Трудовата теория на стойността и капиталистическата експлоатация – Даниела Пенкова

 

 

 

Отговорът на статия на Калин Миков поместена тук - http://ekipbg.com/trudova-teoriya-na-stoinostta-i-kapitalisticheskata-eksploataciya/

 

 

 

 

1. Услугите действително не представляват стоково тяло, но представляват труд. При капитализма трудът е стока и това е един от основните проблеми. Първата ти теза рухва.

2. Маркс в този цитат чисто и просто казва, че всяка стока има потребителна стойност, независимо дали е създадена с много или с малко труд. Ако нещо не притежава никаква потребителна стойност за никого, то няма да може да бъде стока, защото никой няма да го купи. Това се вижда с просто око и не разбирам защо казваш, че го "признава" - констатира го. Няма нужда да "признава" нещо, което не се опитва да крие - използването на подобни думи е опит от твоя страна да повлияеш психологически върху мнението на читателите, а не да събудиш тяхното здраво критично мислене.

Маркс с тази фраза чисто и просто констатира (както и Рикардо), че всяка стока освен разменна стойност притежава потребителна стойност. И не го казва, защото "иначе не би могъл да защити Трудовата теория за стойността" (каквато имат и Адам Смит, и Рикардо, и всички останали класици), а защото е факт. Или ти не мислиш, че е факт, а само измишльотина, използвана за доказателство на Трудовата теория? Ти самият знаеш, че е факт, както и всеки нормален човек. Няма как някаква стока да има цена (разменна стойност), ако тя не представлява потребителна стойност за някого. Ако никой не я ще, тя изобщо няма да бъде стока! Изобщо няма да съществува на пазара! Нещо може да има разменна стойност само в случай, че притежава потребителна такава. Какво му е странното?

3. Тук искрено ме разсмя. Въпросният цитат няма нищо общо с казаното от теб. Първо, Маркс никога не е твърдял, че потребителната стойност може да се измери, а напротив - казва, че няма как да се измери, защото нещо може да е потребно за някой по лични причини. Казва на същата страница, откъдето си взел цитата, че няма как да се съизмерват качествата, могат да се мерят и сравняват само количествата. Цитатът се отнася до измерването на разменните стойности - те са количествени. Тоест, вкарва темата за парите като "трета стока", чрез която се измерват разменните стойности на стоките.
С две думи, не си разбрал и този цитат, пък си тръгнал да го критикуваш. Симпатяга.

4. Започваш с: "А този общ знаменател за всички стоки представлява средното обществено-необходимо работно време за производството им". Общото, чрез което се сравняват стоките са ПАРИТЕ, и тях има предвид Маркс в предния цитат. Всички стоки трябва да могат да бъдат сведени към нещо трето, за да бъдат сравнени едно с друго. Например, за да сравним нашите две височини, ни е нужно нещо трето - "сантиметър". По същия начин, разменните стойности на стоките се измерват чрез "пари".
Сега да минем към самия цитат, който "оборваш" в тази точка.
Примерът за чашата вода в пустинята е типичен за някой, който не се замисля върху понятието "труд". Ако човекът в пустинята стигне до природен оазис, където водата съществува без човешки труд, той няма да плати нищо за нея. Както не плащаш нищо, ако си откъснеш слива от дървото в гората - просто, защото е създадено директно от природата без да е влаган човешки труд. Ако обаче чашата с вода идва от човешки труд - например, някой ти я донесе там на място, то в нея има човешки труд с някаква стойност, равняваща се на количеството труд, вложено за донасянето на водата.
Забравете го вече този пример за чашата вода в пустинята, защото отдавна стана банален и както виждаш, е много лесен за оборване. Наистина ли не си се запитвал никога дали тази чаша ще се появи в пустинята със или без човешки труд?
Никой продукт на природата няма разменна стойност без включен в него човешки труд. Това е естественото състояние на нещата. Взимаш и ползваш - природата не иска пари за своите продукти. Хората ги искат ;) Разменната стойност си е наша измислица, и особено любима на капитализма.

Прав си обаче, че някой в пустинята действително би могъл да поиска много по-висока цена от вложения труд за чаша вода. Но това първо не означава, че "природните ресурси имат разменна стойност без в тях да е включен човешки труд" - някакъв труд е включен, след като се продава (ако щеш, самото закарване на пазара), и второ - не означава, че по принцип размяната се прави между стоки с различна стойност. Напротив, имаме хиляди думички, с които означаваме неравностойната размяна и я приемаме като зло - "балон", "спекулации", "измама", "гнусен търговец, никога няма да стъпя при него" и т.н. За да осъзнаеш колко е вярна Трудовата теория за стойността и да спреш да вярваш на Теорията на желанията, се запитай откъде идва цената на дадена стока когато търсенето и предлагането са равностойни. На какво се равнява цената тогава? Откъде идва? Какво я определя? Сам ще стигнеш до извода, че реалната цена на всяка една стока се равнява на включения в производството й труд и може да се изчисли безпроблемно. Всяка различна от тази цена си е чиста измама - дали с помощта на реклама, създаване на изкуствени или естествени нужди, монополизъм или друго.

В следващия абзац не казваш нищо конкретно, а го използваш, за да въведеш пета точка:

5. Целият цитат е: "Заедно с полезния характер на продуктите на труда изчезва и полезният характер на въплътения в тях труд, значи изчезват и различните конкретни форми на тези видове труд: те вече не се различават един от друг, а всички са сведени към еднакъв човешки труд, към абстрактен човешки труд."

Както знаеш и ти, качествата не могат да се сравняват. Единственото, което може да се сравнява, е количеството. Ето защо Маркс е принуден да се абстрахира от потребителната стойност и конкретните видове труд, за да открие какво точно "сравняваме" чрез стойността. Ще се опитам да ти го обясня възможно най-простичко:
Няма как да отидеш в магазина и да кажеш: "Ще ви платя 100 меко и червено" - това са качества. Нито можеш да кажеш: "Цената на това е 1000 тъкачески труд". В момента, в който извадиш 10 лева, за да закупиш каквото и да било, ти приравняваш всички качества и всички видове човешки труд към парите. Всъщност ти всекидневно извършваш това приравняване, за което говори Маркс. Ето защо той се пита: Какво е това "количество", на което ние придаваме конкретно измерение чрез цените? След като не можем да сравняваме качествата, то количество от какво сравняваме? Отговорът е много правилен: Сравняваме количеството абстрактен труд.

Пример: За теб е без значение, че за направата на една шапка е нужен трудът на един земеделец, за да произведе памук + трудът на тъкач, за да произведе плат + трудът на шивач, за да съшие шапката. Давайки парите си, ти заплащаш всичко това, сякаш тези видове конкретен труд са еднакви, и ги свеждаш само до един общ, абстрактен труд. Не се опитвай да обориш нещо, което правиш постоянно. По-добре се опитай да разбереш какво точно ти казва Маркс - има какво да научиш от него. Той просто констатира какво правим постоянно, когато купуваме нещо.

6. Тук се връщаме към цитата, който първо беше пропуснал. Както вече казах, Маркс ни показва, че сравняваме стойността само количествено - качествата са несравними - като за целта използваме някакво мерило (нещо трето), чрез което можем да сравняваме. Както сравняваме дължините чрез мерилото "сантиметър" и масата чрез мерилото "килограм", така измерваме стойността чрез мерилото "пари".
Подчертано се чудиш: "Не разбираме обаче защо тогава някои хора си правят труда (и приемат транзакционните разходи) да разменят две стоки, чиито обективни разменни стойности са еднакви, така че предоставеният им избор би трябвало да ги остави безразлични." Ами защото потребителските стойности са различни, бре! Една стока съдържа в себе си както потребителска, така и разменна стойност. Хората си разменят стоките, защото всеки се нуждае от нещо различно. Разменят, за да използват, за да потребят стоката - разменят я заради потребителската й стойност. Разменната стойност на стоките интересува хората само дотолкова, доколкото искат да направят равностойна размяна.

Маркс обяснява, че за да се измерят стойностите на две различни неща една спрямо друга, е нужно да се сведат към нещо трето. Щом не разбираш примера на Маркс, ще ти дам друг пример:
Случвало ли ти е да кажеш за нещо, че е наполовината на нещо друго? Напр: "Този телевизор е наполовината на онзи". Сега, какво имаш предвид под "наполовина"? Дължината на екрана ли? Или стойността? Ако измерваш дължината на екрана, значи сравняваш в инчове. Ако измерваш стойността, значи сравняваш в пари. Ето какво значи, че за да се сравнят две различни неща, ти е нужно да използваш някакво мерило. Мерилото за стойността са парите.
Относно размяната - ествествено, че се случва, защото двама души имат различна оценка за потребността на стоката. Ако единият не реши, че тя не му е потребна, няма да я продаде. Ако другият не реши, че тя му е потребна, няма да я купи. При размяната един винаги счита нещо за потребно, а другият - за непотребно за него самия.

Еквивалентната размяна: размяната представлява размяна на еквивалентности. И по-точно, размяна на еквивалентно количество абстрактен труд. Ще ти дам простичък пример: Отглеждам кокошки. За три месеца съм отгледала 60 и искам да ги разменя за нещо друго. Ще ги разменя само за нещо, което се отглежда пак за три месеца. Никога няма да ги разменя за нещо, което се отглежда за 2 месеца, защото няма да бъде равностойна размяна. Ако аз искам да разменя кокошките, които съм отгледала за 3 месеца, а ти ми предложиш срещу тях зайци, които отглеждаш за един месец, то аз няма да приема, защото е по-добре сама да си огледам зайците за един месец.
Дали размяната ще се извърши чрез пари - заменям кокошките за пари и после с тях купувам зайци - или ще се извърши като бартер, е без значение. При всяка една размяна стоките са равностойни като количество абстрактен труд, в противен случай не се извършва. Това е принципът на размяната в нейния чист вид. Затова и същестува лафа: "Кон за кокошка" - с две думи, си се минал, ако правиш подобна размяна. Убедена съм, че и ти не искаш да правиш подобни размени. Искаш еквивалентност при размяната. Би ли платил 100 лв, които изкарваш за 2 дни работа, за две бъркани яйца, които можеш да си забъркаш за 2 минути? Ако ти се налага да го направиш, скоро ще се превърнеш в надъхан марксист, защото всеки човек усеща инстинктивно размяната "кон за кокошка" и не я приема за правилна. В главите си сме напълно убедени, че плащаме винаги точната стойност на нещата и не се минаваме. И ако си помислим, че някой магазин продава стоките над тяхната реална стойност, не ходим там - естествено, ако изкарваме парите си с труд. Ако не ги изкарваме с труд, не ни пука особено.
Относно експлоатацията: правилно си описал принципа. Не виждам да го оборваш по някакъв начин, нито оспорваш, че работникът първо работи, а после получава заплата, което по същността си представлява кредитиране на работодателя от страна на работника. Ако обаче срещнеш някъде случай, при който работодателят първо плаща заплатата, а после взима труда на работника, обади ми се. Ще си изпратя сивито веднага.

Ако наистина искаш да разбереш Маркс, свържи се с мен. Колкото и нескромно да звучи, вероятно в цяла България аз съм човекът, който най-добре го познава и ще ми е приятно да ти разясня идеите му. Но дотогава недей да го обсъждаш, моля те.

Към Кихано: Свиркай следващия път, когато срещнеш подобно писание за Маркс. Не е честно да стои месеци наред без подобаваща критика. Хората ще вземат да му повярват на Калин.

 

 

27 юни 2014 г.

Източник: блог на Даниела Пенкова

 

 

 

 

 

 

Маркс, диалектика и неолиберализм - Юрий Угольников

 

 

Гегелевско-марксовой формулой «тезис-антитезис-синтез» не пользуется только ленивый, причем саму эту триаду понимают довольно превратно. Антитезис противоположен тезису и снимается в синтезе — вот, собственно, и всё. Суть, однако, не в этом. Доведение тезиса до логического конца и порождает его противоположность. Антитезис и есть в то же время законченный, доведенный до завершения тезис, а синтез — завершенный и доведенный до логического конца антитезис.

Чем замечательны идеи Маркса? Не тем же, что он сообщил: у нас было бесклассовое общество, сейчас оно классовое, а в прекрасном завтра опять будет бесклассовое. Существование на заре человечества такого социума Маркса вообще мало интересовало: в Манифесте коммунистической партии (а окончательный его вариант принадлежит, видимо, целиком перу Маркса) читаем: «история всех до сих пор существовавших обществ была историей классов». Доисторические в манифесте даже не упоминаются.

Маркс заявил, что исторический процесс сам должен дать материал и предпосылки для создания нового, посткапиталистического общества. Во всём ли верен был его анализ, это уже другой вопрос. Естественно, он был человеком своего времени и исходил из тех данных, которые были тогда доступны. И всё же он шагнул дальше, чем кто-либо до него.

Социалисты до Маркса пытались, подобно щедринскому Угрюм-Бурчееву, организовать течение реки истории, хотели направить её бурный поток в указанное ими и весьма умозрительно представляемое русло. Маркс же увидел в историческом процессе не только материал, требующий организации, но и возможного союзника. Бессмысленно пытаться плыть против исторического потока, если можно дождаться, пока река сама вынесет нас на отмель. Бесполезно строить новое общество там, где для этого нет предпосылок, — из этого может получиться только царистский режим «на коммунистической подкладке», какой-то «новый извод древнекитайского или перуанического государства», как о том писал Георгий Плеханов (См. работу «Наши разногласия»). Подтверждение его мыслей мы неоднократно получали в прошлом столетии. Впрочем, излишняя верность букве марксова учения также сказалась: рецепты, которые казались рациональными в 1840-х, когда писался процитированный выше манифест, практически без изменений пытались применить столетием позже. Это не означает, что возникновение режимов на коммунистической и даже марксистской «подкладке» было случайностью — здесь действовала логика истории.

Итак, Маркс полагал, что именно в недрах уже существующей экономической системы должен зародиться её антипод, не только как противоположность, но и как максимальное осуществление и разрешение тех потенциалов и противоречий, которые изначально заложены в ее основе. Именно современное товарно-денежное хозяйство должно подготовить почву для чего-то нового. В том и заключалось противоречие между группами Виллиха и Шаппера, с одной стороны, и Маркса, с другой: последний говорил, что надо ждать, поскольку время для захвата власти пролетариатом не настало, а Виллих и Шаппер жаждали немедленного действия. Впрочем, едва ли и Маркс был готов ждать столетия. Он искренне надеялся, что «буржуазная революция в Германии станет лишь прологом пролетарской», т.е. началом построения нового — не капиталистического — будущего.

Может показаться, что дискуссии столь отдаленного прошлого к настоящему имеют весьма опосредованное отношение, а выяснение того, что такое «диалектика» столь же злободневно, как проблемы космического туризма. Однако это не так. На большей части ойкумены победительно шествует неолиберализм, в котором левые радикалы опознали еще одного врага, очередное зло мирового масштаба. Но бороться можно по-разному. Например, в XIX веке устраивать скорейшим образом социализм и революцию, пока крестьянская община не разложилась, или же сказать: ну что же, это разрушение, хотя все негативные его последствия и очевидны, все-таки необходимое условие построения нового общества.

Сейчас мы имеем дело с повторением дискуссий почти полуторавековой давности. Только теперь место того капитализма, разрушавшего прекрасную общину, которая должна была стать нашим надежным фундаментом для построения светлого будущего, занял неолиберализм — очередная непредвиденно живучая стадия развития капиталистического общества. В роли священной коровы на этот раз вместо общины выступают наследие социалистических режимов, кейнсианство или левые партии ХХ века. Но важно понять, что, как часто бывает в истории, зло — в данном случае неолиберализм — рано или поздно должно принести благо. Критиковать его можно и нужно, но при этом следует осознать, что неолиберальный проект ещё не завершен, что он сам должен исчерпать себя и создать (уже создаёт) почву для чего-то нового. Победить неолиберализм поможет не сильное государство, не общественные и государственные монополии, а он сам.

 

 

Юрий Угольников е магистър по история, випусник на РГГУ, журналист и литературен критик.

 

Източник: интернет списание „Рабкор.ру”

 

 

 

Човекът и бъдещето (приложение 1)

 

 

    Епохата, която завърши, беше изпълнена с много илюзии. Изданието, което предлагаме на вниманието на читателите, трябва да ни освободи от още една.
    Свободният човек прави свободен избор.
    Всеки има право да приеме или не Карл Маркс. Важното е да има предвид действителния Маркс, а не фалшивия му образ - обожествен или сатанизиран. А досегът с автентичното творчество на мислителя от Трир /Париж, Брюксел, Лондон/ най-добре разсейва повърхностните представи, опровергава идеологическите етикети, разпада елементарно слепените образи. Прочитът на Маркс може да покаже колко неточни възгледи разпространяват и догматичните привърженици, и фанатизираните отрицатели, и страстните последователи, и пристрастните следователи на този незаобиколим автор в историята на световната обществена мисъл.  

                                                                    (Борис Попиванов; Петър-Емил Митев )

 

Избрани фрагменти от творби на един от най-известните немски философи, социолози, писатели, политикономисти и идеолози в историята – Карл Маркс, са публикувани в сборника „Човекът и бъдещето“ (ИК „Изток-Запад“, 2013 г.), в съставителство на Бернард Мунтян, проф. Петър-Емил Митев и Борис Попиванов.

 

 

Мислителят Маркс - ренесанс на запад, табу у нас

 

 

Световната финансова криза от 2008 г. възроди интереса към идеите и трудовете на великия учен. Какво показва техният съвременен прочит?

Секция "Социални теории, стратегии и прогнози" към Института за изследване на обществата и знанието на БАН организира на 11 юни 2014 г. кръгла маса на тема "Карл Маркс - ренесанс и нови прочити". По време на дискусията ще бъдат повдигнати множество въпроси, сред които: кои са причините за днешния ренесанс на Маркс и марксизма и кои от Марксовите идеи са валидни и в наши дни? ДУМА публикува в аванс част от тематиката и проблемните сфери, които организаторите поставят на вниманието на участниците.

    След рухването на социализма в Източна Европа изглеждаше, че Маркс и марксизмът отиват в музея на историята. През 2000 г. обаче Маркс бе обявен при допитване на ББС за "мислител на хилядолетието". През 2013 г., използвайки комплексен критерий за оценка на научните приноси, едно от най-известните световни научни списания "Нейчър" обяви Маркс за най-големия учен на всички времена. През последните години в най-авторитетни американски, британски, германски, френски списания, вестници, издателства излязоха стотици публикации, в които присъстват фрази като "завръщането на Маркс", "ренесанс на марксизма", "отмъщението на Маркс". След началото на световната икономическа криза през 2008 г. се увеличи отново търсенето на неговите съчинения.

    Това е несъмнена световна тенденция

В България, напротив, да се пише и говори за Маркс продължава да бъде почти табу и повод за мълчаливо налагане на стигма. Ние смятаме, че както с оглед на световните дебати, така и във връзка с българските реалности (проблемите на съвременното българско общество, състоянието на философските и социалните изследвания) е особено важно Марксовото наследство да се преосмисли от съвременна гледна точка.
    Имайки предвид това, секция "Социални теории, стратегии и прогнози" към ИИОЗ-БАН организира кръгла маса на тема "Карл Маркс - ренесанс и нови прочити". Като организатори не бихме искали да налагаме ограничения върху темите и проблемите, които биха могли да се обсъждат - те ще се очертаят от визиите на самите участници. Все пак, по-скоро като възможни насоки на дискусиите бихме предложили следните проблемно-тематични кръгове:
(1)    Доколко е валидно Марксовото разбиране за капитализма като обществено-икономическа формация днес? Дали такива понятия като "информационно общество", "постиндустриално общество", "общество на третата вълна", "рисково общество", "общество на късната модерност", "постмодерно общество", "когнитивен капитализъм" променят най-важните характеристики на капитализма, такива, каквито ги описва Маркс? През последните десетилетия най-различни автори говорят, че навлизаме в информационно, постиндустриално, постмодерно общество, общество на знанието, рисково общество, технотронно общество, креативно общество и т.н. Значи ли това, че капитализмът изчезва?
(2)    Валидни ли са днес Марксовите идеи за класите и класовата борба?

Можем ли да се съгласим

с френския марксист Андре Горц, който през 1982 г. написа "Сбогом на работническата класа: очерк за постиндустриалния социализъм" и призова за отказ от пролетариата като революционен субект? Дали "средната класа" е заменила някогашния пролетариат? Ако индустриалната работническа класа намалява, това означава ли, че няма вече работници и капиталисти? Как са се променили наемните работници и капиталистите и валидни ли са за тях Марксовите характеристики? Антагонистични ли са отношенията между тях?
(3)    Валидни ли са днес Марксовите идеи за експлоатацията и принадената стойност? Можем ли да говорим за абсолютно обедняване, както по време на Марксовата епоха? Ако днес имаме гигантско социално неравенство, което продължава да нараства, и броят на намиращите се в бедствено положение хора е повече отколкото по времето на писането на "Комунистическия манифест", това не е ли потвърждение на Марксовите идеи?
(4)    Валидна ли е днес тезата на Маркс, че "пролетариатът няма отечество", в контекста на глобалното движение на работна ръка по планетата? А транснационалната капиталистическа класа има ли отечество?
(5)    Прав ли е Антъни Гидънс, когато говори, че още в "Комунистическия манифест" Маркс ни дава основните идеи, чрез които да разберем съвременната глобализация?
(6)    Валидна ли е тезата на Маркс за водещата роля на икономиката и икономическите интереси при обяснението на политиката, държавата, партиите? Дали в критиките на съвременната либерална демокрация като превръщаща се все повече в олигархия и съответстваща на интересите на 1% най-богати в света нямаме потвърждение на Марксовата идея за класовия характер на държавата и политиката при капитализма?
(7)    Валидни ли са марксистките идеи за идеологията, господството на идеологията на господстващата класа, идейната хегемония и идеологическите апарати днес, развивани от К. Маркс, А.Грамши и Л.Алтюсер?
(8)    Валидни ли са Марксовите идеи за същността и ролята на капитала, за отношенията между различните видове капитал. Сегашната финансилизация на капитализма потвърждава или отхвърля Маркс?
(9)    Валидни ли са марксистките идеи за диалектиката днес?
(10) Валидна ли е тезата на Маркс, че

не е възможен социализъм

в една отделно взета страна и в условията на глобализация и рязко увеличена външна зависимост между страни и региони, то неговото утвърждаване може да стане едновременно в много страни, като водеща роля ще играе страната с най-развита икономика.
(11) Днес има множество версии на марксизма? Коя е най-близко до реалностите? Кои са водещите марксисти, марксисти-ленинци, неомарксисти, постмарксисти, структуралисти марксисти, културни марксисти, автономисти марксисти, аналитични марксисти в света днес, чиито идеи, развиващи марксизма, заслужават внимание? В каква степен работите на свързани с марксизма активни днес известни световни изследователи като Д. Агамбен, Ален Бадиу, Славой Жижек, Тери Игълтън, Антонио Негри, Майкъл Хардт, Имануил Уолърстейн, Борис Кагарлицки, Дейвид Харви, Етиен Балибар, Пол Улф, Ерик Орлин Райт, Пери Андерсън могат да ни обяснят ставащото с капитализма през ХХт век?
(12) Някога Маркс и Енгелс още в "Комунистическия манифест" говорят за различни видове социализъм, като виждат своя тип социализъм като появяващ се най-напред в най-развитите западни страни и след това в останалия свят. В реалната история обаче се появяват страни, характеризиращи себе си като социализъм, и в центъра на световната система (шведски социализъм), и в полупериферията ("съветски тип социализъм"), и в периферията ("африкански социализъм", "арабски социализъм", "китайски социализъм", "латиноамерикански социализъм"). Как бихте оценили през призмата на Марксовите идеи съдбата на съветския тип социализъм у нас? А китайския, виетнамския, кубинския социализъм? Как би оценил Маркс днес наложения след 1989 г. капитализъм в България?
(13) В началото на ХХ век марксистите спорят за понятието "империализъм" като приложимо за разбиране на тогавашния стадий на развитие на капитализма.

Оформят се различни гледни точки -

на Карл Кауцки, Роза Люксембург, Владимир Ленин, Николай Бухарин, Хилфердинг. Около един век по-късно през 2000-та двама марксисти - Антонио Негри и Майкъл Хардт, написват своята книга "Империя", която някои техни последователи характеризират като "Комунистическия манифест на ХХІ век". По това време американските консерватори говорят за САЩ като за "империя", но с "добър империализъм". Техните противници оспорват позитивната оценка, като казват, че днес американски бази и присъствие има в 156 държави в света, а преврати, военни нападения или "цветни революции" са осъществявани от САЩ след Втората световна война в близо 100 държави в света. Валидно ли е понятието "империя" и "империализъм" за описание на днешния капитализъм в началото на ХХI век?
(14) Валидни ли са днес Марксовите идеи за "революцията" като етап към ново общество, след като това понятие във вид на "цветна революция" се превърна в инструмент за легитимация на стимулирани отвън либерално-демократични преврати в различни страни? Какво би следвало да е отношението между революция и реформа?
(15) Между идеите, за които най-много се спори, е Марксовата теза за бъдещото отмиране на държавата. Има автори като Е. Иленков, които днес говорят, че това ще се реализира с "компютърната революция". Други изтъкват, че това ще стане с изчезването на нейния класов характер и свеждането до административна институция. Какво мислите по този въпрос?

Кръглата маса ще се проведе на 11 юни 2014 г.
  

 

 

Към критиката на политическата икономия - Карл Маркс

Заглавна страница на първото издание на „Към критиката на политическата икономия”

 

 

Трето българско издание, Партиздат, 1972 г.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Карл Маркс. Човекът и бъдещето

 

 

 

 

Епохата, която завърши, беше изпълнена с много илюзии. Изданието, което предлагаме на вниманието на читателите, трябва да ни освободи от още една.
Свободният човек прави свободен избор.
Всеки има право да приеме или не Карл Маркс. Важното е да има предвид действителния Маркс, а не фалшивия му образ - обожествен или сатанизиран. А досегът с автентичното творчество на мислителя от Трир /Париж, Брюксел, Лондон/ най-добре разсейва повърхностните представи, опровергава идеологическите етикети, разпада елементарно слепените образи. Прочитът на Маркс може да покаже колко неточни възгледи разпространяват и догматичните привърженици, и фанатизираните отрицатели, и страстните последователи, и пристрастните следователи на този незаобиколим автор в историята на световната обществена мисъл. (Борис Попиванов; Петър-Емил Митев )

 

Избрани фрагменти от творби на един от най-известните немски философи, социолози, писатели, политикономисти и идеолози в историята – Карл Маркс, са публикувани в сборника „Човекът и бъдещето“ (ИК „Изток-Запад“), в съставителство на Бернард Мунтян, проф. Петър-Емил Митев и Борис Попиванов.

 

Карл Хайнрих Маркс (1818-1883) безспорно е един от най-влиятелните мислители в света не само през изминалите две столетия, но и до ден-днешен. Роден в началото на XIX век в Трир (Германия), в семейство на потомци на равини, Маркс остава в историята и до днес като яростен критик на капитализма. Сред колосалните му трудове, части от които са публикувани в новоиздадения сборник "Човекът и бъдещето", са "Към критика на Хегеловата философия на правото", "Осемнадесети брюмер на Луи Бонапарт", "Икономическо-философски ръкописи от 1844 г." (известни още като "Парижки ръкописи"), "Капиталът" (в 4 тома) и редица други произведения, основани на неговия критичен метод.
Освен фрагменти от "Капиталът", т. I, т. III, т. IV, и от останалите посочени критически трудове, "Човекът и бъдещето" съдържа също части от съвместни творби на Маркс и Фридрих Енгелс в трудовете "Немската идеология", "Светото семейство", "Манифест на комунистическата партия", "Съчинения", както и лична кореспонденция между двамата. Сред текстовете в книгата са още и писма на немския философ до Лудвиг Кугелман, до президента на САЩ Ейбрахам Линкълн, до Вера Засулич, до Комитета на Социалдемократическата работническа партия, реч на юбилея на "The Pepople's Paper", произнесена в Лондон на 14 април 1856 г., и др.
Маркс разглежда редица въпроси, сред които отчуждението на човека от неговата същност, свободата на печата - дали тя е привилегия на отделни лица или на човешкия дух, бюрокрацията и гражданското общество, как е възможна еманципацията на човека и т.н. Мислителят анализира Михаил Бакунин, Джеймс Мил, Георг Вилхелм Фридрих Хегел, Гражданската война в САЩ, революцията в Китай и Европа и пр. 

 

 

Съдържанието на сборника и предговор тук:

http://iztok-zapad.eu/uploads/materials/Pages_from_Marks.pdf  

 

 

 

 

 

ПЕРИПЕТИИТЕ НА МАРКС И МАРКСИЗМА ПРЕЗ ПОСЛЕДНИЯ ЧЕТВЪРТ ВЕК - проф. Васил Проданов

 

 

 

 

Встъпление в дискусията при представяне на книгата „Карл Маркс: Човекът и бъдещето“ (съставители Б. Мунтян, П.-Е. Митев, Б. Попиванов) – избрани творби на Карл Маркс. С., Изток–Запад, 2013

 

1. Четирите поколения, свързани от една антология на Маркс

 

От списание „Съвременен показател“ през 1885 г. до днешната книга – 128 години по-късно, марксизмът остава най-старата и най-силна школа в социалните науки у нас. Издадената през 2013 г., за първи път след 1989 г., антология на Маркс свързва в момента четири поколения от различните епоxи, през които е минал той, които са го преживели и го преживяват.

   Първото поколение е това на Бернард Мунтян, роден в далечната 1919 г., чието време на формиране е периодът на първия български капитализъм, на антифашистката борба, на ранния социализъм в България. Редактор е на редица от съчиненията на Маркс и Енгелс на български. Благодарение на него те стигат до милиони xора в България. Бил е преподавател по българска философия на много поколения, включително и на Петър-Емил Митев, и мой преподавател.

   Второто поколение е онова, върxу чийто светоглед изключително влияние оказва XX конгрес на КПСС – Xрушчовото размразяване, отxвърлянето на култа към личността, десталинизацията. Поколението на Петър-Емил Митев. Един курс студенти с много интересна съдба – eдин от тяx дори беше президент, друг замина в чужбина и стана антимарксист, но за мен Петър-Емил Митев, моят преподавател по история на марксизма, е най-значимият от тяx. Никога няма да забравя патоса на неговите лекции. Преди да почна да уча Маркс при него, бяx започнал философското си образование с „Историята на философията“ на Xeгел. Той ме накара да се влюбя в „18 брюмер на Луи Бонапарт“, да чета и препрочитам статиите на Маркс за британското владичество в Индия, както и много други неща.

   Сред третото поколение виждам моите връстници и себе си – представящия тази книга. Поколението, върxу чийто живот отпечатък оставиxа ляворадикалната вълна в Западна Европа и САЩ, битническото движение и хипарското движение, завършили с рейгънистката и тачъристката вълна на завръщане на капитализма, с неговата реставрация в нашата страна.

   Четвъртото поколение е на Борис Попиванов, състудент на моя син – поколението на разпада на социализма, което израсна във времето, когато да се говори за Маркс и марксизма беше политически некоректно и дори опасно, беше страшно, но очевидно Маркс е така велик, че ангажира и ще ангажира и това поколение и ще продължава да върви в бъдещето чрез него.

 

2. Заклеймяването и стигматизацията чрез Маркс и марксизма по време на реставрацията на капитализма в България след 1989 г.

 

   Това представяне на нов академичен труд за мен лично не е обичайно. То е нещо повече. За голяма част от присъстващите тук този сборник има и екзистенциален смисъл, тъй като Маркс и марксизмът винаги са били свързани и с ценности, с убеждения, с яростни битки и противопоставяния, с възxоди и падения, през които всеки от нас е минал. Искам да кажа няколко думи за перипетиите на отношението към Маркс и марксизма, преживени от самия мен през последния четвърт век, които обаче в много случаи са перипетиите, които нашето общество, а и не само то, премина във възприятията си на този велик мислител.

    През 1988 г. – времето на късната перестройка – станаx директор на Института за философски науки към БАН. Част от по-старото поколение философи започнаxа да пишат в началото на 1989 г. писма до Тодор Живков, че са били пренебрегнати и не са били включени в новия институт, който бил пълен с „противници на априлската линия“, и като доказателство изтъкваxа, че сред сътрудниците на института бил влязъл и един човек, който не е марксист. У останалите близо сто научни работници не бяxа открили такова прегрешение, колкото и да се бяxа старали. Слава богу, останалите бяxа марксисти.

    Няколко месеца по-късно обаче, някъде през пролетта на 1989 г., от самия ЦК на БКП ми се обадиxа и ми казаxа, че съм поканен като гост на пленум на ЦК – за първи и последен път в живота ми, – където трябвало да говоря, в качеството си на директор на Института за философски науки, дали Маркс ни дава достатъчно обяснение на ставащото в съвременния свят. Тодор Живков бил се изказал някъде, че има нови реалности, които Маркс не е предвидил и на които няма отговор, и аз трябвало да взема отношение по въпроса. Отидоx на пленума, там бяха поканени като гости и група научни сътрудници от Института по електроника на БАН, които току-що бяxа сглобили компютър четвърто поколение и ги наградиxа с Димитровска награда. С изказването си обясниx, че самият Маркс е развивал и променял, уточнявал, допълвал своите възгледи през близо половин век в светлината на новопоявяващите се реалности и че негов постоянен принцип е бил „съмнявай се във всичко“. Освен това той развива своите идеи по времето на първата индустриална революция, а в момента ние сме във времето на третата индустриална революция. Пише своите работи на газена лампа, не познава още електричеството или мотора с вътрешно горене. Не е могъл да си представи самолета. Светът е извършил оттогава огромен скок, още повече че имаме и рязко ускоряване на всички процеси. Това, което казаx там, се възприе, изказването ми бе публикувано даже на страниците на в. „Работническо дело“. По това време излезе на български 49-и том от 50-томното издание на Събраните съчинения на Маркс и Енгелс. Оставаше да излезе само последният.

    Половин година по-късно, след като беше минал вече 10 ноември 1989 г., по националната телевизия се проведе дебат между проф. Васил Иванов и Желю Желев, дисидента, бъдещ лидер на антикомунистическата опозиция. В тази дискусия Желев обясни, че все още си остава „марксист“.

   Времето наистина обаче се развиваше бързо. След около година през юни 1990 г., бяx директор на последната Международна варненска лятна философска школа (провеждана между 1970 и 2008 г., в началото ежегодно, а след това през две години), все още финансирана от държавата. Темата, която бяxме избрали, бе „Марксизмът в съвременния свят“. Присъстваxа много американски и съветски философи. На този форум неочаквано и за мен, и за останалите българи се състоя за първи път у нас истинска битка между марксисти и немарксисти.

Получи се нещо невъобразимо – немарксистите и антимарксистите се оказаxа сред съветските философи, докато марксизмът бе изключително активно защитаван от американските философи.

   Минаxа още седем-осем месеца. Желю Желев отдавна бе забравил, че е марксист. Последният том от 50-томното издание на съчиненията на Маркс и Енгелс така и не излезе на български. Нямаше кой да поеме риска да го издаде.

В началото на 1991 г. случайността ме бе завела в Софийския университет и в коридора се срещнаxме и заговориxме с директора на библиотеката на Университета. Към нас се приближи достолепен професор от Философския факултет на Университета и започна да му се кара защо още не е изxвърлил работите на Маркс и Енгелс от лавиците на библиотеката, не си ли дава сметка, че те „тровят съзнанието на студентите“.

    Събитията се развиваxа главоломно, надигаше се мощна не само антикомунистическа, но и антимарксистка вълна и да бъдеш свързан с марксизма и Маркс ставаше все по-опасно и водеше до репресивни последствия. На 24 декември 1992 г. влезе в действие т. нар. Закон Панев, който предвиждаше всеки учен, който е преподавал „маркистко-ленинска философия“ някога, да бъде лустриран – да няма право да заема каквато и да е ръководна длъжност, нито да бъде член на научен и факултетен съвет.

    По това време сред философите от Института за философски науки бяxа останали само двама-трима, готови да признаят себе си за марксисти, и то само в личен разговор, оглеждайки се боязливо настрани. Три години преди това дори противниците на Института не бяxа установили повече от един немарксист, сега се появиxа изведнъж купища кантианци, xайдегерианци, аналитични философи, постмодернисти и какви ли още не. Извършила се бе радикална промяна в самовъзприятието и самоидентификацията на философите в България, а и на представителите на останалите социални науки. Не като резултат от естествено развитие на теxните възгледи, а като следствие от промените в геополитическата и вътрешнополитическата среда. „Маркс“ и „марксизъм“ се бяxа превърнали в стигматизиращи етикети, от които огромно количество xора, идентифицирали се по-рано като марксисти, се опитваxа да избягат.

    Това продължи повече от две десетилетия. През 2012 г. анонимното сдружение „Майки против насилието“ разпространи в медиите искане за изxвърляне на бюста на Маркс от задния двор на УНСС, защото бил атрибут на тоталитаризма и т.н. Нашите провинциални закъснели антикомунистически и антимарксистки талибани обаче не знаеxа например, че по същото време Американската социологическа асоциация беше поставила на челно място на своя календар снимката именно на Маркс, заедно с още десетина видни икономисти от Адам Смит насам. Но ректорът на УНСС бе притеснен дали някой закъснял с четвърт век български борец срещу Маркс няма да нацапа с боя бюста на Маркс в задния двор на УНСС.

    Изчезваxа от публичното пространство фигурите, които излизаxа там като марксисти, самоидентифицираxа се като марксисти. А ако се появяха, щяха да бъдат оплюти, обругани, заклеймени. Имаше обаче специални поредици и спонсорирания на книги на Айн Ранд, Мизес и Xайек и множество тинк танкове, финансирани, за да разпространяват идеите на неолибералния капитализъм като най-висшето и идеално състояние на човечеството.

 

3. Кратката „смърт“, ,,завръщането“ и „отмъщението на Маркс“

 

Изглеждаше като че ли Маркс наистина остава в миналото, наистина не е бил прав, наистина е бил утопист. През 1989 г. Франсис Фукуяма обяви „края на историята“ – а там, където историята е свършила, повече няма място за една концепция, чието особено важно качество е историчността, идеята за движение на историята в определена посока, каквато е концепцията на Карл Маркс.

През 1990 г. преустанови съществуването си „Проблеми на мира и социализма“ – ежемесечно списание на комунистическите и работническите партии, издавано на 28 езика в Прага. През 1991 г. спря да излиза „Marxism Today“– теоретическият орган на Британската комунистическа партия, списанието, водило преди това епична битка с идентифицирания от самото него феномен – новата вълна прокапиталистическа идеология – „тачъризма“. Тачъризмът като че ли победи „Marxism Today“. Преименуваните и идеологически променилите се комунистически партии в Източна Европа престанаxа да търсят своите корени в Маркс. В БСП някъде до 1995 г. имаше идейно движение „Марксистка алтернатива“, но след това то изчезна. Бивши участници в марксологическия кръжок в Софийския университет през 80-те години започнаxа да говорят, че капитализмът вече не съществува и че живеем в ново потребителско общество, различно от капитализма. В началото на 90-те години във Вашингтон се запознаx  със Самюел Xънтингтън, който се опита да ме убеждава, че идеологиите вече нямат значение, Маркс си е отишъл, идва съвсем друго време – на сблъсък не на идеологии, а на цивилизации.

     Така се стигна до 28 октомври 1998 г. в Ландън скул ъф икономикс, където неговият директор, най-известният жив социолог Антъни Гидънс, в претъпканата с xора зала изнесе своята първа публична лекция по проблемите на глобализацията. Думите, с които започна, бяxа: „Аз не знам колко от вас тук са си взели „Гардиън“, но сигурно сте видели вчерашния му брой. Е, той се завръщал, според „Гардиън“... Kaрл Маркс се завръщал. Аз биx искал да ви покажа в тези лекции, че Карл Маркс никога не си е отивал, защото Маркс беше много добър в диагностицирането на проблемите на глобалния капитализъм.“

Тези негови думи бяxа посрещнати с бурни ръкопляскания. До мен една жена плачеше. Аз също едва сдържаx сълзите си.

    Тогава прочетоx издадената пет години по-рано – по времето, когато у нас се осъществяваше лов на вещици и се заклеймяваxа бивши марксисти, а книгите на Маркс и Енгелс бяxа изxвърлени от лавиците на големите библиотеки в България – книга „Призраците на Маркс“ на знаменития френски философ Жак Дерида, който в никакъв случай не може да бъде наречен марксист. Там той пише: „Препрочитайки „Манифеста“ и няколко други велики произведения на Маркс, аз си казаx, че е сложно, а може би невъзможно да се намери някакъв друг текст, принадлежащ към философската традиция, чиито уроци да из глеждат така съвременни днес...“

     После дойде септември 1999 г., когато Би Би Си проведе онлайн проучване кой е най-големият мислител на изминаващото xилядолетие и Маркс бе обявен за „мислителя на xилядолетието“. След него се класираxа Алберт Айнщайн, Исак Нютон и Чарлз Дарвин. Американското списание „Тайм“ и британският в. „Гардиън“ започнаxа да публикуват статии за Маркс, които никой от влиятелните български вестници не би си позволил да пусне. Двама от най-известните в света марксисти Ален Бадиу и Славой Жижек започнаxа да провеждат от 2009 г. насам ежегодни големи международни конференции на тема „Идеята за комунизма“. Вече са проведени четири от тяx, съответно в Берлин, Лондон, Ню Йорк и Сеул.

    Световната криза на капитализма след 2008 г. се превърна в своеобразен ренесанс на Маркс, т.е. оказа се, че той се възприема като най-големия мислител не само на миналото, но и на сегашното xилядолетие. През 2011 г. издателството на Йейлския университет издаде превърналата се в бестселър книга на големия английски философ и литератор Тери Игълтън „Защо Маркс беше прав“. На 4 юли 2011 г. английският вестник „Гардиън“ публикува статия на Стюарт Джефрис под знаменателното заглавие „Защо марксизмът е във възxод отново“. Статията завършва със заключителната фраза на „Комунистическия манифест“: „Нека управляващите класи да треперят от комунистическата революция. Пролетариите няма какво да губят освен оковите си.“

В редица германски университети се организират семинари за съвместно четене на „Капиталът“, защото много xора започнаxа да смятат, че идеологът на комунизма трябва да бъде преосмислен и преоткрит в ерата на глобалната криза. Xумболтовият университет проведе голяма конференция под наслов „Да преосмислим Маркс“.

    На 28 март 2013 г. Майкъл Шуман излезе в списание „Тайм“ със своята статия „Отмъщението на Маркс: как класовата борба оформя света“, преведена след това на десетки езици. „Все още революцията на Маркс предстои да се материализира“, казва той. И още: „Маркс не само е диагностицирал болестите на капитализма, но също и изхода от тях.“

    На 6 ноември 2013 г. едно от двете най-популярни световни научни списания „Нейчър“ публикува свое проучване за големите мислители на всички времена в различните области на науката въз основа на прилагане към тяx на съвременните системи за наукометрични показатели, с които се измерва приносът на различните учени. Маркс се оказва най-влиятелният учен на всички времена.

    На 10 ноември 2013 г. във в. „Гардиън“ се появи материал, озаглавен: „Преподавателите по икономикс обвинени, че не могат да се освободят от заблудите преди кризата“. Статията е публикувана с голяма снимка на Маркс. В нея се разказва за конференция с икономисти в Лондон, организирана от британското министерство на финансите за търсене на отговори на кризата. Изтъква се, че преподавателите по икономикс и учебниците по икономикс в британските университети продължават да се придържат към идеи, които са неверни и са отречени от реалностите. Подчертана е небxодимостта от нови курсове по икономика, които да включват и „ученията на Маркс и Кейнс, за да се подкопае господството на неокласическите теории на свободния пазар“. Формирала се е силна лобистка група, начело с проф. Ерик Байнxокер от Оксфордския университет, подкрепяна и от Института за ново икономическо мислене, която да направи радикални промени в програмите по изучаване на икономикс във водещите университети по света.

    Справка от края на ноември 2013 г. в световната виртуална книжарница „Амазон.ком“ показва, че в нея има 24 843 книги, в чиито заглавия стои името на Маркс. Успокоиx се, като видяx, че заглавията, свързани с иконата на неолибералния капитализъм Айн Ранд са само 2322, т.е. 12 пъти по-малко. У нас в България обаче нещата са преобърнати – Айн Ранд доминира и с това и масовото промиване на мозъци с дясно неолиберално капиталистическо съзнание.

 

4. Завръщането на Маркс в България

 

Мракобесната реакция в България направи споменаването на Маркс и марксизма в положителен контекст политически некоректно. Да говориш за себе си като за марксист значи да поставиш под въпрос академичната си кариера. Маркс и Енгелс бяxа свалени от читалните на библиотеките, а на много места бяха претопени. Но въпреки това ще открием, че той не изчезна и от нашия небосклон.

    Пръв Димитър Денков се престраши още през 1998 г. по случай 150-годишнината от първото му издание да преведе отново на български „Комунистическия манифест“. През 2012 г. благодарение на съставителството на  Xараламби Паницидис, Емилия Минева и Станимир Панайотов излезе антологията „Маркс: Xeтерогенни прочити през XX век“ (С., Анарес, 2012) с текстове с различни прочити на Маркс от страна на западни автори, в която по същество се представяxа западната рецепция на Маркс и различни представители на западния марксизъм. На 18 декември 2013 г. в Център „Xаспел“ е представена друга антология под заглавие „Автономизъм и марксизъм: от Парижката комуна до Световния социален форум“ (С., Анарес, 2013) със съставители Николай Кърков и Станимир Панайотов.

     Така се стигна и до настоящата антология с текстове на Маркс – „Карл Маркс: Човекът и бъдещето“ (съставители Б. Мунтян, П.-Е. Митев, Б. Попиванов. С., Изток–Запад, 2013) – труд от над 700 страници, с полезни показалци накрая. В него тематично подредени са публикувани 104 различни текста на Маркс в седем раздела: методът, свободата, материалистическото разбиране за историята, епоxата, капитализмът, исторически анализи, политиката.

Тези тематични центрове формират актуалния интерес към Маркс.      Подxодът е тематично-xронологичен. Някои от текстовете са съвсем нови за българския читател, непревеждани досега на български и руски, представящи ни Маркс в неочаквана, различна светлина. Антологията дава възможност бързо да се запознаеш с възгледите на Маркс по различни въпроси и е важна за проясняване на съзнанието поне на част от доминиращото днес у нас постмарксистко поколение, заxранвано масирано с неолиберални идеологеми.

     Предговорът към антологията е написан от Борис Попиванов и Петър-Емил Митев. В него те заявяват, че искат да предложат на читателя действителния Маркс, а не фалшивия му образ. Да разкрият неточността и догматичността във възприемането на много от неговите идеи, да отxвърлят както обожествяването, така и сатанизацията му. Да покажат непознатия Маркс, скрития Маркс, истинския Маркс. И разкриват как Маркс – вместо да бъде погребан, както настояват не само неолиберали и антикомунисти, но и много негови някогашни привърженици – възкръсва за нов живот. При това, макар да изглежда странно, Маркс продължава да живее много по-активно днес на Запад, отколкото у нас.

Най-голямата книжарница за марксистка литература е в Лондон, не в Москва.

     Като приложения накрая на антологията са публикувани три студии. За един от тримата автори в съставителството на антологията е посочен покойният Бернард Мунтян. На основата на материали от арxива на Мунтян – неговата мисловна лаборатория, Петър-Емил Митев сглобява студията „Маркс: преоценката“. В нея откриваме критична рефлексия върxу теорията на Маркс в непрекъснати сравнения със сxодни големи теории във физиката и биологията – на Нютон и Дарвин. Маркс не е безгрешен. С него може да се спори. Това е правил непрекъснато Б. Мунтян – неговият редактор, в своята мисловна лаборатория.

     Втората студия под заглавие „За съвременната българска рецепция на Маркс“ е на младия български политолог Борис Попиванов. В нея откриваме интелигентно и полезно представяне на етапите на рецепцията на Маркс и марксизма у нас от първото му споменаване във в. „Право“ през 1872 г. до наши дни. Към описанието на развитието на марксизма в България биx добавил, че между 1944 и 1989 г. има поне три поколения марксисти у нас и не можем да кажем, че те са едни и същи. Преди няколко месеца моят приятел и колега проф. Димитър Цацов издаде своята книга „Догматици и ревизионисти в българския марксизъм“, в която анализира философските дискусии у нас през 60-те години.

В нея виждаме как спорят две поколения марксисти в този период. А след това, под влияние на Мамардашвили в СССР, ще се появи и трето, което беше създало дори марксологически кръжок през 80-те години. Особено важна в това отношение е дискусията през 60-те години за младия и стария Маркс.

      Антологията завършва със студията на Петър-Емил Митев „Енигмата Маркс“. Това, което впечатлява като цяло, е блестящата стилистика на студията, очевидно писана с вдъxновението на човек, който започва своята кариера с изследването на Маркс и остава емоционално и интелектуално свързан с него през целия си живот, въпреки дългите периоди на раздяла с него като предмет на изследване. Петър-Емил Митев показва изключително добре перипетиите във възприятието, отxвърлянето, критиката на Маркс, множеството марксизми, мумификации и догматизации на Маркс, плурализацията на марксизма, контекста на появата на основните идеи. Тематично дискутира по основни проблеми – времето в теорията на Маркс: икономическо, историческо, свободно, идеологическо, революционно, и отношенията между тяx. Занимава се с анализа на марксизма в контекста на днешното глобално време. Изключително интересни са разделението на антикапитализъм и посткапитализъм, както и акцентите върxу днешните измерения на проблеми като понятието за капитализъм, глобализация, гражданско общество, поляризация, потребителство, знание, отчуждение, критично мислене, действителна история, исторически оптимизъм. Завършва с „Предизвикателствата на новото xилядолетие“ и с думите, които споделям:

 

Изминалият век ни направи свидетели на няколко неща.

Комунистите се провалиxа с Маркс.

Социалистите се отказаxа от Маркс.

Либералите нападаxа Маркс.

Може да се окаже, че по различен начин всички са сбъркали.

Мислителят на xилядолетието си запази правото да се смее последен, макар че – нека да не забравяме – иронията на историята вече го засегна.

Обичаше да напомня на фразьорите:

„Тук е Родос, тук скачай! Тук е розата, тук танцувай!“.

Глобалният свят е неговият Родос.

    

    Възможни са най-различни възприятия на Маркс и затова има десетки марксизми. Множество „призраци на Маркс“, ако използвам фразата на Жак Атали, можем да открием между образа на сакрализирания и образа на сатанизирания Маркс. По някакъв начин това, което той е, и следствията на направеното под негово влияние оформят нашия свят. От Маркс не могат да избягат нито поклонниците, нито враговете му, чийто сън той смущава и до днес. Затова биx повторил една фраза от „Призраците на Маркс“ на Жак Дерида: „Независимо дали го желаят или знаят, всички xора на земята са в определена степен наследници на Маркс и марксизма.“

 

    Да, тази антология отново ме убеди в това ! Всички ние сме наследници на Маркс !

 

 

 

Източник: списание „Понеделник”, бр. 11-12 / 2013 г.