Необходимо предисловие: На 12 септември 1878 г. почива Лизи – жената на Енгелс. Смъртта й е тежък удар за него. През лятото на 1880 г. заболява от рак на черния дроб Жени – жената на Маркс. През есента на 1881 г. заболява и Маркс. На 2 декември 1881 г. Жени почива. Смъртта й е непоправим удар за Карл Маркс. Енгелс понася тежко смъртта на Жени, която дълбоко уважава и с която го свързва дългогодишна искрена дружба. Той прави всичко възможно, за да помогне на Маркс да се оправи след тежкото сътресение. Но съдбата стоварва нов тежък удар. На 11 януари 1883 г. почива Джени, една от дъщерите на Маркс, която оставя пет деца. Нейната смърт подкопава и последните сили на Маркс. На 14 март сутринта състоянието му рязко се влошава, започва и кръвоизлив. Когато в два и половина след обяд Енгелс, както винаги, отива да посети приятеля си, той заварва цялата къща в сълзи. Влизайки в кабинета на Маркс, Енгелс вижда, че той е мъртъв. Енгелс сам съобщава на всички стари приятели за огромната загуба. Както никой друг той разбира каква непоправима загуба понася международното работническо движение. „Въпреки че тази вечер аз го видях неподвижно лежащ на кревата, с лице застинало навеки – пише той на Либкнехт късно през нощта на 14 март, – все още не мога да си представя, че този гениален ум е престанал да обогатява с мощната си мисъл пролетарското движение на двете полукълба. На него дължим всичко онова, което сме станали; и всичко, което е постигнало съвременното движение, се дължи на теоретическата и практическата му дейност; без него ние и досега щяхме да блуждаем в мрак.“
Три дни след това, на 17 март 1883 г., тялото на Маркс е погребано на Хайгетските гробища в Лондон, в същия гроб, където една година преди това е погребана жена му.
Чернова за надгробно слово на Фридрих Енгелс на гроба на Карл Маркс
Само преди 15 месеца повечето от нас се събрахме около този гроб, който тогава трябваше да стане последното място за успокоение на една благородна и възвишена жена. Днес отново трябва да разтворим този гроб, за да спуснем в него останките на нейния мъж.
Карл Маркс беше един от онези забележителни хора, каквито се раждат малко в течение на един век. Чарлз Дарвин откри закона за развитието на органичния свят на нашата планета. Маркс откри основния закон, който определя движението и развитието на човешката история, закон толкова прост и очевиден, че е почти достатъчно да бъде формулиран, за да е сигурно признаването му. Нещо повече, Маркс откри и закона, по който е създаден нашият етап на обществения строй с неговото голямо класово деление на капиталисти и наемни работници; закона, по който това общество се е организирало и се е развивало и сега така е надраснало самото себе си, че в края на краищата ще загине като всички предишни исторически фази на обществото. Тези резултати правят толкова по-голяма скръбта ни, че го загубихме в разгара на неговата работа и че колкото и много да извърши той, още повече остави незавършено.
Но науката далеч не го поглъщаше изцяло, колкото и да му беше скъпа тя. Никой не е изпитвал по-чиста радост от него при всяко постижение на науката в която и да било област, независимо от това, дали то беше практически приложимо или не. Но той виждаше в науката преди всичко могъщ лост на историята, революционна сила в най-истинското значение на тази дума. И той използваше именно в този смисъл огромните знания, които имаше, и специално по историята, във всички овладени от него области.
Защото той беше истински революционер, както се наричаше сам. Борбата за освобождението на класата на наемните работници от оковите на съвременната капиталистическа система на производство беше неговата истинска стихия и никога не е имало по-активен борец от него. Венец на тази част от неговата дейност беше основаването на Международната работническа асоциация, признат вожд на която той беше от 1864 до 1872 г. Тази асоциация, що се отнася до външните признаци, престана да съществува; но братската връзка на обединението на работниците от всички цивилизовани страни в Европа и Америка бе установена веднъж завинаги и през всичкото време продължава да съществува, макар и без външно-формално обединение.
Който се бори за едно дело, не може да не си спечели врагове. И той имаше много врагове. През по-голямата част от политическия си живот той беше най-много мразеният и най-много клеветеният човек в Европа. Но той почти не обръщаше внимание на клеветите. Ако някой е преодолял клеветата, това беше именно той и в края на живота си той с гордост можеше да гледа на милионите си последователи в сибирските рудници и в работилниците на Европа и Америка; той виждаше, че неговите икономически теории са приети като неоспорими принципи на социализма в целия свят и ако имаше още много противници, едва ли е имал вече дори един личен враг.
Какъв беше Маркс в личния си живот, за семейството си и приятелите си - в момента нямам сили да изразя това. И няма нужда, тъй като това знаете всички, които сте дошли тук, за последно сбогом.
Прощавай Маркс! Твоето име и делото ти ще надживеят вековете !
К. Маркс и Ф. Енгелс. Съчинения т. 19
Написано на 17 март 1883 г.
Напечатано във вестник «La Justice», 20 март 1883 г.
* * *
Похороны Карла Маркса – Ф. Энгельс
В субботу. 17 марта, на Хайгетском кладбище был похоронен Маркс в той же могиле, в которой пятнадцать месяцев тому назад была погребена его жена.
На могиле Г. Лемке возложил на гроб два венка с красными лентами от имени редакции и экспедиции газеты «Sozialdemokrat» и от имени лондонского Коммунистического просветительного рабочего общества.
Затем Ф. Энгельс произнес на английском языке речь приблизительно следующего содержания:
«14 марта, без четверти три пополудни, перестал мыслить величайший из современных мыслителей. Его оставили одного всего лишь на две минуты; войдя в комнату, мы нашли его в кресле спокойно уснувшим — но уже навеки.
Для борющегося пролетариата Европы и Америки, для исторической науки смерть этого человека — неизмеримая потеря. Уже в ближайшее время станет ощутительной та брешь, которая образовалась после смерти этого гиганта.
Подобно тому как Дарвин открыл закон развития органического мира. Маркс открыл закон развития человеческой истории: тот, до последнего времени скрытый под идеологическими наслоениями, простой факт, что люди в первую очередь должны есть, пить, иметь жилище и одеваться, прежде чем быть в состоянии заниматься политикой, наукой, искусством, религией и т. д.; что, следовательно, производство непосредственных материальных средств к жизни и тем самым каждая данная ступень экономического развития народа или эпохи образуют основу, из которой развиваются государственные учреждения, правовые воззрения, искусство и даже религиозные представления данных людей и из которой они поэтом должны быть объяснены, — а не наоборот, как это делалось до сих пор.
Но это не все. Маркс открыл также особый закон движения современного капиталистического способа производства и порожденного им буржуазного общества. С открытием прибавочной стоимости в эту область была сразу внесена ясность, в то время как все прежние исследования как буржуазных экономистов, так и социалистических критиков были блужданием в потемках.
Двух таких открытий было бы достаточно для одной жизни. Счастлив был бы тот, кому удалось сделать даже одно такое открытие. Но Маркс делал самостоятельные открытия в каждой области, которую он исследовал, — даже в области математики, — а таких областей было очень много, и ни одной из них он не занимался поверхностно.
Таков был этот муж науки. Но это в нем было далеко не главным. Наука была для Маркса исторически движущей, революционной силой. Какую бы живую радость ни доставляло ему каждое новое открытие в любой теоретической науке, практическое применение которого подчас нельзя было даже и предвидеть, — его радость была совсем иной, когда дело шло об открытии, немедленно оказывающем революционное воздействие на промышленность, на историческое развитие вообще. Так, он следил во всех подробностях за развитием открытий в области электричества и еще в последнее время за открытиями Марселя Депре.
Ибо Маркс был прежде всего революционер. Принимать тем или иным образом участие в ниспровержении капиталистического общества и созданных им государственных учреждений, участвовать в деле освобождения современного пролетариата, котором он впервые дал сознание его собственного положения и его потребностей, сознание условий его освобождения, — вот что было в действительности его жизненным призванием. Его стихией была борьба. И он боролся с такой страстью, с таким упорством, с таким успехом, как борются немногие. Первая «Rheinische Zeitung» 1842 г., парижский «Vorwarts !» 1844 г. , «Deutsche-Brusseler-Zeitung» 1847 г., «Neue Rheinische Zeitung» 1848—1849 гг., «New-York Daily Tribune» 1852—1861 г. и помимо того множество боевых брошюр, работа в организациях в Париже, Брюсселе и Лондоне, пока, наконец, не возникло, как венец всего этого, великое Международное Товарищество Рабочих, — поистине это было делом, которым мог гордиться тот, кто его создал, даже если бы он не создал ничего больше.
Вот почему Маркс был тем человеком, которого больше всего ненавидели и на которого больше всего клеветали. Правительства — и самодержавные и республиканские — высылали его, буржуа — и консервативные и ультрадемократические — наперебой осыпали его клеветой и проклятиями. Он сметал все это, как паутину, со своего пути, не уделяя этому внимания, отвечая лишь при крайней необходимости. И он умер, почитаемый, любимый, оплакиваемый миллионами революционных соратников во всей Европе и Америке, от сибирских рудников до Калифорнии, и я смело могу сказать: у него могло быть много противников, но вряд ли был хоть один личный враг.
И имя его и дело переживут века!»
Написано Ф. Энгельсом около 18 марта 1883 г.
Напечатано е газете «Der Sozialdemokrat» № 13, 22 марта 1883 г.
Подпись: Фр. Энгельс
Няма коментари:
Публикуване на коментар