Роза Люксембург - биографичен очерк. Откъси - част ІV

 

Манифестът на „Съюз  Спартак”  

 

      На 14 декември 1918 г. в „Роте Фане" бил пуб­ликуван разработеният от Роза Люксембург про­грамен манифест „Какво иска "Съюзът Спартак"?", който принципно противостоял на линията на НГСДП в революцията. Същия ден, в който той бил публикуван, централният орган на независи­мите „Фрайхайт" в редакционна статия, озаглаве­на „Германска тактика за германската революция" противопоста­вял на курса на развитие на революцията по спартаковски - избори за Национално събрание като сред­ство за решаване на революционните проблеми.

       В първия раздел на манифеста „Какво иска „Съюзът Спартак"? се давала характеристика на революцията от 9 ноември 1918 г. и нейните пред­поставки. Във втория раздел се формулирала за­дачата за осъществяване на социалистически об­ществен строй. Отбелязвало се, че тя изисква „пъл­но mреустройство на държавата и пълен преврат в икономическите и социалните основи на общест­вото" в процеса на борбата на самите маси. В ожесточена борба против капитала във всяко пред­приятие „чрез създаване на постоянни представи­телни органи работниците могат да поемат контро­ла върху производството и накрая — фактическо­то управление".

        В третия раздел на документа се разглеждали методите за осъществяване на социалистически преобразования. Роза Люксембург по принцип от­хвърляла терора и политическите убийства като неотговарящи на целите и задачите на пролетар­ската революция. При това в противовес на слад­никавите илюзии за „мирно въвеждане" на социа­лизма тя подчертавала: „Безумие би било да се вярва, че капиталистите ще се подчинят добровол­но на една социалистическа присъда на парламен­та, на Националното събрание, ще се откажат спо­койно от собствеността си, от печалбите, привиле­гиите, експлоатацията ..... Те по-скоро ще превър­нат страната в димящи развалини, отколкото да се откажат доброволно от наемното робство."

      Във връзка с това в програмата се издигало ис­кането да бъде сломена съпротивата на капиталис­тите „с железен юмрук и неизтощима енергия. На силата на буржоазната контрареволюция трябва да бъде противопоставена революционната сила на пролетариата... Борбата за социализъм е най-ве­личествената гражданска война, която световна­та история е виждала, и пролетарската революция трябва да си   приготви нужното оръжие за тази гражданска война..... Такова въоръжаване на сплотените трудещи се народни маси с цялата по­литическа власт за решаване на задачите на рево­люцията е именно диктатурата на пролетариата и  затова тя е истинска демокрация... Само там съ­ществува демокрация, която не е измама за народа."

       За решаването на поставените задачи манифес­тът набелязвал конкретни мероприятия: разоръжа­ване на контрареволюцията и въоръжаване на ця­лото възрастно пролетарско мъжко население,  съз­даване на Червена гвардия; преустройство на ста­рата армия; заменяне на всички политически ор­гани и власти на предишния режим с доверени хо­ра на Съветите; създаване на революционен трибу­нал, който да съди представителите на управлява­щата династия и военните власти, отговорни за войната, както и всички контрареволюционни  за­говорници; незабавна конфискация на всички хра­нителни продукти, за да се осигури снабдяването на населението. В политическата и социалната об­ласт: създаване на единна германска република; предаване на функциите на парламентите и об­щинските съвети в ръцете на работнически и вой­нишки Съвети, избирани от всички възрастни про­летарии от двата пола и от войниците, при което се установявало правото на отзоваване на предста­вителите от Съветите; създаване на Централен съ­вет на работническите и войнишките депутати от цяла Германия, преизбиран не по-малко от вед­нъж на три месеца, и Изпълком — висш орган на законодателната и изпълнителната власт, който назначава и сменява народните пълномощници (правителството) и всички централни общогермански органи и чиновници; отменяне на всички със­ловни различия, ордени и титли, пълно правно социално равенство на мъжете и жените; радикал­но изменение на социалното законодателство, на­маляване на работния ден; незабавно преустрой­ство в пролетарско-революционен дух на система­та на снабдяване, жилищно настанявана, здраве­опазване и образование. Като непосредствени ико­номически искания се издигали: конфискацията на всички доходи на династиите; анулиране на дър­жавните дългове и военните заеми; ликвидиране на едрата и средната собственост върху земята, образуване на социалистически селскостопански кооперации под единно централно управление в ця­лата страна, като същевременно се предвиждало, че „дребните селски стопанства си остават в соб­ственост на техните притежатели до доброволно­то им присъединяване към социалистическите коо­перации"; експроприиране на банките, големите промишлени и търговски предприятия от Репуб­ликата на Съветите; овладяване на обществените средства за съобщение; конфискуване на доходи­те, надвишаващи равнище, установено от Централ­ния съвет; избиране във всички предприятия на производствени съвети, които в съгласие с работ­ническите Съвети  ще контролират производството, а след това ще вземат в свои ръце управлението на предприятията; създаване на централна стачна комисия, която в постоянно сътрудничество с про­изводствените съвети трябва да осигури разгръща­щото се в страната стачно движение да има един­но ръководство и социалистическа насоченост и да се поддържа от политическата власт на Съветите. 

     Специален раздел на програмата бил посветен на интернационалните задачи! Тук се предлагало да се установи незабавно връзка с братските пар­тии зад граница, за да се  осигури  развитието на социалистическата революция върху основата на международното братство и революционния подем на световния пролетариат. 

     В заключителния раздел Роза Люксембург пи­шела от името на „Съюза Спартак", че той е „са­мо съзнаващата своята цел част от пролетариата, която на всяка крачка сочи на цялата широка ма­са на работническата класа нейните исторически задачи, във всеки отделен стадий на революцията защищава  социалистическата крайна цел, а по всички национални въпроси — интересите на про­летарската световна революция". Тя подчертавала, че спартаковци никога няма да вземат властта другояче освен в резултат на ясно, недвусмислено волеизявление на огромното мнозинство на проле­тарските маси в цяла Германия, одобряващи цели­те и методите на борба на „Съюза Спартак", и заключавала: „Победата на „Съюза Спартак" се намира не в началото, а в края на революцията, тя е идентична с победата на огромните милионни маси на социалистическия пролетариат".

      Програмният документ, написан от Роза Люк­сембург, страдал от известни недостатъци, които свидетелствували за сложността на процеса по идейно-политическото формиране на спартаковци. При все това манифестът „Какво иска „Съюзът Спартак"?" бил забележителен документ, който съ­държал марксистки отговор на основните въпроси на германската революция. Обективно той бил по­нататъшна важна крачка към създаване на марк­систка партия на германската работническа класа.

 

Роза Люксембург - биографичен очерк. Откъси - част ІІІ

 

Времето на Ноемврийската революция в Германия – 1918 г.

 

.... А дните били запълнени с конференции, събрания, обсъждания. Нужни били действително нечовешки сили и ако Роза Люксембург ги намирала, това било главно благодарение на волевия характер и колосалната й жажда за дейност, която се била натрупала през дългите месеци, прекарани в затвора. Обстановка­та била много тревожна. Системните предупрежде­ния, че убийци дебнат Роза Люксембург и Карл Либкнехт, налагали непрекъсната смяна на квар­тирите.

..................................................................................................................

При такива изключително сложни условия Роза Люксембург дълбоко анализирала обстановката в Германия, съпоставяла развоя на събитията с опи­та на руската революция, с което немалко допри­несла за развитието на теоретичните принципи на спартаковци.

       За възобновения „Роте Фане" тя написала на 17 ноември 1918 г. две статии, в които формулира­ла насъщните задачи на по-нататъшното развитие на революцията. Тя изхождала от това, че революцията, която започнала, но още не била полу­чила необходимия размах в Германия, има социа­листически цели. Но вече изтръгвали „единствена­та й жизнена сила, социалистическия и пролетар­ския и характер". Извършените преобразования били върхушечни, защото представлявали само реакция на борбата на масите. Съветът на народ­ните пълномощници веднага провъзгласил, че „смята за своя задача осъществяването на социа­листическа mрограма". Но както доказвала Роза Люксембург, никаква съществена промяна не би­ла станала в държавата на Хохенцолерните. Работническо-войнишкото правителство действувало като приемник на империалистическото правител­ство.

     В статиите се обръщало внимание върху това, че целият държавен апарат оставал в ръцете на ония, които довчера поддържали абсолютизма, а утре щели да действуват от позициите иа контрареволюцията. Лозунгът за свикване на Национално събрание се квалифицирал като стремеж да се създаде буржоазен противовес на работническо- войнишкото правителство, да се преведе движение­то върху релсите иа буржоазната революция. Разобличавал се стремежът на правителството да направи всичко за гарантиране неприкосновеността на капиталистическите отношения и успокояване на буржоазията. Революцията, подчертавала Роза Люксембург, трябва да се развива по-нататък по такава линия: „Цялата власт в ръцете на трудещи­те се маси, в ръцете на работнически и войнишки Съвети, охраняване на революцията от дебнещите в засада врагове."

      Като първи необходими крачки, които правител­ството трябвало да предприеме, Роза Люксембург предлагала следната програма: разширяване и но­ви избори за местни Съвети, за да бъдат те резултат не на импулсивен жест, а на съзнателен процес на развитие на революцията; непрекъснати заседания на Съветите, които трябва да получат от Изпълкома същинската политическа власт; най - скорошно свикване на общогермански парламент на работниците и войниците, за да се конституира пролетариатът на цяла Германия като класа, като компактна политическа сила; незабавно организи­ране на селския пролетариат, на дребните селяни, които като социален слой още не са се включили в революционното движение; образуване на про­летарска Червена гвардия и подготовка на работ­ническа милиция, включваща целия пролетариат; премахване на заимствуваните от абсолютистко-милитаристката полицейска държава органи на управлението, правосъдието и армията; незабавно конфискуване на имуществото и владенията на династиите и едрите земевладелци като първа мяр­ка за осигуряване снабдяването на населението с продоволствие; незабавно свикване на световен работнически конгрес в Германия, за да се под­чертае максимално силно и ясно социалистичес­кият, интернационалният характер на революция­та, защото бъдещето на германската революция е в Интернационала, в световната революция на пролетариата.

     Програмата, формулирана от Р. Люксембург, да­вала отговор на редица най-актуални въпроси, въз­никнали в хода на революцията. Ще припомним, че широката вълна на създаване на Съвети в Гер­мания към средата на ноември 1918 г. вече раз­крила слабите им страни: те не станали действена и устойчива власт. Изпълкомът на Берлинския съ­вет се опитвал да ликвидира Съветите в Голям Берлин, по всякакъв начин ограничавал тяхната компетентност. Запазилият се апарат на държав­ната власт действувал в центъра и по места неза­висимо от Съветите, а често и против тях. Буржоазията бързала да свика по-бързо Националното събрание, за да обезвреди с негова помощ Съвети­те и да смаже революцията. На 17 ноември в Бер­линския изпълком била провалена резолюцията, която противопоставяла Съветите на Национално­то събрание.

     Статиите на Роза Люксембург сочели практичес­кия път за създаване на действителна власт на Съветите в Германия. Характерно е, че за Роза премахването на стария държавен апарат означа­вало същевременно да бъдат въвлечени в ре­волюционно осъществяване на властта широките трудещи се маси, единствено с помощта на които тя се надявала да бъде осигурено последователното развитие на революцията и охраняването й от враговете. В този смисъл трябва да се разглеждат предлаганите от Роза мерки за засилване властта на Съветите за сметка на Изпълкоми. За разширя­ване на масовата база на революцията сьдействувало и искането за организиране на селския про­летариат и дребните селяни, въпреки опитите на правителството да създаде селски Съвети. В. И. Ленин смятал, че тази постановка на въпроса от Роза Люксембург е съвършено правилна.

     Практическата програма за борба, публикува­на от Роза в третия брой на „Роте Фане", се опи­рала на твърде трезва оценка на сложността на изпълнението на предлаганите мерки. „Една реак­ционна държава от цивилизования свят няма да стане за 24 часа революционна народна държава. Войниците, които довчера  в качеството на жан­дарми на реакцията убиваха революционните пролетарии, във Финландия, Русия, Украйна и Прибалтика, и работниците, които спокойно допус­каха това, не станаха за 24 часа носители на социализма, които ясно да виждат целта си." 

 

……………………………………………………………………………………………….

 

Независимо от огромната натовареност,  Р. Люксембург не престава да се интересува живо и от действията на социалдемокрацията и в Полша. 

Роза Люксембург внимателно се запознала с до­несените от Ю. Чишевски материали на двете полски работнически пар­тии и с платформата за обединение, като в разговора си с него  подчертавала, че това обеди­нението  е отдав­на назряло. Общо взето, Роза одобрила проектоплатформата и названието на бъдещата партия (Полска комунистическа работническа партия), но искала заедно с Л. Иогихес (Тишка) да формули­ра в специално писмо бележките си по текста на документа, по-специално по осветляването на кра­ха на II Интернационал, където следвало „да се подчертае ролята на партийната и профсъюзната бюрокрация".

....................................................................................................................................................

Роза Люксембург се интересувала от положението в страната, дейността на „народ­ните" правителства, ролята на ПСП и Ю. Пилсудски. Тя искала да знае докога може да се раз­чита на легалност на партията и подчертавала важността на организационната страна на обеди­нението, на придаването на масов и агитационен характер на тази кампания.

    Следователно като едни от създателите на Пол­ската комунистическа партия Роза Люксембург и Л. Йогихес (Тишка) обръщали вниманието на полските революционери върху проблемите на стратегията и тактиката, върху въпросите на организационното изграждане на партията. Някои от  техните пожелания и съображения били взети под внимание при доработването на платформата в навечерието на  I Обединителен конгрес на ПКРП, състоял се на 16 декември 1918 година.

      Роза Люксембург решавала въпросите на пол­ското комунистическо движение в неразривна връз­ка с опита на полското работническо движение, на Октомврийската революция и на революцията в Германия, на която тя отдавала през този пе­риод всичките си сили, време и енергия.  Р. Люк­сембург, К. Либкнехт и другите ръководители на спартаковци смятали революцията не само за ре­зултат от определена зрелост на масите, от тяхно­то недоволство, но и за средство, което води към бързото революционно просвещаване на масите, към засилване на тяхната революционна актив­ност. „Началото на революцията бе знак, че този процес на съзряване е започнал " — отбелязва Роза Люксембург. „Ние се опитвахме и се опитваме да дадем на масите ясно съзнание за тяхното положе­ние и техните цели... " — пише тя на страниците на „Роте Фане" на 3 декември 1918 г. За решаване­то на тази задача спартаковци, техните вождове К. Либкнехт и Р. Люксембург се стремели мак­симално да използват всички достъпни им средст­ва, на първо място страниците на боевия ежеднев­ник и трибуната на масовите събрания.

      Роза Люксембург виждала залога  за успеха   на революцията във „висшата духовна зрелост и неизчерпаемия идеализъм на народните маси". Ня­кои - биха  могли да помислят, че по този начин тя прекалено много стеснявала задачите на борбата и ги свеждала до идейно възпитание на масите. Всъщност в тогавашната обстановка придобивал особено значение проблемът, как д се въздей струва върху масите, за да достигнат необхо­димата за равнището на революционните задачи „духовна зрелост". „ Това изглежда „чисто" пропагандистка работа — пише В. И. Ленин за сход­ните задачи, които се очертали в Русия през април 1917 г., когато упоението по „революцион­на фраза" взело широк размах. — В действител­ност то е най-практическа революционна ра­бота, тъй като не може да се движи напред ре­волюцията, която е спряла, задавила се е от фра­зи, която „тъпче на място" не поради външни пречки, не поради насилие от страна на буржоа­зията. .., а поради доверчивата несъзнателност на масите." (Ленин, т.24,с.7)

     Особеното значение на идейното въздействие вър­ху масите се засилвало още повече от това, че не била изключена възможността (и Роза Люксем­бург изрично я посочвала) несъзнателните слоеве на работниците или войниците да бъдат насъска­ни срещу революционните сили и преди всичко срещу спартаковци. Роза Люксембург разоблича­вала лидерите на дясната социалдемокрация и профсъюзните босове, които се опитвали с клеве­ти, слухове и създаване на погромна атмосфе­ра да попречат на широките маси да се запозна­ят с политиката и целите на спартаковци. „Ние няма да се оставим да ни запушат устата" — за­явявала тя.    

       Статиите на Роза Люксембург, публикувани на 18 ноември 1918 г. в „Роте Фане", явно показват, че опитът от революционната борба я накарал да преразгледа и видоизмени редица положения, които се съдържали в бележките и от затвора, най-ве­че по кардиналния въпрос „демокрация и диктату­ра, Съвети и Учредително събрание". Участието в борбата за победата на революцията в Германия й помогнало да преодолее грешките си.

     Малко преди това в бележките си за руската революция Роза Люксембург не се съгласявала с линията на болшевиките, които отхвърляли Учре­дителното събрание, превърнало се в хода на ре­волюцията в оръдие и лозунг на контрареволюционните сили. Тя смятала, че дори разтурянето на Учредителното събрание, което отразявало вчераш­ния ден на революцията, да било правилно, все пак трябвало вместо него да се свика ново, изляз­ло от обновена Русия. Обмисляйки въпроса за съ­отношението между Съветите и Учредителното събрание, Роза Люксембург записала в бележките си от затвора: „Както Съвети в ролята на гръб­нак, така и Учредително събрание и всеобщо избирателно право."

     Сега, в хода на революцията, тя принципно про­меня своята позиция, защото събитията в Герма­ния също показали, че зад "лозунгите за парламен­таризъм и Национално събрание  се крие контрареволюцията. В статията „Националното  събрание", публикувана на 20 ноември 1918 г. в „Роте Фане", Роза Люксембург оценява като  смешна  дребнобуржоазна илюзия  надеждите за въвеждане на социализма с решение на парламентарното мнозинство, без класова борба. Тя разяснява, че лозунгите за Националното събрание са от пол­за за ония, които искат да отклонят пролетарска­та революция от нейните цели, да я лишат от съ­държание, като я превърнат в буржоазнодемократична революция. „Този, който се хваща днес за  Националното събрание..., е замаскиран агент на буржоазията... Парламентарният кретенизъм бе вчера слабост, днес е лицемерие, а утре ще бъде предателство на социализма." От това гледище Роза Люксембург разглежда и демагогския фалш на лозунга „Демокрация или диктатура!", кой­то станал оръжие на контрареволюцията. „Днес не става дума за демокрация или диктатура. По­ставеният от историята на дневен ред въпрос гласи: буржоазна демокрация или социалистическа демокрация. Защото диктатурата на пролетариата е демокрация в социалистически смисъл. Диктату­рата на пролетариата...... — това е използване на всички средства на политическата власт за осъще­ствяване на социализма, за експроприиране на капиталистическата класа — в духа на револю­ционното мнозинство на пролетариата и чрез него­вата воля, т. е. в духа на социалистическата де­мокрация."9 „За или против социализма, против или за Националното събрание: среден път няма" — пише тя в края на ноември 1918 г. „Учредител­но събрание или Централен съвет на работничес­ките и войнишките депутати" — такава е според нея постановката на въпроса, защото самата исто­рия противопоставила тези два типа „различна кла­сова организация".

       Друг проблем, който с развитието на герман­ската революция се изострял все повече, бил въп­росът за обобществяване на производството, или, както се изразявали тогава, за социализация.

        Ще нахлуят ли народните маси в светая светих на капитализма — капиталистическата собстве­ност върху средствата за производство, и дали това ще стане по линията на революционното пре­връщане на капитализма в социализъм, или ра­ботата ще се ограничи с няколко всъщност нищо непроменящи положението правителствени декре­ти — ето какво се е решавало в борбата по въп­роса за социализацията.

     Работническите маси свързвали проблемите на социализацията с непосредствените си насъщни ис­кания. В края на ноември под лозунга „Да се за­почне незабавно социализация!" започнали стачки в различни райони на Германия. Те явно били в разрез с намеренията на съглашателите да попре­чат по всякакъв начин на едно „грубо нахлуване в стопанския живот". Съставът на комисията, коя­то била създадена по предложение на Хаазе за подготовка на социализацията, показвал, че тя ще бъде проваляна с всички средства.

Роза Люксембург придавала особено значение на надигналата се стачна вълна: „Масите инстинк­тивно прибягнаха до единственото средство, кое­то действително води към социализъм: борбата против капитала." Тя смятала, че в резултат ще бъдат провалени плановете за такова развитие на германската революция, при което за главно се смятат „редът и спокойствието", а за първа и на­ложителна задача — защитата на капиталистичес­ката частна собственост. Стачките издигат герман­ската революция на по-високо равнище, заключава­ла Роза Люксембург, революцията нанася удари социалната основа на буржоазното общество.

     По-нататъшният развой на събитията показва, че Роза Люксембург явно преувеличавала значе­нието на тези стачки, особено в общия план на развитието на революцията. Но показателно е и друго стремежът на Роза да намери в акциите на масите черти, без развитието на които не мо­же да има действително революционно движение.

      Във връзка с това е интересна още една страна на подхода й към задачите на социалистическата революция — умението да вижда в нейните бой­ци не само рушители на старото, но и съзидатели, бъдещи членове на новото, социалистическото об­щество. Колкото и сложни да са днешните задачи на революцията, разяснява тя в статията „Социализация на обществото", предназначена специално за младежта, още по-сложни са задачите за орга­низиране на социалистическото производство. От­тук особената взискателност към бойците от арми­ята на социалистическата революция, защото „с лениви, лекомислени, егоистични, повърхностни и равнодушни хора социализмът не може да бъде осъществен"10.

     Знаейки от историята и от личен опит, че в хо­да на революционна схватка не трябва да се мис­ли за белотата на ръкавиците, Роза винаги пом­нела и свято отстоявала революционната чистота на борците против капитализма, за ново общество.

      В тези бурни ноемврийски дни Роза Люксембург, Карл Либкнехт и другите ръководители на спарта­ковци разработвали проблемите на германската революция от пролетарско-революционни позиции.

     Както видяхме, основният въпрос на властта — Съвети или Учредително, събрание, получил у спар­таковци ясно теоретично решение. Но това не било достатъчно. Необходимо било да се проведе тази линия на практика, да се осъществи, като се дър­жи сметка за слабостта на съществуващите Съвети, за укрепването на позициите на контрареволюцията  и за бъркотията в главите на редовите работници, тъй като контрареволюцията се пременяла в  ре­волюционни одежди, прикривала се с демократич­ни лозунги и използвала силата на социалдемо­кратическата и профсъюзната организация.

       При това в края на ноември 1918 г. все повече проличавали известни успехи на опитите армията и особено гвардейските части да бъдат използвани против революцията; контрареволюцията се акти­визирала в Берлин и неговите околности. На 6 де­кември през време на контрареволюционна демон­страция на моряците и войниците Еберт бил про­възгласяван за президент на републиката, разгро­мена била редакцията на „Роте Фане" и бил на­правен опит да бъдат арестувани ръководителите на спартаковци. Контрареволюционните сили иска­ли да бъде ликвидиран дори Берлинският изпъл­нителен комитет. Същия ден войнишката демон­страция, организирана от спартаковци  столицата, била посрещната от куршумите на гвардейските стрелци. Почти едновременно реакционните сили се вдигнали и в редица други градове на Германия. На 1 декември под звуците на парадни маршове с оръжие в ръце в Берлин се вдигнали реакционни­те гвардейски части. Изпълкомът на Берлинския съвет се оказал неспособен да предприеме каквото и да било за даване отпор на контрареволюцията и продължавал да следва капитулантска линия. През това време правителството на Еберт пристъпило към създаване на доброволчески контрареволюционни  формации и решило да разоръжи трудещите се от столицата. На 14 декември била обявена разпоред­ба, заплашваща със затвор населението, което не предаде оръжието и военното имущество. Що се отнася до "взаимоотношенията с Берлинския изпълком, правителството се отнасяло към него все по- пренебрежително.

     Съобразно с обстановката спартаковци се стремели да съчетават разобличаването на машинации­те на контрареволюцията с мобилизиране на ре­волюционните сили. Важно място в осъществяване­то на тази линия заемали разработването на про­грамните въпроси и разясняването на целите на „Съюза Спартак" на масите. Голяма роля изиграли в това отношение тезисите, съставени от Карл Либкнехт през ноември 1918 г. Те били забележителен документ, програмна основа за изясняване съществените въпроси на държавата и революция­та сред марксисткия авангард на работническата класа и за разграничаване с дребнобуржоазната, центристка позиция на ръководството на НГСДП. Те сочели пътя към победата на революцията, към решаването на националните жизнени въпро­си на германския народ, към утвърждаването на миролюбива, демократична и социалистическа Гер­мания.

      От началото на декември спартаковци редовно провеждали големи събрания, на които вършели разяснителна работа и същевременно доуточнява­ли програмните положения на своята организация. На 1 декември в Берлин били организирани шест събрания с доклади „Какво иска „Съюзът Спар­так ?". В сградата на Съюза на учителите, където се били събрали около 3000 души, говорила Роза Люксембург. Нейният доклад предизвикал оживе­ни разисквания. Само трима души не подкрепили резолюцията с искане цялата власт да бъде преда­дена в ръцете на Съветите, които да изгонят Еберт, Шайдеман и техните последователи от пра­вителството, да въоръжат трудещите се за защита на революцията и енергично да проведат социали­зация. На другия ден 10 000 работници взели уча­стие в събранието, на което Карл Либкнехт разяс­нявал какво искат спартаковци. Същевременно 2500 работници участвували в събранието, органи­зирано от спартаковци в „Софиензале". Единодуш­но били одобрени исканията за социализация и ос­тавка на правителството. 

       По призива на спартаковци берлинските труде­щи се разгърнали протестно движение против на­глите действия на контрареволюционерите. На 7 декември 150 хиляди души участвували в митинг с искания да бъде свалено правителството — съу­частник на контрареволюцията, и да бъдат уста­новени приятелски отношения със Съветска Русия. Същия ден стачкували няколко най-големи пред­приятия в Берлин. На 8 декември се състояла мощна демонстрация под лозунгите „Долу прави­телството на Еберт — Шайдеман!", „Цялата власт в ръцете на Съветите!" Демонстрантите настоява­ли за разоръжаване на контрареволюционерите, за въоръжаване на работниците и създаване на Чер­вена гвардия и приветствували Съветска Русия.

      Разгръщането на масово движение засилвало разграничаването на спартаковци от центристите и борбата против съдействието, което те оказвали на контрареволюцията.

      Ходът на революцията все повече показвал, че политиката на лидерите на НГСДП „изобщо не е политика", че те „спокойно и уютно са се настани-ли в мръсотията" и че „приятел, подобен на НГСДП, е по-лош и по-опасен от честен против­ник". Още във втория брой на „Роте Фане" били поместени решения на Вюртембергската организа­ция на спартаковци, в които се казвало, че позицията на НГСДП пречи на работниците да осъз­наят класовите си интереси. В края на ноември 1918 г. Роза Люксембург публикувала в „Роте Фане" статия,  в която  с гневен сарказъм разоблича­вала еклектическата теория на центристите — набор от радикални формули, лишени от социалистически дух.  Тя бичувала  НГСДП  като партия, която във  великия час на революцията била способна само на двусмисленост, колебания и половинчатост, стремяла се да сътрудничи с анексионистите,  шовинистите и палачите на революцията от лагера на десните социалдемократи и се опитвала да убеж­дава масите в необходимостта от спокойствие и робско подчинение на камшика на работодателя. „Такава партия е осъдена от всяка своя дума и всяко свое действие" — заключавала Роза Люк­сембург и настоявала за най-скорошно свикване на партиен конгрес, който да внесе яснота й да вземе необходимото решение, защото „на германския пролетариат е нужно днес да бъде оглавяван от социалистическа партия, достойна за великия час". 

 

 

 

  9.  Luxemburg, R . Ausgewahlte  Reden.... Bd. 2, S. 606—607.

10.  Luxemburg,  R. Gesammelte  Werke,  Bd. 4, S. 436.

 

Роза Люксембург - биографичен очерк. Откъси - част ІІ

 

Към 1909 – 1910 г.  К. Кауцки тръгва по пътя на опортюнизма, по пътя на примиряване на пролетариата с буржоазията.

     За Ле­нин и неговите съратници, които имали зад гърба си опита от революционната борба в Русия, били очевидни погрешността на „стратегията на изтоща­ване" и опасността, която тя криела, така също и неудобството, че я провъзгласявал именно Кауцки. Това означавало, че от противник на опортюнисти­те, какъвто бил до 1909 г., Кауцки се превръщал (за радост на ревизионистите) в техен защитник. През 1910 г., когато този обрат се извършвал, все още имало, изглежда, надежда, че се касае за по­редно колебание на Кауцки, че в борбата против опортюнизма той няма да противостои на рево­люционната социалдемокрация. На това очевидно се надявала и Роза Люксембург, когато подготвяла в защита на масовата политическа стачка статията „Теория и практика", насочена против Кауцки. „Това, което ме плаши, е убийственото за Карл Кауцки впечатление от цялата статия" 9 — пише тя на Л. Йогихес. Дори след известно време, кога­то съмнения вече почти не били останали, Роза писала: „Да му нанасяме сега удари, би било край­но непрактично... Толкова повече че унищоже­нието на Карл Кауцки не представлява удовол­ствие нито за партията като цяло, нито за радикализма."10

      Оценявайки съотношението на силите в ГСДП, в статията „Между Баден и Люксембург" Кауцки заявил: „Разположението на географската карта е днес символ на положението в германската социал­демокрация." Аналогията се свеждала до това, че отляво е Люксембург, отдясно, както и в ГСДП ревизионистите-баденци, а в центъра — Трир, род­ният град на Маркс; по отношение на партия­та, твърдял Кауцки, той заемал положението на „марксистки център".

     В действителност обаче това било позиция на запазване вярност към марксизма на думи при отказ от него на практика. Както отбелязва по- късно В. И. Ленин, Кауцки признавал в марксизма „всичко  освен революционните средства за борба, тяхната проповед и подготовка на масите именно в тази насота"11. Кауцки тръг­вал по пътя на опортюнизма, по пътя на примиряване на пролетариата с буржоазията." От идеолог на марксизма той се превръщал в идеолог на центризма (кауцианството). Още в 1910 г. Роза Люк­сембург отбелязала, че с позовавания на К. Маркс и Ф. Енгелс Кауцки създава параван за ония елементи  в партията и профсъюзите, на които не допадало по-нататъшното разгръщане на масовото  движение, и същевременно сочи средство за провалянето на това движение. Тя открито заявявала: „Като спирачка Вие не сте ни нужен, другарю Кауцки."12

      Роза Люксембург много добре разбирала, че за започване на масова стачка са необходими опредени условия, но смятала за задължителна подготовката на пролетариата за борба. „Ние трябва неуморно да осветляваме на широките слоеве на пролетариата действителното положение на нещата, да пробуждахме в масите, съзнание за собстве­ната им сила, да засилваме бойната им енер­гия. . ."13 — заявила тя на 17 април 1910 г. на съ­брание в цирк „Шуман" във Франкфурт на Майн. Позицията й била революционна за разлика от по­зицията на Кауцки, който в 1910 г. сякаш спорел само за срока за преминаване към масови извън­парламентарни действия, заявявайки, че е съгла­сен с доклада на Роза Люксембург във Франк­фурт. В действителност той спъвал подготовката на масите за извънпарламентарна революционна борба. „Революционер е онзи, който учи масите да се борят революционно. . "14 - изтъква Ленин.

      В същия период Роза Люксембург горещо отстоявала искането за република. Тя пишела, че наред с лозунга за масова стачка, който навсякъ­де получава бурно одобрение, „още само един ло­зунг буди сега сред партийните маси в Герма­ния ... също тъй бурно одобрение; това е твърдо­то акцентиране на нашата републиканска пози­ция ...."15. Роза издигала лозунга за република в широк план като „практически боен зов против милитаризма, маринизма, колониалната политика, световната политика, юнкерското господство и опрусачването на Германия", като „изразително обобщение на нашата всекидневна борба против всички частни прояви на господствуващата реак­ция"16. По този начин тя използвала демократич­ните традиции на борбата на германския народ против монархията и юнкерството, против господството на пруската сабя и полицейщината, като ги конкретизирала съобразно с условията на империалистическото развитие на Германия.

      Като издигала искането за демократична репуб­лика, Роза Люксембург продължавала най-добри­те традиции на германското работническо дви­жение, които били почнали да се предават на за­брава в ГСДП, творчески развивала програмните положения на партията. Републиканските лозунги на Роза означавали конкретизация на пътя на ра­ботническата класа към завоюване на политичес­ката власт. Макар ръководителите на германските леви да нямали още достатъчна представа за кон­кретния път за овладяване на политическата власт от работническата класа, революционната им борба за демократична република съдействувала за подготвяне на работническата класа за извоюване победа над монополистичната буржоазия и  за въвличане широките кръгове на германския на­род в борбата. Следователно издигането на лозун­гите за масова стачка и демократична република в 1910 г. от страна на левите било важна крачка във формирането на отделно идейно-политическо ляво течение в ГСДП, противостоящо както на десните опортюнисти, така и на центристите.

     Същевременно били направени първите опити за организирана борба на германските леви и другите революционни социалдемократи против раз­пространението на опортюнизма в германската социалдемокрация. Към тях се отнася създаването на клуба „Карл Маркс" в редица райони на Ба­ден, особено в Манхайм. Членовете на клуба се  стараели да заемат ясна марксистка позиция и да я отстояват в борба против ревизионистите на партийни събрания.

 

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------

 

Подходът на Р. Люксембург  към избирателната  кампания коренно се различавал от подхода на Молкенбур. „Ние не ламтим за мандати. Ние  не искаме зад нас да вървят огромни тълпи от неразсъждаващи за нищо спътници... Ние трябва да се възползваме от тази избирателна борба, за да разясним на масите нашите задачи" 21 – пише тя.

 

        Като разяснявала широко задачите на социалдемокрацията, Роза Люксембург отделяла голямо внимание на популяризирането на икономическото учение на Карл Маркс. Още в 1907 г. тя имала случай да прочете в Берлин курс от лекции по политическа икономия. Подготвяйки се за лекциите, тя  ги пишела във вид на брошури.  По-късно курсът от лекции бил доработен и преработен във връзка  с това, че от 1907 г. тя -преподавала политическа  икономия и история на народното стопанство в  партийната школа на германската социалдемокрация. Роза Люксембург разработвала курса въз основа на голям фактически материал, но отделяла  внимание главно на теоретическото осмисляне на  фактите, тъй като смятала, че е необходимо да се  знае теорията, която дава възможност да се систематизира материалът и да се изкове смъртоносно  оръжие против враговете. Тя отстоявала марксистката насоченост на преподаването в борба против ревизионистите, които се опитвали да не допускат левите до пропагандистка работа. През 1911 г. тези опити особено се засилили. Всичко това карало Роза Люксембург да завърши колкото  е възможно по- бързо подготовката за издаването на своите лекции като „Увод в политическата икономия". В процеса на тази работа у  нея въз­никнали въпроси, свързани с изясняването на съв­купния процес на капиталистическото възпроизвод­ство.

     Същевременно напрегнатата политическа борба, отстояването на принципните пролетарски позиции във връзка с мароканската криза изисквали според Роза Люксембург строго научно обяснение на им­периализма и неговите противоречия. Властно под­тиквал към това и по-нататъшният развой на съ­битията през 1911- 1912 г. — Итало-турската война, Балканската война, подемът на антивоенното движение на масите. Толкова повече, че се очертала социалпацифистката позиция на цент- ристите по въпросите на. войната и мира, коя­то изопачавала същността на въпроса. Още от пролетта на 1911 г. тази позиция почнал да фор­мулира Кауцки.

      Роза Люксембург свързала в едно проблемите на империалистическата политика, войната и рево­люцията. При това години наред я занимавал оче- видно въпросът за формата, в която капиталисти­ческият строй „сам по себе си, по силата на соб­ствените си противоречия, ще подготви момента на своята гибел, когато съществуването му ще стане просто невъзможно" 23. Тя отдавна вече не спо­делила разпространената на времето сред социал­демократите представа, че за начало на социалистическия преврат може да послужи всеобща уни­щожителна криза.

     Сега Роза Люксембург се опитвала „да предста­ви достатъчно ясно съвкупния процес на капиталистическото производство в неговите конкретни отношения", „обективните му исторически грани­ци" и същевременно да реши проблем, който е „свързан с практиката на съвременната империа­листическа политика и нейните икономически ко­рени". Тя смятала, че при правилно решение на поставения проблем нейната „работа покрай чисто теоретическия интерес... не може да няма и из­вестно значение за нашата практическа борба с империализма"24. В резултат към август 1912 г., била написана книгата „Натрупване на капитала (Към въпроса за икономическото обяснение на империализма)".Роза Люксембург интензивно работила върху нея повече от половин година с го­лямо увлечение и извънредно задълбочено. През януари 1913 г. във „Форверц" било напечатано съобщение за излизането на книгата от печат. Скоро се появили рецензии — хвалебствени и уни­щожителни. И до днес „Натрупване на капитала" привлича вниманието не само на историците, но и на икономистите, на марксистите-ленинци и на техните идеологически противници.

     Когато излязла книгата на Роза Люксембург, в германската социалдемокрация се били вече фор­мирали устойчиви възгледи по проблемите на им­периализма. Във връзка с това е важно да бъдат отбелязани преди всичко книгата на Р. Хилфердинг „Финансовият капитал. Изследване на най-новата фаза в развитието на капитализма" (1910 г.) и материалите на Хемницкия конгрес на ГСДП (1912 г.) Последните въплътили пацифистките въз­гледи за преодоляване на завоевателната политика и надпреварата във въоръжаването, които се раз­пространявали по-рано в партията от ревизионистите и центристите. Призивът на конгреса да се води енергична борба против империализма, дока­то бъде съборен, си оставал обща фраза, под коя­то можели да се подпишат представителите на всички борещи се помежду си течения в ГСДП.

     Противоположно на тези възгледи за Роза Люк­сембург икономическото обяснение на империализ­ма, който е "политически израз на процеса на на­трупване на капитала в конкуретната му борба за   остатъците от некапиталистическата световна среда" 25  било свързано с всекидневната  борба  за революционното събаряне на капитализма. На това била подчинена и задачата, която тя си поставила „да открие в този хаос на политическо насилие и изпробване на силите строгите закони на икономи­ческия процес"26. За разлика от кауцианците Роза Люксембург (при цялото сходство на формули­ровките) не смятала империализма просто и само за политика. По-късно тя специално подчертавала, че целта на центристката концепция е „да пред­стави стадия на империализма не като историческа необходимост, не като фаза от решаващата борба за социализъм, а като злоумисъл на шепа заинте­ресовани от това лица"27. Но в „Натрупване на капитала" тя не си поставяла, подобно на Хилфердинг, задачата да изследва най-новата фаза в раз­витието на капитализма. Тя смятала, че разглеж­дането на картелите и тръстовете „като специ­фично явление" на тази фаза „върху почвата на вътрешната конкурентна борба" излиза извън рам­ките на нейната работа28. Занимавал я друг ракурс на проблема: империализмът като израз на обективно обусловената конкурентна борба за външни пазари. Едновременно с Роза Люксем­бург с въпроса за империализма като особен стадий на икономическата еволюция на капита­лизма се занимавал Ю. Мархлевски.

       Съгласно разбиранията на Роза Люксембург империализмът е икономически обусловен, той оси­гурява съществуването на капитализма и „съще­временно е най-сигурното средство, за да бъде .... сложен обективен предел на неговото същест-вуване"31. Доказването на „обективния предел" имало според нея първостепенно значение, тъй като разкривало обективната обусловеност, исто­рическата необходимост на социалистическата революция32. Не ставало дума за автоматически крах на капитализма, макар и да се казвало, че той „държи курс към момента", когато по-нататъшното натрупване ще стане невъзможно. Имайки предвид теоретичното изясняване на „тенденцията на развитието", Роза Люксембург подчертавала: „Същевременно колкото повече намира израз тази тенденция, толкова повече капиталът „изостря класовите противоречия, международната стопан­ска и политическа анархия, и то до такава степен, че неизбежно ще предизвика въстание на международния пролетариат против капиталистическото господство дълго преди осъществяването на край­ния резултат на икономическото развитие".33

      Избраният от Роза Люксембург аспект на раз­глеждане на империализма е правилен и пронизан от революционност. Но нейният подход имал мето­дологични недостатъци и почивал върху погрешна теоретическа теза. У  Роза империализмът като фаза в развитието на капитализма и като политика били откъснати. Тя не могла да се издигне до равнището на Лениновия анализ на империализма като система на производствени отношения на ви­соко развития капитализъм. 

 

 

 

 

  9   Пролетарская революция, 1931, № 2—3, с. 129.

10   Пак там, с. 133.

11   Ленин, В. И, Съч. Т. 21, с. 310.

12   Luxemburg, R. Gesammelte Werke. Вd. 2, S. 347

13   Люксембург, Р. Речи ... с. 70.

14   Ленин, В. И. Съч. Т. 19, с. 225—226.

15   Luxemburg, R.  Gesammelte Werke.  Вd. 2,  S 345.

16   Ibid., S. 303

21  Люксембург, Р. Речи... с. 77, 78.

23  Люксембург, Р.  Социальная реформа или революция... с, 17.

24  Люксембург, Р. Накопление капитала. Т. 1—2, М. — Л., 1934, с. 3.

25  Пак  там, с. 320.

26  Пак там, с. 326.

27  Пак там, с. 461. От самото начало Роза Люксембург разбирала, че й предстои борба с представителите на  центризма  и смятала за особено важна полемиката с Кауцки и неговите единомишленици.

28  Люксембург, Р. Накопление капитала... с. 329, бележ­ката под линия. Но още в 1904 г. след Амстердамския кон­грес, който отбелязал неизбежността на развитието на тръ­стовете, тя препрочита литературата за картелите и пише, че „тази тема е костелив орех". Тя отбелязва такива „типични прояви на империалистическия период", свързани „с последна­та фаза на капиталистическото развитие", като борбата на капиталистическите държави за колонии, сфери на влияние и възможност за приложение на европейския капитал, меж­дународната кредитна система, милитаризма, високите мита, господствуващата роля на банковия капитал и картелната промишленост в световната политика (Люксембург, Р. Накоп­ление капитала... с. .388).

31  Люксембург, Р. Накопление капитала ... с. 321.

32  Виж пак там, с. 226. Тя изхождала от марксистката кон­цепции, когато доказвала: „Ако капиталистическият начин на производство е в състояние да гарантира безгранично нарастване на производителните сили и икономическия прогрес, той е непреодолим". (Пак там).

33 Пак там, с. 387- 388; виж пак там, с. 337.

 

Роза Люксембург - биографичен очерк. Откъси - част І

 

     Намирайки се в затвора /1906 г./, Роза Люксембург мно­го размишлявала върху различните важни аспек­ти на революционния процес, осмисляла ги теоре­тически и обмисляла решението на основните идейно-политически въпроси, а така също подготвила редица агитационни брошури и статии. В тях тя осветлявала политическата линия на СДПКиЛ и критикувала погрешната тактика на ПСП, която отслабва активността на работническата класа. До германския читател била адресирана подготвя­ната брошура „Масовата стачка, партията и.проф­съюзите".

    Главният научно-теоретичен проблем, който занимавал Роза Люксембург през време на революцията, бил проблемът за народните маси като решаващ фактор в историята, т. е. едно от основните теоретични положения на марксизма. Тя била изучила добре формите на политическата работа на социалдемокрацията и разбирала, че при отно­сително мирно развитие на капитализма в Германия  социалдемократите не могат да осигурят пре­хода към революционния етап от борбата на ра­ботническата класа. От първите  дни на револю­цията тя неотстъпно съсредоточава вниманието си върху изясняването на логиката и пътищата на развитие на масовото работническо движение, вър­ху социално-психологическия скок, върху бързото политизиране на пролетариата в хода на револю­ционните боеве и маневрите на царизма. Тя спе­циално се занимава с тези въпроси в полската по­редица от брошури „Какво да се прави по-ната­тък?"

     Познаването на многообразното съдържание и различните форми на революционния процес по­мага на Роза Люксембург да изследва важните аспекти на проблема за развитието на масовото революционно-демократично съзнание. Тя раз­глежда източниците и формите на инициативата на масите, установява връзка между измененията в икономическото положение на трудещите се и колебанията в тяхното настроение, изследва съче­танието и взаимодействието на икономическата и политическата борба, механизма на взаимодействие между масите и партията.

      Роза Люксембург прави съществен принос в раз­работването на проблемите на общественото съз­нание, социалната психология и пътищата за из­дигане класовото самосъзнание на пролетариата по-специално. Тя неведнъж прокарва разграниче­ние между „чувство за класова принадлежност" и „класово самосъзнание", между социално-психологически скок и политизиране на масите като след­ващ етап в тяхното развитие. В революционна си­туация, както отбелязва Роза, „масите сами се появяват на политическата сцена, класовото само­съзнание става практическо, активно", т. е. те се политизират, класовият им усет (тя употребява много често тази социално-психологическа катего­рия) се превръща в идейно-политическа зрелост, съчетана с активно действие. Липсата на револю­ционна ситуация в Германия държи цели слоеве и групи на пролетариата в състояние на „полити­ческо безсмислие", класовото самосъзнание, внуше­но на прогресивния германски работник от социал­демокрацията, е „чисто теоретично, скрито" и не се проявява „като непосредствено масово дейст­вие". Оттук Роза Люксембург прави извода за огромната роля на социално-психологическия скок в периода на революционния взрив: 30-те години на парламентарна и профсъюзна дейност дадоха на германския пролетариат по-малко, отколкото една година — на участниците в революцията от 1905 година.

      Едно от основните й положения била тезата, че класовото самосъзнание на пролетариата и негова­та организираност се развиват динамично в хода на революционната борба и че партията трябва да участвува активно в този процес, постоянно да анализира всички обрати в движението, които чес­то се предизвикват от несъществени на пръв пог­лед поводи. Социалдемокрацията трябва да даде политически отдушник на настроенията на масите, подчертавала Роза, и „тя може да изпълни тази задача само с метод, отговарящ на самата същ­ност на социалдемократическата агитация: чрез внасяне на политическо съзнание в това стихийно настроение" 53              

     Роза Люксембург извънредно, ярко изразила своето кредо през май 1905 г. със следните думи: „Освен в "догматизъм" социалдемокрацията бива обвинявана не по-малко често в „доктринерство"; т. е., в духовна ограниченост, опитваща се да вмък­не широкия и безкрайно разнообразен свят на социалните явления в строгите рамки на схема, която не знае нищо друго освен „материалните интереси" и е глуха и сляпа за психически явле­ния от по-висше естество, като например национал­ните чувства ...

     В тесногръда, душна, сковаваща духа доктрина превръщат мирогледа на социалдемокрацията тък­мо ония, които хулят нейното „доктринерство". А марксизмът е по своята същност най-универсал­на, най-оплодотворяваща мисълта и окриляща ду­ха теория, необятна като света, гъвкава и богата по цветове и тонове като самата природа, тласка­ща към действие и бликаща от живот като сама­та младост. И само тази теория ни позволява да разберем загадките на миналата история, да пред­виждаме пътищата на по-нататъшното развитие на обществото и по тези начин, „удряйки лявото кри­ло о миналото, а дясното о бъдещото", да намира­ме днес сили за резултатни, действително револю­ционни действия.

      Защото осъзнаването на реалните направления, в които върви историческото развитие, съвсем не ни освобождава от активна намеса в историята на своето общество, съвсем не ни позволява,скръстили фаталистично  ръце на гърдите, да чакаме като индийски факир какво ще ни донесе бъдещето. „Хората правят своята история сами, но не я правят произволно" — казва Маркс. С пъл­но право тази фраза може да бъде произнесена обратно: хората не правят своята история произ­волно, но я правят сами. Необходимостта да се държи сметка за насоката на обективния истори­чески процес не притъпява и съвсем не парализи­ра активната революционна енергия, но положител­но стимулира и закалява волята и действията, со­чейки ни верните пътища, по които можем успешно да тласкаме напред колелото на социалния про­грес...." 54

       Кардиналният извод, до който Роза Люксембург стига в годините на революцията, е, че живата действителност не отговаря на теоретичните схеми, с които боравели обикновено във II Интернационал.  И това се отнася преди всичко до масовото движение, до представите за ролята и възможнос­тите на масите в класовата борба.

 

..........................................................................................................................................

 

      В основата на анализа на стачното движение, който Роза Люксембург прави в брошурата „Масовата стачка, партията и профсъюзите", също лежи  представата за революцията като процес на непрекъснато творчество на масите. Авторката  показва погрешността на анархисткото становище за обща стачка, което отрича политическата борба на пролетариата. Тя била за активно ръководство на  неговата борба, но не за такова ръководство, което било прието в германската социалдемокрация и което сковавало инициативата на масите, а за ръководство, ориентиращо към максимален подем на масовото революционно движение. Тя препоръчвала партията да следва „последователна, решителна, авангардна тактика", способна да породи в  масите „чувство на увереност в себе си, вяра в собствените сили и жажда за борба" 61.

      Такива били възгледите на Роза Люксембург за развитието на революционния процес. Те отразявали постепенното й, но неотклонно приближаване до ленинизма, до разбирането на ръководната и организираща роля на пролетарската партия.

       В предговора към руското издание на книгата „Масовата стачка, партията и профсъюзите" Роза Люксембург пише: „Проблемът за общата стачка застана постепенно в центъра на целия духовен живот и духовен интерес на германската социалдемокрация... В него като във фокус се събират всички спорни въпроси на работническото движение в Германия: въпросът за парламентаризма и непосредствената роля на масите, за политическата и икономическата борба на пролетариата, за значението и ролята на организацията, за планомерността и стихийността на работническото дви­жение, за мирната тактика и сблъскванията с въо­ръжената сила на господствуващите класи, за бав­ното врастване в социалдемократическия строй и за революционните „скокове" в развитието на кла­совата борба. И най-после... едно или друго от­ношение към борбата на руския пролетариат... С една дума, въпросът за общата стачка е станал символ на цял мироглед в работническото движе­ние в Германия." 62

      В тази книга Роза Люксембург продължава да разглежда проблемите за диалектическата връзка между реформа и революция, за конкретните пъти­ща за завоюване на политическата власт от про­летариата. Тя анализира масовата стачка и посоч­ва необходимостта от въоръжено въстание с оглед на особеностите на обстановката в Германия и другите западноевропейски страни. В. И. Ленин дава висока оценка на това произведение на Роза Люксембург като най-добрата на немски език ха­рактеристика на масовата стачка във връзка с особеностите на развитието на движението в За­падна Европа. 63

 

 

53  Z  doby rewolucyjnej. Co dalej? - Dodatek do №. 26,  Czerwonego sztandaru, s. 4, 9.

54  Luksemburg, R.  Wyboz pism,   Т. 1, s. 403-404.

61  Luxemburg, R. Сеsаmmeltе  Wегке. Вd. 2. Berlin, 1972,  S. 433-434

62  Люксембург, Р. Всеобщая забастовка и немецкая социалдемократия ..., с. VIII—IX.

63  Виж Ленин, В, И, Соч. Т. 54, с. 481; виж също Ленин В. И. Съч. т. 31, с. 344;         Ленинский сборник XXVI, с. 155.

 

 

 

 

 

Роза Люксембург - биографичен очерк

          Увод

 

          ".... Не само споменът за нея ще бъде всякога ценен за комунистите от цял свят, но и нейна­та биография и пълното събрание на нейните съчинения ... ще  бъдат най-полезен урок за възпитава­не на много поколения комунисти в целия свят" 1 - писа В. И. Ленин за Роза Люксембург. За съжале­ние съвременният читател не разполага с такава биография. При това учени от социалистическите страни (преди всичко от СССР, ГДР и ПНР) на­правиха, особено през последните години, немалко за изследването и осветляването на големия и сло­жен жизнен път на пламенната революционерка. В обобщаващи трудове и специални изследвания са решени много важни проблеми, без които би било невъзможно да се създаде научна биография на Роза Люксембург. 

        Марксистко-ленинското изследване на  широкия комплекс от проблеми около живота и дейността на Роза Люксембург дава активен отпор на заси­лилите се опити да бъдат фалшифицирани наслед­ството и образът на Червената Роза и използвани в интерес на буржоазния реформизъм и „левия" екстремизъм. Тази борба се изостри особено във  връзка с чествуването на 100-годишнината от раж­дането на забележителната революционерка, коя­то влезе в историята на международното работни­ческо движение „като народен трибун, активен ре­волюционен борец, като виден марксистки теоре­тик"2 и изигра значителна роля в това движение в периода на II Интернационал и на създаването на предпоставки за възникването на III, Комунисти­ческия интернационал. Трудовете и името й са би­ли и си остават предмет на разгорещени идеоло­гически спорове, а идейно-политическата й биогра­фия — на различни, понякога взаимно изключва­щи се тълкувания, често дори на открито антикому­нистически фалшификации. Антикомунистите се стремят да отрекат или принизят революционните заслуги на Роза Люксембург, името на. която със за­силването на масовите антимонополистични движения през последните години става все по-популяр­но в капиталистическия свят, особено сред мла­дежта. Десните социалдемократи се стараят да намерят в идеите й материал, който да им позво­ли да оправдаят своя опортюнизъм. А на революционерите Роза Люксембург импонира като про­гресивен деец на работническото движение, пламе­нен трибун, чийто живот е бил посветен на борба­та за светлите идеали на трудовото човечество.

Всекиму своето"3 — както далновидно определи В. И. Ленин характера на интереса на различните политически течения към наследството на Роза Люксембург.

      Фалшифицирайки безсрамно възгледите на видната деятелка на международното работническо движение, антикомунистическата пропаганда не­веднъж е предприемала в повече или по-малко остра форма опити да измисли разногласия между В. И. Ленин и Р. Люксембург по принципните въпроси на марксистката теория и да намери в теоретичното й наследство аргументи против Ленин и ленинизма. Напоследък във връзка с широ­кото публикуване на значителна част от теорети­ческото и политическото наследство на Роза Люк­сембург в редица страни антикомунистите бяха принудени да преминат към по-открити нападки срещу нея. Сред тях се раздават гласове, че трябвало да се ревизират предишните оценки, които разглеждаха наследството на Роза Люксембург сравнително „благосклонно", противопоставяха го на Лениновото наследство и й приписваха близка до буржоазната трактовка на понятието „полити­ческа демокрация"; че подходът й към проблемите на пролетарската демокрация „бил почти иденти­чен на Ленининовия и определено враждебен на за­падното разбиране на политическата демокрация"; че трябвало да се засили  критиката на нейни­те възгледи. По този начин търпят крах опитите Роза Люксембург да бъде представена за „противничка" на В. И. Ленин, да се игнорират факти­те, които свидетелствуват за единството на В. И. Ленин и Роза Люксембург по главните, принцип­ните въпроси на революционното  работническо движение.

      Десетилетия наред социалреформистката и дясносоциалистическата историография се старае да използва името на Роза Люксембург, някои нейни изказвания за антикомунистически спекулации, за борба против идеята на диктатурата на пролета­риата и учението за ръководната идейно-политическа и организаторска роля на пролетарската партия. Реформистите „забравят", че и Роза Люк­сембург като В. И. Ленин следваше курс към про летарска революция и диктатура на пролетариата, утвърждаваше и отстояваше революционните мето­ди на борба, макар и да не можа да даде правил­на трактовка на редица организационни принципи на партията от нов тип.

     Идеолозите на съвременния „ляв" екстремизъм, на анархизма и „неотроцкизма" се опитват по раз­личен начин да използват вниманието, което Роза Люксембург е отделяла на проблема за револю­ционната активност на масите. Но дори у идеоло­зите на анархосиндикализма можем да намерим признание, че тя винаги е била привърженица на пролетарската партия и организираната политичес­ка дейност, популяризаторка на опита на руското революционно движение. Троцкиствуващите еле­менти се опитват да представят Роза Люксембург за привърженица на някакво „непрекъснато" рево­люционно действие. Научният анализ на творчест­вото на революционерката убедително показва, че са й били чужди всякакъв екстремизъм и псевдо- революционен  авантюризъм.

      Няма съмнение, че Роза Люксембург е сложна фигура и че творческият й път не е лишен от про­тиворечия. Многочислените й трудове, теоретични­те и публицистичните й статии и писмата й ярко ха­рактеризират идейните търсения на революционната социалдемокрация в Европа, разкриват насочено­стта на споровете в нейните редове относно тен­денциите и перспективите на революционния прог­рес, формите и методите на класовата борба в епохата на империализма.

      Напразно антикомунистите и противниците на съветския строй се опитват със спекулации с име­то на Роза Люксембург да очернят ленинизма. Исторически неопровержимата истина е, че прео­долявайки своите съмнения и грешки, тя тръг­на след В. И. Ленин4, Затова действително науч­ният анализ на творческия път на Роза Люксем­бург има най-актуално политическо значение, може и трябва да изиграе важна роля в съвременната идеологическа борба.

       В настоящата книга авторите са си поставили за задача да дадат на читателя биографичен очерк за Роза Люксембург, който да им даде възможност да се запознаят с най-важните моменти и страни на нейната дейност. Същевременно подобен очерк ще бъде, надяваме се, още една крачка напред по пътя към създаването на научна биография на една от забележителните представителки на „рево­люционния пролетариат и на нефалшифицирания марксизъм"5.

 

 

 

[1] Ленин, В. И. Съч. Т. 33,  с. 203.

2 Коммунист, 1971, № 4, с. 127.

3 Ленин, В. И. Съч. Т. 33, с. 203.

4 Виж Богорад, В. А, О теоретическом наследии Розы Люк­сембург. Обзор международной научной конференции - Рабочий класс и современный мир, 1974, № 2; Яжборовская, И. Роза Люксембург и противники ленинизма. Критический обзор - Рабочий класс и современный мир, 1971, № 1.

5 Ленин, В. И, Съч. Т. 31, с. 344.

 

 

Един партиен въпрос - Гаврил Георгиев

 

                                                               I 

 

     Със започването новата годишнина на „Работнически вестник" ние считаме за наша първа длъжност да привле­чем вниманието на партийните членове и нашите съчув­ственици, на всички организирани работници върху нуж­дата от широкото разпространение на нашия боеви пе­чатен орган. Преди да се занимаем с който и да било въ­прос, който трябва да бъде осветлен и разгледан от пар­тийния вестник, за да спомогне за развитието на класово­то съзнание на пролетариата, вие трябва да се попитаме доколко на самия вестник е дадена възможността да въздействува със своята критика и осветление върху умовете на широките работнически маси. Пред многото въпроси, които засягат интересите на пролетариата, които вълну­ват партията и синдикираното работничество, на първо място ние трябва да се занимаем именно с въпроса за разпространението на вестника. Това е стар партиен въ­прос, колкото е стара и самата партия, но той си остава вечно нов въпрос, щом нашата постоянна задача е да ра­ботим за най-широкото разпространение на социалистиче­ските идеи между пролетарските маси и особено докато вестникът — нашето най-силно бойно оръжие — не е още закрепнал. Поради това и ние не бива да занемаряваме тоя въпрос с оправданието, че в партията има в момента въпроси, които повече заслужават нашето внимание. Не можем да говорим за изпълнен партиен дълг от оня пар­тиен член, който не се е достатъчно погрижил да изпълни своя дълг, преди всичко, към вестника! Не може да се смята за класосъзнателен оня работник, който не съзнава нуждата да чете вестника на своята партия и на синди­калния съюз! Ще рече, ние сме прави, когато първата статия на първия брой от новата годишнина на вестника посветяваме на въпроса за вестника, който е и първият, най-важният партиен въпрос, когато е дума за нашата пе­чатна пропаганда. 

      Партийните конгреси винаги са обръщали внимание върху нуждата от широко разпространение на вестника, като в съответни резолюции са посочвали мерките и са задължавали партийните членове да ги прилагат. Това показва, че партията в лицето на своите най-добри и пре­дани дейци винаги е съзнавала голямото значение, което разпространението на вестника има за нейното развитие, за нейните успехи, за бъдещето на работническото дви­жение у нас; ала в масата на партийните членове това съзнание още не е достатъчно проникнало; в своята прак­тическа дейност, в дейността на отделните организации и партийни членове ние в туй отношение сме остава­ли винаги и доста назад от партийните конгреси. Ние агитираме за вестника; но как агитираме? Ние често даже не се запитваме какво ще кажем да агитираме за вестника; ние придумваме, а не убеждаваме несъзнателния работ­ник в нуждата да получава вестника, ние не го заинтересу­ваме със съдържанието на последния; с една дума, въ­преки големите усилия и жертви, които полагаме и да­ваме за вестника, ние всъщност не агитираме за него. Ние пращаме дописки в редакцията, ние не си жалим даже труда да ги пишем твърде дълги и често се сърдим, ко­гато те не бъдат напечатани; в тия дописки ние описваме лошото положение на работниците от един занаят или в една местност, изтъкваме ужасната експлоатация на българските капиталисти, изброяваме честите злополуки с работниците и господарските неправди; но когато тия дописки се напечатат, когато вестникът изтъква всички тия факти из работническия живот и ги осветлява, ние не счи­таме за нужно да занесем вестника на тия работници, за които се пише, които се подканят към организиране, зоват се на борба; разкритията и дописката, осветле­нията във вестника, бичуването на господарските не­правди, насърченията към малодушните и колебливите ра­ботници, всичко това остава непрочетено от самите работници, то не минава в тяхното съзнание, не въздействува на техните умове, то си остава само на страниците на вестника, и едно от най-силните наши средства за агитация и пропаганда остава неизползувано, усилията ни за просветата на работниците отиват напразно. Обявява се някъде стачка, във вестника се дават подробни све­дения по нея, осветлява се стачната борба, стачниците се подканят към солидарност и дисциплина, апелира се към цялото работничество за морална и материална под­дръжка, цялата партия понякога се туря на крак и чрез събрания, протести, резолюции изказва своето съчувст­вие към стачниците, но всичко това остава непрочетено от самите стачници, когато именно в тоя момент следенето на вестника би допринесло много за тяхното класово самосъзнание, а заедно с това би спомогнало и за раз­пространението на вестника, защото привлеченият, заин­тересованият веднаж от него работник става постепенно негов редовен четец и абонат. Но ние именно в тоя мо­мент често съвсем забравяме за вестника. Ние свикваме събрания, държим сказки, събираме помощи, но не смя­таме за нужно масово да пръснем в събранието вестника, ние изпущаме момента, когато вестникът с най-жив интерес може да бъде прочетен и в същото време още по­вече да помогне за пробуждане съзнанието на събра­ните работници. Ние често изпускаме изпредвид, че раз­пространението на вестника не е по-маловажно, отколкото да държим една хубава сказка, да свикаме едно публично събрание; ние забравяме, че вестникът е най-добрият помощник на нашите агитатори и организатори, че най- сгодните моменти за нашата агитация и пропаганда са именно и най-сгодните моменти за разпространение на ве­стника. Последното ни се вижда като второстепенна ра­бота, която ние можем да вършим в друго време, когато именно в най-важните моменти вестникът може да бъде и най-полезен, особено при малко и при недостатъчно подготвени агитатори. Но ние не използуваме не само важните моменти за вестника, а и във всяко друго време слабо работим за неговото разпространение. Несъмнено и организационни събрания ние винаги признаваме необ­ходимостта от разпространението на вестника и въобще това е за нас твърде ясен въпрос, върху който няма нужда особено да се разисква. Но как ние разпространя­ваме вестника? Ние чакаме работници в помещението на клуба, в някоя посещавана от тях кръчма или оставаме на случайни срещи, за да им говорим за вестника. Ние не търсим срещи с тях, не отиваме във всички локали, които се посещават от тях, не им говорим при нашите екскурзии, общи срещи, събрания, вечеринки, ние не оти­ваме в махалите, дето те живеят, не ги посещаваме в до­мовете им, във фабриките, работилниците, с една дума, ние не отиваме там, дето са те, не търсим случаи да се срещаме с тях, а чакаме несъзнателните още работници сами да дойдат при нас, за да чуят какво ще им кажем за ползата от четенето и получаването на вестника, който защищава техните интереси. И, разбира се, ако ние така работим, никак не е чудно, че вестникът, въпреки осем­годишното си съществуване, още не е закрепнал и още много ние трябва да чакаме, докато той бъде осигурен материално. Но тук трябва да забележим, че така ние разпространяваме вестника не само защото недостатъчно ценим значението, което има той за партията, а защото така ние изобщо водим нашата агитация и пропаганда. Обикновено ние викаме работниците на събрание в клуба чрез възвание, при това самото възвание недостатъчно разпространяваме, но ние самите не търсим работниците, ние не се срещаме с тях, за да ги заинтересоваме и да привлечем колкото се може повече слушатели; ние не изпущаме случаи да подчертаваме, че нашата задача е да привличаме нови и нови работнически маси под нашето знаме, обаче ние не отиваме при тях, за да ги пробуждаме с нашето социалистическо слово, а чакаме те сами да дой­дат при нас, ние не отиваме при планината, а чакаме плани­ната да дойде при нас. Затова и нашите събрания обикно­вено се посещават от работници, които неведнаж са дохождали или които при един или друг случай малко или много са вече засегнати от нашата пропаганда и агита­ция. Когато партийните членове малко работят и се гри­жат за вестника, това показва, че те самите не са още достатъчно подготвени като социалдемократи, и, нао­паки — един партиен член е добър социалдемократ, ко­гато в своята дейност той не изпуща случай да агитира за вестника. 

 

                                                                 II

 

     Като социалдемократи, нашата постоянна задача е да развиваме класовото съзнание на пролетариата, да го ор­ганизираме под знамето на социалната демокрация, което ние постигаме с нашата планомерна и целесъобразна дей­ност за разпространението на социалистическите идеи, за привличане на нови и нови работнически маси в нашите редове. Но за каква планомерна и целесъобразна дейност ние можем да говорим там, дето на първо място не стои въпросът за широкото разпространение на вестника? Чрез вестника ние упътваме нашата мастна дейност, чрез него ние преди всичко и най-много спомагаме за широкото разпространение на социалистическите идеи всред работ­ническите маси, за тяхното класово самосъзнание и орга­низиране. Но как ние можем да постигаме това, когато не работим за разпространението на вестника? Всяка година на конгреса ние се занимаваме с въпроса, какво трябва да се пише във вестника, кои отдели трябва да се попъл­ват, говорим за нуждите на работническото движение, на които той трябва да отговаря, поставяме му задачи, ис­каме от него да бъде най-полезен помощник в нашата все­кидневна дейност. Но как той ще отговаря на нуждите на работническото движение, как може той да бъде полезен помощник на нашите местни дейци, когато ние самите не го разпространяваме? Не показва ли това, че ние често пъти говорим за нужди на движението, за задачи на вестника, без сами достатъчно да съзнаваме и разбираме тия за­дачи и нужда, че ние искаме от вестника всичко, без да из­вършваме малкото, което сами сме длъжни да дадем на партията? Чрез вестника ние използуваме маса факти из борбите на пролетариата, при всеки случай изтъкваме про­тиворечията между интересите на господари и работници, но какво ще допринесе всичко това за нашата дейност, ако то остава непрочетено от самите работници? Ние даваме подробни сведения за работническото движение, за по-важните събития в странство, чрез които българските работници се учат как трябва да водят своята борба от своите другари в другите страни; ние разкриваме харак­тера и стремежите на буржоазните партии; показваме как те служат на буржоазията; изтъкваме всичката тяхна вражда и омраза против класосъзнателния пролетариат, за да спомогнем за откъсването на работниците от тях и ги привлечем в редовете на тяхната класова партия; ние обясняваме от гледището на пролетарските интереси всич­ките по-важни събития и явления в нашия политически и обществен живот, за да предпазим работниците от заблуждения, с които буржоазните партии на всяка стъпка ги хранят, за да ги държат в подчинение, за да ги правят свои оръдия. Но как всичко това вестникът може да по­стигне, когато той не попада в ръцете на самите работни­ци? Чрез вестника ние се борим против жълтия печат, който със своето лесно проникване в работническите среди внася и поддържа в тях най-много заблуждения, настрой­ва ги против съзнателните работници, против освободи­телната борба на пролетариата, но нима против жълтия печат ние можем да се борим, без да отговорим така съ­що с най-широкото разпространение на вестника? Тъй че като не работим за разпространението на вестника, ние самите забавяме пробуждането на работниците, ние ги ос­тавяме да бъдат вечно заблуждавани от нашите против­ници, с една дума, ние занемаряваме една от първите наши длъжности, когато само при изпълнението на тия длъжности ние с право можем да се наричаме социалде­мократи. 

Ние често говорим за успехите на партията и съюза, като не взимаме предвид доколко тия успехи са свързани е разпространението на вестника. Ние се радваме, когато броят на партийните членове е пораснал, когато се осно­ват нови синдикати и просветителни дружества, когато получим повече гласове в изборите и пр., но като не си даваме ясна сметка как са постигнати тия успехи. Ние не можем да говорим за сигурни, трайни успехи, докато новите работнически маси, които идат при нас, не са се из­дигнали до разбирането на своите класови интереси, до разбирането на социализма, а това се постига с плано­мерна и целесъобразна социалистическа дейност. Но една такава дейност в същото време е и дейност за разпро­странението на вестника. За спечелването на нови работ­нически маси ние си помагаме именно с вестника и когато увеличението броя на нашите последователи, основава­нето на нови синдикати и дружества върви заедно с увели­чаването броя на абонатите на вестника, това показва, че ние добре сме работили като социалдемократи. Затова по разпространението на вестника ние можем да съдим за нашата дейност. Агитацията, която ние водим чрез вест­ника, е тясно свързана с цялата наша дейност. Тая дей­ност е толкова по-плодотворна, колкото повече тя е спо­могнала и за по-широкото разпространение на вестника, и, наопаки — колкото по-широко е разпространен вестни­кът, толкова по-плодотворна става и нашата дейност. Няма област в нашата партийна и синдикална дейност, дето да не се чувствува необходимостта от вестника, няма партийни задачи и нужди, при задоволяването на които да не се натъкваме на нуждата от широкото разпростра­нение на вестника. Но когато ние само признаваме това, когато ние се въодушевяваме от желанието да разпро­страняваме социалистическите идеи, а в същото време малко или нищо не правим за вестника, чрез който най- много се спомага за просветата на работниците, това по­казва за какви успехи ние можем да говорим и как криво ние разбираме нашата дейност.

Тая година се писа и говори доста в печата и на кон­греса за издаването на една притурка към вестника. Раз­бира се, това се искаше, за да може вестникът да бъде по-полезен в нашата дейност;  но това се искаше, когато вестникът завърши миналата си годишнина с дефицит, когато той далеч още не е закрепнал материално. За изда­ването на една притурка се искат средства, които ние ня­маме и които можем да имаме само чрез широкото раз­пространение на вестника. Затова вместо да издаваме при­турка, ние се принудихме, напротив, да намалим формата на вестника. Против това намаление ще се намерят може би другари, които да негодуват, но със своето неодобре­ние те ще повторят само старата грешка в партията — да искаме изменения и разширения на вестника, без да сме направили необходимото за неговото закрепване. Даже при сегашния намален формат вестникът не ще може да се издържа, ако ние малко се грижим за него. А колко малко ние сме направили за него, се вижда от това, че ми­налата година вестникът завърши едва с 2 800 абонати, когато за неговото издаване са необходими най-малко 3 500 платили абонати. Синдикалният съюз има 2 000 члена, а от тях само 707 члена получават вестника. Само от съюза, от партията и от нашите просветителни групи ние можем да имаме 3 000 абонати. Но вън от партията и съюза ние имаме още маса съчувственици, които полу­чават и могат да получават вестника, почти във всеки град вестникът може да бъде получаван в няколко лока­ла, които се посещават от работниците. Тъй че ние още сега можем да имаме 3 500 абонати, а трябва да се стремим да увеличим броя им на 4 или 5 000. Но за това се иска едно по-правилно разбиране задачите на партията и по-енергична дейност. 

Сега, при започването на новата годишнина на вест­ника, партийните другари и синдикирани работници имат  добър случай да покажат доколко те са проникнати от съ­знанието за своя дълг, доколко те са предани на делото на пролетариата, като удвоят своята енергия за разпро­странението на вестника. Това също се отнася и до наши­те просветителни групи. Когато тия групи се основават именно за пробуждането на несъзнателните още работ­ници, за подготвянето на добри социалдемократи, то една от първите техни грижи е да разпространяват вест­ника, който подготвя слушатели за техните сказки и съ­брания. Прочее, нека се надяваме, че тая година ние всич­ки ще положим много повече усилия за вестника, откол­кото досега. Ние признаваме, че вестникът е най-силното бойно оръжие на класосъзнателния пролетариат, но за­това именно не трябва да забравяме, че това оръжие не ни иде наготово, че пролетариатът сам изковава своите оръжия. Вестникът може да бъде толкова по-полезен за борбата на пролетариата, колкото повече е разпространен.

 

 

„Работнически вестник", год. IX, бр. 1, 2 — 2, 6 септември 1905 г.     

 Подпис: Г. Георгиев