Ленин - геният на теорията и практиката на революционна промяна

Основен доклад от честването на 145 години от рождението на Владимир Илич Ленин на 28 април 2015 г. в Кюстендил

 

Навършват се 145 г. от рождението на Ленин - човекът, който изигра важна роля в историята на света. Той оказа огромно влияние върху хода на събитията на ХХ век и остава в спомените на хората като един от най-талантливите и последователни борци за интересите на трудещите се, като човек с висока интелектуална, духовна и нравствена  култура.

Владимир Илич Улянов – Ленин е велик философ, теоретик на марксизма и основоположник на ленинизма, блестящ политик и практик- новатор, революционер и публицист с остро перо, основател, водач и идеолог на болшевишката партия, ръководител на Октомврийската революция от 1917 г. и първата в света държава на работниците и селяните – СССР, идеолог и създател на Третия Комунистически интернационал. Една от най-влиятелните личности на 20 – ти век. 

Ленин е най-активният ръководител на великия процес на съе­диняване на марксизма с масовото работническо дви­жение в Русия, защото разбира какви гигантски сили се крият в зароди­лото се масово работническо движение в Русия.

Ленин смята че политическата роля на руския пролетариат ще бъде много по-голяма в сравнение с  неговата численост, с неговия процент от общия брой на населението на страната и за да бъде извършена револю­цията, съвсем не е задължително пролетариатът да представлява мнозинство от населението. По такъв начин, прилагайки творчески марксизма към новите усло­вия, Ленин опровергава мъртвите шаблонни социалде­мократически догми, откъснати от живота  и  измисле­ните от водачите на II Интернационал и от меншевишките опортюнисти схеми.

Като разви творчески изказаните от Маркс в 1856 г. мисли за възможността пролетарската революция да се съедини със „селска война", Ленин направи извънредно важно теоретическо и политическо откритие: той доказа, че съюзът на революционния пролетариат с трудещите се селяни е главното  условие за победата на демократическата и  социалистическата революция. Този съюз, представлявайки огромното мнозинство от населението в страната, увеличава неизмеримо политическата роля на пролета­риата. Владимир Илич издига на преден план ключовата идея за съюз между работническата класа и селя­ните още в началото на своята революционна дейност, в първите си произведения. Тази  велика идея става един от най-важните принципи на стратегията и так­тиката на комунистическата партия, на Лениновата теория за социалистическата революция.

Още в пър­вите си произведения Ленин обоснова идеята за ръко­водната роля,  за хегемонията на пролетариата в демо­кратичния прелом, като доказва, че без тази хегемо­ния са невъзможни решителната победа на народа над самодържавието й бързото прерастване от демократи­ческа революция в социалистическа. Ленин смята, че след победата на социалистическата революция висш принцип на диктатурата на пролетариата е под­държането и укрепването с всички средства съюза на работническата класа и селяните. Неотклонното спаз­ване на този принцип ще осигури възможност на ра­ботническата класа да задържи здраво държавната власт и да запази ръководната си роля в изграждането на новото общество.

Животът на Ленин е неделим от живота и борбата и а Комунистическата партия още от самото й зараж­дане. Ленин става организаторът и вождът на револю­ционната марксистка партия на руския пролетариат. Той ясно вижда какви големи възможности ще се открият за победа на революцията в Русия, ако работ­ническото движение се възглавява от добре организи­ран авангард на пролетариата, от революционна марк­систка партия.  И та­кава организация, такъв революционен марксистки авангард на работническата класа — в лицето на Болшевишката партия — беше създаден под ръководството на Ленин. Възглавявана от Ленин, Болшевишката пар­тия  доведе работническата класа в Русия до победата на Великата социалистическа революция, даде й в ръцете управлението на първата в света социалистическа дър­жава и  откри на човечеството не са­мо теоретически, но и практически пътя към социализ­ма.

Една от големите заслуги на Ленин се състои в това, че още в периода на създаването и утвърждаването на болшевишката партия той разкрива цялата опасност от меншевишките разбирания за организация, стратегия и тактика още в онзи момент и повежда яростна атака против организационната разпуснатост на меншевиките. Защото се касае за съществуването на партията, за живота и смъртта на партията.
Да се създаде общоруски политически вестник като център за събиране на партийните сили, да се организират здрави партийни кадри по места, да се съберат тези кадри чрез вестника и да се сплотят в общоруска боева партия с рязко означени граници, с ясна програма, твърда тактика и единна воля – ето какъв план развива Ленин в своите знаменити книги: „Какво да се прави", „Крачка напред, две назад".  Победата на този план поставя основата на  сплотена и закалена партия с вътрешно единство и поразителна сплотеност.  

 Ленин  продължи творчески развитието на марксистката революционна теория във всичките и части, съобразно условията на новата историческа епоха – епохата на империализма и пролетарските революции, епохата на преминаване на човечеството към социалистически преобразования. В книгата си "Империализмът като най-висшият стадий на капитализма", той всестранно анализира  икономическата и политическата същност на империализма.

Валидността на ленинските формулировки ние наблюдаваме и днес в контекста на глобализацията, когато международните корпорации диктуват своите условия на останалата част от света, включително и в България.

За първи път в историята на марксизма Ленин разработва въпроса за особеностите  на буржоазно-демократичната революция в епохата на империализма, нейните движещи сили и перспективи. Той показва, че пролетариатът е заинтересован  от пълната победа на буржоазната революция, защото нейната основна задача е да се премахнат остатъците от крепостничеството, да се свали  царското правителство, да се извоюват демократични свободи и  защото тя приближава и улеснява борбата за социализъм.

Владимир Илич формулира и постановката за прерастване на буржоазно-демократичната революция в социалистическа. Буржоазно-демократичната и социалистическата революция Ленин разглежда като две звена на една и съща верига,  като единен революционен процес, извършвани при хегемонията на пролетариата. Лениновата теория за прерастване на буржоазно-демократичната революция в социалистическа  бе убедително потвърдена през 1917 г.

Водейки непримирима борба против отстъпленията от революционната същност на марксизма, от класовите позиции на пролетариата, против ревизионизма и реформизма , Ленин същевременно страстно се бори против опитите да бъде превърнат марксизма в сбор от сухи, закостенели формули, откъснати от живота и от практиката. Марксизмът не е догма, а ръководство за действие – обича да повтаря  Владимир Илич и цялата му теоретическа и организаторска дейност е живо потвърждение на тази мисъл. Всичките му произведения са проникнати от творческото разбиране на марксизма като вечно живо, развиващо се учение и ръководство за действие, което изисква вярност към принципите, но не признава никакви шаблони и догми.

„Марксизмът изисква от нас най-точна, обективно проверима преценка и съобразяване със съотношението на класите и с конкретните особености на всеки исто­рически момент — изтъква Ленин. — Ние, болшеви­ките, винаги сме се старали да бъдем верни на това из­искване, безусловно задължително от гледище на всяко научно обосноваване на политиката."

Изключително голям е приносът  на Ленин в  теорията на социалистическата революция. Той  доказва научно, че през периода на империализма капитализмът изобщо е узрял за преминаване към социализъм и е подготвил обективните предпоставки за това. Открива се възможността веригата на световния империализъм за се скъса в най- слабото и звено.

Тезата за възможността от победата на социалистическата революция и на социализма първоначално в няколко или дори в една отделно взета страна е една от най-важните негови идеи. Условието за това е социалните противоречия особено да са се изострили и задълбочили, да е налице пролетариат, способен да разреши тези противоречия, воля да се предприемат  решителни  революционни действия и марксистка партия, способна да поведе пролетариата на щурм срещу капитализма. Впоследствие тази позиция бе потвърдена от победата на Октомврийската революция и последващото образуване на първата в света държава на работниците и селяните - СССР.

С особена сила геният на Ленин, като теоретик и практик в преобразуването на обществото  върху основата на марксизма, се появява през първите години на съветската власт.  Тогава настъпват  най-трудните години в живота на младата съветска република. Гражданската война, интервенцията на  войските на чуждите държави, безпрецедентната икономическа разруха, острия  дефицит на кадри - всичко това изисква едно невероятно усилие. През тези години, когато той оглавява държавата, Владимир Илич извършена огромна практическа работа.  

Проявявайки се като голям мислител и визионер Ленин никога не изпада във фантазьорство, не се откъсва от реалността. И в това сложно време продължава да анализира, отчитайки всички обрати на икономическия и политически живот.  Достатъчно е само да се припомни как в икономическата сфера е извървян пътя от военния комунизъм до новата икономическа политика /НЕП/. Ленин неуморно насочва партията към усърдна, ежедневна практическа работа по изграждането на  новото общество. В страната се създават нов държавен апарат, армия, милиция и други органи,  призвани да обезпечат  коренните социално-икономически преобразования и националната безопасност, да защитят младата република от враждебното империалистическо обкръжение. В тези трудни години  Ленин се занимава не само с неотложните текущи задачи, но отправя поглед в бъдещето на Русия. Той ясно обосновава необходимостта от провеждане в близките години три  революционните преобразувания в областта на промишлеността, селското стопанство и в областта на културата. Ето това е ленинския комплексен  подход  за модернизацията на обществото. Особено значима става разработката по инициатива на Ленин на плана ГОЕЛРО за развитие на  електрификацията. Този план гарантира енергийната обезпеченост на икономиката и дава възможност да се формира специфична програма за стопанското развитие на икономическите райони на страната.

Две хиляди години философите обясняваха света, Ленин е първият, който се зае да го променя. Той предвиди  всичко - и в областта на изграждането на държавата и обществото, и в областта на партийното строителство,  и разбира се, в областта на икономическите  преобразования. В обстановка  на  враждебно капиталистическо обкръжение, което няма аналози, Ленин и неговото правителство предприемат  социалистическата трансформация на Русия в условията на пълна разруха.

От първите стъпки за изграждане на  новото общество, Ленин обявява, че социализмът е немислима без съвременна техника и модерна технология, без планомерна държавна организация, подчиняваща  десетки милиони хора  най-строго  да спазват на единен стандарт и ред в производството и разпределението. Ленин настоятелно прокарва идеята, че основното влияние и въздействие върху международната революция съветска република може и трябва да бъде в състояние да осигури чрез   своята икономическа държавна политика. На този фронт ние трябва да спечелим победа постепенно - не може да бъде бързо - но чрез стабилен напредък нагоре и напред - казва Ленин.

За разлика от повечето днешни ръководители, доверяващи се в "невидимата ръка на пазара", Ленин  придава първостепенно внимание на планомерното развитие.  Невероятно, но факт, още в първата програма на РСДРП приета с участието на Ленин на Втория конгрес  през 1903 г., като едно от основните положения  на социалната революция е издигната задачата за провеждане на планомерна организация на общественото производство за обезпечаване благосъстоянието и всестранно развитие на всички членове на обществото. И това става 14 г. преди победата на ВОСР.

Както в областта на държавното и партийно строителство, така и в установяването на плановото управление на икономиката на младата съветска република всичко трябва да започне от нулата.

Вкарвайки Русия в Първата световна война, царският режим още в края на 1914 г. изразходва всички свои бюджетни резерви.    Увеличава се икономическата разруха, намалява  обема на търговията и в същото време рязко се увеличава печатане и предлагане на пари без покритие. Рязко спада производството, силно обезценената рубла предизвиква силна инфлация.

След Октомврийската революция при Совнаркома е създадена "Специална комисия за намаляване на публичните разходи" (с декрет на Съвета на народните комисари от 20 февруари 1918 г.). Нейната  задача е определена от VI конгрес на партията - незабавно преустановяване на по-нататъшното издаване на книжните пари, отказ от плащане на външния и вътрешен държавен  дълг,  трансформация на цялата данъчна система чрез въвеждане на данък върху доходите и имуществото, данък върху печалбите от собственост и др. Въпреки това, прилагането на тези мерки е  забавено поради избухването на Гражданската война, която изостря още повече бедственото положение в икономиката.

Преходът към мирно социалистическото строителство започва в изключително трудна ситуация, причинена от империалистическата война, интервенцията и белогвардейската контрареволюцията. Общото ниво на производство на Русия е върнато по различни показатели на нивото приблизително около 50 години назад, унищожени са  много железопътни линии и мостове, повечето от локомотивите и около една четвърт от всички коли са дефектни. Оборотът на железниците намалява петкратно. Парите са обезценени неимоверно. Земеделската продукция е  две трети от преди войната. Икономическата ситуация изглежда почти безнадеждно. По изразът на Ленин, страната е като човек, пребит до смърт.

Страната не разполага с достатъчно гориво и метал, има остър недостиг на храни и други стоки. Икономическата разруха, страданията, трудностите и лишенията, причинени от войната  пораждат  "недоволство не само голяма част от селяните, но и работниците." Ето в такива свръхкризисни икономически и социални условия  трябва да започне мирно икономическо развитие.

Ленин е трябвало да намери пътят за изход от тази трудна кризисна ситуация. Акцентът е поставен върху публичната, държавна собственост, плановата икономика и индустриализация, както и в  укрепване на съюза между работническата класа и селяните. Ленинският антикризисен план намира своето отражение в редица партийни документи, включително и в решенията на Х конгрес на партията през март 1921 г.

Още не завършила Гражданската война и на 2 декември 1920 г. се открива VIII Всеруски конгрес на Съветите, който утвърждава държавния план за електрификация на Русия ( ГОЕЛРО). Ленин разкрива огромното значение на електрификацията в строителството на социализма и комунизма и провъзгласява: "Комунизмът – това е съветска власт плюс електрификация на цялата страна"

Планът ГОЕЛРО е  първият в историята опит за дългосрочно стратегическо планиране. Много от задачите на плана са изпълнени и дори предсрочно. Както е добре известно, неговото значение излиза  далеч извън рамките на един отрасъл, той става първият дългосрочен перспективен план в държавата, заложил основите на планомерното  развитие в бъдещето. Ленин нарича планът ГОЕЛРО втората програма на партията. През февруари 1921 г. Ленин подписва указ за създаването на централен орган за планиране - Държавната планова комисия, а Кржижановский става първият и председател. Образуването на Държавната планова комисия, както и процеса на социалистическото планиране, се провежда под прякото ръководство на Ленин. В писмо до Кржижановский  от 25.02. 1921 г. Ленин както винаги стегнато  и ясно дава препоръки по формирането на апарата, изхождайки от първостепенната роля на кадрите: "Вашата задача е да издирите, намерите и  поставите да работят способни организатори  и  администратори ... "

Мислите на Ленин са насочени непрестанно по всички  основни направления на стопанското и политическо  ръководство на страната. Той старателно прониква дълбоко в същността на всеки въпрос. Какъв късмет за Русия - да има държавен глава и ръководител от такава величина в тези трудни години.     

Ленин насочва  Държавния комитет по планиране  за работа по най-неотложните и спешни въпроси -  ликвидиране разрухата и осигуряване храна, гориво и транспорт.  Един от първите стопански планове, разработени от Държавния комитет по планиране в 1921-22 г. е планът за продоволствието. Това е продиктувано от условията на този исторически период.

Изпълнението на плана за електрификация се провежда  при трудни обстоятелства през периода на „военния комунизъм”.  Такова название получава вътрешната политика на съветската държава през 1918-1921 г. по време на Гражданската война. Основните елементи на тази политиката на „военния комунизъм” са свързани с премахването на частните банки, национализацията на индустрията,  въвеждане монопол върху външната търговия, трудова повинност.

На 21 март 1921 г. по идея на Ленин и под негово ръководство на X конгрес на ВКП (б) взема решение за прехода от политиката на „военния комунизъм” към новата икономическа политика (НЕП). В сърцевината  на НЕП  са идеите на  Ленин и дискусиите относно теорията за възпроизводството и парите, принципите на ценообразуване, финансите и кредита.

Разработвайки проблемите на  НЕП, Ленин подчертава решаващо значение на  индустриализацията, основана на електрификацията на страната за победата на социализма, тоест  за  единството на основните цели на НЕП и плана ГОЕЛРО.  Същността на този подход е да се промени последователността на решаване на проблемите на изграждането на основите на социалистическата икономика: първо, че е необходимо да се съживи селското стопанство и малките предприятия; след това да се възстанови и развие мащабна индустрия; да се подготви  и осъществи социалистическо преустройство на селското стопанство; като по този начин се създаде на материално-техническата база на социализма.

Основното съдържание на НЕП  се явява замяната на данъка излишък в натура, използване механизмите на пазара и различните форми на собственост, привличане на чуждестранни капитали под формата на концесии, провеждане на парична реформа (1922-1924 ), в резултат на което на рублата да стане конвертируема. Държавата запазва своето управление на икономиката, прилагайки директивни  и косвени методи за държавно регулиране.

Благодарение на НЕП за кратко време е възстановена националната икономика и  започва нейното преустройство по социалистически път.   Нарастват темповете на възстановяване на промишлеността.  В началото на съветския период, на Запад никой дори не може да си представи, че Русия може да се възстанови за толкова кратко време на основите на социалистическата система.

НЕП допуска  развитието на известни капиталистическите елементи  при запазване на управлението на икономиката в ръцете на болшевишката власт. Целта е да осигури подем на производителните сили на основата на растежа при съчетаването на социалистически и капиталистически елементи, за постигане преобразования от една смесена икономика към социалистическа на основана на индустриализация на страната и коопериране в областта на земеделието. Днес подобна икономическа политика се прилага успешно в Китай, превръщайки го за кратко време в суперсила и показвайки на света превъзходството на социализма.

С научна обоснованост  Ленин пророчески заявява на конгреса на партията: От НЕП-овска Русия ще направим социалистическа Русия. И този негов пророчески завет, както и други, са успешно претворени в живота. НЕП се увенчава с историческа победа. Още в края на първата петилетка (1929-1932) е създаден фундамента на социалистическата икономика при развитие на мощна тежката промишленост и колективното земеделие. Социалистическата собственост се превръща в доминираща в промишлеността, селското стопанство и транспорта. Основният въпрос  "Кой кого ?" е решен в полза на социализма.

Силата на съветската система, изградена по модела на Ленин и болшевишката партия е проверена от тестове на Великата отечествена война. Именно  Съветския съюз изпита цялата мощ на хитлеровата военна машина, удържа с безпримерен героизъм и спечели.

Колкото по-далеч в историята отиват първите години на съветската власт, толкова повече те будят възхищение с цялото многообразие на решените задачи и техните съзидателни резултати. Сега за съжаление в резултат на хищническата приватизация и в Русия и у нас е унищожен създадения огромен материален потенциал. Ликвидира се обществената собственост в материалната сфера. Мощната национална икономика понесе значителен удар – загубена е голяма част промишленото  производството и икономиката на селските райони. Тъжно е, че както и у нас, Русия преживя деиндустриализация  и се превърна в износител основно на суровини.

Значителна част от руската индустрия и финанси в един период преминаха под контрола на едрия капитал. Лъвският пай от крупната собственост е прехвърлен в офшорни фирми. Изтичането на капитали в чужбина има характер на национален бедствие. За последните  20 години от Русия са изнесени по някои оценки около два трилиона долара.    

Руската промишленост днес се нуждае от реална модернизация, защото амортизацията на дълготрайните материални активи е, според различни оценки, между 50%  и 70%.

Позната картина. И Русия се превърна в пазар за стоките на глобалните монополи. В страната се внасят около 60% от хранителните продукти. В сегмента на битова техника, електроника и внос на високотехнологични съоръжения до 90%. От 2000 г. до 2010 г. вносът в Русия на месо, млякото и млечните продукти са се увеличили с 3 пъти, на  лекарства - 8 пъти, на машини и инструменти - повече от 27 пъти, дори на цимент – 21 пъти.

Ситуацията се влошава и от присъединяването на Русия към Световната търговска организация. Така се създават сериозни проблеми за животновъдството, автомобилната, леката и хранително-вкусовата промишленост и други отрасли.

Руското общество бързо се раздели на бедни и богати. Появиха се крупни олигарси, които завладяха около 70 % от собствеността в страната. Престъпността и корупцията добиха широки размери. Сериозни удари претърпяха образованието, здравеопазването, културата и социалната система. Значително са повишени тарифите за природен газ, за електричество и топлоенергия. Обикновените хора, както и у нас живеят трудно.

 Реставрацията на капитализма и там, както при нас, даде своите резултати. Затова и там значителна част от населението застава на позицията за запазване и възстановяване на правата и гаранциите, решенията на социалните проблеми, които имаха през социалистическия период.

Отказът от социализма в наше време, грешките и предателствата, несъобразяването с интересите на трудовия народ знаем до къде води. Но заедно с това е добре да си припомним лениновата мисъл, че революцията и социализма може да претърпи временно поражение, временно отстъпление, но въпреки това векторът в развитието на обществото никой не може да измени или отмени.

Бъдещето ще бъде на социализма.

 

 

 

Честването в Кюстендил - 2015 година

 

Основни изисквания на ленинския стил на работа и ръководство

Стилът е сложна, обемиста и динамична категория, върху която оказват непрекъснато въздействие всички звена, създадени от съответната организация или институция, от всички техни кадри и членове. Най-общо казано, стилът това е начинът на постъпване, начинът на действие.

   Какво характеризира ленинския стил на работа  и ръководство ?

Една от най-ярките особености на ленинския стил е не­говата научност. Основата, върху която се изгражда научността на ленинския стил е марксисткия метод за изследване на процесите, явленията и закономерностите в обществото.

Като най-характеризираща изява на научността в стила е създаване на максимални възможности за използване на напредничавия опит, на предимствата в достиженията и практиката;  работа за изява и укрепване позициите на трудовите хора;  за формиране отношения на другарска взаимопомощ и солидарност с всички прогресивни сили. Научният характер на ленинския стил на работа и ръ­ководство изключва прибързаните и необмислени решения, допускането на прояви на стихийност и безпринципност в работата и ръководството.

       Става въпрос не само да се използват известните вече закономерности и тенденции в развитието на обществото, но и внимателно да се откриват и изучават новите законо­мерности, породени от етапа на развитие на обществото, да се оказва организирано въздействие върху протичащите про­цеси в полза на трудовите хора. Сте­пента на научността тук се определя от това, до каква сте­пен са ликвидирани стихийността и субективизмът в ръковод­ството и каква е степента на реализираната ефективност на ръководния и управленския труд.  

          Особеност на ленинския стил на работа и ръководство е единството между думи и дела, между провъзгласената политика, взетите решения и реалната работа и резултати за тяхното изпълнение.

          Друга особеност на ленинския стил е през всеки етап от развитието, при всяка конкретна ситуация да се открива основното звено във веригата от задачи, с решаването на което се разчиства път за успешното изпълнение на цялата поредица от други задачи.

Тази особеност се отнася до способността да се извършва всес­транен и задълбочен анализ на положителните и отрицател­ните страни на развитието, да се подхожда реалистично от гледна точка на потребностите и възможностите и винаги на преден план да се поставят за решаване най-актуалните задачи. Тази силно подчертана творческа страна на ленин­ския стил на работа и ръководство е свързана с мащаб­ния подход към проблемите, с поставянето на големи за­дачи, които са в състояние да породят и голяма енергия сред хората.  

 От особеностите на ленинския стил на работа и ръко­водство произтичат и най-тясно са свързани с тях изис­кванията за неговото по-нататъшно усъвършенстване.Те условно могат да се групират в изисквания към ръковод­ните органи и към ръководните дейци, тъй като много от изискванията към ръководните органи могат да бъдат от­несени и към ръководните дейци и,обратно.

 По-важни изисквания към ръководните  органи са: да решават въпросите принципиално, своевременно; да утвърждават обстановка на действителен колективизъм, на градивна критика и самокритика, на неудовлетвореност от постигнатите резултати; да изучават и анализират конкретната обстановка; да проявяват в своята работа реализъм и творчество.

По-важни изисквания към ръководните дейци са: да не допускат в своята работа субективизъм и лично предпочитание; да не се отнасят към въпросите с безразличие или демагогия; да проявяват настойчивост и да полагат максимални усилия за решаване на задачите (а не само да създават измамно впечатление, че се стремят към това ); да внасят в цялата своя работа организираност и системност, за което предварително трябва да са подготвени и да имат способността да го правят; да не злоупотребяват с гласуваното им доверие.

За да се отговори на тези изисквания за усъвършенстването на стила на работа и ръководство на ръководни­те органи и на ръководните дейци, е нужно непрекъснато да се повишават изискванията към качествата на тези дей­ци.

    Качества­та на които трябва да отговарят ръководните дейци на съответния етап, се свеждат главно към следното:

а/ Да работят с високо чувство за лична отговорност и дисциплина; 

б/ Да поддържат на високо равнище своята идейна подготовка;да притежават солидна професионална компетентност и способности;

 в/ Да виждат в перспектива, да умеят да анализират и откриват новото в живота; да създават условия за развитие на инициативата и творчеството на дейците и общностите край тях; да имат ясно отношение към застоя, консерватизма, бюрократизма, приспособленчеството и други отрицателни явления.

 г/ Да владеят изкуството да работят с хората, да разговарят с тях, да познават техните нужди и интереси, да умеят да възпитават и убеждават, да създават подходяща обстановка и благоприятен психологически климат;

 д/ Своевременно да умеят да преустройват своя начин на мислене в съответствие с изискванията породени от настъпващите изменения в обществената практика.

Изискванията към стила и качествата на ръководните дейци не са едни и същи за различните етапи от развитието на обществото и на класово-революционните борби. Разбира се , има и такива, кои­то при всички обстоятелства не губят своята роля и значе­ние. Така например принципиалността, колективността в работата, проявата на реализъм и творчески подход към решаването на проблеми­те, недопускането на безразличие и демагогия, повишава­нето на идеологическата и специалната подготовка на кадрите и още много други са изисквания с постоянен характер.

Усъвършенстването на ленинския стил на работа и ръ­ководство се заключава в следното: най-подробно и задълбочено да се анализират настъпващите изменения, да се държи сметка новите изисквания към стила и качествата на ръководителите, които да се спазват строго и последователно в партийната дейност и по общо в другите субекти на социално управление.

 ЕЛЕМЕНТИ  НА  ЛЕНИНСКИЯ  СТИЛ  НА  РАБОТА  И  РЪКОВОДСТВО

Всяка организация, за да отговори на повишените изисквания към своя стил на работа трябва да обръща особено внимание при подготовката, вземането и организацията по изпълнение на решенията си.Тук основно място имат плановете за работа, които да се превърнат наистина в средство за ръководство на дейността.

Не може да се очаква членовете на дадена организация да проявяват активност в работата и,ако това не се предшества от активността на нейните органи при вземане на решения и при поставяне на задачи за тяхното изпълнение.Дълбокият смисъл на провеждане на заседания, съвещания, събрания за обсъждане на различни материали е да се вземе обосновано, отговарящо на политиката на партията решение, като предварително се чуе мнението на хората и се способства те да бъдат въвлечени в реализацията.Задължителен елемент при вземането на каквото и да е решение е то да почива на вярна вътрешнопартийна и социална информация, да се познават процесите, протичащи в съответната организация и по-общо.

Формите на работа са другата група от дейности, която съставлява стила на работа и ръководство. Многообразието на форми и творческото им използване позволява при практическото решаване на един или друг въпрос да се подбере най-подходящата за целта форма, да се разшири кръга на хората, съобразно тяхната вътрешна нагласа. Тук шаблонът и примитивизмът не дават желаните резултати. Необходимо е да се използват умело и съобразно всеки конкретен случай, както утвърдените и показали жизненост форми, така и откриващите се нови възможности – особено чрез полето на електронното пространство.

   Съставна част на стила са методите на работа и ръководство

Те са такъв начин на действие, който най-дълбоко характеризира същността на дадена организация. Поради това връзката им с нейната идеология, с теорията, полити­ката и принципите на организация е пряка и съществена. От методите на работа до голяма степен може да се съди за характера на дадена организация и за нейния стил на ра­бота и ръководство. Този ши­рок обхват на въздействие на методите върху стила на рабо­та и ръководство им придава особено важно значение.  

Методът на работа е конкретен начин на действие,придобил голямо значение за определяне подхода при решаване­то на един или друг въпрос или при уточняване дейността на дадена организация за решаването на стоящите пред нея задачи. Ето защо, ако се вземат и разгледат всички методи на работа и ръководство, с които си служи тази организация, това би могло в голяма степен да характеризира нейния стил на работа и ръководство.

 Един от най-характерните методи на ленинския стил на работа и ръководство е колективният метод. Той произтича от решаващата роля на масите в развитието на обществото и от положението, че борбата за социализмът,за новото общество е тяхно дело. Организа­циите, които представляват интересите на трудещите се, по- своята същност са демократични организации.   Начело на левите партии стоят изборни колективни ръковод­ства, които единствено са в състояние да вземат решения. Конгресът, конференцията, събранието, колективните ръковод­ни органи определят отношението на партията към проблеми­те и дейността и. Ленинските принципи и методи на работа и ръководство,създават  условия да расте значението на колективните ръководни органи и изискват методът на колективността да получава все по-широко приложение.  

Критиката и самокритиката са друг ленински метод на работа и ръководство. Ленин посочва, че за сериозността на една партия се съди по отношението и към критиката и самокритиката. Чрез широкото прилагане на този метод се създават условия за въвличането на членовете и на дейци­те на партията в целокупната нейна дейност, та с общи усилия навреме да се откриват и отстраняват допуснатите отклонения, недостатъци и грешки в работа. Става въпрос за принципиална критика,в рамките на устава и политиката на партията, която помага да се получат по­-добри резултати. Само чрез развитието на вътрешнопартийната демокрация, на критиката и самокритиката може да се решават правилно сложните задачи и да се развива социалната демокрация въобще.

Голямо е значението на метода на убеждението.Партията не диктува на масите своите възгледи и позиции по проб­лемите, а ги убеждава в тяхната правилност. Този метод е най-дълбоко свързан с истински народния характер на по­литиката, която са призвани да провеждат социалистическите и други леви партии. В тях съще­ствува твърдата увереност, че; ако тази политика е добре разяснена, тя непременно ще получи подкрепата на маси­те, защото е политика в техен интерес и отговаря на нуждите им. Методът на убеждението е мощно оръжие в рабо­тата с трудовите хора и е в пълно съответствие със съзна­телното им отношение към борбата за социализъм.

Върху ленинския стил на работа и ръководство съществено отражение дава методът на разграничаване на функциите и невмешателство между органите на отделните организации от системата на управление.  

В заключение трябва да се подчертае, че усилията за усъвършенстване на стилът и методите на работа на партийните органи и организации ще създадат условия за по- нататъшно издигане на тяхната роля и авторитет сред обществото.

 

 

Материал от честването на 145 години от рождението на Владимир Илич Ленин на 28 април 2015 г. в Кюстендил

 

 

 

 

 

 

Ленинските принципи за работа с кадрите

Маркс и Енгелс разработиха изходните начала в рабо­тата на партията с кадрите. Опирайки се на разработените от тях положения и на опита на работническото движение, В. И. Ленин обоснова значението на работата с кадрите и разработи нейните научни основи.

 Ролята и значението на субективния фактор в обще­ственото развитие според марксизма се обуславя от  роля на народните маси като  движеща сила на обществените процеси.

 „Нито една класа в историята — пише Ленин — не е постигнала господство, ако не е издигала свои политически вождове, свои челни представители, способни да организи­рат движението и да го ръководят". Той ясно по­сочи, че Партията трябва да формира ядро от професионал­ни революционери, без които работническата класа не би могла да постигне победа над буржоазията.

В подбора на хората и в проверката на изпълнението Ленин вижда „гвоздея на цялата работа”. „Подбирайте нужните хора и проверявайте практическото изпълнение и това ще бъде оценено от народа".

Не бе далеч времето назад когато и у нас имаше разработени програми  и система по подбора, обучението и възпи­танието на  кадрите и активистите. Целта на тази система се състоеше в следното:  - Осъществяване на по-добър контрол при изучаване­то, подбора и издигането на кадрите и акти­вистите;  - Създаването на системност, в работата за  подготовка и преподготовка на кадрите и в изуча­ването на  практическия опит;  - Воденето на точен отчет развитието на кадрите по цялата верига;  - Повишаване  изискванията и показате­лите за оценка на кадрите и активистите.

 

 ЛЕНИНСКИТЕ ПРИНЦИПИ ЗА ПОДБОРА И РАЗПРЕДЕЛЕНИЕТО НА КАДРИТЕ

Повишаване равнището на организаторската и политиче­ската работа  е тясно свързано с подобряване  подбора, разпределението и възпитанието на кадрите и  ак­тива.

 Основните ле­нински принципи за подбора и разпределението на кадрите  са:

1. Политическите и делови качества като основен критерий при подбора на кадрите.
2. Съчетаване на кадрите от различните поколения.
3.  Съчетаване на кадрите от различните направления и професии.
4. Системно обновяване и приемственост на ръководни­те кадри.
5. Съсредоточаване на кадрите в решаващите звена. Движение на кадрите от местните органи към центъра и обратно.

Ленин изисква при издигане на работници на ръковод­на работа да се изучават от гледна точка на тяхната  добросъвестност, политическа зрялост, познаване на работата, административни способности, опит и авторитет.         

Когато говорим за политическите качества на кадрите  ние трябва да вземем предвид преди всичко тяхната идейно-политическа зрялост и  от даденост на каузата .  Предаността на делото  произтича непосредствено от идейната убеденост на кадрите и активистите и зависи от степента на тяхната идеологическа подготовка.

Изискването за политическата зрялост се отъждествява с политическата грамотност и се свързва с общообразователното им равнище .  Политическата зрялост е преди всичко умението, както отбелязва Ленин  „да превърнете комунизма от готови, заучени формули, съвети, рецепти, предписания, програми, в онова живо, което обединява нашата непосредствена   работа, да превърнете комунизма в ръководство за вашата  практическа работа".

Политическият облик на ръководителя се характеризира също така от неговите морални качества: чувство за отговорност, вяра в творческите сили на хората, тактичност в отношенията c тях, колективизъм, честност и принципност, простота и скромност в обществения  и личния живот. Ленин е придавал огромно значение на възпита­нието на високо морални качества в строителите на новото общество. Затова той обръща внимание при издигането на кадрите да се има предвид тяхната добросъвестност, т. е.  отнасят ли се честно и старателно към възложената им работа.

Изключително голямо значение има принципността в работата на  кадрите и активистите. Тя изисква да виждат в ежедневната си работа дълбоката връзка с общонародните задачи и изхождайки от тях, да изпълняват въз­ложената им работа, без да се съобразяват с личните и приятелски настроения.

3a да могат да сплотяват, организират и ръководят дейността кадрите  трябва да притежават определени знания и опит. Наред с  това е необходим и такт, умение, правилно да  установяват взаимоотношенията си с хората.  

Скромността и простотата в обществения и личния жи­вот са морални качества, които са видими.  „Прост като истината"- казал за В. И. Ленин един  работник, след като го е посетил  в Кремъл. Никога и в нищо Ленин не е изтъквал своята изключителност, не е подчертавал своите заслуги, водил е обикновен и скромен живот. Ленин винаги е подчертавал, ,че всички успехи и победи са резултат от труда, усилията и борбата на целия народ.

Старите партийни дейци  винаги са имали изострено чувство  за такива ръководите­ли, които се самозабравят, преувеличават  своите заслуги, заслугите  на  колектива  преписват на себе, загубвайки чувството за скромност.  

Ленинското изискване за подбор на кадрите по полити­чески качества е израз на класово-партиен подход в реша­ването на кадровите проблеми.  Ленинският стил на ръководство се характеризира с  органическо съединяване на революционния размах и дело­витостта.

 А. Политическите  качества като критерий за подбора на ка­дрите трябва да се прилагат само в единство с деловите.

Не­обходимо е на ръководна работа да се издигат не само предани, но и образовани, способни и талантливи, с широта на възгледите дейци. Ленин подчертаваше, че за победата на социализма, само преданост не е достатъчна, както не е достатъчна и деловитост без политически усет.

 Към деловите качества се отнасят всички онези, които определят възможностите на кадрите да организират прак­тическото изпълнение на задачите:  компетентност, организа­торски способности, основно познаване на проблемите в сектора, усет към новото.

Деловитостта е такова умение, което помага  да долавя актуалните проблеми и да виж­дат задачите в тяхната перспектива; умение, благодарение на което съответния деец  може да съсредоточава вниманието си върху  главното, конкретното, най-необходимото за момента и да се съобразява с местните условия. Деловитостта  още е умение да се прилага научният подход и научната организация на труда; умение да се изпълняват стоящите задачи по най- краткия и верен път, прилагайки най-целесъобразни форми и средства.

 Ленин обръща особено внимание на организаторските способности на ръководителите. „Само да се познава рабо­тата не е достатъчно, необходимо е да се организира работата".

Организаторските способности са едно от основните усло­вия за успешно овладяване на дадена дейност и ефектив­ното й осъществяване. Те се проявяват в умението на кадрите и активистите да установяват бързо и пра­вилно връзки с хората, лично да общуват с тях, да долавят техните нужди и настроения,  да  умеят да възлагат задачи и да кон­тролират изпълнението им, да проявяват взискателност, да правят оценка на резултатите от постигнатото.  

Деловите и политическите качества се обуславят до голяма степен от  равнището на общото образование и от граждан­ската професия. Образованието е важен критерии за оценка на качествения състав на кадрите и актива. Владимир Илич счита, че за да управляват успешно кадрите трябва да при­тежават специални знания, да познават въпросите на про­изводството в отрасъла, в който те работят като  политиче­ски работници.  

Разбира се, само по себе си, образованието не е мерило  за политическата зрялост.  Затова не бива да се издигат на ръководна работа хора без изявени организаторски способности, независимо че имат добро образование. Към деловите качества се отнасят също и някои от порядъка  на волевите: твърдост, решителност, смелост, упоритост .                         

      Б. Правилното съчетаване на кадрите от различни поколения означава правилно съчетаване на опитните с по-младите кадри.

 Разбираемо е че младите  кадри се нуждаят от помощта, опита и знанията на  по- опитните.  Но в партията трябва да има грижливо отношение и към едните и другите. Утвърдените кадри трябва с желание да помагат на по- новите.  От своя страна мла­дите кадри следва с уважение да се отнасят към по-опитните си другари, старателно и задълбочено да изучават техния опит.

      В.  Издигане на кадри на ръководна работа от всички от­ряди на трудещите се — работници, селяни и интелигенция.

Последователният класов подход при подбора на кадри­те и актива е важен принцип на партийната  работа.  Свидетели сме, че той се спазваше преди 1990 година.   

      Г.  Принципът за системно обновяване и приемственост на ръководните кадри.

  Онези от кадрите, които изостават от изискванията на времето трябва да се подменят своевременно с подготвени  кадри,  което ще доведе до повишаване равни­щето на дейността. Но трябва да се има в предвид, че не по-малко необходимо е усъвършенстването и стабилизирането на кадрите.  А това означава, че обновяването трябва да става внимателно, защото необоснованото подменяне на кадри пречи както на работата, така и на развитието на кадровия потенциал. Губи се време за подготовка на нови кадри, нивото на дейността пада на по-ниско ниво, не се довеждат докрай важни решения и инициативи.

       Д.  Ленинският принцип за съсредоточаване на кадрите в решаващите звена .

 Строителството на новото общество изисква най-подготвените кадри  да работят във възловите звена . Това е била тежка задача за решаване, особено в първите години на утвърждаване на съветската власт и излизане на новата държава от разрухата, когато на практика са липсвали подготвени кадри в редица направления.

      Е.  Не по-малко значение в кадровата работа има разпреде­лението на кадрите.

Най-важното тук е всеки да попадне на онова място, за което отговаря неговата подготовка и опит, за което съответстват  неговите наклонности и възможности.

Ленинските принципи за подбора и разпределението на кадрите имат принципиално, непреходно значение и следва да се прилагат съобразно условията и непрекъснато изменящата се действителност.

 

                          ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТАТА С КАДРИТЕ

 

Подборът, разпределението, обучението и възпитанието на комсомолските ка­дри, от една страна и, от друга — изработването на обек­тивни критерии за правилият оценка на тяхната работа и ка­чества — ето същността на проблема.

На първо място — тук трябва да се постави работата по изучаване и откриване на кадрите.

Ленин обръща особено  внимание търпеливо и внимателно да се разпознават истинските организатори, да не се жали време и труд за издирването им, за запознаването с тях. Той из­исква на кадрите да се помага, да се „разгърнат", внима­телно да се въвеждат в работата, да се издигат на ръковод­на работа след десетки изпитания, движейки се от прости задачи към по-трудни.

Несъмнено, трябва да се владеят методите на психологията за установяване ти­па на темперамента, чертите на характера, волевите особености,  въображението и е полезно тези методи  да се прилагат в работата по изучаването на кадрите.

На второ място — съществен въпрос от организацията на работата с кадрите е в решаването на кадровите въпроси да  участват широк кръг от партийните членове, да се отчете тяхното мнение. Откритото и всестранно обсъждане на всички кандидатури в изборните органи е предпоставка за обектив­на оценка на деловите, политическите и моралните качества.   Важно зна­чение при формирането на ръководните орга­ни има работата по подготовката на предложенията за техния състав. Би следвало да се изтъкват техните достойнства и недостатъци, изборите да бъдат добре организирани, а всичко това изисква огромна предварителна подготовка, коя­то е гаранция за издигане на ръководна работа на най-до­брите.

На трето място — необходима е системна проверка и периодическа преценка на стила  и методите на работа на кадрите  и на резултатите, които те постигат.

От тези преценки трябва ясно да се вижда умеят ли кад­рите да създават здрава политическа обстановка, проявяват ли качества на колективизъм, другарство, критичност и самокритичност, притежават ли под­готовка за ръководители.

На  четвърто място — вниманието  трябва да бъде насочено към  кадрите, които заемат най-отговорните ръководни длъжности, така наречените  номенклатурни кадри .

На пето място — гаранция за успеха в подбора и раз­пределението на кадрите и актива е целенасо­чената работа  с  резервните кадри, която  е съставна  част  от системата на подбора, разпределението и обучението на кадрите и актива.  Създаването на резервни кадри е труден въпрос. С тях трябва да се води конкретна и системна работа. Tе трябва да се привличат в изпълнението  на  важни задачи, в разработката на решения и документи;  да им се поставят такива поръчения, при изпълнението на които най- ефективно ще се проверяват техните качества.

На шесто място — в по-ново време и при сложни политически условия стои отчетливо  въпросът за  съхраняване  и максимални усилия за опазването на кадрите от политически гонения.

Творческото прилагане на Ленинските принципи на подбор, разпределение и подготовка на кадрите и актива е гаранция за здравината на партийния организъм и решаване задачите в интерес на цялото общество.

 

 

 

Материал от честването на 145 години от рождението на Владимир Илич Ленин на 28 април 2015 г. в Кюстендил

 

 

 

 

 

 

 

Ленинските принципи на партийно ръководство

Партията провежда своята политика като спазва строго и прилага творчески ленинските принципи на партийно ръководство.

Какво представляват принципите на партий­ното ръководство? Какви са тяхната същност и значение?

Принципите на партийното ръководство — това са основните теоретични положения, кои­то изразяват законите на ръководната дейност на партията и методите на партийното ръко­водство на обществото.

1.  Най-важният принцип на партийното ръко­водство  е колективността на ръководство.

Принципът на колективността се въплъщава в дейността на ленинската комунистическа партия в многообразни фор­ми: в Устава на партията се определя, че висш ръководен орган на всяка партийна органи­зация е общото партийно събрание (за първич­ната), конференцията (за районната, градска­та  организация)и конгресът.  Събранията, конференциите и конгресите са органи на колективно ръководство. Те са израз на колективния разум, на опита на партията, на тях се обсъждат и решават основните  въпроси в живота и дейността на партийните организации и се избират ръководни­те партийни органи. Приетите от тях реше­ния са закон за партийните организации, за всички комунисти.

Принципът на колективност на партийното ръководство се осигурява и от това, че ръко­водните партийни органи на местните партий­ни организации са също така и колективни органи.  

Историческият опит ни учи, че нарушаване­то на сроковете за свикване на конгресите и пленумите на партийните комитети нарушава принципа за колективност на ръководство.  Това нанася­ше голям ущърб на партията и следователно на цялото  общество.

 Строгото спазване на ленинския принцип за колективност на ръководството на  е заложено в Устава като ненарушим закон. Последователното му осъществяване укрепва партията и издига още по-високо нейната ръ­ководна роля в обществото.

В  устава на компартията се казва, че висш прин­цип на партийното ръководство е колективността на ръководството —задължително ус­ловие за нормалната работа на партийните организации, за правилното възпитание на кадрите, за развитието на активността и самоинициативата на комунистите.  Нарушенията на вътрешно-партийната демокрация са нетър­пими в партията, те са несъвместими е ленин­ските принципи на партиен живот.

Колективността  на ръководството не освобождава партийните кадри от лична отговорност за възложената работа.

„Организирането на революционните сили — пише Ленин, — тяхното дисциплиниране и раз­витието на революционната техника са невъз­можни без обсъждането на всички тези въпро­си в централния орган, без колективното изра­ботване на известни форми и правила за воде­нето на работата, без установяване — чрез по­средничеството на централния орган — отго­ворност на всеки партиен член пред цялата партия”. 

2. Извор на силата на партийното ръководство са постоянно крепнещите връзки на партията с работническата класа, с народа.

Този принцип произтича от природата на самата партия, от признаването на решаваща­та роля на народните маси като творец на историята и главна сила в осъществяването на социалистическата революция и строител­ството на новото социалистическо общество.  Партията съществува за народа; да служи на него — ето в какво вижда тя смисъла на своята дейност. Народът е глав­ната производителна сила на обществото, съз­дател на всички материални блага и творец на духовните ценности.

Цялата дейност на партията за укрепване на връзките й с масите е материално въплъщение и развитие на Лениновите идеи за това, че комунистите  „трябва да живеят в гъстеца на работническия живот, да го познават надлъж и нашир,  да умеят безпогрешно да определят по всеки въпрос, във всеки момент настроението на масата, нейните действителни  стремежи, потреб­ности, мисли, да умеят да определят без сян­ка от фалшиво идеализиране степента на ней­ната съзнателност и силата на влиянието на едни или други предразсъдъци и отживелици от миналото, да умеят да си извоюват безгра­ничното доверие на масата чрез другарско от­ношение към нея, чрез грижливо задоволяване на нейните нужди”.

Връзката на партията с масите се проявява в това, че партията постоянно се съветва с трудещите се по най-важните въпроси на вътрешната и външна политика, изнася тези въпроси на  обсъждане, привли­ча безпартийните към широко участие в своя­та работа.  

Партията постоянно укрепва своя състав с нови членове от предните редици на работническата класа, селячеството й интелигенцията. В трудните за съветската страна дни нейните най-добри синове и дъщери се стремяха да влязат в партията.

Така например през периода на гражданска­та война (1918—1920 г.), когато върху млада­та Съветска република връхлитат силите на чуждестранната и вътрешна контрареволюция, в партията влизат десетки хиляди хора. През 1924 г. — годината на смъртта на В. И. Ленин, са приети 240 хиляди нови пар­тийни членове. През годините на Великата отечествена война  в партията влизат над пет милиона души, при това по- голямата част от тях стават комунисти през 1941 година, в най-тежкото време, когато врагът се приближава  до Москва .

3.     Партийното  ръководство се заключава в единството на политическата и организаторска работа.

Определянето па правилна политическа ли­ния  е главната задача на партийното ръко­водство в развитието на обществото. Но след изработването на правилна политическа линия на партията центърът на тежестта се пре­мества върху организаторската работа за нейното осъществяване.  Единството на поли­тическото и организаторско ръководство се изразява в единството между думите и делата в дейността.

 Ленин учи — „организаторската рабо­та да не се отделя от политиката и още пове­че да не й се противопоставя”. Той поставя пред ръководните кадри задачата    „...да се нау­чим да бъдем добър организатор”.

4.     Един от принципите на партийно ръководство, разработен от Ленин е определянето на основната брънка във веригата от исторически задачи и съсредоточаването на всички сили върху главното, върху основното.  

В работата „Предстоящи задачи на Съветската власт”  Ленин посочва: „Не е до­статъчно да бъдеш революционер и привърже­ник на социализма или комунист изобщо. Трябва да умееш във всеки отделен момент да намериш онази особена брънка от веригата, за която трябва с всички сили да се заловиш, за да задържиш цялата верига и да подгот­виш сигурно преминаването към следващата брънка, при което редът на брънките, тяхната форма, тяхното сцепление, тяхната разлика ед­на от друга в историческата верига на съби­тията не са тъй прости и не са тъй глупави, както в една обикновена, направена от ковач верига”

Значението на този принцип в ръководната дейност на партията може да се илюстрира с някои примери.

В периода на създаването на ленинската партия основно звено за решаване на тази за­дача е общоруският нелегален вестник «Искра». Той изиграва  огромна роля за образу­ване ядрото на партията, обедини революцион­ните кръжоци и организации, допринесе за създаването на идейни и организационни ус­ловия за образуването на партията.

След завършването на гражданската война, когато пред страната застават задачите на мирното социалистическо строителство, на въз­становяването и развитието на народно сто­панство и укрепването на съветската власт, В. И. Ленин посочи, че „търговията е онази брънка в историческата верига на събитията”, в преходните форми на социалистиче­ското строителство през 1921—1922 г., за което „с всички сили трябва да се заловим...” И тогава, пише Ленин, „сигурно в най-близко бъдеще ще овладеем цялата верига. А иначе не ще овладеем цялата верига, не ще създа­дем фундамента на социалистическите обще­ствено-икономически отношения”.

Определянето на търговията като главно звено на онзи исторически етап предизвиква  у селяните заинтересованост да произвеждат възможно по-голяма селскостопанска продук­ция, с цел да обменят излишъците с промиш­лени стоки. Такова укрепване на връзката между  промишленост и селско стопанство допринася по-късно за възстановя­ване  на страната, за заздравява­не на съюза между работническата класа и се­лячеството—основата на могъществото и не­поколебимостта на Съветската държава. В ре­зултат на това е създаден фундаментът на социалистическите обществено-икономически отношения.

Умението да се определи главната задача на момента и да се съсредоточат силите за нейното разрешаване изразява целеустремеността на партийното ръководство, способността да доведе докрай започнатото дело.

5.     Един от най-важните принципи на партий­ното ръководство е подборът, разпределението и възпитанието на кадрите.

Като премахна социална­та йерархия, Октомврийската социалистическа революция предаде управлението на страната в ръцете на трудещите се маси и отмени всич­ки съществуващи дотогава привилегии в пра­вото за заемане на ръководни държавни пос­тове. След ликвидирането на експлоататорските класи нито социалният произход, нито род­нинските отношения имат значение при заемането на ръководни длъжности в новоизграждащото се общество.

В ръководството на партията, в органите на държавната власт и управлението на произ­водство, на културните учреждения и общест­вените организации се издигат такива предста­вители на работниците, селяните и интелиген­цията, които със своите качества подхождат за дадената работа. Те заемат тези постове в зависимост от своите заслуги и способности, от своята роля в обществения и производствен живот.

За изграждането на социалистическото об­щество, осъществявано по единен план, са не­обходими многобройни кадри от организатори и висококвалифицирани  специалисти в про­мишлеността, селското стопанство, науката, културата, военното дело.

В. И. Ленин отбелязва, че „колкото по-дъл­бок е превратът, толкова повече са необходи­ми активни работници, за да извършат рабо­тата по заменяне на капитализма с апарата на социализма”,  и че никаква политика не може да се проведе, ако не се изразява нейно­то предназначение и изменение.

Ръководейки се от тези указания, ленинската партия на всички етапи от своето развитие придава най-важно значение на подбора, разпределението и възпита­нието на кадрите и с това осигурява висо­кото ниво на партийното ръководство.

Тази най-важна задача тя е решавала и в много направления, главни от които са следните:

- откриване на талантливи организатори сред работническата класа и другите слоеве на трудещите се маси;

- привличане към управлението на произ­водството (през първите години на социалис­тическото строителство) на буржоазни специ­алисти, използване на техните знания и опит под контрола на социалистическата държава;

- осъществяване на културната революция, ликвидиране на неграмотността, осигуряване на начално, а след това и на средно образова­ние, създаване на широка мрежа от средни специални и висши учебни заведения.

Вие си спомняте, че преди промените бе създадена  постоянно действаща система от курсове и школи за обучение и преподготовка на ръководните кадри от всички звена на партийния и държавен апарат, а част от кадрите преминаваха подготовка и във висши учебни заведения.

6. Организация на контрола и проверката на изпълнението, като един от основните принципи.

Контролът и проверката на изпълнението са не­разривно свързани съставни части на органи­заторската работа, която осигурява и реализирането на партийната политика. „Проверката на хората и проверката  на  фактическото из­пълнение на работата — казва В. И. Ленин — в това, още веднъж в това, само в това е сега същината на цялата работа, на цялата поли­тика”. 

„Подбирайте нужните хора и прове­рявайте практическото изпълнение — и това ще бъде оценено от народа”.

Чрез системната проверка на изпълнението партията постоянно повишава отговорността и издига активността на ръководните кадри, на всички партийни членове в осъществяването на Про­грамата и съблюдаването на Устава, в изпълнението на решенията на ръководните партийни органи, предотвратява възможните грешки и своевременно разкрива недостатъците в работата. С проверката на изпълнението партията възпитава ръководните партийни кадри  и трудещите се маси в духа на дисциплинираността, развива в тях скъпоценното качество — чувство за новото, открива сред масите нови талантливи орга­низатори.

Освен партийния контрол, по късно новоизграждащата се съветска държава създава  система за народен кон­трол. Във всяко предприятие, колхоз, совхоз, във всяко съветско учреждение са образувани групи за народен контрол, в които влизат представители на работниците, инженерите и техниците, избрани на общи събрания на тру­дещите се.  

Значително по-късно контролът се извършва също така посред­ством предоставеното на първичните партийни организации право на контрол върху дейността на администрацията  на предприятията и уч­режденията по осъществяване политиката на партията и решенията на съветското правителството.

Такава е кратката характеристика на някои основни ленински принципи на партийното ръководство.

 

 

Материал от честването на 145 години от рождението на Владимир Илич Ленин на 28 април 2015 г. в Кюстендил

 

 

 

 

Последните статии на Ленин

Те са продиктувани от Ленин в края на декември 1922 г. и януари 1923 г., когато той вече е на легло под тежестта на болестта си.
 Те са «Писмо до конгреса», «За придаване на законодателни функции на Госплан», «Към въпроса за националностите или за «автономизацията», «Странички от дневника», «За кооперацията», «За нашата революция (По повод записките на Н. Суханов)», «Как да реорганизираме Рабкрин (Предложения до XII конгрес на партията)», «По-добре по-малко, но по-добре». Всички те са органично свързани помежду си. Известни са като политическото завещание на Ленин.

По това време обстановката в страната, в партията, в нейното ръководство, опитът от последните години изисква корекции, допълнения, съществени изменения. Изводите, които Ленин прави от обобщението на социалистическото строителство през периода на новата икономическа политика, го карат да признае «коренната промяна на цялостния ни възглед за социализма».
Неочакваната болест заварва Ленин в изключително важен, преломен момент от историята на партията и държавата. Току-що е завършила гражданската война, отмират нормите и правилата на военния комунизъм, страната преминава към нова икономическа политика. Това е бил прелом,  рязък прелом. Във всичко: в политиката, икономиката, идеологията, психологията на хората. Далеч не веднага и не всички съумяват да приемат този прелом, да разберат неговото значение, да осъзнаят неизбежността му. В това число и членовете на Политбюро, членовете на ЦК на партията.
Трябва да вземаме под внимание и насъщната задача, определена в резолюция на X конгрес по въпросите на партийното строителство: «Трябва да сближим «върховете» и «низините», военните и цивилните работници, професионалните и съветските, старите и новите членове на партията, «младите» и «старците». Без решението на тази основна задача не може да бъде изпълнена гигантската строително-стопанска роля на пролетарския авангард».
За да си изясним ролята на този пролетарски авангард трябва да се имат предвид думите на Ленин при закриването на XI конгрес на партията през 1922 г.: «Цялата същина на въпроса сега е в това авангардът да не се уплаши да поработи над самия себе си, да промени самия себе си, да признае открито недостатъчната си подготвеност, недостатъчното си умение».
«Настоятелно бих  ви посъветвал на този конгрес да се предприемат редица промени в нашия политически строй».
В. И. Ленин обяснява: «Такава реформа би увеличила значително стабилността на нашата партия и би облекчила борбата й сред враждебните държави, която, по мое мнение, може и трябва силно да се изостри в близките години. Мисля, че благодарение на такава мярка устойчивостта на нашата партия би спечелила хилядократно».
 Фразата, с която започва записът, продиктуван на 24 декември 1922 година е: «Под устойчивост на Централния комитет, за която говорих по-горе, аз разбирам мерки против разцепление, доколкото такива мерки изобщо могат да бъдат взети». И продължава: «Увеличаването броя на членовете на ЦК на 50 или дори на 100 души трябва, според мен, да служи на двояка или дори трояка цел: колкото повече бъдат членовете на ЦК, толкова повече ще бъдат обучените в работата на ЦК и толкова по- малка ще бъде опасността от разцепление поради някакво невнимание». И след това: «Привличането на много работници в ЦК ще помага на работниците да подобрят апарата ни, който е до немай-къде лош». По-нататък Владимир Илич разяснява как трябва да стане това: «Аз си представям работата така, че няколко десетки работници, влизайки в състава на ЦК, ще могат по-добре от всеки друг да се заемат с проверката, подобряването и преустройството на нашия апарат. РКИ/Работническо-селска инспекция/ , която отначало имаше тази функция, не се оказа в състояние да се справя с нея и може да бъде използвана само като «придатък» или като помощник, при известни условия, на тези членове на ЦК». «Аз мисля, че такива работници, като присъстват на всички заседания на ЦК, на всички заседания на Политбюро и като четат всички документи на ЦК, ще могат да образуват кадър от предани привърженици на съветския строй, способни, първо, да придадат устойчивост на самия ЦК и, второ, способни действително да работят за обновяване и подобряване на апарата».

Колективно ръководство в партията, приобщаване на работниците към ръководството: — ето към какво се стреми Ленин. Да се създаде такъв щаб, в който да има условия, за да се:
– обезопаси влиянието на отрицателните качества на отделни ръководители на партията;
– намали влиянието на чисто личните, субективни фактори, а така също на случайните обстоятелства в решаването на най-важните въпроси;
– понижи опасността от разцепление;
– обезвредят политическите и теоретически колебания и грешки на отделни ръководители;
– създадат условия, при които съдържанието на работата на строго централизираната високоавторитетна група на Централния комитет на партията да бъде поставено в рамки и форми, съответстващи на нейния авторитет.
Ленин посочва също, че политиката на партията се определяла от грамадния, неоспорим авторитет на онзи съвсем тънък слой, който може да се нарече стара партийна гвардия. Подчертавайки значението на единството на партията, Ленин казва, че е достатъчна незначителна вътрешна борба в този слой и авторитетът му ще бъде ако не подкопан, то във всеки случай дотолкова отслабен, че решението няма да зависи от него.

В „Писмо до конгреса” са дадени кратки лични характеристики на Сталин, Зиновиев, Каменев, Троцки, Бухарин и Пятаков. Това са не само черти на характера, а и отношението към делото на партията, мирогледни позиции, преданост към марксизма, умение диалектично да се анализира обстановката.
Ленин никога не е разглеждал нравствеността, чертите на характера абстрактно, без връзка с делото, на което служиш, с поста, който заемаш. Тук е ключът на Лениновата методология. Това е още един Ленинов урок. Урок как да оценяваме особено политическите дейци.
Освен чисто познавателното, тези оценки имат и голямо методологическо значение. По тях можем да съдим колко строг и доброжелателен е бил Ленин, колко принципен и деликатен, непримирим спрямо недостатъците, изпълнен с надежда, че те ще бъдат премахнати.

Ленин никога, при никакви обстоятелства не си е позволявал прокурорски, обвинителен тон. Никога не е произнасял присъди като съдия. И на нас ни е завещал същото.  Самият Ленин се е учил от предшествениците си, вземал уроци от историята и е учил другите диалектично да прилагат уроците и закономерностите на историческото развитие, теорията на научния комунизъм към сложния, многостранен, непрекъснато променящ се, бързотечен живот. Учил се е сам и е учил другите да внасят поправки в самата теория. Ленин никога не е бил нито догматик, нито ортодокс. Той, както си спомня Н. Крупская, бил много емоционален човек. Но умеел да се издига над емоциите си.
Последните статии на Ленин са не само марксистки, диалектически анализ на обективните реалности от онова време, но и смел поглед към бъдещето, концепция за социализма за много десетилетия напред. Политическото завещание на Ленин е методологически ключ за разбиране и развитие на основните принципи на социализма, на пътищата за неговото изграждане като цяло. Това е ключ за разбиране и на съвременните процеси.

Вече е ясно в какви условия е диктувал Владимир Илич последните си статии, накъде е бил насочен неговият поглед, какво «небе» и «земя» е виждал, за какво е мечтаел.  Защото това е много важно при конкретния анализ на политическото завещание, на неговите съставни части.

На пръв поглед темите на тези последни статии са различни. Но  има нещо общо, което обединява тези толкова различни теми. Това е позицията на революционера, позицията на диалектика-мислител. Преди всичко — загриженост за всестранното развитие на социалистическите отношения, за задълбочаването на тяхната хуманистична насоченост, на техния демократизъм. Тук отново се срещаме с погледа на Ленин върху различни страни от живота, тясно свързани, здраво преплетени от диалектиката на този живот.  

В статията «За нашата революция» има следните думи: «За създаването на социализма—казвате вие—е необходима цивилизованост. Много добре. А защо да не можем ние най-напред да създадем такива предпоставки за цивилизованост у нас, като изгоним помешчиците и руските капиталисти, а след това вече да почнем движението към социализма?»
 Именно в това е същността.  Още: «И на никого не идва да ум да се запита: а не можеше ли народът, посрещнал революционната ситуация такава, каквато тя се очерта в първата империалистическа война, не можеше ли той под влияние на безизходното си положение да се хвърли в борба, която му откриваше макар и известни шансове да извоюва за себе си не съвсем обикновени условия за по-нататъшно развитие на цивилизацията?»
Такава промяна в начина на развитие предизвиква неимоверни трудности и от политически, и от социален, и от културен характер. Ленин като революционер – диалектик предвижда, разбира това, вижда трудностите. Разглеждайки обективните възможности, съществували в Русия, той прави извода, че е налице всичко необходимо за построяване на социалистическото общество. Ленин смята, че гаранция за решаването на тази световноисторическа задача е укрепването на съюза на работническата класа с трудовото селячество, включването му в изграждането на социализма.
И тук Ленин остава верен на себе си. И тук Ленин, полемизирайки с меншевика Суханов, с дребнобуржоазните демократи, със страхливите реформисти, се опира в своята полемика, в своя спор на народа, на неговите стремежи, на неговите надежди. Това е не просто рецензия за книгата на Суханов. Това е възгледът на Ленин за революцията, за теорията на марксизма.  Обръщайки се към лидерите на II интернационал, Ленин казва:
«Всички те се наричат марксисти, но разбират марксизма до невъзможна степен педантично. Решаващото в марксизма те съвсем не са разбрали: именно неговата революционна диалектика».
По-нататък Ленин цитира на френски изречение на Наполеон. И продължава:
«В свободен превод на руски това значи: «Най-напред трябва да влезем в сериозен бой, а там вече ще видим». И ето ние влязохме най-напред през октомври 1917 г. в сериозен бой, а там вече видяхме такива подробности на развитието (от гледна точка на световната история това без съмнение са подробности) като Бресткия мир или непа и т. н.»
Но Ленин отправя поглед още по-надалеч. Четем следващия абзац:
«Нашите сухановци, да не говорим за намиращите се надясно от тях социалдемократи, и не са сънували, че другояче изобщо може да се прави революция. Нашите европейски еснафи и не са сънували, че следващите революции в много по-богатите с население и отличаващи се с много по-голямо разнообразие на социалните условия страни от Изтока ще им поднесат несъмнено повече особености от руската революция».
Анализът на международното положение, на съотношението на силите на световната арена дава възможност на Ленин да обрисува перспективата на световната история, да покаже онези сили, които ще могат да променят съотношението на силите в полза на социализма.
Ленин казва, че пътят на развитие няма да бъде същият, както преди Октомврийската революция. По- рано всички погледи са били обърнати на Запад. Ленин последователно разкрива огромния революционен потенциал на народните от Изтока. Те са въвлечени в такова развитие, което не може да не доведе до криза на целия световен капитализъм.
Извода на Ленин:
«Изходът на борбата зависи в края на краищата от това, че Русия, Индия, Китай и т. н. съставляват огромно мнозинство от населението. А именно това мнозинство от населението през последните години с необикновена бързина навлиза в борбата за своето освобождение, тъй че в този смисъл не може да има нито капка съмнение в това, какво ще бъде окончателното решение на световната борба. В този смисъл окончателната победа на социализма напълно и безусловно е осигурена». Този цитат вече е от друга статия—«По-добре по-малко, но по- добре». Това още веднъж потвърждава, че статията «За нашата революция» е възлова в целия комплекс от последните статии и писма на Владимир Илич, че мислите, вложени в нея, се развиват, детайлизират, обогатяват, придобиват плът и кръв в другите трудове, образуващи политическото завещание на Ленин.

 Ленин е водил непримирима борба против отчуждаването на трудовия човек от властта, от държавния апарат, както и на държавния апарат от трудовия човек. Това е смисълът на трите статии на Ленин: «За придаване на законодателни функции на Госплан», «Как да реорганизираме Рабкрин», «По-добре по-малко, но по-добре». Това е същността. И тук му е мястото да отбележим, че някои учени-историци и публицисти се опитват да сведат смисъла на тези Ленинови статии само до реформата на държавния апарат, само до конкретните предложения за неговото подобряване, за освобождаването му от закостенялостта, бюрократизма, формализма, безстопанствеността, разхайтеността, неакуратността и т. н. Да, Ленин наистина е придавал голямо значение на борбата с тези недостатъци. В многобройни бележки, писма, статии, речи, в последните си трудове, които разглеждаме сега, Ленин сурово критикува без оглед на лицата, без оглед на приятелските отношения, на «сановниците, особено измежду комунистите», които най-много са длъжни действително да се борят с бюрократизма и разтакаването, «действително да полагат усилия за незабавно подобряване на положението и за облекчаване съдбата на онези нещастни граждани, които са принудени да имат работа с нашия за нищо негоден държавен апарат». В миналото неведнъж сме чували подобни цитати от Събраните съчинения на Ленин. В продължение на десетилетия те се прехвърляха от доклад в доклад. Цитатите ни втръснаха, а апаратът си оставаше предишният— тромав, неуправляем, бюрократичен. Нима в не чак толкова далечните времена на застоя и волунтаризма не звучеше актуално и следната мисъл на Ленин:
«Ние вече пет години се суетим около подобряването на нашия държавен апарат, но това е именно само суетене, което в продължение на пет години доказа само своята негодност или дори своята безполезност, или дори своята вредност. Като суетене то само привидно създаваше впечатление за работа, а всъщност задръстваше нашите учреждения и нашите мозъци».
Както виждаме, Ленин говори не за абстрактен апарат, а за държавния апарат—подчертавам—на социалистическата държава. Държава, в която властта принадлежи на трудещите се. Ето какъв е смисълът на трите Ленинови статии.  Той отговаря и на въпроса за начин към коренно обновяване на апарата: «За това е необходимо действително най-доброто, което съществува в нашия обществен строй, да бъде приложено с най-голяма предпазливост, обмисленост и осведоменост при създаването на новия народен комисариат».

И  тук Ленин в замислите си се опира, първо, на народните маси, на съзнателните работници, и, второ, както казва Ленин, на «действително просветените елементи, за които може да се гарантира, че няма да приемат на вяра нито една дума, няма да кажат против съвестта си нито една дума». Когато говори за създаване на нов народен комисариат той има предвид съединяване на Централната контролна комисия с РКИ. За създаване на нов обединен орган — ЦКК-РКИ. Според замисъла на Ленин това би било една от формите за осъществяване на контрол и проверка на изпълнението, за участие на широките трудещи се маси в държавната работа, в решаването на важните въпроси на стопанския, социалния, политическия живот. Лениновият поглед е насочен към «истинско участие на действителни маси».
Работата, разбира се, не е в самата форма. Работата е в същността. А същността е да се научи масата да управлява не от книжки, не от лекции, не от митинги, да се научи от опита на управлението. Ленин се връща към тази мисъл още на VII конгрес в доклада си за преразглеждането на програмата и изменянето на названието на партията. Той се връща към тази идея неведнъж. Например в статията си «Как да организираме съревнование?» той пише: «Отчетността и контролът, които са необходими, за да се премине към социализма, могат да бъдат само масови. Само доброволното и добросъвестното, осъществявано с революционен ентусиазъм сътрудничество на масата от работниците и селяните в отчетността и контрола над богатите, мошениците, търтеите и хулиганите може да победи тези остатъци от проклетото капиталистическо общество…»
Именно във въвличането на масите в управлението Ленин вижда действено средство за подобряване на цялата работа на съветския държавен апарат, изпитан начин за борба с бюрократизма, закостенялостта, високомерието, чинопочитанието. Не случайно Ленин нарича въвличането на трудещите се във всекидневната управленска работа «чудесно средство», което десетократно увеличава силата на държавата и с каквото нито една буржоазна държава никога не е разполагала и не може да разполага.
Това е втората аналогична стъпка след Октомврийската революция не към формално, а към действително разширяване на истинското народовластие. И това привличане на народните маси според замисъла на Ленин трябвало да засегне всички ешелони на властта, всички държавни и партийни органи. И в статията на Ленин «Писмо до конгреса» първата фраза на документа е: «Настоятелно бих ви посъветвал на този конгрес да се предприемат редица промени в нашия политически строй».
Ето в какво се е състоял главният замисъл на Ленин. По същество става дума за дълбока демократизация на властта.

Интересно е какво е разбирал Ленин под коопериране на населението в Русия и защо тази идея го е привлякла. В статията «За кооперацията» става дума не за създаването на някакви отделни кооперативи. И тук погледът на Ленин е много по-внимателен, много по-задълбочен. Вълнува го въпросът как да се привлекат огромните маси на селячеството към строителството на социализма. За мнозина социалисти този въпрос е бил спънка. Смятало се, че за да премине обществото към социализма, населението на страната в мнозинството си трябва да стане пролетарско. А в Русия революцията побеждава в страната, чието население в преобладаващата си маса е дребнобуржоазно, селско… А селянинът, както е известно, по своята природа е и труженик, и собственик. Как тогава да се обвърже тази втора страна от неговата същност—собственик—с възможността да участва в строителството на социалистическото общество?
И Ленин намира изход. Ленин-диалектикът намира такъв метод, такива средства, които позволяват на всеки дребен селянин да участва в социалистическото съзидание. Този метод е именно кооперацията. Кооперацията открива възможност за преминаване към нов социалистически строй «по по-прост, по- лесен и по-достъпен за селянина път».
«Едно е—казва Ленин—да фантазираме по отношение на разни работнически сдружения за изграждане на социализма, друго е да се научим практически да градим този социализъм така, че всеки дребен селянин да може да участва в това изграждане».
Затова Ленин поставя задачата всестранно да се подкрепя кооперацията:
«Сега ние трябва да осъзнаем и да превърнем в живо дело това, че в днешно време общественият строй, който ние сме длъжни да подкрепяме повече от обикновено, е кооперативният строй».

Интересен е замисълът на Ленин с какви методи трябва да се въвежда кооперирането на населението. Той предупреждава, че прибързаното внедряване на комунистически идеи и отношения в селото може само да навреди. Доброволност и постепенност в движението на селото от нисшите към висшите форми на производствено коопериране, от пласментните, снабдителски, кредитни—към най-висшите форми на производствено коопериране. Такъв е според Ленин пътят, водещ към комунизма.
«По никакъв начин не бива да разбираме това в смисъл, че ние трябва да отнесем изведнъж чисто и тясно комунистически идеи в селото. Докато в нашето село няма материална основа за комунизма, дотогава това ще бъде, може да се каже, вредно, това ще бъде, може да се каже, гибелно за комунизма.
…Трябва да започнем с общуване между града и селото, като съвсем не си поставяме предвзетата цел да внедрим комунизма в селото. Днес такава цел не може да бъде постигната. Такава цел е несвоевременна. Поставянето на такава цел ще донесе на делото вреда вместо полза».

Ленин е много предпазлив по отношение на сроковете за коопериране на населението в Русия . Той не посочва конкретни дати. По този повод Владимир Илич казва: «Кооперативната политика, ако има успех, ще ни осигури подем на дребното стопанство и улесняване на преминаването му, в продължение на неопределен срок, към едрото производство на началата на доброволното обединяване». Само веднъж Ленин посочва приблизителен срок и то със значителна амплитуда—десет-двадесет години.
 Ленин не е свеждал проблема само до обединяване на селскостопанските труженици, а е гледал по-широко. Той е поставял въпроса за такъв вид «предприятия, които по-рано нямаха самостоятелност от гледна точка на принципното значение, а именно: за кооперативните предприятия…»
«При съществуващия наш строй—казва Ленин— кооперативните предприятия се отличават от частнокапиталистическите предприятия като колективни предприятия, но не се отличават от социалистическите предприятия, ако те са основани върху земя и със средства за производство, които принадлежат на държавата, т. е. на работническата класа».

В края на декември 1922 година след «Писмо до конгреса» Ленин диктува на два пъти статията «Към въпроса за националностите или за «автономизацията».  В процеса на подготовката за обединяване на съветските републики комисията на ЦК приема проекта, разработен от Сталин. Този проект предвижда включването на националните съветски републики в Руската федерация като автономни републики. След намесата на Ленин, който се изказва против идеята за «автономизация» на самостоятелните национални съветски републики, процесът на тяхното обединяване е осъществен върху принципно различни основи. По предложение на Ленин се създава Съюз на съветските социалистически републики.
Ленин внимателно следи процеса на изграждане на съюзната държава. Особено го тревожи доколко последователно ще бъдат осъществени при това принципите на пролетарския интернационализъм.
Ленин е бил решителен, принципен противник на национализма — във всичките му форми, във всичките му прояви. Но той тънко е чувствал слабозабележимата граница, която отделя националното самосъзнание от национализма. Ленин е подкрепял националното самосъзнание и решително се е обявявал против национализма. И също така решително е действал, когато националното съзнание преминавало в национализъм. Именно в това се състои ленинската диалектика по отношение на националния въпрос. Именно от тази диалектика трябва да се учим. Защото корените на национализма са извънредно жилави.

 В статията си «За кооперацията» Ленин казва, че за да преминем към социализма, е необходим цял преврат, цял период на културно развитие на народните маси. Затова, добавя той, «колкото може по-малко мъдруване и колкото може по-малко хитруване». Какво разбира Ленин под «културничество», културно строителство? Това не е тясно понятие. Под «културничество» Ленин разбира издигане на политическата култура, на производствената култура, на грамотността, на културата на демокрацията, на културата на управлението. В тази дума Ленин влага твърде широк спектър от понятия. При това той разработва даденото понятие в много свои трудове, включително и в последните.

Статията «Странички от дневника» е посветена на културното строителство именно в такъв широк смисъл.
 Ленин смята, че културата трябва да пронизва всички страни от живота. И тогава «ще започнем да вървим сто пъти по-бързо». Ленин е уверен, че младата съветска страна ще се изтръгне от безкултурието. И пише:   «Никъде народните маси не са заинтересовани от истинската култура така, както у нас»; «никъде въпросите на тази култура не се поставят така задълбочено и така последователно, както у нас»; «никъде, нито в една страна, държавната власт не се намира в ръцете на работническата класа, която в своята маса прекрасно разбира недостатъците на своята, няма да кажа, култура, а ще кажа грамотност: никъде тя не е готова да принася и не принася такива жертви за подобряване на своето положение в това отношение, както у нас».

ПОУКИ

 Завещанието ма Ленин ни помага да премахнем от социалистическите ценности и идеали ръждата на бюрократизма, субективизма и честолюбието.
Ленин водеше непримирима борба против отчуждаването на трудовия човек от властта, от държавните интереси, от решаването на въпросите на икономиката, политиката, идеологията, културата. Именно за това свидетелстват последните трудове на Ленин.
Последните трудове на Ленин ни помагат да се освободим от догматичното, бюрократично, волунтаристко наследство, тъй като ни учат на реалната диалектика на класовото и общочовешкото в конкретните условия.  Лениновите документи ни позволяват да разберем що е субективен фактор в историята и как може той да повлияе върху развитието на обществото. Те ни учат да се борим с прекомерния централизъм и администриране, с ненаказуемостта.
С една дума, трябва добре да усвоим поуките отпреди години. Това е жизнено необходимо.

 

 

 

Материал от честването на 145 години от рождението на Владимир Илич Ленин на 28 април 2015 г. в Кюстендил