Идеите им се превръщаха в обществена сила

На 15 януари 1919 г. в Берлин злодейски са убити двамата най-известни представители на германското революционно движение Карл Либкнехт и Роза Люксембург. Смъртта им се превръща в символ на жестоката разправа на буржоазната държава с революционния подем в Германия в епохата след победоносната Октомврийска социалистическа революция в Русия.

Карл Либкнехт открито се обявя­ва против участието на Германия в Първата световна война. И макар че е депутат в Райхстага (парламента) от Социалдемократическата партия, той е осъден на няколко години затвор. Освободен от затвора, Либкнехт провъзгласява в Берлин по време на Ноемврийската революция създава­нето на Свободна социалистическа република Германия.

Роза Люксембург е видна социалистка и теоретик на марксизма. Тя също е арестувана по време на войната и е хвърлена в затвора, от който е освободена по време на Ноемврийската революция. На страниците на вестник „Роте фане" („Червено знаме"), тя се обявява за създаване на съветска република в Германия. През 1915 г. Люксембург и Либкнехт са основали антивоенния съюз „Спартак", превърнал се впо­следствие в Комунистическата партия на Германия, сред чиито основатели на 31 декември 1918 г. са двамата.

През януари 1919 г. в Берлин из­бухва въстание, ръководено от левите сили, при което канцлерът социалде­мократ Фридрих Еберт нарежда да се унищожи революцията на левицата. Като важна част от това безпощадно унищожение Роза Люксембург и Карл Либкнехт са заловени в Берлин на 15 януари 1919 г. Те са подложени на разпит и мъчения, след което още същия ден са убити без съд и присъда. Години по-късно офицерът Пабст, който ръководи инквизициите и екзекуциите на двамата, твърди в интервю за списание „Шпигел" през 1962 г. и в своите мемоари, че е действал с одобрението на канцлера Фридрих Еберт, но парламентът и съдът на Западна Германия игнорират това твърдение и не го подлагат на разследване. Тялото на Роза Люк­сембург е хвърлено в Ландверския канал в Берлин, а на Карл Либкнехт (без обозначено име), е закарано в моргата.

По същото време правителството на социалдемократа Еберт разгръща безпощадна разправа с революцион­ните сили. За кратко време няколко хиляди души са избити от реак­ционните паравоенни групировки, които впоследствие стават основа за щурмовите орди на нацисткото движение в Германия. Така че жес­токото убийство на Карл Либкнехт и Роза Люксембург преди 100 години съвпада с раждането на германския фашизъм, който разпали разрушител­на и кръвопролитна война, извърши неописуеми масови изтребления на човешки същества и причини огромни страдания на народите в Европа. Убийството на двамата комунисти е последният триумф на кайзеровата държава и първият триумф на бъде­щата нацистка Германия.

Защо бяха изтезавани и убити двамата комунистически ръководите­ли? Те искаха траен мир, бяха против експлоатацията над германския и над другите народи, работеха за устано­вяване на солидарност между хората по света, смъкваха маските на онези, които проповядваха национализъм, расизъм, антисемитизъм. Когато говореха на митингите, двамата при­вличаха умовете на хората, идеите им се превръщаха в обществена сила, насочена към промяна. Затова управ­ниците безмилостно ги преследваха, а накрая ги умъртвиха в името на демагогския лозунг за установяване на ред в страната. Под този лозунг вече се задаваха кафявите колони на Хитлер.

Карл Либкнехт и Роза Люксем­бург се превръщат в знаме за меж­дународното революционно движе­ние. Малко преди ранната си смърт младият и талантлив български поет Христо Смирненски им посвещава прочувствени стихове на преклонение пред техния героизъм и трагична съд­ба. През януари 1923 г. по повод чет­въртата годишнина от смъртта им той публикува в „Работнически вестник" прекрасните стихотворения „Карл Либкнехт" и „ Роза Люксембург". Пет месеца по-късно Смирненски умира от туберкулоза, ненавършил 25 години.  Карл Либкнехт и Роза Люксем­бург са и в събирателния образ на ли­рическия герой в поезията на Христо Смирненски.

От десетилетия антифашисти и леви групи с различни политически позиции отбелязват годишнината от смъртта на Карл Либкнехт и Роза Люксембург на втория неделен ден на януари. С полагането на цветя на техните надгробни плочи на Мемориала на социалистите в Централното берлинско гробище Фридрихсфелде те изразяват почитта си към двамата революционери, към другите борци, погребани там, към идеите за соли­дарност между експлоатираните маси по света, против войните и фашизма.

И тази година на 13 януари, въ­преки студеното и дъждовно време десетки хиляди дойдоха на гроби­щето, за да почетат паметта на Карл Либкнехт и Роза Люксембург. Така те изразиха отношението си към тежките проблеми на съвременност­та. В света се наблюдава твърде безрадостна картина. Капитализмът беше възстановен в Източна Европа. Фашизмът възкръсна в Германия и на други места в Европа. Осем свръх- богати фамилии притежават повече богатства от по-бедната половина от населението на света. Бушуват подклаждани от империализма войни и колониален грабеж, в резултат от които 65 милиона души бяха пре­върнати в бездомни и беззащитни бежанци. Президентът на САЩ силно увеличи и без друго огромния военен бюджет на страната. Хората, дошли да положат цветя на паметните плочи на Карл Либкнехт и Роза Люксембург, не искат войни, не искат да живеят в Крепостта Европа, рекламирана от буржоазните управляващи кръгове на континента. Те искат създаване на со­циално справедлив и солидарен свят, освободен от потисничество, експлоа­тация, фашизъм и милитаризъм.

 

 

Източник: вестник ЖАРАВА, бр. 2/2019