Ленин и развитието на марксистката теория за държавата

Въпросът за държавата, за нейната същност и роля в развитието на обществото се отнася към числото на най-острите въпроси на теорията и практиката . Ленинската оценка на този основен в цяла­та политика момент си остава актуална, защото въпросът за държавата се явява «фокус на всички политически въпроси и всички полити­чески спорове на съвременността».

От първите дни на своята революционна дей­ност Ленин се бори  за създаването на марк­систка партия в Русия, чиято задача трябва да стане завземането на политическата власт. През 1895—1896 г. в затвора той пише проек­топрограма, в която посочва , че борбата на работническата класа против класата на капитали­стите е борба против всички класи, живеещи от чужд труд. «Тя може да завърши само с преми­наване на политическата власт в ръцете на ра­ботническата класа, с предаване на цялата земя, оръдията, фабриките, машините, рудниците в ръцете на цялото общество за организиране на социалистическо производство, при което всичко произвеждано от работниците и всички подобре­ния в производството трябва да отиват на полза на самите трудещи се».

Ленин разработва въпроса за съюзниците на работническата класа в революцията; за прера­стването на буржоазно-демократическата рево­люция в социалистическа, за революционно- демократическата диктатура на пролетариата ; за ролята на партията като авангард на работниче­ската класа ; за значението на революционната теория за революционната практика.

Основа на пролетарската държава, неин висш принцип, разкриващ демократичната същност на диктатурата на пролетариата — отбелязва Ле­нин, — се явява съюзът на работническата класа със селячеството, с всички трудещи се при ръ­ководната роля на работническата класа. Този съюз се създава в епохата на империализма, ко­гато се разширява социалната база на револю­цията.

В края на XIX — началото на XX век в Русия започва бързо да се развива промишлеността. Характерна особеност на руския империализъм е това, че в икономиката на страната се съ­четават  монополистически  капитализъм и многобройни  крепостнически остатъци. Това обуславя  контрареволюционната роля на руска­та буржоазия, тъй като в условията на назряващата революционна криза за нея е изгодно да се опира на самодържавието и неговия държа­вен апарат в борбата против революционния пролетариат. Изплашена от подема на работни­ческото движение и свързана с множество ниш­ки с реакционните помешчици и царизма, руска­та буржоазия не желае  победата на демокра­тическата революция, ликвидирането на царизма и всички крепостнически остатъци.

Руската работническа класа, излязла на аре­ната на обществения живот през втората поло­вина на 80-те години, веднага започва да играе важна роля в политическия живот на страната. За това допринесе високата концентрация на промишления пролетариат, предизвикана от интензивното развитие на едрата машинна инду­стрия.

Към 1901—1902 г. в Русия се създава револю­ционна ситуация. Промишлената криза от 1900— 1903 г. влошава и без това тежкото положение на народните маси. Рязко се увеличава броят на стач­ките, много от които имат всеобщ характер и обхващат  големите промишлени центрове на страната.

В създалите се условия въпросът за съюзни­ците на пролетариата в революцията става осо­бено актуален. Творчески прилагайки марксизма в конкретните условия на Русия, Ленин обоснова необходимостта от здрав съюз между работниче­ската класа и трудовото селячество. Той разглеж­да  въпроса за съюзника на пролетариата — селячеството — в борбата против господстващите експлоататорски класи като съставна част на учението за социалистическата революция.

Анализирайки опита от първата руска рево­люция (1905—1907 г.), Ленин разработва  въпроса за същността на държавата в разгръщащата се демократическа революция.

Държава, способна да създаде последователен и пълен демократизъм и да проведе коренно пре­разпределение на собствеността върху земята в полза на селячеството е революционно-демократичната диктатура на пролетариата и селяче­ството. Ленин доказва, че демократичната дикта­тура представлява такава власт на пролетариата и селячеството, която ще подготви почвата за социалистическата диктатура на пролетариата.

Ленин постоянно подчертава, че буржоазно- демократическата революция, протичаща в условията на капитализма, няма да отслаби, а ще засили господството на буржоазията, която в оп­ределен момент непременно ще се опита, без да се спира пред нищо, да отнеме от трудещите се колкото се може по-голяма част от революцион­ните завоевания.

Довеждането докрай на демократическата ре­волюция означава  унищожаване на всички крепостнически остатъци в страната, което има­ особено решаващо значение за селото. Това важно положение е всестранно обосновано в многобройните трудове на Ленин от революцион­ния период  1905—1907 г., по-специално в онези, където  е поставен въпросът за замяната на самодържавната форма на управление с демокра­тична република. При това под република се разбира не толкова формата на управление, колкото съвкупността от демократични преобразования — политически и икономически.

В книгата «Две тактики на социалдемокра­цията в демократическата революция», в ста­тиите «Социалдемокрацията и временното революционно правителство», «Революционно-демократичната диктатура на пролетариата и селяче­ството» Ленин дава всестранна  марксистка  обосновка  на класовата същност на демократич­ната диктатура като цяло и на революционното правителство като правителство на революцион­ната епоха, като израз на класовия съюз между пролетариата и селячеството — основните дви­жещи сили в демократическата революция.

Разкривайки всестранно същността на времен­ното революционно правителство, Ленин посоч­ва, че неговата ръководна и направляваща сила е марксистката партия. Партията на проле­тариата ясно определя своето отношение към да­дено правителство и точните условия за участие­то й в него.

Позицията на партията по този въпрос  е  из­ложена подробно в «Резолюцията за временното революционно правителство», приета на III кон­грес на Руската социалдемократическа партия през 1905 година. В нея по-специално се казва, че в зависимост от конкретната историческа обстановка по принцип се допуска участието на пълномощници на работническата партия в едно временно революционно правителство и точно е определена целта на това участие: безпощадна борба с всички опити на контрареволюцията да отнеме революционните завоевания на пролета­риата.

Още на II конгрес на РСДРП  през 1903 го­дина е приета Програмата на партията, опре­деляща същността, политическата стратегия и тактиката на партията, на работническата класа. В програмата са отбелязани както неотлож­ните задачи (програма-минимум) — смъкване на царското самодържавие, установяване на демо­кратична република, завоюване на политически свободи, ликвидиране на помешчическото земеде­лие, така и крайната цел на работническата класа и неговата партия (програма-максимум) — социалистическа революция, установяване на диктатурата на пролетариата. През 1905 година пред демократическата революция в Русия, а следователно и пред революционно-демократичната диктатура на пролетариата и селячеството като основна застава задачата за осъществяване на програмата-минимум.

Като истински представител на творческия марксизъм, Ленин показа революционно-демократичната диктатура на пролетариата и селя­чеството в развитие, разкрива диалектиката на прерастването й в нов тип държава — диктату­рата на пролетариата. «Пролетариатът—пише В. И. Ленин — трябва да проведе докрай демо­кратическия преврат, като присъедини към себе си селските маси, за да смаже със сила съпро­тивата на самодържавието и да парализира не­устойчивостта на буржоазията. Пролетариатът трябва да извърши социалистически преврат, ка­то присъедини към себе си масата от полупролетарски елементи, за да сломи съпротивата на буржоазията и парализира неустойчивостта на селячеството и дребната буржоазия».  Първата руска революция претърпява поражение.  Движе­нието на работниците, селяните и войниците не може все още да се слее в единен поток, не е  укрепнал още съюзът между пролетариата и се­лячеството.

Но въпреки това събитията от 1905—1907 г. оказват огромно влияние върху по-нататъшното развитие на Русия. Те подтикват  към съзнател­но творчество широките маси от града и селото, потиснатите народи в Руската империя.

Към началото на 1917 година страната заста­ва пред прага на нова революция. От ударите на народните маси пада царското самодържавие. Това е голяма крачка напред в политическото развитие на Русия. Тази революция победи, за­щото неин вожд е работническата класа, която възглавява  общодемократичното движение на милионните маси от селяни и войници за мир, хляб и свобода. Истински ръководител на работниците и селяните в революцията е болшевишката партия начело с Ленин.  В Петроград, а след това и в цялата страна,  са  създадени Съвети на работническите и войнишки депутати — орга­ни на въстанието и на властта на работниците и селяните, победили в революцията. Но докато болшевиките водят след себе си въстаналите маси, меншевиките  и есерите   бързат да за­владеят ръководството в Петроградския съвет. Те са изплашени от необикновения размах на на­родното движение и се опитват да отвлекат пролетариата от революционната борба, да насо­чат разрастващото се движение в мирното русло на либералната политика, да подчинят револю­ционната енергия на пролетариата на интересите на буржоазията. Те смятат, че след буржоазно-демократическата революция властта трябва да премине в ръцете на буржоазията и в продълже­ние на дълго време да се установи буржоазна парламентарна република. Ето защо те встъпват в съглашение с буржоазията. В резултат на това на 2 март 1917 година в Петроград наред със Съ­ветите е създадено Временно правителство — правителство на буржоазията и помешчиците. Меншевиките предават интересите на работниците и селяните и връчват на това правителство държавната власт. Те разглеждат Съветите като органи за контрол върху дейността на Временно­то правителство. По такъв начин в страната се създава двувластие.

Пред болшевиките се изправя задачата да се осъществи преминаването на цялата власт към Съветите. Те разясняват на масите класовата същност на Временното правителство като бур­жоазно правителство, неспособно по силата на своята природа да даде на народа нито мир, нито земя, нито истинска свобода, разобличава­т неговата  политика и съглашателската тактика на дребнобуржоазните партии. Всички действия на болшевиките са насочени към защита на интересите на трудещи­те се.

Набелязвайки курса към прерастване на буржоазно-демократическата революция в социали­стическа, Ленин определя и политическата фор­ма на държавната власт. Още Маркс, изхождай­ки от опита на Парижката комуна говори за нова форма на държавната власт — «от типа на Парижката комуна». Върху основата на опита на двете буржоазно-демократически революции в Русия — от 1905 и 1917 г., Ленин открива репуб­ликата на Съветите като политическа форма на диктатурата на пролетариата.

«Не парламентарна република — връщането към нея от СРД /Съвети на работническите депутати/  би било крачка назад,— а ре­публика на Съветите на работническите, ратайските и селските депутати в цялата страна, от­долу догоре» - казва Ленин.

Ленин вижда във февруарската революция първата крачка към победата на социалистическата революция.

Особено голямо внимание Ленин отделя на развитието на марксистката теория за държава­та и на обосноваването на диктатурата на проле­тариата в периода на провеждането на Октом­врийската революция, когато проблемът за съз­даване на социалистическата държава се оказва в центъра на вниманието .

Огромна роля в творческото развитие на марк­систкото учение за държавата и диктатурата на пролетариата изиграват Лениновите трудове «Държавата и революцията» (1917 г.), «Пред­стоящите задачи на Съветската власт» (1918 г.), «Пролетарската революция и ренегатът Кауцки» (1918 г.), «Тезиси и доклад за буржоазната де­мокрация и диктатурата на пролетариата» (1919 г.), «Левичарството» — детската болест на комунизма» (1920 г.) и други.  В тях Ленин развива всички основни принципи на социа­листическата държавност, доказва, че от капита­листическото общество, в което буржоазията уг­нетява и експлоатира трудещите се маси, не може да се излезе иначе освен чрез диктатурата на пролетариата. «Който не е разбрал необхо­димостта от диктатура от която и да е било ре­волюционна класа за нейната победа — пише Ленин, — той нищо не е разбрал от историята на революциите или не иска нищо да знае в тази област».

Завоюването на политическата власт от работ­ническата класа е само начало на дълбоките со­циални преобразования във всички области на обществения живот. Държавната власт, принадлежаща на работническата класа, е главно оръдие в борбата за смазване съпротивата на сва­лените експлоататорски класи, за създаване на висш тип обществени отношения, за развитие на икономиката и културата. Същността на дър­жавата на диктатурата на пролетариата може да се разбере само когато се изследва тя във връзка с дадения икономически строй на обществото, с неговите материални и социални усло­вия. Държавата на диктатурата на работническата класа бе породена от острата класова борба между пролетариата и буржоазията.  

Съветите като форма на диктатурата на про­летариата трябва да" решават принципиално различни задачи от тези на буржоазната държа­ва. Съветите са призвани да укрепват и раз­ширяват социалистическата собственост, да лик­видират експлоатацията и експлоататорските класи, безработицата, да осигурят политическите и социални права на трудещите се класи.

Анализирайки характера и особеностите на ос­вободителната борба на народните маси в епоха­та на империализма, Ленин още през 1916 г. из­казва важното политическо положение за разно­образието на формите на диктатурата на проле­тариата. След Октомврийската социалистическа революция и особено след Втората световна война международното освободително движение издигна нова форма на диктатурата на пролета­риата — народната демокрация, потвърждавай­ки по такъв начин гениалното предвиждане на Ленин.

Опитът от социалистическото строителство  в СССР показа, че в своето развитие пролетарската държава преминава два основни етапа. Първият — като държава на дик­татурата на пролетариата и вторият — като об­щонародна държава.

Ленин доказа необходимостта от диктатура на пролетариата при прехода от капитализма към към социализма. При това той изхождаше от наличието  на антагонистични обществени от­ношения в периода на диктатурата на пролета­риата. Особеността на тази нова пролетарска държава се състои в това, че «при прехода от капитализма към комунизма потискането е още необходимо, но то е вече потискане на експлоататарското малцинство от експлоатираното мно­зинство».

Наред със задачата за смазване съпротивата на експлоататорските класи диктатурата на про­летариата осъществява и други вътрешни функ­ции, най-главните от които са: стопанско-организаторската и културно-възпитателната.

След завоюването на политическата власт от руската работническа класа на преден план излиза  задачата за създаването на по-висш от капитализма обществен строй, за повишаването на производителността на труда.

В статията «Предстоящите задачи на съвет­ската власт» Ленин посочва като най-важни въ­проси организацията на отчетността, на най-строг контрол върху производството и разпределението, укрепването на трудовата дисциплина.

Построяването на социализма  не е следствие от стихийно развитие, то е резултат от съзнателна целенасочена дейност на работни­ческата класа, на целия трудов  народ. Правил­ното ръководство в изграждането на социалистическата държава се осъществява от Комуни­стическата партия, която владее законите на об­щественото развитие, обединява в своите редове най-прогресивните представители на работниче­ската класа, на всички трудещи се и е тясно свързана с народните маси, ползва се с пълното им доверие.

Ленин посочи, че диктатурата на пролетариа­та — това е система от държавни и обществени организации: Съветите на депутатите на труде­щите се и техните изпълнителни и разпредели­телни органи, Комунистическата партия, проф­съюзите, Комсомола и другите обществени ор­ганизации на трудещите се, с помощта на които пролетариатът осъществява изграждането на социализма.

Важно място в системата на диктатурата на пролетариата заемат държавните учреждения и ведомства. В периода на изграждането на ново­то общество държавните функции се изпълняват главно от органите на Съветите. Ленин разрабо­ти пътищата за формиране на социалистическия държавен апарат и принципите на неговата дей­ност, разкри и показа организаторската и съзидателна роля на държавата на диктатурата на пролетариата.

В стопанско-организаторските задачи на дик­татурата на пролетариата влизат: установяване на социалистическа собственост върху основ­ните средства за производство, постепенно со­циалистическо преобразуване на селското сто­панство, увеличаване на производителните сили и производителността на труда, премахване на експлоатацията на човек от човека, ръководене на многобройните селски маси, осъществяване на социалистическата революция в областта на идеологията и културата, развитие на науката, техниката, всемерно задоволяване на растящите материални и духовни нужди на народа.

Разработвайки въпросите за привличане на трудещите се към управлението на държавата, Ленин изисква да се държи сметка за нивото на подготовката на масите, за съществуващите възможности и особености, свойствени на всяка класа и на различните слоеве трудещи се. Той съветваше смело да се въвличат най-широките маси в контрола над производството и разпреде­лението на продуктите. Ленин отделя изклю­чително голямо внимание на привличането на трудовата младеж към държавна и обществена дейност. «Ние сме партия на бъдещето, а бъде­щето принадлежи на младежта. Ние сме партия на самоотвержена борба със стария гнилоч, а младежта винаги първа ще тръгне на самоотвер­жена борба».   

Ленин вижда по-нататъшното развитие на съветската държава в непрекъснатото развитиее  и усъвършенстване на социалистическата демокрация. В своя труд «Държавата и революцията» той обръща  внимание на това, че Маркс и Енгелс поставят демокрацията и диктатурата  на пролетариата в един ред и ги разглеждат в диалектическо единство. Опирайки се на диктатурата на пролетариата, Съветите осигуряват демокрация за мнозинството, за трудещите се и върху тази основа я развиват по-нататък. Ле­нин, подобно на Маркс и Енгелс, счита  диктатурата на пролетариата и демокрацията за необходими в съответните периоди на общественото развитие. С победата на социализма дикта­турата  на пролетариата завършва своята историческа мисия и от гледна точка на вътрешните задачи престава да бъде необходима .  

От първите дни на социалистическото строителство Комунистическата партия се опира в своята дейност на професионалните съюзи. Оценявайки тяхното значение в управлението на държавата, в осъществяването на  стопанско-организаторската функция, Ленин писа, че те са «могъщ пролетарски апарат, посредством който партията е тясно свързана с класата и масата и посредством който, при ръководството на партията, се осъществява диктатурата на класата.»

Ленин също така обоснова външнополитическата дейност на пролетарската държава. Тази дейност включва в себе си: отбраната на страната, борбата за мир и мирното съвместно съществуване между държавите с различен социален строй, всестранната подкрепа на работническото и националноосвободителното  движение.

Победата на социализма в СССР и сплотява­нето на всички трудещи се върху основата на социалистическите производствени отношения породи нова социална общност — съветския на­род. С победата на социализма държавата на диктатурата на пролетариата става политическа организация на целия народ при ръководната роля на работническата класа.

Терминът «народна» определя общността на икономическата основа и интересите на всички обществени групи в социалистическата държа­ва; това означава, че държавата не е оръдие за потискане на една класа от друга, а е въплъще­ние на социално-икономическото единство на об­ществото.