Априлските тезиси на Ленин - гениален план за пролетарската революция

 

 

В  Априлските тезиси  Ленин набелязва  основните идеи, които  болшевишката партия  използва в борбата за власт в навечерието на революцията и в първите месеци след това.

През февруари 1917 г. в Русия са налице редица предпоставки за всеобщ бунт. Страната е посред сурова зима, има относителен недостиг на храна и цялостно изтощение от войната, бушува икономическа криза. Налице са редица неуспехи в хода на Първата световна война. Грешките на управляващите, съчетани със загубата на доверие към короната и наличието на опозиция, създават благоприятна почва за социален взрив.

Революцията започва в началото на месец февруари с няколко стачки и демонстрации на петроградските  работници. На 22 февруари (стар стил) най-голямата фабрика обявява стачка. Започват бунтове и в други фабрики. В следващите дни стачката се разпространява из целия град и напрежението бързо се покачва. Жителите скандират: „Край на войната!” и  „Край на едноличната власт!”. При сблъсъците с полицията са избити много демонстранти.  Столицата е в хаос. Управлението е неспособно да реагира. Транспортната инфраструктура е разрушена, запасите от храна и гориво са напълно изчерпани. Има безразборна стрелба по улиците. На 2-ри март (15-ти март по нов стил) царят абдикира от престола. Властта се поема от временно управление. 

Свалянето на царската монархия открива  нов етап в историята на Русия. В резултат на Февруарската революция настъпват значителни класови промени . Буржоазията се превръща в управляващата класа, а нейната основна партия - кадетите - става на управляваща партия. Кадетите с подкрепата на дребнобуржоазните партии – есери  и меншевиките – полагат усилия да удържат  в ръцете си властта и да спрат  развитието на революцията.

Единствено  последователна  революционна партия, провеждаща политика за консолидация на извоюваната победа, за премахване на всякакви опити за възстановяване на монархията, както и линия на по-нататъшното развитие на революцията се явява  болшевишката партия. В тези дни, когато болшевиките излизат от нелегалност, редовете на партията наброяват не повече от 45 хиляди членове. Това са подготвени и закалени кадри, притежаващи дългогодишен опит в политическа и организационна работа сред  масите. От затворите, заточение и емиграция започват да се завръщат видни дейци на партията -  Ф. Е. Дзержински, П. А. Джапаридзе, В. В. Куйбишев, Г. К. Орджоникидзе, Я. М. Свердлов, И. В. Сталин, С. Г. Шаумян, депутатите от Държавната дума — Г. И. Петровский, М. К. Муранов, А. Е. Бадаев и др. На 5 март отново започва да излиза централният орган на партията – вестник „Правда”. Скоро  в Москва, Киев, Харков, Самара и други градове и се появяват нови  болшевишки вестници. В същото време за партийните организации е трудно изведнъж да се ориентират в драстично променената ситуация, която изисква ново възприемане, нови лозунги за сплотяване и ръководство на масите. В условията на новата обстановка в страната и на излизането на пар­тията от нелегалност става  необходимо да се решават нови сложни въпроси. Партията върви пипнешком към изработването на правилна тактика. Тя има нуж­да от нова, ясна ориентировка.  В този сложен момент с особена сила се проявява голямата мъдрост и далновидност на лидера на партията В. И. Ленин.

Февруарската буржоазно-демократична революция  застига Ленин в емиграция в Швейцария.  След като получава известия за ставащото в Русия, той незабавно пристъпва към тех­ния анализ. От 7 до 12 март (по стар стил) той пише поредица от статии "Писма от далеч", съдържащи разбор на движещите сили и своеобразието  на протичащата революция, перспективите и за прерастване в социалистическа революция.  Така той формулира основите на новия политически курс на партията. Ленин характеризира Временното правителство като антинародно  и предупреждава другарите си да не хранят никакво доверие в него. Пълна политическа и организационна  самостоятелност на болшевишката партия, разширяване на връзките и с масите, въоръжаване на хората, укрепване на Съветите  - това са първите указания  и съвети на В. И. Ленин, изпратени  от него в Русия по партийни другари.

Февруарската революция довежда до ненор­мално положение — двувластие. В столицата и другите градове масите, имащи опит от 1905 година, създават съвети, въплътили в се­бе си революционно-демократична  дикта­тура на пролетариата в съюз със селячеството. В същото време буржоазно-помешчическите партии създават Временното правителство — орган за диктатура на буржоазията. Временното правителство, което изразява интересите на руската   буржоазия и е зависимо от международния капитал, потвърждава  своето съгласие с международните грабителски договори на царизма и про­дължава  да води империалистическата война. То от­казва  да предаде помешчическите земи на селяните, провежда по същество предишната политика на на­ционално потискане и все повече и повече се превръща­ в прикритие за мобилизиращата се монархическа и буржоазна контрареволюция. Партиите на меншевиките и есерите, които заграбват ръководството в Съвети­те на работническите и войнишките депутати, тръгват по пътя на поддържане на буржоазното Временно правителство. Съглашателската дейност на тези партии представлявала огромна опасност за рево­люцията.

А револю­цията въвлича в политическия живот десетки милиони хора, които се колебаят между буржоазия­та и работническата класа. С това до голяма степен се обяснява факта, че в редица съвети, в това число и Петроградския, преобладават дребнобуржоазните партии на меншевики и есери, които не вярват в победата на социа­лизма в Русия и не желаят по-нататъшното развитие на революцията. Под тяхно влияние Съветите поддържат буржоазното Временно правителство, и всъщност му предават власт­та. По-късно представители от партиите на меншевиките и есерите влизат в състава на Временното правителство. Даже нещо повече, есерът А. Ф. Керенски става негов министър- председател. Но това не изменя буржоазната същност на Временното правителство. То про­вежда антинародна, империалистическа поли­тика.

 Как трябва  да действа  пролетарските партии в тази сложна обстановка? Ленин да­ва научно обоснован отговор на този въпрос, разработва конкретен план за по-нататъшната борба — за победата на социалистическата ре­волюция.

На 3 (16 -по нов стил) април 1917 година Ленин се завръща в Петроград  от принудителната емиграция. В сто­лицата с ентусиазъм е посрещат хиляди ра­ботници и войници. На гарата той произна­ся кратка реч, която завършва с думите: «Да живее социалистическата революция!» Този лозунг определя перспективите за развитието на революцията.

Вечерта в двореца  Кшесинская се събират приятели и другари на Ленин, членовете на ЦК и ПК на бол­шевиките, активисти от Петроградската партийна организация. Пред тях той произнася реч, която трае  час и половина и в която излага своите възгледи за текущия момент. В основата на сво­ята реч Ленин поставя проекта на тезисите, които пише още във влака в навечерието на пристигането си в Петроград. Проектът се съ­стои от седем точки и представлява първоначалния ва­риант на знаменитите „Априлски тезиси".  Налице е нова обстановка. Февруарската революция изменя  коренно ситуацията в страната. Най-близката задача, която партията си е поставяла от момента на своето възникване — събарянето на цар­ското самодържавие, — е осъществена. Сега  възник­ват  нови огромни задачи.

На  4 (17) април в Таврическия дворец на събрание на болшевиките участници в Общоруското съвещание на Съветите на работническите и войнишките депутати, които се готвят за провеждане на съвместна среща с меншевиките, Ленин изнася в цялост доклада „За задачите на проле­тариата в настоящата революция". Той излага  свои­те „Априлски тезиси", които въоръжават партията с гениалния план за преминаване от буржоазнодемократическа  към социалистическа революция.

Изложеното в тезисите е много по-различно от позицията на Каменев – Сталин. Потвърдени са  призивите на Ленин за абсолютно  отхвърляне на "революционното оборончество”. В Априлските  тезиси напълно се отрича  формулата за „ограничена поддръжка” на Временното правителство, към която се придържат по това време Петроградският съвет и Каменев. Възможността за обединение с меншевиките Ленин обявява  за съвършено абсурдна идея. Не е изненадващо, че по-голямата част от присъстващите са слисани от концепцията, изразена  от Ленин. Трябва да се отбележи, че желанието да се действа решително и с идеологическа гъвкавост, отразени в тезите са  доста типични за Ленин още в дореволюционния период.  В миналото Ленин популяризира тезата си предимно в дългосрочен  теоретичен план. Но при коренно променената ситуация, когато в средите на болшевиките и сред меншевиките преобладават сдържаност и желание за помирение, Ленин представя идеите си като ръководство за действие към незабавно осъществяване на революцията.

На  същият ден - 4 (17) април,  Ленин повтаря  своя доклад на съвместно събрание на болшевиките и меншевиките — участници в съвещанието на Съветите.   „Свое­образието на текущия момент в Русия — се казва в „Тезисите” — се състои в прехода от първия етап на революцията, който предаде властта на буржоазията поради недостатъчна­та съзнателност и организираност на пролета­риата — към втория й етап, който трябва да даде властта в ръцете на пролетариата и бед­ните слоеве на селячеството”.  

В началото  идеите на Ленин са посрещнати в болшевишките кръгове доста инертно. На заседание на Бюрото на ЦК на РСДРП (б) от 6 (19) април Каменев  изказва предположение, че ако  тезиси на Ленин бъдат приети, партията ще се превърне в група от пропагандисти. Против тезисите се изказват  Г. Зиновиев и  А. Шляпников. Два дни по- късно на заседание на Петербургският комитет  при гласуването тезисите са отхвърлени с  13 гласа, 2 против и 1 въздържал се.

Статията «За задачите на пролетариата в настоя­щата революция», под  давление  на Ленин е напечатана в бр. 26 на вестник «Правда» от  7 (20) април 1917 г., въпреки съпротивата на редакционната колегия. Този материал  е  препеча­тан от болшевишките вестници «Социал-Демократ» (Моск­ва) «Пролетарий» (Харков), «Красноярскии Рабочий» (Красноярск), «Вперед» (Уфа), «Бакииский Рабочий» (Баку), «Кавказкий Рабочий» (Тифлис) и става достояние на десетки хиляди читатели.

На 8 април във вестник „Правда” Каменев излиза със статията „Нашите разногласия”, в която изразява гледната точка, съществуваща в част от партийните среди и подчертава, че „Априлските тезиси” изразяват изключително „личното мнение” на Ленин. По нататък Каменев заявява: „Ние се надяваме да отстоим нашата гледна точка, като единствено възможна за революционната социалдемокрация, защото тя трябва да остане до края партия на революционните маси на пролетариата…..” И особено набляга, че „общата схема в тезисите на Ленин….ни се струва неприемлива, доколкото тя изхожда от признаването на буржоазно-демократичната революция за завършена и разчита на бързото и прерастване в социалистическа революция”. "И тезисите и моят доклад – признава Ленин  - предизвикаха  разногласия  в средите на болшевиките и в редакцията на вестник „Правда”.

Въпреки неблагоприятното начало, на Ленин се удава да спечели на своя страна голяма част от партийните членове в изключително кратък период от време. Това си има своите причини. Ключова  роля несъмнено играе интелектуалното превъзходство на Ленин над опонентите си. Ленин не се отказва постоянно да обяснява своите идеи. Така за кратък период от време постига подкрепа от различни партийни организации. Априлските тезиси са одобрени на 6 (19) април на общо събрание на болшевиките от Петроградския район, на 9 (22) април от събрание на болшевиките от Нарвския район, на 10 (23) април от събрание на болшевиките от Василеостровния район, от Втори градски район и други. На 11 (24) април в подкрепа на ленинската програма се изказва И. В. Сталин.

В отличие от своите  опоненти  Ленин  твърди, че буржоазната ре­волюция в Русия може да се счита завърше­на, тъй като властта — а въпросът за властта е главният въпрос в революцията — е в ръце­те на буржоазията. Наистина не са решени важни въпроси на буржоазно-демократическата революция —земята продължава да бъде собственост, на помешчиците, не е унищожен националният гнет. Но буржоазното Временно правителство и не мисли да решава тези въпроси. Те биха могли да бъдат решени само от социалистическата революция, призвана да установи диктатурата на пролетариата. И само социалистическата революция може да реши най-парливия проблем на времето — да даде мир на народа.

Определяйки курса към социалистическа ре­волюция, Ленин взема под внимание факта, че в Русия съществуват материалните и социално-политически предпоставки, необходими за нейната победа. Въпреки че Русия изостава значително в икономическо отношение от развитите западноевропейски държави, тя е им­периалистическа страна. В нея е на лице висо­ко концентрирана промишленост, в която все по-голямо място заемат капиталистическите монополи, развива се, особено под влияние на войната, държавно-монополистичният капитализъм. В Русия има силен, закален в класовите битки пролетариат, начело на който върви партията на комунистите. Руският пролетариат има такъв могъщ съюзник като многомилионното трудещо се селячество.

В „Априлските тезиси" се разглежда  въпросът за отношението към войната — най-парли­вият въпрос, който вълнувал народите в Русия и в це­лия свят. „Войната от страна на Русия и при Времен­ното правителство, пише Ленин, си остава грабителска, империалистическа поради буржоазния характер на това правителство. Капиталистическата класа, свър­зана с банките и зависима във финансово и дипломатическо отношение от по-мощния англо-френски импе­риализъм, не може да води никаква друга война освен империалистическа. От тази война не може да се из­лезе, без да бъде съборена властта на капитала, без държавната власт  да премине в ръцете на пролетариата и на близките до него най-бедни селски слоеве. Само тази власт може да даде на народа мир, хляб и свобода, да насочи страната по пътя на социализма. Оттук болшевишките лозунги: „Никаква подкрепа, ни най-малко доверие на Временното правителство!", „Цялата власт в ръцете на  Съветите !”.

Въз основа на опита на Парижката комуна и на руските революции от 1905 и 1917 г. Ленин открива  в Съветите държавната форма на диктатурата на пролетариата. „Не  парламентарна република — пише той в тезисите - връщането към нея от  СРД  би било крачка назад, — а репуб­лика на Съветите на работническите, ратайските и  селските депутати в цялата страна от долу до горе”.

Още Маркс провъзгласява идеята за новата форма на държавна власт от „типа на Парижката комуна". Маркс и Енгелс учат, че работническата класа не може просто да вземе готова старата държавна машина и да управлява с нея, тя трябва да замени тази машина с нова, да превърне своето политическо господство в оръжие за социалистическото преустройство на общест­вото. Те разясняват, че парламентарната република е прогрес в сравнение с абсолютизма, но тя не премах­ва господството на капитала, а само улеснява борбата на работническата класа за установяване диктатура на пролетариата. Кауцки, Плеханов и другите опортю­нисти от II Интернационал изопачават  идеите на Маркс и Енгелс за държавата, предават на забрава тяхното указание за необходимостта да бъде създаден нов, висш тип демократическа държава и защищават бур­жоазната политическа форма на демокрация — пар­ламентарната република, като най-добра форма на държавата за преминаване към социализъм. Като ра­зобличава опортюнистите, Ленин доказва, че животът е издигнал нов, „висш тип демократическа държава" в сравнение с парламентарната демократическа репуб­лика и този тип е съветската република. Това ге­ниално откритие има ог­ромно значение за осигуряването на победата на социа­листическата революция през октомври 1917 г., за уста­новяването на съветската власт и изграждането на со­циализма в Русия.    

В „Априлските тезиси" е формулирана икономиче­ската платформа на пролетарската партия. Ленин смя­та, че партията не може да си поставя за цел неза­бавното „въвеждане" на социализма в страната, провеждане на преобразования, които не са назрели нито в икономическата действителност, нито в съзна­нието на мнозинството от народа. Той е за незабавно осъществяване  на такива революционни мерки в икономическата област, които са напълно назрели прак­тически, наложителни за борбата срещу заплашващите страната икономически крах и глад, разбираеми и до­стъпни за масите. Той смята, че тия мерки са: първо, национализиране на целия поземлен фонд на страната, като се конфискуват помешчическите земи, предаване на земята в разпореждане на местните Съвети на ратайските и селските депутати; второ, незабавно обединяване на всички банки в страната в една общодържавна банка, която да бъде контролирана от Съветите на работническите депутати; трето, установяване на работнически контрол върху производството и разпределението на продуктите. При революционното им осъ­ществяване тези мерки ще бъдат важни крачки към социализма.

В тезисите Ленин формулира с пределна яснота так­тиката на партията в борбата за социалистическа ре­волюция. Тази тактика се изгражда върху марксист­кия анализ на сложната и противоречива обстановка. Своеобразието на Февруарската революция се състой в това, че в процеса на нейното развитие се създава двувластие; едновременно с буржоазното Временно правителство съществуват Съвети на работнически­те и войнишките депутати. Но меншевиките и есерите, които преобладават  в повечето Съвети, отстъпват  властта на буржоазията и се задължават  да подкрепят буржоазното Временно правителство. Милионните на­родни маси, които за първи път участват  в поли­тическия живот и не са опитни в политиката, не могат  да се ориентират изведнъж в обстановката, да разберат кой е приятел и кой враг. Масите са  настроени още оборончески (форма на дребнобуржоазен патриотизъм) и вървят след меншевиките и есерите, отнасят  се доверчиво към буржоазното правителство.

Като провъзгласява лозунга „Цялата  власт в ръце­те на Съветите!", Владимир Илич същевременно се изказва против незабавното събаряне на Временното правителство. Лозунгът „Цялата власт в ръцете на Съве­тите!” в условията на двувластието в Русия не означава призив към незабавно смъкване на Временното правителство, призив към въоръжено въстание. Да се свали Временното правителство със сила, разяснява Ленин, озна­чава да се действа и против Съветите, кои­то под ръководството на меншевиките и есерите влизат в съглашение с буржоазното пра­вителство и му оказват подкрепа. Освен това тогава се явява реалната възможност за мирно преминаване на цялата власт в ръцете на Съ­ветите. Те обединяват голямата част от насе­лението на страната, опират се на волята и силата на въоръжения народ. Ако Съветите заявят, че вземат цялата власт в свои ръце, на това ще се противопоставят капиталистите и помешчиците. „Оръжието в ръцете на народа, липса на външно насилие над народа — ето в какво беше същността на работата. Ето кое откриваше и осигуряваше мирния път на по-нататъшното развитие напред на цялата ре­волюция”— пише Ленин. Този път, разяснява той, предполага преминаването на цялата власт в ръцете на Съветите да бъде последва­но от „мирна борба между партиите вътре в Съветите..., мирно преминаване на властта от ръцете на една партия в ръцете на друга”. Болшевиките разчитат на това, че народните маси под влиянието на разяснителната рабо­та на болшевишката партия и най-вече въз основа на собствения си опит ще престанат да се доверяват на меншевиките и есерите и ще възложат държавното ръководство върху пар­тията на болшевиките, която изразява техните интереси.

Като ориентира партията към мирен път на развитие на революцията, Ленин постоянно подчертава, че политическата обстановка в страната може бързо и решително да се из­мени. И тогава ще се наложи да се прибегне към оръжие, към въоръжено въстание. Освен това и мирният път на завземане на властта предполага решителен превес на социалните сили, тяхното достатъчно количество за осигу­ряване на този път, за въоръжена защита на Съветите. Ето защо болшевиките провеждат подготовка на въоръжените сили на революци­ята,  формират и обучават Червената гвар­дия — доброволните въоръжени отряди на про­гресивните революционни работници.

Ленинското положение за мирно развитие на революцията и за последователно провеждане на този курс от партията обогатява марксист­ката теория и революционната практика на международното работническо движение. Това доказва каква злостна клевета са твърдения­та на буржоазните идеолози, че Ленин и бол­шевиките били жадували кърваво насилие, гражданска война, че те виждали във въоръ­женото въстание единствения път за завоюва­не на властта. Много време преди започване на Октомврийската революция Ленин пише в една от своите статии, че „работническата класа би предпочела, естествено, да вземе по мирен начин властта в свои ръце”. А през 1917 година този въпрос излиза на дневен ред. Ленин преценява такава възможност като „крайно ценна”. Той подчертава, че комунис­тите трябва да използват тази възможност, „крайно рядка в историята”, без да се спират пред компромиси с другите партии в името на тържеството на социализма. Болшевиките се стремят да предотвратят гражданската война. И, както пише Ленин, „незабавното премина­ване на цялата власт в ръцете на Съветите би направило невъзможна гражданската война в Русия”.

Засягайки вътрешнопартийните въпроси, Ленин се изказва за незабавно свикване на партиен конгрес, за изменение програмата на партията. Според_Ленин  в новата програма  трябва да се даде оценка на импе­риализма и на империалистическите войни, да се из­ложи учението на марксизма за държавата, да се по­стави задачата за създаване на съветска република.

Ленин предлага да се измени старото име на пар­тията — социалдемократическа, и да бъде наречена тя комунистическа, както Маркс и Енгелс са наричали пролетарската партия. Това название е научно правил­но, защото „крайната цел на пролетарската партия е изграждането на комунистическото общество. А наз­ванието „социалдемокрация" е окаляно от партиите на II Интернационал и руските меншевики, които подло изменят  на социализма. „Време е да хвърлим мръс­ната риза —пише Ленин, — време е да облечем чисто бельо "

В областта на международното работническо дви­жение Ленин издига като практическа задача създа­ването на Трети, Комунистически интернационал.

„Априлските  тезиси" на Ленин са забележителен документ на творческия марксизъм. Те откриват пред Болшевишката партия нови, увличащи революционни перспективи, предизвикват  в нейните редици огромен подем. В основата им е залегнала Лениновата тео­рия за социалистическата революция, нейният гениален извод за възможността социализмът да победи първо­начално в една, отделно взета страна.

Грандиозността на  бъдещите възможности, новото в поставянето на редица теоретични проблеми и тактически задачи предизвиква сериозна дискусия в партията. Против Априлските тезиси се изказ­ват Л. Б. Каменев, А. И. Риков, Г. Л. Пятаков и техните  привърженици, които твърдят, че Русия още не е съзряла за социалистическа революция. Но общо взето цялата партия подкрепя курса, набелязан от Ленин, и се сплотява върху основата на ленинската платформа.

Буржоазията, меншевиките и есерите посрещат „Априлските тезиси" с яростен вой. Започва  бясна кампания против Ленин. По негов адрес се сипят  все­възможни заплахи. Буржоазният печат призовава  към физическо унищожение на Владимир Илич.

Плеханов обявява  „Априлските тезиси" за анархи­зъм, за бланкизъм. Чхеидзе предвещава на вожда на болшевиките, че ще остане напълно сам.

Но заплахите на буржоазията и на нейните лакеи не са в състояние да изплашат Ленин. Той твърдо вярва, че народните маси ще подкрепят болшевиките и ще тръг­нат с тях. Масите все повече се убеждават, че Болшевишката партия е за демократичен мир, за неза­бавно конфискуване на помешчическите земи, за ре­шителна борба с глада и разрухата. А тъкмо това ис­кат  всички трудещи се в Русия. Политиката на пар­тията изразява вековните въжделения, надежди и интереси на народните маси; тя вдъхновява и вди­га хората  на борба срещу помешчиците и буржоа­зията.

По това време Ленин развива  кипяща дейност. Той възглавява непосредствено ръководството на Централния комитет на партията и на редакцията на „Правда". Отделя  голямо внима­ние на разясняване  и конкретизиране  на основните идеи от „Априлските тезиси" в печата. Публи­кува в „Правда" статиите „Луиблановщина" и „За двувластието", издава  в отделна брошура известните „Писма за тактиката". В тези произведения Ленин подчертава с особена сила творческия характер на марксистката теория, която учи винаги да се държи сметка за живия живот, за точните факти на действителността, да се гледа на­пред, а не да се повтарят стари, заучени формули, не да се живее с вчерашния ден. Ленин напомня думите на Гьоте от „Фауст": „Теорията, приятелю мой, е сива, а зелено е вечното дърво на живота."

На  14 (27) април е  открита Петроградската  конференция на болшевиките, на която Ленин е избран за почетен председател. На конференцията  той  изнася  доклад и заключително слово за теку­щия момент. По-голямата част от делегатите се изказват  в защита на тезисите на Ленин. Това е първата му победа  над дясното крило.  Преобладаващото мнозинство (33 срещу 6 гласа) приема  резолюцията предложена от Ленин, осъждаща  Временното правителство и призоваваща за прехвърляне на цялата власт на Съветите. Резолю­цията призовава  болшевиките от столицата  към подготовка на социалистическата рево­люция в страната. Така  Лениновата тактика е  одобрена от най-голямата, столичната организация на партията.

През дните, когато заседава Петроградската  об­щоградска конференция на болшевиките, избухва  мощна протестна демонстрация на петроградските ра­ботници и войници против империалистическата поли­тика на Временното правителство. Непосредствен по­вод за движението дава изпратената от министъра на външните работи П. Милюков до съюзническите дър­жави нота, в която се казва, че правителството е го­тово „да спазва напълно задълженията, поети спрямо нашите съюзници", и се изразява неговият „стремеж да се доведе Световната война до решителна победа". В демонстрацията участват  над 100000 работници. Няколко дни столицата кипи. Това движение предиз­виква  първата криза във властта на буржоазията.

Една малка група от членове на Петроградската ор­ганизация, възглавявана от секретаря на ПК Багдатиев, издига през време на априлската демонстрация ло­зунга за незабавно сваляне на Временното правител­ство. Този лозунг противоречи на линията на партията за мирно развитие на революцията, за постепенно спечелване на мнозинството в Съветите. Налага се ЦК да разясни  тогава на работниците, че е необходимо мнозинството от народа да се сплоти здра­во около революционния пролетариат, че без това усло­вие действията против Временното правителство биха били авантюризъм.

За да се сплоти партията око­ло ленинската линия, назрява нуждата  да се свика Общоруска партийна конференция. Ленин се подготвя  грижливо за нея. На 10 (23) април 1917 г. той пише голямата си статия „Задачите на пролетариата в нашата революция” , която определя като проекто - платформа на пролетарската партия. По-късно тя е издадена и като отделна брошура. Основните положения в нея, набелязани от Априлските тезиси, стават фундамент за приетите резолюции и решения от VII –та Общоруска конференция.

 VII Общоруска конференция на болшевиките (24-29 април 1917) е открита в Петроград  с встъпителна реч от Ленин, посрещнат горещо от делегатите. „На руския пролетариат — казва той — се падна голямата чест да започне, но той не трябва да забравя, че неговото дви­жение и революция съставят  само част от световното революционно пролетарско движение..."

На конференцията Ленин изнася доклади за теку­щия момент, за аграрния въпрос, за изменението на партийната програма, в които дава  отговори на всички основни  въпроси на революцията и тактиката на пар­тията, набелязани  в „Априлските тезиси". Основният въпрос на всяка революция — разяснява той — е въ­просът за властта. Буржоазнодемократическата революция в Русия разреши този въпрос. Но тъй като власт­та, премина фактически в ръцете на буржоазията и на обуржоазилите се помешчици, Февруарската революция не даде на народа нито мир, нито хляб, нито свобода. За да се излезе от империалистическата война, да се извоюва истинска свобода, да се получи хляб и земя, необходимо е цялата власт да премине в ръцете на работниците и бедните селяни, обединени в Съветите.

Конференцията приема решение в което се обявява, че военните усилия на Русия по същество носят империалистически характер и затова партията не може да ги подкрепя. В  резолюцията „За войната” се посочва, че войната може да приключи с  демократичен мир, само ако властта, поне в една от воюващите страни, премине  в  пролетариата. Също така се подчертава, че завладяването на властта от пролетариата в Русия ще проправи пътя за подобни въстания в други страни. И накрая, резолюцията подкрепя побратимяването между войниците на фронта  като средство за стимулиране на революции в други страни.

Ленин изтъква, че курсът към социалистическа ре­волюция предполага ново съотношение на класовите сили, че към новата революция пролетариатът ще тръг­не в тесен съюз с бедните селяни, като се неутрали­зират средняците и се води решителна борба против буржоазията, включително и против кулаците.

Конференцията приема  Лениновата резолюция по националния въпрос, в която се поставя искането за осъществяване правото на нациите на самоопределение, включително на отделяне и образуване на самостоятел­ни държави. Само признаването на това право осигу­рява пълната солидарност на работниците, на всички трудещи се от различните нации — казвал Ленин. При това той смята, че не е допустимо да се смесва въ­просът за правото на нациите за свободно отделяне с въпроса за целесъобразността на отделянето на една или друга нация. „Партията на пролетариата трябва да разрешава този, последния въпрос — пише той — във всеки отделен случай съвсем самостоятелно, от гледна точка на цялото обществено развитие и на инте­ресите на класовата борба на пролетариата за социализъм."  На конференцията доклад по националния въпрос изнася и  Сталин.

Ленин разобличава антипартийната позиция на Ка­менев, Риков и на техните  привърженици, които по примера на меншевиките твърдят, че Русия не била узряла за социалистическа революция. Той критикува също националшовинистическите възгле­ди на Пятаков по националния въпрос.

И все пак до Априлската конференция  не може да се каже, че положението в партията  се владее изцяло от Ленин. Неговото предложение окончателно да се скъса с II Интернационал не намира поддръжка. Резолюцията на конференцията „За текущата ситуация”, независимо че съдържа сериозни отстъпки  по отношение на  фракцията на Каменев, даже и в този си вид е приета само с 24 гласа повече. Освен това, дясното крило на партията успява да получи подкрепа за избиране на  четири от неговите представители в  новия Централен комитет – Я.Б. Каменев, В. П. Ногин, В. П. Милютин и Г.Ф. Федорова. Освен тях за членове на ЦК са избрани В. И. Ленин,  Г. Е. Зиновиев,   Я. М. Свердлов, И. В. Сталин и И. Т. Смилга . Фактически конференцията изиграва ролята на партиен конгрес. 

В доклада си по аграрния въпрос Ленин доказва необходимостта от национализиране на цялата земя. Тази мярка, казва той, ще освободи селското земевладение от  полукрепостническите вериги, ще ликвидира помешчическото земевладение — тази материална опо­ра на властта на крепостниците дворяни. Освен това национализацията на земята като отменяне на част­ната собственост върху земята ще означава на прак­тика могъщ удар срещу частната собственост върху всички средства за производство изобщо. Ленин съветва  делегатите отначало да се каже в резолю­цията на конференцията, че партията на болшевиките се бори за незабавна и пълна конфискация на помешчическите земи и  че се обявява решително за преми­наване на всички земи в ръцете на селяните, а след това да се говори, че тя трябва да бъде проведена със закон. За нас е важен революционният почин, а законът трябва да бъде не­гов резултат. Трябва да се каже на селяните: „Ако ча­кате, докато се напише законът, а сами не развиете ре­волюционна енергия, няма да имате нито закон, нито земя." Конференцията одобрява  всички предложения на Ленин по аграрния въпрос. Така нейните решения изи­грават  грамадна роля за сплотяването на основните сел­ски маси около работническата класа.

По доклад на Ленин конференцията взема решение за изменение на партийната програма и определя  основните насоки на това изменение.   

В крайна сметка конферен­цията приема ленинската линия, която на­сочва  партията на борба за прерастване на буржоазнодемократическата революция в социалистическа ре­волюция и това става голям личен успех за Ленин.  Закривайки конференцията, той казва: „Проле­тариатът ще намери в нашите резолюции ръководен материал за движението към втория етап на нашата революция." Като изработва решения по всички основни въпроси на революцията, конференцията посочва единствено правилния изход от положението — преминаването на цялата държавна власт в ръцете на Съветите на работническите, войнишките и селските депутати в цяла Русия.

Общоруската априлска конференция на болшевики­те има грамадно значение за дейността на партията и за развитието на социалистическата революция в Ру­сия. Тя бележи периодът на новата ориентация на Болшевишката партия – етапът на революционно мобилизиране на масите, на създаването  на политическата подготовка за социалистическа  революция.

Въоръжена с решенията на VII Общоруска априлска конферен­ция, партията развива огромна политическа и органи­заторска дейност сред работническите, селските и вой­нишките маси. Ленин ръко­води дейността на ЦК, редактира вестник «Правда» — централния орган на партията. Само за четири месеца (от април до юлските събития) Владимир Илич написва над 170 статии, брошури, възвания и проекторезолюции на болшевишките конференции и ЦК на партията. Той държи речи на I Общоруски конгрес на селските депутати, на I Общоруски конгрес на работническите съвети и войниш­ките депутати, в заводи и на войнишки митин­ги.  Историческата правда в устата на Ленин, високото му ораторско и публицистично из­куство, идеите на гениалния теоретик и вожд на революцията с непреодолима сила проник­ват сред партийните членове, а чрез тях и сред широките народни маси, вдигат ги на щурм срещу отживелия своето време руски капи­тализъм.

 

 

Виж  статията „За задачите на пролетариата в настоя­щата революция” тук:

http://nvkovachev.blogspot.bg/2017/03/blog-post_24.html