нин, подобно на Маркс и Енгелс, счита  диктатурата на пролетариата и демокрацията за необходими в съответните периоди на общественото развитие. С победата на социализма дикта­турата  на пролетариата завършва своята историческа мисия и от гледна точка на вътрешните задачи престава да бъде необходима .  

От първите дни на социалистическото строителство Комунистическата партия се опира в своята дейност на професионалните съюзи. Оценявайки тяхното значение в управлението на държавата, в осъществяването на  стопанско-организаторската функция, Ленин писа, че те са «могъщ пролетарски апарат, посредством който партията е тясно свързана с класата и масата и посредством който, при ръководството на партията, се осъществява диктатурата на класата.»

Ленин също така обоснова външнополитическата дейност на пролетарската държава. Тази дейност включва в себе си: отбраната на страната, борбата за мир и мирното съвместно съществуване между държавите с различен социален строй, всестранната подкрепа на работническото и националноосвободителното  движение.  

След победата на социализма държавата на диктатурата на пролетариата става политическа организация на целия народ при ръководната роля на работническата класа.

Терминът «народна» определя общността на икономическата основа и интересите на всички обществени групи в социалистическата държа­ва; това означава, че държавата не е оръдие за потискане на една класа от друга, а е въплъще­ние на социално-икономическото единство на об­ществото.

 

 

Материал от честването на 145 години от рождението на Владимир Илич Ленин на 28 април 2015 г. в Кюстендил

 

 

 

 

 

Норми на партиен живот

Какво представляват нормите на партийния живот? Каква е тяхната същност и значение?

Това са закрепените в Устава на партията основни правила, които регулират вътрешния живот на партията, определят формите и методите на работа на всяка партийна организа­ция, на всеки партиен член. Идейните и органи­зационни основи, на които е изградена партията действат чрез нормите на партийния живот и се конкретизират, развиват, претворяват в живота и дейността на партията в съответ­ствие с дадената историческа обстановка и за­дачите, които поставя тя през всеки конкретен период.

В. И. Ленин отбелязва, че нормите на пар­тийния живот — това са общоприетите правила на организацията, „общото решение относно формите и нормите на партийната организа­ция, решение, което се нарича организационен устав на партията и което не може да съще­ствува иначе освен във вид на такъв ус­тав...”

По своето предназначение нормите на пар­тийния живот изпълняват определени функции. Едни определят членството в партията, например правата и задълженията на партийния член, условията за  приемане в партията, дру­ги— мястото на членовете в партийния строй; трети разкриват основните организационни принципи на строежа на партията (например принципа на демократичното единство при социалистическите партии  или принципа на демократическия централизъм при комунистическите партии), както и техните функции и за­дачи; четвърти — отношението на партията към останалите участници в политическия живот  и т. н.

Нормите на партийния живот при комунистическите партии изразяват потребностите на ре­волюционното развитие. Строгото спазване и творческото прилагане на нормите на партий­ния живот съобразно с конкретната обстанов­ка са условие за идейното и организационно единство на партията, за целенасочеността и гъвкавостта на нейната дейност. Затова нор­мите на партийния живот придобиват силата и характера на партиен закон и са задължител­ни за цялата партията, за всяка партийна ор­ганизация и всеки отделен партиен член. Задъл­жителното следване на нормите на партийния живот е изискване на Устава.  

Пример, потвърждаващ съвременния  характер на нормите на партийния живот, се явява уставното положение за правото на членовете на партията да критикуват на  партийни събра­ния, конференции, конгреси, на заседания  всеки, независимо от зае­мания от него пост. Партията не дели членовете на такива, които могат да се критику­ват и които не могат да се критикуват. В партията не бива да има лица, които да са свободни от контрола на партийните маси.

Партията трябва да полага грижи за развитието на принципиалната критика, проникната от ин­тересите на общото дело. Партийните органи­зации следва да подкрепят деловата критика, внимател­но да се отнасят към всяка ценна забележка коя­то има за цел подобряването на работата, предотвратяването на грешките или най-безбо­лезненото им и бързо отстраняване, ако таки­ва са допуснати. Партийните организации са длъжни също така да се борят срещу онези, които насочват критиката против обществени­те норми и принципи и подменят деловата, здравата критика с безпочвени и безотговорни обвинения, с болезнени преувеличения на не­достатъците. В такива случаи трябва да се оп­редели къде завършва критиката, продиктува­на от искреното желание да се поправят не­достатъците, и къде започва безпочвеното не­доволство и демагогията. Наред с това в партийните организации трябва да има нетърпимост към самодоволството и към имитацията на истински резултатна дейност.

Ръководство за партийната дейност  си остават и днес Лениновите думи: „Всички революционни партии, които са загивали досега—са загива­ли по причина на това, че са се самозабравя­ли и не са умеели да виждат в какво е тяхната сила и са се страхували да говорят за своите слабости”

 

Защо именно критиката е норма на партий­ния живот ? Затова, защото тя изразява най- общите закони на общественото развитие—за­коните на материалистическата диалектика, която, както посочват основоположниците на марксизма, „не се прекланя пред ни­що и по самата си същност е критична и ре­волюционна”.

Общественото развитие протича в резултат на борбата на противоположностите, на борба­та между старото и новото. В живота винаги се ражда нещо ново, прогресивно, което се развива, укрепва и измества старото. Борбата между старото и новото е съдържание на раз­витието. Затова е естествено в революционните партии партийните членове да не се примиряват със срещащите се понякога застой и консерватизъм, а да борят решително за разкриване и преодоляване на слабостите и недостатъците.

 В. И. Ленин казва: „Отношението на една политическа партия към своите грешки е един от най-важните и най-верните критерии за сериозността на партията и за това как тя из­пълнява на практика задълженията си към своята класа и към трудещите се маси. Открито да се признае грешката, да се разкрият нейните причини, да се анализира породилата я обстановка, да се обсъдят внимателно сред­ствата за поправяне на грешката —ето това е признак на сериозна партия, ето това значи тя да изпълни своите задължения, ето това е възпитание и обучение на класата, а след това и на масата”

 „Работата за истинското строи­телство— казва В. И. Ленин — това е използването на критиката и съдържанието на кри­тиката”.   Това е още по-важно при строителството на новото общество, което не преминава без грешки и недостатъци. Те, разбираемо е, са неизбежни, защото пътят на изграждането на социализма е непознат.   

За да може ленинската партия да действа като ръководна и организираща си­ла на трудещите се маси, са необходими норми, които да определят мястото на всеки в партийния строй. За това партията има цяла система от норми, които отразяват организационната и структура и  принципите на изграждане.

 

 Те определят формите и методите на работа на партийните органи, определят реда за избиране на партий­ните органи  и отчетността им пред съответните партийни организации в срокове, установени от Устава.  

В  Устава са закрепени нормите, отразяващи структурата на партията и системата на нейната организация.

Ръководните правила на организационната структура на партията са свързани органиче­ски с правата и задълженията на членовете  на партията, те действат заедно и изразя­ват съзнателно волеизявление на всеки партиен член и на партията като цяло.  

Наличието на единни норми на партиен живот дава възмож­ност на всеки партиен член, на всяка партийна ор­ганизация да организират своята работа така, че да осъществяват общопартийните правила и успешно да решават стоящите пред партията задачи.

 

 

Материал от честването на 145 години от рождението на Владимир Илич Ленин на 28 април 2015 г. в Кюстендил

 

 

 

 

 

Трактовки за моделите на социализма

Маркс и Енгелс живяха и твориха в предреволюционен период , когато нямаше още развит империализъм, в периода на подготвяне пролетариата за революцията, в периода, когато пролетарската революция не беше още непосредствена практическа неизбежност. Според Маркс същността на движението на историята е развитие на производителните сили и производствените отношения на обществото, за да се премине на определен етап към по-прогресивна система – обществото на комунизма.

Ленин живя и работи в периода на по-напреднал капитализъм преминаващ в етап на империализъм, в периода на разгръщащата се пролетарска революция. През 1916 г. той публикува книгата си „Империализмът – висш и последен стадий на капитализма“, в която обоснова характеристиката на  епохата на империализма и на пролетарските революции. Империализмът по анализа на Ленин е капиталистическо общество с диктат на финансовия капитал, което довежда до загниване на самата система на капитализма и до революционното му отстраняване от историческата сцена.

 Някои обикновено изтъкват крайно боевият и крайно революционният характер на ленинизма. Това е съвършено правилно. Но тази особеност на ленинизма се обяснява с две причини:

първо, с това, че ленинизмът произлиза от пролетарската революция, чийто отпечатък той не може да не носи върху себе си;

второ, с това, че той израства и закрепва в схватки с опортюнизма на I I Интернационал, борбата против който  е необходимо предварително условие за успешната борба против капитализма.

Не трябва да се забравя, че между Маркс и Енгелс, от една страна, и Ленин, от друга, лежи цял период на пълно господство на опортюнизма на I I Интернационал, безпощадната борба против който не можеше да не бъде една от най-важните задачи на ленинизма. Ленин действително възроди революционното съдържание на марксизма, погребано от опортюнистите на I I Интернационал.

В наши дни може би трябва да се отбележи теорията и книгата на Даниел Бел „Настъпващото постиндустриално общество“

Можем да споменем и идеята на Имануел Уолърстейн за бифуркацията на съвременната епоха /синоним на дестабилизация на социалната или икономическата система, на раздвояване, на непредсказуемост/  и  постановката му, че появата на нова или нови системи е предстояща.

Има, разбира се, и други автори, включително у нас, които се занимават с анализа на тези ключови проблеми. Полезно в това отношение е да се прочете написаното от проф. Васил Проданов.

 Теоретическа теза на Александър Лилов е, че след 70-те години на ХХ век светът навлиза в нова историческа епоха, като нейната същност са радикални слединдустриални промени, трансформации във всички области на обществото и разгръщане на информационната епоха.

Нашата крайна цел си остава преодоляване на капитализма, въпреки че съветският модел на социализма претърпя крах.

Съвременното световно обществено мнение вече е оформило постановката, че е възможна една по-добра от капитализма обществена система. Това беше и логото на световния социален форум.

На първо място, историческата практика показва, че са възможни различни модели на преминаване към социализма.

Марксовият модел предвижда естествен исторически начин на преминаване, т.е. обществото достига такава степен на развитие, когато се започва не изграждане на социалистическо общество, а преминаване към социалистическо общество. Маркс никога на употребява термините „строителство“ на социализма или „изграждане“ на социализма. В неговите книги се говори за „възникване“, „преминаване“, „поява“ на социализма.

По-късно се появи Лениновият модел на преминаване към социализъм в неразвити или слаборазвити капиталистически страни. В този модел става дума не за ПРЕМИНАВАНЕ КЪМ, а за ИЗГРАЖДАНЕ НА социалистическо общество в икономиката и в другите области. Същността на този модел е да се осигури ускорено догонващо развитие на производителните сили, което по презумпция е работа на капиталистическото развитие. В това се заключава смисълът на Лениновото положение, че е необходимо цялостно преразглеждане на нашето разбиране за социализма – той бе осъзнал, че без развитието на производителните сили до нивото на най-напредналите капиталистически страни не може да става дума за преминаване към социализъм.

Именно такова ускорено догонване в развитието на производителните сили до нивото на най-напредналите страни, при мощна социална регулираща роля на държавата, наблюдаваме днес в Китай. Именно затова там се появяват богати и свръхбогати китайци, но паралелно намаляват и започват да изчезват стотици милиони бедни, а главната задача на реформите за дълъг период от време /до 2949 г./ е постигането на средна заможност за всичките милиард и 300 милиона граждани на Китайската народна република. Фантастична цел !!!

Може да се предположи появата на разнообразни модели на социализма през ХХІ век. Не само на социална, но и на цивилизационна, териториална или друга основа, например латиноамерикански, европейски или други модели.

Социалистите и комунистите трябва да уважават развитието на историята такова, каквото то реално е, в неговото действително многообразие, а не да се опитват, както ставаше, да командват историята, да я напъхват в предварително създадени мисловни схеми. Висшият закон на общественото развитие е самата способност на обществената система да се развива, т.е. иманентността на развитието на неравновесните системи.

Няма никакво основание да се иска развитието на Китай да повтори или да е идентично с развитието например на САЩ или на някоя друга западна страна, както и обратно. Всички страни и цивилизации са в постоянен контакт и диалог, тяхното развитие е все повече взаимносвързано и взаимнозависимо, но не е подчинено и йерархиризирано едно към друго.

Главното предвиждане за ХХІ век е, че това ще бъде век на разнообразно по моделите си развитие: от индустриален и информационен тип, от социалистически и капиталистически вид, от напреднали и изоставащи страни, региони и цивилизации.

Социализмът има бъдеще. Можем ли да си представим утрешния свят без милиард и триста милионния социалистически Китай ? Социализмът се обновява, модернизира се, за да предложи по-добри решения на проблемите, породени от новите реалности и предизвикателства.

Вече стана дума, че Ленин още в началото на миналия век направи обобщението: „НИЕ ТРЯБВА ДА ПРОМЕНИМ КОРЕННО РАЗБИРАНЕТО СИ ЗА СОЦИАЛИЗМА.“ И което е още по-важно – въведе НЕП (Нова икономическа политика) „сериозно и задълго“, както той се изразява. В наше време модернизацията на социализма е реализация на това Лениново проникновение. Тя, модернизацията, е новото разбиране за социализма в новите условия.

Погрешно е да се натиква това ново разбиране в каквито и да било предварителни абстрактни схеми. Този филм вече сме го гледали и прескъпо заплатили. Но два-три урока от краха на съветския модел трябва да бъдат ясно артикулирани.

Първият урок – постсъветските модели на социализма трябва да дадат тласък и простор за развитието на производителните сили до нивото и отвъд нивото на най-напредналите страни в света. Докато това не стане, историята няма да включи зелен светофар за преодоляване на капитализма и преминаване към социализма. Това означава:

• В напредналите страни социалистите да предложат по-добри алтернативи за устойчиво развитие на икономиката и за осигуряване на по-добро качество на живот на хората, свръхактуален въпрос за Европа например.

• В развиващите се страни социалистите да разработят догонващи стратегии за ускорено достигане на напредналите страни и за решително издигане на жизненото равнище на всички граждани.

• В изоставащите страни социалистите да предложат визии и стратегии за преодоляване на изоставането и бедността.

Великата глобална революция, която е двигателят на настъпващата нова информационна епоха, прави напълно реалистична такава историческа перспектива. Разбира се, осъществяването й е процес, изпълнен с гигантски трудности, но примерът на Китай показва, че този процес е възможен, ако има силни партии и крупни пасионарни исторически личности. /страстно преследващи целите с готовност за свръхнапрежение/

Вторият урок – реализирането на стратегиите за догонващо развитие е продължителен и сложен процес. В него действат и неадекватни с природата на социализма механизми и инструменти. Това не е въпрос на политически избор, а е обективен процес. Не може да допускаш частна собственост и да не допускаш забогатяване. Не може да имаш пазарна икономика и да елиминираш основни пазарни принципи. Разбира се, регулиращата функция на държавата внася повече справедливост в обществото. Но в преходния период се наблюдава симбиоза между социалистически и капиталистически форми на развитие.

Всъщност, ако хвърлим поглед върху цялото историческо развитие, приемствеността и конвергенцията са атрибутивни белези на историческите процеси.

Не трябва да се шокираме от появата на такива симбиозни или конвергентни форми. Те са част от механизмите на догонващото развитие на производителните сили в страни с победила социалистическа политическа революция, но с недостатъчно развити капиталистически икономики.  Преходните периоди не са „чисти“ социалистически периоди, а реализират и недоведени докрай капиталистически процеси на развитие.

Изобщо, грубо, но ясно казано, конвергенцията не е идеологическа диверсия на капитализма срещу социализма, а форма на историческото развитие – новото се съдържа в лоното на старото.

 

Изводът: Социализмът има бъдеще. Но предстои много работа на историята и на социалистическото движение за фундаменталното обновление на сегашния социализъм и за появата на моделите на социализма на новата информационна епоха.

 

 

 

Материал от честването на 145 години от рождението на Владимир Илич Ленин на 28 април 2015 г. в Кюстендил

 

 

 

 

145 г. от рождението на Ленин – заключителни слова

 

Днес името на Ленин продължава да живее и ще  живее в сърцата и умовете на цялото прогресивно човечество, зовейки го на неумор­на борба за мир и социализъм, за по-добро бъдеще, за свободен  и щастлив живот.

И сега много от идеите на Ленин са актуални. Например, критиката на буржоазната демокрация като скрита форма на диктатура на капитала. Той пише, че който владее, той и управлява. В такава ситуация глаголстването за властта на народа - това просто е лъжа. Актуална е ленинската теория за империализма, особено що се отнася до неговия преход във финансов капитализъм. Това е самоизяждащо се чудовище, икономика произвежда пари, които се озовават при банкерите. И именно това се превърна в причина за днешната глобална криза. Почетете Ленин, той това го е предсказал.

Ленин е имал много широк поглед върху природата на социализма – той съчетава най-доброто от руския и световния опит: „С две шепи да се черпи хубавото от чужбина: съветска власт + пруски ред по железниците + американска техника и организиране на тръстовете  и така нататък, и така нататък  = социализъм.” (С,т.36, с.550)

Класиците на марксизма  учат, че не бива да си представяме пътя на развитието на човешкото общество като някаква права линия, теглена с линеал, те разясняваха, че често пъти това е един сложен зиг­загообразен процес на развитие от низшето към висше­то, процес, който в конкретния живот се осъществява в изключително многообразните исторически явления. Ленин подчертава, че „да си представяме, че световна­та история върви гладко и акуратно напред, без гигант­ски понякога скокове назад, е недиалектично, ненаучно, теоретически невярно".

Но колкото и своеобразни да са конкретните форми на общественото развитие, прогресивният развой на историята е неминуем. Такава е обективната закономер­ност.

Левите не бива да отричат Ленин. Понякога в публичното пространство се дискутира тази тема. Всички са единодушни, че с неясна докрай или с размита  идеология коя да е партия бързо ще слезе от политическата сцена, ще се изроди в секта, разяждана от междуособици и вътрешни борби. 

 Всички исторически факти говорят, че Ленин е овладял до съвършенство методът на Маркс, което проличава в неговите трудове, както и в първите стъпки на съветската власт. Той, по думите на съвременния американски социолог Имануел Уолърстейн, е бележит държавник и следващите поколения по достойнство ще оценят приноса му за развитието на Русия.
Действително в началото Ленин и болшевиките подценяват стоково-паричните отношения. Но особено след Кронщадския метеж Ленин стига до извода, че трябва да има промяна в икономическата политика, и то за дълго време. В това се състои неговата интелектуална сила да не робува на постулати, а да прави обобщения въз основа на реалния живот.

Днес левите партии трябва решително да се отърват от все още непреодолените метастази на изкривяванията в практиката през отминалия период, без да отричат всичко добро направено за хората. Това ще бъде и залог  да се провежда широка дискусия за анализ, съобразен с реалния живот, но не в интерес на съществуващите олигархични прослойки.  

Параметрите на левите идеи както в България, така и в Европа трябва да включват създаването и реализирането на лява алтернатива за сегашното и бъдещо общество, която да преодолее параметрите на днешната неолиберална уредба и да цели постигането на високо качество на живот на хората – осигуряващо както физическото, така и духовното им развитие.

Това, което със сигурност може да се твърди, е, че историческото развитие няма да спре при капитализма.

Ленин е неизчерпаем, но ще трябва все пак да приключим с  настоятелната препоръка: четете Ленин. В неговите съчинения ще намерите отговор на много от въпросите, които ви вълнуват. Разбира се, тази препоръка се отнася до хората отляво. Ония отдясно не разполагат с интелектуалните и нравствените предпоставки, за да се издигнат до личност като Ленин.

 

 

Материал от честването на 145 години от рождението на Владимир Илич Ленин на 28 април 2015 г. в Кюстендил