Едно голямо сърце, един велик ум, една стоманена воля... - к.ф.н. Парашкева Панталеева

                             Измеренията на Димитър Благоев във времето

 

Малко са личностите в света, предвидили промените в обществения живот. Чудя се какво не е преживял Димитър Благоев. Убедена съм, че това, което е трябвало, той го е преодолял.
Роден е на 14.06.1856 г. в с. Загоричене, Костурско, един беден български край. Заминава да учи при баща си в Цариград. През 1877 г. е ученик в гимназията в Габрово. Участва във военните действия при Стара Загора по време на Руско-турската освободителна война. Годините са сурови и неспокойни. През май 1880 г. Димитър Благоев е в Свищов. Губернатор на града е Найден Геров, руски поданик, завършил висше образование в Одеса. Той насочва младия Благоев към този град. Записва се в духовната семинария в Одеса. В началото на 1881 г. Д. Благоев е в Петербург. Записва се за студент във Физико-математическия факултет, но през септември 1883 г. се прехвърля в Юридическия факултет на същия университет. Запознава се с Виктория (Вела) Живкова, студентка по педагогика. Тя е родена във Велико Търново през 1858 г. Д. Благоев създава петербургската социалдемократическа група. В нея членуват 10 човека. Тя е известна като

Партия на руските социалдемократи

Благоев подготвя нейната програма. В руския вестник "Работник" са отпечатани две негови статии - "Какво не достига на руския народ" и "Какво ще спечели руският народ". В единична килия на "Литовския замък" е затворен нейният автор. Изгонен от Русия през юни 1885 г., той е в София. Сръбско-българската война е в разгара си. Д. Благоев е мобилизиран и служи за охрана на столицата.
Сключва брак с Вела Живкова. По-късно той пише, че без нея не би могъл да си представи своя живот. Имат двама сина и две дъщери. Димитър е убит през Първата световна война. Владимир е жертва на фашисткия терор от 1923 г. Наталия умира по време на Втората световна война в Съветския съюз. Стела е първият посланик на нашата страна след деветосептемврийската революция от 1944 г. Доживява до 1954 г.
Д. Благоев е изгонен от Русия от царската полиция. Той е арестуван, затворен и принуден да я напусне. За разлика от Стефан Стамболов, който след изгонването му от Русия става неин смъртен враг, Благоев не пренася обидата си от царизма към руския народ. Още през 1886 г. във в. "Работник" той посочва: "Всякакво враждебно отношение към Русия е предателство." Назначаване и уволняване в Шуменското мъжко училище, във Видинската Скобелева гимназия, в Лом, преместване във Велико Търново и оттам в Старозагорската девическа гимназия са само част от житейските му трудности.
Окончателното завръщане на Д. Благоев в България е свързано със създаването на 20 юли 1891 г. на Българската социалдемократическа партия на връх Бузлуджа. Той работи и защитава проекта за програма и устав на партията. Става дума за открито излизане на партията като политическа организация. През септември излиза от печат книгата му

"Що е социализъм и има ли той почва у нас"
 
под псевдоним Д. Братанов. С много факти, сведения и аргументи Д. Благоев за първи път доказва, че самото икономическо развитие у нас води до социализъм. Превежда част от книгата на Фридрих Енгелс "Произход на семейството, частната собственост и държавата". Наред с това участва в работата на БРСДП в Габрово, в празника на международната работническа солидарност 1 май във Велико Търново. Поема редакцията на сп. "Ден". Само за десетина дни през ноември 1893 г. той е арестуван в Пловдив, отведен в София, затварян и отново върнат в Пловдив. За изразената от него истина за княз Фердинанд е интерниран в Бяла Слатина по заповед на Стефан Стамболов. Освободен е след падането на Стамболовия режим.
На първия конгрес на БРСДП през 1894 г. е избран за член на ЦК и редактор на вестниците "Работник" и "Другар и сп. "Ново време". Бил е на 38 години. Съпругата му е уволнена като преподавател в Девическата гимназия в Пловдив заради социалистическите й възгледи. По настояване на Благоев през 1903 г. ЦК на БРСДП решава да се разграничи от ревизионистите.
За народен представител е избиран в Ямболска, Бургаска, Сливенска избирателна секция, в Софийска и Горноджумайска. Той е

вече безспорен авторитет

И днес някои смятат, че Димитър Благоев е социалдемократ, че той е едно минало. Това не е истина. "Борбата за социализъм - посочва той - става господстваща в света. Светът влиза в епохата на социалната революция, на тържеството на социализма." През 1906 г. е отпечатана книгата му "Принос към историята на социализма в България". Неслучайно преди тази книга той написва статията си "Pro domo sua". В нея критикува ревизионистическите възгледи на Янко Сакъзов, отразени в сп. "Общо дело". С помощта на Вела Благоева написва предговора към българското издание на преведения от него първи том на "Капитала" на Карл Маркс. Участва в стачката на работниците от кибритената фабрика в Костенец и първомайската манифестация в София. През 1909 г. Д. Благоев взима участие в първата балканска социалдемократическа конференция, където е избран за председател. В Германия е публикувана статията му "Работническо социалистическо движение в България". Благоев, Г. Кирков, В. Коларов и Хр. Кабакчиев участват в работата на Международния социалистически конгрес в Копенхаген като делегати. Там Благоев изнася доклад за опортюнизма. Ползвал е руски и немски език. На конгреса са Р. Люксембург, Г.С. Плеханов, В.И. Ленин и др. Благоев посочва разпадането на Втория интернационал и необходимостта от Трети интернационал. В статията си "Империализъм и войната" и в писмо до В.И. Ленин в Берн той поставя въпроса за

нов Интернационал без Бернщайн и Кауцки

"Вторият интернационал се руши - думата ни е за революционния, за Марксовия социализъм. Той не е пропаднал, както твърдят буржоазните политици и идеолози. След разпадането на Първия и Втория интернационал той доби много по-голям ръст и революционният социализъм ще добие нова сила. Провален е оня "социализъм", който наричаха опортюнизъм и т.нар. у нас "широк социализъм."
Д. Благоев подкрепя ВОСР и посочва, че от 1917 г. руската революция "се поведе по нов и строго определен път". Президиумът на Петроградския съвет на работническите, селските и червеноармейските депутати избира Д. Благоев за свой почетен член и му изпраща делегатска карта. Един факт на особена признателност. В Народното събрание той е член на Комисията по бюджета и по просветата. Води смела атака по повод огромните военни разходи и търсене на отговорност на виновниците от войните. Категорично е против въвеждането на омразния данък "десятък". Подкрепя Декрета за мир на съветското правителство от 1918 г. Пледира за единство между работници и селяни. Защитава онази интелигенция, която е свързана със социалистическото бъдеще на страната. Обосновава необходимостта от средно образование. Подкрепя отделянето на църквата от държавата.

Д. Благоев е бил достатъчно скромен и лишен от гордост

и дори от средства. Художникът Христо Лозев е нарисувал единствения портрет на Благоев по натура. Народният художник проф. Найден Петков, К. Буюклийски и П. Петров, н. х.  Никола Мирчев намират неговия образ достоен за живописните си платна. Народният художник Христо Нейков ни оставя графиката "Арестът". По време на Септемврийското въстание 1923 г. Благоев е арестуван и поставен под домашен арест. Възмутен от клеветите по негов адрес, свързани с позицията му за въстанието, той изпраща до в. "Зора" следното: "Въстанието беше масово, революционно, но не особено широко и народно, както се говори в този пункт. Не бяха засегнати всички села и което е по-важно - градовете. Да, партията трябва да вземе въстанието под своя закрила, като провокирането от властта да изведе поуки от него." До ЦК на партията той изпраща две препоръки: преименуване на БРСДП в комунистическа (т.с.) и да не се организира масова партия. Бил е наясно за настъпващия фашистки терор. Въпреки несъгласието и протеста на много депутати, Народното събрание гласува на 4.01.1924 г. противонародния Закон за защита на държавата.
7 май 1924 г. е последният ден от живота на 68-годишния съзидател. Три дни продължава поклонението. Пред неговия саркофаг застават арестуваните членове на ЦК Христо Кабакчиев, Антон Иванов и Никола Пенев. Под рубриката "Народната скръб за Дядото" във в. "Звезда" са публикувани телеграми от всички възрасти и всички краища на страната. В некролога на ЦК на партията четем: "...той умря в тежките дни на борбата на работническата класа, но не в дни на отчаяние и безпътица. Дядото склопи очи убеден, че делото му е на прав път и че тая победа ще бъде наша."
 "Едно голямо сърце, един велик ум, една стоманена воля останаха погребани под грамадата цветя и пръст...", се посочва във в. "Звезда".

 

 

Източник: вестник ДУМА,  14 октомври 2015 г.    

 

 

 

 

Душа горда, несломима от бедите - Богомил Колев

 

 

 

Народната будителка Вела Благоева e първата българска социалистка. Тя живее и работи в две различни епохи от нашата история. Като млада учителка във Възрожденска България взема участие в най-напрегнатите борби за национално политическо и духовно освобождение. След това отдава силите си за създаването, укрепването и развитието на социалистическата идея и партия.
Виктория (Вела) Благоева, по баща Атанасова Живкова, е родена на 29 септември 1858 г. в семейството на буден търновски търговец, който след Кримската война загубва своето състояние. Учи и завършва образованието си в Габрово при известната родолюбива учителка Анастасия Тошева - руска възпитаничка и майка на бележития български военен деец и пълководец във войните на младата българска армия за защита на новосъздадената Трета българска държава - генерал Стефан Тошев. Анастасия Тошева й вдъхва любов към родния език, към руската литература, непоколебима вяра в неизбежното освобождение и в светлото бъдеще на поробеното отечество. В началото на 70-те години на ХІХ век Вела учителства в Берковица, Варна, Цариград и Търново. В разгара на Руско-турската война през лятото на 1877 г., без знанието на майка си, тя се озовава сред преминалите река Дунава руски войски при Свищов и се записва като доброволка. До края на войната

служи в болница

След Освобождението със стипендия на Славянското благотворително дружество Вела заминава да се учи в Русия. Завършва женските педагогически курсове в Петербург. Студентката Вела се увлича от героизма, себеотрицанието и народополезната дейност на руските народнички. Завръща се в България през лятото на 1881 г., учителства в Охрид, където организира женско дружество в защита на българщината против гръцкото влияние. От Охрид се премества в Битоля. Обръща се с писмо до министъра на просвещението Константин Иречек, в което излага своите идеи за преустройство на учебното дело в Македония с цел да може да се противостои на асимилаторската дейност на фанариотите, моли за парична помощ за организиране на печатница и издаване на вестник с прилаган от нея педагогически подлистник. Независимо от упоритата и високоблагородна дейност в края на годината тя е уволнена. Източниците съобщават, че със стипендия на Славянското благотворително дружество Вела отново заминава за Петербург. На една от вечерите, устройвани от българските студенти, тя се запознава с Димитър Благоев, който й направил силно впечатление с голямата си начетеност, ум и способности да излага и защитава своите възгледи. Между двамата се завързват много тесни връзки. Вела не успява да завърши престижните Бестужевски курсове. Поради сериозно заболяване в края на учебната година е принудена да се завърне в родния си град Търново. След като се възстановява, през лятото на 1884 г. постъпва като учителка в Образцовата девическа гимназия в София. На следващата година тук се завръща и Димитър Благоев, който е екстрадиран заради марксистка дейност в Русия.

Общата революционна дейност свързва Вела и Благоев

в семейство. В "Кратки бележки за моя живот" Д. Благоев признава: "Издържала е печатница в Шумен, някои издания, децата ми и мен, когато бивах без работа. С друга жена не бих могъл да живея, и то така, че да мога така всецяло да се посветя на обществено-политическата си дейност." Вела става отговорен редактор на сп. "Съвременний показател", а Благоев - редактор, под псевдонима Желязов. Около списанието се организира просветителна група, която води открита социалдемократична пропаганда. В третата книжка на списанието Вела Благоева публикува статията "По женското образование", в която поставя проблема за неравноправието между жената и мъжа у нас и за вредата от него. Още с първия си брой списанието заостря вниманието на българското правителство и на 20 юни Вела Благоева като отговорен редактор е уволнена от девическата гимназия. Списанието спира, тъй като избухва Сръбско-българската война. Вела се записва доброволка и заминава на фронта като милосърдна сестра. Д. Благоев също е мобилизиран.
След войната Вела и Д. Благоев учителстват в Шумен и Видин. Когато арестуват Благоев за обидно изказване срещу княз Фердинанд при неговото посещение във Видин, Вела протестира с телеграма до министър-председателя Ал. Стамболийски. Следва уволнение, осъждане на Благоев на три години затвор. Вела е преместена в Търново. И тук тя продължава още по-упорито да разпространява социалистическите идеи в девическата гимназия, създава социалистически групи в горните класове и ги свързва със социалистическата дружинка в града. В резултат на рапорт на директора на гимназията от юли 1891 г. до министъра на народното просвещение "За разпространение на деморализация на тъй наречения български социализъм между ученичките", следват изключвания, отнемане на стипендии на повече от 15 ученички, обвинения в социалистическа дейност, разпространение на социалистически книги и др. В този напрегнат период Вела написва и издава през 1892 г. "Методика на български език за началните и трикласни училища". От 1894 до 1896 г. Вела Благоева учителства в Пловдивската девическа гимназия и издава като редактор месечното списание за литература и обществени знания "Дело", което се явява продължител на "Съвремений показател". Редактирането на сп.

"Дело" става причина за ново уволнение

Остава без работа. На следващата година уволняват и Д. Благоев заради редактирането на сп. "Ново време". През 1893 г. се ражда големият син Владимир, а през 1895 г. малкият - Митко. В годините, когато не учителства, Вела изцяло се занимава с публицистична дейност. Съгласно източници през октомври 1900 г. тя отправя прошение до Народното събрание, в което излага биографията си още турско време, учителствуването си, гоненията от следосвобожденските правителства, от участието й в двете войни 1877-87 г. и 1885 г. и поставя въпроса, че на нея не й остава нищо друго, освен да се занимава със селскостопански труд, за да може да прехранва четирите си деца. Прошението остава без последствие. С волска кола, заедно с децата си тя пристига в Тулча, Румъния, за да учителства в българско училище. Тук е посрещната враждебно както от българското училищно настоятелство, така и от румънските власти и не успява да се задържи. С големи усилия намира в Пловдив работа като волнонаемна учителка по руски език. Източниците съобщават, че в началото на века Вела Благоева става инициатор на организирането на Български женски съюз, през 1901 г. се свиква първият му конгрес, на който тя като секретарка на инициативния комитет дава отчет за извършената работа. През април 1904 г. излиза първата книжка на новото женско списание "Женски труд", редактирано от Вела Благоева. В списанието тя лансира идеята, че в България се появява една нова сила, българската трудова жена, която ще стане в бъдеще

лост в обществения живот

Работата сред жените се активизира на конгреса през 1904 г. и след първата конференция на жените-социалдемократки през лятото на 1905 г.
В резултат на напрегната работа, гоненията и тревогите Вела започва да страда от стомах и язва. В началото на 1912 г. здравословното й състояние се влошава. След несполучливия опит да се пенсионира тя се завръща в София болна, но с упорита воля за борба.
Вела Благоева е оценена като всестранно надарена, образована и културна жена. Нейните публицистични, журналистически и литературни творби, без да имат претенции за висока художествена стойност, вярно отразяват епохата, в която тя живее, и имат определена историческа стойност. Вела Благоева се изявява не само като добра учителка и общественичка, но и като прекрасна любвеобилна майка и вярна съпруга. Въпреки трудностите и голямата заетост, възпитанието на четирите им деца Стела, Наташа, Владимир и Митко пада върху нея, поради огромната заетост на Д. Благоев. Владимир е убит от полицията през априлските събития на 1925 г. Митко е убит като войник в края на Първата световна война при пробива на Добро поле. Наташа умира в Москва през 1943 г. Само Стела доживява след 9 септември 1944 г.
По повод смъртта на Вела през юли 1921 г. списание "Ново време" дава най-добра характеристика на Вела Благоева: "Горда, несломима от бедите в живота, тя носеше душа, която съзнава превъзходството си, душа пряма и открита, която казваше всекиму истината право в очите, колкото и неприятна да е тя. Животът на неуморимата учителка и всеотдайна общественичка е достоен пример за подражание. Тя остава в летописите на българската история като първата българска социалистка и безкористен учител, отдавайки всичките си сили и целият си съзнателен живот в полза на народа".

 

 

Източник: вестник ДУМА, 21 юли 2015 г.

 

 

Димитър Благоев и левите идеи - доц. Кирил Караджов

 

 

При организирането на предизборната кампания на БРСДП от 25 октомври до 24 ноември 1913 г. Димитър Благоев и съратниците му се обявяват и изявяват като социалисти. Поучителен за днешните леви партии е фактът, че нейните първи ръководители, начело с Дядото, разкриват антикапиталистическия, социалистическия характер на политическата си дейност.

В  "Манифест към работниците-избиратели в България"

от 25 октомври 1913 г. и в други предизборни документи те настъпателно изобличават вътрешната и външната политика на буржоазията и на нейните партии. Изясняват, че българският капитал е "извънредно лаком и експанзивен". Че политиката на тази класа "е била и продължава да бъде грабителска вътре в страната". Посочват, че след Освобождението изпъква алчността на българската буржоазия и на нейните партийни формирования "за заграбване на нови земи, за обсебване на нови природни богатства". ("Работническа вест", 20 октомври 1913 г., бр. 144).

В предизборния "Манифест" Димитър Благоев определя заедно със съратниците си задачи, чието решаване надхвърля рамките на господстващия тогава у нас капитализъм. В него се изтъква, че БРСДП ратува:
1. "За пълно народно самоуправление";
2. "За народна милиция, която да въоръжи народа и разоръжи неговите потисници";
3. "За народна просвета и възпитание в духа на международната солидарност и срещу национализма, шовинизма и реваншизма";
4. "За пълна и всестранна защита на труда, работническо законодателство, задължително държавно осигуряване живота на работниците";
5. "За безплатна медицинска и аптекарска помощ, безплатни лекове, безплатно погребение";
6. за замяна "на всички преки и косвени данъци" "с един общ прогресивно-подоходен данък";
7. "За анкетиране делата на бившите и сегашните управници във връзка с войната и нейните последствия, привличане към отговорност всички граждани и военни лица, уличени в кражби, неизпълнение на длъжността си, злоупотреба със службата, с живота на народните синове през време на войната". ("Работническа вест", 25.10.1913 г., бр. 144).

Тази предизборна платформа на БРСДП е насочена против последиците на опустошителната междусъюзническа война. Отразявайки потребностите на страдащото тогава мнозинство от българския народ, тя е дълбоко социална.
Години след 10 ноември 1989 г. правителството на левицата и национално-патриотичните сили би могло да заимства основните нейни моменти. В резултат то би се изявило като ефективно и полезно за работниците, служителите и трудещите се селяни, за мнозинството българи и българки.
Изборната кампания на БРСДП през октомври-ноември 1913 г., ръководена от Димитър Благоев, е антикапиталистически насочена. В "Манифеста" Димитър Благоев и съратниците му разкриват, че антивоенните, национално-патриотичните и социалните задачи на партията могат да бъдат решени успешно и последователно в резултат на ликвидирането на капиталистическата икономика и политическа система в страната, на замяната й със социалистическа.
"Социализмът - ето спасението ви. - казват те на работниците в обръщението си към тях - Само чрез него вие ще можете да подобрите живота си и да се подготвите за туряне край на днешната обществена уредба - първоизточникът на вашата мизерия, на вашето робство.

Всички под това чисто и славно знаме!

Под него вие ще станете непобедима сила на 24 ноември... Стечете се на този важен ден под знамето на социализма и с червено-винената бюлетина в ръка гласувайте за кандидатската листа на Работническата социалдемократическа партия. Тази бюлетина е бюлетината на освободителния социализъм...
Долу капитализмът, долу съвременната буржоазия и монархията!
Да живее социализмът! Да живее освободителният труд!
ЦК на Работническата социалдемократическа партия:
Д. Благоев, Г. Кирков, В. Коларов,  Хр. Кабакчиев, Г. Димитров" ("Раб. вест", 25.10.1913 г., бр. 144)

През целия предизборен месец от 25 октомври до 24 ноември 1913 г. печатният орган на БРСДП е изпълнен с уводни и редакционни статии с ярък антикапиталистически характер. Редколегията се обръща към партийните членове с апел да удвоят енергията си "за социалдемократически агитки" и да разнесат лозунгите на партията "във всички среди, гдето има експлоатирани, подтиснати и онеправдани". ("Работническа вест", 2 ноември 1913 г., бр. 150). Тя призовава работниците от градовете и селата "да се откъснат от партиите, крепящи днешното капиталистическо общество и да се сплотят в една самостоятелна революционна сила" ("Раб. вест", 3 ноември 1913 г., бр. 151).
"Причините за войните се крият в основата на капиталистическото общество и само премахването на това общество може да тури край на войните". Само социализмът носи истинско и пълно освобождение на пролетариата, на цялото трудещо се человечество, пише в "Работническа вест" на 3 ноември 1913 г.
В политически преглед, озаглавен "Глад и мизерия", печатният орган на БРСДП обяснява тези социални недъзи в онова време с типа на обществото. Авторът на прегледа разкрива, че "работническата мизерия е постоянен съюзник на капиталистическото общество", който "прие особено остри форми преди и след войната" ("Раб. вест", 12 ноември 1913 г.). Вестникът съобщава, че състоялият се

грамаден социалистически митинг

в Плевен с оратори Т. Луканов и Г. Кирков е приел резолюция. Че в нея присъстващите са се обявили против "класовото господство на буржоазията и за социализъм. Органът на партията, съобщавайки трите селища, в които е имало събрания, издига лозунг "Напред в изборната борба за победата на социализма". В следващия си брой осведомява за предстоящия на 17 ноември голям митинг против противонародната, разбойническа и предателска политика на всички буржоазни партии и техните оръдия ("Раб. вест", 15 ноември 1913 г., бр. 161)
Един ден преди изборите за ХVI Обикновено народно събрание в партийния орган е отпечатана уводната статия "Напред към изборните урни"! В нея се обяснява, че "да гласуваме за социалдемокрацията... означава да гласуваме... против експлоатацията на труда, за социализъм, против капитализма и монархията". Призовават се избирателите: "Напред с червено-винената бюлетина за победата... над окървавената монархия на имотните класи и династията, за победата на освободителния социализъм над човекоубийствения капитализъм!" Статията завършва с лозунга "Да живее победата на социализма!" ("Раб. вест", 23.11.1913 г., бр. 165)

Наистина ли диалектическите материалисти, реалистите Димитър Благоев и първите му съратници са смятали, че в резултат на значителна победа на БРСДП в изборите ще бъде ликвидирана капиталистическата икономическа и политическа система и на нейно място ще се устрои социалистическа? Те не са били утописти. Издигайки лозунга "Да живее победата на социализма!", те са имали предвид значителен изборен успех на социалистическата (социалдемократическата) партия, която при мнозинство в Народното събрание ще воюва за установяването на реален социализъм. Именно това е ясно изразено в "Манифеста". Обръщайки се към работниците-избиратели, те заявяват: Нека повторим - само чрез социализма като идеология вие ще можете да се подготвите за

туряне край на днешната обществена наредба.

На своя ХIХ конгрес в края на януари и началото на февруари през 1990 г. БКП възприе теорията (и стратегическата цел) за демократическия социализъм. Която стана основа на програмата на БСП, изработена през 1994 г. Но в предизборните кампании през следващите години БСП мълчи за демократичния социализъм (като теория), не разкрива необходимостта от преодоляване на дивия капитализъм у нас с присъщите му големи пороци и за установяване на социализъм като реално общество с помощта на съвременна теория за социализма. Не се забелязват и практически усилия за формирането на социалистическо общество у нас.

 

Източник: вестник ДУМА,  02.11.2006 г.

 

 

 

 

 

ЗА ЛЕНИН И РОЛЯТА МУ В НЕГОВОТО ВРЕМЕ И ДНЕС

 

 

146 години от рождението на В.И.Ленин (22.04.1870 г. - 21.01.1924 г.)

Съвременните буржоазни историци обикновено представят Ленин като човек на насилието, репресиите и елитарното презрение към способностите и правата на обикновените хора. В действителност той беше активист на движението за демокрация, понасящ арести, затвор, заточение и изгнание за своите усилия за да се установи политическа свобода в царска Русия, една от най-репресивните държави в света по онова времe. Ленин посвети живота си и заслужи своето място в историята като борец против войната, призоваващ и неуморно работещ за слагането на край на безсмислената бруталност на Първата световна война.
Ленин не беше просто привърженик на идеята за мир, любов и разбирателство между народите. Той беше марксист и това определяше неговата ненавист към потисничеството и войната, както и вярата му в работническата класа. И макар да го представят като символ на презрителния политически елитаризъм, в действителност мирогледът му се базираше на непоклатимата му убеденост, че обикновените хора могат не само да променят света, но и да го ръководят. В известен смисъл управляващите от онова време имаха основание да го преследват. Царете, кайзерите и генералите винаги са разбирали, както това разбираше и той самият, че прекратяването на войните и на политическите репресии ще бъде резултат от победата на човечеството като означава и край на тяхната власт. Ето защо те го преследваха докато беше жив и продължиха да го хулят след смъртта му. Ето защо е толкова важно век по-късно да разбираме правилно значението на неговия живот и дело.

БОРЕЦ ЗА ДЕМОКРАЦИЯ

Царска Русия от времето на младия Ленин беше една кошмарна действителност, в която за престъпление официално бяха провъзгласени стачките, профсъюзите, издаването на вестници без предварително разрешение на властите. Провинилите се селяни ги налагаха с камшици, а непокорните работници ги разстрелваха. Активистите ги биеха, изтезаваха, бесеха или изпращаха в заточение и изгнание. Случваше се евреите и други малцинства да стават обект на брутални кръвопролития. Често възникваше масов глад сред бедното население. Правото да гласуваш почти не съществуваше. Тази империя на репресиите беше опасана от гъста, добре финансирана мрежа от тайна полиция, шпиони, изнудвачи и мъчители.
Това беше системата, която Ленин провъзгласи за свой враг. Едва 17 годишен, той организира протест с искане за предоставяне на политическа свобода на студентите. За наказание беше изключен от университета и изпратен на заточение. Така започна животът му като организатор на борбата за свобода – живот, в който той беше подложен на сурови репресии и гонения. Но от това неговата преданост на каузата само се засилваше, а разработваните от него стратегии ставаха все по-задълбочени и обмислени.
Няколко години след студентския протест Ленин беше вече марксист.Той се опитваше да организира работниците в групи от революционни активисти, сигурен, че работническата класа държи ключа към социалната промяна.Тази дейност се извършваше в условията на постоянно полицейско наблюдение и репресии като Ленин беше хвърлен в затвора, а после прогонен от Русия. Но и в изгнание той организираше продемократичното работическо движение като се радваше на всеки признак за това, че отслабва диктатурата в Русия и че наближава „истинската открита борба за свобода”.
През 1905г. в навечерието на първата руска революция Ленин писа, че искането на разбунтувалите се работници в Санкт Петербург за свикване на Учредително събрание на базата на универсално, пряко, равно и тайно гласоподаване трябва да се превърне в искане на всички стачкуващи работници. Ленин жадуваше за победа на демокрацията, но готовността му да организира хората и да се бори за нея означаваше, че на него, както и на много други борци за демокрация преди него и след него, ще му се наложи да прекара време в затвора, да се укрива и да бъде прогонен от отечеството си. При все това преследванията , репресиите и насилието на държавната система, против която Ленин се бореше, само засилваха решимостта му и решимостта на социалистическата организация, която той ръководеше, да извоюват политическата и икономическата свобода в Русия.

БОРЕЦ ПРОТИВ ВОЙНАТА

Първата световна война представлява едно от най-големите варварства, извършени някога срещу човечеството. В продължение на четири години голяма част от света потъна в отровен газ, беше опасана от окопи и бодлива тел, разтърсваха я картечен огън и артилерийски бомбардировки. Десетки милиони хора бяха убити и осакатени. Безсмисленият стремеж на капитализма към огромно насилие погълна цели континенти.
Управляващата класа в различните държави, включително и в т.н. демокрации, засилваше и насилието в своите страни, хвърляше в затвора участниците в антивоенните протести, обвиняваше в държавна измяна и бунт всеки, който дръзнеше да говори против войната.
Първата световна война остана в историята като едно безсмислено и катастрофално бедствие. Повече от всичко друго дотогава тя разкри цялото варварство на европейската цивилизация. Но по онова време войната беше аплодирана от почти всеки уважаван политик, включително и от страна на т.н. „умерени” социалисти, които се стремяха да заемат изгодно за себе си място сред висшето общество. Изразяването от гражданите на позиция против това масово клане, каквото беше войната, в много случаи се преследваше като противозаконно деяние.
В тази обстановка Ленин поведе битка не само против войната, но и против капиталистическата система, която прави войните неизбежни. Той призоваваше към метежи и въстания против антидемократичния военен режим в Русия като същевременно работеше за тяхното организиране и осъществяване . Същевременно Ленин посочваше необходимостта войниците да насочат оръжието си не срещу своите братя, наемните роби от противниковите въоръжени сили, а срещу правителствата и партиите на всички воюващи страни. Когато през войната войници от вражески армии започнаха да се „побратимяват” – говореха си, разменяха подаръци и играеха футбол сред окопите – командирите обявиха това за предателство и когато можеха, хвърляха в затвора нарушителите. Ленин писа с голямо вълнение за тези бунтове против омразното, недемократично насилие на войната. Той считаше, че побратимяването е път към мира – път, който не преминава през съюзяването с капиталистическите правителства, а е насочен против тях. По този начин се разбива омразната дисциплина на подобните на затвори казарми, както и сляпото подчинение на войника спрямо офицерите и генералите, а също спрямо „неговите” капиталисти, такова беше мнението на Ленин.
Ленин беше убеден в потенциала на работническата класа и тази убеденост го вдъхновяваше за борба за демокрация и против войната като същевременно той приветстваше съпротивата и бунта на народите против управляващите кръгове навсякъде, където възникваха революционни движения. Ръководейки се от своя марксизъм, през 1917 г. той застана начело на руската революция, в резултат от която временното правителство, привърженик на участието на Русия в Първата световна война, беше пометено от мощната вълна на организираната съпротива на работническата класа.

ЛЕНИН В НАШИ ДНИ

Век по-късно капитализмът все още не е победен, а ние и сега живеем в свят, в който войната и бруталността господстват зад фасадата на една фалшива "демокрация". Всяка година се отделят милиарди за самолети-изтребители, за затвори и за чудовищни лагери за бежанци. В САЩ гласоподавателите трябва да избират между фашизирания десен милиардер Тръмп и служещата на „Уолстрийт” дясна бюрократка Клинтън. Гражданското неподчинение и съпротивата, борбата против потисничеството и насилието, стремежът към истинска демокрация, вярата в силата и потенциала на работническата класа –всичко това се възприема от днешните управляващи като също такава огромна опасност както са ги възприемали кайзерите и царете по времето на Ленин. Ето защо и едните, и другите измамнически представят живота и делото на Ленин като някакъв страховит филм на ужасите. По същата причина този живот и това дело трябва да бъдат изучавани сериозно и задълбочено от всеки, който е решил да се бори против войната, репресиите и несправедливостта, господстващи в капиталистическото общество.

(По: Daniel Taylor, Unearthing the Real Lenin, Redflag, 04 March 2016)

 

 

 

 

 

Карл Маркс

 

 

 

Експозе за Карл Маркс, авторизиран превод на материал от Stewart, David and H.Gene Blocker. Fundamentals of Philosophy. Second edition. New York, 1987.

Източник: Сборник „Философската проблематика в историята на човешката култура“ за обучение в СА „Д. А. Ценов“- Свищов.

 

 

Произведенията на младия Маркс са предимно философски по своя тон и хуманистични по своя характер. Но в своите по-зрели години Маркс се обръща все повече към икономическата история като обяснение на скритите сили, предизвикващи промяна на обществените форми в историята.

Като младеж Маркс изучава философията на Хегел. В сферата на социалната философия Хегел се противопоставя на индивидуализма на Лок и на теориите за обществения договор, и се връща към холисткия, организмичен възглед за превъзходството на държавата, създаден от Платон. За разлика от Лок, Хегел набляга на нашата обществена природа и поддържа възгледа, че ние не сме родени с "естествени" права, нужди и пр.; те са културно внедрени от отделните общества, в които хората са израсли. Следователно индивидът не може да стои извън обществото и да го съди. Всичко, което прави индивидът е израз на социалния строй, чиято част е той. А обществото, на което някой е член се разглежда от Хегел като здраво споено органично единство от тясно взаимно зависими части - подобно на частите в живия организъм. Всяка дейност в обществената система е израз на истинската първична структура на това общество. А тъй като този обществен организъм е вечно изменящ се и еволюиращ, истината никога не може да бъде повече от исторически относителна; това, което е заблуда в днешните социални условия, утре може да бъде истина в утрешната обществена структура.

Според Хегел историческите промени неизбежно преминават през един диалектически цикъл на теза, антитеза и синтеза. В замяна на една група условия (тезата) идват зародишите, които водят до нейната противоположност (антитезата), от която отново се появява нова действителност, която е синтезата на двете. Маркс смята, че Хегеловата диалектика е решаваща за разбирането на икономическите сили, които действуват в обществото.

Но Маркс скъсва с хегелианството по един решаващ пункт. Докато Хегел смята, че първичната реалност е идеална, Маркс настоява, че тази първооснова е материална. Марксовата социална философия често е наричана диалектически и исторически материализъм, въпреки, че той самият никога не е използвал тази фраза. Материализмът на Маркс е свързан с действителните основни източници на живота на истинските хора от народа, опитващи се да оцелеят, а не с фалшивите идеали на интелектуалците, поетите и артистите.

Маркс се интересува от проблемите на човешкото благополучие. Дехуманизацията, експлоатацията и отчуждението на работниците едни от други, от изработеното от собствените им ръце, дори от самите себе си, се дължат, според Маркс, на неадекватността на господствуващата икономическа система.

Ролята на държавата е да осигурява защита на собствениците и да насърчава тези, които управляват благосъстоянието на обществото. Тя използва своята военна мощ за да създава колонии в прединдустриалните страни, а войните се водят между нациите заради търговски грабежи, права върху суровините и присъединяване на пазари. Вътрешните закони, приети в държавата са предназначени точно да осигуряват юридическата рамка, която да защитава интересите на властвуващите, а не на трудещите се класи.

Причината държавното управление в индустриалните страни да функционира по този начин се състои във факта, че средствата за производство остават в ръцете на малцина хора, чиито претенции спрямо властта се основават на владеенето на капитала от тяхна страна. Няма по ефикасно средство от цялостната смяна на икономическата база на обществото, ако искаме да променим обществото. Промяната означава абсолютно премахване на частната собственост върху средствата за производство. Това е първата, необходима стъпка по пътя на новия световен строй. Държавата, държавното управление с неговите служители и закони ще отмрат в хода на промените. В комунистическото общество не би имало престъпност, алкохолизъм, религия, експлоатация, глад или бедност. Всички средства биха били насочени към производство на неща, задоволяващи потребностите на хората, а разпределението на тези продукти би било според един разумен план и според индивидуалните нужди, а не от господствуващите ирационални пазарни методи, чрез които стоките и услугите се разпределят в капиталистическото общество.

Всяко човешко общество е съставено от две основни нива: икономическа база (субструктура) и обществена надстройка (суперструктура). Сърцевината на икономическата база е начинът на производство, който включва всички икономически мерки, които хората предприемат за да произвеждат своите стоки и услуги. Обществената надстройка обхваща широко разнообразие от прояви на културата, подредени от държавата и образователната система към изкуството и религията, философията и правото. Всички те са в директна зависимост от икономическите организации на обществото. Фактически Маркс твърди, че когато икономическата субструктура се променя, променя се и социалната суперструктура. На практика това означава, че всяка икономическа система създава такива видове изкуство, философия и религия, които съответствуват на господствуващия икономически ред в дадено общество.

Маркс разглежда европейското общество като създадено от две основни класи: работниците, представени като пролетариат, и собствениците на средствата за производство, представени като буржоазия. Отношението между тези две класи е една непрекъсната борба и конфликт. Притежавайки средствата за производство, членовете на буржоазията са в състояние да властвуват и да експлоатират работниците, които нямат нищо друго за продан освен своя труд. Собствениците на средствата за производство настройват работниците едни срещу други, принуждавайки ги да се конкурират помежду си в това колко по-ниско да продадат своя труд. Крайният резултат от това е, че въпреки, че работниците осъществяват икономическия процес и цялата култура, те нямат власт над нея и в действителност са й подвластни. Маркс разглежда това господство на човешки същества и на човешката култура над други човешки същества като отчуждение (алиенация).

Марксовите съчинения за научната основа на икономическата действителност са осветени от скрит морализъм. Това е най-очевидно в Марксовото развитие на Хегеловото понятие за отчуждението. И за двамата да се отчуждаваш означава да овъншностяваш или да обективираш нещо, което в действителност е част от самия тебе, в нещо, което стои отвън от и встрани от тебе самия. Понеже то е наистина част от личността, отчуждената личност е раздвоена или разделена от самата себе си и нейният живот губи тази органична цялост, за която още Платон говори като за един човешки идеал. Марксово прилага това понятие в своя анализ на отчуждението на личността на работниците от деветнадесети век по време на техния труд.

Отчужденият труд е социален антипод на труда като самодейност. Съществуват четири взаимно свързани аспекта на отчуждението: от продукта на труда, от самия труд, от човешката родова същност и самоотчуждението. Същевременно отчуждението е и отчуждение на човека от човека. Частната собственост е необходим резултат от отчуждения труд, който е социално отношение, изразяващо неравенството между хората. Отчуждението предизвиква редица отрицателни последици върху обществения живот: в областта на икономиката - господство на вещните отношения над субекта на труда; в социалната сфера - трудовата дейност и отношения стават външни, противоестествени за човека; в морала - трудът не е свободна изява и самореализация на човека; в политиката - човекът се включва в труда посредством външна принуда, трудовите отношения се реализират посредством политическите институции. Отчужденият труд е исторически първата форма на цялостното социално отчуждение и е в основата на останалите негови форми - идеологическо, психическо и пр.

Коренът на капиталистическата система е частната собственост върху имуществото (капитал и средства за производство). Капиталът включва богатството от всякакъв вид: индустриалните предприятия, парите разбира се и институциите, които създават богатството. Пролетариатът не притежава капитал. Дори когато труд на работниците е оценен, съществува разлика между това, което те получават като заплата и стойността на това, което те произвеждат. Тя представлява остатъкът, който е отклонен за буржоазията. Откъде тогава идва капиталът? От принадената стойност на труда на пролетариата. В капиталистическата икономика работникът превръща своя труд в капитал, спечелен от буржоазията.

Но, това положение не е вечно, а само временно. Всеки строй в историята съдържа в себе си зародиша на собственото си загиване. Капиталистическата система, според Маркс, загива от собствените си противоречия. Пролетариатът извършва революционна смяна на обществения строй.

Неизбежният резултат от пролетарската революция е напълно новата система на устройване на обществото, комунистическото общество, в което личността ще бъде наново свързана със самата себе си когато частната собственост е премахната и всички хора правят това, за което са най-добре устроени, и получават от обществото всичко, от което се нуждаят не просто за да живеят, а за да живеят богато и изцяло като завършени човешки същества. Маркс предвижда двуетапен процес, чиято първа част е диктатурата на пролетариата (в нея работническата класа ще дойде на власт, ще унищожи класата на капиталистите, ще премахне частната собственост върху средствата за производство и ще насочва страната според нуждите и интересите на работническата класа). Това е формата на всички съществували и все още съществуващи комунистически общества до днес. Но постепенно, смята Маркс, крайният комунизъм ще се роди и държавата ще отмре, защото няма да има повече нужда от полиция, която да защитава групите една от друга.

 

 

---------------------------------------------   

Уточнение:  Капиталистическата класа купува от работника ТРУДОВА СИЛА, а не труд. Трябва да се прави разлика между понятията "работна сила" и "труд".  

 

 

 

 

 

 

Революционна публицистика – мисли из статии, речи и писма на Димитър Благоев

Биографска хроника за живота на Димитър Благоев до 1891 г.

От книгата на проф. Кирил Василев – „Димитър Благоев. Философски съчинения”,  издателство „Наука и изкуство”, София, 1982 г.