ЕНГЕЛС И «КАПИТАЛЪТ» НА МАРКС

И така, този том е готов. Само на тебе дължа, че това стана възможно!

                          Маркс до Енгелс, 16 август 1867 г., 2 часа през нощта

 

„Австрийският социалдемократ Адлер вярно отбеляза, че с издаването на II и III том на «Капиталът» Енгелс изгради на гениалния си приятел величествен паметник, върху който неволно начерта собственото си име с неизгладими черти.. Действително тези два тома на «Капиталът» са труд и на двамата: на Маркс и Енгелс.“

                                                                                                                В. И. Ленин

 

 

«Към критиката на политическата икономия»

 

Понякога съвременниците наричаха Маркс и Енгелс Диоскурй — с името на героите от древногръцката митология, братя-близнаци, прославили се освен с добрите си дела, с безкористната си и самоотвержена дружба.

Дружбата между Маркс и Енгелс е въплътена особено ярко в дългогодишната история на «Капиталът».

В продължение на десетки години, като се започне от есента на 1843 г., Маркс упорито се занимаваше главно с проблемите на политическата икономия, докато научните интереси на Енгелс след излизането на книгата му «Положението на работническата класа в Англия» и чак до смъртта на Маркс бяха предимно в други области. Но през всичките тези години Енгелс оказваше на приятеля си огромна помощ в икономическите изследвания, в разработването и популяризирането на «Капиталът». «Капиталът» е дело преди всичко на гениалния си автор. Но световната наука, човечеството справедливо са дълбоко признателни също така и на Енгелс, поставят името му редом с името на Маркс, когато става дума за икономическата теория на марксизма за «Капиталът».

Енгелс до голяма степен спомогна за излизането на главното произведение на Маркс. От всички близки другари и съратници на Маркс той най-добре разбираше каква огромна роля ще изиграе този труд в развитието на науката, в съдбата на международното работническо движение, в борбата за комунизъм.

За Маркс нямаше по-авторитетен съдия и консултант по сложните въпроси на икономическата теория от Енгелс. Достатъчно е да се приведат само няколко примера, за да се добие реална представа за това, каква голяма роля изигра духовната близост между Маркс и Енгелс в процеса на създаването на «Капиталът». От запазената кореспонденция между Маркс и Енгелс се вижда, че те редовно са разменяли мнения по най-важните проблеми, изследвани в «Капиталът».

През януари 1851 г. Маркс споделя с Енгелс откритията си по теорията за поземлената рента, изказва задълбочените си критически съображения относно теорията на Рикардо за рентата и съществените й недостатъци, по силата на които тази теория се оказа в противоречие с действителната история, с прогреса на производителността на земеделието.

Както е известно, Рикардо изхождаше от признанието за намаляването на плодородието на почвата, което даде на Малтус основание за вулгарната му теория за народонаселението. В писмо до Енгелс Маркс показа несъстоятелността на изходните предпоставки на Рикардо. На свой ред Енгелс призна изводите на Маркс за напълно правилни. Според неговите думи и самият той се съмнявал в твърденията на Рикардо, макар че не се е опитвал да стигне до същността на нещата. Още тук Енгелс отбеляза, че в теорията си за поземлената рента Рикардо не взема под внимание прогреса на земеделието и твърди, че капиталът, влаган в определен участък земя, давал все по-малка печалба. Енгелс смяташе за погрешни тези положения, които фактически означаваха теоретическа основа на закона за намаляващото плодородие на почвата. Той ги критикуваше още в статията си «Очерци към критиката на политическата икономия». Наистина тази критика тогава все още беше схематична. И ето че сега Маркс внесе пълна яснота. Енгелс пише, че възгледите на Маркс върху поземлената рента трябва колкото се може по-скоро да бъдат публикувани в някое английско списание, и поемаше грижата за превода на възможната статия.

След това, на 3 февруари 1851 г., Маркс изложи пред Енгелс под формата, на «илюстрация към теорията за паричното обръщение» мнението си за несъстоятелността на количествената школа, според догмите на която стоковите цени, вносът и износът на стоките, а следователно търговският баланс и курсът на полиците се определят от количеството на намиращите се в обръщение пари. Причината за икономическите кризи тази школа виждаше също в паричното обръщение. Маркс пише, че не е открил доказателства за нейните изводи. Напротив, те коренно се опровергават от реалното движение на цените. Паричното обръщение и неговите закони имат производствен характер. Кредитната система според Маркс е едно от условията за икономическите кризи, но не и причина. Дадена криза може да придобие по-тежки форми в резултат на нелепата намеса на държавната власт при регулирането на паричното обръщение.

Енгелс живо се заинтересува от това «най-ново икономическо откритие» на Маркс, то стана предмет на най-сериозните му размисли. Наскоро след това той писа на Маркс, че въпросът е поставен от него «съвсем правилно и много ще помогне да се сведе налудничавата теория за обръщението до прости и ясни основни факти» .

На 31 март 1851 г. Маркс се обърна към Енгелс е молба да направи справка за това, как търговците, фабрикантите и т. н. изчисляват онази част от печалбата, която изразходват за себе си, дали вземат за тази цел пари от банкерите или постъпват по някакъв друг начин! Четири дена след това Енгелс подробно отговори на всички въпроси на Маркс.

В разгара на работата над «Капиталът», на 11 април 1865 г., Маркс пита Енгелс: «Какво се чува за памуковата криза? Необходими ми са сведения за това». И още на следващия ден Енгелс му изпраща подробен «отчет» за хода и характера на тази криза, която предизвика сред филистерите „меча болест“, или казано по-просто — паника.

Взаимните консултации, взаимната информация за новите явления в икономиката, за новата икономическа литература бяха обикновени в отношенията между Маркс и Енгелс.

Към края на 50-те години Маркс се зае с обобщаването на дългогодишните си икономически изследвания. В продължение на някакви си десет месеца през 1857-1858 г. беше създаден първият чернови вариант на бъдещия голям труд по политическа икономия, известен днес като икономически ръкопис от 1857—1858 г. Резултат от внимателната обработка само на една част от ръкописа беше първият том на «Към критиката на политическата икономия», излязъл през 1859 г.

Енгелс беше свидетел на зараждането на това забележително произведение и пръв помощник на автора в неговата работа. Маркс се обръщаше към Енгелс за съвет, предварително го запознаваше със съдържанието и плана на своето изследване. По молба на Маркс Енгелс намираше нови книги, използването на които Маркс с рядката си научна добросъвестност смяташе за съвършено задължително, преди да изпрати на издателството готовия ръкопис. Маркс нямаше никакви средства, за да изпрати ръкописа си в издателството, и Енгелс, както винаги, му помогна.

След като книгата беше публикувана, появиха се нови грижи. Преди всичко трябваше да се организират отзиви в печата, възможно по-широк кръг читатели да се запознаят със съдържанието й. С тази задача се зае преди всичко Енгелс.

Книгата излезе от печат през юни 1859 г., а в началото на август Енгелс написа обширна рецензия. С характерното си литературно майсторство и задълбочено познаване на предмета той изложи същността на формулираните от Маркс в предговора положения за материалистическото разбиране на историята, които отричат «всички наследени и обичайни възгледи върху всичко историческо» и благодарение на които беше разрушен традиционният начин на политическото мислене. Новият мироглед залегна в основата на логически стройното и свързано изложение на законите на буржоазното производство и размяна.

Енгелс характеризира въплътените в «Към критиката на политическата икономия» особености на разработената от Маркс материалистическа диалектика като метод на научно изследване и показа решаващите й предимства пред Хегеловата абстрактна, спекулативна диалектика, пред метафизичния метод на буржоазните икономисти. Маркс, подчертаваше Енгелс, беше и си остава единственият човек, който можа да освободи от Хегеловата логика ядрото, заключаващо действителните открития на Хегел, да очисти диалектиката от идеалистическата обвивка и да й придаде такъв вид, че тя да стане единствено правилната форма на развитието на мисленето.

В тази рецензия Енгелс за пръв път формулира принципа на съотношението между логическо и историческо в икономическото изследване и показа, че за политическата икономия единствено подходящ е логическият метод, който, всъщност не е нищо друго «освен същия исторически метод, само че очистен от историческата форма и от пречещите случайности». Енгелс разясни как Маркс, анализирайки различни страни на стоката в нейната развита форма, успя блестящо да приложи изработения от него метод и по този начин да преодолее онези трудности, които не можа да преодолее буржоазната политическа икономия и по-специално А. Смит при разглеждането на категорията стойност.

Идеи, близки до развитите тук от Енгелс мисли за метода на марксистката политическа икономия, намираме в икономическия ръкопис на Маркс от 1857—1858 г., особено в «Увода».

 

Участие в подготовката на I том на «Капиталът»

 

Според първоначалния план на Маркс скоро след първия том на «Към критиката на политическата икономия» трябваше да се появи втори. Но в хода на по-нататъшните необходими изследвания този план трябваше съществено да се ревизира. Появи се идеята за създаването на «Капиталът» в няколко тома.

По време на напрегнатата работа на Маркс непосредствено над това съчинение Енгелс, както винаги, беше неговото «второ аз». Авторът на бъдещия «Капитал» го посвещаваше в творческите си планове, в своите велики открития. Енгелс постоянно с думи и дела показваше горещата си заинтересованост от най-скорошното завършване на главния труд на Маркс, помагаше му да се справя с «житейските мерзости», изказваше мнения по чисто научните проблеми, приятелски подтикваше Маркс да побърза. В своята работа Маркс се опираше и на теоретичните трудове на Енгелс.

Маркс и Енгелс заедно преглеждаха коректурите на I том на «Капиталът». В хода на тази работа освен дребните и не толкова съществени поправки Енгелс направи важни бележки по структурата на книгата и текста на отделните й раздели.

На 3 юни 1867 г. Маркс помоли Енгелс подробно да му съобщи «кои именно точки в изложението на формата на стойността е необходимо да се популяризират в допълнението». На 16 юни Енгелс отговори: «Най-главното, което би следвало да се направи, е малко по-подробно да се докаже исторически онова, което тук (в главата «Стока и пари») е постигнато по диалектически път; с една дума, постигнатото да се потвърди с примери от историята. . . Ти, вероятно, ще можеш да направиш отличен екскурс на тази тема, да докажеш на филистера по исторически път необходимостта от образуването на парите и да покажеш процеса, който се извършва при това.

Ти извърши голяма грешка, като не направи хода на мислите на това относително абстрактно изследване по-нагледен с помощта на по-малки подразделения и отделни подзаглавия.» На 22 юни Маркс съобщи на Енгелс, че е последвал съвета му и в приложението към първа глава («Стока и пари») «е отделил всеки етап от развитието в параграф и т. н. с отделно заглавие».

Маркс смяташе това «Приложение» за много важен елемент на тома, тъй като всички икономисти преди това не бяха забелязали едно «извънредно просто нещо», а именно това, че формата на равенството на една стока на друга стока (например 20 аршина сукно = 1 сюртук) «съдържа в себе си цялата тайна на паричната форма». Точно така мислеше и Енгелс. Макар че, казва той, от относително абстрактното изложение на същността на стоката и парите, от формата на стойността, все още не произтичат преки революционни изводи, въпреки това «сама по себе си цялата буржоазна мръсотия вече е разкрита в развитието на формите на стойността», т. е. казано по друг начин, в стоката и парите са заложени всички основни и иманентно присъщи на буржоазния начин на производство противоречия.

Маркс направи специална уговорка за особеното значение на посоченото «Приложение» в предговора към 1 том на «Капиталът». Той препоръча на читателя, несвикнал съвсем на диалектическо мислене, да изпуска онази част от първа глава, където се разглежда еволюцията на формата на стойността, и вместо нея да чете приложението «Форма на стойността». «Тук се прави опит въпросът да се изложи толкова просто и дори съвсем ученически, доколкото това позволява научното изложение.» Всичко това извънредно много хареса на Енгелс. «Поздравявам те — пише той на Маркс на 9 септември 1867 г. — за твоето приложение за формата на стойността. В този вид то е достъпно дори и за най-предубедения ум. Поздравявам те и за предговора.»

По време на работата си над «Капиталът», която изискваше огромно творческо напрежение, Маркс се намираше при съвсем отчайващи обстоятелства, преживявайки «хиляди беди»: собствената си болест, болестта на любимата му жена, болестта и смъртта на децата му. Постоянни негови спътници по време на лондонската му емиграция бяха нищетата и полугладното съществуване. Маркс неведнъж залагаше личните си вещи, напразно искаше помощ от застрахователното и заемното дружество, потъваше в дългове при магазинерите, получаваше от тях строги предупреждения и протестирани полици, над него постоянно висеше заплахата да бъде изхвърлен от квартирата поради това, че не беше платил наема си. Грозеше го опасността да влезе в затвора поради дългове. Измъчен от «тези кошмари», от това крайно тежко и унизително положение и като не виждаше друг изход, често Маркс се обръщаше със «сигнал за бедствие» към Енгелс. И нямаше случай този сигнал да не бъде чут.

Ето какво пише В. И. Ленин: «Нуждата просто души Маркс и неговото семейство; ако не е била постоянната самоотвержена финансова подкрепа на Енгелс, Маркс не само не е щял да може да завърши «Капиталът», но и неминуемо е щял да загине под гнета на мизерията.»

Енгелс винаги вземаше присърце всички успехи и житейски несгоди на Маркс. Скръбта на Маркс беше и негова скръб, радостта на Маркс беше и негова радост. «Много се радвам — се обръща Енгелс към Маркс на 7 август 1865 г., —че работата с книгата бързо напредва. . . В деня, когато ръкописът [I том на «Капиталът».] бъде изпратен, аз ще се напия по най-безобразния начин и ще отложа това само в случай, че ти пристигнеш на другия ден и ще можем двамата да направим това.» «Когато получих известието, че ръкописът е изпратен, имах чувството, че от гърба ми падна тежък товар» — пише Енгелс на Маркс на 11 ноември 1866 г.

 

Срещу «заговора на мълчанието»

 

Първият том на «Капиталът» излезе от печат на 14 септември 1867 г. Маркс и Енгелс не без основание смятаха, че буржоазната наука ще се постарае да премълчи и това съчинение, както се опитваше да обкръжи със «заговор на мълчанието» излизането на книгата на Маркс «Към критиката на политическата икономия».

Естествено, още в навечерието на излизането на книгата Маркс и Енгелс започнаха да разработват план за проваляне на бойкота от страна на буржоазните учени. Като първа мярка Енгелс предложи книгата да бъде нападната «от буржоазна гледна точка». Маркс оцени този план като «най-доброто военно средство».

Енгелс се обърна към своите и Марксовите съмишленици с настойчива молба да разгърнат в печата кампания около книгата на Маркс. «Главното не е в това, какво и как да се пише — подчертава той в писмото си до Л. Кугелман, от 12 октомври 1867 г., — а в това, да се заговори за тази книга и Фаухеровци, Михаелисовци, Рошеровци и Раувци (немски буржоазни вулгарни икономисти) да бъдат принудени да се изкажат за нея. Трябва да се публикува по възможност във всички вестници — и в политически, и във всички други, в които има такава възможност, — да се публикуват и дълги, и кратки бележки и главно — по-често. Трябва да направим невъзможна за тях — и при това колкото се може по-скоро — политиката на пълно мълчание, която тези господа навярно ще се опитват да провеждат.» На 8 ноември 1867 г. той отново се обърна към Кугелман: «Немският печат все още мълчи за «Капиталът», а е извънредно важно да се каже нещо. . . Главното е през цялото време да има отзиви за тази книга. А тъй като в дадения случай Маркс е с вързани ръце и освен това е срамежлив като момиче, то именно ние, останалите, трябва да направим това».

Енгелс смяташе популяризирането на «Капиталът» като извънредно важна задача и от своя страна беше «винаги готов да служи на партията». Самият той написа девет рецензии.

Статията-рецензия за вестник «Zukunft» е издържана под формата на буржоазно-обективистична оценка на «Капиталът». Отначало се говори за плачевното състояние на официалната политическа икономия в Германия, която общо се ограничава с «разводняване на хармониите на Бастия» и отричане учението на Рикардо. На общия твърде беден фон излизането на I том на «Капиталът» е радостно събитие, писа Енгелс. «Изследванията, които се съдържат в този труд, се отличават с извънредно голяма научна точност.» Внимание заслужава преди всичко «майсторското диалектическо построение на цялото изследване», теорията за стоката и парите, превръщането на парите в капитал, въвеждането на нова категория — принадената стойност, строгото разграничение между принадената стойност и печалбата, което Рикардо не правеше, доказателството, че на пазара действа не трудът, а работната сила. Цялата книга на Маркс е проникната от историческия подход, който позволи на автора й да представи икономическите закони не като вечни истини, а като формулировка «на условията за съществуване на известни преходни състояния на обществото». Засягайки накратко тези основни открития на Маркс, Енгелс пише, имайки предвид официалните немски икономисти: «Нека суровият урок, който им дава тази книга, ги събуди от летаргичния сън и им напомни, че политическата икономия не е дойна крава, която ни снабдява с мляко, а наука, която изисква сериозно и ревностно да й се служи».

В рецензията за буржоазния «Rheinische Zeitung», която беше отхвърлена от редакцията на този вестник, Енгелс прозорливо твърдеше, че революционните социалдемократи ще приветстват книгата на Маркс «като своя теоретическа библия, като арсенал, от който ще черпят най-съществените си аргументи».

Една от рецензиите на Енгелс се появи на 2 ноември 1867 г. на страниците на буржоазно-либералния «Elberfelde  Zeitung». Енгелс писа, че Маркс е успял да докаже, че капиталът е натрупаният незаплатен труд на работническата класа. Произведението на Маркс «съдържа достатъчно и предостатъчно нови, смели и дръзновени неща» и всичко това е изложено в «съвсем научна форма».

През 1868 г. Енгелс съставя конспект на първите четири глави от всичко шестте глави в първото издание на I том на «Капиталът». Целта на това «критическо резюме» и досега не е известна, но доста е вероятно Енгелс да е искал да излезе с кратко популярно изложение на «Капиталът», съзнавайки колко е важно да се въоръжат с неговите идеи по възможност по-широки маси от прогресивните работници.

Разбира се, конспектът на «Капиталът» имаше определено значение за Енгелс и като средство за задълбочено усвояване от самия него на цялото богатство на Марксовата икономическа мисъл.

Големите усилия на Енгелс, участието и на другите близки приятели и съратници на Маркс в пропагандирането на «Капиталът» дадоха своите резултати. Книгата не се залежа по рафтовете на книжарниците. «Заговорът на мълчанието» беше провален. Книгата беше посрещната добре от немските работници. За нея разбра научният свят в Германия и в другите страни. Наскоро след първото издание в Санкт-Петербург беше започната подготовката на руския превод — първият превод на «Капиталът» на чужд език. След руския превод, излязъл през 1872 г., през 1872—1875 г. беше подготвен авторизиран френски превод. Това беше началото на безпрецедентното разпространение на гениалния труд на Маркс по целия свят.

 

Подготовка на третото, немско издание на I том

 

Второто немско издание на I том на «Капиталът» беше подготвено от самия Маркс и излезе в отделни свитъци през 1872—1973 г. Маркс съществено преработи първото издание, придаде на книгата нова, по-съвършена структура. Бяха направени значителни промени в авторовия текст.

Към края на 1881 г. възникна като належащ въпросът за трето немско издание. По това време Маркс беше приключил напрегнатата творческа работа над френското издание и беше набелязал местата, които според него следваше да се поправят и допълнят в новото немско издание на I том.

Предложението на немския издател Ото Майснер за подготовка на трето немско издание беше направено в доста неподходящо за Маркс време. През декември 1881 г. почина жена му. Самият той беше тежко болен и можеше да работи само с прекъсвания. Нямаше достатъчно физически сили и душевен покой, за да се занимава повече или по-малко редовно с II и III томове, които бяха първата му задача.

Въпреки това и при тези крайно неблагоприятни условия Маркс извърши важна подготвителна работа: написа няколко допълнения, в специални екземпляри отбеляза онези места от френското издание, които трябваше да се пренесат на съответните страници на немското издание. Но повече той не можа да направи. Енгелс пое всички по-нататъшни грижи за подготовката на третото издание.

Отначало той помагаше на Маркс при събирането на материалите, които трябваше да се използват в третото издание. Така в писмата си до Бернщайн (от 27 октомври и 4 ноември 1882 г.) Енгелс го молеше от името на Маркс да издири необходимите за третото издание точни текстове на швейцарския ,и германския фабрични закони.

След смъртта на Маркс Енгелс започна да работи над третото немско издание. И макар че имаше отделни ръкописи от Маркс, негови указания кои части от текста на второто издание трябваше да се заменят с откъси от френския текст, не бива да се подценява изключителната сложност на работата, която Енгелс извърши, и отговорността, която той пое при подготовката на третото издание.

Първо, текстовете на второто немско издание и на френското издание съществено се различават. А това означава, че предварително беше изключено механическото пренасяне на отбелязаните абзаци или страници от едно издание в друго. Необходима беше сложна творческа работа за подготвянето и разполагането на тези различни текстове, за такова обработване на допълненията, при което те напълно да хармонират с основния текст.

Второ, Енгелс трябваше да направи превод от френски на немски. Често пъти това не беше обикновен и още повече буквален превод, а творческо преработване на френския текст, при което Енгелс се съобразяваше с особеностите и на немския език изобщо, и на стила, и на тънката специфика на Марксовата мисъл. Особено трудна задача беше изработването на терминология, адекватна на френския текст, която абсолютно точно да изразява мисълта на Маркс и да не изглежда чуждо тяло в общата тъкан на немското издание.

Най-много добавки и поправки са направени в раздел седми — «Процесът на натрупването на капитала».

Енгелс прочете всички коректури на тома. Той написа предговора към третото издание, където накратко са обрисувани особеностите на това издание и работата, която беше извършена отначало от Маркс, а след това и от самия него. «На мен — пише тук Енгелс, — който изгубих в лицето на Маркс човека, с когото ме свързваше четиридесетгодишна най-тясна дружба, приятеля, на когото дължа много повече, отколкото може да се изкаже с думи — на мен сега се падна задължението да се погрижа за издаването. . . на това трето издание. . . »

Енгелс не щадеше сили и време, отлагайки всяка друга работа и всякакви други задължения, за да ускори изданието. «Третото издание на «Капиталът» изисква от мен огромна работа.» «Бях принуден да прекратя всякаква кореспонденция, тъй като трябваше в най-кратък срок да завърша подготовката на третото немско издание на «Капиталът»» — пише той на италианеца П. Мартинети на 22 август 1883 г.

Към края на 1883 г. работата над това издание беше успешно завършена. За радост на Енгелс издателският процес вървеше сравнително бързо и безпрепятствено. «Жалко — пише той на П. Лафарг на 19 септември 1883 г., — че Мавъра не е жив и не може да види колко добре върви сега работата. . . »

 

Издаване на I том на английски език

 

Още преди появата на първото немско издание на I том Маркс и Енгелс обсъждаха помежду си и търсеха начин книгата да се преведе на английски език.

На 24 юни 1867 г. Енгелс съобщи на Маркс, че е запознал своя приятел Семюъл Мур с коректурите на главите за превръщането на парите в капитал и за възникването на принадената стойност. Според Енгелс Мур правилно разбрал и високо оценил тези глави. «В същото време реших — пише Енгелс — въпроса, кой трябва да преведе тази книга на английски език: това е Мур. . . При това от само себе си се разбира, че цялата работа ще се върши под непосредственото ми наблюдение. След като ти намериш издател, който, nota bene, да заплати на Мур поне малко за труда му, той с готовност ще се заеме с това.» Три дена по-късно Маркс отговори на Енгелс, че се старае да намери в Лондон човек, който би се заел да издаде книгата и би заплатил добре на преводача и автора.

През май—юни 1868 г. с цел да се събуди интерес към книгата сред издателите и читателите в Англия, по молба на Маркс Енгелс написа обширна рецензия за I том на «Капиталът» за списание «Fortnightly Review».

Както изглежда, при работата си над рецензията Енгелс вече е използвал своя конспект върху Марксовия труд. Това се вижда от някои почти текстуални съвпадения между рецензията и конспекта.

В доста популярна и убедителна форма Енгелс възпроизвежда съдържащите се в книгата доказателства за това, по какъв начин парите, тази форма на съществуването на стойността, се превръщат в капитал, показва, следвайки Маркс, как «в обръщението и същевременно не в него» възниква капиталът. Засягайки произвеждането на принадената стойност, Енгелс обръща внимание върху предложеното от Маркс деление на капитала — на постоянен капитал, вложен в машините, суровините и другите елементи, необходими за процеса на труда» и променлив капитал, изразходван за купуване на работна сила. Постоянният капитал само се възпроизвежда в стойността на продукта, но не създава принадена стойност, а променливият не само че се възпроизвежда, но е и непосредствен източник на принадена стойност.

В тази рецензия Енгелс се ограничава, с разглеждане на произвеждането на принадена стойност при постоянни технически условия, чрез обикновено удължаване на работния ден, т. е, казано с други думи, разглежда принадената стойност в абсолютната й форма. Той имаше намерение да посвети следващата си статия на относителната принадена стойност, която се създава при повишаване производителността на труда, а следователно при намаляване стойността на работната сила и намаляване на обществено необходимото работно време.

Но първата статия беше отхвърлена от буржоазния състав на редакцията на списанието под предлог, че била «прекалено научна» за английския читател, а втора Енгелс дори не написа. Разпореждащите се във « Fortnightly  Review» буржоа се страхуваха от рецензията на Енгелс, така както се бояха и от самата, книга на Маркс. Научният анализ на капитала представляваше «смъртен удар» за класовите им интереси.   

Първите опити на Маркс и Енгелс да намерят в Англия подходящ издател нямаха успех, а след това Маркс изобщо охладня към идеята за английско издание. Той имаше «печален опит» с френското издание през 1872—1875 г., което, според собствените му думи, му струваше много повече усилия, отколкото ако беше направил целия превод сам. Освен това извънредно много време изискваше работата над ръкописите на II и III томове. Работата около английското издание се възобнови едва след смъртта на Маркс и след излизането на третото немско издание. Именно това издание залегна в основата на английското издание.

Енгелс привлече като преводачи С. Мур, а от пролетта на 1884 г. и Е. Евелинг, мъжа на по-малката дъщеря да Маркс — Елеонора. Като преводач последният беше много по-слаб от Мур и Енгелс вероятно е трябвало да изгуби доста време, за да усвои той както трябва предмета на «Капиталът» и повече или по-малко, да овладее изкуството на научния превод. «Английският превод на «Капиталът» — пише Енгелс на 31 декември 1884 г. до Зорге – върви бавно; готов е повече, от половината ръкопис. Мъжът на Туси, Евелинг, помага, но той не работи така добре като Семюъл Мур, който върши главната работа.»

Докато Мур и Евелинг превеждаха, Елеонора Маркс-Евелинг сверяваше всички цитати по английските източници, заменяше немските преводи с английския оригинал.

Целият превод преминаваше през ръцете на Енгелс, който трябваше да поправя неточностите, да спази единството на стила и терминологията. «Преводът на «Капиталът» на английски език — четем в писмото на Енгелс от 28 април 1886 г. до Л. Лафарг — е ужасна работа. Отначало те (Мур и Евелинг) превеждат. След това аз проверявам превода и с молив нанасям своите предложения. След това ръкописът се връща при тях. После следва съвещание, за да се разрешат спорните въпроси. След това аз трябва наново да прочета целия текст, за да проверя готовността му за печат от стилистична и техническа гледна точка, както и правилността на цитатите, намерени от Туси в английските оригинали.» «През цялото това време — пише Енгелс на 9 ноември 1886 г. — бях зает с английския превод на I том. Това беше извънредно тежка работа, тъй като в края на краищата върху мен ще падне отговорността за текста. Нямах възможност да се занимавам с каквото и да било друго. . .»

Енгелс придаваше извънредно голямо значение на по-скорошното завършване на английското издание и поради това, че от октомври 1885 г. в английското списание «To-Day» започна отпечатването на отделни глави от «Капиталът» в превод на Д. Бродхаус (псевдоним на Г. Хайндман, водача на Социалдемократическата федерация). Това беше съвсем незадоволителен превод, образец на превръщане на точната мисъл в пълна безсмислица, но той получи разпространение и трябваше незабавно да бъде изместен.       

Във връзка с появата на превода на Хайндман през ноември 1885 г. Енгелс публикува в списание «Commonweal» статията «Как не бива да се превежда Маркс».

Като осмива най-драстичните нелепости на този превод, показвайки абсолютното дилетантство на преводача, липсата на всякаква представа за това, «какво е истински добросъвестна научна работа», Енгелс същевременно формулира основните изисквания, на които задължително трябва да отговаря и строго да ги следва преводачът на «Капиталът». Това са: съвършеното познаване на немския език и на езика, на който превеждаш, умението да се предава изразителният немски език на Маркс с адекватните средства на другия език, свободното владеене на предмета на книгата. Хайндман не притежаваше нито едно от тези качества.

Първото английско издание на първи том на «Капиталът», подготвено под редакцията на Енгелс, излезе в две книги в началото на януари 1887 г. Енгелс написа към това издание специален предговор. В него той особено подчертава, че изводите, направени в «Капиталът», който на континента често се нарича «библията на работническата класа», «все повече и повече стават основни принципи» на международното работническо движение и че «навсякъде работническата класа все повече и повече признава тези изводи като най-точен израз на своето положение и своите стремежи». Целият тираж на изданието (500 екз.) беше разпродаден буквално за два месеца, при което половината от него беше продадена в САЩ. През април 1887 г. издателят Зоненщайн пусна второ издание. През 1889 и 1891 г. изданието отново беше повторено, но вече в една книга.

 

Работа над четвъртото немско издание на I том

 

От есента на 1889 г. Енгелс започна подготовката на четвъртото — последното, докато той беше жив — немско издание на I том наг «Капиталът». Това беше извънредно трудна и отговорна работа, макар и не така разнообразна, обширна и сложна, както при предишните издания.

Енгелс формулира задачите по подготовката на четвъртото издание в писмото си до Зорге от 26 септември 1889 г.: «За това ще са необходими само няколко поправки и допълнителни бележки, но те трябва извънредно внимателно да се съставят и редактират, както и внимателно да се прегледа печатният текст, за да не се промъкне някакво изопачаване на смисъла». А на 17 октомври в писмото си до К. Шмид Енгелс доуточнява тази задача: «. ..Тъй като по същото време излезе английското издание, в което г-жа Евелинг сравни всички цитати с оригинала, при което тук-таме се откриха формални несъответствия, и още повече — печатни грешки при фактическите данни, аз никак не мога да пусна четвъртото издание, без да поправя всичко това».

В писмата си до Бебел от 15 ноември 1889 г. и до преводача на «Капиталът» на руски език Н. Ф. Даниелсон от 5 декември 1889 г. Енгелс вече прави известна равносметка на работата над изданието: «Работата — отбелязва той — не беше малка. . . » «През това време аз успях да подготвя четвъртото издание на I том. . . ; там има две-три нови допълнения от френското издание; цитатите са сверени по английското издание, освен това аз добавих няколко собствени бележки, по-специално една за биметализма.» Става дума за голямата прибавка към бележка 108  в глава трета, където Енгелс въз основа на анализа на относителните изменения в стойността на златото и среброто през последните 25 години стигна до извода, че на поевтиняващото сребро, въпреки изкуственото противодействие на банките и правителствата, «му предстои все повече и повече да губи своето качество на пари на световния пазар». Последвалото развитие на събитията в сферата на валутните отношения, както е известно, изцяло потвърди тази прогноза.

Енгелс разгледа всички нови в сравнение с третото немско издание добавки, направени в резултат от още едно сверяване на немския текст с екземпляр от френското издание, на който имаше запазени бележки на Маркс, в предговора към четвъртото издание с дата 25 юни 1890 г. По такъв начин в четвъртото издание Енгелс установи окончателната редакция както на основния текст, така и на бележките.

В предговора към това издание Енгелс специално засегна проточилия се две десетилетия «професорски поход», чиито организатори имаха за цел да уличат Маркс в недобросъвестно цитиране. Въпреки че самият Маркс доказа в печата несъстоятелността на това обвинение, буржоазните клеветници продължаваха тази история и след смъртта му. Енгелс накратко изложи историята на тази полемика, започнала на 7 март 1872 г., когато в берлинското списание «Concordia» се появи една анонимна статия. Нейният автор твърдеше, че Маркс отначало в Учредителния манифест на Интернационал, а след това в I том на «Капиталът» преднамерено е изопачил един цитат от бюджетната реч на канцлера на финансите на Англия Гладстон. Енгелс още веднъж показа лъжливостта на отправените срещу Маркс обвинения и недобросъвестността на методите на буржоазните критици на марксизма.

 

Подготовка за издаване ръкописите на II том

 

«След смъртта на Маркс противниците на марксизма, както винаги, без да подбират средства, започнаха усилено да говорят, че Маркс не е отишъл по-далеч от I том на «Капиталът», че на него дори и през ум не му било минавало да напише втори том, че разговорите за подготвяния втори том не били нищо друго освен «хитро извъртане на Маркс», за да избегнел научна полемика с критиците на развитите в I том уж извънредно абстрактни и не изразяващи действителните отношения на капиталистическия начин на производство теории за стойността и принадената стойност. Но всички тези твърдения бяха напълно безпочвени.

Осиротелият дом на Маркс беше пълен със сандъци, пакети, свитъци, книги. Сред тях още на 25 март 1883 г. Елена Демут намери пакет с ръкописите на втората и третата книга на «Капиталът».

Никой обаче не знаеше, в какво състояние са те, доколко са готови за печат. Дори и Енгелс не знаеше това. «Ти питаш — пише Енгелс на Бебел на 30 август 1883 г.,—как се е случило, че дори аз да не знам докъде се е придвижила работата. Много просто: ако аз знаех това, не бих го оставил на мира, докато книгата не бъде завършена и отпечатана. И Маркс разбираше това по-добре от когото и да било; но той знаеше и това, че в най-лошия случай, което именно се и случи, аз бих могъл да издам ръкописа в негов дух — за това той е говорил също и с Туси.»

Социалистите от цял свят с разбираема тревога се питаха: какво ще стане е незавършената работа на Маркс над «Капиталът»? Енгелс им отговаряше: ръкописите ще бъдат издадени; нито една дума на Маркс — а всяка негова дума е ценна като златото — няма да се загуби. Съгласно волята на покойния, Енгелс, без да се колебае, се зае да подготви за печат тези ръкописи. Предстоеше голям труд, но за Енгелс това беше приятен труд, защото, според неговите думи, той като че ли се намираше «отново заедно със стария си приятел».

Маркс смяташе вторият том да се състои от две книги —едната посветена на обръщението на капитала, другата — на процеса на капиталистическото производство. Съдържанието на оставените материали и значителният им обем убедиха Енгелс, че е целесъобразно тези книги да се издадат последователно като самостоятелни томове — II и III.

По втория том бяха намерени няколко ръкописа, в това число два пълни текста на тома, писани в различно време. Освен това имаше редица отделни чернови и бележки.

Ръкописите, особено от по-късните години, както сочи Енгелс в предговора, «много често носят следите на напрегната борба с потискащото го болезнено състояние». В последния по време на написването си VIII ръкопис, съдържащ теорията за възпроизводството и обръщението на обществения капитал, «често се прекъсва логическата последователност, в изложението на места има празноти, особено в края то има съвсем откъслечен характер». Основната част от материала не беше обработена стилистически.

От всичките тези ръкописи Енгелс трябваше, както беше казал Маркс малко преди смъртта си на дъщеря си Елеонора, «да направи нещо».

Преди всичко трябваше да се разшифроват авторските ръкописи, а това не беше толкова просто нещо, както поради сложността на предмета, така и поради нечетливия почерк на Маркс, маниера му да пише с многобройни съкращения на думите, англицизми, думи, комбинирани от различни езици, и т. н.

Но Енгелс веднага и много бързо изчете тези ръкописи и още на 18 септември 1883 г. можа да съобщи на К. Кауцки: «Втората книга много ще разочарова вулгарните социалисти. Тя съдържа почти изключително строго научни, извънредно тънки изследвания на процесите, които се извършват в самата класа на капиталистите, и нищо такова, от което би могло да се изфабрикуват употребителни  думички и гръмки фрази».

Енгелс първоначално се надяваше да подготви II том за печат в сравнително кратък срок, но през октомври 1883 г. самият той беше сполетян от «проклета болест», поради която изгуби поне около половин година. Болестта още веднъж го накара да помисли, че и с него по всяко време може да се случи същото. А тъй като той беше «единственият от останалите живи, който е в състояние да разшифрова този почерк и разчете съкращенията на думите и на цели фрази», трябваше срочно да се извърши «черната работа» — да се продиктува текстът на ръкописите на специално поканения за това преписвач. На 20 юни 1884 г. Енгелс вече писа на Й. Ф. Бекер, че диктува II том на «Капиталът», че работата в общи линии напредва бързо, макар че това е огромна работа, изискваща много време, а над някои места трябва доста да си блъска главата. Болестта принуждаваше Енгелс да се откъсва от работата си, но въпреки това той продължаваше да диктува, лежейки на дивана, всеки ден от 10 до 5 часа, а вечер се занимаваше с предварително редактиране на продиктуваното.

Сравнявайки дума по дума всички ръкописи, Енгелс взе за основа на окончателната редакция на тома последните варианти, които обаче допълваше с подходящи откъси от по-ранните текстове.

Енгелс установи структурата на тома, еднотипна с архитектониката на второто и следващите издания на I том. Маркс, както и в първото издание на I том, смяташе да разбие книгата само на глави с по-малки подразделения. А Енгелс превърна всяка глава, съответно в раздел, а всичките три раздела раздели на тематично завършени и цялостни глави. Вземайки под внимание заглавията, срещащи се в авторските ръкописи, а при липсата на такива по свое усмотрение Енгелс снабди с ясни и точни заглавия отделите, главите и техните подразделения.

Окончателната редакция на текста на II том на «Капиталът» съвсем не представлява механично подреждане на готови материали, обикновена обработка на грапави текстове, а изключително сложна, във висша степен творческа работа, при което само Енгелс — голям икономист, тънък и задълбочен познавач на мислите на Маркс, на творческата му лаборатория — можа да извърши тази работа по такъв начин, че в крайна сметка да се получи произведение, издържано в духа и стила на автора на «Капиталът», произведение, което е достоен паметник на великия учител и вожд на пролетариата. Само Енгелс можеше от няколко ръкописа да състави един цялостен, да запълни празнотите, да отстрани нарушенията на логическата връзка и последователност в изложението, да облече първите скици на отделните фрази и положения в безупречната форма на научния език.

В предговора към втория том Енгелс описва обема и характера на работата над втория том, като явно омаловажава собствените си заслуги.

Във втората част на предговора Енгелс опровергава обвинението срещу Маркс, разпространявано от катедър-социалистите, същността на което се състоеше в това, че Маркс плагиатствал от немския икономист Родбертус по въпроса за произхода на принадената стойност. Съчиненията на Родбертус бяха неизвестни на Маркс чак до края на 50-те години, когато той вече беше разработил собствената си критика на политическата икономия не само в общи черти, но и в подробности. При това Маркс се запозна през тези години само с един труд на Родбертус — с трите «Социални писма до фон Кирхман». А що се отнася до неговия труд «Към познанието на нашия икономически строй», който Маркс уж без да го цитира, широко бил използвал в «Капиталът», това произведение изобщо никога не е попадало пред очите на Маркс.

Отхвърляйки клеветническите измислици на непризнатия «гений» Родбертус и неговите привърженици, Енгелс по-нататък убедително показва, че всички така наречени открития на Родебертус  фактически представляват само нескопосно повторение на онова, което А. Смит и Д. Рикардо добре знаеха и което е отразено в разбирането им за категориите стойност и принадена стойност. Маркс се е опирал на учението на Смит и Рикардо, но заедно с това далеч ги е надминал. В тази част на своя предговор Енгелс прави извънредно точна характеристика на научните заслуги, както и на ограничеността и слабите страни на английската класическа буржоазна политическа икономия. Той ярко показа новото, благодарение на което «Марксовата теория на принадената стойност произведе впечатление като гръм от ясно небе».

За разлика от всичките си предшественици, в това число и Рикардо, подчертава Енгелс, Маркс изследва труда, тъй като той създава стойността, изследва отношението между стока и пари, създаде първата изчерпателна теория за парите, разреши онзи проблем, който беше непреодолима пречка за Рикардо — размяната между капитала и труда на основата на закона за стойността, установи разделението на капитала на постоянен и променлив, изследва принадената стойност и откри двете й форми (абсолютна и относителна), за пръв път разви рационална теория за работната заплата.

В този предговор Енгелс отново се представя пред читателя като блестящ историк на икономическата наука, като забележителен теоретик и полемист. Обръщайки се към Енгелс на 28 януари 1886 г., Й. Ф. Бекер пише: «Твоят «Предговор» към II книга на Маркс вече сам по себе си представлява исполински труд и полемичен шедьовър. Голямо удоволствие ми доставяше да чета, как основателно и ловко ти оскуба, пауновите пера на тщеславния Родбертус».

Вторият том на «Капиталът» на Маркс под редакцията на Енгелс излезе през юли 1885 г.

 

Трудности при подготовката на ръкописите на III том за печат

 

Огромните трудности при подготовката на авторските ръкописи на III том, разглеждащи процеса на капиталистическото производство като цяло, надминаха първоначалните очаквания и оценки на Енгелс. В писмото си до Й. Ф. Бекер от 20 юни 1884 г. Енгелс изказа предположението, че втората книга ще се появи преди края на годината, а третата — през следващата година. Докато спрямо II том той сбърка съвсем малко, то работата над третия му отне не една година, а около десет — започвайки през 1885 г., той я завърши едва през 1894 г. В края на февруари 1885 г. Енгелс пристъпи към разшифроването на оставените от Маркс ръкописи и бележки и едва на 12 януари 1894 г. съобщи във вестник «Vorwarts», че дългоочакваният трети том, завършващ теоретическата част на «Критика на политическата икономия», вече е под печат и ще излезе не по-късно от септември същата година. През този период Енгелс посвети значителна част от времето и силите си на работата над III том на «Капиталът», смятайки я за най-главната и неотложна работа. Издаването на III том на «Капиталът» е един от върховете на творческите постижения на Енгелс.

Основният ръкопис, създаден от Маркс през 1865 г., беше над 1000 страници. За него Енгелс пише в предговора към III том: «За третата книга имаше само една нахвърлена първоначална черновка, която при това изобилстваше с празноти. Обикновено началото на всеки отдел беше доста грижливо обработено, дори в повечето случаи и стилистически оформено. Но по-нататък обработката на ръкописа ставаше по-ескизна и непълна, изложението съдържаше все повече отстъпления по повод на възникнали в хода на изследването странични въпроси, при което работата по окончателното подреждане на материала се отлагаше за по-късно време, все по-дълги и заплетени ставаха периодите, в които се изразяваха мислите, записани in statu nascendi [в процеса на тяхното зараждане]. На много места почеркът и изложението твърде ясно издаваха внезапното започване и постепенното развитие на ония предизвикани от прекомерен труд пристъпи на болестта, които в началото все повече и повече пречеха на автора в неговата самостоятелна работа и накрая я правеха понякога съвсем невъзможна».

Освен основния ръкопис Енгелс имаше на разположение няколко варианта на първа глава и неголеми бележки и различни изследвания по различни проблеми от този том. Беше намерена също така и тетрадка с изчисления на отношението между нормата на принадената стойност и нормата на печалбата. Множество материали и извадки, особено от руски източници, Маркс беше предназначил за разработването на теоретическите въпроси на аграрните отношения и по-специално на поземлената рента.

Едва пристъпил към усвояването на това обширно наследство, Енгелс веднага буквално беше грабнат от богатството на откритията, които то съдържаше. Още на 8 март 1885 г., т. е. две седмици след започването на работата си над III том, той пише на Лаура Лафарг: «III книга на «Капиталът» ми изглежда все по-велика, колкото повече се задълбочавам в нея... Почти невероятно е, как човекът, направил такива грамадни открития, такава пълна и завършена научна революция, е могъл в продължение на 20 години да ги пази за себе си». И малко по-късно, на 23 април 1885 г., пише на Даниелсон: «Сега съм зает с III том, представляващ заключителната част, която увенчава целия труд и ще затъмни дори I том. Диктувам от оригинала, който решително никой не е способен да разчете, освен мен, и няма да се успокоя, докато целият текст не бъде преписан така, че да могат да го прочетат и друга. След това ще мога да се заема с окончателната редакция, което няма да бъде лека задача, тъй като оригиналът е в незавършено състояние. Но както и да е, дори ако не ми бъде съдено да завърша тази работа, ръкописът ще бъде  спасен от пълна гибел и в случай на необходимост може да се издаде в този вид, в който е. Този III том е най-поразителното нещо, което някога съм чел, и безкрайно съжалявам, че авторът му не можа приживе да доведе работата над него докрай, да го издаде сам и да види впечатлението, което тази книга ще направи. След такова ясно изложение вече са невъзможни всякакви преки възражения. Най-трудните въпроси са разяснени и разрешени с такава лекота, сякаш това е просто детска игра, и цялата система придобива нов и прост вид.»

Работата по разчитането и преписването на авторския оригинал на ръкописите беше завършена през ноември 1885 г. След това Енгелс набеляза структурата на тома — вместо 7 глави у Маркс  7 отдела, разделени от своя страна на 52 глави.

По-нататък се наложи да се прегрупира материалът от ръкописите, да се съставят отделни параграфи и дори глави от различните откъслечни бележки, най-внимателно да се проверят фактическите данни и изчисления, таблиците. Така например възникнаха глава двадесета «Из историята на търговския капитал» и двадесет и седма «Ролята на кредита в капиталистическото производство».

Запълването на споменатите по-горе «пропуски» накара Енгелс да създаде редица глави всъщност отново. Така от глава четвърта «Влиянието на оборота върху нормата на печалбата» в ръкописа на Маркс имаше само заглавието и указанието, че авторът е смятал да изложи същността на въпроса през по-късен етап от своята работа. Но той така и не успя да направи това. Цялата глава е написана от Енгелс.

Текстът на глава трета «Отношение на нормата на печалбата към нормата на принадената стойност» не е обграден с редакторски скоби и не е отбелязан с инициалите на Енгелс, както това е направено по отношение на четвърта глава, но въпреки това и тази глава в основни линии е написана от Енгелс. Освен това от предговора му се вижда, че към тази глава Маркс е направил редица незавършени математически изчисления, от него е оставена и споменатата по-горе тетрадка с уравнения, показващи отношението на нормата на принадената стойност към нормата на печалбата. По молба на Енгелс С. Мур, който на времето беше изучавал математика в Кембриджкия университет, обработи тези изчисления и уравнения и ги резюмира. Въз основа на това резюме, а също така използвайки отделни места от основния ръкопис от 1865 г., Енгелс състави окончателния текст на главата, а в края и даде следната бележка под линия: «В ръкописа се намират още доста подробни изчисления върху разликата между нормата на принадената стойност и нормата на печалбата (m'-p'); тя има разнообразни интересни особености и нейното движение показва случаи, когато двете норми се отдалечават една от друга или се приближават една към друга. Тези движения могат да се изобразят и във вид на криви. Аз се отказвам от възпроизвеждането на този материал, тъй като той не е толкова важен за непосредствените задачи на тази книга. Тук ще бъде достатъчно да се обърне просто вниманието на онези читатели, които желаят да проследят този въпрос по-нататък.»

Голяма трудност, според думите на Енгелс,  дори главно затруднение, представляваше редактирането на главите на отдел пети «Разпадане на печалбата на лихва и предприемачески доход. Лихвоносният капитал». Маркс не беше успял да завърши работата над текста на тези глави, оставените от него материали често представляват «безреден куп от паметни бележки, забележки, материали във формата на извадки». Енгелс се опитва най-малко три пъти да запълва празнотите и да разработва само набелязаните откъслеци, за да се получи поне приблизително онова, което е искал да даде самият автор, но тези опити се оказаха безуспешни, тъй като беше необходимо предварително да се изучи обширна специална литература, а след това да се напише «нещо, което все пак не би било Марксова книга». В края на краищата, изгубвайки значително време, Енгелс се ограничи с подреждането на онова, което беше дадено от Маркс, и с най-необходимите  допълнения.

Общият брой на всевъзможните допълнения и бележки на Енгелс е 60. Много от тях съдържат теоретически обобщения и анализ на новите явления в капиталистическата икономика, ознаменували «скандалния крах» на свободната конкуренция, изострянето на всички противоречия на капитализма, близката смяна на господството на свободната конкуренция със стадия на монополистичния капитал.

В цялата си огромна работа над III том Енгелс неизменно и твърдо се ръководеше от правилото — «преди всичко да подготвя колкото може по-автентичен текст, да предам новите резултати, от изследванията на Маркс по възможност със собствените му думи». Енгелс се намесваше в текста на авторските ръкописи само когато това беше абсолютно необходимо.

Енгелс снабди подготвения от него за печат III том на «Капиталът» с обширен предговор, в който характеризира състоянието на запазилите се ръкописи и своята работа над тях. Тук той разобличава буржоазните фалшификатори на материалистическото разбиране на историята и икономическото учение на Маркс — Ю. Волф, В. Лексис, А. Лориа. Тези дипломирани критици на марксизма твърдяха, че теорията на принадената стойност била абсолютно несъвместима с факта на общата равна норма на печалбата, че Маркс се бил заплел в дебрите на собствените си логико-теоретически конструкции. С излизането на III том на «Капиталът» противниците на Маркс бяха посрамени. Енгелс показа колко примитивни и недостойни са методите, към които са принудени да прибягват буржоазните противници на марксизма, тъй като не е по силите им да опровергаят научната аргументация на Маркс.

Но и след излизането на III том атаките срещу икономическата теория на Маркс не престанаха. Сега буржоазната критика и дори някои представители на социалдемокрацията се хванаха за мнимото противоречие между I и III том: в I том се доказваше, че стоките се продават според стойността им, а според определенията в  III том — те се продават вече не според стойността, а по производствените цени, които включват в себе си производствените разходи и средната печалба.

Цената на производството е представена в III том като превърната форма на стойността, като форма на проявата на закона за стойността в реалната действителност на капиталистическия пазар. За да улесни разбирането на този проблем, за да разясни още веднъж концепцията на Маркс, «за да се изтъкнат на преден план най-важните моменти, чието значение в текста недостатъчно силно бие на очи, или да се направят някои извънредно важни допълнения към написания през 1865 г. текст от гледна точка на положението на нещата през 1895 г.», въпреки острите пристъпи на съдбоносната болест, Енгелс реши специално да пише по този въпрос.

През май—юни 1895 г. той написа първата част от двете набелязани допълнения към III том на «Капиталът» — «Законът за стойността и нормата на печалбата». Енгелс преди всичко отхвърли стремежите на буржоазните икономисти да отрекат обективния характер на стойността, вместо стойността като въплътено обществено необходимо работно време да въведат категорията «стойност», която фактически се установява в размяната и е идентична на пазарната цена. След това, използвайки исторически материали като илюстрация, той показа измененията в размяната на стоките от най-първоначалното й стъпало, от простото стоково производство, до момента, когато производството и размяната навлизат в капиталистическия стадий.

В условията на капитализма се извършва изравняване на нормата на печалбата на производствените отрасли и на търговията с различен строеж на капитала в общата норма на печалбата. Благодарение на конкуренцията отраслите с относително  висока част постоянен капитал в сравнение с променливия получават на разположение част от «чуждата» принадена стойност. Следователно другите капиталистически производители в същото време загубват част от «своята» принадена стойност. Конкуренцията обуславя преливането на капиталите от по-недоходните сфери в по-доходните. Фактически стоките се продават не според стойността на даден отрасъл, а по производствени цени, по някаква средна цена, която изразява производствените разходи и общата норма на печалбата за всички отрасли. Тази практика, която се извършва зад гърба на капиталистите и независимо от тяхното съзнание, не отменя закона за стойността, а само модифицира формата на неговата проява.

Първата част от допълненията беше публикувана в теоретическия орган на германската социалдемокрация «Neue Zeit» наскоро след смъртта на Енгелс.

Втората част на допълненията за съжаление не беше написана. Енгелс успя да направи само кратка скица. В тази част, озаглавена «Борсата», както се вижда, Енгелс е смятал да осветли изменилата се роля на борсата от времето на кризата през 1866 г., постепенното образуване в промишлеността и търговията на акционерни предприятия, техническата революция в селското стопанство и засилването ролята на банките и борсата в областта на земеделието, износа на капитал във вид на акции, разделянето на колониите между европейските държави в интерес на същата тази борса.

След II и III том на «Капиталът» Енгелс смяташе да издаде и IV том.

Първият и единствен вариант на този том — «Теориите за принадената стойност», беше написан от Маркс в периода от януари 1862 г. до юли 1863 г. «Този ръкопис — съобщава Енгелс на 17 декември 1894 г. на Лаура Лафарг — е в много суров вид.»

Енгелс вече не беше в състояние да извърши същата работа, както по II и III том, и дори да продиктува текста на ръкописа на секретаря си. «Моето зрение — признава той — би било изцяло унищожено, преди да съм извършил и половината от тази работа». Поради това още няколко години преди излизането на III том той реши, че би било добре да научи представителите от по-младото поколение К. Кауцки и Е. Бернщайн да разчитат почерка на Маркс. Но Енгелс успя да постигне някакво сътрудничество на «търговска» основа, чрез плащане на хонорар от личните си спестявания само с Кауцки, който разчете и преписа на ръка част от текста на ръкописа.

Енгелс смяташе да възложи, разчитането на останалата част от ръкописа на Елеонора Маркс—Евелинг. Малко преди смъртта си той се канеше да започне работа върху онази част от тома, която беше преписана от Кауцки. Но болестта му попречи да пристъпи към подготовката на IV том на «Капиталът».

Работата на Енгелс над «Капиталът» на Маркс, особено над  II и III том, представлява подвиг в името на дружбата, в името на науката, в интерес на международното работническо движение.

 

 

Източник: Фридрих  Енгелс. Биография, Подготвена от Институт по марксизъм-ленинизъм при ЦК на КПСС,  Издателство БКП, София, 1972 г.